Решение № 107 от 14.7.2020 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 112/2020 г.

Производството е образувано по жалба на С.Д.Т. ••• против Заповед № ЗСП/Д-Я/336 от 20.03.2020г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която й е отказано отпускане на целева помощ по чл. 14 от ППЗСП по подадено от нея заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/336 от 02.03.2020г. по реда на чл. 14 от ППЗСП. С решение № 28-РД06-0012 от 28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол е отхвърлена жалбата на С. Т. против Заповед № ЗСП/Д-Я/336 от 20.03.2020г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол. В жалбата се сочи, че на 27.01.2020г. на автобусна спирка в кв.“Аврен“ са й били откраднати пари, като е писала писмо-жалба до Полицията в квартала. Това е била причината да поиска социална помощ по чл. 14 от ППЗСП за заплащане на наема, на общинското жилище в което живее от дирекция „СП“, Ямбол. Отказа да й бъде отпусната социална помощ намира за незаконосъобразен. Счита, че отговаря на условията за получаване на тази помощ. В съдебно заседание оспорващата се явява лично, поддържа депозираната жалба, иска отмяна на оспорената заповед. Заявява, че иска отпускане на целева помощ за плащане на наем на общинското жилище, в което живее. Административният орган, чрез юрисконсулт А. оспорва жалбата. Счита, че правилно адм. орган е отказал този вид помощ, тъй като условието е лицето да не надвишава нормативно определения размер, визиран в разпоредбата на чл. 14 от ППЗСП, а именно дохода от предходния месец да е до 250 на 100 от диференцирания минимален доход/ДМД/. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното: Оспорващата е подала заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/336 от 02.03.2020г. по реда на чл. 14 ал. 1 от ППЗСП до Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която е поискала отпускане на целева помощ за месечен наем, поради това, че са й откраднали парите от пенсията. По заявлението е изготвен социален доклад от 20.03.2020г., като при преценка на нуждите от социално подпомагане, адм. орган е посочил в мотивите си, че дохода на оспорващата е по-висок от 250 на 100 от диференцирания минимален доход, поради това е изготвен отказ за целева помощ за общински наем. Посочил е доход от предходния месец-319, 20лв, което е размера на пенсията на оспорващата, а ДМД-309, 38лв. С решение № 28-РД06-0012 от 28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, след обжалването на цитираната заповед по административен ред е отхвърлена жалбата на С.Т. като неоснователна. Като мотив се посочва, че ДМД за отделните лица се определя като гарантирания минимален доход/ГМД/ от 75 лв се коригира с проценти, съобразно здравословно състояние, сем. положение, възраст. В случая ДМД за С. Т. е 123, 75лв, т.е. 250 на сто от ДМД е 309, 38лв. Направен е извод, че размерът надвишава нормативно определения доход по чл. 14 ал. 1 от ППЗСП-309, 38лева. Поради това счита, че не може да се отпусне помощта по чл. 14 ал. 1 от ППЗСП за наем на общинско жилище, в което живее оспорващата, чийто размер на наема е 23, 02лв. Настанена е съгласно заповед № 137 от 26.03.1980г. на ОНС, Ямбол. Със заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/336 от 02.03.2020г. по реда на чл. 14 ал. 1 от ППЗСП до Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, оспорващата е поискала отпускане на целева помощ за заплащане на месечен наем на общинско жилище, в което живее. Със Заповед № ЗСП/Д-Я/336 от 20.03.2020г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, е отказано отпускане на целева помощ по чл. 14 от ППЗСП за плащане на наем за общинско жилище, като с решение № 28-РД06-0012 от 28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол е отхвърлена жалбата на Т. против Заповед № ЗСП/Д-Я/336 от 20.03.2020г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол. По подаденото заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-Я/336/02.03.2020г. от С.Т. е изготвен социален доклад, видно от който адм. орган е извършил преценка на нуждите от социално подпомагане на оспорващата и е направил мотивирано предложение за отказ за отпускане на целева помощ за заплащане на наем на общинско жилище. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е заповед Заповед № ЗСП/Д-Я/336 от 20.03.2020г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, с която й е отказано отпускане на целева помощ по чл. 14 от ППЗСП, като заповедта е потвърдена с решение № 28-РД06-0012 от 28.04.2020г. на директора на Регионална дирекция „СП“, Ямбол. В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Според чл. 14 ал. 1 т. 2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от диференцирания минимален доход, ако са самотни стари хора над 70-годишна възраст; Според ал. 2 помощта по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход, а според чл. 9 ал. 3 т. 1, диференцираният минимален доход /ДМД/се определя, както следва: за лица над 75 години, живеещи сами - 165 на сто от гарантирания минимален доход (ГМД); А ГМД се определя с акт на МС, който размер е 75лв. ДМД на С.Т. е 123, 75лв., а 250 на сто от ДМД е 309, 38лева. Отделно от това дохода на С.Т. е 319, 20лева, който е размера на пенсията й. На този етап не отговаря на условията на чл. 14 ал. 1 от ППЗСП. Основното възражение на оспорващата е, че се касае за несъвършенство на закона, тъй като разликата между дохода й и ДМД е 9, 82лв. Следва да се има предвид и писмо отговор от Агенция з а с о ц иално подпомагане с изх. № 91-00-0400 от 08.05.2020г., видно от което изрично е указано на оспорващата, че за да има право на месечна помощ за наем на общинско жилище, доходът й не трябва да надвишава сумата от 309, 38лв. Посочени са други възможности за социално подпомагане на Ст. Т. с хранителни продукти. ЯАС намира, че оспорената заповед е законосъобразен адм. акт. По-горестоящият адм. орган в мотивите си подробно е посочил законовите изисквания и начина на изчисляване на ДМД, както и на ГМД. Действително разликата е само 9, 82 лева, но п равната норма предписва на административният орган определен начин на действие. В тази хипотеза задачата на административния орган се свежда до това да провери дали са налице визираните в хипотезата на конкретната норма предпоставки за нейното прилагане. В конкретния случай, с оглед на установеното, административния орган правилно е приложил материалноправната разпоредба, като е отказал предоставянето на целева социална помощ за заплащане на наем. Адм. орган е длъжен да приложи точно буквата на закона, за да не се създаде объркване в правния мир. С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна. Водим от горното, и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Я А С, четвърти административен състав