Решение № 2422 от 23.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5416/2022 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на •••срещу НП № РД-10-6/25.03.2022 г., издадено от председателя на СЕМ, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗРТ на основание чл. 126, ал. 1 от ЗРТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат твърдения, които по същество са за нарушаване на материалния закон и конкретно за погрешно тълкуване при издаване на НП на разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗРТ досежно това какво се включва и какво не в съответния 30-минутен период, както и – при условията на евентуалност – за неправилно неприлагане на чл. 28 от ЗАНН, срещу които доводи възразява административно-наказващият орган с искане за потвърждаване на постановлението. От писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) – освен избирането на издалото постановлението длъжностно лице за председател на СЕМ и вземането на решение от СЕМ за издаване на процесното постановление – се установява напълно еднозначно и без каквито и да било логически обосновани съмнения описаната в НП фактическа обстановка (самите факти, а не тяхната правна трактовка), към която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна уредба). Следва, обаче, да бъде споделено разбирането, че самият рекламен спот се включва в периода от 30 минути, установен в чл. 86, ал. 2 от ЗРТ, доколкото тази разпоредба не може да бъде тълкувана откъснато от ал. 1 на същия член, която пък, от своя страна, има за своя очевидна цел да предотврати твърде честото прекъсване на предаването на съответните произведения (в този ред на мисли, обаче, периодът от 30 минути следва да бъде изчисляван спрямо фактическото начало на излъчване на произведението, а не и спрямо такива периоди като излъчване на т. нар. „шапка“ и пр), за разлика от уредбата по чл. 89 и чл. 90 от ЗРТ, която е насочена към ограничаване на относителния дял на рекламното време. Така се стига до извода, че издаденото НП противоречи на материалния закон, доколкото в процесния случай, включвайки самите рекламни спотове в периода за изчисляване, не е налице нито един 30- минутен период, считано от фактическото начало на излъчването на кинематографичното произведение (20: 04: 58 часа), в който това произведение да е прекъсвано повече от веднъж в хипотеза по чл. 86, ал. 2 от ЗРТ, с изключение на прекъсването с начало 22: 04: 27 часа, което прекъсване, обаче, в тази връзка е започнало само с 31 секунди по-рано, поради което е налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Не е налице и основание за изменение на НП, визирано в уредбата по чл. 63 от ЗАНН. По този начин се стига до извода, че постановлението подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за разноски, а именно за юрисконсултско възнаграждение (имайки предвид действително осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, макар същият на едно място в протокола от проведеното открито съдебно заседание погрешно да е посочен като адвокат и макар в същия протокол да е налице в даден момент /включително на мястото, където визираният тук юрисконсулт е наречен адвокат/ „размяна“ в посочването на това от кой процесуален представител какво становище е изложено, като визираните грешки имат технически характер и се явяват очевидни и същите към момента не могат да бъдат отстранени – имайки предвид уредбата по чл. 312 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), като сумата по същото възнаграждение, съобразявайки фактическата и правната сложност на делото, следва да бъде определена в размер под средния по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение. Мотивиран от всичко изложено, съдът