Решение № 8734 от 14.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5090/2023 г.

Административен съд - София-град14.06.2024 г.докладчик Маруся Йорданова

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалбата на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Ж. Ч., РЕШЕНИЕ № Ж – 422 от 04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13 -262-38/22.03.2023г., подадена от "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за продължаване на административното производство, при спазване на дадените указания по прилагане на закона в срок от 14 дни, считано от влизане в сила на решението. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да заплати на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Ж. Ч. сумата от 1 650 лв. (хиляда шестотин и петдесет лева), разноски по делото. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 -дневен срок от получаването му. Съдия: Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Ж. Ч., срещу Решение № Ж – 422 от 04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13 -262-38/22.03.2023г., подадена от "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните разпоредби и постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва, че Комисията не е обсъдила факта, че се касае за включена в Договора за присъединяване цена за изграждане на подстанция (подстанция „Баните“), която не съществува. Сочи, че издаденото от КЕВР решение е немотивирано и е издадено без да бъде направен анализ на действителната фактическа обстановка. Моли съдът да отмени Решение № Ж – 422 от 04.05.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ г. и да се дадат указания за задължаване на „Електроразпределения ЮГ“ ЕАД да се произнесе относно ценообразуване по проекта на Договор № 449368 като се съобразят и разходите за изграждане на несъществуващата п/с „Баните“. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата и моли решението на КЕВР да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Д., оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи излага в писмени бележки. Заинтересованата страна - „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД, след като се запозна с оплакванията в жалбата, обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, установи следното: С Решение № Ж – 422 от 04.05.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. вх. № Е-13 -262-38/22.03.2023г., подадена от "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД срещу „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. В хода на административното производство е била установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е възразил срещу начина на определяне на цената за присъединяване съгласно Договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (Ф.) с мощност от 200 kWp (Договор), предвидена за изграждане в [населено място]. УПИ VII, имот 172, кв. 68 и 69, [община], област С. с мотива, че съгласно чл. 8.2 от проект на Договор № 4492368. който не е подписан от него, размерът на цената за присъединяване е 110 158, 71 лв., като в тази цена неправилно са включени разходите за изграждане на подстанцията съобразно заетия от централата капацитет. С жалбата е направено искане към мрежовия оператор да отпадне изречението съгласно т. 8.2 от Договора „цената за изграждане на подстанцията, съобразно заетия от централата капацитет“. На 22.03.2023 г. в Комисията е постъпило становището на мрежовия оператор, като в него са изложени следните твърдения: В становището на „Електроразпределение Юг“ ЕАД по постъпилата жалбата се твърди, че на 09.12.2021 г. е подадено Заявление за присъединяване на горецитираната Ф. с адреса в [населено място]. Процедурата е по реда на чл. 25 от ЗЕВИ, доколкото производителят е декларирал, че няма да ползва преференции по чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ и произведената електроенергия ще се отдава изцяло в електроразпределителната мрежа. На 29.12.2021 г. ЕР Юг е издало Становище за условията и начина за присъединяване на Ф., по реда на чл. 25 от ЗЕВИ, с мощност от 200 kWp, предвидена за изграждане в [населено място], УПИ VII, имот 172, кв. 68 и 69, [община], област С.. На 10.02.2022 г. процедурата по присъединяване на централата е прехвърлена на „ВД Еко Енергопроект“ ЕООД. На 08.03.2022 г. между страните е подписан Предварителен договор за присъединяване на централата № 4492368. Съгласно Раздел V, т. 5.1 от Предварителния договор е посочено, че „Цената за присъединяване включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи, във връзка с присъединяването на обекта и се определя в Договора за присъединяване. Ер Юг предоставя на производителя капацитет от п/ст 110/20kV „Баните“ според представения проект за централата. Цената за присъединяване включва и цената за изграждане на подстанцията, съобразно заетия от централата капацитет.“ Ha 12.01.2023 г. от управителя на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД е подадено Заявление за сключване на Договор за присъединяване на Ф. с мощност от 200 kWp, предвидена за изграждане в [населено място]. На 26.01.2023 г. Договор № 4492368 за присъединяване е изпратен до жалбоподателя. С обратна разписка до ЕР Юг е изпратен отговорът на клиента, че отказва получаването на известието от куриерската фирма. ЕР Юг е изготвило и е предложило Договор за присъединяване № 4492368 на клиента с определена цена за присъединяване. Съгласно Раздел VIII, т. 8.1 от Договора „Производителят се задължава да заплати на ЕР Юг индивидуална цена за присъединяване, която включва действителните разходите за изграждане съоръжения за присъединяване към мрежата на електроразпределителното предприятие“. В тази връзка тези разходи включват и цената за изграждане на подстанцията съобразно заемания от централата капацитет. Към административната преписка са представени следните документи: - Заявление за проучване на условията за присъединяване на Ф. 200 kWp към разпределителната мрежа и произведената електроенергия ще се отдава изцяло в разпределителната мрежа, подадено на 09.12.2021 г.; - Становище № 4492368/29.12.2022 г. относно условията за присъединяване към разпределителната мрежа на Ф. с мощност 200 kWp; Предварителен договор за присъединяване № 4492368/08.03.2022 г., подписан от страните; - Нотариален акт № 37/2022 г. за учредяване на безвъзмездно право на строеж върху недвижим имот; - Договор № 4492368. като същият е отказан за получаване от управителя на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД, изпратен до жалбоподателя на 26.01.2023 г.; При така очертаната фактическа обстановка КЕВР счита, че с подписването на Предварителния договор от управителя на "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД, същият се е съгласил с предоставените условия и клаузи по него, включително относно цената за присъединяване, която съдържа и цената за изграждане на подстанцията съобразно заетия от централата капацитет. Според Комисията, в изготвения от ЕР Юг Договор и изпратен на клиента за подписване, който същият е отказал да го получи, съгласно Раздел VIII, т. 8.1 „Производителят се задължава да заплати на ЕР Юг индивидуална цена за присъединяване, която включва действителните разходите за изграждане съоръжения за присъединяване към мрежата на електроразпределителното предприятие.“, което означава, че посочените разходи включват и цената за изграждане на подстанцията съобразно заемания от централата капацитет. Във връзка с горните изводи КЕВР приема, че формираната цена за присъединяване, която следва да се заплати от производителя, е съобразена с чл.32, ал.1 от наредба № 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия, което налага изводът, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е действало в рамките на законовите си правомощия и правилно е определило индивидуална цена за присъединяване на Ф. с мощност от 200 kWp. По изложените съображения с оспореното решение КЕВР е прекратила административното производство. В хода на делото е приета и приложена цялата административна преписка, ведно с доказателствата към нея. Изслушано е заключение по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и мотивирано. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните изводи: Жалбата е допустима - подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване акт, от надлежна страна в административното производство. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, Оспореното по настоящото дело решение е взето на закрито заседание на КЕВР при наличие на изискуемия съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕ минимален брой присъстващи членове на Комисията от състав "Енергетика" и с мнозинство от два гласа "за", от които един на член на Комисията със стаж в енергетиката /л.35-38/. С оглед на това, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. Решението е и материално незаконосъобразно, по следните съображения: Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалби, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, която е Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. В конкретния случай КЕВР е прекратила производството по жалбата на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, във връзка с чл. 22, ал. 1 и 7 от Закона за енергетиката, с мотиви за неоснователност на жалбата. Разпоредбата на чл. 23 от Закона за енергията от възобновяеми източници в приложимата му редакция предвижда, че лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. В, ал. 2 е посочено, че заявления по, ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5. Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 14 дни от постъпването му. След изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. Подробната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ се съдържа в Глава пета, Раздел I от Наредба № 6 от 24.02.2014 г./отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, Наредбата), като в нормите е разписан редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от ЗЕВИ, включително срокове за произнасяне и правомощия на мрежовия оператор. Съгласно чл. 80 от Наредбата лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ. Съгласно чл. 82

1

от Наредбата лицето, получило становище за присъединяване, подава до мрежовия оператор искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на обекта при посочените в становището условия и начин на присъединяване в срока на валидност на издаденото становище. Ал.

2

предвижда, че мрежовият оператор изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на обекта в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на предварителен договор. Съгласно ал.

6

предварителният договор за присъединяване е със срок не по-дълъг от една година, като преди изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване. При неподаване на искане в този срок процедурата по присъединяване се прекратява. В случая на 08.03.2022г. е сключен Предварителен договор за присъединяване на процесната централа. На 12.01.2023г. "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД е подало Заявление за сключване на договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на Ф.-а, като на 26.01.2023 г. до жалбоподателя е изпратен Договор № 4492368 за присъединяване. С обратна разписка до ЕР Юг е изпратен отговорът на клиента, че отказва получаването на известието от куриерската фирма за изпратения за подписване Договор за присъединяване. В жалба до „„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с вх.№ 76392/08.02.2023г., жалбоподателят прави възражение по отношение на определената в Раздел VIII, т. 8.2 от Договора цена за присъединяване и по специално включването на „цената за изграждане на подстанцията, съобразно заетия от централата капацитет“, е незаконосъобразна и моли същата компонента да отпадне. Закона за енергетиката (ЗЕ) е сравнително пестелив на тема цена за присъединяване на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи, като единственото което се споменава е, че цената за присъединяване се определя съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗЕ). В общи линии, същото може да се каже и за наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, а именно Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), където на тази материя е отделена само една алинея, която гласи: „Цените за присъединяване на производители са индивидуални и включват действителните разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към мрежата на електропреносното или електроразпределителното предприятие.“ (чл. 32, ал. 1 НРЦЕЕ). Цитираният текст от НРЦЕЕ на пръв поглед подкрепя възприетия в Договор № 4492368 подход, според който в цената за присъединяване се включват всякакви разходи, които могат да възникнат във връзка и по повод присъединяването на даден обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. Не така стоят нещата обаче, ако насочим вниманието си към основния нормативен акт, регулиращ обществените отношения във връзка с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, а именно Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), където ясно е казано как се разпределят разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа. Това разпределение е следното - разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа (чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ). Видно от изслушаното в с.з. на 13.05.2024г. заключение по СТЕ, изготвено от вещото лице С. Г. М., което съдът кретидира изцяло, бъдещата подстанция „Баните“ представлява съоръжение, с което се разширява и модернизира електрическата мрежа. Следователно, на първо място следва да се отбележи, че изграждането на п/с „Баните“ е след границата на собственост на електрическите съоръжения в случая, както и е и след мястото на присъединяване, така както е определено в чл. 2.1 от Договор № 4492368 и на следващо място, тази подстанция със сигурност попада в категорията „реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи“, потвърдено и от вещото лице инж. С. М., която категория е изрично изключена от компонентите, които могат да се включват в цената за присъединяване в случая (чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ). Това твърдение не се оспорва от ЕР Юг, нещо повече, в цитираното по делото писмо, изх. № 76392-1-16/14.02.2023 г. изрично е посочено, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД планира и реализира проект от инвестиционната и ремонтната си програма за прехвърляне на мрежа средно напрежение към планираната за изграждане стационарна подстанция „Баните“. Изложеното по-горе потвърждава факта, че изграждането на п/с „Баните“ със сигурност е инвестиция, насочена към разширяване на електроразпределителната мрежа в района и като такава, нейната стойност се възвръща чрез цените за предоставяните от ЕР Юг услуги, които подлежат на регулиране (чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, вр. чл. 14 НРЦЕЕ). Т.е. ако се приеме за правилен подхода на мрежовия оператор, инвестицията, която ще бъде направена за изграждане на подстанцията ще се възстанови двойно - веднъж през цените на мрежовите услуги и втори път - през цената за присъединяване, която се начислява на производителите и клиентите (в случаите по чл. 33, ал. 1, т. 7 Е1РЦЕЕ), които (в крайна сметка) ще се присъединят към електроразпределителната мрежа чрез това съоръжения. Действително, както е посочено в оспореното решение, дружеството – жалбоподател е подписало предварителен договор с ЕР Юг, но видно от съдържанието на същия, липсва конкретна цена за присъединяване, както и не са описани елементите, които я образуват. Ето защо, поради липсата на конкретизация в подписания от жалбоподателя предварителен договор на съществени условия, неоснователно се явява и твърдението на КЕВР, че с подписването на предварителния договор жалбоподателят безспорно е приел начина, по който е формирана коментираната цена за присъединяване и нейния размер. С оглед цитираните по-горе правни норми, съдът намира за незаконосъобразни изводите на КЕВР, че ЕР Юг е действало в рамките на нормативно определените му правомощия във връзка със сключения предварителен договор за присъединяване. Формално мрежовият оператор е изпълнил задълженията за сключване на окончателен договор за присъединяване, на но предвид факта, че е заложил незаконосъобразна клауза, която не е посочена в сключения предварителен договор, то именно след съблюдаването й следва да се приеме, че в цената, посочена в чл. 8.2 от Договор № 4492368 неправилно са включени разходите за изграждане на подстанцията, съобразно заетия от централата капацитет, а КЕВР е сгрешила като е приела този подход за законосъобразен. Отделно от изложеното следва да се посочи, че оспореното Решение страда и от липса на мотиви. Актът е издаден в писмена форма, но съдържа мотиви единствено за основанията за издаването му, свързани с процедурното развитие на административната преписка и представените от страните становища, които са повторени няколко пъти в решението. Извън установената фактология липсват конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства, съответно липсват правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания. Не са изложени аргументи за начина на определяне на цената за присъединяване в т.8.1 и т.8.2 на Раздел VІІІ от Договора за присъединяване и не са обсъдени правните доводи на двете дружества - "ВД ЕКО ЕНЕРГОПРОЕКТ " ЕООД и ЕР Юг, съответно не е даден отговор по техния спор. Напълно неясни за съда и за страните са мотивите, с които е взето обжалваното решение. Описанието на фактите и цитирането единствено на разпоредбата на чл.32, ал.1 от Наредба № 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия не представляват мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Избирателното цитиране на разпоредби от законодателството не може да се приеме за мотиви, тъй като това съдържание категорично не обосновава крайния извод, до който е достигнала Комисията в оспореното решение. Това препятства съдебния контрол. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта. Не на последно място следва да се отбележи и факта, че КЕВР не се е произнесла по всички предявени възражения и искания в депозираната до Комисията жалба. Предвид на горното, основателно е възражението, че актът не е мотивиран от фактическа и правна страна. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съдът е лишен от възможност да извърши контрол за законосъобразност на процесуалното действие и правилно да прецени значението му за законосъобразност на процесната процедура. С оглед на изложеното решението на КЕВР следва да бъде отменено и делото върнато на КЕВР като преписка за решаване на спора по същество при спазване на указанията в настоящото решение. При този изход на спора в тежест на КЕВР и Ер ЮГ ЕАД остават направените от него разноски. Жалбоподателят претендира разноски за държавна такса, експертиза и адвокатско възнаграждение, като представя списък и доказателства за извършването им /л. 106./, поради следва да му се присъдят разноски общо в размер на 1 650 лв. (хиляда шестотин и петдесет лева), от които 50 лв. – държавна такса, 600 лв. за вещо лице и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд София -град, ІІІ отделение, 7-ми състав

Цитирани разпоредби

34