Решение № 3880 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 769/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на М. Х. К. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [жк], вх. В, ет.5, ап.42, подадена чрез пълномощника й адв. М. М., срещу отказ на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо изх. № 11503/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, да предостави на М. К. въз основа на искане от 21.08.2024г. всички носители на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри и др.), въз основа на които „МИКРО КРЕДИТ“ АД обработва личните данни на М. К. за периода от 20.08.2019г. до 20.08.2024г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката оспорва приетото от администратора на лични данни, че заявените за предоставяне копия на носители на лични данни – договори за заем, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и др., представляват търговска тайна, като основание за постановения отказ за предоставяне на информация в тази част на искането. Поддържа се, че с непредоставянето на субекта на данните на изисканите носители на лични данни, въз основа на които „МИКРО КРЕДИТ“ АД обработва личните данни на М. К., се нарушават заложените в Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставянето на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на легитимно обработване на личните му данни от администратора. По съображения, основани на съдебната практика, вкл. и на СЕС, се обосновава, че предвиденото в чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета задължение на администратора на лични данни се свежда не само до предоставянето на копие на личните данни, но и на конкретните документи, представляващи фактическото основание, на което те се обработват и обуславящо целите на обработването. С подробно изложени в жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателката писмено становище доводи за незаконосъобразността на оспорения отказ за предоставяне на носителите на лични данни, въз основана които се обработват личните данни на М. К., вкл. за несъответствието на отказа с целта на закона и с прокламираните принципи в Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета, е направено искане за неговата отмяна, като бъде задължен администраторът на лични данни - „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в седемдневен срок от влизане в сила на съденото решение, да предостави исканите документи. Ответникът по жалбата - „МИКРО КРЕДИТ“ АД, чрез пълномощника си по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че искането за предоставяне на лични данни е подадено от лице, което не притежава надлежна представителна власт с право да получава информация относно обработваните от „МИКРО КРЕДИТ“ АД лични данни на М. К., съотв. с права да получава носителите на лични данни. Заявява, че исканите документи и съдържанието им представляват търговска тайна по см. на §1, т.9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията, което обстоятелство изключва правото на заявителката да получи исканите документи, съгласно чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗЛД. По тези съображения и такива, че правото по чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета, включва правото на субекта на данни да получи информация за обработваните лични данни (имена, ЕГН, адрес, телефонен номер и т.н), както и информация за целите на тяхното обработване, но не включва правото му да получава копия от сключените във връзка с обработката на тези данни облигационни договори, е направено искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 21.08.2024г. жалбоподателката М. Х. К., чрез пълномощника си адв. М. М., е подала по електронен път искане до „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с което на основание чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679), е направено искане да й бъде предоставена информация относно това дали личните й данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 20.08.2019г. до 20.08.2024г., при предоставяне на всички носители на лични данни за посочения период (договори, стандартни европейски формуляри и др.), с цел извършване на проверка на обработваните данни. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпрати отговорът и документите. От пълномощника на М. К. – адв. М. М., е получено писмо – отговор изх. № 11503/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на „МИКРО КРЕДИТ“ АД. С писмото се потвърждава, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, обработва личните данни на М. К. отнасящи се до имената, ЕГН, телефонен номер и адреса на кандидатствалото за отпускане на заем лице и за целите на сключването на договор за заем. Дружеството е събрало, обработва и съхранява тези данни, предоставени от лицето или получени от трети лица при справка във връзка с идентификацията му, в контекста на преддоговорните и в изпълнение на договорните отношения помежду им. Посочени са целите на обработката на личните данни, категориите лични данни на субекта, които се обработват, получателите, на които те са предоставени и основанието за тяхното предоставяне. По искането в частта му за предоставяне на договорите за заем, стандартни европейски формуляри и др., е посочено, че от една страна заемополучателката разполага с тези документи, а от друга същите са търговска тайна, поради което не се предоставят. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо с изх. №ППН-01-1072#1 от 15.10.2024г. на Председателя на КЗЛД, в което е удостоверено, че към 11.10.2024 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от М. Х. К. срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД. Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и въз основа на приложимата нормативна регламентация, направи следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл.38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съдът. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, от гл. т. на предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. Подаденото на 21.08.2024г. от жалбоподателката М. К. искане, представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД, във връзка с упражняване на правата й по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като по същото искане администраторът на лични данни, какъвто безспорно се явява „МИКРО КРЕДИТ“ ЕАД по см. на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, дължи произнасяне в срока по чл. 12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Безспорно е, че жалбоподателката е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и респ. като субект на това обработване има право на достъп до обработваните й от администратора лични данни, съгласно чл.15 Регламент (ЕС) 2016/679, като формираният и обективиран в писмо – отговор изх. № 11503/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на „МИКРО КРЕДИТ“ АД отказ за предоставяне на М. К. на носителите на лични данни - документите, чрез които тези данни се обработват (договори, стандартни европейски формуляри и др.), обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателката от оспорване на този отказ. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно легалните определения, дадени в § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съответно съгласно § 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в §1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... ". Според чл. 15, §3 от Регламента "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване", а съгласно чл. 12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Както беше посочено, в случая отправеното от жалбоподателката искане от 21.08.2024г. до администратора на лични данни - "МИКРО КРЕДИТ" АД, несъмнено има характер на заявления по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД. Заявлението е подадено по електронен път при условията на ЗЕДЕУУ, като електронен документ, съдържащ електронно изявление, подписано с валиден електронен подпис от пълномощника на заявителката - адв. М. М.. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че заявлението е подадено от лице без надлежна представителна власт и без да е упълномощено с право да получава информация относно обработваните от „МИКРО КРЕДИТ“ АД лични данни на М. К., съотв. да получава документите - носители на лични данни. Видно от представените по делото доказателства, към подаденото по електронен път искане, в съответствие с изискването по чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, е било приложено пълномощно от 05.06.2024г., с което М. Х. К. изрично е упълномощила адв. М. М. да я представлява пред всички банки и небанкови финансови институции, с които има сключени договори за потребителски кредит, като упражнява всички нейни законови и договорно установени права, включително да депозира, молби, заявления и искания, както и да упражнява всички нейни права във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (т.2 и т.3 от пълномощното – л. 15 по делото). Освен това, ако ответникът (адресат на заявлението), е считал, че са налице недостатъци в подаденото заявление, вкл. от гл.т на обхвата на упълномощаването и представителната власт на адв. М., то той е следвало да процедира по реда на чл.12 § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 - „Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните“. В случая несъмнено е била възможна идентификация на подателя на заявлението. Всъщност факта, че по отправеното от М. К. чрез пълномощника й адв. М. искане, с писмо – отговор изх. № 11503/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, е предоставена част от заявената за получаване информация (относно това дали личните данни на М. К. са обработвани от дружеството; целите за обработване; категориите лични данни, които се обработват; получателите, пред които са разкрити тези данни), сочи, че администраторът на лични данни „МИКРО КРЕДИТ“ АД, е приел, че е надлежно сезиран с подадено заявления по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД, като приложеното пълномощно удовлетворява изискванията на закона за удостоверяване на представителната власт на подписалия и подал искането от името на М. К. адвокат, до който именно пълномощник е бил изпратен и отговорът по искането. Относно наличието на материалноправно основание за отказ за предоставяне на жалбоподателката М. К. на достъп до заявените лични данни, съдът съобрази следното: Подаденото от М. К. искане от 21.08.2024г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и както вече се посочи, съгласно §3 на чл.15 от Регламента, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Спорният въпрос по делото е правен и се свежда до това, следва ли в хипотезата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679/, администраторът на лични данни „МИКРО КРЕДИТ“ АД да предостави на М. К. поисканите от нея носители на лични данни (договори, европейски формуляри и др.), въз основа на които тези данни се обработват. Едни от основните принципи, въведени от Регламент (ЕС) 2016/679 по повод обработването на лични данни са и тези, съдържащи се в чл. 5 § 1, б. „а“ и б „б“ съгласно които личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"), както и да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели, като отговорността за това, респективно и задължението да докаже изпълнението на тези принципи, е изцяло в тежест на администратора на личните данни, който всъщност е субектът, определящ предварително категорията лични данни, които ще обработва и целите на обработката. Принципите на отчетност и прозрачност са призовани в защита на правата и интересите на субектите на лични данни, доколкото те следва да могат по всяко време и на правно основание да изискат от администратора доказателства, че обработката на данните е легитимна по смисъла на чл. 6 от Регламента. От своя страна чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 гласи, че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от изброените в разпоредбата условия, между които са и условията субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели (б. „а“) и обработването да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор (б. „б“). Следователно изводът е, че обработката на лични данни не може да е за цели, различни от тези, за които субектът е дал съгласие в т. ч и за договори, по които той не е страна, може да не е страна или не е уведомен, че е страна. Както вече бе посочено съгласно чл. 15, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните, в т. ч. и информация, относно целите на обработването. Ирелевантно относно упражняването на това право на субекта и съответно изпълнението на насрещното задължение на администратора, е дали субектът разполага вече с информация за наличието на обработка, за вида и обема на обработваните данни и за целите и основанията въз основа на които се осъществява обработката. Спазвайки принципите на прозрачност и отчетност администраторът дължи поведение, чрез което да предостави на субекта всякаква информация по отношение обработването (чл. 12, §1 от Регламента) в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, чрез която субектът да може да провери налице ли е законосъобразно обработване на личните му данни, в т. ч. кои са целите на това обработване, които всъщност са обусловени изцяло от конкретното фактическо основание, предпоставило пряката нужда от обработка – в случая наличието на сключени договори за парични заеми и/или съществуването на преддоговорни отношения. Само по този начин субектът на данните би могъл да провери дали свързаните с него данни са точни, дали се обработват законосъобразно, както и евентуално да упражни правото си на коригиране, изтриване (право „да бъдеш забравен") и на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от Регламента. Без съмнение правото да се предостави копие на лични данни по смисъла на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, не се отъждествява с правото да се предостави копие на документите, чрез които се обработват тези данни. Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни, в т. ч. и под формата на компилация от данни. Съгласно обаче приетото в Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело C-487/21, това право предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, в т. ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключени договори за кредит, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Не се установява по делото личните данни на М. К. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „МИКРО КРЕДИТ“ АД. Не са налице също така и ограничения по смисъла на чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл.12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на администратора на лични данни и съответно липсва което и да е било от нормативно регламентираните в чл.37а, ал.1, т.1 – т.9 от ЗЗЛД материалноправни основания, при които администраторът на лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субекта на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Дори екземпляр от договорите за кредит да са били предоставени на М. К. към момента на тяхното сключване (каквито доказателства не са налични по делото), субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл е и константната съдебна практика. Неоснователни са и доводите, обусловили оспорения отказ за предоставяне на субекта на данни на документите – носители на лични данни, че тези документите и съдържанието им представляват търговска тайна по см. на § 1, т.9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията и съотв. че като защитена от закона тайна не се дължи тяхното предоставяне на заявителката. Очевидно след като М. К. е страна по сключените с „МИКРО КРЕДИТ“ АД договори за заем, по отношение на М. К. нито договорите, нито тяхното съдържание, могат да бъдат определени като „търговска тайна“ – предполага се, че при подписването на договорите заемополучателят се е запознал с тяхното съдържание, включително с обективираните като част от съдържанието на договорите информация и данни, свързани със стопанската дейност на ответното дружество. Следователно несъстоятелно е отричането на правото на лицето да получи копия от подписаните от него договори и другите носители на лични данни, въз основа на които се обработват тези данни от „МИКРО КРЕДИТ“ АД, по съображения, основани на „търговска тайна“. Предвид гореизложеното следва извода, че „МИКРО КРЕДИТ“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като предостави на субекта на данните – М. Х. К., поисканите лични данни, съдържащи се в съставените договори за кредит през периода 20.08.2019г. - 20.08.2024г., в заявената форма за получаване на информацията - по електронен път на посочен имейл адрес. В изпълнение на принципите на прозрачност и отчетност, администраторът е бил длъжен, при наличие на отправеното изрично искане, да предостави на субекта и изисканите от него копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността М. К. да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните й данни и по този начин да извърши проверка дали същите се обработват законосъобразно по смисъла на чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Противното разбиране води до ситуация, в която субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не може да получи конкретни сведения за целите на обработката, т. е какво е точното фактическо основанието за нейното извършване. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателката. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателката от "правото на защита на личните данни" по чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като К. е била поставена в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да получи ясна представа за това дали данните й са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения оспореният отказ да бъдат предоставени на М. К. копия на носителите на лични данни – договори, стандартни европейски формуляри и други документи, въз основа на които се обработват личните й данни, обективиран в писмо изх. № 11503/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на „МИКРО КРЕДИТ“ АД за ново произнасяне по заявеното от М. К. искане за предоставяне на носителите на лични данни – договори, стандартни европейски формуляри и други документи, въз основа на които се обработват данните й, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на „МИКРО КРЕДИТ“ АД следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адв. М. М., на жалбоподателката М. К., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗЗЛД, възлиза на 900 лева. Основателно е направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на заявената от адв. М. финансова стойност на извършената адвокатска услуга (900 лева без ДДС). При съобразяване на мотивите, изложени в Решение на СЕС по дело С-438/2022г. и възможността на съда да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случая, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, разглеждането на което е приключил в едно съдебно заседание; на характера, предмета и обема на осъществената от адвоката правна защита и предприетите процесуални действия във връзка с осъщественото процесуално представителство, съдът приема, че на адв. М. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. следва да включва ДДС, поради което на адв. М. се следва присъждане на сумата от 720 лева с вкл. ДДС. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл.173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът