Решение № 302 от 20.9.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 510/2023 г.

Производството по реда на чл.463, ал.1 във вр.с чл.278 от ГПК. Образувано е по жалба, депозирана от Окръжен съд-П. в качеството му на първоначален взискател по изпълнително дело №20209110400719 по описа на ЧСИ П.Н. с рег.№911 на КЧСИ с район на действие- района на Окръжен съд- П. против разпределение от 28.03.2023г., предявено на 31.03.2023г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на разпределението. Сочи се, че за да разпредели основната част от сумата, постъпила от продажбата на поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град П., в полза на присъединения взискател „В. БГ“ЕООД съдебният изпълнител е приел, че това дружество е взискател с ред на удовлетворяване на вземанията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, а именно „В. БГ“ЕООД е титуляр на вземания, които са обезпечени със залог или ипотека и има право на предпочтително удовлетворяване от стойността на ипотекираното имущество, продадено в рамките на индивидуалното принудително изпълнение. Жалбоподателя счита, че този правен извод на съдебния изпълнител е необоснован и незаконосъобразен, тъй като съгласно справка в имотния регистър, направен по партидата на длъжника „В.г.“ЕАД с ЕИК ••••••••• е вписана договорна ипотека за обезпечаване на вземания на кредитора „В. БГ“ЕООД от ипотекарния длъжник „В.г.“ЕАД. Ипотеката е вписана в АВ- Служба по вписвания – град П. на 08.06.2012г., акт том 4, акт№124 от 2012г. двойно входящ регистър 12510. От същата справка се установява, че ипотеката, учредена на 08.06.2012г. не е подновена. След 2012г. е вписана възбрана в полза на Община П., която впоследствие е заличена. През 2017 и 2018г са вписани прехвърляния на други недвижими имоти, собственост на „В.г.“ЕАД с договори за покупко- продажба. На 20.11.2020г е вписана възбрана върху продаваемия поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 в полза на кредитора Окръжен съд-П., а на 27.09.2022г. е вписана възбрана и в полза на Община П.. Последното вписване по партидата на „В.г.“ЕАД датира от 09.03.2023г.- вписано е придобиването на продаваемия в изпълнителния процес поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 от купувача на публична продан „К.р.“ЕООД.Вписване на подновяване на ипотеката, учредена на 08.06.2012г. не е налице по партидата на длъжника „В.г.“ЕАД. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗЗД действието на вписването тра е10 години от деня, в който е извършено. то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди да е изтекъл този срок. Въвеждането на срок по чл.172 от ЗЗД е продиктувано от съображението, че в по-голямата част от случаите обезпеченото вземане е престанало да съществува и е неоправдано върху имота да продължава да тежи вписана ипотека при бездействие на кредитора да поиска заличаването и по реда на чл.179, ал.1 от ЗЗД. Следователно вписаната на 08.06.2012г. ипотека в полза на „В. БГ“ЕООД е имала действие до 08.06.2022г. След като не е вписано подновяването на ипотеката преди последно посочената дата, нейното действие е преустановено. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение №3/17.03.2021г. на ОСГТК на ВКС, вписани ипотеки, които не са били подновени, са заличени с изтичане на 10 годишния срок и нямат правно действие. Жалбоподателят твърди, че считано от 09.06.2022г. „В. БГ“ЕООД няма качеството на ипотекарен кредитор по отношение на „В.г.“ЕАД и няма право на предпочтително удовлетворение с поредност по чл.136, ал.1т.3 от ЗЗД от цената на продадения в рамките на изпълнителния процес поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П.. В жалбата се поддържа, че до момента на съставяне на обжалваното разпределение присъединеният взискател „В. БГ“ЕООД все още не е представил на съдебния изпълнител изпълнителен лист за вземането си или удостоверение по чл.456 от ГПК, а съдебният изпълнител едва след връчване на разпределението дава указания на този кредитор да стори това. Според жалбоподателя липсата на удостоверение или изпълнителен лист към датата на разпределението поставя под съмнение изобщо съществуване на вземането на „В. БГ“ЕООД към настоящия момент. Качеството на кредитор на „ В. БГ“ЕООД на „В.г.“ЕАД остава извън предмета на настоящия спор. Според жалбоподателя същественото в случая е, че след 09.06.2022г. кредиторът „В. БГ“ЕООД дори все още да има неудовлетворени парични вземания спрямо длъжника „В.г.“ЕАД има качеството на хирографарен кредитор, тъй като вземанията му не се ползват с привилегия. От получената при проданта сума удовлетворение следва да получи Окръжен съд – П. за държавна такса, подлежаща на удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Качеството на обезпечен кредитор следва да се преценява към датата на разпределението, което е сторено почти една година след погасяване на ипотечното право. Дори да е мислимо качеството на обезпечен кредитор да се преценява към по-ранен момент, а именно – момента на влизане в сила на постановлението за възлагане, то същото е влязло в сила на 24.01.2023г. период от време повече от половин година след погасяване на ипотечното право. Издаденият по т.д.№267/2018г. изпълнителен лист за дължима от „В.г.“ЕАД държавна такса в размер на 100 000лв, платима в бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П., ведно с такса от 5 лева за служебно издаване на листа, следва да се третира като главница по изпълнителното дело, а не както е отразена на страница първа от разпределението, описваща в колона А вземания на Окръжен съд-П. като разноски по издаването на листа, което също опорочава разпределението. Според жалбоподателя в полза на Община П. с поредност по чл.136, ал.1т.2 от ЗЗД неправилно е разпределена по-голяма сума от дължимата за данъци върху продадения имот, тъй като в удовлетвореното с разпределението вземане на Общината са включени с привилегия и вземания за такси за „битови отпадъци“, което е незаконосъобразно. Оспорва се и разпределението по чл.136, ал.1т.1 от ЗЗД за вземания за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение като се инвокира довод, че таксите в полза на ЧСИ са изчислени незаконосъобразно в отклонение от правилата, залегнали в нормативните актове. Прави се искане обжалваното разпределение да бъде отменено и да се извърши ново разпределение. В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от останалите участници в изпълнителното производство. Постъпили са писмени мотиви от ЧСИ П.Н. с рег.№911 с район на действие Окръжен съд-П., в които заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че при изготвяне на разпределението не са допуснати сочените нарушения. Представя копие от изпълнителното дело. Пазарджишкият окръжен съд след преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като съобрази изложените в жалбата оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Изпълнително дело №20209110400719 по описа на ЧСИ П.Н. с рег.№911 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд-П. е образувано на 05.11.2020г. по искане на взискателя Окръжен съд-П. против длъжниците „С.И.“ЕООД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град Я., ж.кХ., бл.5, вх.К, ап.198, представлявано от управителя Ю.П.Б. и „В.г.“ЕАД с ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление град П., район С., бул.“Дунав“№16, ет.6, ап.16, представлявано от Г.С.Т. за принудително събиране на сумата от 100 000лв. държавна такса по чл.78, ал.6 от ГПК и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване не изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист №260120 от 30.10.2020г по т.д.№267/2018г.по описа на Окръжен съд-П.. С разпореждане на ЧСИ от 17.11.2020г е наложена възбрана върху следния имот, собственост на длъжника „В.г.“ЕАД с ЕИК •••••••••, а именно: поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18- 48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр.П., район С., ул.“Н.“ с площ от 1977 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 229 в кв.12а, парцел I-229при граници и съседи: 56784.503.449, 56784.503.448, 56784.503.443, 56784.503.16 и 56784.19.264. Възбраната е вписана в АВ Служба по вписвания град П. на 20.11.2020г акт том 8, акт №10, от 2020г лист 186. Поканата за доброволно изпълнение изх.№13348/17.11.2020г до длъжника „С.И.“ЕООД с ЕИК ••••••••• му е връчена на 21.12.2020г. Поканата за доброволно изпълнение изх.№13349/17.11.2020г. до длъжника „В.г.“ЕАД с ЕИК ••••••••• му е връчена на 01.12.2020г. В качеството на ипотекарен кредитор на основание нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №175, том I, рег.№2972, дело №171 от 2012г. по описа на нотариус Н.Х.- С. с рег.№229 в регистъра на НК с район на действие РС-П. на основание чл.459, ал.2 от ГПК „В. БГ“ЕООД с ЕИК •••••••••• със седалище и адрес на управление град С., район С., ул.“К.“№5, представлявано от В.И.Л. е присъединен по право взискател. С уведомително писмо изх.№14628/09.12.2020г. същият е приканен да даде информация за дължимите от „В.г.“ЕАД към него суми. Това уведомление е получено от адресата на 14.12.2020г. С молба вх.№21044/21.12.2020г „В. БГ“ЕООД с ЕИК •••••••••• е уведомило ЧСИ П.Н., че дължимите суми от ипотекарния длъжник „В.г.“ЕАД с ЕИК •••••••••, които следва да бъдат заделени и изплатени по реда на чл.459, ал.1 от ГПК са р размер на 187 052 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2012г. до датата на окончателното изплащане на задължението. Към молбата не е представен нито изпълнителен лист нито удостоверение по чл.456 от ГПК за въпросната сума. С разпореждане на ЧСИ от 12.02.2021г. е насрочен опис на 26.02.2021г. на процесния имот. С протокол на ЧСИ от 26.02.2021г. е извършен опис и оценка на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на имота 1977 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.П., район С., ул.“Н.“. На 14.06.2021г е постъпило заключение на вещо лице. С протокол на ЧСИ от 18.06.2021г. е предявена оценката на недвижимия имот в размер на 175 921.38лв., като е насрочена публична продан за периода от 22.10.2021г. до 22.11.2021г., която с протокол от 23.11.2021г е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. Видно от данните по изпълнителното дело за периода от 07.01.2022г до 10.11.2022г. са проведени още пет публични продани на процесния имот, всички по надлежния ред / с нарочни постановления/ обявени за нестанали поради неявяване на купувач. С разпореждане на ЧСИ от 24.11.2022г е насрочена публична продан за времето от 12.12.2022г. до 12.01.2023г. За тази публична продан на 13.01.2023г. е съставен протокол от ЧСИ за обявяване на настъпилите наддавателни предложения, като е констатирано от ЧСИ, че е постъпило едно единствено наддавателно предложение от „К.р.“ЕООД с ЕИК 206642241 за сумата то 90 300лв.На основание чл.492 от ГПК това дружество е обявено за купувач на имота. Видно от данните по изпълнителното продажната цена е внесена от купувача и са платени таксите в размер на 1 625.40лв. по т.23 от Тарифата по ЗЧСИ за изготвяне на постановлението за възлагане на имота. С постановление от 24.01.2023г. / лист 772/ процесният имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело „В.г.“ЕАД е възложен на купувача „К.р.“ЕООД с ЕИК 206642241 за сумата от 90 300лв., от която данъчна основа в размер на 75250лв. и ДДС в размер на 15 050. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 13.02.2023г. С разпореждане на ЧСИ от 14.03.2023г. е насрочено предявяване на разпределение на постъпилата от публичната продан сума за 24.03.2023г. До община П., Дирекция МДТ е изпратено от ЧСИ уведомително писмо за наличните задължения на „В.г.“ЕАД към общината. По делото е постъпило удостоверение вх.№10696/24.03.2023г. от Община П., Дирекция МДТ, от което е видно, че длъжникът „В.г.“ЕАД има непогасени задължения както следва: данък върху недвижим имот в размер на 3253.18лв./ от които главница 2 276.22лв. и лихва 976.96лв./ и такса битови отпадъци в размер на 6932.51лв.8 от които главница 4 847.11лв. и лихва 2 085.40лв./ или общо данък недвижим имот и такса битови отпадъци в размер на 10 185.69лв. / виж лист 845 от изпълнителното дело/. На 31.03.2023г. е предявено изготвеното разпределение от 28.03.2023г. На 03.04.2023г. взискателят Окръжен съд-П. е подал жалбата срещу разпределение от 28.03.2023г., инициирала настоящото съдебно производство. На 24.04.2023г. от „В. БГ“ЕООД с ЕИК •••••••••• е подадена молба с приложен към нея изпълнителен лист №2461 от 24.04.2023г., издаден по ч.гр.д.№20235330105392 по описа на Районен съд – П. за сумата от 60 000лв., дължима от „В.г.“ЕАД с ЕИК ••••••••• в полза на кредитора „В. БГ“ЕООД с ЕИК ••••••••••. От приложената към жалбата справка №431203/31.03.2023г.от Службата по вписвания- П. в имотния регистър, направена по партидата на длъжника „В.г.“АД с ЕИК ••••••••• е вписана договорна ипотека за обезпечаване на вземания на кредитора „В. БГ“ЕООД от ипотекарния длъжник „В.г.“ЕАД. Ипотеката е вписана в АВ- Служба по вписвания – град П. на 08.06.2012г., акт том 4, акт№124 от 2012г. двойно входящ регистър 12510. От същата справка се установява, че ипотеката, учредена на 08.06.2012г. и не е подновена. След 2012г. е вписана възбрана в полза на Община П., която впоследствие е заличена. През 2017 и 2018г са вписани прехвърляния на други недвижими имоти, собственост на „В.г.“ЕАД с договори за покупко- продажба. На 20.11.2020г е вписана възбрана върху продаваемия поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 в полза на кредитора Окръжен съд-П., а на 27.09.2022г. е вписана възбрана и в полза на Община П.. Последното вписване по партидата на „В.г.“ЕАД датира от 09.03.2023г.- вписано е придобиването на продаваемия в изпълнителния процес поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 от купувача на публична продан „К.р.“ЕООД.Вписване на подновяване на ипотеката, учредена на 08.06.2012г. не е налице по партидата на длъжника „В.г.“ЕАД. В мотивната част на обжалваното разпределение / лист.911/ съдебният изпълнител е посочил всички взискатели, взели участие в разпределението както и техните основания. Под номер 1 като първоначален взискател е посочен Окръжен съд-П. и изпълнителното основание изпълнителен лист по търг.д.№267/2018г по описа на ОС-П.. Под номер 2 присъединен по право взискател Община П. по удостоверение изх. №66090000932/21.03.2023г.Под номер 3 присъединен по право взискател „В. БГ“ЕООД по вписана договорна ипотека, вписана в АВ Служба по вписванията –гр.П. на 08.06.2012г., акт том 4, акт №124 от 2012г., двойно входящ регистър 12510, учредена в полза на „В. БГ“ЕООД в размер на обезпеченото вземане от 187052 лв..Под номер 4 присъединен взискател Община П. по изп.д.№101/2019г по описа на ЧСИ Х.С.. Като длъжници са посочени „С.И.“ЕООД с ЕИК ••••••••• и „В.г.“ЕАД с ЕИК •••••••••. В мотивната част на обжалвания акт в табличен вид е отразено вземането на всеки взискател както следва: Окръжен съд –П.- 100 005, Община П. -10185.69лв, „В. БГ“ЕООД 187 052 лв. и Община П. -10 261.07лв. Видно от диспозитивната част на акта сумата от 75 250лв. / равна на данъчната основа след приспадане на дължимия ДДС/ е разпределена по следния начин: 1/ По чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД“вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение: 1.5 – начислени такси на ЧСИ -5 738.58 лв. и 1.6 начислена пропорционална такса по чл.26 от ТТЧСИ в размер на 3 137.36лв. общ размер на вземанията за погасяване на реда -8 875.94лв., 2/ По чл.136, ал.1т.2 от ЗЗД „ вземания на държавата за данъци върху имота или МПС – 3 253.18лв. данък, недвижим имот, съгласно удостоверение изх. №66090000932/21.03.2023г., 3/ По чл.136, ал.1т.3 от ЗЗД“ вземания, обезпечени със залог или ипотека- от стойността на заложените или ипотекирани имоти“ общ размер на 63 120.88лв. договорна ипотека, вписана в АВ Служба по вписванията –гр.П. на 08.06.2012г., акт том 4, акт №124 от 2012г., двойно входящ регистър 12510, учредена в полза на „В. БГ“ЕООД. При тази фактическа обстановка настоящият състав на съда намира от правна страна следното: Съгласно чл.460 от ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределението, като най –напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От горното следва, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно уводлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесния случай, тъй като продажната цена на продадения имот не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното дело. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. В настоящия случай оплакванията на жалбоподателя са именно в тази насока – относно погрешната преценка на ЧСИ кои вземания подлежат на удовлетворяване, респективно правилността на обжалваното разпределение. Според приетото в т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г по т.д.№2/2021г на ОСГТК на ВКС при извършването на проверката по реда на чл.463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на молбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Според мотивите в т.1 от цитираното ТР с оглед диспозитивното начало в процеса съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, по отношение на които не е бил сезиран с жалбата. Преценката на законосъобразността на разпределението изиска при извършването му съдебния изпълнител да посочи в акта си детайлно информация относно това: 1/ кои са взискателите по изпълнителното дело, 2/ какъв е размера на претендираното от всеки взискател вземане с посочване по вид – главница, лихва, разноски, какъв размер претендирано вземане по вид имат към момента на разпределението, в т.ч. има ли извършено погасяване и в каква поредност, както и размера на натрупаната законна лихва, какъв е вида и размера на дължимите разноски по изпълнението, 3/ реда за удовлетворяване на съответния взискател и основанието за това, 4 / отделените суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение и каква част от притезанията по вид се погасява с тях, 5/ начинът на формиране на коефициент „съразмерност“ за разпределяне при остатък за непривилегированите вземания. Този цялостен обем информация е необходим да бъде удостоверен от ЧСИ в разпределението по чл.460 от ГПК, за да се формира предметът на един възможен съдебен контрол. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване на вземанията от еднакъв ред- съразмерно, съгласно чл.136, ал.3 от ЗЗД. Поставеният за разрешаване спор предвид възражението на жалбоподателя, че „В. БГ“ЕООД няма право на предпочително удовлетворение с поредно по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД от цената на продадения в рамките на изпълнителния процес поземлен имот с идентификатор 56784.503.442 по КККР на град П., собственост на длъжника по изпълнението „В.г.“ЕАД, е за наличието на предпоставките на чл.459 от ГПК с разпределението да се отдели/ запази по сметката на ЧСИ сума за обезпеченото с ипотека вземане на „В. БГ“ЕООД. Нормата на чл.459 от ГПК е предвидена, за да се гарантират правата на лица, които не са се снабдили с изпълнителен титул, но чиито вземания са обезпечени било по реда на чл.390 и сл. от ГПК, било чрез залог или ипотека върху имуществото, собственост на длъжника по изпълнението. Както се посочи по-горе върху имота, продаден от ЧСИ/ сумата, от която продажба е предмет на разпределението от ЧСИ/ е била учредена договорна ипотека в полза на „В. БГ“ЕООД на 08.06.2012г. Не е спорно, че към датата на публичната продан на имота, а именно -13.01.2023г. и извършеното от ЧСИ разпределение, е изтекъл законовоустановения 10 годишен срок, в който трае действието на вписването на процесната договорената в полза на „В. БГ“ЕООД ипотека/ срокът е изтекъл на 08.06.2022г./върху процесния недвижим имот. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Според ал.2 на чл.172 от ЗЗД ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие- подновяването изисква 10 годишния срок да не е изтекъл, а ново вписване се извърша, когато този срок е изтекъл, както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката- подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато просрочването на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване. Съдебната практика е категорична, че новото вписване следва да бъде извършено преди заличаването по реда на чл.22 от ПВ/ Заличаването на ипотеката се извършва по искане на заинтересованото лице с подаване на молба по чл.22 от ПВ, без да са необходими други доказателства. Заличаването по чл.22 от ПВ има конститутивно действие и води до прекратяване на ипотеката. След заличаването на ипотеката не може да бъде вписана наново/ чл.172, ал.2 от ЗЗД/, а трябва да бъде учредена и вписана нова ипотека. В случая от представените по делото доказателства се установява, че нито кредиторът „В. БГ“ЕООД е предприел действия да впише наново ипотеката по смисъла на чл.172, ал.2 от ЗЗД, нито някое от заинтересованите лица е подало заявление по чл.22 от ПВ за заличаването и. В определение №95/02.02.2018г. по дело №3006/2017г на ВКС ТК, II т.о. при разглеждане на въпроса за наличието на правен интерес на хирографарния кредитор, по чиято молба съдебният изпълнител е насочил принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот да иска заличаване на вписването на ипотеката в хипотезата на чл.22 от ПВ, за да обоснове наличието на такъв правен интерес, ВКС е приел, че докато ипотеката не бъде заличена, същата запазва своето оповестително действие и противопоставимост на трети лица и ипотекарният кредитор се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху ипотекирания имот с последиците на чл.459, ал.1 от ГПК. По отношение на правата на ипотекарния кредитор, подновяването на вписването на ипотеката не може да бъде извършено след изтичане на десетгодишния срок от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от последното подновяване. В този случай може да се извърши ново вписване на ипотеката, но ипотекарният кредитор ще се ползва от правните последици на новото вписване, считано от датата на подаване на молба и отразяването и във входящия регистър по чл.34 от ПВ, а не от вписаната преди това ипотека. В периода между изтичането на 10 годишния срок по чл.172, ал.1 от ЗЗД и настъпване на едно от двете събития: извършване на ново вписване на ипотеката или заличаване на ипотеката, ипотеката продължава да съществува, но като непротивопоставимо на трети лица субективно право на ипотекарния кредитор, което може да възстанови своя характер на тежест върху имота ако ипотеката бъде вписана наново. В посочения промеждутък от време ипотеката ще продължава да обвързва учредилия я ипотекарен длъжник/ по силата на сключения между тях договор/ като ипотекарния кредитор ще може да изпълнява вземането си спрямо ипотекирания имот. Той обаче няма да може да противопостави своите права и привилегии, следващи ипотеката, нито по отношение на трети лица, придобили и вписали собствеността или ограничени вещни права върху имота, нито спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявяващи претенции за удовлетворяване от същия имот. Това състояние на ипотеката продължава докато не бъде извършено ново вписване на ипотеката/ чл.172, ал.2 от ЗЗД/ или докато ипотеката не бъде заличена по реда на чл.22 от ПВ. В контекста на гореизложените разсъждения съдът намира, че след като въпросната ипотека не е заличена, същата запазва своето оповестително действие и противопоставимост на трети лица и ипотекарния кредитор „В. БГ“ЕООД следва да се счита за присъединен взискател с последиците на чл.459, ал.1 от ГПК, тъй като изпълнението е насочено върху ипотекирания имот. Ипотекарният кредитор е присъединен по право независимо от това кога и какви други актове са вписани относно ипотекирания имот. Той обаче, доколкото е пропуснат срока по 172, ал.1 от ЗЗД, не може да противопостави своите права и привилегии, следващи ипотеката, спрямо другите кредитори на ипотекарния длъжник, предявили претенции за удовлетворяване от ипотекирания имот. В конкретния случай „В. БГ“ЕООД не може да се ползва от привилегията, визирана в процесуалната норма на чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД. Това дружество като ипотекарен кредитор, който няма противопоставима специална привилегия / по развитите по-горе съображения/ се удовлетворява след кредиторите със специална привилегия, но и след кредиторите с обща привилегия какъвто кредитор е жалбоподателят Окръжен съд- П.. Тоест удовлетворява се в реда на хирографарните кредитори. Като е включил ипотекарния кредитор в разпределението и то с право на предпочтително удовлетворение с поредност по чл.136, ал.1, т.3 от ГПК съдебния изпълнител е процедирал неправилно и незаконосъобразно. Ето защо съдът намира за основателно първото възражение на жалбоподателя, , инвокирано в жалбата.Правилно жалбоподателят счита, че е привилегирован кредитор, с вземане по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД и че е следвало да бъде включен в разпределението при все че ипотекарният кредитор не би могъл да се ползва от привилегията си по предходен ред- този по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД и предвид факта, че след осребряване на длъжниковото имущество е налична сума в размер, който да покрие част от вземането му като кредитор, ползващ се обща привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. В този ред влизат вземания на държавата, освен тия за глоби. Както се изясни по-горе вземането на първоначалния взискател и настоящ жалбоподател Окръжен съд –П. е по чл.78, ал.6 от ГПК. Касае се за вземане за държавна такса в размер на 100 000лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист - общо 100 005лв., което вземане попада в предметния обхват на чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Досежно второто оплакване в жалбата съдът намира следното: Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.д.№2/2021г по на ОСГТК на ВКС със специалната привилегия по чл.136, ал.1т.2 от ЗЗД се ползват общинските вземания за дължим местен данък за имота, върху който е проведено принудително изпълнение и от проданта му е получена сумата, подлежаща на разпределение, но не и общинските вземания за дължимите местни данъци за други имоти на длъжника, които вземания се ползват с общата привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Вземането за таксата „битови отпадъци“, което също е публично общинско вземане за местна такса/ чл.6, ал.1, б“а“, чл.9а ЗМДТ, чл.162, ал.2, т.3, пр.2ДОПК/не представлява привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй като не е вземане за данък. В обжалваното разпределение ЧСИ е приел, че вземанията на Община П. за дължим данък“ недвижим имот“ и лихвата върху данъка се ползват с привилегията по по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и в разпоредителната част на обжалвания акт е разпределил в полза на присъединения по право привилегирован кредитор по чл.458 от ГПК Община П. единствено сумата от 3 253.18лв., която е дължимият местен данък върху имота, върху който е проведено принудително изпълнение, ведно с присъдените лихви/ съгласно чл.136, ал.4 от ЗЗД/. Съдебният изпълнител е процедирал правилно при стриктно спазване на постановките на визираното по-горе тълкувателно решение, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна. Досежно оспорването на разпределението по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира същото за основателно по следните съображения: С разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в първия ред на специалните привилегии са поставени вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД- от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Отговор на въпросите кои разноски и на кои взискатели се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е даден в т.6 от ТР№2/2013г. от 26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС като в обобщение там е възприето принципното разрешение, че в първия ред на специалните привилегии се включват направените от взискателя разноски по изпълнението, които са необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение. В мотивите макар и неизчерпателно, изрично са посочени сред тези разноски на взискателя / внесените от него/ такси за налагане на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършване на опис и публична продан на вещта, както и таксите по образуването на изпълнителното дело в зависимост от това дали е поискано извършването и на други изпълнителни способи. Критерият дали това вземане се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД е не дали таксите са вече внесени или не, нито вида и характера на вземането – частно или публично, а дали тези такси са начислени и необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят. Във всички случаи тези такси следва да бъдат начислени от органа по принудителното изпълнение/ без значение ДСИ или ЧСИ/ и следва да бъдат събрани от него от длъжника, когато последният отговаря за тях. При това положение и съгласно задължителната практика на ВКС в случаите, когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, то няма никакво основание в същите тези случаи, но само защото таксите не са предварително внесени/ какъвто е настоящия случай, тъй като първоначалния взискател е освободен от внасянето им съгласно чл.81 от ЗЧСИ/, от тази привилегия да не се ползва частното вземане на ЧСИ за същите необходими такси/ разноски/ по изпълнението. Този извод следва и от характера и функцията на таксите по изпълнението, които представляват стойността/ цената/ на предоставената от ЧСИ услуга- принудително изпълнение като цяло, респ. на конкретно осъществения способ за изпълнение.Разпоредбата на чл.79, ал.2 от ГПК не прави разграничение дали невнесените от взискателя такси са били авансово дължими от него или той е освободен от внасянето им съгласно чл.81 от ЗЧСИ и чл.83 от ГПК/ т.нар“субсидиарни такси“/ или пък по разпореждане на законодателя се събират при разпределението каквато е пропорционалната такса по чл.53 от ТДТССГПК и т.26 от ТТРЗЧСИ.Вземанията на ЧСИ за пропорционалната такса и за субсидиарните такси се ползват с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Съществен признак за предметния обхват на тази първа специална привилегия е не вида на таксата или дали тя е била авансово дължима от съответния взискател, а дали таксата е необходима за осъществяване на изпълнителния способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума и от който се възползват всички взискатели, участващи в разпределението. Поради това със специалната привилегия по чл.136, ал.1т.1 от ЗЗД се ползват вземанията / независимо от титуляра им/ както за авансово внесените от взискателя такси, така и за невнесените предварително от него такси по изпълнението. Когато таксата, необходима за осъществяване на съответния изпълнителен способ, е била дължима и е внесена от съответния взискател, длъжникът дължи възстановяването на разноските за заплащането и на този взискател и вземането на последния за тези разноски / частно по своя характер се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД/ чл.79, ал.2 от ГПК и т.6 от ТР№2/2013г от 26.06.2015г по тълк.д.№282013г на ОСГТК на ВКС/. Когато необходимата такса / независимо дали е била авансово дължима/ не е внесена от взискателя / какъвто е настоящия случай/ тя също се събира от длъжника / чл.79, ал.2 от ГПК и т.11 от ТР№2/2013г от 26.06.2015г по тълк.д.№282013г на ОСГТК на ВКС/. В светлината на така изложените постановки, почерпени от задължителната тълкувателна практика на ВКС, настоящият състав намира, че в полза на ЧСИ съществува вземане срещу длъжника по специалната привилегия чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД за начислените от него такси във връзка с осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията по който са предмет на обжалваното разпределение. В разпределението обаче тези такси/ разноски по принудителното изпълнение/ са посочени в глобална сума - 5738.58 лв. и единствено в отделно перо е изведена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ -3 137.36лв. Липсва каквато и да било конкретизация/ как са изчислени и формирани/ на отделните вземания за такси, съответно на техния размер, което възпрепятства индивидуализацията им съгласно ТТРЗЧСИ. Изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител досежно ред първи от специалните привилегии е неясна и тази неясното не може да бъде преодоляна и от събраните по делото доказателства. Това не позволява на съда да извърши преценка на правилността на разпределението и евентуално да извърши сам ново разпределението, ако счете, че някои такси са погрешно изчислени и неправилно включени в този ред от разпределението. Самият жалбоподател също е бил в невъзможност да въведе конкретни оплаквания в жалбата си и да посочи конкретно с какво извършеното разпределение по чл.136, ал.1, т.1 от ГПК е накърнило правата му. При това положение и предвид дадените в т.2 от ТР№2/22.11.2022г. по тълк.д. №2/2021г на ОСГТК разяснения при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл.460 от ГПК, какъвто очевидно е настоящия случай съдът следва да отмени обжалваното разпределение и да върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, съобразно с дадените в мотивите на настоящото решение разяснения. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд