Решение № 289 от 19.11.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 505/2024 г.

Производството е образувано с правно основание чл. 435 и сл. от ГПК по жалба на Обединена Българска Банка /ОББ/ АД гр. •в качеството й на взискател по изп. дело № 193/2024г. на СИС при РС Лом против Разпореждане на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ от 29.07.2024г., с което е отказано образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземане, определено по основание и размер в изпълнителен лист от 26.07.2023г., издаден по ч.гр.дело № 1297/2023г. по описа на ЛРС. Твърди се в жалбата, че разпореждането е неправилно. Поддържа се, че в молбата за образуване на изпълнително дело изрично е поискано взискателят да бъде присъединен като кредитори с вземанията по изпълнителния лист към изпълнително дело № 20231620400600 по описа на СИС при ЛРС за съвместно събиране, като е заявено, че ще се ползва от наложените по това дело обезпечителни мерки. При наличие на искане за присъединяване към вече образувано изпълнително дело, то не е необходимо да се посочва способ за изпълнение, тъй като ще се ползва от способите по изпълнителното дело към което се присъединява. Твърди се също така, че непосочване способ за изпълнение още в молбата за образуване на изп.дело, не е предвидено сред основанията в ГПК за отказ да се образува изпълнително производство. В мотивите към жалбата ДСИ поддържа, че указанията му по редовността на молбата за образуване изпълнително дело за посочване способ за изпълнение не са изпълнение в срок, поради което и е отказал да образува изпълнително производство. Поддържа се, че присъединяването към висящо изпълнително дело не е способ за изпълнение, а за да се извърши присъединяване на едно дело към друго съгласно чл. 456, ал.3 ГПК предполага образуване по реда на чл. 426 ГПК изпълнително дело. Окръжният съд, след преценка твърденията на жалбоподателя, становището на ДСИ, предвид приложеното изпълнително дело № 193/2024г. на СИС при РС Лом и въз основа на закона, приема следното: Жалбата е подадена в срок от взискател против разпореждане на съдебния изпълнител, с което е отказано образуване на изпълнително производство, поради което и съгласно чл. 435, ал.1, т.1 ГПК е допустима за разглеждане. Безспорно е, че по молба на ОББ АД гр. •от 22.05.2024г. е образувано по описа на СИС при ЛРС изпълнително дело № 193/2024г. срещу длъжник С. И. въз основа на изпълнителен лист, който е бил приложен в оригинал по изп.дело № 20231620400600 по описа на СИС при ЛРС и вероятно ДСИ служебно го е приложил към молбата, предвид искането на взискателя за това. Видно от молбата, основание за подаването й с искане за образуване на изп.дело въз основа на изпълнителния лист от 26.07.2023г. е отказ на съдебния изпълнител да образува изпълнително производство по два акта, вероятно по два изпълнителни листа срещу един и същ длъжник. С молбата е поискано присъединяване на ОББ АД като кредитор към изп.дело № 20231620400600 по описа на СИС при ЛРС. С разпореждането от 12.06.2024г., постановено по изп.дело № 193/2024г. съдебният изпълнител въз основа на молба на взискателя от 04.06.2024г. е разпоредил извършване на служебна справка относно данни за длъжника в НБД Население. Цитираната в разпореждането молба на взискателя не се намира в кориците на изпълнителното дело, приложено в оригинал. От справката са установени постоянен и настоящ адрес на длъжника в гр. •. С разпореждане от 21.06.2024г. ДСИ е оставил молбата за образуване изпълнително дело без движение с указания до взискателя в едноседмичен срок да внесе държавна такса от 20 лева – за образуване на изпълнително дело, както и да посочи способ за изпълнение. В указания срок са представени доказателства за внесена д.т.. С обжалваното разпореждане от 29.07.2024г. е отказано образуване на изпълнително дело въз основа на приложения изпълнителен лист поради това, че в молбата за образуването му не е посочен способ за изпълнение. Въззивният съд, при преценка правилността на обжалваното разпореждане, приема следното: Изискванията за редовност на молбата, с която се сезира съдебният изпълнител за пристъпване към принудително изпълнение са уредени в чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, според които се пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, като в молбата следва да е посочен начин на изпълнение- чл. 426, ал.2 ГПК. Съгласно чл. 426, ал. 3 ГПК редовността на молбата по чл. 426, ал.1 ГПК се проверява по чл. 129 ГПК. Липсата на начин на изпълнение посочен в молбата по чл. 426, ал.1 ГПК прави същата нередовна с оглед изискванията на чл. 426, ал.2 ГПК, но това не води до приложение разпоредбата на чл. 129 ГПК, доколкото чл. 426, ал.3 ГПК предвижда проверка по реда на чл. 129 ГПК само на молбата по чл. 426, ал.1 ГПК. Изпълнителното производство е допустимо при наличие на подадена от взискател писмена молба с приложен изпълнителен лист, каквито са изискванията на чл. 426, ал.1 ГПК. От друга страна в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане за присъединяване към вече образувано изпълнително дело, като изрично е посочил, че ще се ползва от наложените по това дело обезпечителни мерки. Изрично е посочил също така, че в течение на принудителното производство и на основание чл. 426, ал.2 ГПК ще посочи и други способи на изпълнение. Вярно е, че искането за присъединяване към висящо изпълнително дело не представлява същински способ за принудително изпълнение, но това искане обосновава начин на изпълнение по смисъла на чл. 426, ал.2 ГПК, има за последица прекъсване на погасителната давност относно вземането и по него съдебния изпълнител дължи произнасяне. При уважаване на искането за присъединяване към вече образувано по искане на същия взискател и срещу същия длъжник изпълнително дело, то принудителното изпълнение ще се осъществява по висящото дело № 600/2023г. и отделни принудителни действия по изп.дело № 193/2024г. не биха се дължали. При оставяне без уважение искането за присъединяване и липсата на поискани от взискателя изпълнителни действия, то ще са налице последиците предвидени в чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. От друга страна, по така подадената молба в СИС при ЛРС е образувано изпълнително дело № 193/2024г. и при наличие на вече образувано изпълнително производство прекратяването му е допустимо в хипотезите на чл. 433 ГПК, каквито не се установяват. Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане на ДСИ при СИС на РС Лом, поставено по изп. дело № 193/ 2024г. се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Водим от гореизложеното, Окръжният съд