Решение № 10561 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1227/2024 г.

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от А. Т. П., с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], против Решение № 2153-15-137/20.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-310/02.04.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което от своя страна му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като жалбоподателят счита, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажа му за времето от 25.09.1979 г. до 20.10.1980 г. (1 години и 26 дни), представляващ редовна военна служба. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод заявление вх. № 2113-15-5402/05.12.2023 г., с което А. Т. П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на основание чл. 68а от КСО. Към заявлението П. е приложил следните документи за трудов/осигурителен стаж: Военна книжка № 134440/21.10.1980 г., диплома № 003961/23.09.1979 г., трудова книжка № 18/06.11.2003 г. издадена от "Кан-92" ООД, трудова книжка № 83-18/30.03.2012 г. издадена от "Фреш лоджик" ЕООД, трудова книжка № 928/15.08.1978 г. издадена от "ЗЗУ" [населено място], осигурителна книжка № 6003114625/16.11.2023 г. и осигурителна книжка № 6003114625/29.11.2023 г. По повод подаденото заявление от П. е извършена проверка на приложените към заявлението документи и данните по чл., 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след преценка на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, с разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-310/02.04.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като макар към датата на заявлението – 05.12.2023 г. А. П. да е навършил възрастта по чл. 68а от КСО от 63 години и 06 месеца (към датата на подаване на заявлението П. има навършени 63 години и 08 месеца), не отговаря на условието за осигурителен стаж от 39 годни и 06 месеца, а има 37 г. 05 м. и 02 дни действителен осигурителен стаж.

Въз основа на изложеното е издадено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-310/02.04.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на основание чл. 68а от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/.

6. Този резултат е обжалван от П. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-137/20.05.2024 г. е оставил без уважение подадената от него жалба срещу процесното разпореждане, като изцяло е възприел фактическите и правни основания за неговото издаване. В допълнение, в решението е направен подробен опис на зачетения осигурителен стаж по редовно оформените според ответника документи и по данните на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица за периода от 01.08.1978 г. до. 14.12.2.23 г. (с прекъсване), от който се установява, че спорният период от 25.09.1979 г. до 20.10.1980 г. (1 години и 26 дни), през който жалбоподателят е отбивал редовна военна служба, не е зачетен като осигурителен стаж.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

8. Спорът по делото се концентрира във въпроса следва ли периода на редовна военна служба за времето от 25.09.1979 г. до 20.10.1980 г. с продължителност 01 г. 26 дни, да се зачете като осигурителен стаж на жалбоподателя и в тази връзка налице ли са предпоставките на чл. 68а от КСО за придобиване от негова страна право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението.

9. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., доп., бр. 8 от 2023 г. В настоящия случай се разглежда стаж придобит през времето от 25.09.1979 г. до 20.10.1980 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Според действащата през процесния период разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), в приложимата редакция, зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 1 и чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 год. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за отпускане на лична пенсия. (Така Решение № 17644/23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2019 г.) Впрочем, в този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд по идентични казуси (Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., Решение № 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о., Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., VI о., Решение № 7647 от 16.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4023/2017 г., VI о., Решение № 9471/17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г. VI о., Решение № 11681/03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017 г. VI о., Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, Решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г. и др.), която е съобразена в пълнота и от законодателя, който със ЗАКОНА за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г., е допълнил разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като в обхвата на дефиницията „действителен стаж“ са включени и периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба.

10. При това положение, целият период на наборна военна служба (част от който е и спорния период от 01 г. 26 дни), следва да бъде признат за действителен стаж на жалбоподателя, така както е описан в представената по делото военна книжка.

Тези съображения обаче, не променят крайния извод на ответния административен орган, че в случая не са налице предпоставките на чл. 68а КСО за отпускане на исканата от П. лична пенсия за ОСВ.

Дори и след зачитането на периода от 25.09.1979 г. до 20.10.1980 г. за действителен осигурителни стаж, общият такъв, така както е зачетен от органите на НОИ в размер на 37 г. 05 м. и 02 дни става 38 г. 05м. и 28 дни.

Според чл.68а, ал. 1 КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.

В чл. 68, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от кодекса е предвидено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст (чл. 68, ал. 1, т. 2 КСО). Съответно от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 40 години за мъжете.

Цитираната нормативна уредба съотнесена към конкретиката на настоящия казус, налага да с приеме, че към датата на подаване на процесното заявление - 05.12.2023 г., А. П. е навършил 63 години и 08 месеца при изискуема възраст по чл. 68а от КСО от 63 години и 06 месеца, но същият не отговаря на условието за осигурителен стаж от 39 годни и 06 месеца. Каза се осигурителният му стаж след зачитане на периода на военна му служба става 38 г. 05м. и 28 дни.

11. При това положение, оспореното пред настоящата инстанция решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив се явява правилно като краен резултат.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, макар че оспорването следва да бъде отхвърлено, според настоящият съдебен сътав ответникът няма право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от КСО, доколкото с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Съображения за този извод се извличат от мотивите на настоящия съдебен акт, които няма да бъдат преповтаряни.

Това налага искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде оставено без уважение.

Така мотивира, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав