Решение № 261373 от 5.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 954/2018 г.

производството са приети като доказателство Протоколи от 30.06.2006 г. на Общото събрание на „С.д.М.“ ООД-2 бр. С Решение № 194 / 30. 06.2017г по т.д. № 246/2017 г. на Пловдивски Апелативен съд е обявена неплатежоспособността на “С.д. М. ’ АД / в ликвидация/, ЕИК ••••••, определена е датата 25.06.2004 г. като начална дата на неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност, спряно е производството по ликвидация и дружеството е обявено в несъстоятелност. Със същото решение е назначен временен синдик на дружеството.

С Определение № 1857/14.11.2017 г. постановено по т.д. № 595/2017 г. на ОС – Пловдив С.Е.Б. е назначен за служебно за постоянен синдик на „С.Д.М.“ АД (в несъстоятелност), Във връзка с иницииране на настоящото произвоството, по делото е представена Молба от кредиторите на “С.д.М.” АД.

Със задача да се определи пазарната стойност на процесните имоти в кв. Овча купел към датата на сделките, като се приложи единствено сравнителният подход, чрез използване на пазарни аналози, в производството е допусната, изслушана и приета съдебно - техническа и оценителска експертиза. Видно от резултата на експертния анализ - средната пазарна цена общо за всички обекти възлиза на 465 449.54 лв., като съгласно обясненията на вещото лице, дадени в ОСЗ от 08.07.2020 г. – цената е посочена без начислен ДДС;

Поради оспорване заключението на единичната експертиза, по конкретно поставения въпрос в процеса е допуснато изслушване и на тройна СТОЕ, според заключението на която окончателната пазарна стойност на процесните имотите възлиза общо на 351 150, 21 лв., като в табличен вид същата е посочена и по отделни обекти.

Във връзка с допълнително поставената й с молба от 18.12.2019 г. задача, тройната експертиза е изготвила вариант на оценката за определяне стойността на имотите и по метод на посредственото сравнение, според който сравнителната оценка за процесните обекти, възлиза общо на 366 800, 23 лв.

За изясняване на спорни въпроси, в производството е допусната, изслушана и приета ССчЕ с основно и допълнително заключние. В отговор на постановените й задачи, същата е дала заключение според което:

Продажбата на процесните седем броя сделки са оформени с Фактура №0000001091 от 04.07.2006 г. с издател “С.д.М.” АД и получател “Б.С.” ЕООД, в която са включени и други сделки, продажба на гаражи, офиси и мезонети, съгласно приложение - опис (лист 110 към делото) на стойност 508 231.50 лв. без ДДС, съответно 596 446.30 лв. с вкл.ДДС. В приложението - опис попадат и процесните 7 имота. Плащането на цената в пълен размер на сделките обективирани във Фактура № 0000001091/04.07.2006 г. (в т.ч. и 7 процесни сделки) е извършено от “Б.С.” ЕООД с 10 броя преводни нареждания за кредитни преводи, посочени подробно от експерта в табличен вид.

В експертното заключение, не е даден отговор на въпроса за произходът на средствата, с които ответникът “Б.С.” ЕООД е заплатил цената на процесните седем сделки и от кого са получени по банковата сметка на ответника, тъй като от “Б.С.” ЕООД не са били представени банкови извлечения за цялото движение по сметки на дружеството за 2006 г. - постъпления и плащания на суми в „ Уникредит Булбанк” АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД.

На въпросите - дали ответникът “Б.С.” ЕООД е имал налични средства за заплащане на цената по посочените сделки към датата на тяхното сключване съответно заплащане. Имал ли е ответника търговска дейност, която да осигури посочените парични средства? Съответно - вещото лице да изследва паричния поток на дружеството и да установи за предходните три години преди извършване на сделките произхода на средствата и дали този паричен поток е осигурил средства по сделките, експертизата е дала следните отговори, а именно: За 2006 г. ответникът “Б.С.” ЕООД е имал търговска дейност, за която отчита: Отчетени Приходи от дейността - 3 024 хил.лв.; Отчетени Разходи за дейността- 2 878 хил.лв.; Финансов резултат – печалба от 124 хил.лв. За 2006 г. “Б.С.” ЕООД отчита парични потоци от постъпления от търговски контрагенти - 2 882 хил. лв; Плащания към търговски контрагенти - 3 189 хил.лв.; Парични потоци свързани с получени заеми 324 хил.лв. За 2006 г. в дружеството са постъпили общо 3 320 хил.лв., изплатени са 3 570 хил лв или с 250 хил.лв. повече от получените. Паричните средства в края на 2005 г. и началото на 2006 г. са 255 хил.лв.

Видно от заключението при извършената проверка от “Б.С.” ЕООД не са били представени спесимените на лицата, които са имали право през 2006 г. да се разпореждат и да нареждат плащания от банковите сметки на ответника “Б.С.” ЕООД в периода, в който са извършвани плащания и по чие нареждане са извършени конкретните плащания по процесните платежни нареждания;

Съпоставка на датите на плащания и постъпления по сметката на ищеца и на ответника, за да се посочи дали се касае за внасяне и изнасяне на една и съща сума или приблизително една и съща сума от въпросните сметки т.е. дали става въпрос за “превъртане” на една и съща сума през сметките на двете дружества, експертизата не е направила, поради липсата към този момента на необходима информация за цялото движение (постъпления и плащания), за 2006 г. по банковите сметки на “Б.С.” ЕООД в Първа Инвестиционна банка и в „ Уникредит Булбанк“ АД, както и за движението по банковите сметки на “С.д.М.” АД в „ Уникредит Булбанк“ АД, в Насърчителна банка и в ОББ.

По искане на ищеца, с Определения №№ 3885, 3886 и 3887 от 03.08.2020 г., съдът е постановил разкиване на банкова тайна, като е задължил „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „ Уникредит Булбанк” АД и „ББР“ АД да представят по делото пълно извлечение и справка от движението по конкретно посочени банкови сметки на страните.

