Решение № 104 от 3.4.2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 223/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от ••, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •• срещу „•••, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: ••• за сумата от 150 000 лева, ведно със законната лихва в размер на 11 421, 95 лв. от 11.05.2022г. до 10.04.2024г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; ведно със законната лихва в размер на 24 788, 49 лв. от 02.03.2022г. до 10.04.2024г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането и три евентуални иска:

1.) По чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

2.) чл.55, ал.1, предл.2 или 3 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

3.) По чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.367, ал.1 ГПК, е изпратил препис от исковата молба, с приложенията към нея на ответника и е дал указания във връзка с упражняване на правата му по ГПК. В законния срок, ответникът не е представил отговор. Същият е редовно уведомен на осн. чл.47 ГПК.

В исковата молба се посочва, че на 24.08.2018 г. в гр. •• между „•••, като заемодател, и „•••, като заемател, е сключен Договор за заем за сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), които следва да се предадат на заемателя по банков път в срок до 5 дни от сключване на договора, и които следва да се върнат в срок от 4 (четири) месеца.

Сочи се, че сумата е преведена от „••• на „••• на 25.04.2018г., съгласно платежно с Референтен №••, с описание на превода: „Съгл. Договор за заем от 24.04.2018“.

Посочва се, че на 09.12.2019 г. е подписан Анекс към Договора за заем от 24.04.2018 г., като срокът за връщане на сумата е удължен до 10.05.2022г., като изрично е посочено, че всички останали клаузи от договора за заем от 24.04.2018 г. остават непроменени.

В исковата молба се посочва, че освен това, на същата дата - 09.12.2019г., между същите страни - „•••, като заемодател и „•••, като заемател, е сключен нов Договор за заем за сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева), които следва да се предадат на заемателя по банков път в срок до 5 дни от сключване на договора, и които следва да се върнат в срок до 29.02.2020 г. Сочи се, че сумата е преведена от „••• на „••• на 10.12.2019 г., съгласно платежно с Референтен №••, с описание на превода: „ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ“.

Твърди се, че към настоящия момент „••• не е предприело никакви действия по връщането на заемните суми, нито е върнало дори част от тях.

Ищецът заявява, че междувременно се установява, че „••• е станало съдлъжник по Договорна ипотека, вписана с вх. № •• г., акт номер 186, том 3 в СВ - •• с кредитор •••, за сумата от 1 400 000 лв., и съдлъжник по втора Договорна ипотека, вписана с вх. № •• г., акт номер 187, том 3 в СВ – ••, за сумата от 200 000 лв.

Счита, че влошаващото се финансово състояние на дружеството е видно и от актуалното състояние на дружеството в Централния регистър на особените залози. С вписване от дата 12.10.2023 г. Национала агенция за приходите е наложила запор със Съобщение Изх.№ •••г., на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗОЗ, като са наложени запори за сумата в размер на 23 893.00 лв. върху банковите сметки на „••• в Обединена Българска Банка, •••, •••.

Наложени са и запори върху моторни превозни средства на „•••: - лек автомобил марка FORD, модел КОНЕКТ С, рег.№ •••, рама № •••, година на производство 2004г., мощност 66kw;

• лек автомобил марка OPEL, модел АСТРА, рег.№ ••, рама № •••, двигател № ••, година на производство 1994г., мощност 50kw;

• товарен автомобил марка MERCEDES, модел 409 Д, рег.№ СТ5868СН, рама № 61146710675474, двигател № ••, година на производство 1988г„ мощност 65kw;

На следващо място посочва, че съгласно актуалните финансови отчети на дружеството - последен публикуван за 2022 г., се вижда, че същото изпада във все по-тежко финансово състояние с намаляващи активи и увеличаващи се пасиви. За 2022 г. е отчетена непокрита загуба от 266 хил. лв., за 2021 г. – 114 хил. лв. загуба. За 2022 г. няма неразпределена печалба.

Твърди, че са отчетени задължения към финансови предприятия от 398 хил. лв. за 2022 г., и 399 хил. лв. за 2021 г., задълженията към доставчици – 140 хил. лв. за 2022 г., 134 хил. лв. за 2021 г. Като други задължения са отчетени 330 хил. лв. за 2022 г., и 311 хил. лв. за 2021 г. Общите приходи на дружеството за 2022 г. са 47 хил. лв. На последно място, отчетените налични парични средства са 2 хил. лв. за 2021г., и 0 лв. за 2022г.

Посочва се, че „••• на следващо място има шест регистрирани търговски марки, а именно:

• Словна търговска марка „Маrсо”, номер на заявка: •••, регистров номер: ••••, срок на действие: 24.04.2030, съгласно регистъра на Патентно ведомство;

• Комбинирана търговска марка „Маrсо”, номер на заявка: ••••••••••N, регистров номер: •••, срок на действие: 10.04.2034;

• Комбинирана търговска марка „••••”, номер на заявка: ••••••••••N, регистров номер: 00100558, срок на действие: 15.06.2027;

• Комбинирана търговска марка „МIТАК”, номер на заявка: ••. регистров номер: 00041895, срок на действие: 21.12.2030;

• Словна търговска марка „МИТАК”, номер на заявка: ••, регистров номер: 00158672, срок на действие: 16.04.2030;

• Словна търговска марка „МIТАК”, номер на заявка: •••, регистров номер: 0158671N, срок на действие: 16.04.2030;

Заявява, че същите обаче не са отразени или остойностени в годишния финансов отчет за 2021 г. или за 2022 г. в раздела за търговски марки, т.е. декларираната им стойност е нула лева.

Посочва, че основният иск е по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи, че договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане.

Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне“, а не „да даде“ нещо. При предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е дал заемните средства, като посочва съдебна практика.

Счита иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан, тъй като сключването на договорите за заем и предаването на сумата се установява от:

1. Договор за заем от 24.08.2018 г. за 50 000 лв., сключен между ищеца „••• и ответника „•••, със срок за връщане „в срок от 4 (четири) месеца“.

1.1. Платежно за 50 000 лв. с Референтен № •••, с описание на превода:

„Съгл. Договор за заем от 24.04.2018“;

1.2. Анекс от 09.12.2019 г. към Договора за заем от 24.04.2018 г., като срокът за връщане на сумата е удължен до 10.05.2022 г. 2. Договор за заем от 09.12.2019 г. за 100 000 лв. сключен между ищеца „••• и ответника „•••, със срок за връщане на сумата до 29.02.2020 г. 2.1. Платежно за 100 000 лв. с Референтен №•••, с описание на превода:

„ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ“.

Счита за безспорен и неоспорим факта на сключване на двата Договора за заем, както и предаването на сумите, както и настъпване на падежа и изискуемостта на вземането на кредитора-ищец. В случай, че поради някаква причина се приеме, че падежът не е настъпил, то моли да се приеме, че с настоящата искова молба отправя покана до „••• за изпълнение по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД да изпълни задължението си в 14-дневен срок, а именно - заплащането на сумата в размер на 150 000 лв.

За пълнота отбелязва, че при сключен договор за паричен заем предаването на паричната сума на управителя, който е и едноличен собственик на дружеството към онзи момент, представлява предаване на сумата на дружеството по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а дали сумата е постъпила в касата на дружеството не е от значение за възникване на задължението. Посочва съдебна практика.

Посочва, че в двата договора за заем е уговорено, че при забава на ЗАЕМАТЕЛЯ при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 0.005% върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен ден. - чл. 10 от договорите.

Сочи, че нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя заради естеството на паричното задължение - чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника. Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й оползотворяване. Следователно, обезщетението по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ако надхвърля договорната неустойка, би представлявало по-голяма вреда за кредитора по чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Правото на обезщетение по чл.86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на законната лихва. Законодателното разрешение отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение се подчинява на режима на чл. 92 ЗЗД и отговорността на длъжника не следва да се счита за ограничена до размера на неустойката. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличие на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. Посочва съдебна практика.

Посочва, че в настоящия случай договорната неустойка, както и главницата, не са заплатени от заемополучателя - ответник, поради което заемателят - ищец има правото по избор да претендира законна лихва от настъпване на падежите за връщане на сумите по двата договора за заем, като не предяви претенция за неустойка.

