Решение № 280 от 29.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 467/2025 г.

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при СГП и въззивна жалба на адв. Е. Г., защитник на подс. Н. Д. срещу присъда № 15 от 29.01.2025г., на СГС, НО, 39-ти състав, по нохд № 3000/24 на СГС.

С присъдата съдът е признал подс. Н. Д. за виновен за престъпления: по чл. 316, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т.2 б. „б“ вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една пробация за срок от една година и четири месеца с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител. по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода. по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено едно общо най- тежко наказание – една година и четири месеца лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК от срока на общото наказание е приспаднато времето на предварително задържане на подсъдимия по делото.

На основание чл. 253, ал. 6 НК подсъдимият е осъден да заплати равностойността на липсващия предмет на престъплението по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 5 457, 83 лв. Съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

С протеста се релевира неправилност на присъдата в частта на наказанието. Мотивира се, че съдът погрешно е приложил едновременно нормите на чл. 55 НК и чл. 58а, ал. 1 НК, което противоречи на нормата на чл. 58а, ал. 4 НК. Обосновава се, че съдът, след като е приложил нормата на чл. 55 НК, приета за по-благоприятна, не е можел да редуцира допълнително наказанието чрез прилагане и на нормата на чл. 58а, ал. 1 НК.

На второ място, заявява се недоволство от наложените наказания.

Аргументира се, че за нито едно от престъпленията не е налице хипотезата на чл. 55 НК, а само тази на чл. 58а, ал. 1 НК, доколкото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства се намират в баланс и това обосновава приложението на чл. 54 НК.

Прокурорът моли присъдата в частта на наказанията да се измени, като се отмени приложението на чл. 55 НК, приложи се чл. 54 НК и за престъпленията се наложат следните наказания: по чл. 316, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал 1 НК – лишаване от свобода за срок между две и три години по чл. 309, ал 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок между шест месеца и една година по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от поне пет години, а наред с това се наложат и наказания – конфискация на поне 1/3 от имуществото на подсъдимия, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК за срок не по – малък от срока на лишаването от свобода. по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - лишаване от свобода за срок от поне две години по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 3, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от поне четири години, като наред с това се наложи и наказание глоба от поне 20 000 лв.

На основание чл. 23, ал. 1 НК да се определи едно общо най-тежко наказание – поне пет години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 2 НК се присъединят наказанията глоба в размер на 20 000 лв., конфискация на една трета от имуществото на подсъдимия и лишаване от права по чл. 37, ал. 1т. 6 и т. 7 НК На основание чл. 24 НК да се увеличи общото най-тежко наказание лишаване от свобода с поне една година и на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с 1/3, и към него се присъединят на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 НК и наказанията глоба, конфискация и лишаване от права.

С въззивната жалба се заявява недоволство от определения ефективен начин на изтърпяване на общото наказание лишаване от свобода. Прави се искане за изменение на присъдата в тази част, като се приложи институтът на условното осъждане по чл. 66 НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на САП поддържа протеста. Развива доводи и съображения за нарушение на материалния закон в частта на наказанието поради едновременното приложение на нормите на чл. 58а и чл. 55 НК. Отделно релевира, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че първоинстанционният съд е надценил обясненията на подсъдимия дадени по фактите по делото, приемайки ги за проявено разкаяние от негова страна. Обосновава наличието на отегчаващи за подсъдимия обстоятелства. Моли въззивния съд да измени присъдата в частта на наказанието като изключи приложението на чл.55 НК, а определи наказания съобразно изложеното в протеста и приложи чл.58а, ал.1НК. Счита жалбата на защитата за прилагане на условно осъждане спрямо подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Защитникът на подсъдимия Д., адв. Г., представя доводи, че присъдата е правилна и законосъобразна. Моли съда да приложи нормата на чл.66, ал.1 НК и отложи изтърпяването на определеното най-тежко наказание лишаване от свобода. Посочва като аргумент, че деянията са извършени в рамките на много кратък срок, в рамките на седем дни, а също и че подсъдимият полага грижи за своите родители.

Подс. Д. в лична защита се присъединява към защитника си. заявява че единствената причина да обжалва присъдата, е че се грижи за родителите си.

В последна дума моли за условно осъждане.

Съдът, като съобрази доводите на жалбата и протеста, на страните в съдебно заседание, доказателствата по делото и като сам подложи присъдата на цялостна проверка съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Протестът е основателен. Жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло като съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, в което подсъдимият е признал изцяло фактите на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Правилно съдът е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира съответни доказателства. Съгласно чл. 373, ал. 3 НПК законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По описания ред, законосъобразно съдът е приел за установено от фактическа страна, че:

Подс. Н. Н. Д. е роден на •••••••• г. в гр. •••., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование.

Подсъдимият на неустановена дата, но не по-късно от 23.07.2019г., се сдобил с неистинска или с преправена бланка на български документ за самоличност - лична карта, върху която по технически и противоправен път били пренесени личните данни, отнасящи се до самоличността на свидетеля Ф. Г. М. от град ••• - с три имена, ЕГН, дата на раждане, постоянен адрес, номер, дата, място на издаване и срок на валидност на лична карта.

Привидно този преправен или неистински документ за самоличност съответствал по съдържание на действително издадената на 09.10.2017г., в ОДМВР - Монтана, лична карта на св. Ф. М., с № 647221716, с изключение на снимката на лицето-титуляр на документа, която съставлявала копие на снимка на подсъдимия Д., и с изключение на подписа, положен в долната, предна, дясна част на подправения документ, който не съставлявал копие на автентичен подпис, положен от св. Ф. М., но по начина му на изписване на част от елементите съвпадал с копието на подпис, положен от подсъдимия Д.. Визуално копието на снимката на Д., имплантирано върху инкриминирания документ за самоличност, имало прилика (от гледна точка на форма и черти на лицето, челно оплешивяване) с копието на действителната снимка на свидетеля М.. Целта, заради която подс. Д. се сдобил с преправен или с неистински документ за самоличност, в който се съдържали личните данни на св. М., била свързана с последващото му използване за кратък период от време (в рамките на около десет дни) пред кредитни и финансови институции, за да бъдат сключени договори за потребителски/стокови/ кредити/заеми/ и за платежни услуги от името на М., без знанието и съгласието на последния, като по този начин да се създадат условия за усвояване на парични суми или за закупуване на стоки, без каквото и да било последващо намерение у дееца за погасяване на главницата и лихвите по кредитните договори, а всички кредитни задължения да останат в тежест на лицето, с чиито лични данни било злоупотребено, т.е. в тежест на св. М.. В случай че последният узнаел и оспорел истинността на сключването на тези кредитни договори, то отпуснатите суми като главница по тях щели да се превърнат в имотна вреда/щета/ за самите кредитни институции.

Така в периода 23.07 - 01.08.2019г. подс. Д., използвайки подправен документ за самоличност, на който бил придаден вид, че е издаден на свидетеля Ф. М., подал от името на последния и без неговото знание и съгласие в шест финансови институции - „Търговска банка Д“ АД, „УниКредит Булбанк “ АД, „ УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД, „ БНП Париба Файненс С.А“ - клон на чуждестранен търговец в България, Ти Би Ай Банк“ АД, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, заявления /искания/ за отпускане на потребителски и стокови кредити/заеми/ с измамлива цел, т.е. с цел да получи/усвои/ за себе си паричните средства, респективно стоките по тези кредити, без каквото и да било намерение за последващо плащане на погасителните вноски, установени с договорите, съответно с цел набавяне на лична имотна облага и създаване на привидната представа, че плащанията по тези договори за кредити/заеми/ оставали в тежест на лицето, чиито лични данни неправомерно подсъдимият използвал пред кредитните дружества.

Освен че кандидатствал с измамлива цел за отпускане на кредити, подсъдимият Д. открил в три от финансовите институции – банки - „ Ти Би Ай банк“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД сметки на името на свидетеля М., без последният да е давал съгласието си за тяхното откриване, през които сметки били получени, усвоени или пренасочени значителна част от отпуснатите кредитни суми.

В резултат на действията, извършени от подс. Д., които са описани подробно по-натам в седем пункта, на всичките шест финансови институции, „Търговска банка Д“ АД, , , Уникредит Булбанк“ АД, „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД, „БНП Париба Файненс С.А., клон България“., , Ти Би Ай Банк“ АД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, били причинени значителни имуществени вреди, чиито общ размер достигнал до 91 646 лева.

1.Относно кредит за 29 500 лева от „Търговска банка Д“ - София:

В рамките на работния ден на 23.07.2019г., подс. Д. посетил финасов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, на административен адрес - град София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ № 10. Пред св. Р. Г. - кредитен консултант в същата банка, подс. Д. се представил с чужда самоличност, т.е. със самоличността на св. Ф. М., като заявил, че желае да кандидатства за отпускане на кредит в размер на 30 хиляди лева. За да потвърди привидната си самоличност пред св. Г., подс. Д. предоставил на банковата служителка неистинска или преправена лична карта с № 647221716, носеща дата и място на издаване - 09.10.2017г., МВР - Монтана, в която се съдържали личните данни на св. Ф. М. - три имена, ЕГН, постоянен адрес, дата на раждане, но в която снимката на лицето-титуляр съответствала на копието от снимка на подсъдимия Д.. Копието на подписа, положен в долния десен ъгъл на предната страна на подправения документ за самоличност, не бил копие на подписа на св. М., а копие на подпис, в който част от елементите му съвпадали с копие на подписа на подсъдимия Д.. св. Г. извършила проверка на валидността на предоставения й документ за самоличност като въвела ръчно в информационната система на банката (свързана с информационната система на МВР) данни за номер на личната карта, ЕГН и дата на раждане на посочения в картата титуляр. Тъй като номерът на документа за самоличност съответствал на действително издадена и валидна към този момент лична карта, издадена на името на св. М., то и проверката на св. Г. не довела до установяване на проблем с валидността на използваната от подсъдимия пластика на лична карта. Отделно от това, св. Г. не открила видими белези /находки, следи/, от които да се усъмни, че документът за самоличност бил неистински, или преправен.

Пред св. Г. подс. Д. попълнил и подписал формуляр на искане за отпускане на потребителски кредит за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, регистриран под номер - 146113/23.07.2019г., по описа на Търговска банка Д“ АД, в който отново посочил личните данни на свидетеля М., като привиден кандидат-кредитоискател.

Подаденото от подс. Д. искане за кредит било прието от св. Г., като паралелно с това последната извършила проверка и в Централния кредитен регистър на БНБ, където установила, че на името на св. Ф. М. имало само един регистриран договор за кредит-овърдрафт за сумата от 500 лева, към „Си Джи Експресбанк“ АД.

В периода 23.07 - 26.07.2019г. искането за отпускане на потребителски кредит с № 146113/23.07.2019г., подадено от подс. Д. под самоличността на Ф. М., било одобрено в „Търговска банка Д“ АД до размера на сумата от 29 500 (двадесет и девет хиляди и петстотин) лева, като главница.

Междувременно, в същия този период подс. Д. сам или чрез друго лице изпратил по електронна поща на св. Г. сканирано копие на Удостоверение с изх. № 0256/23.07.2019г., на което бил придаден вид, че било издадено от „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД в полза на Ф. Г. М. и което привидно свидетелствало за размера на трудовите доходи на последния в рамките на периода месец януари - месец юни 2019г. В действителност такова удостоверение и под такъв номер никога не било издавано от „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД, независимо, че в периода 2010г. - 2019г. свидетелят М. действително се намирал в трудовоправни отношения с този работодател.

На 26.07.2019г., подс. Д. посетил отново финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ - АД, град София, бул. „Н. Й. Вапцаров“ № 10, като пред св. Г. отново се представил с неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че е издадена на името на св. Ф. М.. св. Г. пак не установила нередност в представения й документ за самоличност от подсъдимия, след което му предявила за запознаване и подпис формуляри на следните документи: декларация-съгласие относно обработването на лични данни; договор за издаване и обслужване на международна дебитна карта, ведно с общи условия към него; рамков договор за предоставяне на платежни услуги; договор за потребителски кредит с № CL5047, договор за издаване на международна кредитна карта с № КК-5047.

От името на обслужващата банкова институция „Търговска банка Д“ - АД, първите три документа били подписани от св. Г., а последните два - договор за потребителски кредит и договор за издаване на международна кредитна карта, били предварително подписани от св. И. Д., в качеството й на регионален директор в същата банка.

Подс. Д. подписал в качеството си съответно на декларатор, клиент и кредитополучател всеки един от посочените по-горе банкови документи, след което ги предал отново на св. Г. и по този начин потвърдил пред нея, че между „Търговска банка Д“ АД, като обслужваща банка и доставчик на платежни услуги, от една страна, и Ф. Г. М., с чиято самоличност подсъдимият се представял, от друга страна, вече съществували няколко правоотношения, а именно - договор за откриване на разплащателна сметка с № BG71DEMI•••••••••• 8739, по която привиден титуляр бил св. Ф. М., договори за издаване на дебитна и кредитна карти, на които фиктивен титуляр отново бил св. М., както и договор за потребителски кредит за сумата oт 29 500 (двадесет и девет хиляди и петстотин) лева, по който привиден кредитополучател /клиент/ бил също св. М.. Съгласно чл.5 от съдържанието на договора за потребителски кредит CL- 5047 от 26.07, 2019г., сумата по кредита в размер на 29 500 лева следвало да се усвои по картовата /платежна/ сметка с № BG71DEMI••••••••••8739, на която титуляр се явявал св. Ф. М., без последният да е знаел и/или да е давал съгласие за нейното откриване.

Три дни по-късно, на 29.07.2019г., подс. Д. за трети път посетил финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ - АД, в гр. София, където, в присъствието на св. Г. и представяйки се отново със самоличността на св. М., подписал срещу мястото „за клиент“ документ - договор при общи условия за предоставяне на Д Банк Онлайн - услуга за отдалечено банкиране на „Търговска банка Д“ АД за физически лица, след което го предал на св. Г., за да потвърди/докаже/, че съществува правоотношение - договор за предоставяне на електронни платежни услуги, по който страни се явявали „Търговска банка Д“ АД, като доставчик на платежна услуга и Ф. М., като клиент.

На същата дата - 29.07.2019г., в същия финансов център на „Търговска банка“ АД и след като подписал договора за предоставяне на електронни платежни услуги, подс. Д., прикривайки се зад самоличността на М., подписал документ - нареждане за теглене на каса на сумата от 29 000 лева, от сметка с № BG71DEMI••••••••••1739, на която привиден титуляр се явявал св. Ф. М.. Сумата, посочена в подписания от Д. документ съставлявала значителна част от главницата в размер на 29 500 лева, с която банката- кредитор - „Търговска банка Д“ АД, заверила цитираната по-горе сметка, съгласно договор за потребителски кредит CL-5047 от дата 26.07.2019г., с формален кредитополучател - М.. Подписаният от Д. неистински документ - нареждане за теглене на каса на сумата от 29 хиляди лева, инкриминиран в частта му относно подписите за „наредител“ и за „получател“, бил предаден от подсъдимия на св. Г.. Последната го подписала срещу мястото за „счетоводител“, без да се усъмни, че в действителност подписалият документа клиент на банката не бил Ф. М., а лице, което неправомерно се представяло с неговата самоличност.

Така, на 29.07.2019г., във финансов център „Вапцаров“, на „Търговска банка Д“ АД, град София, чрез използване на неистински документ - нареждане за теглене на каса, инкриминиран в частта относно подписите за „наредил“, „получател“, подс. Д. получил без правно основание чуждо имущество - парична сума в размер на 29 000 лева, собственост на същата кредитна институция, с намерение да я присвои за себе си.

Получената от Н. Д. сума в брой се превърнала в имотна вреда за „Търговска банка Д“ АД, тъй като не последвало каквото и да било изпълнение от името, или за сметка на кредитополучателя, посочен в договор за потребителски кредит с № CL-5047 от дата 26.07.2019г.

1. Относно кредит за 40 000 лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ - ЕАД, град София, кредитен посредник и доставчик на платежна услуга -..УниКредит Булбанк“ - АД:

На неустановена дата в периода 23.07 - 25.07.2019г., след като вече разполагал с преправен или неистински документ за самоличност, издаден на името на Ф. М., подс. Н. Д. се свързал по телефона със служител от кол-център на финансовата институция „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, град София, чийто едноличен собственик на капитала била „УниКредит Булбанк“ АД, като последната банка изпълнявала ролята на кредитен посредник и доставчик на платежни услуги в отношенията между дъщерното дружество и потребителите /клиентите/.

В хода на разговора подс. Д. отново се представил с личните данни на Ф. М. и заявил, че желае да кандидатства за отпускане на паричен кредит. Пред служителя на кол-центъра на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД подс. Д. посочил ЕГН и дата на раждане на Ф. М., както и данни за трудови доходи при работодател, чиито данни били отразени в неистински документ - удостоверение с изх. № 025 / 23.07.2019г., на което бил придаден вид, че е издаден в „Кока-Кола Хеленик Атълинг Къмпани България“ АД и сканирано копие на което било използвано от Д. при кандидатстването му за отпускане на кредит пред „Търговска банка Д“ АД от името на св. М.. След извършена проверка в Централния кредитен регистър на БНБ служител/и/ на „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД, град Coфия се свързали на телефонния номер, оставен за връзка с подс. Д., като му заявили, че бил одобрен за отпускане на кредит в размер на 40 хиляди лева и го препратили да посети филиал на „УниКредит Булбанк“ - АД, находящ се на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, в град София.

На 25.07.2019г. подс. Д. посетил посочения филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, където бил приет и обслужен от св. М. Т., работеща тогава на позицията „консултант-клиенти“ в същата банка.

Подс. Д. предоставил и на св. Т. неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че е издадена на името на св. Ф. М.. Св. Т. сканирала представения от подсъдимия подправен документ за самоличност, след което извършила проверка на валидността му в информационната система на банката (свързана с информационната система на МВР). Тъй като номерът на представения от подс. Д. документ за самоличност съответствал на действително издадена на името на М. и валидна към онзи момент лична карта, то и при проверката, извършена от св. Т., не се получил резултат, който да установява невалидността й. Отделно от това св. Т. не открила и видими белези, заради които да се усъмни, че документът за самоличност бил неистински или преправен. След като не установила нередност в представения й документ за самоличност, св. Т. предявила на подс. Д. за запознаване и подпис формуляри на следните документи: - декларация-съгласие от физическо лице; искане за включване в програма „Модула“; договор за включване в програма „Модула“; договор за предоставяне на услугата „Булбанк Мобайл“; договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“, договор за потребителски паричен кредит № 3782131, заедно с общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от кредитор „ УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, погасителен план по потребителски паричен кредит № 3782131, всички документи носещи дата на съставяне 25.07.2019г.

От името на обслужващата банкова институция „УниКредит Булбанк“ АД, явяваща се и посредник по договора за потребителски кредит за сумата 40 хиляди лева, документите били подписани от св. Т.. Подс. Д. подписал в качеството си съответно на декларатор, клиент, потребител и кредитополучател всеки един от посочените по-горе банкови документи, след което ги предал отново на св. Т. и по този начин потвърдил пред нея, че между „УниКредит Консюмър Файненсинг“ - ЕАД като кредитор и „УниКредит Булбанк“ - АД, като посредник/доставчик на платежни услуги/, от една страна и Ф. Г. М. М., с чиято самоличност подсъдимият се представял, от друга страна, вече съществували няколко правоотношения, а именно - договор за откриване на разплащателна сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, по която привиден титуляр бил св. Ф. М., договори за електронни услуги „Булбанк Мобайл“ и „Булбанк Онлайн“, по които потребител/клиент/ се явявал св. М., както и договор за потребителски паричен кредит за сумата от 40 000 лева, по който привиден кредитополучател /клиент/ бил също св. М.. Съгласно съдържанието на договора за потребителски паричен кредит № 3782131 / 25.07.2019г., сумата по кредита в размер на 40 хиляди лева следвала да се усвои по картовата /платежна/ сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, на която титуляр се явявал св. Ф. М., без последният да е знаел и/или да е давал съгласие за нейното откриване.

Един ден по-късно, т.е. на 26.07.2019г. сметка с № ВG44UNCR••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД била заверена със сумата от 40 хиляди лева чрез превод от сметка с № BG17UNCR••••••••CLARIMA, с титуляр Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, съгласно договор за потребителски паричен кредит с № 3782131 от 25.07.2019г.

На същата дата - 26.07.2019г., подс. Д. посетил филиал на банката на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, в град София, където пред св. Т. отново се ползвал с неистинската или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че била издадена на името на св. Ф. М.. Представяйки се под тази чужда самоличност подс. Д. пoдписал документ - нареждане/разписка за теглене на каса на сумата от 20 000 лева, налична по сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, на която привиден титуляр се явявал св. Ф. М.. Подписаният от подс. Д. неистински документ - нареждане/разписка за теглене на каса, инкриминиран в частта му относно подписите за „получих сумата“ и за „лице, упълномощено да получи сумата“, бил предаден от подсъдимия на св. Т.. Последната го подписала срещу мястото за „касиер“, считайки, че подписалият документа клиент на банката бил с името Ф. М.. Подс. Д. получил в брой сума в размер на 20 хиляди лева и напуснал банковия офис.

Няколко часа по-късно, на същата дата 26.07.2019г., около 15: 35 часа, подс. Д. отново дошъл в този филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, където пред служителя-касиер А. Х. Б. пак се представил със самоличността на св. Ф. М., използвайки за пореден път преправен или неистински документ за самоличност, на който бил придаден вид, че е издаден на М., а след това подписал за „получих сумата“ и за „лице, упълномощено да получи сумата“ и втори документ - нареждане/разписка за теглене на каса на сумата от 19 800 лева, от сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, с титуляр св. Ф. М.. Получената сума в брой подс. Д. прибрал за себе си и пак напуснал офиса/филиала/ на банката.

Така на 26.07.2019г., във филиал на „УниКредит Булбанк“ - АД, улица „Свети Георги Софийски“ № 56, град София, чрез използване на два неистински документа - нареждания за теглене на каса, инкриминирани в частта относно подписите за „получих сумата“ и за „упълномощено лице да получи сумата“, подс. Д. получил без правно основание чуждо имущество - парична сума в общ размер на 39 800 лева, собственост на кредитния посредник и доставчик на платежна услуга „УниКредит Булбанк“ АД, с намерение да я присвои за себе си.

Получената от Н. Д. сума в брой 39 800 лв. се превърнала в имотна вреда за „УниКредит Булбанк“ АД, тъй като не последвало изпълнение от името или за сметка на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 3782131/25.07.2019г., по който страна-кредитор се явявало дъщерното на банката дружество - „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД.

Н а 01.08.2019г. подс. Д. отново отишъл до филиала на „УниКредит Булбанк“ АД, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, в град София, където пред св. Т. пак използвал неистинска или преправена лична кapтa, на която бил придаден вид, че е издадена на името на св. Ф. М.. При това свое посещение в банката, подс. Д. подписал „за оправомощен държател“ и за „кредитор“ два документа, озаглавени съответно Договор № CPIR-298- 00189-2019 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти и Договор № CPIR- 298- 00189-2019 за кредитна карта за физически лица, след което ги употребил пред св. Т., за да потвърди /докаже/, че съществуват правоотношения - договори за предоставяне на платежни услуги и за издаване на банкова кредитна карта, по които страни се явявали „УниКредит Булбанк“ АД, като платежна институция от една страна и Ф. Г. М., като клиент /потребител/ от друга страна.

При това си посещение от 01.08.2019г. във филиала на „УниКредит Булбанк“ АД, ул. „Свети Георги Софийски“ № 56, подс. Д. получил от св. Т. и два платежни инструмента - дебитна карта с № 5169••••••••7781 и кредитна карта с № 4042••••••••6364, в които като титуляр бил посочен св. Ф. М., без последният да е знаел или да е давал съгласие за тяхното издаване и/или получаване. Така с първия от платежните инструменти подсъдимият Д. вече можел да извършва тегления през ATM устройства или безкасови плащания с наличности по сметка с № BG44UNCR••••••••••5217.

Междувременно именно по последната сметка вече били постъпили парични средства от 8 820 лева, наредени от друга финансова институция - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ - КЧТ. Това парично постъпление стояло в каузална (причинно-следствена) връзка с друго измамливо поведение, проявено от подс. Д.. Още на същата дата - 01.08.2019г, след като получил във владение и държане платежен инструмент - дебитна карта, подс. Д. го използвал, като извършил две финансови операции - тегления на пари в брой от ATM- устройство /банкомат/, които операции са описани детайлно по-долу в т.8 на фактическото изложение. За сумите по тези две тегления подс. Д. знаел, че са били придобити в резултат на предикатно извършена от самия него по сходен начин (с неправомерното използване на самоличността /личните данни/ на св. Ф. М.) друга измама.

1. Относно паричен кредит от 9 000 лева от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ - КЧТ:

На 30.07.2019г. подс. Н. Д. бил в град Русе, откъдето се свързал по телефон със служител от кол-центьр на банка „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ — КЧТ (с актуален правоприемник считано от 01.06.2023г. - Юробанк България“ - АД). В хода на този разговор подс. Д. се представил с името на Ф. М. и заявил, че желае да кандидатства за отпускане на потребителски паричен кредит. Пред служителя на кол-центъра на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ - КЧТ подс. Д. посочил ЕГН, дата на раждане, номер, дата и място на издаване на лична карта, принадлежащи на св. М.. След извършена проверка в Централния кредитен регистър на БНБ от служител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ – КЧТ ( по-надолу за краткост ще бъде изписвано като „БНП Париба... “ - КЧТ) се свързал на телефонния номер, оставен за връзка с подс. Д., като му заявил, че бил одобрен за отпускане на кредит в размер на 9 000 лева и го насочил да посети офис на финансовата институция, находящ се в град Русе, улица „Олимпи Панов“ № 6, където да бъде подписан и договор.

На същата дата - 30.07.2019г., подс. Д. посетил посочения офис на „БНП Париба “ - КЧТ, където бил приет и обслужен от св. Т. П., работеща тогава на позицията „старши кредитен консултант“. Пред банковата служителка подс. Д. представил неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че е издадена на името на св. Ф. М.. Св. П. извършила проверка в информационната система на банката (свързана с информационната система на МВР), която показала, че имало валидно издаден такъв номер документ за самоличност на името на лицето, изписано върху документа, предоставен от подс. Д.. В същото време свидетелката П. не успяла да открие видими белези, които да я накарат да се усъмни в истинността на използваната пред нея лична карта. След като не установила нередност в представения й документ за самоличност, свидетелката П. предявила на подс. Д. за запознаване и подпис формуляри на: декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит № EMLN – 17177041, договор за потребителски кредит с № EMLN - 17177041, които за обслужващата банкова институция „БНП Париба “ - КЧТ били подписани именно от св. П.. Подс. Д. подписал в качеството си съответно на декларатор и на клиент всеки един от посочените два документа, след което ги предал на св. П. и по този начин потвърдил пред нея, че между „БНП Париба “ - КЧТ като кредитор, от една страна и Ф. Г. М., с чиято самоличност подсъдимият се представял, от друга страна като клиент, вече съществувало правоотношение - договор за потребителски паричен кредит за сумата от 9 000 лева.

Съгласно съдържанието на договора с № EMLN - 17177041 от 30.07.2019г. сумата по кредита следвало да се усвои чрез превод по картовата /платежна/ сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, на която титуляр се явявал св. Ф. М., без последният да е знаел и/или да е давал съгласие за нейното откриване.

Така, на 30.07.2019г., след като св. П. била въведена в заблуждение от Н. Д., че е със самоличността на Ф. М., както и че желае да сключи договор за отпускане на потребителски кредит за сумата от 9 000 лева, съответно такъв договор бил сключен, но без каквото и да било намерение у подсъдимия за последващо погасяване на главницата и лихвите по него, пари в размер 8 820 лева били преведени от „БНП Париба “ - КЧТ - към сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, чиито титуляр формално се явявал св. Ф. М.. По този начин на дружеството – кредитор била причинена имотна вреда, равностойна по размер на преведената по безкасов път сума.

1. Относно кредит за сумата от 3 000 лева от „Ти Би Ай Банк“ - ЕАД:

На 30.07.2019г. подс. Н. Д., докато все още бил в град Русе, се свързал по телефон със св. Л. В. – служител от кол-център на „Ти Би Ай Банк България“ ЕАД. В хода на този разговор подс. Д. отново /за пореден път/ се представил с името на Ф. М. и заявил, че желае да кандидатства за отпускане на потребителски паричен кредит. Пред св. В. подс. Д. посочил ЕГН, дата на раждане, номер, дата и място на издаване на лична карта на св. М.. След проведения разговор между подс. Д. и св. В., други двама служители на кредитната институция „Ти Би Ай Банк“ АД, в лицето на свидетелите Д. Г. - служител в отдел „Риск и cъбиpaeмocт“, и Е. Х. Н. - специалист кредитна администрация, извършили проверка за кредитоспособност на Ф. Г. М., като приели, че тя била такава, която позволявала да му бъде отпусната кредитна сума до размера на 3 000 лева. След като получила одобрение за отпускане на такава сума, св. В. се свързала с телефонния номер, оставен за контакт с подс. Д., за да уговори мястото, където последният да получи за подпис формулярите на документи - заявление - декларация за установяване на договорни отношения и договор за потребителски кредит. Подс. Д. поискал формулярите на документите да му бъдат изпратени чрез куриер до град Русе, което му искане било удовлетворено и на 31.07.2019г., в град Русе, в офис на куриерска фирма „Спиди“ - АД, находящ се на административен адрес - ж.к. „Дружба“, ул. „Зорница“, № 3Б, той получил формуляр на заявление- декларация за установяване на договорни отношения, носещ дата на изготвяне по съдържание - 30.07.2019г., както и формуляр на договор за потребителски кредит № 7001018231, също носещ дата на изготвено съдържание - 30.07.2019г. Подсъдимият подписал двата формуляра срещу мястото за декларатор и потребител, след което ги върнал на куриерската фирма, за да бъдат предоставени на кредитора.

В последващ телефонен разговор, проведен на 31.07.2019г., между служителка (с малко име К.) от кол-центъра на „Ти Би Ай Банк“ ЕAД в град София и подс. Д., последният потвърдил, че вече бил подписал и предал на куриер изпратените му книжа, срещу което бил уведомен, че в рамките на около половин час сумата по кредита можела да се получи в офис на финансовия посредник „Изи Пей“ АД.

Около 11: 50 часа, на 31.07.2019г. подс. Д. посетил офис на „Изи Пей“ АД, в град Русе, ул. „•••“, № 93, магазин „СВА-Хали“, където се ползвал отново с личните данни на Ф. Г. М. и под тази самоличност получил сумата от 3 000 лева, явяваща се главница по договора за потребителски кредит с № 7001018231/30.07.2019г., по описа на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Така, в резултат на въвеждането в заблуждение служителите на Би Ай Банк“ ЕАД - свидетелите В., Н. и Г., относно действителната си самоличност, подс. Д. получил в брой сумата от 3000 лева, която се превърнала в имуществена вреда за „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, доколкото след датата 31.07.2019г. не последвало плащане на погасителни вноски по договора за потребителски кредит, сключен с тази кредитна институция от името на св. Ф. М., но без знанието и съгласието на последния.

1. Относно стоков кредит за сумата от 3 177 лева от кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД:

На 31.07.2019г., подс. Д., носейки със себе си неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че била издадена на името на св. Ф. М., посетил магазин „Технополис“, собственост на „Технополис България“ ЕАД, на булевард „Христо Ботев“ № 38, в град Русе, с намерението да закупи стоки, които да бъдат заплатени чрез сключване на договор за стоков кредит с представител на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ - ЕАД, по който договор обаче като задължено лице да остане /за пореден път/ св. М., без последният да е знаел, или да е давал съгласие да участва в такова правоотношение.

Подс. Д. разгледал стоките в магазина и избрал да закупи два броя прахосмукачки от марката „Бош“ и един брой мобилно телефонно устройство, марка „Айфон“, всички на обща стойност от 3 177 лева с ДДС, след което отишъл до мястото в магазина, където били представителите на фирмите- финансови институции, осигуряващи възможност за финансиране на покупката/ите/ при отложено и/или разсрочено плащане, т.е. чрез сключване на т.нар. договори за стокови кредити. Подсъдимият влязъл в контакт със св. Й. Б., който тогава работел на позиция консултант - продавач стокови кредити в „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Пред св. Б. подс. Д. се представил със самоличността на св. Ф. М. и заявил, че желае да закупи стоки на изплащане. За да потвърди мнимата си самоличност подс. Д. се представил на св. Б. с неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че била издадена на името на Ф. М.. Св. Б. не се усъмнил в нередовността на представената му лична карта и направил копие на документа, след което провел кратко интервю – събеседване, с подс. Д. с цел събиране на данни за размер на получаван месечен доход, задължения към други кредитори, за телефон и имейл адрес за контакт, както и за други сведения, идентифициращи самоличността и кредитоспособността на клиента.

Личните данни на Ф. М., които подс. Д. ползвайки, представял като свои, били въведени от св. Б. в информационната система на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. След няколко минути на автоматична обработка на тези данни св. Б. бил уведомен, че клиент с името Ф. Г. М. е одобрен за сключване на договор за стоков кредит. Без да подозира измамливите намерения на подс. Д., св. Б. му предал за запознаване по съдържание и за подпис бланка на договор за стоков кредит под № 3794035, по който страни се явявали - „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор и Ф. Г. М., като клиент /потребител/. Подс. Д. положил подписа си под мястото за потребител Ф. Г. М.“, след което върнал документа на св. Б.. На базата на съставения неистински частен документ - договор за стоков кредит под № 3794035/31.07.2019г., подс. Д. получил владение върху избраните стоки от магазин „Технополис“ - град Русе и напуснал търговския обект. С платежно нареждане от 01.08.2019г. „УниКредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД превело сума в размер на 162 944.01 лева към сметка на „Технополис България“ - ЕАД, като в тази сума се включвала и стойността на стоките (прахосмукачки и телефонно устройство), получени от подс. Д. на 31.07.2019г., в магазина на последното дружество в гр. Русе.

След 01.08.2019г. не последвало изпълнение по договора за кредит с № 3794035/31.07.2019г., с което на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД билa причинена имотна вреда в размер на 3 177 лева, еквивалентна по размер на пазарна стойност на получените чрез измама от подс. Д. стоки.

1. Паричен заем от 5 000 лева „Изи Асет Мениджмънт“ АД:

На 31.07.2019г., пребивавайки временно в град Русе, подс. Д. се свързал по телефон с кол-центъра на „Изи Асет Мениджмънт“ - град София, като за пореден път се представил със самоличността на свидетеля Ф. М. и поискал да кандидатства за отпускане на паричен заем до размер на 5 000 лева. Искането на подс. Д., направено с личните данни на св. М., било въведено в информационната система на дружеството- финансова институция и изпратено за разглеждане към офиса в град Русе, където работели свидетелките Д. Д. и Д. П., съответно на позициите „мениджър-развитие“ и „кредитен консултант“. Около обяд на същата дата - 31.07.2019г., св. П., считайки, че разговаря с лице, носещо името Ф. М., се свързала по телефон с подс. Д. и му заявила, че по повод на заявеното искане за отпускане на паричен заем, трябвало да се направи предварително проучване чрез посещение на адреса на пребиваване на заемодателя. Подс. Д., който продължавал да играе ролята на лице с името Ф. М., се съгласил и посочил, че в момента живеел/пребивавал/ на ул. „•••“ № •, ет.•, вх.•, ап.•, в град •••. Около 13: 00 часа, на 31.07.2019г., свидетелките Д. и П. досетили посочения адрес, където подс. Д. им се представил с преправена или неистинска лична карта с № 647221716, на която бил придаден вид, че била издадена на името на св. Ф. Г. М.. На пръв поглед картата съдържала всички лични данни на валидно издаден на името на св. М. истински такъв документ за самоличност, с изключение на копието от снимката и подписа на лицето - титуляр, които в документа, предоставен от подс. Д., не съответствали на истинските снимка и подпис на св. М.. В действителност, в представената от Д. лична карта се съдържало копие на снимка на самия подсъдим, както и копие на подпис, който вероятно също бил копие на положен от него подпис.

Освен неистинския или преправен документ за самоличност, в който се съдържали личните данни - три имена, дата на раждане, дата и място на издаване, срок на валидност на личната карта, на друго лице - св. Ф. М., подс. Д. предал на св. П. и копие на хартиен носител на същия подправен документ. Свидетелките П. и Д. не се усъмнили в /не/редовността на представения им от подс. Д. документ за самоличност, поради което П.а попълнила с химикал текстовото съдържание на формуляр на предложение за сключване на паричен заем с № 11202067219 от 31.07.2019г., в който за заемател посочила Ф. М.. Формулярът предложение бил подписан от подс. Д., след което П. и Д. си тръгнали, като заявили, че ще се обадят допълнително на подсъдимия, за да го поканят в офиса на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в град Русе за сключване на договор за паричен заем и предаване на желаната сума. След като се върнали в офиса на финансовата институция, свидетелките П. и Д. извършили съответните проверки за кредитоспособност на заемател със самоличността на Ф. Г. М., в резултат на което преценили, че искането за заем следвало да бъде одобрено. Следобед, на същата дата - 31.07.2019г, св. П. се свьрзала по телефон с подс. Д. и го поканила в офиса на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в град Русе, където бил сключен – подписан, договор за паричен заем № 3593657, за заемната сума от 5 000 лева, съответно такава по размер сума била предадена в брой на подсъдимия. Съгласно чл.3 от съдържанието на договора, с подписването му от страните, той – договорът, имал значението и на разписка за предаване /получаване/ в брой на заемната сума.

Така, на 31.07.2019г., чрез съставяне и използване пред свидетелите П. и Д. на неистински документ - договор за паричен заем с № 3593657, подс. Д. получил без правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в размер на 5 000 лева, собственост на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, която сума се превърнала в имотна вреда за заемодателя, тъй като не последвало каквото и да било изпълнение от името или за сметка на заемателя.

1. Относно стоков кредит за 2 849 лева от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД На 01.08.2019г., подс. Д. вече се бил завърнал от град Русе в град София.

Носейки със себе си неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че била издадена на името на св. Ф. М., подсъдимият посетил магазин „Техномаркет“, собственост на „Техномаркет България“ АД, на булевард „Цариградско шосе“ № 92, в град София, с намерението да закупи стоки, които да бъдат заплатени чрез сключване на договор за стоков кредит с представител на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по който договор обаче като задължено лице да остане свидетелят М., без последният да е знаел или да е давал съгласие да участва в такова правоотношение.

Подс. Д. избрал да закупи един брой мобилно телефонно устройство, марка „Айфон“, на стойност от 2 849 лева с ДДС, след което отишъл до мястото в магазина, където били представителите на фирмите-финансови институции, осигуряващи възможност за финансиране на покупката при отложено и/или разсрочено плащане, т.е. чрез сключване на договор за стоков кредит.

Подсъдимият влязъл в контакт със св. Р. В., който тогава работел на позицията „супервайзър“ в „Ти Би Банк“ ЕАД. Пред св. В. подс. Д. се представил със самоличността на св. Ф. М. и заявил, че желае да закупи мобилно телефонно устройство на изплащане. За да потвърди мнимата си самоличност, подс. Д. показал на В. неистинска или преправена лична карта, на която бил придаден вид, че била издадена на името на Ф. М.. Св. В. не се усъмнил в истинността на представената му лична карта и провел кратко интервю – събеседване, с подс. Д. с цел събиране на данни за размер на получаван месечен доход, за задължения към други кредитори, за телефон и имейл адрес за контакт, както и други данни, самоличността и кредитоспособността на клиента. Личните данни на Ф. М., които подс. Д. заявявал за свои, били въведени от св. В. в информационната система на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. След няколко минути на автоматична обработка на тези данни, св. В. получил отговор, че клиент с името Ф. Г. М. бил одобрен за сключване на договор за стоков кредит.

Без да подозира измамливите намерения на подс. Д., св. В. му предал за запознаване и за подпис бланка на заявление - декларация за установяване на договорни отношения от 01.08.2019г., както и бланка на договор за стоков кредит под № 4001277624 от 01.08.2019г., по който страни се явявали - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като кредитор и Ф. Г. М., като клиент /потребител/. Подс. Д. положил подписа си срещу мястото за „декларатор“ и „потребител“ в двата документа, след което ги върнал на св. В.. В резултат на тези действия на подсъдимия възникнало правоотношение - договор за потребителски/стоков/ кредит, по който страна кредитор било „Ти Би Ай Банк“ - ЕАД, а потребител /клиент/ се явил Ф. Г. М.. На базата на съставения неистински частен документ - договор за стоков кредит под № 4001277624/01.08.2019г., подс. Д. получил владението върху избраното от него мобилно телефонно устройство и напуснал магазина на „Техномаркет България“ АД.

На същата дата - 01.08.2019г., въз основа на издадена фактура с № 0060339243, с издател „Техномаркет България“ - АД, банката-кредитор „Ти Би Ай Инк“ ЕАД платила стойността на получената от подс. Д. стока, чрез превод към сметка на дружеството доставчик/продавач/ на мобилното телефонно устройство.

След 01.08.2019г. не последвало изпълнение по договора за кредит с № 4001277624/01.08.2019г., с което на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД била причинена имотна вреда в размер на 2 849 лева, еквивалентна на пазарната стойност на получения чрез измама от подс. Д. телефон, марка „Айфон“.

Относно извършването на вторични финансови операции с парично имущество, за което деецът е знаел, че придобито чрез престъпление:

На 01.08.2019г., след като сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ - АД била заверена със сумата от 8 820 лева, чрез превод, постъпил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ - КЧТ, по повод на договор за потребителски кредит с № EMLN - 17177041 от 30.07.2019г. (по- горе описан в т.3), подс. Д. извършил няколко финансови операции - тегления през ATM-устройство, нареждане на безкасов онлайн превод и касово плащане, всички операции на обща стойност от 14 820 (четиринадесет хиляди шестотин и двадесет) лева. За това паричното имущество подс. Д. знаел, че е било предикатно генерирано/придобито/ чрез извършена от самия него тежко умишлено престъпление (измама, покриваща състава на чл. 209, ал.1 от НК, описана като деяние пак по-горе в т.3). Деятелността по изпиране на пари, посредством извършване на финансови операции, била реализирана от подс. Д. чрез откриване и поддържане на сметки в „УниКредит Булбанк“ АД (с № BG44UNCR••••••••••5217) и в Търговска банка Д“ АД (с № BG44UNCR••••••••••5217).

Хронологията на осъществяване на четирите инкриминирани финансови операции била следната:

1.На 01.08.2019г., в град София, през ATM - устройство с № 051421, собственост на „УниКредит Булбанк“, чрез използване на платежен инструмент- дебитна карта с № 516976••••••7781, подс. Д. извършил финансова операция с парично имущество - теглене в брой на сумата от 2 000 лева, за която сума знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209 ал.1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметка с № BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция -„ Уникредит Булбанк“ АД под името на лице Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

2.Пак на 01.08.2019г., в град София, и отново през ATM – устройство с № 05И22, собственост на „УниКредит Булбанк“, чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта с № 516976••••••7781, подс. Д. извършил финансова операция с парично имущество - теглене в брой на сумата от 82 лева, за която сума е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано посредством откриване и поддържане на сметка BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция „ УниКредит Булбанк“ под името на друго лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

1. На 01.08.2019г., на неустановено по делото място (вероятно в град София), подс. Д. извършил финансова операция с парично имущество- безкасов онлайн превод на сумата от 6 0 0 0 лева, от сметка № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД - към сметка с № BG71DEMI••••••••••8739, открита в „Търговска банка Д“ АД, за която сума е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметки № BG44UNCR••••••••••5217 и № BG71DEMI••••••••••8739, във финансови институции - „УниКредит Булбанк“АД и „Търговска банка Д“ АД, под името на лицето Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

1. И отново на същата дата - 01.08.2019г., в град София, на бул. „Н. Й.

Валцаров“, № 10, подс. Д. посетил финансов център „Вапцаров‘ на „Търговска банка Д“ АД в неустановен по делото час (но със сигурност след часа на финализиране на предходната финансова операция, описана в горния абзац), където извършил финансова операция с парично имущество — наредил теглене на каса на сумата от 6130.00 лева, налична по сметка № BG71DEMI••••••••••8739, като за значителна част от стойността на тази операция, а именно за сумата в размер на 6 000 лева, той е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметка № BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция - „Търговска банка Д“, под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

На 23.08, 2019г. свидетелят М. посетил офис на „Си Джи Експресбанк“ - АД, в град Велико Търново, където с изненада разбрал, че без негово знание и съгласие и от негово име, като кредитополучател/заемател/, били сключени няколко договора с кредитни институции, изброени по-горе в т.1 - т.7.

Свидетелят подал сигнал до Окръжна прокуратура - Монтана, едновременно с това уведомил всички търговски банки-кредитори, като заявил, че никога не бил сключвал такива договори, нито бил упълномощавал друго лице да го представлява за тяхното сключване.

Започнала проверка по случая, като данните от тази проверка послужили за основание по смисъла на чл. 211 от НПК за образуване на досъдебното наказателно производство.

По доказателствата:

Първоинстанционният съд е приел изложената фактическа обстановка по силата на определението по чл. 372, ал. 4 НПК и като подкрепена от събрания в досъдебното производство доказателствен материал – показания на свидетели, писмени доказателства и доказателствени средства, експертизи, които е описал подробно и не се налага тяхното повторение, и които поради спецификата на диференцирания ред на чл. 371, т. 2 НПК, както и поради своята непротиворечивост, не се нуждаят от нарочно обсъждане.

Следва в тази връзка да се отбележи, че съгласно установената съдебна практика, в това диференцирано производство не е необходимо съдът да обсъжда подробно данните от досъдебното производство, тъй като при изразено съгласие на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, задача на съда е да провери дали самопризнанието се подкрепя от надлежно събрани доказателства, която проверка се извършва в съдебно заседание при постановяване на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК. /в този смисъл - Решение № 299 от 15.08.2023 г. по н. д. № 329/2023 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС / Само по отношение на процесната лична карта, използвана от подс. Д., въззивният съд намери за необходимо да посочи, че алтернативната формула използвана от прокурора за картата като „неистински или преправен документ“ не е недопустима, а отговаря на установеното по делото и на възможностите, в които фактите са могли да бъдат изследвани. По делото, поради това, че оригиналната пластика на използваната от подс. Д. карта не е била налице, не е изследван механизмът на изготвяне на процесната карта - дали като преправена – като върху истинската карта на св. Ф. М. са извършени вмешателства и са подменени снимката и подписът на притежателя, или картата е изцяло неистинска, при което целият документ е съставен не от съответния автор. При това следва да се отбележи, че преправеният документ е неистински документ със специфика на последваща манипулация върху истинския такъв. Т.е. макар прокурорът да си е служил с алтернативна формула за вида документ чрез съюза „или“, се касае за изначално неистински документ, доколкото подправеният е само негова разновидност, отличим по механизъм на изготвяне.

При така установената фактическа обстановка правилно от правна страна първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият в периода 23.07 - 01.08.2019г., в градовете София и Русе, в условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на която бил придаден вид, че е издадена на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност и за съставянето на подправения документ не може да се търси наказателна отговорност от ползвателя/дееца/, а всички десет деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били извършени с цел имотна облага и в следната хронологична последователност:

1. На 23.07.2019г. в град София, на бул. „Н, Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ – АД, по повод заявяване на искане за отпускане на кредит от същата банка, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 25.07.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ – АД, по повод сключването на договор за потребителски паричен кредит № 3782131 с кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на договор за включване в програма „Модула“ и на договори за предоставяне на електронни услуги „Булбанк Мобайл“ и „Булбанк Онлайн“ с банка „УниКредит Булбанк“ АД, съзнателно се е ползвал от неистински или преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 26.07.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, по повод нареждане за касово изтегляне на сумата от 20 хиляди лева от сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 26.07.2019г. в град София, на бул. „Н. Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, по повод сключването на договор за предоставяне на електронна онлайн-услуга от същата търговска банка, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 26.07.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, по повод нареждане за касовото изтегляне на сумата от 19 800 /деветнадесет хиляди и осемстотин лева от сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 30.07.2019г. в град Русе, на улица „Олимпи Панов“ № 6, в офис на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ – КЧТ, по повод сключването на договор за потребителски кредит с № EMLN - 17177041 с кредитор - същата финансова институция, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 31.07.2019г. в град Русе, по повод сключване на договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 31.07.2019г. в град Русе, в магазин на „Технополис България“ - ЕАД, находящ се на булевард „Христо Ботев“ № 38, по повод сключване на договор за стоков кредит с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съзнателно се е ползвал от неистински или преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

1. На 01.08.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ №156, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, по повод сключването на договор № CPIR-298- 00189-2019 за предоставяне на платежни услуги и чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти и договор № CPIR-298-00189-2019 за кредитна карта на физически лица, съзнателно се е ползвал от неистински или преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а/ на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага 10. На 01.08.2019г. в град София, в магазин на „Техномаркет България“ АД, на булевард „Цариградско шосе“ № 92, по повод сключване на договор за стоков кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, съзнателно се е ползвал от неистински или от преправен официален документ - лична карта, на кой/я/то е бил придаден вид, че е издаден/а на името на Ф. Г. М., като предмет на подправката е бил български документ за самоличност, за съставянето на който от дееца не може да се търси наказателна отговорност и деянието е било извършено с цел имотна облага.

Несъмнено личната карта като предмет на престъплението съставлява документ - материален носител на писмено мисловно съдържание с правно значение за удостоверяване на самоличност на лицето - носител, и със съответен автор. Процесната лична карта е неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК – документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистински е и преправеният документ, който е документ, както вече се посочи по-горе, първоначално издаден надлежно, но върху който са извършени манипулации и неговият текст и реквизити са променени. Личната карта несъмнено е документ и по аргумент от нормата на чл. 308, ал. 2 НК – с предмет документи за самоличност.

Подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство, като е използвал лична карта, на която е бил придаден вид, че е издадена на името на Ф. Г. М., а от доказателствата по делото бе установено, че същата представлява неистински или преправен официален документ.

Верен е изводът на първостепенния съд, че подсъдимият се е представял с тази лична карта, за да попълни всички документи, необходими за оформяне на съответния кредит, описани при излагане на фактите, както и че използването на личната карта е бил необходим елемент от веригата от действия, довели до реализиране на съответния кредит, паричната сума по който е била преведена по банкова сметка, до която е имал достъп именно подсъдимият, и с това е налице съставомерната специална цел за имотна облага.

Всички изпълнителни деяния са осъществени в рамките на десет дни, в периода 23.07 - 01.08.2019г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го, доколкото подписването на всеки един документ, за което подсъдимият се е представял с личната карта, на която е бил придаден вид, че е издадена на името на друго лице - Ф. Г. М., е било в хронологична последователност във връзка с организацията на финансовите институции по определената от тях методика за попълване на документи за кандидатстване и отпускане на кредит, с което престъплението е извършено като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

Верни са изводите на първия съд и за това, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В представното съдържание на умисъла му е било както знанието, че се ползва с лична карта, на която е бил придаден вид, че е издадена на името на Ф. Г. М., така и знанието, че по този начин подсъдимият цели придобиване на паричните средства, които са му били отпускани след одобрението на кредит, за което е подписал всички посочени в обвинението документи.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че с деянията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият в периода 25.07 - 01.08.2019г., в градовете София и Русе, в условията на продължавано престъпление, сам съставил неистински частни документи, на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М. и ги употребил да докаже, че съществуват правоотношения между Ф. Г. М. и различни банки и финансови институции, като отделните осем двуактни деяния, включени в състава на продължаваното документно престъпление, са били извършени както следва:

1. На 25.07.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ - АД, сам съставил неистински частни документи: декларация - съгласие от физическо лице; искане за включване в програма „Модула“; договор за включване в програма „Модула"; договор за предоставяне на услугата „Булбанк Мобайл"; договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн“; договор за потребителски паричен кредит № 3782131, заедно с общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро, или лева, както и погасителен план по потребителски паричен кредит № 3782131 от 25.07.2019г., на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същите дата (25.07.2019г.) и място (град София, филиал на „УниКредит Булбанк“ АД) ги употребил, за да докаже, че съществуват правоотношения, а именно - договор за откриване на разплащателна сметка с № BG44UNCR••••••••••5217 и договори за електронни услуги („Булбанк Мобайл“ и „Булбанк Онлайн"), по които страни се явявали „УниКредит Булбанк“ АД и Ф. Г. М., както и договор за потребителски паричен кредит, по който страни били „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ф. Г. М.. 2. На 26.07.2019г. в град София, на бул. „Н. Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, сам съставил неистински частни документи: декларация - съгласие относно обработването на лични данни; договор за издаване и обслужване на международна дебитна карта, с общи условия към него; рамков договор за предоставяне на платежни услуги; договор за потребителски кредит № CL- 5047 и договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта N9 КК-5047, на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същата дата (26.07.2019г.) и на същото място (град София, финансов център на „Търговска банка Д“ АД) ги употребил, за да докаже, че съществуват правоотношения - договор за откриване на разплащателна сметка с № BG71DEMI••••••••••8739, договори за издаване на дебитна и кредитни карти и договор за потребителски кредит, по които страни се явявали „Търговска банка Д“ АД и Ф. Г. М.. 3. На 29.07.2019г. в град София, на бул. „Н. Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, сам съставил неистински частен документ - договор при общи условия за предоставяне на Д Банк Онлайн услуга за отдалечено банкиране на „ Търговска банка Д" - АД за физически лица, на който придал вид, че изхожда от лицето Ф. Г. М., Като на същата дата (29.07, 2019г.) и на същото място (град София, финансов център на „Търговска банка“ АД) го употребил, за да докаже, че съществуват правоотношения - договор за предоставяне на електронни платежни услуги, по който страни се явявали „Търговска банка Д“ АД и Ф. Г. М.. 4. На 30.07.2019г. в град Русе, на улица „Олимпи Панов“ № 6, в офис на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ (понастоящем част от Юробанк България“ - АД), сам съставил неистински частни документи: декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит № EMLN - 1717704, както и договор за потребителски паричен кредит № EMLN - 17177041, на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същата дата (30.07.2019г.) и на същото място (град Русе, офис на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ) ги употребил, за да докаже, че съществува правоотношение - договор за потребителски кредит, по който страни се явявали „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ - КЧТ и Ф. Г. М.. 5. На 31.07.2019г. в град Русе, сам съставил неистински частни документи: заявление - декларация за установяване на договорни отношения, носеща дата на бланковата форма от 30.07.2019г. и договор за потребителски кредит № 7001018231, носещ дата на бланковия формуляр от 30.07.2019г., на които бил придаден вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същата дата (31.07.2019г.), но в град София и посредством служител на куриерска фирма „Спиди“ - АД, ги употребил пред „Ти Би Ай Банк“ АД, за да докаже, че съществува правоотношение - договор за потребителски кредит, по който страни се явявали „Ти Би Ай Банк“ АД и Ф. Г. М.. 6. На 31.07.2019г. в град Русе, в магазин на „Технополис България“ ЕАД, на булевард „Христо Ботев“ № 38, сам съставил неистински частни документи - договор за стоков кредит № 3794035 и общи условия към него, на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същите дата и място ги употребил пред „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за да докаже, че съществуват правоотношения между Ф. Г. М. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.

1. На 01.08.2019г. в град София, сам съставил неистински частни документи заявление - декларация за установяване на договорни отношения, носеща дата на бланковата форма от 01.08.2019г. и договор за потребителски кредит № 4001277624, носещ дата на бланковия формуляр от 01.08.2019г., на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същата дата (01.08.2019г.) и на същото място (град София), ги употребил пред служител на „Ти Би Ай Банк“ АД, за да докаже, че съществува правоотношение - договор за потребителски /стоков/ кредит, по който страни се явявали „Ти Би Ай Банк“ АД и Ф. Г. М.. 8. На 01.08.2019г. в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, сам съставил неистински частни документи: договор № CP1R-298-00189-2019 за предоставяне на платежни услуги и чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти и договор № CPIR-298-00189-2019 за кредитна карта за физически лица, на които придал вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., като на същата дата (01.08.2019г.) и на същото място (град София, филиал на „ УниКредит Булбанк“ АД) ги употребил, за да докаже, че съществуват правоотношения- договори за предоставяне на платежни услуги и за издаване на банкова кредитна карта, по които страни са се явили „УниКредит Булбанк“ АД и Ф. Г. М.. Всички описани по-горе декларации и договори към тях се явяват документи, тъй като са материални носители на писмено мисловно съдържание с правно значение – елементи от сложен фактически състав на формализиране на необходими волеизявления за пораждане на правно действие на договорните отношения между заемодателя и банката кредитор. Несъмнено документите са и неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Документите са и частни, по аргумент от противното на дефиницията на чл. 93, т. 5 НК, тъй като не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установен ред и форма нито от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. По смисъла на чл. 93, т. 5 НК официалният документ се съставя по надлежен ред и форма, предвидени в нормативен акт. Безспорно процесните документи не са от този кръг.

Верни са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият с личните си действия е съставил неистинските частни документи. Той ги е подписал от името на друго лице – св. Ф. М., и с това им придал вид, че изхождат от последния. Също така подсъдимият и употребил тези документи, за да докаже, че съществуват правоотношения между Ф. Г. М. и различни банки и финансови институции, отново подробно описани по-горе.

Верни са доводите на градския съд и че всички изпълнителни деяния са осъществени в рамките на осем дена, в периода 25.07 - 01.08.2019г. в хипотезата на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.

III.

Правилно при така установените факти, съдът е приел и че, с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият в периода 26.07 - 31.07.2019г. в градовете София и Русе, в условията на продължавано престъпление - чрез използване на неистински документ - нареждания /разписки/ за теглене на каса, на които е бил придаден вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 73 800 (седемдесет и три хиляди и осемстотин.) лева, собственост на различни банкови/финансови/ институции - „УниКредит Булбанк“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с намерение да го/ги/ присвои, като имуществото е в големи размери и отделните четири деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били извършени както следва:

1. На 26.07.2019г. около 09: 25 часа, в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез използване на неистински документ - нареждане /разписка/ за теглене на каса, на кой/е/то бил придаден вид, че изхожда от лицето Ф. Г. М., получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева, собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, с намерение да го/ги/ присвои 2. На 26.07.2019г. около 15: 35 часа, в град София, на улица „Свети Георги Софийски“ № 56, във филиал на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез използване на неистински документ - нареждане /разписка/ за теглене на каса, на кой/е/то бил придаден вид, че изхожда от лицето Ф. Г. М., получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 19 800 (деветнадесет хиляди и осемнадесет) лева, собственост на „УниКредит Булбанк“ АД с намерение да го/ги/ присвои 3. На 29.07.2019г. в град София, на бул. „Н. Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД чрез използване на неистински документ - нареждане за теглене на каса, на кой/е/то бил придаден вид, че изхожда от лицето Ф. Г. М., получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 29 000 (двадесет и девет хиляди) лева, собственост на „Търговска банка Д“ - АД, с намерение да го/ги/ присвои.

1. На 31.07.2019г. в град Русе, в офис на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез използване на неистински документ - договор за паричен заем № 3593657, на който е бил придаден вид, че изхожда от лицето Ф. Г. М., като заемател/възложител/, получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, собственост на „Изи Асет Менджмънт“ - АД, с намерение да го/ги/ присвои.

Верни са доводите на градския съд, че подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на престъплението, като е използвал описаните по-горе неистински документи - нареждания /разписки/ за теглене на каса и договор, на които бил придаден вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М.. Въз основа на тези документи е и получил чуждо имущество, което присвоил. Документите, които използвал са годни съставомерни признаци на престъпния състав, тъй като съставляват основание за съответното длъжностно лице да се разпореди с имущество на юридическото лице. В действителност правно основание няма, тъй като документите, които подсъдимият използвал за тази цел са неистински.

Верен е изводът на градския съд, че присвоеното имущество е в големи размери, тъй като надхвърля с повече от 70 пъти установения размер на минималната работна заплата към инкриминирания момент. Съдът вярно е съобразил ТР № 1 от 30.10.1998г. по н.д. № 1/1998 ОСНК на ВКС - че при определяне квалифициращите признаци „големи размери“ и „особено големи размери“ за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет, съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна заплата. /на това място в мотивите съдът грешно е посочил, че необходимият праг е шестдесет минимални работни заплати, но това не се отразява на верността на правните изводи/. За инкриминирания период 26.07 - 31.07.2019г., размерът на минималната работна заплата е бил 560 лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г.. Седемдесеткратният размер на минималната работна заплата възлиза на 39 200 лв., следователно процесната получена без правно основание сума от 73 800 лв. далеч надхвърля минимално необходимото, за да е налице и този признак – „големи размери“ на престъпния състав.

С деянията подсъдимият е извършил престъплението като продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, те са извършени в кратък период, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ- нареждания /разписки/ за теглене на каса и договор, на които е бил придаден вид, че изхождат от лицето Ф. Г. М., както и съзнавал, че именно чрез това използване получава без правно основание описаното чуждо движимо имущество – пари, чийто размер и собственост е описано по-горе.

Верни за доводите на първоинстанционния съд, че при така установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият в периода 30.07 - 01.08.2019г., в градовете Русе и София, в условията на продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у служители на „Ти Би Ай банк“ АД, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ и на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договори за потребителски и стокови кредити, в резултат на което такива договори били сключени без изначално намерение у дееца да погасява главницата и лихвите по тях и по този начин на кредиторите била причинена имотна вреда в общ размер на 17 846.00 (седемнадесет хиляди осемстотин четиридесет и шест) лева, като отделните четири деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били реализирани в следната хронологична последователност:

1. На 30.07.2019г. в град Русе, на улица „Олимпи Панов“ № 6, в офис на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ (понастоящем част от, , Юробанк България“ АД), с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. В. П. - старши кредитен консултант в „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договор за потребителски паричен кредит за сумата от 9 000 (девет хиляди) лева, без изначално намерение у дееца за последващо погасяване на главницата и лихвите по него, в резултат на което такъв договор бил сключен и сума в размер на 8 820 (осем хиляди осем‐ стотин и двадесет) лева била преведена на същата дата по сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, с титуляр Ф. Г. М. и с това на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“ - КЧТ била причинена имотна вреда в размер на преведената по банков път сума.

1. За времето от 30.07.2019г. - до 31.07.2019г., в град Русе, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Л. Д. В., Д. С. Г. и Е. Х. - Н., всичките служители на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договор за потребителски кредит за сумата от 3 000 (три хиляди) лева, без изначално намерение у дееца за последващо погасяване на главницата и лихвите по него, в резултат на което такъв договор бил сключен и съответно такава сума като главница била предадена на/получена от/ извършителя на 31.07.2019г. в офис на финансов посредник „ИзиПей“ - АД, в град Русе, с което на „Ти Би Ай Банк“ - АД била причинена имотна вреда в размер на 3 хиляди лева.

1. На 31.07.2019г. в град Русе, в магазин на „Технополис България“ ЕАД, на булевард „Христо Ботев“ № 38, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Й. М. Б. - служител на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договор за стоков кредит с цел закупуване на два броя прахосмукачки от марката „Бош“ и един брой телефонно устройство, марка „Епъл“, модел „Айфон“, всички вещи на обща стойност 3 177.00 (три хиляди -сто седемдесет и седем) лева, без изначално намерение у извършителя за последващо погасяване на главницата и лихвата по договора, в резултат на което договорът бил сключен и деецът получил прахосмукачките и телефонното устройство, а на 0l.08.2019г. от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД било извършено плащане на стоките към „Технополис България“ ЕАД, с което на кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД била причинена имотна вреда, еквивалентна по размер на общата пазарната стойност на получените от дееца вещи.

1. На 01.08.2019г. в град София, в магазин на „Техномаркет България“ АД, на булевард „Цариградско шосе“ № 92, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р. Б. В. - служител на „Ти Би Ай Банк“ АД, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договор за стоков кредит с цел закупуване на един брой телефонно устройство, марка „Епъл“, модел „Айфон“, на стойност 2 849, 00 (две хиляди осемстотин четиридесет и девет) лева, без изначално намерение у дееца за последващо погасяване на главницата и лихвите по контракта, в резултат на което такъв договор бил сключен и съответно на същите дата и място деецът получил мобилното /телефонно/ устройство и по този начин на „Ти Би Ай Банк“ АД била причинена имотна вреда, еквивалентна по размер на пазарната цена на получената от извършителя движима вещ.

Верни са доводите на градския съд, че подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство, като с личните си действия е възбудил заблуждение у служители на посочените по-горе финансови институции, че е със самоличността на лицето Ф. Г. М. и желае да сключи договори за потребителски и стокови кредити. В резултат на това представяне такива договори били сключени. У подсъдимия не е съществувало намерение да погасява главницата и лихвите по тях, изявено в самия факт на използване на чужда самоличност и укриване на истинската.

Чрез сключването на тези договори на всеки един от кредиторите била причинена имотна вреда в посочените размери. Всички това подсъдимият е извършил с намерение да се облагодателства от получените суми и е налице изискуемата от закона специална цел деянието да е извършено от подсъдимия с цел да набави за себе си имотна облага.

Всички изпълнителни деяния са осъществени в рамките на няколко дена, в периода 30.07 - 01.08.2019г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние, се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го и е налице хипотезата на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че се представя пред служители на описаните финансови институции с чужда самоличност и че това прави, воден от желанието си да сключи договори за потребителски и стокови кредити, без да има намерение да погасява главницата и лихвите по тях. Подсъдимият е съзнавал също по този начин, ще причини имотна вреда на дружествата и е искал тези последици. Налице е и специалната цел подсъдимият да набави за себе си имотна облага.

Верни са доводите на градския съд, че при така установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 253, ал.4 вр. ал.3, т.4, пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК- „изпиране на пари“.

От обективна страна подсъдимият на 01.08.2019г., в град София и на неустановено по делото място, в условията на продължавано престъпление, извършил четири финансови операции – един безкасов /онлайн/ превод и три тегления на пари в брой с парично имущество на обща стойност от 14 820 (четиринадесет хиляди осемстотин и двадесет) лева, за което е знаел, че е било придобито чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал.1 от НК, като деятелността е била реализирана чрез откриване и поддържане на сметки с номера - № BG44UNCR••••••••••5217 и № BG71DEMI••••••••••- 8739, във финансови институции -„ УниКредит Булбанк“ АД и „Търговска банка Д“ АД, под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това, а отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били осъществени както следва:

1. На 01.08.2019г. в град София, през ATM устройство с № 051422, собственост на „УниКредит Булбанк“ и чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта с № 516976••••••7781, извършил финансова операция с парично имущество - теглене в брой на сумата от 2 хиляди лева, за която сума е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл, 209, ал. 1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметка с № BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция „УниКредит Булбанк“ АД, под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това;

1. На 01.08.2019г. в град София, през ATM - устройство с № 051422, собственост на „УниКредит Булбанк“ и чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта с № 516976••••••7781, извършил финансова операция с парично имущество - теглене в брой на сумата от 820 (осемстотин и двадесет) лева, за която сума е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметка с №BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция „УниКредит Булбанк“ АД, под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

1. На 01.08.2019г. на неустановено по делото място извършил финансова операция с парично имущество - безкасов онлайн превод на сумата от 6 хиляди лева от сметка с № BG44UNCR••••••••••5217, открита в „УниКредит Булбанк“ АД кьм сметка с № BG71DEMT••••••••••8739, открита в „Търговска банка Д“ АД, за която сума е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл. 209, ал.1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметки - BG44UNCR••••••••••5217 и № BG71DEMI••••••••••8739, във финансови институции -„ УниКредит Булбанк“ АД и „Търговска банка Д“ АД, под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

1. На 01.08.2019г., в град София, на бул. „Н. Й. Вапцаров“, № 10, във финансов център „Вапцаров“ на „Търговска банка Д“ АД, в неустановен по делото час (но със сигурност след реализиране на предходната финансова операция, описана в горния пункт), извършил финансова операция с парично имущество - наредил теглене на каса на сумата от 6 130, 00 (шест хиляди сто и тридесет) лева, налична по сметка № BG71DEMI••••••••••8739, като за значителна част от стойността на тази операция, а именно за сумата в размер на 6 000 лева, деецът е знаел, че е придобита чрез тежко умишлено престъпление - змама по чл. 209, ал.1 от НК, като деянието по изпиране на пари е било реализирано чрез откриване и поддържане на сметка № BG44UNCR••••••••••5217 във финансова институция „Търговска банка Д“ АД под името на лице - Ф. Г. М., което не е дало своето съгласие за това.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на горното престъпно посегателство, като лично е извършил четири финансови операции. Несъмнено - тегленето на пари в брой и нареждане за превод по друга сметка са финансови операции.

Българският закон не дефинира понятието „финансова операция“.

Съдържанието му може да се изведе от регулация в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, че това е операция, която протича между отделни институционални единици и представлява едновременното създаване или ликвидиране на финансов актив и на насрещен пасив или промяната в собствеността на финансовия актив или поемането на пасив.

Настоящият състав споделя виждането, че не е необходимо във всички случаи и двете страни по отношението да са финансови институции, достатъчно е финансовата институция да е една от страните. Като „финансови операции“ съдебната практика определя и всякакви правни действия извършвани с финансови активи - наличности по банкови сметки, ценни книги, акции, чекове, полици, документи, материализиращи имуществени права, както и когато изпълнители на операциите са различни банкови или финансови институции, включително и когато се извършват плащания.

С тегленето на парите от банковите сметки и нареждането за превод по друга сметка подсъдимият е осъществил типичния първи стадий на престъплението „изпиране на пари“, а именно - „отделяне и пласиране“, при което престъпната облага се отделя от източника си и се прекъсва връзката на имуществото със създаващото я „предикатно“ престъпление. Затова е и първи стадий, макар и най-уязвим, доколкото е на един ход разстояние – чрез една операция, от неправомерния източник. Легализирането на престъпно придобитото имущество в този стадий се осъществява чрез просто отделяне на средствата от първоизточника и въвеждането им в легалната финансова система. В случая се касае за деяние годно да легализира /изпере“/ престъпно придобито имущество, доколкото парите са получавани по сметки, които са на името на друго лице - св. М., а с действията си – финансови операции, подсъдимият вече и физически ги е придобивал и са били на негово по- нататъшно разположение.

От обективна страна предмет на финансовите операции са пари - имущество, придобито от предикатно престъпление – измама по чл. 209, ал. 1 НК, което е тежко умишлено престъпление, което осъществява съответния квалифициран състав на чл. 253, ал. 4 НК.

От обективна страна подсъдимият е извършил деянието и чрез откриване или поддържане на сметка във финансова институция под името на лице, което не е дало своето съгласие за това, което осъществува квалифицираищя признак на чл. 253, ал. 3, т. 4, пр. 2 НК Макар сметките да са били открити и във връзка с предходна престъпна дейност на подсъдимия по усвояване на кредити, те са били успоредно използвани и за целите на „изпиране на парите“ от тези кредити.

Всички изпълнителни деяния са осъществени в един и същи ден, а именно, на 01.08.2019г., осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо деяние, се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го и съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал всички обективни признаци на престъплението – че извършва финансови операции с имущество с престъпен произход, като е съзнавал това, още повече, че парите са придобити чрез тежко умишлено престъпление, което е извършил самият той.

Първостепенният съд не е обсъдил от субективна страна необходимата цел у подсъдимия чрез финансовите операции да легализира /“изпере“/ парите – да им придаде привидно законов произход, но такава се изисква по смисъла още на един от първите международни източници, регулиращи материята - на Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988г.., обн. ДВ бл. 89 от 19.10.1993г. т.нар. Виенска конвенция, независимо че е специална, доколкото урежда изпирането на пари само от предикатна дейност – незаконни действия с наркотични вещества. Изискване и според тази конвенция е същите тези действия, да са извършени „за целите на укриване и прикриване на незаконния произход на собствеността …“. Разбирането за целта за изпиране, уредена изрично при формите „преобразуване“ или „прехвърлянето на имущество“, като специален признак от субективна страна, т.е. като елемент от вътрешно- психологическия мир на лицето, като намерение и стремеж, последователно е застъпено във всички Директиви на Съвета и Парламента за мерките срещу изпирането на пари. Утвърденото разбиране в доктрината и практиката за целта при престъплението по чл. 253 НК е, че тя е елемент от неговата субективна страна, от субективния мир на дееца, част от неговите намерения, желания и стремежи с деянието да постигне определени последици – да придаде законен вид на престъпно придобито имущество.

Несъмнено с финансовите операции подсъдимият е отделил имуществото от първоизточника и с това създал привидно основание за държането им и въвеждането им оттук нататък в легалния финансов оборот, и в това се обективира целта за легализиране. В същото време следва да се отбележи че целта за легализиране е съвместима и не се изключва от едновременната с това възможност за облагодетелстване – т.е. потребяване на престъпната облага. В този смисъл - Р. № 111 от 12.11.2020 г. по н. д. № 1078/2019 г., І н. о. ВКС, че престъплението по чл. 253 НК, във формата на изпълнително деяние финансова операция или сделка, не изключва възможността за облагодетелстване.

Не на последно място, тази цел следва да се приеме за установена и доколкото подсъдимият е признал фактите на обвинението, в това число - че извършените от него финансови операции са с цел да укрие престъпния произход на преди това престъпно придобитото имущество.

Фактът, че това имущество не е намерено от органите на разследване, също води до извод, че то е окончателно въведено във финансовата система на страната – респективно - легализирано, без да могат да се открият следите към следващите трансформации.

Относно наказанието:

При вярно установени факти и приложен верен материален закон по въпроса за деянието и правната му квалификация, съдът в частта на наказанието е приложил закона неправилно, както и е наложил несправедливи, силно занижени наказания.

За всички престъпления съдът е приел, че за подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК. Определил е наказание под най-ниския предвиден в закона размер за съответното престъпление по чл. 212 НК, чл. 209 НК и чл. 253 НК, а за престъпленията по чл. 316 НК и чл. 309 НК е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“. След приложението на чл. 55 НК, съдът е преминал към редукция на наказанията, включително и наказанието „пробация“, с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 НК. Като е направил това съдът е нарушил закона. Съдът е пренебрегнал нормата на чл. 58а, ал. 4 НК, според която, при едновременно наличие на условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Следователно, едновременно приложение и на привилегията на редукцията по чл. 58а, ал. 1 -3 НК, която е винаги във връзка с чл. 54 НК и на смекченото определяне на отговорност по чл. 55 НК не е възможно. Двете норми са взаимоизключващи се. Ако са налице и двете хипотези, съдът следва да прецени коя се явява по-благоприятна за дееца и приложи нея. Преценката е строго индивидуална и според конкретните обстоятелства.

На следващо място съдът е нарушил и самата норма на чл. 58а, ал. 1 НК, тъй като тя позволява намаляване на наказанието с една трета, само когато то е „лишаване от свобода“. Нормата е неприложима в случаите на наложено по- леко наказание от „лишаване от свобода“. Респективно тя не касае и предвидените факултативно или кумулативно по-леки наказания, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Макар в някои случаи законът да приравнява наказанието пробация по последиците на наказанието лишаване от свобода, това е в много строги хипотези - само за нуждите на приспадане на едното наказание от другото, например по чл. 25, ал. 3 НК и то при специфики, които показват, че двете наказания са различни. Извън тези специални случаи съдът не може да прилага закона разширително, както в случая – когато е намалил с една трета и определеното наказание „пробация“, освен че не е можел да приложи нормата на чл. 58а, ал. 1 НК и поради забраната на чл. 58а, ал. 4 НК.

Първостепенният съд е мотивирал приложението на нормата на чл. 55 НК, с което настоящият състав не се съгласява и намира съответния протест на прокурора за основателен.

Градският съд е приел като смекчаващи отговорността на подсъдимия следните обстоятелства, относими към всички престъпления: чисто съдебно минало, нелоши характеристични данни, липсата на други противообществени прояви след извършване на деянието, разкаяние, трудова ангажираност към настоящия момент, както и дългия период от инкриминираните деяния до настоящия, възлизащ на близо шест години. Не е намерил да са налице отегчаващи обстоятелства.

С тази оценка въззивният съд в по-голямата част не е съгласен.

Въззивният съд се съгласява с това, че към момента на процесните деяния, подсъдимият е бил неосъждан. Той е осъждан с присъда от 22.06.2020г по нохд № 16509/17 на РС София, в сила от 17.03.2021г., с която е признат за виновен също за престъпление по чл. 212, ал. 4 пр. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години /справка за съдимост на л. 31, т. 22 ДП/. Смекчаващо отговорността обстоятелство е и трудовата ангажираност.

Необоснована е обаче преценката на първоинстанционния съд за наличието на следващо смекчаващо обстоятелство - нелоши характеристични данни. Самото определение „нелоши“ не носи ясен смисъл. По делото не се намират специални характеристични данни, които да могат да се определят като такива изобщо, респективно няма и добри данни. Няма данни за това личността на подсъдимия да е изявена по такъв начин в социален, професионален или личен план, така че да му се придава положителен облик и се снижава степента на обществената му опасност, която подсъдимият иначе е проявил в деянията си.

Липсата на противообществени прояви след процесните деяния също не се разглежда от този съд като положителна характеристика, доколкото отсъствието на регистрирани такива прояви не означава непременно положителни данни. А данни за общественополезно поведение като цяло за подсъдимия не са налице.

Не е основание за смекчаване на отговорността и продължителността на наказателното производство. Както в практиката на ЕСПЧ, така и в националната съдебна практика, е прието, когато продължителността на производство срещу обвиняемото лице надвишава разумното и лицето няма виновен принос за това, и като се отчитат и други критерии, като: специфики на делото – неговата фактическа и правна сложност, и оперативността на компетентните органи, прекомерната продължителност като нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ да е основание за компенсация на обвиняемия чрез пропорционално намаляване на наказанието. В случая – не е налице това обстоятелство.

Действително, досъдебното производство е образувано на 29.11.2019г., преди приблизително шест години. Подс. Д. обаче е привлечен като обвиняем с постановление от 26.02.2024г., предявено на 11.03.2024г. /постановление на л. 10, т. 22 ДП/. Следователно спрямо него, в качеството му на обвиняем, наказателното производство не е протичало продължително време, а в напълно разумни срокове - в рамките на година и четири месеца. Следва да се отбележи, че досъдебното разследване, от друга страна, не без основателни причини е протичало в рамките на малко над четири години преди привличане на подсъдимия като обвиняем, тъй като е било свързано с преодоляване на сериозни доказателствени трудности в установяването на лицето - извършител, със събиране на множество и много специфични доказателствени средства - показания на свидетели и изготвяне на експертизи – видео- технически, фоноскопски, графологични, събиране на трафични данни, необходимост да се изяснят особеностите на извършване на множество деяния, квалифицирани по различни престъпни състави, предвид разнообразната фактическа деятелност на подсъдимия.

Отдалечеността на момента на налагане на наказанието от момента на извършване на съответното престъпление не е толкова голяма, че да е самостоятелно основание за смекчаване на наказанието.

Не са налице и други обстоятелства, типично оценявани от съда като смекчаващи. Подсъдимият не е давал обяснения на досъдебното производство, респективно не е правил самопризнания. Самопризнанието по реда на чл. 371, т. 2 НПК не се определя като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, тъй като е законово уредено основание за привилегировано определяне на наказанието. Подсъдимият не е съдействал с процесуалното си поведение на органите на разследване. Не е изразил и разкаяние.

Настоящата инстанция не се съгласява напълно с оценката на първата, че здравословното състояние на родителите на подсъдимия не се явява смекчаващо обстоятелство. Видно от доказателствата по делото става въпрос за лица в напреднала възраст и с влошено здраве, макар и след инкриминираните деяния. И двамата родители са в хронично увредено състояние. За майката на подсъдимия Р. М. Д. /на 61 г/ е представено експертно решение № 90319 от 19.02.2024г., на ТЕЛК към СБАЛ за онкологични заболявания ООД, за придобито право на пенсия за ОСВ, с 80 % ВСУ, с диагноза „колон сигмоидеум“./л. 108, т. нохд/, епикриза от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ от 23.01.2025г. за претърпян инцидент– счупване на бедрена шийка, при падане. /епикриза на л. 237 нохд/. За бащата на подсъдимия – Н. Д., на 78 г. са представени: епикриза от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, клиника по нефрология, от 08.09.2020г. с диагноза „хронична бъбречна недостатъчност 4-ти стадий, артериална хипертония, подагра доброкачествена простатна хирпертрофия /л. 109 нохд/, епикриза, издадена от Четвърта многопрофилна болница за активно лечение – София ЕАД, за престой от 17.02.-21.02.2020г. Влошеното здравословно състояние се извежда и от епикриза на пациента от м. 2019 г за болничен престой от 28.10.-04.11.2019г. в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ с диагноза - исхемичен мозъчен инсулт, в БДСМА и придружаващи заболявания. /л. 113 нохд/.

От показанията на св. Г. Д. - брат на подсъдимия, съдът приема, че основно подсъдимият се грижи и помага на родителите си, доколкото св. Г. Д. е създал свое семейство и е ангажиран. На здравословното състояние на родителите на подсъдимия обаче въззивният съд не придава голяма тежест, тъй като касае положението на трети лица не е обстоятелство, което да снижава обществената опасност на личността на подсъдимия, нито е приемлива и общественооправдана причина за това да извършва престъпления. В случая здравословното състояние на родителите на подсъдимия се оценява само като хуманитарно съображение за положението, в което се намира подсъдимият като син на родителите си, на които помага и за които се грижи.

Въззивният съд не приема, както вече се посочи, че тежкото здравословно състояние на родителите на подсъдимия е причина, която да е състоятелен мотив за извършените от подсъдимия престъпления поради нужда от средства, най-малкото, защото влошаването на състоянието на родителите е с начало след престъпленията. Ето защо, причината за извършване на престъпленията от подс. Д. по никакъв начин не се свързва с хуманни подбуди да се погрижи за здравето на родителите си. Ако действително подсъдимият се е нуждаел от средства за важни житейски нужди, той е разполагал с легални възможности за това.

Също така, съдът приема, че смекчаващото обстоятелство – тежкото състояние на родителите на подсъдимия - майка с онкологично заболяване и баща след прекаран инсулт и с редица хронични болести е с относителна тежест, тъй като подсъдимият не е единственото лице, което може да полага грижи за тях. Напротив, както е отбелязал първият съд, установено е, че подсъдимият има пълнолетен и дееспособен брат – Г. Д., който е и разпитан като свидетел.

Св. Г. Д. описва в показанията си емоционалното състояние на брат си, както и това че му е споделил, че бил подведен и му била предложена схема за получаване на кредити, споделял му, че искал да се откаже, бил затруднен финансово, баща им получил инсулт. /л. 234 нохд/ Пред градския съд подсъдимият е обяснил причините, поради които извършил престъпленията – бил безработен, баща му получил инсулт, майка му била раково болна, изпитвал финансови затруднения. Разкрива, че бил подлъган, заставен, заплашван да извърши престъпленията. /обяснения на л. 229 нохд/ В показанията на св. Г. Д. и обясненията на подсъдимия не се очертават обстоятелства, които представят подсъдимия в положителна светлина, освен че се грижи за родителите си. Няма никаква конкретика, а такава и сам подсъдимият не дава, да е подвеждан и принуждаван от някого да върши процесните престъпления, да е включен в някаква престъпна организация, и волята му да участва в деянията да е била формирана по тези причини. Подсъдимият не е давал обяснения за участие в престъпната деятелност и на други лица. Финансовите затруднения също не могат да се разглеждат като смекчаващо обстоятелство, защото не са общественоприемлива причина за извършване на деянията и не премахват престъпния им характер.

За неоснователен настоящият съд намира довода на защитника, че краткият период, в който са извършени престъпленията води до намаляване на тяхната обществена опасност и следва да се интерпретира в посока смекчаване на наказанието. Съдът не намира такава корелация, при която възможността деецът и да продължи с дейността си, при което периодът на деянията да се удължи, означава по-ниска степен на опасност на това, което вече е извършил, съответно по-ниска степен на опасност на личността, която е показана чрез вече извършеното.

От друга страна - за престъпленията са налице редица, отделни отегчаващи отговорността обстоятелства.

1.За престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, сведено до броя на деянията включени в него и показващи високата степен на опасност на извършителя. Касае се за десет отделни деяния, макар и в кратък период от време, с които подсъдимият се ползвал от неистинска или преправена лична карта с цел имотна облага. Подсъдимият си е служил с процесната карта пред множество кредитни институции – 1.„Търговска банка Д“ АД, 2.„УниКредит Булбанк“ АД, 3.„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ КЧТ, 4. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 5.„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, 6. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Отделно отегчаващо обстоятелство за това престъпление е и извършването му при едновременно два квалифициращи признака – използване на документ за самоличност и с цел имотна облага.

Деянията са извършени дръзко и упорито.

2.За престъплението по чл. 309 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК също е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, сведено до броя на деянията включени в него и показващ високата степен на опасност на престъплението и дееца. Касае се за осем отделни деяния, макар и в кратък период от време, с които подсъдимият съставил и употребил множество неистински частни документи. Освен че деянията са немалко – осем, то и включените в тях отделни съставени и употребени частни документи също са немалко.

И тези деяния са извършени дръзко и упорито.

1. За престъплението по чл. 212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. също е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, сведено до броя на деянията включени в него и показващ високата степен на опасност на престъплението и дееца. Касае се за четири отделни деяния, макар и в кратък период от време, с които подсъдимият чрез използване на неистински документ получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в общ размер на 73 800 лв. собственост на различни банкови/финансови/ институции - „УниКредит Булбанк“ АД, „Търговска банка Д“ АД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Степента на опасност на това престъпление е повишена поради факта на цялостната последователна и устойчива подготовка, за да се стигне до неговото изпълнение, сведена до извършването на предходните деяния, като всички те вкупом представят подсъдимия като личност с висока степен на опасност, притежаващ особена престъпна решимост.

1. За престъплението по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК също е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, сведено до броя на деянията включени в него и показващ високата степен на опасност на престъплението и дееца. Касае се за четири отделни деяния, макар и в кратък период от време, с които подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у служители на „Ти Би Ай банк“ - АД, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ - КЧТ и на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг - ЕАД, че е със самоличността на лицето Ф. М. и желае да сключи договори за потребителски и стокови кредити и такива договори били сключени, без изначално намерение у дееца да погасява главницата и лихвите по тях и по този начин на кредиторите била причинена имотна вреда в общ размер на 17 846.00. Причинената имотна вреда макар да не покрива признака „големи размери“ не е малка и също се явява отегчаващо отговорността обстоятелство..

Престъплението е извършено дръзко и упорито.

Всички описани престъпления дотук показват личността на дееца като особено опасна и защото с поведението си ощетява съответните дружества като им причинява имотни вреди, но довежда до извънсъставомерни последици за третото лице, за което се представил – св. М., като създава за него привидни парични задължения и то в немалък размер, респективно необходимост от уреждане на отношенията със съответните кредитори. За извършване на престъпленията подсъдимият е проявил особена креативност – използвал е чужда самоличност, с която да заличи следите към себе си, при това многократно и хладнокръвно. Обръщал се е към различни кредитни институции, с което разширява и задълбочава престъпните последици и показва опасна криминогенна нагласа с търсене и реализиране на разнообразни престъпни прояви.

1. За престъплението по чл. 253, ал.4 вр. ал.3, т.4, пр.2 вр. ал.1 пр.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК също е налице отегчаващо отговорността обстоятелство, сведено до броя на деянията включени в него и показващ високата степен на опасност на престъплението и дееца. Касае се за четири отделни деяния, макар и в кратък период от време, с които подсъдимият извършил финансови операции – с парично имущество на обща стойност от 14 820 лв. предметът на деянията - съответното имущество, макар да не покрива критерия „големи размери“ е в немалък размер. Отделно отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че престъплението е извършено с повече от един квалифициращ признак – това че престъпно придобитото имущество е резултат на тежко умишлено престъпление /като предикатно престъпление/, както и че деянията са извършени чрез откриване или поддържане на сметки във финансови институции под името на лице, което не е дало своето съгласие за това.

С предмета на престъплението от 14 820 лв. в немалка степен подсъдимият е засегнал охранените обществени отношения по опазване на финансова система на страната от въвеждането в нея на нелегални средства.

При така изложеното и като съобрази съответния протест на прокурора въззивният съд прие следното:

1.Предвиденото наказание за престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до десет години.

С протеста прокурорът предлага наказанието за това престъпление по чл. 54 НК да е лишаване от свобода за срок между две и три години.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да се определи при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства по реда на чл. 54 НК в размер на три години лишаване от свобода, който се явява съобразен и с принципа на чл. 35, ал. 3 НК наказанието да е съответно на престъплението.

При приложение на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК резултативното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е две години лишаване от свобода.

2.Предвиденото наказание за престъплението по чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години.

Макар с оглед наказанието да са налице част от предпоставките за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, институтът е неприложим, тъй като престъплението е извършено като част от множество други престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК и е налице отрицателното условие на чл. 78а, ал. 7 НК.

С протеста прокурорът предлага наказанието за това престъпление по чл. 54 НК да е лишаване от свобода за срок между шест месеца и една година.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да се определи при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства по реда на чл. 54 НК в размер на девет месеца лишаване от свобода, който се явява съобразен и с принципа на чл. 35, ал. 3 НК наказанието да е съответно на престъплението.

При приложение на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК резултативното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е шест месеца лишаване от свобода.

1. Предвиденото наказание за престъплението по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК е лишаване от свобода от три до петнадесет години, конфискация на част или на цялото имущество на виновния и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.

С протеста прокурорът предлага наказанието за това престъпление по чл. 54 НК да е лишаване от свобода за срок поне пет години, конфискация на поне една трета от имуществото, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 НК за срок, който да не е по-малък от срока на лишаването от свобода.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да се определи при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства по реда на чл. 54 НК в размер на пет години лишаване от свобода, който се явява съобразен с принципа на чл. 35, ал. 3 НК наказанието да е съответно на престъплението.

При приложение на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК резултативното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е три години и четири месеца лишаване от свобода.

Що се отнася до наказанието „конфискация“, при изследване на имотното състояние на подсъдимия и от допълнително събраните от въззивния съд писмени доказателства се установи, че той притежава два мотоциклета: „Пиаджо Либерти“, бял, с рег. № ••••••••ZAPM3810300002316, M381M405021 и „Пиаджо М69“, сив металик, с рег. № ••••••••, ZAPM6930000002152/1001101 /сведение ПП КАТ – л. 44 внохд/.

Собственик е на две търговски дружества – „Коректност 21“ ЕООД с ЕИК 206407713 и „Уникални имоти“ ЕООД с ЕИК 206284495. /л. 32 внохд/. Върху дружествените дялове на подсъдимия в тези дружества е наложен запор в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. /запорно съобщение от 22.08.2023г. – л. 66, внохд и л. 68 внохд/ Подсъдимият притежава разплащателна банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ с нулево салдо / л. 46 внохд/ Собственик е на недвижим имот: апартамент № 8, с площ 77, 690 кв.м. на адрес гр. София, Столична община, район „•••“, в жилищна сграда на ул. „•••“ № 3-5, ведно с мазе № 8, находящо се във вход А, в сутерена на сградата на кота -2, 50, със застроена площ 3, 06 кв.м., заедно с 2, 060% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 9, 84 кв.м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот I-4, 4а, в квартал № 255а, по плана на гр. София, местност бул. „Цар Борис III“, целият с площ 1340 кв.м. Върху имота е наложена възбрана с постановление на частен съдебен изпълнител С. Я., изх. № 42760/19.09.2023г. с цел обезпечаване на вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в размер на 2 177, 35 лв. / л. 232 нохд/.

Въззивният съд като съобрази имотното състояние на подсъдимия и тежестта на извършеното престъпление с предмет – получена неоснователно сума от 73 800 лв. и съответния протест на прокурора, прецени като разумна и справедлива мяра на това наказание, на основание чл. 54 НК, - конфискация на двете моторни превозни средства и на една трета идеална част от притежавания от подсъдимия недвижим имот. Намери, че конфискация на дружествените дялове на подсъдимия в търговските дружества би се явила непропорционална. Следва да се отчете и това, че конфискацията се явява допълнително наказание към вече наложеното основно - лишаване от свобода, при което усилва действието на санкцията като цяло.

Конфискация на средствата по банкова сметка не е възможна, тъй като няма налични такива.

Що се отнася до наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК – съдът прие, че на първо място не разполага със съответен протест на прокурора, който да посочва точно от какъв вид права иска да бъде лишен подсъдимият. На второ място, изначално липсват фактически и законови основания за налагане на наказание от този вид, тъй като извършването на престъплението няма никакво отношение към типа права указани в закона, и по никакъв начин не е свързано с упражнявани от подсъдимия на изискуемите от закона специални права - на лице, заемащо определена държавна или обществена длъжност и лице упражняващо определена професия или дейност, за да бъде лишен от такива права. /Р.№ 9-1985-ОСНК-ВС/. Съгласно Р. № 45-1990-I –ВС, наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК се налага, когато и м а несъвместимост между характера на извършеното престъпление и заемането на определена длъжност или упражняването на определена професия или дейност. Тъй като процесното престъпление изобщо не е било свързано с която да е от визираните две хипотези, то не е налице такава несъвместимост. Процесното престъпление е свързано и е завършек на предходно поведение на подсъдимия, в което упражнява частно право на физическо лице да кандидатства и получава кредит, и влиза в частни договорни отношения с кредитни институции, което право, макар упражнено по неправомерен начин поради използването на чужда самоличност и користно мотивирано, не е елемент от служба, професия или дейност, и не е правомощие на каквато да е държавна или обществена длъжност, нито е упражняване на професия или дейност, поради което и лишаване на подсъдимия от такива права не е възможно. Ето защо, въззивният съд не наложи това наказание.

1. Предвиденото за престъплението по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода от една до шест години.

С протеста прокурорът предлага наказанието за това престъпление по чл. 54 НК да е лишаване от свобода за срок поне две години.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да се определи при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства по реда на чл. 54 НК в размер на две години лишаване от свобода, който се явява съобразен и с принципа на чл. 35, ал. 3 НК наказанието да е съответно на престъплението.

При приложение на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК резултативното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е една година и четири месеца лишаване от свобода.

1. Предвиденото за престъплението по чл. 253, ал.4 вр. ал.3, т.4, пр.2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК наказание е лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева.

С протеста прокурорът предлага наказанието за това престъпление по чл. 54 НК да е лишаване от свобода за срок поне четири години и кумулативно наказание глоба в размер на поне 20 000 лв.

Въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия за това престъпление следва да се определи при относителен превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства по реда на чл. 54 НК в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, който се явява съобразен и с принципа на чл. 35, ал. 3 НК наказанието да е съответно на престъплението.

При приложение на редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК резултативното наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е две години и четири месеца лишаване от свобода.

Съдът намери, че следва, на основание чл. 54 НК, да наложи минималния предвиден размер глоба – 20 000 лв., предвид номиналната абсолютна стойност на това наказание, което и в този размер е значително и ще гарантира постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, още повече, че е и пропорционално на предмета на престъплението като тежест на извършеното - парично имущество на обща стойност от 14 820 лв., също и предвид допълнителното усилващо тежестта на санкцията като цяло действие.

Въззивният съд намери, че така наложените по реда на чл. 54 НК за всяко от престъпленията наказания са съобразени с целите на наказанието по чл. 36 НК за постигане на специалната и генерална превенция и са справедливи.

При така изложеното, при приложението на чл. 23, ал. 1 НК общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на подсъдимия между наказанията по реда на чл. 58а, ал. 1 НК е три години и четири месеца лишаване от свобода.

Съдът намери искането на прокурора за увеличаване на общото наказание по чл. 24 НК за основателно. Предвид множеството престъпления – общо пет, всяко осъществено с множество отделни деяния, при което привилегията за подсъдимия на поглъщане на всички по-леки наказания от най-тежкото се явява значителна, неприлагането на чл. 24 НК ще е в разрез с целите на наказанието по чл. 36 НК. За да приложи нормата на чл. 24 НК съдът намери, че налагането само на най-тежкото наказание се явява несправедливо, несъответно на съвкупността от всички престъпни деяния.

В случая отделните наказания лишаване от свобода, определени по реда на чл. 58а, ал. 1 НК са в размер: две години, шест месеца, три години и четири месеца, една година и четири месеца, две години и четири месеца.

Номиналният сумарен размер на наказанията възлиза на девет години и шест месеца, който по силата на поглъщането по чл. 23, ал. 1 НК бива сведен до едно най-тежко наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. И това номинално съпоставяне само по себе си показва степента на наложителност на приложението на чл. 24 НК, тъй като сочи на неприемлива степен на несправедливост, която би била налице в случай на ограничаване на наказанието само до най-тежкото и без компенсация на поглъщането на по- леките от най- тежкото наказание. Оставяне на наказанието само до приложение на нормата на чл. 23, ал. 1 НК би съставлявало и съществено отклонение от принципа, че деецът следва да търпи наказание за всяко извършено от него престъпление. Цялостната престъпна съвкупна дейност на подсъдимия обосновава висока степен на опасност на личността и на престъпленията, при което целите на наказанието по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати без този компенсаторен механизъм.

По изложените съображения съдът прие, че следва да увеличи общото най-тежко наказание с една година, при което окончателното наказание, което се налага на подсъдимия по този ред възлиза на четири години и четири месеца лишаване от свобода. Увеличението е съобразено с ограниченията на чл. 24 НК, тъй като е под една втора от размера на най-тежкото наказание /която половина възлиза на една година и десет месеца/, увеличеното наказание не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.

Наказанието е в размер, който дефинитивно не позволява отлагане на изтърпяването му по чл. 66, ал. 1 НК, поради което не се налага обсъждане на другите предпоставки за приложението й.

Доколкото наказанието е в размер четири години и четири месеца лишаване от свобода, то и в този случай е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС за определяне на първоначален режим на изтърпяване – общ, поради което в тази част присъдата не следва да се изменя. Тя не подлежи на изменение, като правилна, и в частите на приложението на чл. 59 НК, чл. 253, ал. 6 НК, по веществените доказателства и разноските.

При служебна проверка, съдът не намери основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова, за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Налице са основания само за изменение на присъдата в изложения смисъл.

Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК и чл. 338 НПК съдът