Решение № 43 от 14.1.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 181/2024 г.

Производство по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ( ДОПК ). Жалбоподателят - „Инкогнито“ ЕООД, гр. Севлиево, ЕИК 107586104 - обжалва Решение № 47/08.04.2024 г. на Директора на ТД на НАП - В. Търново, с което по жалба на търговското дружество, рег. № 9615#1/ 22.08.2023 г., Директорът на ТД на НАП – Велико Търново в качеството му на по-горестоящ административен орган е потвърдил Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084/09.08.2023 г. на публичен съдебен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново в частта по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, а в частта по т. 2 от разпореждането жалбата на „Инкогнито“ ЕООД е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Искането е за отмяна на решението изцяло, като се позовава на института на погасителната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК и твърди, че са налице основания за отписване на конкретно посочени публични задължения, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 7140000362/2014 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. В жалбата се твърди, че неправилно била преценена от административния орган, издател на оспорения административен акт разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както и обстоятелството отделните изпълнителни основания да не били надлежно присъединени по изпълнителното дело. Заявено е искане за отмяна на обжалваното Решение. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на ТД на НАП В. Търново - се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен пр. представител, който в с.з. и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Според ответника неоснователно било твърдението, че за всяко отделно задължение следвало да се изпраща покана и съответно да се издава разпореждане на присъединяване. Заявява се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, ведно със законовите последици включително присъждане на разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Така оспореното решение е акт подлежащ на съдебен контрол, а жалбата е подадена в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен акт, поради което оспорването се явява допустимо съдът дължи разглеждането му по същество. Оспорващото дружество е подало до Публичен изпълнител на ТД на НАП – Велико Търново молба с вх. № С230007-000-0371377 от 01.08.2023 година, с правно основание чл. 225, ал. 1 от ДОПК с искане за постановяване на Разпореждане, с което да бъдат отписани като погасени по давност публични вземания за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2015 г., подробно посочени в справка за задълженията, плащанията които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуални към 31.07.2023 г., изд. от ТД на НАП Габрово. Въз основа на молбата е издадено Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084 от 09.08.2023 година от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, с което на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано прекратяването поради изтекла давност на вземания по ИД № 7140000362/2014 година, посочени в таблица в разпореждането – от ред № 1 до ред № 199 включително, като в разпореждането са изложени подробни мотиви относно характера на задълженията, предприети действия, водещи до спиране и/или прекъсване на давността, като в заключение е посочено, че при очертаната фактическа обстановка не е изтекъл давностният срок, включително и абсолютният такъв, регламентиран в чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Разпореждането е връчено на оспорващото дружество на 14.08.2023 година, което в предвидения за това срок го е обжалвало пред Териториалния директор на ТД на НАП – Велико Търново. С Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 145 от 12.09.2023 година на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Велико Търново е отменил като незаконосъобразно Разпореждане с изх № С230007-137-0006084 от 09.08.2023 година, издадено от публичен изпълнител и преписката е върната за предприемане на действия съобразно мотивите на решението. Решението е връчено на оспорващото дружество на 18.09.2023 година и по предприето в срок оспорване по съдебен ред е образувано Адм. Дело № 196/2023 година на Административен съд – Габрово. С Решение № 347 от 19.03.2024 г. по цитираното дело е отменено Решение № 145 от 12.09.2023 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и е върната преписката на Директора на ТД на НАП В. Търново за ново произнасяне съобразно дадените указания. Съдът е изложил мотиви, че не възприема извода на АО, че са налици предпоставките на чл. 9, ал.1 от АПК, приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК. Приел е, че се касае за друг период и вид вземания. Дадени са указания при новото произнасяне да се отговори на направените от жалбоподателя оплаквания и възражения, да се изследват и анализират действията на публичния изпълнител, като се изложат подробни и съдържателни мотиви, кореспондиращи с конкретно установената фактическа обстановка. С решението на териториалният директор на ТД на НАП - В. Търново е описал горните данни относно описаното съдебно производство, както и данните от административната преписка: В ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово е образувано изпълнително дело № 7140000362 от 2014 г. със Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 0362- 000001/19.08.2014 г., получено от адресата на 20.08.2014 г. В него за принудително събиране са приети голям брой публични задължения. Издавани са и редица Разпореждания за присъединяване, приложени по преписката. Приел е по изпълнителното дело да са предприемани редица действия по принудително изпълнение, като са налагани и обезпечителни мерки, довели съответно до прекъсване и спиране на давността по смисъла на чл. 171 от ДОПК. На 01.08.2023г., с вх. № С23007-000-0371377, по описа на изпълнителното дело, е постъпило възражение от „ИНКОГНИТО“ ЕООД. С него е отправена молба за погасяване по давност на изрично посочени публични задължения „от ред 1 на стр. 1 до ред 9 на страница 22“ от приложена справка за задължения на лицето. В кръга на своите правомощия по закон, компетентният публичен изпълнител се е произнесъл с Разпореждане с изх. №С230007- 137-0006084/09.08.2023г„ с което е отказал да погаси по давност всички посочени от задълженото лице публични задължения. Предвид изложеното, заявените оплаквания и доказателства по преписката АО установил, че всъщност правния спор е по отношение приложението на института на погасителната давност по отношение на публични държавни вземания и приел процесните да са именно такива по аргумент от чл. 162, ал. 2. т. 1 от ДОПК, съответно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Същите се подчинявали на общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК - съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността. Законодателят е посочил, че давността спира с налагането на обезпечителна мярка (чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК) и се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 172, ал. 2 от ДОПК). Особеното при спирането е. че периодът на спиране не се включва в срока на давността - с него тя се удължава докато при прекъсване на давността - започва да тече нова петгодишна давност. Тъй като и в жалбата, и в оспореното решение задълженията са разгледани по съответното изпълнително основание и периоди, то и същия е възприет и в настоящото решени. По този начин АО подробно е изложил следното: По отношение на десет подробно описани декларации Образец 6, депозирани на 30.12.2013 г. и касаещи съответно периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г., е изложил съображения, че за начало на давностния срок за вноските, предмет на декларациите следва да бъде приета датата 01.01.2015 г., тъй като те следвало да бъдат платени през 2014 г. Макар и да се отнасяли за по-стар период, те били деклариране през 2013 г. Като неоснователни е отхвърлил твърденията на жалбоподателя. че давността за тези публични задължения е започнала да тече от момента, в който те биха били дължими, ако „ИНКОГНИТО“ ЕООД е изпълнило законовото си задължение и е подало въпросните декларации в предвидения от закона срок за това и не следвало да полза права от своето противоправно поведение. Задълженията по декларации Образец 6 станали ликвидни и изискуеми едва с подаването им, тъй като именно декларацията е изпълнителния титул, който генерира основанието и размера на задължението по данъчно-осигурителната сметка на лицето. Давностният срок спрял да тече с налагането на обезпечителни мерки с Постановление изх. № 0362/2014/000137 от 02.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията в гр. Севлиево, с вх. per. № 2195 от 07.07.2015 г. по Акт № 153, том I от 2015 г., съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1, т.5 от ДОПК и съответно абсолютната десетгодишна давност не е изтекла. По отношение на вземанията, декларирани с декларации Образец 6 № 070021303442011/03.06.2013 г. за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2013 г., № 070021303923018/25.06.2013 г. е периода 01.05.2013 г. - 31.05.2013 г., № 070021304500258/25.07.2013 г. за периода 01.06.2013 г. - 30.06.2013 г., № 070021304878383/22.08.2013 г. е за периода 01.07.2013 г. - 31.07.2013 г., № 070021305422280/24.09.2013 г. е за периода 01.08.2013 г. - 31.08.2013 г., № 070021305945430/23.10.2013 г. е периода 01.09.2013 г. - 30.09.2013 г., № 070021306535858/22.11.2013 г. за периода 01.10.2013 г. - 31.10.2013 г., № 070021307251489/21.12.2013 г. за периода 01.11.2013 г. — 30.11.2013 г., доколкото е следвало да бъдат платени през 2013 година, съответно приел, че давността за тези вноски следва да бъде отчетена с начален момент 01.01.2014 г. и съответно са погасени по давност. Изложил, че при извършена служебна проверка е установено, че това автоматично е извършено в програмния продукт на НАП и съответно липсва правен интерес от обжалване и разглеждане на жалбата, в тази част. По отношение на декларации Образец 6 № 070021400250272/21.01.2014 г. за периода 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г., № 070021400671530/04.02.2014 г. за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г., № 070021401154800/20.02.2014 г. за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г., № 070021402108373/18.03.2014 г. за периода 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г., № 070021403136235/15.04.2014 г. за периода 01.03.2014 г. - 31.03.2014 г., № 070021404488503/20.05.2014 г. за периода 01.04.2014 г. - 30.04.2014 г., № 070021405434434/20.06.2014 г. за периода 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г., № 070021406126758/15.07.2014 г. за периода 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г., № 070021407407583/25.08.2014 г. за периода 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., № 070021408067630/23.09.2014 г. за периода 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г., № 070021408674051/15.10.2014 г. за периода 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г., № 070021409564945/17.11.2014 г. за периода 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г., № 070021410441993/15.12.2014 г. за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г., тъй като вноските следвало да бъдат платени през 2014 г. за начало на давностния срок е зачел 01.01.2015 г. Приел е, че същият е спрял да тече с налагането на обезпечителни мерки с Постановление (ПНОМ) с изх. № 2203/28.03.2014 г., по отношение на Декларция Образец 6 за периода 01.01.2009 г.- 31.01, 2014 г., като съобразил приложените отговори от банките, до които са изпратени запорни съобщения, от които е видно, че запорът е реално наложен. Наложени били и обезпечителни мерки - запор върху движими вещи - лек автомобил „ТОЙОТА КОРОЛА“ с Постановление с изх. №2203-12/10.06.2014 г., видно от писмо с рег. № 25057 от 13.06.2014 на МВР гр. Габрово, сектор „Пътна полиция“. Направен е извод, че с последното постановление се обезпечават декларации Образец 6 за периода 01.01.2009 г. -30.04.2014 г., а с ПНОМ изх. per. № 0362-000002/19.08.2014 г. и Запорни съобщения, изпратени на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД и в „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД. На 22.08.2014 г. до банките били изпратени разпореждания за изпълнение на запорните съобщения, което от своя страна отново представлявали действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК. За обезпечаване на събираемостта били наложени и допълнителни обезпечителни мерки с ПНОМ с изх. № 0362/2014/000137 от 02.07.2015 г., цитирано по-горе и отново се прави извод, че абсолютната десетгодишна давност, считано 01.01.2015 г. не е изтекла. По отношение на декларации Образец 6 № 070021500307417/16.01.2015 г. за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2014 г., № 070021501290169/17.02.2015 г. за периода 01.01.2015 г. - 31.01.2015 г., № 070021502405303/20.03.2015 г. за периода 01.02.2015 г. - 28.02.2015 г., № 070021503612731/22.04.2015 г. за периода 01.03.2015 г. - 31.03.2015 г., № 070021504444896/15.05.2015 г. за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. и № 070021505429882/17.06.2015 г. за периода 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. като начало на давностния срок Директорът на ТД на НАП – Велико Търнтово е приел датата 01.01.2016 г., тъй като вноските следвало да бъдат платени през 2015 г., но спрял да тече с налаганото на обезпечителни с ПНОМ изх. №0362/2014/000137 от 02.07.2015 г. и съответно абсолютната десетгодишна давност не е изтекла. По отношение на декларации Образец 6 № 070021506025546/07.07.2015 г. за периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г., № 070021507003684/12.08.2015 г. за периода 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. за начало на давностния срок е приета датата 01.01.2016 г., като АО отчита те да не са включени, като обезпечени в горното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 0362/2014/000137 от 02.07.2015 г. Излага съображения, че тъй като по изпълнителното дело са предприемани редица действия по принудително изпълнение, то отново същият е прекъснат. За такива посочва провеждане на публична продан на лек автомобил „ТОЙОТА КОРОЛА“, обявена със Съобщение № 170007-111- 0000131 от 27.01.2017 г. и съответно изготвените във връзка с проведения търг - Протокол за провеждане на таен търг с изх. № С170007-102-0000173/24.02.2017 г., Постановление за възлагане № 070007-123-0078002 на 16.11.2017 г. Предвид тези съображения счита, че нова петгодишна давност започнала да тече от 17.11.2017 г. и би изтекла на 16.01.2023 г. - с оглед Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, но на 02.10.2020г. с изх. № С200007-026-0046218 бил изготвен Протокол, с който се разпределят суми и задължението е коригирано по размер, предвид възлагането на лекия автомобил на НАП, а и ПНОМ изх. №С220003-022-0068987/06.10.2022 г., с което е наложен запор върху притежаваните от „ИНКОГНИТО“ ЕООД ценни книги, но същият не е провел действие по спиране на давността, поради невъзможността за реалното му налагане, тъй като липсвали такива активи на задълженото лице, които съставлявали отново действие по принудително изпълнение, прекъсващо петгодишната давност, както и Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С230003-022- 0004084/24.01.2023г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори включително съдържанието на касети и суми предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в „Кей Би Си Банк България“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Извършен бил и опис на недвижим имот - собственост на дружеството, за което е изготвен Протокол за опис с изх. №С230007-028-0000334/13.02.2023 г. и съответно е направен извод задълженията да не са погасени по давност. По отношение на декларации по ЗДДС № 07001142227/13.01.2014 г. за периода 01.12.2013 г. - 31.12.2013 г., № 07001144791 /12.02.2014 г. за периода 01.01.2014 г. - 31.01.2014 г., № 07001147912/11.03.2014 г. за периода 01.02.2014 г. - 28.02.2014 г., № 07001151852/11.04.2014 г. за периода 01.03.2014 г. - 31.03.2014 г., № 07001162491/11.07.2014 г. за периода 01.06.2014 г. - 30.06.2014 г., № 07001166072/13.08.2014 г. за периода 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., № 07001177794/06.12.2014 г. за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г. е АО е приел давностният срок да е започнал да тече от 01.01.2015 г., съответно на 01.01.2016 година за декларации № 07001185180/10.02.2015 г. за периода 01.01.2015 г. - 31.01.2015 г., № 07001188731/10.03.2015 г. за периода 01.02.2015 г. -28.02.2015 г., № 07001198494/05.06.2015 г. за периода 01.05.2015 г. -31.05.2015 г., но предвид издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 0362/2014/000137 от 02.07.2015 г., вписано в Службата по вписванията гр. Севлиево давността е спряна и не е изтекла. По отношение на Справки декларации по ЗДДС № 07001204341 /14.07.2015 г. за периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г., № 07001208148/14.08.2015 г. за периода 01.07.2015 г. - 31.07.2015 г. счита, че давностния срок е прекъснат, тъй като по изпълнителното дело са предприемани редица действия по принудително изпълнение – цитираната публична продан, съответно Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220003-022-0068987/06.10.2022 г. и отново не е изтекла давността. Изложил е мотиви, че по преписката са налични съобщения, с които дружеството жалбоподател е уведомявано за извършените присъединявания на последващи вземания по описаните изпълнителни основания, което и не било необходимо, тъй като чл. 217 от ДОПК се прилагал приоритетно при включване на задължения предявени от външни взискатели към вече образувано изпълнително дело в НАП. При така описаните факти и обстоятелства, на основание чл. 266, във връзка с чл. 267. ал. 2, т. 5 и чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК с оспореното решение Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, в качеството му на по-горестоящ административен орган е потвърдил Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084/09.08.2023 г. на публичен съдебен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, като в частта относно приетите да са погасени по давност вземания жалбата на „Инкогнито“ ЕООД е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. Решението е съобщено на дружеството на 10.04.2024 година, а жалбата срещу него е депозирата на 17.04.2024 година – приложените известия. Към преписката не е приложен документ, изходящ от НАП за твърдяното автоматично погасяване по давност, такъв не е представен и в с.з. В с.з., от страна на жалбоподателя бяха представени доказателства за сключени трудови договори и самите договори, с оглед установяване начина на начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения на служителите в дружеството, а именно помесечно. Допълнително се изискаха и доказателства за връчване на постановени Разпореждания за присъединяване процесните вземания. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на АС Габрово намира че обжалвания административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на прамощията му и с съответствие с изискванията на форма. Същият е мотивиран, но е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславя неговата отмяна. Съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител, каквото представлява и оспореното пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново Разпореждане с изх. № С230007-137-0006084/09.08.2023 г. на публичен съдебен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Според чл. 268, ал. 1 ДОПК, в посочените случаи (чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6), актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника. На основание чл. 168, т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК и е приложим чл. 225, ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т. ч. и тези по т. 7 - когато това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведенено възражение, доколкото давността не се прилага служебно, като в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност - решаващият орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в т. ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК, давността спира в предвидените от закона случаи по т. 1 до т. 6. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а според ал. 3 на чл. 172 от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Процесните публични задължения са за вноски за здравно осигуряване, вноски към НЗОК, данък по ЗДДФЛ, вноски към ДОО, ДЗПО, ГВРС и данък по ЗДДС, установени с подадени декларации от данъчно задълженото лице за периода 01.01.2009 г. - 31.07.2015 г. Според съдебната практика по идентични казуси, доколкото се касае за публични държавни вземания - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК, текстът следва да се тълкува във вр. с чл. 171, ал. 1 ДОПК и давността започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща година през която е следвало да се плати публичното задължение /вкл. задължението за задължителни осигурителни вноски, определяно не като месечно задължение, а годишно задължение, което се внася авансово по посочения ред и съответно размери - в тази насока Решение № 13615 от 2013 г., ВАС/. Съгласно чл. 105 ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете определени в съответния закон. Няма спор за наличие на изпълнителни основания от обхвата на чл. 209, ал. 2 ДОПК, а именно описаните декларации по които за дружеството да са възникнали задължения по всяко едно от изпълнителните основания. Съгласно разпоредбите на ДОПК, а и в съответствие с установената съдебна практика всяко едно от така посочените задължения от т. 1 до т. 253 представлява самостоятелно изпълнително основание. Аргумент за подобен извод е факта и установената практика, че неподаването в срок на всяка една дължима по данъчен закон /ДОПК, ЗДО, ЗДДФЛ и др./ декларация обуславя осъществяване на отделен административнонаказателен състав и за всяка неподадена декларация се налага отделна санкция. В разпоредбата на чл. 221 от ДОПК е описан реда за започване на изпълнителното производство, съгласно който когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение, като няма пречка при наличието на няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията - разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от ДОПК, което се тълкува от съда в подкрепа на становището, че всяко едно от така формираните и установени задължения представлява отделно изпълнително основание и за което следва да бъде спазен реда, визиран в посочения текст на чл. 221 ДОПК, за да може същото да бъде надлежно и законосъобразно присъединено по образуваното изпълнително производство. В тази връзка правилно е образувано едно изпълнително производство – процесното ИД № 7140000362 от 2014 г., по което се твърди да са присъединено с цитирани и приложени като доказателства по делото разпореждания на публичен изпълнител отделните изпълнителни основания, представляващи задълженията на Дружеството. За да се прецени дали по отношение на дадено задължение следва да се приложи погасителна давност съгласно ал. 1 или ал. 2 от ДОПК, съответно със срок 5 години или 10 години следва да се представят доказателства за това, че по отношение на възникналото изпълнително основание е спазена разпоредбата на чл. 221 ДОПК, а именно когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Следователно за всяко едно от процесните изпълнителни основания следва да се налице доказателства, че длъжникът е бил уведомен за тях, поканен е доброволно да ги заплати в указания му седмодневен срок за доброволно изпълнение и след което да се пристъпи към принудително изпълнение, като в тази връзка публичния изпълнител издава разпореждане на присъединяване на задължението по образуваното изпълнително производство. Изискването за спазване на така посочения ред за принудително изпълнение по отношение на възникналите задължения освен че е законово регламентиран в ДОПК има отношение и досежно въпроса какъв срок следва да се прилага по отношение на дадено задължение въз основа на което да се счита че е изтекла погасителна давност. В чл. 171, ал. 2 ДОПК е предвидено че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Давността спира съгласно чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК с налагането на обезпечителни мерки, а съобразно ал. 2 от същия текст давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. По делото са представени доказателства, а и не се спори от страните че за процесния период от м. 08.2014 година, през който е протекло изпълнителното производство са налагани множество обезпечителни мерки и са предприети действия по принудително изпълнение. В случая следва и се съобрази възприетото в Тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 8/2019 г., ВАС, в което е възприето, че образуването на изпълнителното дело, макар да е посочено в раздел ІV "Действия" на глава ХХV "Принудително изпълнение" от ДОПК, не представлява същинско действие по принудително изпълнение. Същинските действия са конкретни и насочени срещу имуществото на длъжника, те целят удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане. Разгледани в този аспект, постановленията за налагане на обезпечителни мерки имат присъща цел – обезпечение и на практика не целят прякото удовлетворяване на кредитора и погасяване на публичното вземане, доколкото обезпечението служи за осигуряване на изпълнението/. Според посоченото ТР: "От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. Само те могат да послужат за прекъсване на давността, а образуването на изпълнително дело не е сред тях. Изпълнителното производство като съвкупност от правни и фактически действия условно може да бъде разделено на два стадия: 1. предварителен, в който се образува изпълнителното дело и на длъжника се изпраща съобщение за доброволно изпълнение. 2. същински, в който се предприемат конкретни действия по принудително изпълнение чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК. ". Налагането на обезпечителни мерки не е в обхвата на изпълнителните способи. В ТР № 7/15.04.2021 г. е изразено разбиране на върховната съдебна инстанция по отношение приложението нормата на чл. 221, ал. 1 ДОПК, което е отграничено от чл. 221, ал. 4 ДОПК: "Тълкуването на разпоредбата, с оглед мястото й в раздел ІV "Действия", е направено без да се държи сметка за това, че употребеното от законодателя общо понятие "действия" включва в себе си както тези, които са част от принудителното изпълнение, така и други, които по своята същност са подготвителни и представляват администриране на постъпили искания за събиране на вземания до публичния изпълнител или организационни по водене на изпълнителния процес. В същия раздел са включени и действия по отлагане и възобновяване, прихващане и прекратяване на производството, които макар да са част от действията, предвидени в разпоредбите на раздел ІV от ДОПК, не могат да бъдат възприети като "действия по принудително изпълнение" по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК.... Следва да се държи сметка и за предвиденото в ал. 4 на същия член, че принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана. При анализ на събраните по делото писмени доказателдства се установява, че за част от формираните задължения не е спазена процедурата предвидена в чл. 221 ДОПК съгласно който текст когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. От представените доказателства се установява, че за част от задълженията не е спазена предвидената процедура в посочената правна норма на чл. 221 от ДОПК, а именно че длъжникът не е уведомяван в съответствие с посочения законов текст за задължението и впоследствие за предприетите изпълнителни действия от публичния изпълнител. Така е за Разпореждане за присъединяване изх. № С160007-105-0132420/11.10.2016 г., касаещо задължения по Декларация образец 6 № № 070021507003684/12.08.2015 г. и Декларация по ЗДДС № 07001208148/14.08.2015 г., за Разпореждане за присъединяване изх. № 000362/2014/000139/02.07.2015 г., касаещо задължения по Декларации образец 6 № 070021504444896/15.05.2015 г. и № 070021505429882/17.06.2015 г. и Декларация по ЗДДС № 07001198494/05.06.2015 г., за Разпореждане за присъединяване изх. № 000362/2014/000162/14.10.2015 г., касаещо Декларация Образец 6 № 070021506025546/07.07.2015 г. и Декларация по ЗДДС № 07001204341 /14.07.2015 г. и за Разпореждане за присъединяване изх. № 000362/2014/000129/22.06.2015 г., касаещо задължения по Декларации образец 6 № № 070021408674051/15.10.2014 г., № 070021409564945/17.11.2014 г., № 070021410441993/15.12.2014 г., № 070021500307417/16.01.2015 г., № 070021501290169/17.02.2015 г., № 070021502405303/20.03.2015 г. и съответно Декларации по ЗДДС № 07001177794/06.12.2014 г., № 07001185180/10.02.2015 г. и № 07001188731/10.03.2015 г. При така изброените задължения, представляващи изпълнителни основания органът по изпълнение няма данни и доказателства да е предприел необходимите действия за всяко едно от тях в съответствие с изискванията на чл. 221 ДОПК, като по този начин същите неправилно са присъеднинени, а част от тях не са и присъединявани към изпълнителното производство. По този начин е препятствана възможността за преценка дали по отношение на тях следва да се приложи погасителна давност със срок 5 години или такава обвързана с изтичане на 10 години, тъй като както е изложено по- горе по образуваното изпълнително дело са извършени изпълнителни действия които дават възможност да се направи извод, че за част от задълженията намира приложение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. За друга част от задълженията, които са присъединени по изпълнителното производство в разрез с изискванията на чл. 221 ДОПК е необходимо да се направи преценка дали не следва да се приложи срокът за погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, а именно 5 години. За част от оспорените публични задължения не са приложени по преписката Разпореждания за присъединяване, съответно следва да се приеме, че не са присъединени по образуваното изпълнително дело, което става ясно от представените като доказателства по делото разпореждания. Изисканите в хода на настоящото производство известия за доставяне са представени във вид и съответно оформени по начин, който не позволява да се направи извод, че те са изобщо изпратени, липсва и съответното отбелязване защо и по каква причина не са връчвани. Липсват по делото данни дружеството-жалбоподател да е сменяло адрес или предприемало действия по укриване. Извън изложеното на съобразяване подлежи и следното: Давността безспорно е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително. Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността. Действията по принудително изпълнение са уредени в раздел Четвърти, глава 25 на ДОПК и включват – образуване на изпълнително дело по чл. 220 ДОПК (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова – чл. 217, ал. 1 ДОПК), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК, налагането на запор и вписването на възбрана. Налагането на запор или вписването на възбрана след започването на изпълнителното производство не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл. 221, ал. 4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, разбирано като липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно, налагането на запор или вписването на възбрана, с постановление на публичен изпълнител, в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение, като в конкретния случай следва да се извърши преценка относно последиците от наложените обезпечителни мерки - спиране или прекъсване на давността. На анализ подлежи намира ли приложение разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, касаеща спирането на давността при налагането на обезпечителни мерки. Съгласно ТР № 7 от 15.04.2021 г. по тълк. дело № 8/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. От тълкуването на чл. 172, ал. 2 ДОПК се налага извод, че нормативната уредба има предвид само тези действия, които са сведени до знанието на длъжника. В случая длъжникът не е уведомен за предприемането на принудително изпълнение, тъй като липсват доказателства, че на длъжника са връчени ПНОМ. Бездействието от страна на НАП, изразяващо се в неизползването на всички процесуални способи и възможности за надлежно уведомяване на жалбоподателя за предприетите действия по принудително изпълнение, се дължи единствено на органите му, поради което и е недопустимо тези органи и в частност НАП, да черпят права от това свое поведение. В този смисъл съдът намира, че не е налице безспорно прекъсване на давността. С оглед разпределената доказателствена тежест органът не е представил по делото доказателства, че до длъжника в действителност са изпратени на какъвто и да било адрес съобщения относно предприетите спрямо същия действия по принудително изпълнение, вкл. и относно всички ПНОМ. Въз основа на гореизложеното към момента на постановяване на оспореното Решение съдът намира за погасени по давност задълженията, съответно за основателно твърдението на жалбоподателя, че неправилно административния орган е приложил разпоредбата на чл. 171 от ДОПК досежно погасителната давност касаеща процесните задължения на Дружеството. Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК погасяването по давност е начин на погасяване на самото публичното вземане. Приложението на тази норма не се дерогира и от разпоредбата чл. 174 от ДОПК, която регламентира единствено хипотезата на доброволно плащане след изтичането на давностния срок и следващите от това правни последици. Следва да бъде отбелязано, че в ДОПК няма легално определение на понятието давност и то следва да се използва от понятието за давност, дадено най- вече в гражданското право. Погасителната давност представлява период от време, определен от закона, през който субективното право на кредитора не е погасено или казано иначе - не са настъпили юридически факти, които да погасят субективното право на вземане на кредитора. Погасителната давност като юридически факт (разбиран като бездействие на кредитора или ненастъпване на други погасителни обстоятелства) не погасява правото на кредитора, а поражда материалното право на длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към кредитора. Това обаче не е процесуално право, тъй като за изтекла погасителна давност може да се изразява и извън съдебно, а не само в един съдебен процес. Правоотношението е материално-правно, защото то произтича от материално-правното правоотношение между кредитора и длъжника. Сроковете в крайна сметка създават дисциплина в гражданския оборот, тъй като стимулират кредиторите да упражняват правото си на вземане и допринасят за установяването на обективната истина. От друга страна, неприлагането на служебното начало при давността, дава възможност неблагоприятните й последици да зависят от волята на длъжника (той може и да отрече да се възползва от изтеклата придобивна давност). Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично държавно вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено. Не подлежи на споделяне довода на АО, че тъй като задълженията произтичат от декларации Образец 6 и декларации по ЗДДС, в които лицето само е определило своите задължения, предвид което за него е ясно както тяхното основание и размер, така и тяхната дължимост. в срок определен от самия закон. Да действително длъжника е наясно със задължението, но Закона изисква да е наясно и с предприетото принудително изпълнение, т.е. с прекратяване бездействието на кредитора, както вече се посочи по-горе. В тази насока и както беше вече посочено за част от посочените задължения не се установи да са присъединени от административния орган по надлежния ред към образуваното изпълнително производство. По този начин не може да се извърши проверка дали по отношение на тях следва да се прилага общата погасителна давност от 5 години или 10 годишната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Административният орган не е извършил дължимата проверка на твърдяните от жалбоподателя факти и обстоятелства, а е приел че по отношение на всички оспорени задължения следва да се приложи 10 годишния давностен срок и по този начин спорните задължения не са погасени по давност. Този извод на административния орган е погрешен, тъй като за всяко едно от оспорените задължения, представляващи отделни изпълнителни основания следва да се прецени въпроса дали спрямо всяко от тях е спазена процедурата, предвидена в чл. 221 от ДОПК и ако това е така дали същите са надлежно присъединени по процесното изпълнителното производство, по което са извършени изпълнителните действия, които не се оспорват от страните. Няма пречка с едно разпореждане да се присъединят няколко отделни задължения. От приложените писмени доказателства се установява, че част от задълженията не са присъединени с Разпореждане към изпълнителното производство. За пълнота следва да бъде отбелязано, че не са изложени никакви мотиви относно определянето на задължения за лихви – това във връзка с данните за частично погасяване. Не са представени доказателства как и съответно правилно ли е бил определен размерът на лихвата, което е от съществено значение при изчисляване на срока по чл. 171, ал. 1 АПК, съответно - към кой момент задълженията за лихви ще се считат за погасени. Решението и в коментираната по-горе част за оставяне без разглеждане на жалбата подлежи на отмяна, доколкото не са налични доказателства за твърдяното отписване, което и обуславя правния интерес на жалбоподателя, който е получил разпореждане от публичния изпълнител в противна насока, а именно отказ да се прекрати производството в тая част. При повторното произнасяне Директорът на ТД на НАП – Велико Търново следва да съобрази и обстоятелството, че съгласно Решение № № 68/26.07.2023 година по Адм. дело № 98 по описа на Административен съд – Габрово за 2023 година процесните публични вземания за периода 01.01.2009 – 30.09.2011 година се погасяват, дори при приложение на абсолютния давностен срок от 10 година към 31.12.2024 година. При този изход на спора, а именно отмяна на обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, основателно се явява искането на пр. представител на Дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. Такива по делото са установени в размер на 50 (петдесет) лева - заплатена ДТ. Водим от изложеното и на основание чл. 268, ал. 2 ДОПК, съдът