Заявява, че претендира законна лихва върху главницата от 50 000 лв. по Договор за заем от 24.08.2018 г. и Анекс от 09.12.2019 г. към Договора за заем от 24.04.2018 г. в размер на 11 421.95 лв. от 11.05.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и законната лихва върху главницата от 100 000 лв. по Договор за заем от 09.12.2019 г. в размер на 24 788.49 лв. от 02.03.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, като в случай, че съдът уважи основния иск по чл. 240 от ЗЗД, прави искане съдът да уважи и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД.

Счита, че основният иск по чл.240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86. ал. 1 от ЗЗД е основателен.

Относно първи евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, заявява, че в условията на евентуалност, ако съдът не счете предявения първи основен иск и акцесорния иск за основателни, моли да разгледа първия евентуален иск - по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на главница в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Сочи, че съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Съгласно цитираната от ищеца съдебна практика за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът основание за получаването или за задържане на полученото. Възникването на спорното материално право за връщането на дадено при начална липса на правно основание се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в патримониума на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в това на ответника да е без правно основание. При фактическия състав по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото.

Посочва, че относно първата предпоставка и втората предпоставка, а именно излизането на сумата от патримониума на ищеца „•••“ ООД и преминаването й в патримониума на ответника „•••, счита, че са налице безспорни доказателства, представляващи платежно за 50000 лв. с Референтен № ••, и платежно за 100 000 лв. с Референтен № ••.

Относно третата предпоставка посочва, че доказателствената тежест за доказване на основание е на ответника „•••.

Сочи, че съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и дадените с ТР № 5/2017 от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК мотиви при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В конкретния случай моли да се приеме, че с настоящата искова молба отправя покана до „••• за изпълнение по см. на чл. 84, ал.2 ЗЗД да изпълни задължението си в 14-дневен срок, а именно - заплащането на сумата в размер на 150 000 лв., представляващи парични суми, получени без основание, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Поради подробно изложеното до тук счита, че първият евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86. ал. 1 от ЗЗД е основателен.

Относно втори евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 или 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД посочва, че в условията на евентуалност, ако съдът не счете предявения първи основен иск и акцесорния иск, както и първия евентуален иск за неоснователни, моли съда да разгледа втория евентуален иск - по чл. 55, ал. 1, предл. 2 или 3 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на главница в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Посочва, че при фактическия състав по чл. 55, ал. 1, предл. второ/трето от ЗЗД при неосъществяване/отпадане на основанието - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже 1) предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и 2) твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и 3) за фактите и обстоятелствата, обуславящи неосъществяване/отпадане на основанието с обратна сила. Посочва съдебна практика.

Относно първата предпоставка, а именно излизането на сумата от патримониума на ищеца „••• и преминаването й в патримониума на ответника „•••, счита че са налице безспорни доказателства, представляващи Платежно за 50 000 лв. с Референтен №••, и Платежно за 100 000 лв. с Референтен №••.

Относно втората предпоставка, счита, че е безспорно доказано, че към момента на получаване на престациите са били сключени надлежно: Договор за заем от 24.08.2018 г. за 50 000 лв. сключен между ищеца „••• и ответника „•••; Анекс от 09.12.2019 г. към Договора за заем от 24.04.2018 г., като срокът за връщане на сумата е удължен до 10.05.2022 г.; Договор за заем от 09.12.2019 г. за 100 000 лв. сключен между ищеца „••• и ответника „•••.

Относно третата предпоставка - отпаднало основание – твърди наличието на същата с оглед на евентуалните възражения на ответника „•••.

Счита, че ако получилият облагата „••• не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи (неосъществено основание), то той дължи нейното връщане. Посочва съдебна практика.

Относно лихвата за забава счита, че следва да се има предвид, че вземането, произтичащо от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало основание, става изискуемо от деня, в който отпада основанието. От този момент следва да се присъди законна лихва върху вземането на ищеца. Въпреки това, претенцията му е за заплащане на законна лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В конкретния случай моли да се приеме, че с настоящата искова молба отправя покана до „••• за изпълнение по см. на чл. 84, ал.2 ЗЗД да изпълни задължението си в 14-дневен срок, а именно - заплащането на сумата в размер на 150 000 лв., представляващи парични суми, получени при отпаднало/неосъществено основание, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Поради подробно изложеното до тук счита, че вторият евентуален иск по чл. 55. ал. 1. предл. 2 или 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 86. ал. 1 от ЗЗД е основателен.

