РЕШЕНИЕ

№ 6025

гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100107138 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, предявен от М. Г. Т. срещу Прокуратурата на Р. България гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за неимуществени вреди, причинени от обвинение в престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК, по което ищцата е била оправдана с влязло в сила решение.

Ищцата М. Г. Т. излага, че на 29.03.2016 г. била привлечена като обвиняема по ДП № 15197/2015 г. на 04 РУ СДВР пр.пр. № 49824/2013 г. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК. На 17.05.2016 г. от СРП било внесено в СРС постановление за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а НК, по което било образувано НАХД № 8931/2016 г. на СРС НО 114 с-в. С решение от 19.04.2017 г. съдът признал ищцата за невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение. Срещу решението бил внесен бланкетен протест от СРП, по който било образувано ВАНД № 681/2018 г. на СГС. С решение от 18.06.2018 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение. Ищцата твърди, че с действията си по повдигане и поддържане на обвинението органите на ответника и причинили неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, притеснение, потиснатост и напрежение. По време на делото ищцата изживяла силен стрес, изпитвала притеснение и тревожност, нарушения на съня, безпокойство от възможна загуба на работата. Ищцата чувствала емоционална нестабилност, придружена със здравословни проблеми - сърцебиене и виене на свят, главоболие и артериална хипертония. Наказателното производство накърнило достойнството и честта на ищцата и професионалната и репутация.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищцата М. Г. Т. сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.06.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска със следните възражения:

• възражение за погасяване на претенцията по давност; - възражение за недоказаност на иска по основание и размер.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищцата М. Г. Т. разполагала със запис на заповед с дата на издаване 23.06.2011 г., според текста на който лицето Г.И.Ц. като издател безусловно се задължавала да заплати на М. Г. Т. като поемател сумата от 2535 лева на падеж 23.09.2011 г. на посочено в документа място на плащане (ДП 56). По заявление на ищцата въз основа на документ по чл. 417 т. 9 (стара) ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 56367/2012 г. на СРС за сумата от 2535 лева по записа на заповед и 850, 70 лева разноски (ДП л. 75). След възражение от длъжника, ищцата Т. предявила по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 538 ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането, по коъйто иск било образувано гр. дело № 12535/2014 г. на СРС. По исковото производство било установено от изготвена съдебно-почеркова експертиза (л. 12-19), че подписът върху менителничния документ не бил положен от Г.И.Ц., посочена като издател на записа на заповед. С решение от 23.03.2015 г., влязло в сила на 19.05.2015 г., съдът отхвърлил предявения иск.

Във връзка с образуваното заповедно производство и издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, Г.И.Ц. подала жалба до Софийска районна прокуратура, по която била образувана проверка. С постановление от 08.07.2015 г.на прокурор в Софийска районна прокуратура по пр.пр. № 49824/2013 г. на СРП било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309 ал. 1 НК. Разследването било възложено на разследващ полицай при 04 РУ-СДВР гр. София. В разпита си като свидетел пред разследващия полицай на 26.08.2015 г. (ДП л. 101) ищцата Т. заявила твърдение, че на 23.06.2011 г. Г.Ц. положила пред ищцата подписи върху записа на заповед. В показанията си Г.Ц. твърди, че не е полагала подпис върху документа. По досъдебното производство била назначена и изготвена тройна съдебно-графическа експертиза от вещи лица при НИКК-МВР. Според заключението на вещите лица, подписите за издател върху записа на заповед не са положени от Г.И.Ц. (ДП л. 140). Вещите лица не дават отговор на задачата дали подписите са били положени от М. Г. Т.. С постановление от 29.02.2016 г. (ДП л. 147) наблюдаващият прокурор указал на разследващия полицай да бъде предявено обвинение на Т. в престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК. С постановление от 29.03.2016 г. ищцата била привлечена като обвиняема за това, че на 28.11.2012 г. в гр. София бул. "Драган Цанков" 6 пред СРС чрез адвокат Д.К. като посредствен извършител - неин пълномощник, съзнателно се ползвала от неистински частен документ - запис на заповед, на който бил придаден вид, че е издаден (подписан) от Г.И.Ц., за да докаже, че съществува задължение на същата, като от нея за самото съставяне не може да се търси отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК. На ищцата не била взета мярка за неотклонение. Разследването било предявено на ищцата на 30.03.2016 г. и на 04.04.2016 г. досъдебното производство било изпратено на СРП с мнение за предаване на съд.

С постановление от 14.05.2016 г. прокурорът внесъл досъдебното производство в Софийския районен съд с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. По внесеното с постановлението досъдебно производство било образувано НАХД № 8931/20165 г. на СРС НО. С разпореждане от 19.07.2016 г. съдът насрочил делото за разглеждане на 09.11.2016 г. В съдебно заседание на 09.11.2016 г. защитникът на ищцата е направил искане за призоваване за изслушване на вещите лица по изготвената тройна съдебно-графическа експертиза. Делото е било отложено за 08.02.2017 г., когато били призовани вещите лица по изготвената в досъдебното от НИКК тройна съдебно-графическа експертиза. В съдебно заседание на 08.02.2017 г. вещите лица П.Т., В.Б. и И.С. са заявили, че поддържат заключението, представено в досъдебното производство, според което подписите за издател върху записа на заповед не са положени от Г.И.Ц.. Съдът е приел заключението. Съдът е оставил без уважение искането на защитника на ищцата за назначаване на повторна съдебно-графическа експертиза, но е допуснал допълнителна съдебно-графическа експертиза, като е назначил пет вещи лица за нейното изпълнение (ОХ л. 25). Делото било отложено за 12.04.2017 г. Вещите лица на 03.04.2017 г. са представили петорна съдебно-почеркова експертиза, според заключението на която подписите върху записа на заповед са положени от Г.И.Ц.. Три от вещите лица по тази експертиза - П.Т., В.Б. и И.С., са изготвили тройната съдебно- почеркова експертиза в досъдебното производство, според която подписите върху документа не са положени от Г.И.Ц.. В съдебно заседание на 12.04.2017 г. съдът е изслушал вещите лица и е приел заключението им. Делото е било отложено за 19.04.2017 г. В съдебно заседание на 19.04.2017 г. съдът е приел приложените писмени доказателства и изслушал е съдебните прения. С решение, обявено на същата дата, съдът е признал ищцата за невинна по повдигнатото обвинение и я е оправдал. Срещу решението е бил подаден протест от СРП, по който било образувано ВНАД № 681/2018 г. на СГС НО. Делото е разгледано в съдебно заседание на 02.04.2018 г., в което прокурорът е дал становище, че не поддържа протеста. С решение № 680 от 18.06.2018 г. въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

По делото е разпитана като свидетел Р.Д.П.. От показанията на свидетеля се установява, че вследствие обвинението срещу нея ищцата била значително притеснена, това обстоятелство се отразило на личния и живот и здравословното и състояние, което наложило приемането на лекарства. По делото е изготвена съдебно-психологична експертиза, която констатира посттравматично разстройство и болестни промени в психичното състояние на ищцата.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. От материалите по досъдебното производство е видно, че ищцата е била привлечена към наказателна отговорност след установяване по досъдебното производство и по предхождащото го исково производство пред граждански съд се установява чрез съдебно-графически експертизи, че подписите върху менителничния документ, предявен от ищцата пред заповедния съд, не са положени от лицето, вписано като издател. Съдебното производство е представена петорна експертиза с противоположно заключение, на което се е позовал съдът. Независимо от тези обстоятелства, отговорността на държавата произтича от последвалото оправдателно решение по чл. 278 ал. 4 т. 2 НПК, влязло в сила на 18.06.2018 г. С привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Самото обвинение в извършване на престъпление е действие, което по своя характер е вредоносно. То поставя обвиненото лице в положение да търпи действия на държавната принудя – както чрез процесуални действия на разследващите и правосъдните органи в хода на делото, така и възможни действия за изтърпяване на наказание в случай, че обвиненият бъде признат за виновен. Деянието, за което е била обвинена ищцата, е престъпление и налагането на административно наказание по чл. 78а НК, каквото предложение е внесъл прокурорът в съда, би било акт на наказване за извършено престъпление. Това е обстоятелство, което може да се отрази на личността на ищцата, на емоционално-психическото и състояние и нейното поведение. Последиците от обвинението срещу ищцата върху нейното състояние се установяват от показанията на свидетеля Р.Д.П. Вещото лице по изготвената съдебно-психологична експертиза констатира посттравматично стресово разстройство, което е отключило психични промени с болестен характер, невъзстановени до освидетелстването. Тези последици следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение.

Същевременно, следва да се отчете характерът и тежестта на обвинението и доколко и в каква степен придружаващите го и последващите действия на полицейските и разследващите органи и прокуратурата накърняват личния и социалния статус и психичното състояние на ищцата. Тя е била привлечена като обвиняема едва след събирането на всички доказателства от разследващите органи и веднага след това делото е било изпратено на прокуратурата. Повдигнатото обвинение е за престъпление по чл. 316 вр. чл. 309 ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода до две години и не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК. Спрямо ищцата не са били взети никакви мерки за процесуална принуда - криминалистичната регистрация, която тя е описала пред свидетелката Попова, не е мярка за процесуална принуда. Съдебното производство по обвинението на ищцата е било по реда на глава XXVIII от НПК, за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Наказанието по чл. 78а НК е за извършено престъпление, но то няма характер на наказателна репресия, а е административно наказание. Поради това, действията на органите на ответника за реализиране на административно-наказателна отговорност на ищцата по повдигнатото и обвинение, не могат да причинят вреди с такава тежест и интензивност, както иницииране с обвинителен акт на съдебно наказателно производство по общия ред на част четвърта от НПК, с искане за налагане на наказание по чл. 37 ал. 1 т. 1а или т. 2 НК.

Тези съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на дължимото от ответника на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е 5000 (пет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е основателен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 40000 лева искът следва да се отхвърли.

Ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер на 1, 25 лева, а на адвокат К. К. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 406, 25 лева.

Мотивиран от горното, съдът