Решение № 8560 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 33, ал. 7 от Закона за правната помощ (ЗПП). Образувано е по жалба на М. А. А. срещу Решение № 246/28.07.2025 г. на Националното бюро за правна помощ (НБПП), обективирано в Протокол № 7 от заседание на НБПП, проведено на 28.07.2025 г. Жалбоподателката твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно. Сочи, че неправилно било прието, че е нарушила законоустановеното задължение за съвестно изпълнение на професията и защита на правата и законните интереси на представляваното лице по най-добрия начин, съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Подчертава, че законът не задължава адвоката формално да изчерпи всички възможни правни средства за защита, а да прецени кое е най-доброто за клиента с оглед конкретиката на делото и събраните доказателства. Според жалбоподателката, изчерпването на всички инстанции не било самоцел, а трябвало да се прецени дали е в интерес на клиента. Навежда доводи, че в конкретния случай е избрала различна линия на защита, като не е подала касационна жалба до ВАС срещу решението на Административен съд – Хасково, тъй като това би било в противоречие с интереса на детето, което е представлявала. Подчертава, че правата и законните интереси на детето не са били накърнени от това нейно решение. Изтъква, че многократно бащата на малолетната Хенади е заявявал воля детето да бъде върнато в Турция, където семейството е живяло продължително, устроило е живота си и където не е било лишено от здравни и социални услуги. Тази позиция била подкрепена и от редица институции – ДАБ, социалните работници от РПЦ – Харманли, социалните служби в Свиленград, както и от съдебния състав на Административен съд – Хасково, който приел, че връщането на детето в семейната среда в Турция е в негов интерес. Жалбоподателката сочи, че в Турция детето е посещавало детска градина, получавало е здравна помощ и е било отглеждано лично от родителите си, поради което именно това била и нейната защитна стратегия. Допълва, че към релевантния момент Турция е била сигурна трета държава. Заявява, че подаването на касационна жалба би забавило фактическото връщане на детето в семейната среда, би противоречало на неговия интерес и на самата процедура по защита, и би имало чисто формален характер без реална полза. Счита, че именно запазването на целостта на семейството е висшият интерес на детето, който тя следвала. Поддържа, че адвокатът има право и задължение да определи самостоятелно линията на защита във всеки конкретен случай, като се ръководи от закона и доказателствата по делото, като тя сторила именно това. Твърди, че е действала по вътрешно убеждение, основано на обективно и всестранно изследване на фактите, и че е защитавала интереса на детето съобразно принципите на чл. 2 от Закона за адвокатурата. По-нататък жалбоподателката посочва, че мотивите на административния орган се свеждат единствено до субективното становище, че следвало да се изчерпят всички правни средства, без да се отчете съдържанието и целта на адвокатската защита. Според нея, формалното изчерпване на процесуалните възможности не е равнозначно на ефективна защита. Изтъква и становището на Адвокатски съвет – Хасково по сигнал за същия казус, който приел, че няма извършено дисциплинарно нарушение, като се аргументирал, че адвокатът има право на преценка дали да обжалва до последната съдебна инстанция или да възприеме друга стратегия. Жалбоподателката оспорва и твърденията на отделни членове на административния орган, според които липсата на касационна жалба представлява драстично нарушение. Подчертава, че тези мнения не са подкрепени с факти, а някои от членовете дори не били запознати с преписката и дадените от нея обяснения пред Адвокатска колегия – Хасково. Категорично заявява, че не е действала недобросъвестно и че преценката й е била именно в интерес на детето – то да бъде върнато при баща си и семейството, което било и тяхната изрична воля. Счита, че твърденията за пропуски и съзнателно пренебрегване на законови норми не отговарят на истината. Напротив, действията й били напълно съзнателни и насочени към защита по най-добрия начин. Жалбоподателката сочи още, че е подала жалба срещу решението на ДАБ за отказ от международна закрила, като е осъществила цялостно процесуално представителство. Решението