В изпълнение на горепоставеното, от страна на „ББР“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ПИБ“ АД, с писмо с вх. № 82756/13082020г.; вх. № на СГС 92393/11.09.2020 г. и писмо от 23.09.2020г. в производството са представени:

• о т „ Първа инвестиционна банка“ АД („ Юнион банк “ ЕАД/ - извлечение от сметка BIC: •••, IB AN: BG ••••••, с титуляр “Б.С.” ЕООД, за периода от 01. 01.2006 г. до 31.12.2006 г.;

• от “ Уникредит Булбанк” АД / HVB Bank Biochim / - извлечение по разплащателна сметка IBAN •••, с титуляр “Б.С.” ЕООД, за периода от 01. 01.2006 г. до 31.12.2006 г.;

• от „ Първа инвестиционна банка“ АД („ Юнион банк “ ЕАД/ - извлечение от сметка BIC: •••, IBAN: ••• “С.Д.М.” АД. за периода от 01. 01.2006 г. до 31.12.2006 г.;

• от “Българска банка за развитие” АД - параметрична справка по сметка № ••••••с титуляр “С.Д.М.” АД, за периода от 01. 01.2006 г. до 31.12.2006 г. На база получената по - горе документация и информация, е изготвена допълнителна ССчЕ. В същата се поддържа, че продажбата на процесните седем броя сделки са оформени с фактура № 0000001091 от 04.07.2006 г. с издател “С.д.М.” АД и получател “Б.С.” ЕООД, на стойност 508 231.50 лв. без ДЦС, съответно 596 446.30 лв. с вкл. ДДС. Поддържа се и първоначално установеното, че плащането на цената в пълен размер на сделките, обективирани във фактура № 0000001091/04.07.2006 г. е извършено от “Б.С.” ЕООД към “С.д.М.” АД с 10 броя преводни нареждания за кредитни преводи.

Видно от експертното заключение от “Б.С.” ЕООД не са били представени спесимени на лицата, които имат право през 2006 г. да се разпореждат и да нареждат плащания от банковите сметки на Ответника. Същевременно, от извършената проверка на извлечението от банковата сметка на ищеца в „ББР“ АД, е установено, че лицето, посочено като получило парични средства на каса е Д.Б. С.а. Същото лице е посочено при захранване на сметка и теглене на каса от дружеството в „ПИБ“ АД. /“ Юнион Банк ”/. Констатирано е също така, че в извлечение от сметка на ответника в „ПИБ“ АД / Юнион Банк ”/ и в „ Уникредит Булбанк“ АД / HVB Bank Biochim /, не е посочено лицето п ри теглене на парични средства на каса и при захранване на сметка.

Експертизата в своето допълнение е извършила и съпоставка на датите на плащания и постъпления по сметката на ищеца и на ответника, като във връзка със поставената й задача да се посочи дали се касае за внасяне и изнасяне на една и съща сума или приблизително една и съща сума от въпросните сметки т.е. дали става въпрос за “превъртане” на една и съща сума през сметките на двете дружества, в резултат на което е констатирано следното:

Заплатената сума от “Б.С.” ЕООД от негова сметка IBAN: ••• “Първа инвестиционна банка”АД ( Юнион банк ЕАД ), към “С.д.М.” АД по сметката му в същата банка № ••••••, възлиза общо на 675 811.50 лв. Сумата, която е получило “С.д.М.” АД по негова сметка IBAN: ••• “Първа инвестиционна банка”АД наредена от “Б.С.” ЕООД, от банкова сметка № BG •••••• в Първа инвестиционна банка АД е в общ размер на 522 580.00 лв. Сумата, която “С.д.М.” АД е получило по негова сметка № ••••••, открита в Българска банка за развитие АД. с наредител “Б.С.” ЕООД е в размер на 153 231.50 лв. Общият размер на сумата с получател “С.д.М.” АД и наредител “Б.С.” ЕООД от банкови сметки на двете дружество в “ПИБ” АД и по банкова сметка •••.50 лв.

Заплатената сума от “С.д.М.” АД, от сметка № •••••• в “Първа инвестиционна банка”АД („ Юнион банк “ ЕАД) към “Б.С.” ПОД по сметката № BG •••••• в “Първа инвестиционна банка”АД („ Юнион банк “ ЕАД), е в общ размер на 307 500.00 лв. Заплатената сума от “С.д.М.” АД, от сметка № ••••••открита в „Българска банка за развитие“ АД. към “Б.С.” ЕООД, е в размер на 55 000, 00 лв. Общият размер на сумата заплатена от “С.д.М.” АД, към “Б.С.” ЕООД от сметка на наредителя в “ПИБ” АД и “ББР” АД, е 362 500.00 лв.

Получената от „Б.С.” ЕООД сума по сметка на дружеството в „ПИБ“ АД, наредена от “С.д.М.” АД, е в общ размер на 362 500.00лв.

Заплатената сума от „Б.С.“ ЕОДД от сметка на дружеството в дружеството в “ Уникредит Булбанк” АД, № IBAN: ••• “С.д.М.” АД е на обща стойност 163 862, 00 лв. Получената от Б.С.” ЕООД сума по сметка на дружеството в “ Уникредит Булбанк” АД, № IBAN: •••, наредена от “С.д.М.” АД, е в общ размер на 23 500, 00 лв.

От описаното движения по банковите сметки на Б.С. ЕООД и на С.д.М. АД и двете открити в „Първа инвестиционна банка”АД („ Юнион банк “ АД) според експертното заключение, на някои от датите има както плащане така и получаване на приблиз ителни по размер суми.

В производството са събрани и гласни доказатества, чрез разпит на свидетели и за двете страни:

При разпит на свидетеля И.Е.М.Ф.А.- зарка, същият е заявил, че работи в Б.С. от 2009 г. Знае, че фирмата има офиси в кв.“Овча купел“, на ул. „••••••. Не знае някой да е искал офисите. Ходил от време на време с друг колега, за да да ги наглежда. Там е имало счупени врати прозорци, замръзнали тръби. В показанията си свидетелят твърди, че тези офиси не се ползват, не са били отдавани под наем, винаги са били празни. От друг колега - Б.Ц., управител на фирмата, той знаел, че това са офиси на Б.С.. Б.Ц. е бил управител в началото, когато свидетелят е отишал на работа. Сега управител е Б. С.. От Б. С.в последните 5-6 години е получавал нареждания, а преди това от Б.Ц.. В показанията си свидетеля М.Я.М., твърди, че е технически ръководител в „Б.С.“ ЕООД от 14 години (т.е. от 2005 г.). Знае, че фирмата има офиси в кв.“Овча Купел“ на ул. „••••••., седем на брой, на партерен етаж. Посещавал е тези офиси с цел поддръжка, тъй като те са необитаеми. Пряко нареждане нямал, но това му било задължение. Имали са кражби на входните врати, спукани щрангове, счупени стъкла и са ходили да ги отстранят. Никой не се е настанявал в офисите. Не е имало претенции към този офис, няма СОД, ключовете от офисите са били при него. Управителите на фирмата са му възлагали, когато е имало нещо, да го отстранява. Но и свидетелят сама периодично ги е проверявал, за да няма проблеми. Не може да каже точен период, в който му е възлагано, такива задължения са му възлагали Б.Ц., А.Д.и Б. С.. В началото е бил Б.Ц.. Това е било преди 13-14 г., след това А.Д.допреди 7-8 г., последните 5-6 г. - Б. С.. В показанията си свиделката на ищовата страна Й. Б.Й. е заявила, че живее в кв.“Овча купел“, на ул. „••••••. Закупила апартамент през февруари 2003 г. от фирма ММ - Строително дружество, ул. „Камен Андреев”. Там е бил офисът им и там се запознала с тях и си купила жилището. Всъщност тогава се е запознала с г - н С., въпреки, че офертата за строежа й е била дадена може би от другия собственик г-н Я.. Когато изповядвали сделката, получила нотариален акт от г- н С., като представител на строителното дружество. Купувайки апартамента, свидетелката е дала капаро за паркомясто или гараж, така наречен подземен. Но две години и повече не са го оформили окончателно. Свидетелката твърди, че е дала капаро през 2006 г., септември месец е отишла и доплатила, разговаряла е с г — н С.. Видяла се е с него се и той й е казал да се срещнат след два дни за уговорка при нотариус Е.на „Патриарх Евтимий“. Отишли и там сключили сделката и си получила нотариалния акт за гараж 2006 г. Свидетелката твърди, че е говорила с г-н С.. Всъщност на изповядването на сделката той й представил г- н Л.Ц., При нотариуса, установила, че продавачът вече бил Б.С.. Според показанията на свиделката партерът на цялата сграда е в офиси, които всички са празни. Първата сума, капарото е заплатила на строителното дружество, на ММ, а доплащане е направила вече не в офиса, а при нотариуса. Сделката е започнала с г - н Я.. Приобщени към материалите по делото още са: Протокол за проведено на 16.03.2018г. събрание на кредиторите на „СТРОИТЕЛНО Д.РУЖЕСТВО ММ” АД - в несъстоятелност, насрочено с Определение № 314/16.02.2018 год. във връзка с Определение № 233/06.02.2018 год., като поканата за свиканото събрание на кредиторите е публикувана в Търговския регистър на 21.02.2018 год.; Договор от 24.08.2008г. за покупко-продажба на търговско предприятие, склячен между М. ООД, като продавач и Б.-Ч.АД, като купувач; Искова молба, по която е образувано т. д. № 370/2018 г. по описа на ОС- Пловдив, XVIII с-в; Искова молба вх. № 71090 от 22.05.2018 г., по която е образувано т. д. № 1003/2018 г. по описа на СГС, VI-17 състав (и справка по делото от компютърната система на съда; Решение № 692 от 04.12.2006г по т.д.300/2006г. на ВКС; решение № 100 от 15.06.2009г по т.д. № 808/2008г на ВКС и Решение № 185 / 09. 03.2010г по т.д. № 672/2008г на ВКС; стр. 2 от справка от НОИ за вписани трудови договори; Искова молба по т.д № 370/2018г на Пл ОС; Нотариален акт № 112, том IV, рег.№ 3776, дело 698/2006г от 08.12.2006г на нотариус С.П., нотариус с район на йствие СРС вписан в регистъра на НК под № 344, вписан в Служба по рег № 86893, акт № 138, том LLLLXXII, дело № 98095/2006г.; Нотариален акт № 177, том V, рег.№ 6534, дело 817 / 2006 г от 29.12.2006г на нотариус К.А., нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 152, вписан в Служба по вписвания вх. Per. № 101049, акт № 57, том LLLLLXXII, дело № 69370/2006г.; Нотариален акт №106, том I, рег.№ 1529, дело 92/2012г. на нотариус С.П., нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 344, вписан в Служба по вписвания вх. Per. № 40835, акт № 57, том XCIV, дело № 19490/2012г; Нотариален акт № 32, том I, per. № 771, дело № 30 от 2005г., вписан в Службата по вписвания гр. София, вх. № 13779, акт № 85; нотариален акт № 84, том II, per. № 2142, дело № 268/25.07.2005г; Нотариален акт № 122, том II, per. № 2413, дело № 306/12.08.2005г; извлечение стр.З от справка от НОИ Регистър на трудовите договори за Актуалното състояние на всички трудови договори, вписани от осигурителя „Строително дружествоММ “ ООД; Решение № 1111 от 21.11.2006 г. по ф.д. № 483/2005 г. на Смолянски окръжен съд; 15 броя договори за покупко продажба на движими вещи и MПC; Препис от списъка на приетите вземания в производството по несъстоялност на ищеца; Заповед № 1/07. 07.2017г. на синдика до ликвидатора Б. С., ведно с отговор от ликвидатора; Решение от 12.09.2005 г. по ф.д. № 483/2005 г. ОС-Смолян; Решение от 29.06.2005 г. по ф.д. № 55/2005 г. на СГС, ФО, I с-в за възстановяване на Г.Я като съдружник в „С.д.М.“ ООД; Искови молби и окончателните решения в производства по чл 135 от ЗЗД, а именно: Искова молба, по която е образувано гр. д. № 114/2005 г. по описа на ОС-Смолян и Решение 111/19.03.2008 г. по т.д. № 627/2007 г. на В КС, I т.о.; Искова молба, по която е образувано гр. д. № 116/2006 г. по описа на ОС-Смолян и Решение № 139/04.03.2008 г. по тд. № 818/2007 г. на ВКС, II т.о.; Искова молба, по която е образувано гр. д. № 112/2006 г. по описа на Смолян и Решение от 28.01.2009 г. по гр. в. д. № 240/2008 г. по описа на АС-Пловдив; Документи по гр. д. № 3714/2010 г. по описа на СГС, 1-7 състав: Искова молба вх. № 23941/31.03.2010 г. от Г.П.Я.срещу „Б.с.“ ЕООД, по която с образувано гр. д. № 3714/2010 г. по описа на СТС, 1-7 еъстан. Постановените по гр. д. № 3714/2010 г. по описа на СГС, 1-7 състав съдебни актове: Определение № 14767/07.10.2011 г. ио гр. д. № 3714/2017 г. на СГС, 1-7 с-в; Определение № 2397/23.12.2011 г. ио ч.гр.д. № 4400/2011 г. на САС, ГК, 3-ти с-в ( въззивно производство); Определение № 696/20.07.2012 г. по ч.т.д. № 450/2012 г. на ВКС, II т.о.; Молба на Г.П.Я.за отмяна на влязло в сила определение по гр. д. № 3714/2010 г. по описа на СГС, 1-7 състав и постановени във връзка с нея Определение № 41/16.09.2014 г. по т.д. № 4648/2013 г. на ВКС, II т.о. и Определение № 38/16.01.2015 г. на ВКС, I т.о.; Договори, подписани от Г.Я, а именно - Договор за строителство и ремонт от 04.10.2004 г., сключен между „Е.Т.СН“ АД и „С.д.М.“ ОООД; Договор за строителство и ремонт от 01.11.2004 г., сключен между „Е.Т.СН“ АД и „С.д.М.“ ОООД; Нотариален акт № 192/28.07.2010 г., том I, per. № 1940, дело № 166/2010 г. по регистъра на К.А. - нотариус с район на действие Софийски Районен съд- София, per. № 152 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 33465/28.07.2010 г., акт № 39, том LXXXVI, дело № 19450/2010 п, стр. 65964; Нотариален акт № 138/25.07.2008 г., том II, per. № 2348, дело № 324/2008 г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 344 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 55233/25.07.2008 г., акт № 113, том CXXXI, дело № 38116/2008 г.; Нотариален акт № 36/26.09.2006 г., том II, per. № 6589, дело № 224/2006 г. по регистъра на Е. Е.- нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 367 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 62151/26.09.2006 г., акт №>118, том LLLIII, дело № 40472/2006 г.; Нотариален акт № 56/19.12.2003 г., том III, per. № 13047, дело № 449/2003 г. по регистъра на Г.З.- нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 31667/19.12.2003 г., акт № 5, том LLIXIX, дело № 39495/2003 г.; Нотариален акт № 193/18.06.2004 г., том I, per. № 4737, дело № 193/2004 г по регистъра на Г.З.- нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 23806/18.06.2004 г' акт № 177, том LXXV, дело № 18380/2004 г.; Нотариален акт № 80/03.09.2003 г., том II, per. № 8755, дело № 273/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район па действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 32192/03.09.2003 г., акт № 115, том LLIII, дело № 24311/2003г; Нотариален акт № 39/29.01.2004 г., том I, pen № 1162, дело № 37/2004 г. по регистъра на - Р. Р.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 203 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 1754/29.01.2004 г., акт № 148, том V, дело № 1226/2004 г.; Нотариален акт № 154/28.10.2003 г., том II, per. № 11011, дело № 347/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, ' per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 40812/28.10.2003 г., акт № 80, том LLXXXII, дело № 31014/2003 г.; Нотариален акт № 196/01.12.2003 г., том II, per. № 6305, дело № 332/2003 г. по регистъра на - Г.Й. ••• действие Софийски Районен съд-София, per. № 343 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 46799/01.12.2003 г., акт № 52, том LLLII, дело № 35502/2003 г.; Нотариален акт № 124/03.10.2003 г., том II, per. № 10034, дело № 317/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 36405/03.10.2003 г., акт № 122, том ГГХ1Х, дело № 28028/2003 г.; Нотариален акт № 53/20.10.2003 г., том V, per. № 12327, дело № 778/2003 г. по регистъра на - Р. Р.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 203 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 39415/20.10.2003 г., акт № 164, том LLXXLIII, дело № 29719/2003 г., стр.228993; Нотариален акт № 121/12.05.2004 г., том I, per. № 3680, дело № 121/2004 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 17321/12.05.2004 г., акт № 80, том LV, дело № 13321/2004 г.; Нотариален акт № 107/18.03.2004 г., том II, per. № 3001, дело № 247/2004 г. по регистъра на - И.Н. ••• действие Софийски Районен съд- София, per. № 040 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 8611/18.03.2004 г., акт№ 102, том XXVII, дело № 6305/2004 г.; Нотариален акт № 70/29.08.2003 г., том II, per. № 8597, дело № 263/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписвапията-София с вх. per. № 31724/29.08.2003 г., акт № 199, том LLI, дело № 23939/2003 г., стр. 223267; Нотариален акт № 172/27.10.2003 г., том IV, per. № 12643, дело № 600/2003 г. по регистъра на — М.И.нотариус с район на действие Софийски Районен съд- София, per. № 260 на НК, вписан в Службата по вписвапията-София с вх. per. № 40590/27.10.2003 г., акт № 134, том LLXXXI, дело № 3077/2003 г.; Нотариален акт № 155/30.10.2003 г., том II, per. № 11095, дело № 348/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 41290/30.10.2003 г., акт № 170, том LLXXXIII, дело № 31281/2003 г., стр. 230735; Нотариален акт № 107/23.09.2003 г., том II, per. № 9582, дело № 300/2003 г. по регистъра на - Г.З.нотариус с район на действие Софийски Районен съд-София, per. № 235 на НК, вписан в Службата по вписванията-София с вх. per. № 34851/23.09.2003 г., акт № 113, том ГГХП, дело № 26619/2003 г.; Препис от отговор на искова молба по гр.д. № 10326/2018г, 1-18 св по описа на СГС; Отговор на „Б.С.“ ЕООД на искова молба по т.д. № 370/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив вх. № 26633/17.09.2018 г.; Електронно писмо от 04.11.2019 г. на Окръжен съд-Пловдив във връзка с протокол от о.с.з. на 29.10.2019 г. по т.д. № 370/2018 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив; Удостоверение изх. № 153-19/22.10.2019 г., издадено от „Първа инвестиционна банка“АД, относно преводи (трансакции) по сметка на „С.д.М.“ ООД по платежни нареждания, представени от „Б.С.“ ЕООД с отговора на исковата молба — нотариално заверено копие; Банкова референция изх. № 0209-42-000924/24.10.2019 г., издадена от УниКредит Булбанк“ АД, относно преводите (трансакциите) по сметка на „С.д.М.“ ООД по платежни нареждания, представени от „Б.С.“ ЕООД с отговора на исковата молба - нотариално заверено копие;

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Според разпоредбите на чл.2 и чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице, като съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат подадената до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита. Предметът на делото е спорното материално право, така както е индивидуализирано от ищеца в исковата молба чрез страни, основание /юридическите факти/ и петитум. Властен, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, да въведе изменение в заявеното искане е единствено ищецът. Това изменение обаче, се подчинява на предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове при съобразяване на особените правила за производството по търговски дела, които правила по арг. от чл.377 ГПК са с приоритет пред общите правила за производството пред първа инстанция. Последните се прилагат по този вид дела, само тогава и доколкото липсват особени правила.

Приети за разглеждане в хода на настоящия процес са искове за прогласяване нижощността на 7 бр. прехвърлителни сделки, заявени на различни основания, всеки един от които кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Във връзка с ОДИМ с Разпореждане от 25.02.2019 г. съдът е дал указания на ищеца във връзка с предмета на исковата претенция.

С Молба от 14.03.2019 г. ищецът е уточнил, че главен е искът по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договорите поради привидност, тъй като процесиите сделки са сключени при условията на абсолютна симулация. С предявения иск се цели установяване, че страните по тях не са целяли настъпването на правните последици по сделките т.е. постигане на транслативен ефект от сделките, а чрез извършването им се е целяло да се постигне единствено невъзможност дружеството да удовлетвори вземанията на кредиторите си като бъде намалено имуществото на длъжника. Евентуални са исковете по по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в двете му хипотези за прогласяване на нищожност на договорите, тъй като сделките са сключени при заобикаляне на закона ( предл.2) и/или в противоречието на добрите нрави ( предл.З). Двата евентуални иска са алтернативни един на друг.

В хипотезата на чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД се твърди, че при заобикаляне на закона чрез сключване на процесните сделки се цели и е постигнато изваждане на имуществени активи от дружеството и увреждане на правото на изключен съдружник да уреди имуществените си отношения с дружеството.

В хипотезата на чл. 26, ал.1, пр.З ЗЗД се твърди, че сделките са сключени и в противоречието на добрите нрави, тъй като уговорените по сделките продажни цени за процесиите имоти и посочени в нотариалните актове, са силно занижени т.е. липсва еквивалетност, а прехвърлянията са между фирми на свързани лица по смисъла на пар. 1 от ДР на ТЗ. Основанията на чл.26, ал.1 пр. 2 и пр.З са предявени алтернативно, тъй като са осъществени хипотезите и на двете разпоредби С ДИМ не е предявен нов иск, а само е дадена алтернативна правна квалификация на вече изложените факти в ИМ, която не обвързва съда. Изложени са абсолютно същите факти и обстоятелства за това, че всъщност сделките са в увреждане на представляваното лице, което е изложено и в пьрвоначалната ИМ. Не е налице отделен иск, или изменение на предявените е ИМ искове, а само допълнителна алтернативна правна квалификация за нищожността на процесиите договория, тъй като трудно могат да се отделят отделни ясни фактически различни хипотези на чл.26 ал.2 или чл.26 ал.1 или чл.40 ЗЗД. Фактите на всички тези състави в конкретния случай се припокриват изцяло и резултатът е настъпил във всяка една от хипотезите и е един и същ.

Във връзка със становище от 27.03.2019 г. на ответника по молбата от 14.03.2019 г. на ищеца, с Разпореждане от 28.03.2019 г. са дадени отново указания на ищеца за отстраняване на недостатъците на исковата молба.

С Молба от 15.04.2019 г. ищецът е уточнил във връзка с указанията на съда, че евентуалните искове по чл. 26, ал.1, пр.2 и пр.З от ЗЗД са предявени алтернативно, тъй като са осъществени хипотезите и на двете разпоредби. Алтернативното обективно съединяване на искове е допустимо когато ищецът разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко основания на същото право, като му е безразлично по силата на кое от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право. В случай, че съдът приема за недопустимо алтернативно съединяване в конкретния случай, то моли първо да бъде разгледан иска по чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а при условията на евентуалност този по чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД. С ДИМ нито се оттегля някоя искова претенция (предявена с исковата молба), нито е направен отказ от исковете по чл. 26 ЗЗД, както твърди в становището си ответникът, не е налице някакво изменение, нито е предявен отделен иск. Както е посочено в уточняваща молба вх. № 35076/14.03.20019г., по делото са изложени факти и обстоятелства за това, че всички участници по сделките са били наясно, че единствената причина за сключването на сделките е увреждането на кредиторите на дружеството (Я., НАП и Златева) и на представляваното лице (ищеца “С.д.М.” АД). В случай, че съдът приеме, че излагайки едни и същи факти и обстоятелства, като тези в ИМ и давайки им единствено алтернативна правна квалификация в ДИМ, която не обвързва съда, е предявен нов иск, то съдът може да го отдели за разглеждане в друго производство.

Във връзка със становище на ответника от 13.05.2019 г., с Разпореждане от 22.05.2019 г. на ищеца са дадени нови указания за отстраняване на недостатъците на исковата молба.

С молба от 13.06.2019 г. ищецът е уточнил, че главният иск е този по чл. 26. ал. 2, предл. 5 от ЗЗД - привидност поради абсолютна симулация. Евентуални искове са тези по по чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от ЗЗД, с поредност на евентуалност: първи евентуален иск чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и втори евентуален чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. По отношение на иска по иск чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, се прави уточнение, че чрез сключване на процесните сделки се цели невъзможност на кредиторите на ищеца да се удовлетворят от имуществото му, която цел очевидно е постигната, за което в ДИМ са изложени допълнителни съображения и са представил косвени доказателства за идентични сделки описани от стр. 6(т.2) до стр. 12(т.5.4). Забраненият резултат да не се увреждат кредиторите на дружеството е постигнат чрез процесните сделки, което ще е предмет на доказване в процеса. Посочването в ДИМ на правна квалификация за нищожност по чл. 40 ЗЗД, по същество не представлява предявяване на нов иск или изменение на вече предявен такъв. Изложените в тази част от ДИМ обстоятелства са единствено в подкрепа на твърденията за свързаност между лицата и намерението им да увредят ищеца.

Предвид последната посочена молба от 13.06.2019 г., с Доклада по делото, обективиран в Определение с дата 04.10.2019г., съдът е приел, че е сезиран със следните обективно евентуално съединени искове:

1. Главен иск с правно основание чл. 26. ал. 2, предл. 5 от ЗЗД - привидност поради абсолютна симулация;

2. Първи евентуален иск чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД - заобикаляне на закона;

3. Втори евентуален чл. 26. ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави.

4.Всеки един от тези искове е съединен при условията на кумулативност с искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Във връзка с така предявените искове, в производството са направени множество правоизключващи възражения, включително и такива – касаещи допустимостта на исковите претенции.

По отношение на последните, съдът намира следното:

За неоснователни съдът приема, твърденията на ответника за нередовна искова молба поради невнесена държавна такса. В този смисъл решаващият състав споделя постоянната съдебна практика на касационната инстанция (така например обективирана в Определението по ч.т.д.№ 2413/2016г. на І т.о. на ВКС и цитираните в него съдебни актове) по приложението на чл. 620, ал. 5 от ТЗ, според която не се дължи предварително държавна такса по предявени чрез синдика на дружеството в несъстоятелност искове за попълване масата на несъстоятелността, а такива могат да бъдат освен отменителните искове и исковете за обявяване недействителност на действия и сделки, целящи връщане на имущество в масата на несъстоятелността, така и преки искове - за изпълнение на договор, за плащане на задължение. Законодателят не е направил разграничение относно способите на защита, а е въвел общ критерий - те да са насочени към попълване масата на несъстоятелността, от което би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. В Раздел І на Глава 41 от ТЗ - “Попълване на масата на несъстоятелността”, са уредени хипотези относно действия, чрез които се осъществява попълването на масата на несъстоятелността, но изброяването им не е изчерпателно. В тази връзка, установената последователна практика на ВКС, приема че искове за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ са не само специалните искове по Глава четиридесет и първа, Раздел първи от Търговския закон, но и всички други искове, при чието успешно провеждане би се увеличила или съхранила масата на несъстоятелността и така би се увеличила и възможността за удовлетворяване на кредиторите. Така изложеното сочи, че приложимостта на чл. 620, ал. 5 ТЗ към исковете по чл. 26 ЗЗД не се отрича изобщо, а тъкмо обратно – приложимост е налице именно в хипотезата за увеличаване, респективно - съхраняване масата на несъстоятелността, каквата предвид изявленията на ищцовата страна се явява и настоящото исково производство.

За неоснователни, съдът намира и твърден ията на ответната страна за недо п у стимост на исковете, обосновани с липсата на процесуална легитимация на синдика. В този смисъл, настоящият съдебен състав съобрази наличието на постоянната съдебна практика (Решение № 100/15.06.2009 год. по т.дело № 808/2008 год. на ВКС-ІІ Т.О., Решение № 62/17.07.2009 год. по т.дело № 39/2009 год. на ВКС-ТК-ІІ Т.О.), съгласно която ВКС приема, че според чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ синдикът участвува в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжника – чл.658, ал.1, т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действува от името на длъжника и упражнява неговите материални права. Изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника, налага извода, че страна/ищец/ по тях е самият длъжник. Освен това, съгласно чл.649, ал.1 от ТЗ синдикът разполага с правото да предявява от свое име отменителни искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според цитираната разпоредба, отменителен иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор по несъстоятелността. В тези случаи синдикът действува в обществен интерес като орган по несъстоятелността. Предоставената му от закона възможност по чл.649, ал.1 от ТЗ му придава процесуалното качество на субституент-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Според цитираното Решение по т.дело № 39/2009 год. на ВКС-І Т.О., процесуалната субституция по търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изрично предвидените от закона случаи. По отменителните искове по чл.647 ТЗ търговското дружество в несъстоятелност има процесуалното качество на ответник в процеса. Искове извън отменителните искове по ТЗ се предявяват от дружеството в несъстоятелност, който е ищец по делото, а синдикът съгласно чл.658, ал.1, т.7 от ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса, действувайки от негово име и упражнявайки неговите материални права. С оглед на изложеното и предвид конкретните данни по делото, при така конституираните страни решаващият състав приема, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството по конкретно заяваното процесуално основание.

Предвид направеното до момента изложение, съдът следва да пристъпи към разглеждане на отделните искови претенции, по следния ред, заявен и определен от ищеца, а именно:

ПО ГЛАВНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ.2, ПРЕДЛ. 5 ОТ ЗЗД.

Не могат да бъдат споделени твърденията на ответната страна за липсата на правен интерес за ищеца от водене на този иск.

Аргументите в тази връзка са следните:

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца), и лицето, което бива посочено като ответник. Самият спор е и повод за завеждане на делото. Още тук се очертава връзката между правен спор, повод за завеждане на делото и правен интерес. Когато страната претендира извънсъдебно едно свое вземане, то очевидно насрещната страна, която отказва да го удовлетвори, влиза в правен спор с първата. Този спор може да почива на различни факти – съществуването на вземането. При всяко положение обаче когато между две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено нещо. Задължение на съда е да реши всеки правен спор, с който е сезиран (чл. 2 ГПК), като всяка от страните в исковия процес цели да получи защитата, която влязъл в сила съдебен акт би ѝ предостави л. Без значение от вида на иска – установителен, осъдителен или конститутивен – окончателният съдебен акт ще се ползва със сила на пресъдено нещо, а следователно и правният спор ще бъде еднозначно и по задължителен начин решен. Затова когато е налице правен спор, налице е и правен интерес за всяка от страните да предяви иск.

Разгледан по същество, искът с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛЕН, като съображенията в тази посока са следните:

По отношение заявената симулативност на процесните продажби следва да се посочи, че привидни са сделките, при които е налице волеизявление за сключването й, но едновременно с това е налице и съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни последици. При тях е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Сключването на привидните сделки е свързано обикновено с желание за създаване на една погрешна представа у трети лица досежно придобитите от страните права и задължения. Много често обаче волята на страните не е свързана само с желание за създаване на една погрешна представа у трето лице относно притежанието на правата, респективно задълженията предмет на едно привидно правоотношение, но и с желание за прикриване на действителните правоотношения между страните. В тези случаи е налице съчетаване на привидна и прикрита сделка т.е. относителна симулация, при която има външно съществуване на едни отношения, които реално не пораждат действие между страните и вътрешно съществуване на друг тип отношения, които са действителни. При относителна симулация в отношенията между страните са налице винаги две сделки - първата е привидна, а втората прикрита. Съгласно чл. 17 от ЗЗД отношенията между страните се определят съобразно правата и задълженията по прикритата сделка.

Предвид упоменатото им съдържание, привидните сделки винаги са нищожни, т.е. те не пораждат никакво действие между страните и по отношение на трети лица. От гледна точка на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД типа на симулацията е без значение за това е или не е налице нищожност по отношение на официализираната сделка. Неотносими към заявения вид нищожност обаче са обстоятелствата, касаещи свързаността на страните, респективно – заплащане на продажната цена или нееквивалетнтост на престации. В тежест на ищеца е установяване на заявеното, че действителната воля на страните по продажбената сделка към момента й не е такава, каквато е отразена тя в договор а. Установяването на привидността с оглед разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва да става с писмени доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит на свидетели е възможно единствено в случаите, когато са налице писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган, които да правят вероятно основателно твърдението за привидност.

Безспорното съществуване на симулацията ще е налице, когато страните са подписали и т.нар. обратен документ, съдържащ изричното им волеизявление за наличие на съгласие официализирания договор да не породи действие, а и евентуално и за наличието на съгласие с него да се прикрие друг тип правоотношения, които са валидни между страните. В случая такъв документ не е съставен. Няма и документи, от които да се наложи съдът да даде отговор на въпроса дали в тях се съдържа информация, която позволяла да се направи извод, че между страните е постигнато съгласие процесните договори да не породят действие. С каква цел са били извършени продажбите, не се установява от анализа и събраните по делото гласни доказателства.

Така изложеното сочи, че в случая са налице само изявления, че съществува прикрита сделка, без обаче реално да се релевират доказателства за това, че изразеното в писмения договор и нотариално удостовереното съгласие от страните е привидно, респ. че действителната им воля да е била друга. Това е така, тъй като, установените по делото факти сочат, че волята на страните по процесната сделка и желаните от тях правни последици са да се прехвърли в полза на ответника - купувач собствеността върху имотите, срещу което ищецът в качеството на продавач да получи уговорената цена. В този смисъл, данни за воля от настъпане правните последици на съответните прехврълителни сделки е обективирана в представените по делото Протоколи от 30.06.2006 г. на Общото събрание на „С.д.М.“ ООД-2 бр. Установени с оглед приетата по делото ССчЕ, с основно и допълнително заключение, са и обстоятлествата, че продажбите на процесните седем броя сделки са оформени с Фактура № 0000001091 от 04.07.2006 г. с издател “С.д.М.” АД и получател “Б.С.” ЕООД, на стойност 508 231.50 лв. без ДДС, съответно 596 446.30 лв. с вкл. ДДС, както и че плащането на цената в пълен размер на сделките, обективирани във Фактура № 0000001091/04.07.2006 г. е извършено от “Б.С.” ЕООД към “С.д.М.” АД с 10 броя преводни нареждания за кредитни преводи, като не се установя тази сума да е възстановена на купувача. Общата стойност на договорената от странните и заплатена цена за процесните обекти възлиза на 273 000 лв. с ДДС. В действителностт, според експертото заключение по банковата сметка на ответника, от която е платена цената, са постъпили плащания, но за сделки по други фактури, като по отношение тези сделки за процеса не са сочат доказателства за нищожност поради симулативност. Имитация на плащане не може да бъде изведена единствено на база данните за налични преводи на едни и същи дати, реалзирани от ищеца към ответника и обратно, доколкото експертният анализ в тази посока е органичен едиствено до времевото съвпадение, но е при липса на проверка на отделните правни основание. В подкрепа на извода е и обстоятелството, че отново според експерното заключение – към 2006 г., приходите от търговската дейност на ответника възлизат на 3 024 000 лв., като не без значение е фактът, че за същия период заплатените от страната на ответника суми, надвишават получените такива от него при преводите, реализирано от ищеца. Същевременно от разпитаните в ОСЗ свидетели (които макар да нямат преки възприятия за условията на процесните продажба) става ясно, че на практика от датите на процесните продажби до момента конретните обекти продължават да се стопанисват от ответника.

С оглед изложеното, съдът приема искът с правно основание чл. 26, ал.1 предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на прехвърлителни сделки за следните недвижими имоти: Офис аА-3 (индекс „ аА “ три), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••, със застроена площ от 62, 75 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 172, том LLII, дело 26799/2006г.; Офис аА-2 (индекс „ аА “ две), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••/, със застроена площ от 58, 27 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 173, том LLII, дело 26801/2006г.; Офис аБ-5 (индекс „ аБ “ пет), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••/, със застроена площ от 51, 63 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 174, том LLII, дело 26805/2006г.; Офис аА -I (индекс „ аА “ едно), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „•••••• 1, със застроена площ от 70, 15 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 175, том LLII, дело 26807/2006г.; Офис аБ-4 (индекс „ аБ “ четири), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••/, със застроена площ от 73, 30 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 176, том LLII, дело 26808/2006г.; Офис аБ -I (индекс „ аБ “ едно), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••/, със застроена площ от 53, 23 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 177, том LLII, дело 26812/2006г.; Офис аА-4 (индекс „ аА “ четири), находящ се в гр. София, район Овча купел, ул. ••••••/стар адрес „••••••/, със застроена площ от 41, 60 кв.м., съгласно нотариален акт вписан в Службата по вписвания под акт № 178, том LLII, дело 26813 / 2006 г., ЗА НЕОСНОВАТЕЛЕН И КАТО ТАКЪВ СЪЩИЯТ СЛЕДВА ДА БЪДАТ ОТХВЪРЛЕН.

ПО ОБУСЛОВЕНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.108 ЗС.

За процеса, в кумулативно съединение с иска по чл. 26, ал.1, предл. 5 ЗЗД е предявен и иск за връщане на активите, предмет на атакуваните възмездни сделки. Страната по нищожна или унищожаема сделка, която е получила нещо по нея, има задължението да го върне. В случая, правото да се възстанови даденото между страните в настоящия случай е упражнено чрез иск, който е квалифициран с правно основание чл. 108 ЗС. Основателността на тази претенция обаче е обусловена от положителен изход по предявения главен иск, тъй като връщане на даденото се дължи само при обявена за нищожна (недействителна) сделка. По същността си обусловеният иск е осъдителен. Същевременно, от представените по делото доказателства и изявленията на страните става ясно, че фактическата власт върху процесните активи, чието връщане се цели, продължава да се упражнява от ответника. При това положение, но с оглед отрицателния изход по предявения главен иск, съдът приема за неоснователен и иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

С ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ГЛАВНИЯ ИСК, НАСТЪПВА ПРОЦЕСУАЛНОТО УСЛОВИЕ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ЕВЕНТУАЛНИ ТЕ ИСКОВЕ, СЪЩИТЕ ЗАЯВЕНИ В ХИПОТЕЗИТЕ НА ЧЛ. 26, АЛ.1, ПРЕДЛ. 2 И 3 ЗЗД.

При анализа на различните по съдържание гореупоменати хипотези на чл. 26 ЗЗД, съдът намира следното:

Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност на договорите – чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД. То се отличава от уреденото в предложение първо на посочения текст основание (противоречие със закона) по начина, по който се осъществява забранения от закона резултат. Докато при противоречието със закона поведението на страните по сделката е в пряко нарушение на повелителна правна норма, то, за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. При заобикалянето на закона участниците в сделката трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото.

Или е лементи те от фактическия състав на това самостоятелно ос нование за нищожност на сделките са: 1. извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона; 2. постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки и в/ участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел; 3. Участниците в сделката имат за обща цел постигането на забранения или или непозволен резултат – т.е. съзнателно желание за постигане на забранения резултат. Тези три елемента следва да са налице при условията на кумулативност. При това е необходимо сключването поне две сделки, като всяка една от тях, разгледана сама за себе си, е действителна, които се извършват последователно във времето, но може бъдат извършени и едновременно.

Изследването на въпроса за наличието на третия елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, който е субективен, а именно наличието на споделена от участниците в сделката (сделките) обща цел за постигането на забранен от закона резултат трябва да се изследва и установява за всеки конкретен случай, при който има съмнение за заобикаляне на закона.

На самостоятелно основание, по смисъла на чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договорите, доколкото това съдържание не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани и конкретизирани с точна дефиниция, те съществуват като общи принципи или произтичат от тях. При съблюдаване на общото правило, действително нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, за което ищецът твърди. Установената съдебна практика обаче приема, че тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, което се преценява за всеки конкретен случай. Макар и продажбите, предмет на настоящото дело да са извършени на цена по-ниска от данъчната оценка, е налице ответна парична престация, и дори да се отклонява от обичайната, не говори за недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. В Законът за местните данъци и такси и ЗННД се допуска възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, с уговорката, че дължимата държавна такса се плаща въз основа на нея. При условие, че законодателят допуска цената на недвижим имот по волята на страните да бъде по-ниска от данъчната оценка, не би могло да се приеме, че подобна уговорка сама по себе си е неморална. Дори да се приеме, че поради различни житейски, финансови или стопански причини едната страна по договора е приела обективно неизгодна за нея насрещна престация, това не може да обоснове извод за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

Съобразявайки направения до момента анализ, отнесен към фактическите твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че всъщност ищецът прави опит да заобиколи разпоредбата на чл. 647 от ТЗ. Това е така, тъй като ищецът е дружество, обявено в несъстоятелност, като нееднократно се поддържа тезата, че атакуваните сделките са нищожни, защото увреждат кредиторите на длъжника и са сключени с цел удовлетворението им да бъде осуетено. Сочи се още, че са налице сделки между свързани лица, респективно - нееквивалетност на престации в хипотезата на даденото надхвърля по стойност полученото, при изследване на въпроса относно действителната пазарна цена на всеки от обектите, към момента на прехвърлителната сделка, т.е. - аргуменитрираната обосновка на исковете стъпва на елементи от фактическите състави на чл.647, ал.1, т.3 и т.6 от ТЗ. от ТЗ.

Във вече установената практика на ТК на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК единодушно се приема, че разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ установяват специални способи за попълване масата на несъстоятелността. Исковете по чл. 646, ал. 1 ТЗ се разглеждат като специални отрицателни установителни искове, а тези по чл. 646, ал. 2 и чл. 647 ТЗ като конститутивни. Този извод се налага съобразно актуалната редакция на закона, след изменението със ЗИДТЗ, ДВ бр. 20 от 28.02.2013 год. В действителност, законодателят е приравнил правните последици по отношение на разменените престации по прогласените за недействителни сделки по чл. 646 от ТЗ и чл. 647 от ТЗ на правните последици при нищожните или унищожените сделки ( чл. 34 ЗЗД). Въпреки това исковете по чл.645 - чл.647 от ТЗ се явяват специални отменителни искове по отношение на общата разпоредба на чл.26 от ЗЗД. Наличето на предпоставки за иницииране на първите, изключва възможността за повторно ( последващо ) позоване на същите условия, но през призмата на общите правила. Налице са особени основания и правила за тяхното предяване, като обща предпоставка за недействителност по чл.645 – 647 от ТЗ е вредоносният характер на действието или сделката. Предвид характера на индивидуалното принудително изпълнение, целите и задачите на производството по несъстоятелност, законодатателно установените специални искове са обвързани и преклузивен срок във връзка с предявяването им, който осигурява гаранция и правна сигурност в отношенията между правните субекти.

Съществуващата възможност за предявяване на специалните отменителни иск по чл.647 от ТЗ, обоснова липсата на правен интерес от предявяване на исковете по чл. 26, ал.1, пред. 2 и 3 ЗЗД, като в допълнение следва да бъде отбелязано още, че чрез обоснованите факти и обстоятелества, присъщи за специалните искове, но заявени в хипотезата на общите правила за нищожност, по този начин на практика се постига заобикаляне на преклузивните срокове, въведни с разпоредбата на чл. 649 от ТЗ, което е недопустимо.

Предвид изложеното, съдът намира, че производството по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пред. 2 и 3 ЗЗД се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

Следва да бъдат отхвърлени кумулативно съединените искове с предмет чл. 108, ал.1 от ЗЗД, предявени като обусловени от изхода на исковете по чл. 26, ал.1, пред. 2 и 3 ЗЗД, без да се изследват останалите елементи на фактическия състав, които биха били от зачение единствено при евентуално уважаване на исковете.

Освен изложеното до момента, в производството, ищецът твърди още, че процесните сделки са недействителени като сключени при наличието на предпоставките на чл.40 от ЗЗД, като твърдението е направено като допълнителна алтернативна правна квалификация на вече изложените факти в ИМ.

По отношение на така заявеното, съдът намира следното:

На първо място, както е посочено в Определението, съдържащо проекто доклада по делото от 04.10.2019 г., съдът не е сезиран с иск с правно основание чл.40 от ЗЗД.

Във връзка с доводите на ищеца, свързани с тази хипотеза, следва да се посочи следното:

Съгласно дадените в т.2 на ТР № 3/2013год. на ОСГТК на ВКС разяснения относно същността на органното представителство, които разяснения намират приложени във всички случай на изразена по този начин воля на юридическото лице, органният представител не е лице различно от представляваното от него юридическо лице, като този представителство не включва упълномощаване, а външно изразената воля на органния представител спрямо трети лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а представителна функция, част от законовата представителна компетентност на органите на юридическото лице. На органния представител е признато право неговата воля като физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля на самото юридическо лице, което води до извода, че след като по отношение на ищеца не е налице договорно представителство, то е неприложима разпоредбата на чл.40 ЗЗД, при която неприложимост, обсъждането на отделните елементи от фактическия състав на чл.40 ЗЗД е безпредметно, а доводът на ищецът за обсъждане „фактите на увреждане на представлявания и намерението / съзнанието за увреждане от страна на представителя и третото лице /субективния елемент/” е правно несъстоятелен и неоснователен.

ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 и ал.4 от ГПК, за своевременно направеното си в производството искане за присъждане ответникът има право на сторените по делото раноски, възлизащи в размер на 1 500 лв., установен съобразно представените по делото доказателства и представляващ - депозит за тройна СОЕ.

За неоснователно по присъждането на горните разноски, съдът намира възражениято на ищцовата страна обсновано с твърдение за липсата на представен Списък по реда на чл. 80 ГПК. Аргументите за неоснователността са следните: Предназначението на списъка за разноските е да насочи съда при изчислението на разноските относно вида и размера на разходите, които страната иска да й се присъдят, като в противен случай / при непредставяне на списък по чл.80 ГПК/ страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че липсата на списък не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска преизчисляването им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е. представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, а не за присъждането им въобще. Условията, от които зависи надлежното упражняване на правото на иск, включително и за присъждане на разноски в съдебното производство, се извеждат от закона, уреждащ съществуването на правото. Кои лица и при какви условия могат да претендират присъждане на направените по делото разноски е предвидено в чл.78 ГПК, като предявяването на тази претенция не е обвързано с изискването за представяне на списък на направените разноски. Разпоредбата на чл.80, изречение първо ГПК предвижда задължение за представяне на списък на разноските, както и срок за представянето му без да обвързва изпълнението на това задължение с правото да се иска присъждане на направените разноски. Изрично в чл.80, изречение второ ГПК е предвидено, че неизпълнението на това задължение лишава страната само от правото да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък следователно не е пречка за разглеждане на заявеното от страната искане за присъждане на направените разноски съобразно с доказателствата по делото, а само процесуална предпоставка за иницииране на производство по пререшаване на въпроса за размера им. Именно това становище е прието за правилно при постановяване на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

В тежест на ищеца следва да бъдат възложени и разноски в размер на 21 904, 76 лв., представляващи държавната такста за инициираното производство.

Водим от горното, СЪДЪТ