Решение № 2474 от 27.3.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 81/2024 г.

Производството е по реда на чл. 256 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по искова молба от Г. Д. О., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], срещу бездействие на началника на затвора по задължение на последния, произтичащо от нормата на чл.100 от ППЗИНЗС. В искането е посочено, че наложените дисциплинарни наказания са заличени, но не и унищожени, както го изисква закона. Посочва, че неизпълнението на това задължение очернят личността му и вдигат оценката на риска. Представя доказателства.

В съдебно заседание се явява лично, като иска Началникът на Затвора –Бургас да изпълни задълженията за унищожаване на заповедите, с които са му наложени дисциплинарни наказания в приличен срок. Посочва, че представянето им по делото означава, че заповедите физически продължават да съществуват, а не би трябвало да е така.

Ответникът - Началник на затвор Бургас, чрез процесуалния си представител юк С. счита, че следва да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Позовава се на представеното досие, от което е видно че дисциплинарните наказания са заличени и унищожени, тъй като не са част от него. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.256 ал.2 АПК, от лице, което е адресат и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против отказ да бъде извършено фактическо действие, което органът е длъжен да извърши по силата на закона.

Разгледано по същество същото е основателно.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е твърдяно от жалбоподателя бездействие на началника на затвора по задължение на последния, произтичащо от нормата на чл.100 от ППЗИНЗС.

Видно от представеното по делото удостоверение от 26.01.2023г. от началника за Затвора Бургас, Г. Д. О. е постъпил в затвора на 26.09.1997г. за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“, наложено по НОХД № 270/1997г. по описа на Окръжен съд Бургас. Посочено е в удостоверението, че всички наказания на лишения от свобода Орешков са заличени на основание чл.100 от ППЗИНЗС, вр. с чл.109 ЗИНЗС.

Представени са молби от ищеца от 26.01.2023г., 25.01.2023г., 29.12.2022г., 22.11.2023г. с искане за прилагане на разпоредбата на чл.100 от ППЗИНЗС.

В писмо изх.№ ИЗ-607/12.02.2024г. от Началника на Затвора-Бургас е посочено, че на основание чл.109 от ЗИНЗС лишеният от свобода Орешков се счита ненаказван, по досието са налични копия на дисциплинарни наказания от 1999г. до 2020г. като всички са заличени. С посоченото писмо са приложени и следните заповеди, с които началника на Затвора Бургас е наложил дисциплинарни наказания на Г. Д. О., след което ги е заличил:

• заповед № 273/11.07.2001г.; в нея е вписано „Заличена със Заповед № 550/8.08.2003г.“ - заповед № 239/17.11.2000г.; в нея е вписано „Заличена със Заповед № 376/06.12.2000г.“;

• заповед № 681/25.09.2003г.; в нея е вписано „Заличена със Заповед № 775/08.10.2004г.“;

• заповед № 455/30.07.2015г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 609/19.07.2016г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 1164/03.10.2017г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 336/13.03.2018г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 1309/08.11.2018г., с която е заличено дисциплинарно наказание със Заповед № 336/13.03.2018г.;

• заповед № 651/29.05.2018г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 391/03.04.2018г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 795/13.08.2019г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № 100/27.01.2020г., с която е заличено дисциплинарно наказание със Заповед № 795/13.08.2019г.;

• заповед № 552/25.08.2020г.- с поставен знак Х върху текста;

• заповед № ЗН-185/12.02.2024г., с която е заличено дисциплинарно наказание, наложено със заповед № 455/30.07.2015г.; заповед № 609/19.07.2016г.; заповед № 1164/03.10.2017г.; заповед № 651/29.05.2018г.; заповед № 391/03.04.2018г.; заповед № 552/25.08.2020г.;

Изброените заповеди са приложени по делото от ответника и от писмо от 12.02.2024г. същата дата като последната заповед, с която са заличени дисциплинарни наказания се установява, че са били налични в досието на лишения от свобода.

С протоколно определение от 27.02.2024г. е изискано досието на жалбоподателя и е представено с писмо №ИЗ-821/27.02.2024г. При извършена проверка на досието се установява, че сред приложенията в него не са представените по делото заповеди.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл.256 ал.1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Съгласно чл.100 от ППЗИНЗС най-малко веднъж на шест месеца досиетата на лишените от свобода се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл.107 ал.2 изр. 2 и чл. 109 от ЗИНЗС, се изваждат от досието и се унищожават. Така цитираната разпоредба на нормативен акт създава задължението на началника на затвора, при посочената периодичност от шест месеца, да организира проверка от съответните длъжностни лица на досиетата на лишените от свобода, на които са били налагани дисциплинарни наказания и заповедите за това са налични. Проверката следва да събере данни, позволяващи да се прецени дали всяко едно от наказанията по наличните по съответното досие заповеди не е заличено на основание чл.107 ал.2 изр. 2 и чл. 109 от ЗИНЗС, след което за всяко заличено наказание следва началника на затвора да издаде заповед по чл.100 от ППЗИНЗС за изваждане от досието и унищожаване на заповедта. Задължението по чл.100 от ППЗИНЗС е изпълнено не с издаването на заповедта по чл.100 от ППЗИНЗС, а с реалното изваждане и унищожаване на съответната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

В процесния случай се установява, че така очертаното задължение на началника на затвор Бургас не е изпълнено в цялост по отношение на изброените по-горе заповеди. С издадената в хода на делото заповед № ЗН-185/12.02.2024г., са били заличени незаличените до този момент дисциплинарни наказания, за които са приложени заповеди за налагането им. Отново в хода на делото явно са извадени от досието на Орешков наличните заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, тъй като при представянето му по делото вече не са налични. Независимо от настъпилото заличаване, заповедите за налагане на дисциплинарно наказание явно съществуват физически, след като са представени по делото, макар и при приключване на делото вече да не са в затворническото досие. При тези данни следва да се приеме, че е налице допуснато от началника на затвора бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, по смисъла на чл.256 ал.1 от АПК, тъй като ответникът е следвало да изпълни горепосочените задължения да преглежда досиетата на лишените от свобода веднъж на шест месеца и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл.107 ал.2 изр.2 и чл. 109 от ЗИНЗС, да се изваждат от досието и се унищожават. Към настоящия момент не е установено извършване на последното действие, визирано в чл.100 от ППЗИНЗС „унищожаване“.

Жалбата е основателна, поради което и на основание чл.256 ал.3 от АПК съдът следва да осъди ответника да извърши действието, като определи срок за това.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, ХХІІ-ри състав