на Административен съд – Хасково от 04.05.2023 г., с което жалбата била отхвърлена, било внимателно анализирано от нея и направен извод, че евентуално обжалване пред ВАС няма да доведе до различен резултат. Затова съзнателно не била подадена касационна жалба, а решението - влязло в сила. Независимо от това тя продължила да защитава правата на малолетната Хенади и да я представлява по реда на чл. 25 от ЗУБ. Изтъква, че влязлото в сила решение не препятства възможността за подаване на нова молба за закрила и започване на ново производство, което също било в интерес на детето. Счита, че е изпълнила напълно задълженията си да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, като се е ръководила от принципите на Закона за адвокатурата, и че процесуалното й поведение е осигурило ефективна защита и достъп до правосъдие. Според нея, изводът на НБПП не съответства на целта на закона по чл. 3 от ЗПП. Твърди също, че при постановяване на решението не е спазена формата на акта по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като липсвали ясни и конкретни мотиви за налагане на наказанието, което представлявало самостоятелно основание за неговата отмяна. С оглед на изложеното, жалбоподателката моли съдът да отмени процесното решение като незаконосъобразно, ведно със законните последици от това, и да й присъди направените разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Ответникът по жалбата – НАЦИОНАЛНО БЮРО ЗА ПРАВНА ПОМОЩ, в представено по делото писмено становище поддържа възражения за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно- производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. С оспореното решение адвокат М. А. била заличена от Националния регистър за правна помощ за срок от една година, поради констатирани нарушения при предоставянето на правна помощ на малолетната и непридружена Х. Ш. С. от Сирия. Поддържа се, че жалбоподателката не е присъствала при връчването на решението на ДАБ за отказ от международна закрила, не е изпълнила задълженията си по чл. 25 от ЗУБ и Решение № 2460/2022 г. на Председателя на НБПП, и едва след намеса на служители на БХК е поискала препис от акта и е подала жалба срещу отказа. Посочва се, че след постановяването на Решение № 322/04.05.2023 г. на Административен съд – Хасково, с което жалбата била отхвърлена, адвокат А. отказала да подаде касационна жалба, приемайки мотивите на съда. Така решението влязло в сила, а в резултат на бездействието настъпили неблагоприятни последици за малолетното лице, свързани с ограничаване на възможностите за получаване на международна закрила. Ответникът счита, че адвокатът е бил длъжен да изчерпи всички законови и допустими правни средства, за да защити в пълна степен интереса на детето, и че неизпълнението на това задължение представлява нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поддържа, че жалбоподателката е проявила небрежност и недобросъвестност при предоставянето на правната помощ, в нарушение и на Етичния кодекс на адвоката, поради което правилно е наложена санкцията по чл. 33, ал. 6, т. 3 ЗПП. Изтъква, че решението е прието от компетентен орган, с изискуемия кворум и при явно гласуване, като съдържа мотиви и разпоредителна част, постановено при пълно обсъждане на всички факти и доказателства. Позовава се и на съдебната практика, според която в подобни случаи дисциплинарна отговорност е налице. С оглед на изложеното, ответникът моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди оспореното решение на НБПП като правилно, законосъобразно и обосновано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност, ако бъдат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателката. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: С Молба вх. № 3171/23.07.2022 г. по описа на РПЦ – Харманли малолетната чужденка Х. Ш. С. от Сирия е поискала закрила в Република България. Чужденката е регистрирана чрез попълване на регистрационен лист, като в приложение към същия са обективирани данни относно родителите на детето – майка А. и баща – С., както и сестра И., всички отбелязани с местонахождение в Турция. С Решение № 2460/2022 г. от 23.09.2022 г., издадено от Председателя на Национално бюро за правна помощ, е решено на Х. Ш. С., гражданка на Сирия, [ЛНЧ], от „уязвима група“ – непридружена малолетна/непълнолетна чужденка, подала молба за предоставяне на международна закрила, да се предостави правна помощ под формата на представителство от адвокат. С решението за представител на лицето е назначена адвокат М. А. А.. С Решение № 18719/16.12.2022 г. Заместник-Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Ш. С.. Решението е връчено на адвокат М. А. на 31.03.2023 г. лично, срещу подпис, в качеството ѝ на представител на лицето. На 10.04.2023 г. адв. А. е подала жалба пред Административен съд – Хасково срещу така постановеното решение, във връзка с което е образувано адм. дело № 409/2023 г. по описа на съда. По делото е постановено Решение № 322 от 04.05.2023 г., с което жалбата на Х. Ш. С., подадена чрез адв. М. А., е отхвърлена. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила. В подаден от И. С. - Директор на Програма за правна защита на бежанци и мигранти в Български Хелзински комитет, сигнал до Директора на Националното бюро за правна помощ изх. № Б-48/30.05.2023 г. се сочи, че адв. М. А. - включена в списъка на НБПП по чл. 25 от ЗУБ, е била определена за представител на малолетната непридружена Х. Ш. С. от Сирия, родена на [дата]. На 24.02.2023 г. адв. М. А. била уведомена по телефона от служители на БХК, че ДАБ-МС е постановила решение за отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на представляваното от нея малолетно дете, което било връчено без нейно знание и присъствие на 09.01.2023 г. Едва след няколко разговора със служители на БХК, с дадени от тях разяснения за подходящите правни действия, адв. А. изискала от ДАБ препис от решението на 07.03.2023 г. След получаването на преписа, служителите на БХК съдействали на адв. А. с указания по съставянето на жалба до съда против отказа на ДАБ. С Решение № 322 от 04.05.2023 г. Административен съд - Хасково отхвърлил жалбата. След като решението на съда било връчено на адв. А., същата заявила пред служителите на БХК в РПЦ - Харманли, че няма да подаде касационна жалба, тъй като е съгласна с мотивите. При проверка в ЕПЕП било установено, че посоченото съдебно решение действително не било оспорено от адв. А. и същото влязло в сила. В сигнала се посочва, че тези действия на адв. А. представляват съществено нарушение на законоустановеното задължение за съвестно изпълнение на професията и защита на правата и законните интереси на лицето по най-добрия начин, съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, както и че изчерпването на всички законни и допустими правни средства за защита интересите на лицето е основно задължение на адвокатите, за да е налице съвестно изпълнение на професионалните им задължения. Заявено е, че допуснатото нарушение е особено сериозно поради обстоятелството, че пропускът да се подаде касационна жалба не бил случаен и резултат от грешка, а съвсем съзнателно решение от страна на адв. М. А.. Застъпена е тезата, че поведението на адв. А. е не само незаконосъобразно, но и морално укоримо, особено предвид факта, че в конкретния случай тя действала в качеството си на представител на уязвимо лице по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ - непридружено малолетно момиче на 7 години от Сирия, търсещо убежище. До Председателя на Националното бюро за правна помощ е депозирано и Уведомление по чл. 6 от Тристранната нота между НБПП, ВКБООН и БХК от Български хелзинкски комитет рег. индекс № 22-207-12646/30.05.2023 г. с твърдение за осъществено нарушение от страна на адв. А. и искане за предприемане на мерки в рамките на законоустановените правомощия. По повод на получения сигнал Националното бюро за правна помощ е разгледало случая на свое заседание на 06.06.2023 г. и с Решение № 174/2023 г. е приело да изпрати до Адвокатска колегия - Хасково уведомлението по чл. 6 от Тристранната Нота между НБПП, ВКБООН и БХК, постъпило от Български хелзинкски комитет за осъществяване на проверка за качеството на предоставената правна помощ от адвокат М. А. на основание чл. 18, т. 5 от ЗПП. Така постановеното решение е изпратено с писмо с изх. № 22-207-12646 от 14.07.2023 г. по описа на НБПП. На свое заседание на 19.09.2023 г. (Протокол № 9/19.09.2023 г.) Съветът на Адвокатска колегия - Хасково е разгледал писмо на НБПП с вх. № 66/18.07.2023 г., изпратено по повод на получения сигнал с уведомление от 30.05.2023 г. от БХК по отношение на адв. М. А., както и представено от нея становище. Анализирайки всички данни, Съветът на Адвокатска колегия - Хасково е приел, че са налице съществуващи проблеми в РПЦ - Харманли между адвокати, действащи като представители по чл. 25 от ЗУБ и служители на БХК, свързани с обема на правомощия на служителите на БХК по отношение на работата на адвоката - представител по чл. 25 от ЗУБ. С Решение № 15 от Протокол № 9/19.09.2023 г. е прието, че следва да се проведе среща с ръководството на ДАБ - МС в лицето на директора на РПЦ-Харманли, заместник-председател на ДАБ-МС, натоварен с цялостното ръководство и контрол върху производството по предоставяне на международна закрила в РБ и представител на БХК за изясняване на организацията по провеждане на интервю или други процесуални действия с непридружени лица, търсещи закрила, на създадената организация на работата на територията на РПЦ - Харманли на служители на НПО и в частност БХК и решение на противоречията на служителите на БХК и адвокатите-представители по чл. 25 по ЗУБ. С Уведомление по чл. 6 от Тристранната нота изх. № Б-28/07.05.2025 г. на Български хелзинкски комитет до Председателя на Хасковска адвокатска колегия и Председателя на Държавна агенция за бежанците (вх. № 22-207-12646 от 07.05.2025 г. по описа на НБПП – л. 36) поставеният въпрос отново е повдигнат, като е направено искане за свикване на заседание на НБПП и за вземане на решение, с което от списъка по чл. 25 от ЗУБ да бъдат изключени адв. М. А. (и трето лице – адвокат), а ако бъде преценено, че нарушението е от естество, несъвместимо с дейността на предоставяне на правна помощ – да бъдат заличени от Националния регистър за правна помощ, като от Хасковска адвокатска колегия да бъде преценена необходимостта от образуване на дисциплинарно производство. В тази връзка от НБПП е изпратено писмо до председателя на Адвокатска колегия - Хасково (изх. № 22-207-12646 от 16.05.2025 г.), с искане за отговор по отношение на предприетите действия по случая. С писмо изх. № 423/29.05.2025 г. от Адвокатска колегия – Хасково са уведомили НБПП и БХК, че с оглед получения сигнал с уведомление от 30.05.2023 г. от БХК и свързано с него писмо с вх. № 66/18.07.2023 г. на ХАК (изх. № 22-207-12646 от 14.07.2023 г. на НБПП) е образувана дисциплинарна преписка и са поискани обяснения от адв. М. А., относно изнесените факти и обстоятелства, сочещи за неизпълнение на задълженията й по отношение на малолетната непридружена Х. Ш. С. от Сирия, търсеща международна закрила в Република България. В указания срок адв. А. представила Становище вх. № 69/28.07.2023 г. на ХАК, в което е описала цялата фактическа обстановка по защитата на малолетната С. и изложила съображения, че е предприела всички необходими действия в тази насока, съобразени с интереса на детето. Визираното становище е приобщено към доказателствения материал по делото. По отношение на адв. М. А. не е образувано дисциплинарно производство, тъй като Съветът на Адвокатска колегия - Хасково на своето заседание на 19.09.2023 г. е приел, че не са налице законоустановените предпоставки за това съгласно чл. 132 от ЗА. Становището е, че повторно подаденият сигнал-уведомление от БХК изх. № Б-28/07/05/2025 г. не касае ново нарушение на адв. М. А. като адвокат - представител по чл. 25 от ЗУБ, а само твърдяното през 2023 г., което вече е било разгледано. В тази връзка, председателят на АК - Хасково е счел, че искането за изключването на адв. М. А. от списъка по чл. 25 от ЗУБ е неоснователно. С оспореното в настоящото производство Решение № 246 на Националното бюро за правна помощ, обективирано в Протокол № 7/28.07.2025 г. на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, във връзка с чл. 33, ал. 5, т. 3 от ЗПП адвокат М. А. А. е заличена от Националния регистър за правна помощ, член на АК - Хасково, вписана в НБПП под № 6047, за срок от една година, считано от влизане в сила на решението. Решението е мотивирано с факта, че след подадения сигнал в НБПП с уведомление с изх. № Б-48/30.05.2023 г. от г-жа И. С. - директор на ППЗБМ-БХК, в изпълнение на чл. 8, т. 6 от Закона за правната помощ Бюрото е осъществило контрол по предоставянето на правна помощ от служебно назначения на малолетната непридружена Х. Ш. С. от Сирия, търсеща международна закрила в Република България, с Решение № 2460/23.09.2022 г. на председателя на НБПП адвокат М. А. А.. При извършване на проверката Бюрото е констатирало съществено нарушение на законоустановеното задължение на адв. А. за съвестно изпълнение на адвокатската професия и защита правата и законните интереси на лицето по най-добрия начин, съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, тъй като същата отказала да подаде касационна жалба до ВАС, с която да обжалва решението на Административен съд - Хасково по адм. дело № 409/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение № 18719/16.12.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на детето е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е, че адв. А. не е изчерпала всички законни и допустими правни средства за защита правата и интересите на детето. Посочено е, че съгласно чл. 44 от Закона за адвокатурата „Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента“. В тази връзка служебно назначеният адвокат, ръководейки се от върховенството на закона, бил длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Изискваното от законодателя водене на защитата по най-добрия начин изключвало вариант или възможност адвокатът да преценява предварително крайния изход на делото, без да е изчерпал всички възможности за защита. Предвид изложеното и констатациите от извършената проверка, е прието, че е проявена небрежност от адвокат М. А. А. при изпълнение на задълженията по чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и по чл. 9, изр. 1 и чл. 11, ал. 4, изр. 1 от Етичния кодекс на адвоката, което е недобросъвестно извършена правна помощ. С писмо изх.№ 25-203-2124/21.08.2025 г. жалбоподателката е уведомена за постановеното решение и е изпратен препис-извлечение от Протокол № 7/28.07.2025 г. от заседание на НБПП. Писмото е връчено, видно от приложеното известие за доставяне (л. 25), на 26.08.2025 г. Жалбата срещу така постановеното решение е подадена в Административен съд – Хасково на 04.09.2025 г. и е регистрирана с вх. № 10722/04.09.2025 г. по описа на съда (л. 2). Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е допустима, доколкото е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК и е подадена от лице, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 246 от 28.07.2025 г. на Националното бюро за правна помощ, с което адвокат М. А. А. е заличена от Националния регистър за правна помощ за срок от една година на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, във връзка с чл. 33, ал. 5, т. 3 от Закона за правната помощ. Основанието за налагане на санкцията е констатирано от административния орган нарушение на задълженията по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, изразяващо се в отказ на адвоката да подаде касационна жалба до Върховния административен съд срещу решение на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на представлявано от жалбоподателката малолетно дете срещу отказ за предоставяне на международна закрила. При извършване на съдебния контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът следва да провери дали актът е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуални правила, дали съответства на материалния закон и дали е постановен при правилна преценка на целта на закона. Съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган по аргумент от чл. 33, ал. 6 от ЗПП. Съгласно тази разпоредба Националното бюро за правна помощ може да заличи адвокат от Националния регистър за правна помощ за срок до три години при установено нарушение на задълженията, свързани с предоставянето на правна помощ. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 3 от ЗПП предвижда заличаване при недобросъвестно извършена правна помощ, която е основанието, въз основа на което е постановено обжалваното решение. Правомощието на НБПП да налага санкцията по чл. 33, ал. 6 от ЗПП произтича от функцията на този орган да осъществява контрол върху качеството на предоставяната правна помощ съобразно чл. 8, т. 6 от ЗПП. В конкретния случай проверката е била инициирана по повод на постъпил сигнал от Български хелзинкски комитет, както и на уведомление по чл. 6 от Тристранната нота между НБПП, ВКБООН и БХК, което е в рамките на установения механизъм за контрол. По отношение на спазването на процедурата съдът констатира, че в заседанието на НБПП на 28.07.2025 г. са участвали петимата членове на Бюрото по чл. 11, ал. 1 от ЗПП, което осигурява изискуемия кворум за вземане на решения. Решението е прието след обсъждане на представените материали, включително подадените сигнали, становището на Адвокатска колегия – Хасково и другите доказателства по преписката. Гласуването е проведено явно и решението е взето единодушно от всички присъстващи членове, което е отразено в Протокол № 7 от 28.07.2025 г. Решението съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, ясни мотиви и разпоредителна част. Оплакването за липса на мотиви по чл. 59, ал. 2 АПК е неоснователно, доколкото в оспорения акт са изложени фактическите обстоятелства и правните основания, въз основа на които органът е приел, че адвокатът е нарушил задълженията си. В мотивите на обжалваното решение ясно е посочено кое именно поведение на жалбоподателката е било квалифицирано като нарушение, а именно отказът да подаде касационна жалба до Върховния административен съд срещу Решение № 322 от 04.05.2023 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 409/2023 г. Изложени са съображенията на административния орган относно характера на това процесуално бездействие и неговото значение за защитата на интересите на представляваното малолетно лице. Подробно е обосновано защо отказът от обжалване се счита за съществено нарушение на законоустановеното задължение за съвестно изпълнение на адвокатската професия по смисъла на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, като е посочено, че адвокатът не е изчерпал всички законни и допустими правни средства за защита на правата и интересите на детето. Административният орган е аргументирал своята позиция с приложимите законови разпоредби, включително чл. 44 от Закона за адвокатурата, съгласно който адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента, както и с разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от същия закон, задължаващи адвоката да защитава правата и законните интереси на клиента по най-добрия начин. В мотивите е формулиран и извод, че изискваното от законодателя водене на защитата по най-добрия начин изключва възможността адвокатът да преценява предварително крайния изход на делото, без да е изчерпал всички възможности за защита. Доколко така изложените мотиви обосновават взетото решение по същество е въпрос, свързан с материалната законосъобразност на оспореното решение. Неоснователно е възражението, изтъкнато в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, за изтекла погасителна давност по отношение на твърдяното нарушение, доколкото е изминал период, по-дълъг от една година от датата на извършването му. Действително, съгласно чл. 134, ал. 1 от Закона за адвокатурата, дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказание не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. В случая обаче не се касае за ангажиране на отговорност за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 133, ал. 1 от Закона за адвокатурата, а за заличаване от Националния регистър за правна помощ по смисъла на Закона за правната помощ. От фактическа страна е безспорно, че адвокат М. А. е била определена за представител по чл. 25 ЗУБ на непридружено малолетно лице, че компетентният административен орган е отказал предоставянето на международна закрила на детето, че жалбата срещу така постановения отказ е била отхвърлена с Решение № 322/04.05.2023 г. на Административен съд - Хасково и че жалбоподателката не е подала касационна жалба против съдебното решение, при което същото е влязло в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 6 от Закона за правната помощ, Националното бюро за правна помощ осъществява контрол по предоставянето на правна помощ. При установяване на недобросъвестно изпълнение на задълженията, свързани с предоставянето на правна помощ, Бюрото може да наложи санкция по чл. 33, ал. 6 от същия закон, включително заличаване от регистъра за определен срок. В настоящия случай административният орган е приел, че жалбоподателката е нарушила задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата, като не е подала касационна жалба срещу решението на Административен съд - Хасково. Според мотивите на оспореното решение, адвокатът е бил длъжен да изчерпи всички законни и допустими правни средства за защита, като в случая отказът да се подаде касационна жалба е приет за недобросъвестно изпълнение на професионални задължения от страна на адв. А.. Съдът намира този извод за неправилен и необоснован. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Проявление на този конституционен принцип е нормата на чл. 2, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно която при упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за адвокатурата, от своя страна, задължава адвоката да изпълнява съвестно задълженията си, произтичащи от упражняването на адвокатската професия. Съгласно чл. 40, ал. 2 от същия закон, адвокатът е длъжен да защитава правата и законните интереси на представляваното от него лице по най-добрия начин. Тълкуването на понятието защита по „най-добрия начин“ обаче не може да се свежда до механично и формално използване на всички процесуални средства за правна защита. Адвокатската дейност по своята същност предполага професионална преценка и избор на процесуална стратегия, съобразена с конкретните факти и обстоятелства по делото, събраните доказателства, правната уредба и интересите на представляваното лице. Адвокатът има право и задължение да определи самостоятелно линията на защита въз основа на обективен анализ на обстоятелствата по конкретното дело. Законът не установява абсолютно задължение за използване на всички процесуални средства независимо от тяхната целесъобразност, а изисква професионална преценка дали упражняването на дадено право действително служи на интереса на представляваното лице. При служебно назначен адвокат по ЗПП тази преценка следва да бъде равностойна на грижата при упълномощаване по чл. 25 от Закона за адвокатурата, но това отново не предполага задължително използване на всяко процесуално средство независимо от неговата целесъобразност и ефективност. Напротив, защитата по най-добрия начин може да изисква и съзнателно неупражняване на определени процесуални права, когато това противоречи на интереса на съответното лице. В разглеждания случай се установява, че жалбоподателката е осъществила процесуално представителство на малолетната Х. Ш. С. в производството пред Държавната агенция за бежанците. Тя е подала жалба срещу отказа за предоставяне на международна закрила и е представлявала детето в производството пред Административен съд - Хасково. След постановяване на съдебното решение, с което жалбата е отхвърлена, адвокатът е анализирал мотивите на съда и е взел решение да не подава касационна жалба до Върховния административен съд. Така взетото решение не може автоматично да се квалифицира като недобросъвестно изпълнение на професионални задължения. От представените по делото доказателства се установява, че преценката на адвоката е била обоснована с конкретни обстоятелства, свързани с интереса на детето. По делото са събрани данни, че детето е родено в Турция и е живяло продължително време там заедно със семейството си, като е посещавало детска градина и е получавало здравни грижи. Семейството на детето също се е намирало в Турция към онзи момент. При тези обстоятелства решението на адвоката да не подава касационна жалба, която би забавила фактическото връщане на детето при семейството, представлява професионална преценка, основана на анализ на конкретната ситуация и интересите на представляваното лице. Подобна преценка попада в рамките на адвокатското усмотрение и не може да се разглежда като нарушение на задължението за защита по най-добрия начин само на основание, че не са изчерпани всички теоретично възможни процесуални средства. Контролът по чл. 8, т. 6 ЗПП позволява на Бюрото да следи качеството на правната помощ и да прилага мерки по чл. 33 ЗПП, включително заличаване от НРПП при неизпълнение или некачествено изпълнение на задълженията по предоставяне на правна помощ. Тези правомощия обаче не премахват принципа на независимост на адвокатската професия по чл. 2, ал. 2 ЗА, нито превръщат НБПП в орган, който абстрактно да предпише единствено „правилната“ защитна стратегия. Наличието на спор относно избора на процесуална линия само по себе си не е равнозначно на небрежност или недобросъвестност по смисъла на чл. 40 ЗА; необходимо е органът да установи конкретни данни, че неизползването на определено процесуално средство е обективно неоправдано, против интереса на детето и в разрез с професионалната грижа. В случая от мотивите на оспорения акт може да се направи извод, че „изчерпването на всички законни и допустими средства“ е част от качественото изпълнение на задълженията по предоставяне на правна помощ по дефиниция. Подобно разбиране обаче излиза извън смисъла на чл. 40 ЗА, който не установява задължение за обжалване на всяко неблагоприятно решение до касационна инстанция, а изисква защита „по най-добрия начин“, което предполага професионална преценка, особено когато клиентът е дете и водещ е неговият най-добър интерес. В тази рамка правно значимите факти като изразената воля на бащата за връщане на детето в Турция, продължителното пребиваване на семейството там, достъпът до социални и здравни услуги, времето, което би отнело едно евентуално касационно производство и неговият ефект върху фактическото реинтегриране на детето в семейната среда, са били от съществено значение за професионалната преценка на процесуалния представител. При анализа на адвоката водещ е следвало да бъде най-добрият интерес на детето, който в случая е бил свързан не с наличието на висящо съдебно производство, а с фактическото реинтегриране на детето в семейната среда, където се намират неговите родители. От съдържанието на акта не се установява органът да е опровергал с конкретни факти или правни аргументи позицията за най-добрия интерес на детето, които да установят тезата, че подаването на касационна жалба в случая е било единствено възможната информирана и професионално оправдана стратегия. Упражняването на процесуалното право на жалба не е задължение на страната, нито на процесуалния й представител, а е предоставена от закона правна възможност, основана на самостоятелна преценка, съобразно събраните по делото доказателства и професионалните познания и опит на процесуалния представител. Правото на жалба не следва да се упражнява самоцелно и на всяка цена, особено, когато неблагоприятното решение е надлежно мотивирано и упражняването на правото на касационна жалба не е задължително да промени крайния изход на правния спор, а по-скоро би довело до загуба на процесуално време. Следва да се има предвид и обстоятелството, че Адвокатска колегия - Хасково, след като е разгледала същия сигнал и е поискала обяснения от жалбоподателката, е приела, че не са налице законоустановените предпоставки за образуване на дисциплинарно производство срещу адв. А.. Макар контролът и производството по Закона за правната помощ да са самостоятелни спрямо дисциплинарната отговорност по Закона за адвокатурата, преценката относно спазването на стандартите по чл. 40 ЗА има значение при прилагането на чл. 33, ал. 5 ЗПП, тъй като и двата режима се отнасят до същото поведение на адвоката и същите професионални стандарти. При липса на дисциплинарно основание за санкция от страна на специализирания орган, НБПП следва да обоснове с конкретни и убедителни мотиви защо счита, че е налице недобросъвестно изпълнение по смисъла на чл. 33, ал. 5, т. 3 ЗПП. В случая административният орган не е взел предвид всички релевантни обстоятелства по случая и е основал решението си на формално тълкуване на задълженията на адвоката, без да анализира действителното съдържание на професионалната му преценка и обосноваността на избраната процесуална стратегия. Изводът, че адвокатът е нарушил задълженията си, само защото не е подал касационна жалба, не съответства на надлежното тълкуване на нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата и не отчита спецификата на конкретния случай. При това положение оспореният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Оспореното Решение № 246 от 28.07.2025 г. на Националното бюро за правна помощ следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени произтеклите от делото разноски, възлизащи на 10 лева – държавна такса за настоящото производство и 1 000 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.10.2025 г. (л. 353). Направено е възражение за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника. Съдът намира това възражение за неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1 000 лева. Вземайки предвид посоченото като ориентир, съдът намира, че в случая заплатеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на осъществената от процесуалния представител дейност по правна защита и съдействие, поради което не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Водим от горното, Административен съд - Хасково