Относно третия евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД посочва, че при условията на евентуалност, ако съдът не счете предявения първи основен иск и акцесорния иск за основателни, не приеме първия и втория евентуален иск за основателни, моли да разгледа третия евентуален иск - по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за общата сума в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Посочва, че общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, 2) а) обедняването на друго лице, б) свързано със съответното обогатяване, 3) липсата на правно основание за обогатяване и 4) липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

Сочи, че според задължителните за съдилищата постановки в ППВС №1/28.05.1979г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал приходи от същата е правноирелевантно за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, когато е установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било възможно. С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените блага имат материално естество, оценими са в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на получателя на облагата – чрез придобИ.е на една вещ или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В тази последна хипотеза, според правната доктрина и приетото в Решение № 252 от 23.01.2015 г., по гр. д. № 2858/2014 г. на III г.о. на ВКС, спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай, че те са били необходими и ответникът по иска, основан на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Следователно правно - релевантното обогатяване по см. на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с придобИ.е на нови имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични, включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго лице, което в настоящия случай „друго лице“ е „•••.

Сочи, че съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 г., при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Относно обогатяването на „••• счита, че следва да се изложи, че същото безспорно е налице, и безспорно същото е за сметка на „•••, като са налице безспорни доказателства, представляващи Платежно за 50 000 лв. с Референтен № ••, и Платежно за 100 000 лв. с Референтен № ••.

Относно обедняването на „•••, счита, че общата сума, съобразно представените платежни нареждания, е в размер на 150 000 Твърди, че между посочените елементи от фактическия състав по чл.59, ал. 1 ЗЗД - обогатяване и обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. Така, както е разяснено в т. 5 от ППВС № 1 от 1979 г. обогатяването не е следствие на обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или факти, поради което по делата, имащи за предмет иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване. В настоящия случай общата група от факти, довели до обогатяването, респективно обедняването, са извършените преводи в размер на 150 000 лв.

С оглед евентуалните възражения на ответника твърди, че е налице третата предпоставка - липса на основание за получаване на престацията.

Сочи, че съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 от ППВС №1/1979 г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на общия състав по чл.59, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди, че това разрешение е възприето в Решение № 215/29.04.2015г. по т. дело № 4171/2013 г. на ВКС, I т.о. по чл. 290 ГПК. ВКС приема, че разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, че този състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. Прието е, че правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание - договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде предявен субсидиарният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно разместване на имуществени блага - чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД, чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС и други. Друг иск може да бъде и иск за реално изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни задължения. Прието е, че възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тьй като съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В настоящия случай, при условията на евентуалност на изложеното до тук във връзка с предходните искове, твърди, че законът не предоставя друг ред за защита спрямо неоснователното разместване на блага.

Счита, че относно лихвата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и моментът на изискуемост, от едната страна стои становището, че това е моментът на обогатяването (преминаване в патримониума на обогатилия се) с извършване на преводите, т.е. лихвата за забава се дължи от 28.10.2016 г. Посочва, че другото становище е, че вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Посочва съдебна практика.

Заявява, че въпреки това, претенцията му е за заплащане на законна лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В конкретния случай моли да се приеме, че с настоящата искова молба отправя покана до „••• за изпълнение по см. на чл. 84, ал.2 ЗЗД да изпълни задължението си в 14-дневен срок, а именно - заплащането на сумата в размер на 150 000 лв., представляващи парични суми, получени при отпаднало/неосъществено основание, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането.

Поради подробно изложеното до тук, счита, че третият евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86. ал. 1 от ЗЗД е основателен.

Моли съда на основание чл. 240 от ЗЗД да осъди ответника „•••, ЕИК •• да заплати на ищеца „•••, ЕИК ••• сумата в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща главница, предоставена по Договор за заем от 24.04.2018 г. и Анекс от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва в размер на 11 421, 95 лв. от 11.05.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането; сумата в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща главница, предоставена по Договор за заем от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва в размер на 24 788, 49 лв. от 02.03.2022 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, ако съдът не счете предявения основен иск за основателен, моли да разгледа посочените три евентуални искове, в посочения в исковата молба ред, с петитуми, както следва:

• Моли съда на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „•••, ЕИК ••, да заплати на ищеца „И Т С - •••, ЕИК •••, сумата в размер на главница в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;

• Моли съда на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 или 3 от ЗЗД, да осъди ответника „•••, ЕИК ••, да заплати на ищеца „И Т С - •••, ЕИК •••, сумата в размер на главница в размер на 150000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;

• Моли съда на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, да осъди ответника „•••, ЕИК ••, да заплати на ищеца „•••“ ООД, ЕИК •••, сумата в размер на главница в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендира всички разноски сторени в настоящото производство. По делото е постъпила молба от 25.04.2024г. от ищеца, с която, в изпълнение на указанията на съда, предоставя сметката си на осн. чл.127, ал. 4 от ГПК, както следва: Банка: ••, IBAN: •••, Титуляр: „•••.

Прави следните уточнения относно размера на исковете, както следва: Основен (главен иск): - Главница: 50 000 лв. по Договор от 24.04.2018 г. и Анекс от 09.12.2019г.; Лихва: 11 421.95 лв. от 11.05.2022 г. до 10.04.2024 г.; лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; за дните между 10.04.2024г. и подаването на исковата молба не се претендира лихва;

• Главница: 100 000 лв. по Договор от 09.12.2019 г.; Лихва: 24 788.49 лв. от 02.03.2022 г. до 10.04.2024 г.; лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; за дните между 10.04.2024 г. и подаването на исковата молба не се претендира лихва;

Обща сума (главници + лихви): 186 210, 44 лв. Първи евентуален иск - Главница: 150 000 лв.; лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; Втори евентуален иск - Главница: 150 000 лв.; лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; Трети евентуален иск - Главница: 150 000 лв.; лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от ищеца доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени главни искове с правно основание чл.240 от ЗЗД, обективно съединени с акцесорни искове по чл.86 ЗЗД, както и евентуално съединени искове: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 или 3 от ЗЗД; с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Исковата молба с приложенията е редовно връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК. Същият е редовно и своевременно призован за насроченото по делото съдебно заседание, за което не се е явил представител.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239, ал.1, т.1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника, същият е редовно призован и са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа.

Второто изискване, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, видно от представените по делото доказателства.

Също така, съдът приема за установени размерите на предявените претенции, както и дължимостта на сумите по тези искове.

Съдът приема, че с оглед представените по делото доказателства, предявените главни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени от съда. Основателни се явяват и акцесорните искове, представляващи дължимата лихва за забава върху всеки от главните искове. Следва да се уважи предявеният главен иск, като съдът постанови решение, с което осъди ответника „•••, ЕИК •• да заплати на ищеца „•••, ЕИК ••• сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща главница, предоставена по Договор за заем от 24.04.2018 г. и Анекс от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и законната лихва върху главницата в размер на 11 421, 95 лв. за периода 11.05.2022 г. до 10.04.2024 г. Следва да се уважи и вторият предявен главен иск, като съдът постанови решение, с което да осъди ответника „•••, ЕИК •• да заплати на ищеца „•••, ЕИК ••• сумата от сумата в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща главница, предоставена по Договор за заем от 09.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, както и законната лихва върху главното вземане в размер на 24 788, 49 лв., считано от 02.03.2022 г. до 10.04.2024 г. Тъй като съдът уважи изцяло предявените основни главни и акцесорни искове с правно основание чл.240 и сл.ЗЗД, то предявените искове от ищеца при условията на евентуалност с правно основание съответно чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД, с правно основание чл.55, ал.1, изр.2 или 3 от ЗЗД и с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.

В полза на ищеца „••• следва да бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото исково производство в общ размер на 20 595, 42 лв., за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Посочените разноски са във връзка с настоящото производство и следва да се заплатят на ищеца по делото.

С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК във връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК