Решение № 5503 от 29.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11934/2022 г.

Предявен е иск от „М. ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД, чрез управителя В.Б.Т. срещу ЧСИ М. Б., peг. № 838 на КЧСИ, по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 68 454, 05 лв., имуществена вреда представляваща заплатена неустойка по предварителен договор от 01.07.2022 г., в резултат на неправомерно бездействие на ЧСИ (незаличаване на възбрани и отказ да се прекрати перемирано изпълнително производство), ведно със законна лихва, считано от 11.11.2022 г. до окончателното плащане на главницата. Ищецът твърди в исковата молба, че между него и А.К.Й. е сключен на 01.07.2022 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за имоти представляващ самостоятелен обект в страда с идентификатори №№ 68134.905.491.1.2., 68134.905.491.1.1 и 68134.905.491.1.22. Общата продажна цена е в размер на 350 000 евро. Съгласно предварителния договор, към датата на подписването му, по партидите на имотите е налице вписване по изпълнително дело № 719/2023 г. на ЧСИ М. Б. в полза на „Креди Агригол България“ АД („Инвестбанк“АД) на възбрана с вх. рег. № 48498, книга възбрани акт № 22, акт № 282 от 08.10.2013 г. на Службата по вписванията, София. Ищецът сочи, че купувачът е уведомен, че са налице предпоставките за заличаване на вписаната възбрана, при настъпила перемция по изпълнителното дело. От страна на ищеца са депозирани няколко молби с искане за прекратяване на изпълнителното производство и заличаване на вписаните възбрани, които не са уважени от ЧСИ. В резултат е последвал отказ за сключване на окончателен договор. В изпълнение на чл.12 от предварителния договор, ищецът е заплатил неустойка в размер на 68 454, 05 лв., като неизправна страна по изпълнителния договор. Ответникът ЧСИ М. Б. оспорва иска като неоснователен. Сочи, че не е налице пряка връзка между вредата и твърдяното бездействие, защото същата се дължи на договорно основание. Оспорва твърденията на ищеца, че е подавал молби за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложената възбрана върху процесните имоти. Твърди, че такива действия не са извършвани нито от продавача, нито от купувача по предварителния договор. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното: От приложеното в препис изпълнително дело № 20138380406719 по описа на ЧСИ М. Б., се установява, че е образувано по молба вх. № 6719/03.10.2013г. от „КРЕДИ АГРИГОЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу „СИИ ФРОМ“ ООД. Производството е инициирано въз основа на изпълнителен лист от 29.08.2013 г., издаден от СРС, 58 с-в, по ч.гр.д. № 33576/2013 г. и заповед за незабавно изпълнение по същото дело. В заповедта е посочено, че вземането в размер на 145 414 евро - главница, произтича от договор за банков кредит № 1092-10/30.07.2010 г., ведно с лихви и разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело, е поискано да бъде наложена възбрана, съответно публична продан, на собствени на „Еф Ел Ди България“ ЕООД недвижими имоти, описани в молбата – апартамент № 2, портиерско жилище в гр. София ул. „•••••••• и поземлен имот с пл. № 017432 в к- Драгичево, ипотекирани в полза на банката (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100 от 30.07.2010 г., том II, рег. № 5648, дело 239 от 2010 г. на нотариус М.М.-Р.), които са апортирани в капитала на „Ай Ер Сървисиз“ ЕООД. Видно от отбелязването върху искане за вписване на възбрана по изпълнителното дело, възбрана върху имотите е вписана с вх. рег. № 48920 от 08.10.2013 г., томXXII, № 282 в книгите за вписване на Службата по вписванията - София. (л. 92 от изпълнителното дело). По изпълнителното дело е приложен договор за покупко-продажба № 97, том I, дело 89 от 2014 г., видно от който „Д.-Д“ ЕООД продава на М. ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД, апартамент № 2 в сградата на ул. „••••••••, портиерско жилище в същата страда и други имоти, описани в нотариалния акт. Приложено е и заявление за заличаване на договорна ипотека от 05.06.2014 г. от „Д.-Д“ ЕООД, въз основа на определение № 10990 от 28.05-2014 г., постановено по ч.гр.д. № 5956/2014 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав, с което е отменено определение № 124 от 14.04.2014 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по искане от 14.04.2014 г. на „Д.-Д“ ЕООД за заличаване на договорна ипотека № 100, том II, рег. № 5648/30.07.2010 г. по описа на нотариус № 504 в регистъра на НК, вписана в Службата по вписванията - София с вх. № 34130/30.07.2010г., акт 153, том XIX, дело 19822/2010 г. Видно от определение № 1294 от 22.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 19094/2014 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, е оставена без разглеждане жалба на „Ай Ер Сървисис ЕООД, с което се обжалва мълчалив отказ на ЧСИ М. Б. да извърши действия по изп. № 20138330406719 – да прекрати изп. дело и да заличи наложената възбрана. С постановление от 08.04.2022 г. на ЧСИ М. Б., изпълнително дело № 20138380406719 е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С молба с вх. № 30181 от 07.07.2022 г. от „Ай Ер Сървисизис“ ЕООД е поискано да бъдат вдигнати наложените възбрани и връчено постановлението за прекратяване, като с разпореждане на съдебният изпълнител е указано, да се представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на Агенцията по вписванията. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „М. ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД, като продавач и А.К.Й., като купувач за имоти представляващ самостоятелен обект в страда с идентификатори №№ 68134.905.491.1.2., 68134.905.491.1.1 и 68134.905.491.1.22, както и анекс от 19.08.2022 г. Общата продажна цена е в размер на 350 000 евро. Видно от чл. 13 от договора, в случай че не се сключи сделката, неизправната страна дължи неустойка в размер на 35 000 евро. Представено е платежно нареждане от 01.11.2022 г. за сумата от 68454, 05 лв., заплатени от ищеца на А.К.Й., на основание горецитираната разпоредба от договора. Фактическият състав на отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, включва кумулативното наличие на следните елементи: неправомерно поведение на ЧСИ, изразяващо се в процесуалната незаконосъобразност на негово действие или бездействие; настъпила вреда при упражняване дейността от ЧСИ; причинна връзка между поведението и вредата. Правото на принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да предприема действията, включени в съответния изпълнителен способ, на което съответно отговаря задължението на изпълнителния орган (съдебният изпълнител) да приложи този способ. В случая, на първо място следва да се отбележи, че налагането на възбрана е изпълнително действие, което е законосъобразно, като в случая е налице изпълнителен титул, респ. към молбата е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. На второ място, следва да се отбележи, че по изпълнителното дело не се установи да е депозирана молба за прекратяването му, от ищеца „М. ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД. Отделно от това, в случая наложената по изпълнителното дело възбрана, не е пречка за извършване на покупко-продажбата, още повече че договорната ипотека е заличена, с акт на съда, вследствие на извършена продажба по реда на чл. 37 Закона за особените залози, с която ищецът се легитимира като собственик на имотите, предмет на процесния предварителни договор. Следователно, няма на първо място незаконосъобразно изпълнително действие, а отделно от това не е налице и причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие и търпяната вреда. Следователно предявеният иск по реда на чл. 74 от ЗЧСИ е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен. Относно разноските При този изход на спора право на разноски има ответникът, като в негова полза следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат, в размер на 7500 лв. с включен ДДС. Мотивиран от горното, Софийски градски съд