Решение № 6045 от 24.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 8932/2021 г.

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45 от ЗЗД. По изложените в исковата молба и уточнителна молба вх.рег.№ 27367/ 16.11.2021г. обстоятелства ищцата И. Й. Р. с ЕГН •••••••••• е предявила срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата 101 146.80лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава за периода от 13.12.2010г. /датата на изземването/ до 25.05.2021г. /датата на възстановяване/ върху парични средства /банкноти/ в размер на 95 000лв., които били иззети от ищцата като веществени доказателства на 13.12.2010г. по досъдебно производство ДП №447 /2020г. по описа на ГД „ДП“, пр.пр.№12502/2010г. по описа на СГП, което е образувано срещу третото лице, оправдано с влязла в сила присъда. В исковата молба се твърди, че с протокол за изземване от 13.12.2010г. от жилището на ищцата в гр.Варна били иззети множество вещи, в това число мобилен телефон и банкноти на стойност 95 000 лв., които били приложени като веществени доказателства по образуваното ДП №447/2010г. по описа на ГД „Досъдебно производство“, пр.пр. №12502/2010г. по описа на СГП. Ищцата твърди, че в хода на съдебния процес по образуваното н.о.х.д. № 3367/2017г. по описа на СГС е депозирала молба до наблюдаващия прокурор за връщане на приобщените като веществени доказателства вещи, без резултат. Сочи, че с постановление от 03.02.2016г. бил върнат само мобилният телефон, но не и паричната сума. При постановяването на Присъда от 25.06.2019г. по н.о.х.д. № 3367/2017г. по описа на СГС, съдът не се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства. Сочи се, че на 26.04.2021г. ищцата подала заявление за възстановяване на иззетата сума, като на 25.05.2021г. сумата в размер на 95 000 лева, била преведена по банкова сметка. Сочи се, че разследването се е проточило твърде много извън предвидените в НПК срокове, като досъдебното производство е образувано през 2010 година, а съдебното е образувано едва през 2017г. Наведен е довод, че в резултат на действията и бездействията на служители на ответника - Прокуратурата, като ръководеща разследването, ищцата била лишена в продължение на почти 11 /единадесет/ години от собствените и средства – сумата 95 000 лв., което и причинило имуществени вреди, поне в размер на законната лихва за периода от 13.12.2010г. – датата на изземване на банкнотите, като веществени доказателства до 25.05.2021г. - датата на възстановяване на иззетата сума. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България, чрез пълномощника юрк.М. С.. Ответникът навежда възражение за недопустимост на исковата претенция, в условията на евентуалност – неоснователност. Оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че наблюдаващият прокурор следва да има законово задължение да предприеме определено действие - да разпореди/постанови връщането на веществени доказателства на правоимащия. Сочи, че веществените доказателства се пазят, докато приключи наказателното производство съгласно нормата на чл. 111, ал. 1 от НПК. Предметите, иззети като веществени доказателства, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, по изключение, с разрешение на прокурора, когато същият прецени, че това няма да затрудни разкриването на обективната истина и предметите не са предмет на административно нарушение - чл. 111, ал. 2 от НПК. Обобщава, че връщането на приобщените като веществени доказателства предмети представлява правна възможност, а не задължение за прокурора, и се прилага по негова преценка. Твърди още, че възможността за връщане е уредена като изключение от правилото, то същата не се прилага служебно, а при направено искане от страна на правоимащото лице. Заявява, че такова нарочно искане от страна на ищцата е направено за първи път едва през месец януари 2016 г. Сочи, че в постановлението от 03.02.2016 г. подробно са обосновани причините, мотивирали наблюдаващия прокурор да откаже връщането на приобщените като веществено доказателство парични средства. Излага съображения, че по наказателното производство не се е бездействало, а напротив - предвид огромния обем процесуално- следствени действия е имало необходимост от удължаване на сроковете за разследване и задържането на иззетата сума е било необходимо. На следващо място посочва, че постановлението, с което е оставена без уважение молбата за връщане на паричната сума в размер на 95 000 лева, не е атакувано по законоустановения ред пред съд - чл. 111, ал. 3 от НПК. В случай, че ищцата е била недоволна от отказа на прокурора и е смятала, че са налице основания за връщане на веществените доказателства преди приключване на наказателното производство, тя е имала възможността да обжалва постановлението, но не го е сторила. Навежда възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от внасяне на обвинителния акт в съда - 13.07.2017 г. (представляващо крайният момент, към който прокурорът е разполагал с компетентност да се разпорежда с приобщените веществени доказателства) до подаване на процесната искова молба - 13.07.2021 г., е изминал период по-дълъг от 5 години. В отговора на исковата молба е направено искане да бъде изискано н.о.х.д. № 3367/2017 г. по описа на СГС, ведно с досъдебно производство № 447/2010 г. по описа на ГД „Досъдебно производство“, пр. пр. № 12502/2010 г. по описа на СГП. В съдебно заседание ищцата Р., чрез пълномощника си адв.Ж. К. поддържат предявените искове. В открито с. з. Прокуратура на Република България чрез юрк. М. С. оспорва иска. Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, като се установява и от събраните писмени доказателства, че Досъдебно производство №44/2012г. по описа на СлО при СГП - пр.пр. №12502/2010г. е образувано с Постановление от 08.12.2010г. на прокурор при СГП за данъчно престъпление по чл.255, ал.1, вр. с т.5 и т.6 НК срещу неизвестен извършител за това, че в периода 01.05.2010г.- 30.11.2010г. е избегнал плащане на данъчни задължения в големи размери, като е осъществявал счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и е използвал документи с невярно съдържание пред органите по приходите. Видно от приетия протокол за претърсване и изземване от 13.12.2010г. с по Досъдебно производство №44/2012г. по описа на ГД „ДП“, на сочената дата от ищцата И. Й. Р. с ЕГН ••••••••••, при претърсване на жилище и - апартамент №8, намиращо се в гр. Варна, ж.к.•••• е била иззета и приобщена като веществено доказателство сумата от 95 000лв. (с описани купюри), както и мобилен телефон „Нокия“ със сериен №353417049079741, съдържащ карта „Глобул“./л.5-л.10 от делото/ Ищцата И. Й. Р. е разпитана еднократно в досъдебното производство в качеството на свидетел, съгласно Постановление на СГП от 17.08.2016г. за възлагане на отделни следствени действия по разследването на ОСО - ОП Варна. /л.84-л.87 от делото/ Видно от приетото постановление от 03.02.2016г. на прокурор Д. Д. от СГП, на посочената дата наблюдаващият наказателното производство прокурор от изготвил постановление, с което е оставил без уважение подадената от адв.Т.Т. - повереник на И. Р. молба за връщане на иззетата като веществено доказателство сума от 95 000лв., като разпоредил връщане на мобилен телефон „Нокия“ със сериен №353417049079741, съдържащ карта „Глобул“ иззет като веществено доказателство на 13.12.2010г./л.11- л.12 от делото/ По делото е прието за безспорно обстоятелството, че ищцата не обжалвала постановление от 03.02.2016г. Не е спорно, че обвинителен акт срещу П.Д.К. е внесен в съда от СГП на 13.07.2017г. По внесения от СГП обвинителен акт е образувано НОХД № 3367/2017г., по описа на СГС, НО, 31 състав. Видно от приетата в заверен препис Присъда №162/25.06.2019г. постановена по НОХД № 3367/2017г., по описа на СГС, НО, 31 състав, подсъдимия П.Д.К. е признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и е оправдан по обвинението за това престъпление. Присъдата на СГС е влязла в сила на 09.07.2020г., като в нея липсва произнасяне по веществените доказателства /препис на л.80 от делото/. След влизането в сила на оправдателната присъдата, с нарочно Определение № 260841 от 4.03.2021г. постановено по НОХД № 3367/2017г., на основание чл.111 НПК, СГС, НО, 31 състав е уважил молбата на И. Й. Р. за връщане на веществени доказателства иззети от жилището и гр. Варна, ж.к.••••, ет.6, а именно сумата от 95 000лв. Определението за връщане на веществените доказателства е влязло в сила 13.04.2023г./л.13- л.14 от делото/ По делото няма спор, че фактически сумата от 95 000лв. е получена от ищцата на 25.05.2021г. след банков превод от ГД „Национална полиция“, което се установява и от приетото извлечение от банкова сметка на ищцата ЦКБ АД- клон Варна за периода 25.05.2021г. – 10.06.2021г. /л.14 от делото/ Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По допустимостта: Предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД е процесуално допустим – заявен е от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес, с оглед наведените в исковата молба твърдения. В случая ответникът отговаря по чл. 49 ЗЗД, защото не са налице предпоставките на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ. Твърденията на ищеца са, че са му причинени вреди от необоснованото задържане (невръщане) на веществени доказателства, които са иззети от него, за да документират осъществено престъпление и е осъществен деликт, изразил се в бездействие от страна на Прокуратурата, осъществяваща ръководство и надзор върху разследването. Тези твърдения на ищеца за причинените му от Прокуратурата вреди излизат извън приложението на ЗОДОВ, уреждащ лимитативно хипотезите на отговорност на прокуратурата по този закон, поради което съдът квалифицира предявения иск не по ЗОДОВ, а по чл.49 ЗЗД и е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, като предявен по чл.2б от ЗОДОВ. По същество: Заявен е иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл.45, ал1 ЗЗД. Основателността на иск по чл.45 ЗЗД предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата, вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената работа. Съгласно чл.127 от Конституцията на Република България възлага на Прокуратурата задължението да следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, именно нейната обективна отговорност за причинените на ищеца имуществени вреди от задържането на паричните му средства като веществено доказателство по горепосоченото досъдебно производство следва да бъде ангажирана в случая. Като юридическо лице и орган, натоварен с горепосочените правомощия, тя носи спрямо пострадалите лица отговорността за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени им от незаконосъобразното поведение и действия на всички служители от нейната структура и на тези в разследващите органи. Също така Прокуратурата е органът, упражняващ надзор върху процесуалните действия на следствените органи, подготвящи държавното обвинение спрямо физическите лица в извършване на извършени престъпления от общ характер, именно тя го повдига и поддържа, когато счете, че то е обосновано от събраните в тази връзка доказателства и може да го оттегли, ако не се подкрепя от наличните данни. Обективната отговорност на Прокуратурата е функция от тази на горепосочените служители, за която важат предпоставките от хипотезата на чл.45 от ЗЗД, а именно: установено деяние (действие или бездействие), което е противоправно, настъпили вреди (при установена причинна връзка между тях и деянието) и субективен елемент– вина, наличието на която законът предполага по презумпция, докато не бъде надлежно оборена. Отнемането на процесната сума в размер 95 000 лв. от ищцата, за периода от 13.12.2010г. до 25.05.2021г. като веществено доказателство по ДП 44/12г. е безспорен по делото факт, т.е. установено е деяние. Относно противоправността: Съгласно отговора даден в Решение № 136 от 27.06.2019г. по гр.д. № 501/2019г., ІІІ г.о. на ВКС: „.. в хипотеза на предприети от страна на компетентните органи действия по реда на чл. 109-113 НПК, противоправност би било възможно да е налице например когато: 1. вещите определени като веществено доказателство не са свързани с престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, т.е. за тях не е налице нито едно от следните изброени условия - не са предназначени, или не са послужили за извършване на престъплението, или върху тях няма следи от престъплението, или не са били предмет на престъплението, както и по никакъв начин не могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, 2. постановен е отказ на прокурора за връщане на вещта, иззета като веществено доказателство, без същият да е обоснован със затруднение на разкриването на обективната истина и без вещта да е предмет на административно нарушение, 3. обосновано е задържането на определена вещ като веществено доказателство с наличие на възникнал спор по смисъла на чл. 113 НПК за право върху същата вещ, подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, без такъв да е налице или спор е налице, но той е възникнал преди, а не след образуване на наказателното производство. При липса на заявен спор, основанието за задържането на вещ, собственост на трето лице е незаконосъобразно /вж. решение по гр. д. № 4171/2014 г. на І г.о./, 4. Органите на предварителното производство не са изпълнили задължението си да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство или не са изпълнили задължението си да върнат на лицето, от което са иззети вещите след прекратяване на образуваното производство. Настоящият състав на СГС възприема и споделя посочената практика на ВКС и съобразно установените по делото факти намира, че в случая е налице противоправно поведение - действия и бездействие на Прокуратурата във връзка със задържането на иззетите от ищеца пари като веществени доказателства. На първо място от данните на наказателното производство е установено, че разследването по него не е водено срещу ищцата И. Р. за осъществено от нея престъпление. По отношение на ищцата след разпита и в качеството на свидетел не са осъществявани каквито и да е процесуално- следствени действия, нито по отношение на иззетите парични средства са извършвани технически експертни действия. При направеното искане за връщането на сумата прокурорът от СГП не се е обосновал със затруднение в изясняването на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина, нито че същата е предмет на административно нарушение или че е налице правен спор, като и при привличането на обвиняемия и до внасянето на обвинителния акт прокурорът не се е произнесъл за връщането на веществените доказателства. При тези установени по делото факти настоящият състав на СГС намира за неоснователен довода на Прокуратурата, че е имала право да задържи паричната сума на ищеца до завършване на наказателното производство, тъй като както се посочи, по отношение на ищеца и иззетите от него парични средства не са извършвани процесуалноследствени действия, а нормата на чл.111, ал.2 НПК изрично урежда правомощие на прокуратурата да разрешава връщането на предметите, иззети като веществени доказателства на собствениците им преди да завърши наказателното производство, в случаите, когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Действащият НПК предвижда изискване към прокуратурата и разследващите органи да осигурят провеждането на предварителното производство в предвидените в кодекса срокове (чл.22, ал.2 НПК); за разследващия орган да взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона и под ръководството на прокурора (чл.203, ал.1 НПК, вр. с чл.46, ал.2 и чл.196 НПК). Сроковете за предварителното производство са двумесечни и могат да бъдат продължавани от Прокуратурата с не повече от няколко месеца - до 6м. (при фактическа и правна сложност до 4месеца) и само в изключителни случаи с още няколко по 2м. от административния ръководител (чл.234 НПК). В случая предварителното производство е продължило в много по-дълъг срок от предвидените в НПК срокове и привлечена към наказателна отговорност не е ищцата И. Р., а лицето П.Д.К., което е налагало внимателно обсъждане от прокурора на въпроса налице ли са аргументи за задържане на иззетите от Р. парични средства и за връщането им на това на ищцата на основание чл.111, ал.2 НПК Съдът намира, че след като наказателното преследване, заради което е била иззета от ищцата Р. процесната сума, е приключило с оправдаване на подсъдимия, то всички извършени в това производство процесуални действия на следствените органи и прокуратурата, създаващи рестрикции за взелите в него участие правни субекти, включително и за онези, чието имущество е било иззето и задържано като веществено доказателство, следва да се счетат за неправомерни и подлежащи на обезщетение, ако от тях са произтекли вреди. /В този смисъл Решение №43/24.03.2022г. по гр.д. №12/2022г. на АС Бургас/ Отделно от това конкретиката на казуса добавя в подкрепа на горния извод съображението, че спрямо иззетите парични средства не са извършвани технически експертни действия, които да обосноват приобщаването им като веществено доказателство в наказателното дело и задържането им в това качество до постановяването на оправдателната присъда, дори по-късно. Характерът на престъплението по чл.255 от НК - документно, насочено против данъчната система, също не предполага изземване на парични средства като веществени доказателства, още повече когато целта на производството е събирането на данни за престъпна дейност на управителя на дружество, в което липсват данни ищецът да е имал някакво участие. Затова съдът намира за неоснователен довода на Прокуратурата, че е имала право да отнеме и задържи процесната парична сума до завършване на наказателното производство. В контекста на изложените дотук съображения за противоправност на действията на Прокуратурата, съдът счита неоснователно и възражението и, че необжалването пред наказателния съд на отказа да върне на ищцата Р. иззетата му като веществено доказателство сума, освобождава ответника от дължимата спрямо ищеца отговорност. Такава нормативна връзка на взаимна зависимост между двете обстоятелства законът не предвижда изрично, нито тя може да се изведе от тълкуването на относимите към спора материално правни норми самостоятелно и в тяхната съвкупност. Неупражняването на процесуалното право на жалба срещу горепосочения отказ (вж.Постановлението на СГП от 03.02.2016г.) лишава ищеца само от възможността да постигне чрез инстанционен контрол по[1]благоприятно за себе си положение, но не поставя причинилата му вреда страна в по-добро положение, не я освобождава от носенето на обективна отговорност за действията на работещите в нея лица, нито я намалява по размер. Също толкова неотносима към възникването на тази отговорност или размера и е отмяната от наказателния съд на отказа на Прокуратурата, като незаконосъобразен. Ефектът би бил само съкращаване на периода, през който се търпят вредите, но успешното обжалване не представлява изискуема от закона предпоставка за диренето на отговорност от Прокуратурата за причинени вреди, нито я ограничава. Еднакво неоснователно в контекста на освобождаване от отговорност е и възражението на Прокуратурата, че веществени доказателства се връщат по преценка на прокурора съгласно чл.111, ал.2 от НПК само по изключение, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина, защото ако тази възможност се приложи правилно, би ограничила вредите спрямо ищеца съществено. Имуществените вреди на ищеца са също установими по естеството си. Те представляват пропуснати ползи от това, че притежателят на иззетите средства е бил лишен от тях за горепосочения период от време и претърпяната от това имуществена вреда е определяема от визирания в чл.86 от ЗЗД размер (на законната лихва за забава), защото това репарира стойностно минималната пропусната заради горното противоправно действие полза. Конкретният размер на вредата е определяем, включително в приложение разпоредбата на чл.162 от ГПК, даваща на съда правото на собствена преценка, която в случая обективно се подкрепя от изчисленията с он лайн общодостъпната в Интернет среда изчислителна система от програма „калкулатор.бг“. Размерът на обезщетението, изчислен по горния начин за целия посочен от ищцата период (13.12.2010г.- 25.05.2021г.), възлиза на 101 146.80 лева, колкото е заявената в исковата молба претенция за обезвреда. Предвид изложеното, предявеният деликтен иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан по основание и в предявения размер от 101 146.80 лева. По разноските: При този изход на спора право на разноски имат двете страни. На основние чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца Р. съдебни разноски в размер на 8045, 87лв. /от които 4000лв. адвокатско възнаграждение и 4045, 87лв. внесена държавна такса/, съразмерно на уважената част от исковете. Водим от горното, съдът