Решение № 1916 от 14.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 718/2024 г.

Производството е по реда на чл. 128а във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). По делото, в изпълнение на указанията на съда, след оставяне на първоначално предявената искова молба без движение, е депозирана поправена такава от Г. В. Г., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица], [адрес], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, адв. К. И. и адв. С. Д., против директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Благоевград. В обстоятелствената част на молбата се сочат като конкретни основания, обосноваващи претендирана нищожност: липса на мотиви по оспорването, пълна неотносимост на изложените мотиви към очертания предмет на спора и постановения диспозитив, водещо до пълна неразбираемост на решението. В съдебно заседание, включително и в представените писмени бележки, в допълнение се излагат и съображения в подкрепа на претендирата нищожност, досежно извършената от съда преценка по относимостта на допуснати в хода на разглеждане на делото доказателства, включително и по отношение на приети за безспорно установени от съда факти, възприети като такива от страна на административния орган в оспореното решение, въз основа на събраните в хода на административната проверка доказателства. Съдът е сезиран с искане за постановяване на решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че решение № 266 от 24.01.2024 год., постановено по адм. дело № 935 по описа на Административен съд – Благоевград за 2022 год. е нищожно. С исковата молба се претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на НОИ – Благоевград, в депозиран по делото писмен отговор, изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Твърди, че сочените от ищеца обстоятелства не обосновават неразбираемост на мотивите на съдебния състав, както и че не водят до извода за нищожност на оспорвания съдебен акт. Поддържа се, че в исковата молба са изложени доводи, които са неотносими към въпроса за валидността на съдебното решение, а касаят правилността на съдебното решение, чиято нищожност се иска. По изложени съображения счита, че исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. В съдебно заседание, процесуалният представител по пълномощие на ответника поддържа съображенията, изложени в писмения отговор. В допълнение сочи, че събраните в хода на съдебното производство по настоящото дело доказателства не установяват наличието на твърдените пороци, обосноваващи неговата нищожност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград намира искането за неоснователно, претендирайки неговата отмяна. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, в това число изисканото за послужване, приключило с влязъл в сила съдебен акт адм. дело № 935 по описа на Административен съд – Благоевград за 2022 год., приема за установено следното: Производството по адм. дело № 935 по описа на Административен съд – Благоевград за 2022 год. е образувано по жалба на Г. В. Г., [ЕГН], против Решение № 1040-01-270/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 014-00-98-5/02.09.2022 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – Благоевград. Същото е разгледано по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Административното производство е образувано по заявление вх. № 014-00-98/05.03.2019 г. на оспорващия, адресирано до директора на ТП на НОИ – Благоевград, за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, в която е декларирал прекратено правоотношението с "Earl La Garenne”, считано от 19.02.2019 г. поради изтичане на срока на договора. Във връзка с декларираното обстоятелство – упражняване на трудова дейност в друга държава, към заявлението на 05.03.2019 г., Газилов е представил в ТП на НОИ – Благоевград, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС (на л. 30 от адм. дело № 935/ 2022 г.), Декларация по отношение на последната трудова заетост и данни за трудовото правоотношение (л. 29 от адм. дело № 935/ 2022 г.) и други документи. При преценка правото на парично обезщетение за безработица по подаденото заявление, въз основа на събрания доказателствен материал упълномощеното лице за ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – Благоевград, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО, с Разпореждане № 014-00-98-5 от 02.09.2022 г. е отпуснал парично обезщетение на оспорващия, считано от 20.02.2019 г. до 19.06.2019 г. в размер на 9 лева дневно. Същото е оспорено от адресата по реда на чл. 117 от КСО, като в производството по оспорване с Решение № 1040-01-270/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, жалбата на Газилов е отхвърлена като неоснователна, а обжалваното разпореждане на Упълномощено лице за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Благоевград, е потвърдено. Административният орган е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, тъй като, от една страна, Газилов е упражнил правото на ПОБ за минал период, но от друга страна, към датата на отпускане на обезщетението - 20.02.2019 г., не са изтекли три години от предходното упражняване на правото, (02.10.2017г.) поради което ПОБ, определено с Разпореждане № 014-00-98-5 от 02.09.2022 г., е правилно отпуснато по смисъла на чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Същото е обжалвано по съдебен ред, по която жалба е образувано адм. дело № 935 по описа на Административен съд – Благоевград за 2022 год. С процесното Решение № 266 от 24.01.2024 год., чиято нищожност се иска да бъде прогласена, съдът е отхвърлил жалбата на Г. В. Г., [ЕГН], против Решение № 1040-01-270/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 014-00-98-5/02.09.2022 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – Благоевград, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 4 от КСО е отпуснато парично обезщетение, считано от 20.02.2019 г. до 19.06.2019 г. в размер на 9 лева дневно. Решението на основание чл. 119 от КСО, е окончателно и не подлежи на обжалване. В мотивите съдът е приел, че съдебният спор касае приложението на чл. 54б, ал. 1 от КСО, с която норма се определя и размерът на обезщетението за безработица по подаденото от Г. З. с вх. № 014-00-98 от 05.03.2019 г. В мотивите си съдът е приел, че са налице и двете предпоставки по чл. 54б, ал. 4 КСО, а именно: жалбоподателят е упражнил право на парично обезщетение за безработица за минал период – от 02.10.2017 г., и към датата на повторното придобиване на право на парично обезщетение по чл. 54а, ал. 1 КСО – 20.02.2019 г., тригодишният срок по чл. 54б, ал. 4 КСО все още не е изтекъл. В съжденията си по отношение на приложимия правен институт съдът е приел също така, че в случая е изпълнена хипотезата на чл. 54б, ал. 4 от КСО, а именно че е налице упражнено право на парично обезщетение за безработица за минал период, от една страна и към датата на подаване на последващото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, не са изтекли три години от предходното упражняване на правото, от друга страна. В мотивите съдът изрично е посочил, че при условията на чл. 54б, ал. 4 от КСО, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което размерът на обезщетението е минималният размер, определен по правилата на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Позовавайки се на изложените съждения съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно–счетоводна експертиза, като неотносима към правния спор по делото, свързан с правилното прилагане от органа на императивната норма на чл. 54б, ал. 4 от КСО. При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим, поради следните съображения: Искът е бил подаден пред компетентния административен съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 132, ал. 1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Последните са изчерпателно посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях не са включени исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 128а АПК. Разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 АПК изрично регламентира родовата подсъдност на тези искове – пред съответния административен съд. В този случай, приложение намира чл. 132, ал. 2, изречение второ АПК, съгласно който спорът е местно подсъден на Административен съд – Благоевград. В допълнение към последното съдът намира за необходимо да посочи, че настоящият съдебен състав не се е произнесъл с решението, чиято нищожност се претендира. В разпоредбата на чл. 128а от АПК изрично е предвидено, че исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд. Установителният иск с предмет обявяване нищожност на съдебен акт, постановен от Административен съд – Благоевград, е предявен от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за него и който като окончателен, не подлежи на последващ инстанционен съдебен контрол по аргумента на чл. 119 от КСО. Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна, поради следните съображения: По съществото на спора следва да се посочи, че безсрочната възможност по чл. 128“а“ във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни да породят целените правни последици. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. За да е налице нищожно решение, то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в съдебния състав. Нищожно е и съдебното решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Иначе казано, за да бъде обявено едно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. В процесния случай гореописаните основания не се налице. Съдебният акт, чиято нищожност се претендира, е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Нормата на чл. 118, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от КСО предвижда, че решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд, който разглежда делата по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Под "съответния съд" се има предвид този по правилата за местна подсъдност /чл. 133, ал. 1 АПК/ - съобразно постоянния адрес на жалбоподателя /адресата на акта/, в случая [населено място], попадащ в териториалните предели на компетентност на Административен съд - Благоевград. Решението е изготвено и в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. Същото включва всички изискуеми реквизити, в това число изложение на жалбата, искане, становище на ответната страна, фактическите установявания на съда, правните му изводи и диспозитивна част. При постановяването му Административен съд Благоевград не е излязъл извън правораздавателната си власт. Горното сочи на извода, че процесното решение, чиято нищожност е релевирана, е постановено в писмена форма, от законен съдебен състав, приключил съдебното дирене, който е подписал акта и съдържа задължителните реквизити по чл. 172а АПК, вкл. ясен и точен диспозитив, съответен на мотивите на акта. Неоснователно от страна на ищеца, чрез процесуалния представител по пълномощие, се твърди нищожност на решението поради наличие на пълна невъзможност за разбиране на волята на съда (вж. Писмени бележки). Описаните по-горе мотиви са ясни, конкретни и логични, съответни на фактическите установявания и предмета на спора, като не ограничават страните да разберат неговата воля. Извън контекста на гореизложеното, с оглед предмета на настоящето дело, съдът намира за необходимо да посочи, че ако за настоящия жалбоподател е неясна волята на съда, обективирана в диспозитива на съдебното решение, чиято нищожност се релевира, предвид твърдението в тази насока, налице е била възможност за иницииране на производство за тълкуване на решението по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс. Единствено в хипотезата на "абсолютна неразбираемост" на решението, при което волята на съда не може да бъде изведена, е налице нищожно решение. Случаят не е такъв. В тази насока настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отрази, че всички изложени от ищеца доводи за допуснати нарушения при постановяването на решение № 266 от 24.01.2024 г. по адм. д. № 935 по описа на Административен съд – Благоевград за 2022 год. не обуславят неговата нищожност, а касаят правилността му. Недопустимо е обаче, чрез производството за обявяване на нищожност да се търси преразглеждане на спора по същество, включително в случаите, в които постановеното решение е окончателно по силата на специален закон /съобразно чл. 119 КСО/. К. В. административен съд неведнъж е имал повод да посочи, исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез установяване на касационни основания за тяхната отмяна (в този смисъл са решение № 8574 от 5.10.2022 г., постановено по адм. д. № 3698/2021 г. на ВАС, второ отделение; решение № 3017 от 8.03.2021 г., постановено по адм. д. № 12293/2020 г. на ВАС, четвърто отделение; решение № 149 от 9.01.2023 г., постановено по по адм. д. № 9280/2022 г. на ВАС, седмо отделение и др.). Освен това, голяма част от възражения на ищеца, включително подробно развитите от неговите представители по пълномощие в проведените съдебни заседания, касаят законосъобразността и валидността на Решение № 1040-01-270/10.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград, които вече са били предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 935/ 2022 год. по описа на Административен съд – Благоевград и не следва да се обсъждат в настоящия процес. Това, че съдът с процесния съдебен акт не е „мотивирал решението си по мотивите на страните… и е отхвърлил жалбата с други мотиви“ не обосновава наличието на основание, касаещо валидността на същия. Дали съдът е съобразил установените факти и въз основа на тях е направил своя извод всъответствие със закона, е въпрос за правилност на съдебния акт, който не може да бъде разглеждан в производството по чл. 128а АПК. Идентични са и съжденията, досежно извършената от съда преценка по относимостта на допуснати в хода на разглеждане на делото доказателства, включително и по отношение на приети за безспорно установени от съда факти, възприети като такива от страна на административния орган в оспореното решение, въз основа на събраните в хода на административната проверка доказателства. Всички те касаят правилността на съдебният акт, но не и неговата валидност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователен предявения иск с правно основание чл. 128а АПК. Решението на Административен съд – Благоевград, чиято нищожност се претендира, е постановено от надлежен държавен орган, който разполага с правораздавателна компетентност и в надлежен законен състав съгласно чл. 90, ал. 1 ЗСВ и чл. 164 АПК. То е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и е подписано от постановилия го съдия. По тези причини не може да се направи извод, че решението страда от тежки пороци, свързани с компетентността на съда, изразената от съда воля или с формата на акта, които да наложат извод за нищожността му. Изложеното дава основание да се направи идентичен извод по въпроса относно валидността на Решение № 266 от 24.01.2024 год. на състава на АС – Благоевград, постановил обжалваното съдебно решение. Исковата претенция за обявяване на нищожността на този съдебен акт, се явява неоснователна, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител по пълномощие на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото е основателно, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, следва да се присъди сумата от 100. 00 лева. Воден от горните мотиви Административен съд – Благоевград, съдът