РЕШЕНИЕ

№ 144

гр. Силистра, 01 април 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети март 2016 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.П.

При секретаря И.И. като разгледа докладваното от районния съдия бр.д. № 160 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М.Х.М. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати. Като причина за разстройството на брачната връзка изтъква прекратяването на техните съпружески отношения, изразяващо се във фактическата им раздяла, настъпила преди 20 години. След прекратяването на брака желае да възстанови предбрачното си фамилно име “Ш. ”.

Ответникът А.О.М. не взема становище по предявения срещу него иск.

Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл. 53 СК във вр. чл. 326 ГПК.

Страните са сключили граждански брак на …. г., за което е съставен акт за граждански брак №. от същата дата на Община С., като от представеното по делото удостоверение за граждански брак се установява, че предбрачното фамилно име на съпругата е “Ш. ”. От брака си съпрузите нямат непълнолетни деца. По делото бе разпитана свидетелката А. П., позната на страните по делото, от чиито показания стана ясно, че те са разделени от период с продължителност над 15 години, че не поддържат отношения помежду си, както и че от раздялата ищцата се е установила на работа в чужбина, а към момента ответникът е встъпил в друга семейна връзка.

Така изнесената фактическа обстановка налага заключението, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и искането за неговото прекратяване е основателно. От изслушаните свидетелски показания се установи, че в течение на съпружеския си живот страните не са оправдали взаимните си очаквания, нито са съумели чрез взаимни компромиси и съвместни усилия да преодолеят възникналите помежду им недоразумения, които постепенно са ги отчуждили и са заличили способността им да общуват като семейство. Намирайки отношенията си за незадоволителни, съпрузите са възприели раздялата като най – приемлив изход от семейните си проблеми, поради което са прекратили своето съвместно съжителство преди повече от 15 години. Преустановяването на съвместния им живот илюстрира липсата на стремеж и готовност за полагане на усилия за оздравяване на засегнатата от разногласията им семейна връзка и е белег на загубеното доверие и разбирателство между съпрузите. Прекратяването на емоционалната и физическа близост между тях, както и липсата на общи материални и житейски интереси, разкрива отпадането на семейната общност и заместването й с идеята за самостоятелно продължаване на жизнения път на всяко от обвързаните в брак лица. Става ясно, че невъзможността им да съхранят общото семейство се е оказала непреодолима, тъй като окончателния характер, който придават на своята раздяла индицира нежеланието и неспособността им да анализират проблемите в отношенията си и да преосмислят поведението, което ги е предизвикало. Поради изложените причини съдът намира, че в това си състояние бракът на страните съществува само привидно, тъй като тяхната връзка се явява лишена от естествената си същност и безполезна от гледна точка на индивидуалния интерес на всяко от участващите в нея лица. Формалното поддържане на семейство, фактически неспособно да осъществи вменените му от закона и от обществото функции, се явява ненужно и безпредметно, поради което в съответствие с направеното в настоящото производство искане неговото юридическо заличаване следва да бъде допуснато. При разтрогването на брака не следва да се търси вината за неговото разстройство поради липсата на нарочно искане за произнасяне по този въпрос.

Чл. 326 ГПК изисква с решението за прекратяването на брака да бъде разрешен и въпроса за фамилното име, което съпругът, приел фамилията на другия съпруг, ще носи за в бъдеще. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. По силата на тази разпоредба изразеното в този смисъл желание на ищцата следва да се удовлетвори, като се постанови възстановяване на нейното предбрачно фамилно име “Ш. ”.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 30 лв., които следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника.

Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд