РЕШЕНИЕ

№ 3501

гр. Варна, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110100638 по описа за 2023 година С Решение № 1932/30.05.2023 г. по гр. дело № 638/2023 г. е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 55, находящ се на адм. адрес в ••• съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2554.241.1.55 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18- 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК с площ от 59, 66кв.м., ведно с принадлежащите му 0, 6557%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, както и изба № 55 с площ от 3, 12кв.м., изграден в сграда с идентификатор 10135.2554.241.1 разположена в ПИ с идентификатор № 10135.2554.241, при граници на обекта по схема имоти с идентификатори: на същия етаж- 10135.2554.241.1.33 и 10135.2554.241.1.56, под обекта10135.2554.261.1.52 и над обекта- 10135.2554.241.1.58, между съсобствениците и при квоти, както следва:

• 1/18ид.ч. за Е. К. П., ЕГН •••••••••• с адрес •••; - 1/18 ид.ч.за С. К. М., ЕГН •••••••••• с адрес ••••; - 1/18 ид.ч.за М. К. М., ЕГН •••••••••• с адрес •••• - 15/18ид.ч. за В. М. Х., ЕГН •••••••••• с адрес •••.

Приета за разглеждане в рамките на делбеното производство е заявената от съделителя В. Х. претенция за възлагане на делбения имот в нейна полза на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

За съвместно разглеждане са приети още претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявени от Е. П., С. М. и М. М. за осъждане на В. Х. да им заплати обезщетение за еднолично ползване на процесния имот от датата на получаване на нотариалната покана - 07.12.2022 г. до завеждане на исковата молба- 19.01.2023 г. в размер на 139, 86 лева или по 46, 62 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до окончателното изплащане на задължението.

Приети също за съвместно разглеждане в делбеното производство са претенцииите по сметки с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, заявени от Е. П., С. М. и М. М. срещу В. Х., за заплащане на обезщетение от ответницата за еднолично ползване на същия за сумата в размер на по 33, 33 лева месечно от всеки от тях, считано от 02.10.2023 г. до окончателно ликвидиране на съсобствеността, по същността си искания за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Ответницата по претенциите за заплащане на обезщетение изразява становище за недопустимост, тъй като от титула за собственост било видно, че имотът има ползвател и владението се осъществява от него, а не от нея.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановеното в първа фаза на производството решение е допуснат до делба процесния недвижим имот при между съсобствениците и при квоти, както следва: 1/18ид.ч. за Е. К. П., ЕГН ••••••••••; 1/18 ид.ч.за С. К. М., ЕГН ••••••••••; 1/18 ид.ч. и 15/18ид.ч. за В. М. Х., ЕГН ••••••••••.

Видно от представения по делото договор за покупко- продажба от 23.07.1999г. обективиран в НА № 184/1999г. на нотариус рег. № 190 на НК, Д.В. И. е придобила 1/2ид.ч. от процесния апартамент № 55 на адм. адрес в •••. С договор за покупко- продажба от 16.12.1999г. по НА № 44/1999г. на нотариус рег. № 190 НК, Д. И. е придобила и останалата 1/2ид.ч. от същия имот.

От договор за покупко-продажба от 23.06.2021г., обективиран в НА № 14/2021г. на нотариус рег. № 212 на НК, се установява, че Д. И. е продала на дъщеря си В. Х. притежаваните от нея права- 4/6ид.ч. от имота, като е запазила пожизнено право на ползване върху него. Така, ответницата се явява собственик на 4/6ид.ч. от имота въз основа на договора за покупко- продажба и на 1/6ид.ч. по наследствено правоприемство от баща си М. Иванов, или общо на 5/6ид.ч.

С нотариална покана от Е. К. П., С. К. М. и М. К. М., връчена на 07.12.2022 г., В. М. Х. е поканена да заплаща обезщетение в размер на 100 лева в срок до 5-то число всеки месец.

Видно от удостовеР.е, издадено от „Български пощи“ ЕАД в периода от м. януари 2022 г. до м. септември 2023 г. пенсията на Д. И. е заплащана на адрес ••• на В. М. Х., в качеството й на дъщеря и на основание нотариално заверено пълномощно № 64/05.08.2011 г. От представеното от Дирекция „Социално подпомагане“ – Долни чифлик удостовеР.е се установява, че Д. И. с постоянен адрес. Варна, ••• е получавала помощи/добавки за периода от 01.01.2019 г. до 31.07.2024 г. по настоящ адрес •••.

Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ на вещото лице инж. Р. П., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, е, че пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент № 55 по сравнителния метод възлиза на 179 000 лева. Съобразно уточнението, извършено при изслушване на експерта имотът не е реално поделяем между съделителите.

От заключението на неоспорената и ценена от съда като обективно и компетентно дадена СОЕ с вещо лице М. А., се установява, че средния пазарен наем на имота на стойност от 460 лева, като за периода от 07.12.2022 г. до 19.01.2023 г. същият възлиза на 638 лева.

От ангажираните по искане на ищците свидетелските показания на свидетеля Христо Иванов, братовчед на ответницата, кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че съделителите имат два апартамента в кв. Левски. Единият апартамент – големият бил разпределен на В. Х., а малкият – на Н. М.а. Стринката на свидетеля Д. И. последните години от живота си е живяла в къща с. Дъбравино. Точно преди да почине през м. септември 2023 г. свидетелят не знае къде е била, но преди това винаги е била на село. По думи на Н. М.а „малкият апартамент“ бил неин, а свидетелят е посещавал единствено „големият“, който бил на В. Х.. От кредитираните по реда на чл. 172 от ГПК свидетелски показания на разпитаната по инициатива на ответницата и нейна дъщеря свидетелката ЙО. Д. се установява, че постоянният й адрес е регистриран на ••, докато понастоящем живее в делбения имот - апартамент № 55 в същия жилищен блок. Преди смъртта си Д. И. е живяла в същия апартамент № 55 от януари 2022 г., като е имало и периоди, в които си е ходил в къщата в с. Дъбравино. Преди да се нанесе в същия апартамент свидетелката е поискала разрешението от своята леля и от баба си, която й казала, че се води ползвател и ще ползва апартамента периодично. През 2022 г. последната официално е живеела при тях. Свидетелката имала позволение да живее там както от леля си и баба си, така и от своята майка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите, определение от експертно становище, във втората фаза, относно за евентуалната поделяемост и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира изводите си относно законосъобразния способ, по които следва да се извърши делбата.

За да бъде извършена надлежна преценка за същия първо следва да бъде разгледано искането за възлагане, предявено от В. Х.. За да бъде уважено същото, намиращо правната си квалификация в процесуалната разпоредба на чл. 349, ал.2 ГПК, е необходимо делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване. Само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 349, ал. 2 ГПК. При нито една хипотеза на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 на същото ТР, от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и други. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота по този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното производство, е смесена /напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност/ - в този смисъл т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК. Необходимо условие е също така е съделителят, направил искането за възлагане да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и да не притежава друго жилище.

В настоящия случай са доказани единствено първите две от всички гореизброени кумулативно предвидени предпоставки за възлагане на имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК – същият е жилищен и е неподеляем, съобразно допълненото в съдебно заседание заключение на приетата и неоспорена от страните СТЕ.

От друга страна обаче, видно от представения договор за покупко- продажба от 23.06.2021г., обективиран в НА № 14/2021г. на нотариус рег. № 212 на НК, се установява, че Д. И. е продала на дъщеря си В. Х. притежаваните от нея права- 4/6ид.ч. от имота, поради което към момента на откриване на наследството е възникнала смесена съсобственост между съдителителите по силата на два самостоятелни и различни юридически факта –разпоредителна сделка и наследствено правоприемство, като последното е от различен наследодател – М. Иванов. Гореизложеното обуславя недопустимост на способа за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК спрямо процесните правоотношения. Като допълнителен аргумент в подкрепа на посочения правен извод следва да се посочи, че съделителката Х. дори не е твърдяла, че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот, още по- малко е доказала същото в условията на главно и пълно доказване. Въпреки разпеделената доказателствена тежест, не е проведено и доказване на правно релевантната предпоставка за уважаване на претенцията, че Х. не притежава друго жилище.

С оглед всичко гореизложено искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК следва да бъде отхвърлено. При този извод приложение намират останалите определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя на съделителите и някои от съделителите се обезщетяват само парично, извършването на делбата следва да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, като в посочения смисъл относно приложимостта на способа по чл. 348 от ГПК е трайната съдебна практика, обективирана например в Решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 1238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и много други. В решението за извършването на делбата по чл. 348 от ГПК пазарната стойност на имота не е елемент от съдебното решение, за разлика от случаите по чл. 349, ал. 4 и, ал. 6 от ГПК и чл. 353 от ГПК, когато същата е задължителен елемент на решението, с оглед на уравнението на дяловете - така Решение № 50246 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 3160 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

По претенцията по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявена от Е. П., С. М. и М. М. за осъждане на В. Х. да им заплати обезщетение за еднолично ползване на процесния имот от датата на получаване на нотариалната покана - 07.12.2022 г. до дата на завеждане на исковата молба- 19.01.2023 г. в размер на 139, 86 лева или по 46, 62 лева за всеки от ищците. Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване. Поради изложеното следва да се приеме, че Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер тази покана е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се ползва обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако ползващия съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.

Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял.То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Видно от нотариалното удостовеР.е на нот. Людмила Тренчева поканата от ищците по претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е връчена на В. Х. на 07.12.2022 г. От ценените по реда на чл. 172 от ГПК свидетелските показания на разпитаната по искане на последната нейна дъщеря ЙО. А. се установява, че считано от 2018 г. на същата е „позволено“ да живее в делбения апартамент № 55 от нейната леля Н. М.а, починала 13.06.2020 г., нейната баба Д. И., поч. м. септември 2023 г., както и с разрешението майка й – ответницата Х.. След откриване на наследството на Н. М.а съсобственици на имота са били ищците по претенцията с дял от по 1/18 ид.ч. от същия за всеки и В. Х. за останалите 15/18 ид.ч. Макар Д. И. към този момент вече да се е била разпоредила с правото на собственост върху притежаваните идеални части от имота в полза на ответницата по силата на транслативната сделка от 23.06.2021 г., то същата е запазила правото си на ползване върху апартамента пожизнено. От свидетелските показания на Христо Иванов се установява, че тя е починала септември месец 2023 г., т.е. след приключване процесния период, поради което в рамките на същия тя е разполагала с вещно право на ползване, респективно е могла да извършва действия на управление спрямо него, включително и да го предоставя в заем за послужване. В показанията на свидетелката се съдържат индиции, че не е живяла сама, но по делото не е проведено главно и пълно доказване, че Х. е осъществявала лично фактическа власт върху имота, включително върху идеалните части на останалите съсобственици. От съществено значение обаче в случая е заявения от свидетелката, че в рамите на процесния период е живяла в делбения апартамент с позволението на своята баба – Д.. При наличието на данни за съвпадащи волеизявления между двете за безвъзмездно ползване на жилището, следва да се приеме, в съответствие с трайната съдебна практика, че между тях е бил сключен договор за заем за послужване, по силата на който свидетелката ЙО. А. е живяла в имота и респективно е ползвала идеалните части на останалите съсобственици на годно правно основание, изключващо правомощието на останалите съделители да използват имота, по отношение на идеалните части от който са имали „голо“ право на собственост до кончината на ползвателката му. Поради изложеното претенцията се явява основателна от датата на поканата 07.12.2022г. до дата на завеждане на исковата молба- 19.01.2023 г. По отношение на претенцията по сметки с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, заявена от Е. П., С. М. и М. М. срещу В. Х., за заплащане на обезщетение от ответницата за еднолично ползване на същия за сумата в размер на по 33, 33 лева месечно от всеки от тях, считано от 02.10.2023 г. до окончателно ликвидиране на съсобствеността.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство. В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването, поради което същата е допустима само за напред, т.е. от постановяване на акта, с който се допуска до окончателното ликвидиране на съсобствеността между страните.

За да бъде уважена тази претенция, същата предпоставя участниците в имуществената общност да не се ползват от нея съобразно дяловете си, а общите имоти да се държи и ползват само от един или част от съделителите. Определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал.2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство. Обезщетението по чл. 344, ал.2 ГПК по своята същност е сходно с това по реда на 31, ал.2 ЗС, с разлика при това, че в първия случай се дължи обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ занапред – от влизане в сила на съдения акт, с който то е определено до приключване на производството по делба, а във втората хипотеза за период от време включително и такъв преди депозиране на исковата молба за делба в съда, в който смисъл и Решение №48 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 2572/2017г. на ВКС, І-во г.о. Решението, с което се уважава или оставя без уважение искането за присъждането на обезщетение за лишаване от ползване от страна на съделител, като привременна мярка в делбата има характер на определение, което по правилата на чл.344, ал.3 ГПК може да бъде изменяно от същия съд при промяна на обстоятелствата.

Поради изложеното определението по чл.344 ал.2 от ГПК представлява постановена от съда привременна мярка, считано от влизане в сила на решението, с което се допуска делбата до извършването й, което в тази част има характера на определение.Тази мярка няма правната природа на обезщетение за лишаване от ползуването на вещите за предходен период от време.Началният момент на плащането е определен в закона-чл.344 ал.2 от ГПК, считано от влизане на определението в сила.Следователно обезщетението като привременна не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането.Сумите, които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота следователно винаги и само занапред, т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползуване по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да бъде разгледана за период предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ постановяването на решението по допускане на делбата, само по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбеното производство.

В продължение на изложените съображения за сключен договор за заем за послужване между ЙО. А. и Д. И., по силата на който свидетелката ЙО. А. е живяла в имота, следва да се приеме, че след смъртта на заемодателката през септември 2023 г. договорът за заем е прекратен. Въпреки това, в показанията си свидетелката заявява, че е продължила да живее в имота по силата на позволението на своята майка В. Х.. Съобразно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Доколкото липсват данни след връчване на нотариалната покана на останалите съсобственици да е предложено да ги ползват съобразно правата си, то следва да се приеме, че същите са били лишени от ползването им и претенцията за постановяване на привременни мерки е основателна и следва да бъде уважена.

По тези съображения на присъждане подлежи обезщетение в полза на всеки един от ищците по претенцията на осн. чл. 344, ал.2 ГПК в размер на 28, 75 лева на месец до окончателно ликвидиране на съсобствеността, като началният момент на дължимост е определен съобразно гореизложените разяснения, отговарящи на трайната съдебна практика, обективирана например в Решение №48 от 26.03.2018г., постановено по гр. дело № 2572/2017г. на ВКС, І-во г.о, съобразно което то се дължи считано от влизане в сила на акта, с която е определено то. За горницата до пълния предявен размер от 33.33 лева и периода, предхождащ определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК претенцията подлежи на отхвърляне.

По отношение дължимите в полза на бюджета държавни такси: Всеки един от съделителите дължи държавна такса в размер на 4% от стойността на делът си в съсобствеността, на осн. чл.8 от ТДТГПК или общо сумата от 7160 лева ( 4% от приетата по делото пазарна оценка от 179 000 лева за имота), от която съделителят В. Х. дължи сумата от 5966, 67 лева, а Е. К. П., С. К. М. и М. К. М. дължат по 397.78 лева.

Съделителите Е. К. П., С. К. М. и М. К. М. дължат и държавна такси в минимален размер от по 50 лева по всяка една от трите предявени от тях претенции за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът