Решение № 8 от 6.1.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 2180/2025 г.

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД. Образувано е по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Борислав Иванов срещу В. И. П., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Перник, ул•••• ••••••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.••, представлявана от назначения и особен представител адвокат Р. З.. Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по силата на Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К - оператор, приети с Решение № ОУ - 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР и Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/обнародвана в ДВ, бр. 88/2004 г./. Твърди, че ответникът е титуляр на партида при него с абонатен № •••••••. Сочи, че в изпълнение на своето задължение по облигационното отношение е предоставял в недвижим имот, с административен адрес: гр. Перник, ул.•••• ••••••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.•• “В и К” услуги - доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, през периода от 05.06.2023 г. до 05.03.2025 г. на обща стойност 609.37 лв., като ответникът не е изпълнил своето задължение да заплати в срок посочената сума. Твърди, че поради изпадането в забава ответникът дължи и лихва за забава върху всяка просрочена главница в размер на общо 77.43 лв., считано за периода от 02.09.2023 г. до 02.06.2025 г. Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 609.37 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода и отведена и пречистена вода, във водоснабден имот, с административен адрес: гр. Перник, ул.•••• ••••••, бл.••, вх.•, ет.•, ап.•• през периода от 05.06.2023 г. до 05.03.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 77.43 лв., считано за периода от 02.09.2023 г. до 02.06.2025 г., като и законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2025 г./датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Исковата молба с приложенията е връчена на ответника, чрез назначения му особен представител. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Р. З.. Искът е оспорен като неоснователен. Оспорва се ответникът да се намира в облигационни отношения с ищеца, като се твърди, че не е собственик и не притежава вещно право на ползване върху процесния водоснабден имот. Излага се, че ответникът не е подавал заявление и не е сключвал договор с ищеца за доставка на вода и отвеждане и пречистване на канални води за този недвижим имот, поради което не е възникнало облигационно отношение по реда на чл. 14 от Наредбата № 4/2004 г. Оспорва се възникването на облигационно отношение между страните въз основа на общи условия, като се поддържа, че представените по делото такива не са публикувани в един местен и един централен ежедневник. Оспорва се истинността, достоверността, редовността и доказателствената сила на представената справка – извлечение за дължими суми, като се сочи, че тя е частен свидетелстващ документ и не се ползва с доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства. Поддържа се, че не е подписана от ответника, поради което не може да се ползва като направено от него признание на отразените факти. Излага се, че същата не е доказателство за правото на собственост на ответника върху процесния имот. В отговора се твърди, че начислените от ищеца В и К услуги многократно надвишават реално доставените във водоснабденото жилище. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, като неоснователен. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба, подадена от пълномощника - адв. М. М. заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да си уважи, като присъди направените съдебни разноски. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения особен представител – адв. Р. З., поддържа отговора. Оспорва предявените искове. Моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендира присъждане на разноски. Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното: Искът е подаден от надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен. Съображенията за това са следните: От служебно извършена справка в електронната страница на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява, че ищецът търговец, с предмет на дейност проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление на водоснабдителните, канализационните, електро – и топлоснабдителни системи /включително пречиствателни станции/, всички други дейности и услуги в страната и чужбина, незабранени от закона. Това обстоятелство е обявено от съда за общоизвестно на основание чл. 11, ал. 1 от ЗТРРЮЛНСЦ. От представената от ищеца справка № 746890/29.05.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписванията се установява, че на 20.12.2006 г. ответницата е придобила в собственост по договор за покупко-продажба недвижим имот, представляващ апартамент № 49 в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бл. 35, ет. 2. Не е установено вписване на последващо разпореждане със същия недвижим имот. От приложената справка – извлечение от счетоводството на ищеца № 22332/02.06.2025 г. се установява, че за посоченото жилище при ищеца е разкрита партида с абонатен № ••••••• на името на ответницата. От приетите акт /потвърждение/ сериен № 1088251406, съставен на 19.03.2019 г. в проценото жилище е монтиран водомер с отчет 0000. Актът е подписан от служител на ищцовото дружество и от ответницата, като потребител. Представен е електронен карнет за абонат № ••••••• за периода от 06.07.2023 г. до 05.03.2025 г. и справка за консумация за периода от 05.06.2023 г. до 05.03.2025 г., в които са вписани данни за показанията на водомера и количествата използвана вода. По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът кредитира изцяло заключението и, като пълно и обосновано, дадено от експерт с необходимите специални знания и професионален опит. От нея се установява, че в електронните карнети за процесните период и жилище са вписани данни за четири водомера, с поставени пломби, като са отразени дата на ново и старо отчитане и показанията за всеки от тях. В колона състояние са вписани „надписан“ или „нормален“. Датите на отчетите, за които е вписано „надписан“ и количеството е „0“ във фактурите не са начислявани сум. Експертът е констатирал, че за процесния период – 05.06.2023 г. – 05.03.2025 г. за абонатен № ••••••• в ищцовото дружество са начислени суми по фактури общо за 155.00 куб. м. по отчет на водомери и 8834 куб. м. преразпределени от общ водомер на обща стойност 609.37 лв. Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху всяко просрочено месечно вземане за периода от 02.09.2023 г. до 02.06.2025 г. е 77.43 лв. Към датата на извършената от експерта проверка – 08.12.2025 г. сумите, предмет на правния спор не са заплатени. Счетоводството на ищцовото дружество относно счетоводните записвания за процесния абонатен номер, е водено редовно. При така установените факти, настоящият състав намира от правна страна следното: Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребител на водоснабдителни и канализационни услуги е собственик или ползвател на имоти в етажната собственост. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор – „В и К“ ООД – гр. Перник. Следователно потребител на В и К услуги е всяко лице, което е собственик или има учредено вещно право на ползване на недвижим имот, находящ се в сграда, представляваща етажна собственост. Установимо от административния адрес на процесното жилище е, че същото се намира в сграда етажна собственост. От представената справка за вписвания в Агенция по вписванията се установява, че ответницата е придобила процесното жилище на 20.12.2006 г. и до приключване на съдебното дирене не се е разпоредила с него. Това обстоятелство, заедно с установеното откриване на партида на името на ответницата в ищцовото дружество и полагането и на подпис в качеството на потребител на В и К услуги, който не е оспорен, безспорно установяват, че тя е собственик на процесното водоснабдено жилище. В случая предмет на доказване е обстоятелството, че ответницата е потребител на В и К услуги, а не основанието на правото и на собственост, затова посочените доказателства са достатъчни да го установят при условията на главно и пълно доказване. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че ответницата е потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ и на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите условия и е имала задължение да заплаща доставените такива в жилището. Безспорно установено е, че през периода 05.06.2023 г. – 05.03.2025 г. стойността на използваните от ответницата В и К услуги е в размер на 609.37 лв. Ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 33, ал. 2 от Общите условия да заплати стойността им в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Затова на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава за периода от 02.09.2023 г. до 02.06.2025 г. в размер на законната лихва, върху дължимата от него главница. Размерът му е изчислен от вещото лице и е 77.43 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски – 100.00 – заплатена държавна такса, 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника. Предвид обстоятелството, че по силата на Решение на Съвета на Европейския съюз от 30.06.2025 г. за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в РБ е евро и с оглед постановяването на настоящото съдебно решение след тази дата, съдът счита, че всички суми следва да се присъдят в официалната за страната парична единица – евро, като се спази чл. 12 и чл. 13 от ЗВЕРБ. По изложените съображения, Съдът