Решение № 1905 от 7.5.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 129/2024 г.

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от И. Д. К. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, против Решение №1012–26-5-3/26.01.2024г. на директор на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу разпореждане [номер]/№8/ прот.№N01454/24.11.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б „д“ от КСО, във вр. с чл.10, ал.2 от НПОС е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Сочи, че административния орган при издаване на процесното решение е приложил неправилно материалния закон, а именно разпоредбата на §9 от ПЗР на КСО, като не е зачел като учителски стаж периода от 01.09.1982г. до 24.09.1987г., на длъжност „треньор“ в ССУ „[населено място]“, [населено място]. Към момента на полагане на трудовия стаж била приложима разпоредбата на чл.41, ал.2 от ППЗП /отм./, с която се признавал учителски трудов стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Националния осигурителен институт, ако те отговарят на изискванията за заемане на длъжността „учител“ или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Счита, че правилно от административния орган било установено, че притежавал необходимата педагогическа квалификация за изпълнение на длъжността „учител“, но извел необоснован извод, че „треньор“ не кореспондирало с „учител“. Не било спорно и това, че дори да бил назначен в БФС – Хасково, то трудовите си задължения изпълнявал в ССУ „[населено място]“, [населено място]. От органа не била съобразена специалната подзаконова нормативна уредба, регламентираща обучението на спортисти, както и разпоредбата на чл.73 от Закона за народната просвета от 1984г. /отм./, относно средните училища. С оглед изложеното в жалбата се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на ТП на НОИ – Хасково, с указания за правилното прилагане на материалния закон и зачитане като учителски стаж на периода от 01.09.1982г. до 24.09.1987г., след което да бъде извършена дължимата преценка на правото и размера на ЛПОСВ. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, по същество се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна, представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И. Д. К. е подал до директора на ТП на НОИ – Хасково заявление с вх. № 2113-26-1424 от 27.07.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението е приложил необходимите документи, удостоверяващи положения от него трудов и осигурителен стаж. Въз основа на подаденото заявление с разпореждане [номер]/№5/прот.№N01315/18.08.2023г., считано от 27.07.2023г. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО и навършена възраст 65 години и 09 месеца. Зачетен е осигурителен стаж от трета категория труд 39 години, 08 месеца и 26 дни. С посоченото разпореждане пенсията е отпусната в минимален размер, до определянето й по реда на КСО. С разпореждане [номер]/№8/прот.№N01454/24.11.2023г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково на основание чл.99, ал.1, т.2, б „д“ от КСО, във вр. с чл.10, ал.2 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Зачетен е осигурителен стаж от трета категория труд 42 години, 07 месеца и 04 дни, в това число 01 година и 04 месеца за отложено пенсиониране. Определена е пенсия в размер на 1456.05 лева. В мотивната част на разпореждането е посочено, че стажа за периода 01.09.1982г. до 24.09.1987г., положен от К. в ДФС – Хасково не следва да бъде зачетен като учителски стаж на основание чл.19 от НПОС, тъй като след извършена проверка в осигурителя СУ „[населено място]“, [населено място] е установено, че не се съдържа трудово – правна документация, удостоверяваща, че жалбоподателят е работил на пълен норматив като преподавател спортна подготовка – учителски часове / съхраняват се част от материалните книги за спортна подготовка на учебното заведение; осигурителят не разполага с разплащателни ведомости на наетите лица – преподаватели треньори към ДФС – Хасково, които са били на работа в ЕСПУ „[населено място]“, [населено място], през периода от 01.09.1982г. до 24.09.1987г.; не са представени документи, от които да е видно, че е изпълнена нормата за задължителна преподавателска работа/. Недоволен от разпореждането, заявителят го обжалвал пред директора на ТП на НОИ – Хасково в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО. По така подадената жалба директорът на ТП на НОИ – Хасково е издал процесното Решение № 1012-26-5-3/26.01.2024г., с което отхвърлил жалбата на И. К. против разпореждане [номер]/№8/ прот.№N01454/24.11.2023г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението е направен анализ на приложимите в случая правни норми, тези на чл. 19, ал.1 и ал.2 от НПОС и чл.41, ал.1 и ал.2 от ППЗП /отм./, с оглед дължимата преценка дали стажът, положен от жалбоподателя през спорния период от 01.09.1982г. до 24.09.1987г., представлява учителски стаж. Изведени са следните предпоставки, които следвало да се налице: заеманата длъжност да е включена в списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ; лицето да отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, и да е изпълнило пълната норма за задължителна преподавателска работа. В тази връзка е прието, че жалбоподателят отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител/преподавател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност – завършил е ВИФ „Георги Димитров“, [населено място], специалност „физическа култура“, с първа квалификация „треньор по тежка атлетика“ и втора квалификация „преподавател по физическо възпитание“ и е полагал труда си в учебно заведение – ССУ „[населено място]“, [населено място], поради което спорен оставал въпросът – изпълнил ли е пълната норма за задължителна преподавателска работа. В конкретната хипотеза, от въпросния списък на длъжностите, за които се признавал трудов стаж по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС / чл.41, ал.2 от ППЗП / отм./, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ се установявало, че в посочените позиции, не фигурирала длъжността заемана от жалбоподателя - „треньор вдигане на тежести“. Едва с допълнението на списъка от 23.04.2018г. била включена длъжността „треньор по вид спорт“ и от тази дата положеният на тази длъжност осигурителен стаж се зачитал за учителски. От събраните в административното производство писмени доказателства било видно, че жалбоподателят отговарял на изискванията за заемане на длъжност преподавател/учител съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, но липсвали доказателства относно изпълнението на пълната норма за задължителна преподавателска работа, което обстоятелство следвало да се документира в специфичен законово определен документ – материална книга. В заключение е прието, че след като към дата на изпълнение на останалите условия по чл.69в, ал.1 от КСО за ранно пенсиониране жалбоподателят няма изискуемия учителски стаж от 30 години и 08 месеца, а има 28 години, 02 месеца и 16 дни учителски стаж, то за него не е възникнало право на пенсия по този ред. Поради неизпълнено условие за наличие на изискуем учителски стаж от 30 години и 08 месеца, не му се следвала и добавка по чл.69в, ал.3 от КСО. Поради това, след като била отпусната пенсия по условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, не се следвала и добавка по чл.69в, ал.3 от КСО. Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 31.01.2024г., видно от отбелязването върху приложеното към административната преписка известие за доставяне и по предприето в срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство. По делото са разпитани в качеството на свидетели - Д. П. Х., заемал длъжността зам. директор по спортната част в СУ „[населено място]“, [населено място] през периода от 1980г до 1995г.; Ж. Д. А., заемал длъжността треньор по вдигане на тежести в СУ „[населено място]“, [населено място], заедно с жалбоподателя през спорния период и П. А. П. – възпитаник и състезател на жалбоподателя от 1982г. до завършване на средното образование. И тримата свидетели са еднопосочни в показанията си, че жалбоподателят И. К. през процесния период е работил като треньор по вдигане на тежести в СУ „[населено място]“, [населено място], като е тренирал малки и големи деца. Тренировките са провеждани от понеделник до петък, а понякога и в събота и са започвали сутрин от 8: 00 часа до 10: 00 часа от 10: 00 ч. до 12: 00ч., след което са продължавали следобед от 14: 00 часа до 16: 00 часа и от 16: 00ч. до 18: 00 часа. В първите години средствата, които се получавали за заплати от Централния съвет на БСФС се превеждали във физкултурното дружество, което всъщност било работодател, а местоработата била в СУ „[населено място]“, [населено място]. След това средствата за заплати постъпвали направо в спортното училище. Жалбоподателят е бил ангажиран изцяло със спортния процес по преподавания от него спорт в спортното училище. Свидетелстват за постиженията, които е имал К. като треньор – републикански, европейски и световни шампиони. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 1012-26-5-3/26.01.2024 г. е издадено от директора на ТП на НОИ-Хасково, т. е. от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, като потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО. По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното: Изложеното до тук в съдебното решение обуславя извода относно основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно дали стажът, положен от жалбоподателя в периода 01.09.1982г. – 24.09.1987 г. следва да бъде зачетен за учителски. Съгласно § 1, ал. 1, т. 11 от ДР на КСО "пенсия за осигурителен стаж и възраст" по раздел ІІІ от глава четвърта е пенсия по чл. 68, чл. 69, чл. 69а, чл. 69б, чл. 69в и § 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби. С оглед на така цитираната дефиниция при подадено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст административният орган е длъжен да извърши преценка дали заявителят отговаря на условията за отпускането й като служебно прецени кои точно условия измежду изброените текстове са приложими в конкретния случай. По заявлението на жалбоподателя е извършена такава преценка и е установено, че лицето има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. В този случай обаче, тъй като жалбоподателят притежава и учителски стаж, гореописаната преценка следва да включва и хипотезата на чл. 69в, ал. 3 от КСО. Съгласно последната разпоредба на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, ЗЗ на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Анализът на нормата сочи, че за да възникне право на изплащане на добавка от Учителския пенсионен фонд, е необходимо да са изпълнени кумулативно две условия. На първо място лицето да е придобило право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 от КСО, които за мъжете за 2023 г. са навършена възраст от 61 години и 06 месеца и да е придобит учителски стаж от 30 години и 8 месеца. На второ място като задължително условие за получаване на добавка от УПФ е предвидено лицето да не се е пенсионирало по този привилегирован ред, а да му е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (по общия ред). В настоящия случай няма спор, че второто условие е изпълнено, тъй като на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Спорът е по отношение на първата предпоставка, и в частност относно наличието на 30 години и 8 месеца учителски стаж на жалбоподателя. Съдът намира, че в случая е изпълнена и тази предпоставка, тъй като пенсионният орган неправилно не е зачел като учителски стажът на жалбоподателя на длъжността "треньор по вдигане на тежести" в спортното училище в периода 01.09.1982 г. – 24.09.1987 г. В чл. 19 от НПОС са регламентирани условията, при които осигурителен стаж се зачита за учителски. По отношение на осигурителния стаж, придобит преди влизане в сила на НПОС, т.е. преди 01.01.2000 г. (НПОС е обнародвана в ДВ, бр. 21/2000 г.) е приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 година съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Преценка дали стажът, положен от И. К. през спорния период 01.09.1982г. до 24.09.1987г., представлява учителски стаж, следва да бъде направена съгласно действащата през този период правна регламентация. През посочения период не съществува легално определение за понятието "учителски стаж". Т. е въведено с изменението на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите с ДВ, бр. 40/1991 година. Според ал. 1 на чл. 41 от ППЗП, учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения; за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на директорите и зам.-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа, а според ал. 2 учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В ал. 3 е регламентирано, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС № 63 от 1991 г. Идентични условия за зачитане на положения осигурителен стаж като "учителски стаж" са регламентирани в сега действащите разпоредби на чл. 19, ал. 1 и 2 от НПОС. Дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 41 от ППЗП (отм.), то процесният стаж следва да бъде зачетен като учителски, по следните съображения: През целия спорен период жалбоподателят е полагал труд в Спортно училище „[населено място]“ [населено място] независимо кой е бил вписан като работодател (осигурител) в трудовата книжка на лицето. В подкрепа на посоченото са събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от мотивите на оспореното в настоящото производство решение за периода от 01.09.1982г. до 24.09.1987г., органа приема, че заеманата от К. длъжност треньор по вдигане на тежести не фигурира в списъка на длъжностите към чл.19, ал.2 от НПОС и няма данни за изпълнение на пълната норма задължителна преподавателска работа. С разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) е признат за учителски трудов стаж и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. В процесния списък под № 12 фигурира длъжността "преподавател". Следва да бъде отчетен и фактът, че законодателят е използвал понятието "пълна норма на задължителна преподавателска работа", а не "задължителен брой преподавателски часове", които се отнасят за учителите и преподавателите, и са различни в зависимост от училището. Следователно значението на използваното понятието следва да се извлече от характера на изпълняваната дейност. Дейността на преподавателя по спортна подготовка (спортен преподавател по вдигане на тежести) задължително се е изпълнявала от лица с педагогическо образование, изискуемо за упражняване на учителската професия, каквото жалбоподателят е установено, че е притежавал, като характерът на същата е насочен към обучение на учениците в учебното заведение със спортен профил, т.е. със засилен характер на спортната подготовка в съответната спортна дисциплина. Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че стажът е положен в учебно заведение – ССУ „[населено място]“ [населено място], както и че К. е притежавал учителска правоспособност. Съдът намира, че полаганият от жалбоподателя труд през спорния период не се различава по своя характер от труда, полаган от учител по физическо възпитание, чийто стаж безспорно би бил зачетен за учителски, с тази разлика, че предвид спортния профил на училището часовете по спортна подготовка по съответната спортна дисциплина са били много по-силно застъпени в учебната програма. От свидетелските показания дадени от Д. Х. – заемал длъжността зам. директор в СУ „[населено място]“ през процесния за жалбоподателя период се установява, че К. се е занимавал изключително с преподавателска работа при пълен работен ден, като по този начин е изпълнил и изискването за задължителен брой преподавателски часове съобразно разпоредбата на чл.73 от Закона за народната просвета от 1984г./отм./, относно средните училища. В заключение необходимо е също така да се отбележи, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от ППЗП (отм.), спазването на пълната норма задължителна преподавателска работа е от значение при преценката на придобития стаж от директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, но не и на изпълняващите длъжността "учител" ("преподавател по спортна подготовка"). В тази връзка следва да бъде посочено, че в тежест на административния орган е да представи доказателства каква е била пълната норма задължителна преподавателска работа за периода от 01.09.1982г. до 24.09.1987г., но по делото няма такива данни. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в периода, в който жалбоподателят формално е бил назначен към ДФС „Хасково“, отново са налице основанията за зачитане на стажа му като учителски, т. е. като положен в учебно заведение, тъй като К. е полагал труда си именно в учебно заведение, независимо от това коя е организацията, от която е получавал трудовото си възнаграждение, тъй като последното обстоятелство не е част от фактическия състав, при който се зачита учителски стаж. По изложените съображения съдът намира, че стажът на жалбоподателя за периода 01.09.1982г. до 24.09.1987г. следва да бъде зачетен за учителски, което ще промени крайния извод на пенсионните органи, че И. К., поради неизпълнено условие за наличие на изискуем минимален учителски стаж от 30 години и 8 месеца, няма право на пенсия по условията на чл.69в, ал.1 от КСО, съответно на същия не се следва и добавка по чл.69в, ал.3 от КСО. С оглед гореизложеното съдът намира, че Решение №1012–26-5-3/26.01.2024г. на директор на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/№8/прот.№N01454/24.11.2023г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, са издадени в нарушение на материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на актовете и съответно основателност на оспорването. След отмяна на процесните актове, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ТП на НОИ – Хасково бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 650.00 лева, представляваща уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие от 02.03.2024г. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът