Решение № 596 от 21.12.2025 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 1164/2025 г.

Производството е образувано по повод подадена искова молба от С. П. И. и Н. П. М. против Е. В. В. и В. Г. К. за установява право на собственост върху недвижим имот. В исковата молба се твърди, че ищецът С. П. И. и П. И. К. са признати за собственици по силата на упражнявано от тях и техните наследодатели давностно владение върху недвижим имот с идентификатор 17378.233.61, находящ се в с. Г., •••, с площ от 791 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, с посочени граници, за което е издаден нотариален акт за собственост ••• г. След откриване наследството на П. И. К. призовани към наследяване се били ищецът С. И. и ищецът Н. М.. С. И. е заявила отказ от наследството на К.. Подържа се, че имота е завладян през 70-те години на миналия век, когато братята П. и К. К.и са го закупили с договор, подписите под който са заверени от кмета на селото. От този момент той е владян от тях. Ищецът П. е била осиновена от К. К., а след неговата смърт, тя, заедно с П. К., е призната за собственик на имота. Поддържа се, че имота е ограден, в него са засети плодни дървета, коси се и се поддържа от ищците, които са собственици на съседни имоти. През 2024 г. ответниците за признати за собственици на спорния имот и в тяхна ползва е издадена нотариален акт за собственост на недвижим имот •••, дело № ••• г. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което за признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици са собственици на процесния имот и да отмени издадения в тяхна полза нотариален акт за собственост •••, дело № ••• г. В депозиран по делото отговор ответникът К. поддържа, че процесният имот е възложен в дял на негова наследодатЕ. по силата на решение за делба, постановено по дело от 1966 г. Ответникът В. не ангажира отговор по исковата молба. В хода на производството ищците участва лично с адв. Д., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция. Д. поддържа, че от събраните в хода на производството доказателства се установява, че наследодателите на ищците са поставили начало на давностно владение върху имота със закупуването му чрез неформален договор през 70- те години на миналия век. Владението не е прекъсвано и оспорвано до момента. Ответникът К. не участва лично в производството, а се представлява от адв. П., който по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция по съображения, изложени в отговора. Ответникът В. не участва лично или чрез представител в хода на производството и не излага становище по съществото на спора. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на представителите страните, приема за установено следното от фактическа страна: С решение от ••• г., постановено по гр. д. ••• г. на Ловешки народен съд в дял на В. К.а В. е поставено дворно място от 918 кв. м., съставляващо парцел IV-76, кв. 29 по плана на с. Г., с плевня и посаждения в него общо за сумата от 462 лв. и дворно място от 2, 932 дка., представляващо парцел VI-106, кв. 25 по плана на с. Г., с посажденията в него за сумата от 742, 00 лв. С решението е постановено В. дела му. На 15.05.1977 г. между В. К.а В. от една страна и К. и П. И. К.и от друга, в присъствието на свидетелите В. К. и М. И., е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който В. продава на К.и дворно място с площ от 0, 918 кв. м., съставляваща парцел IV-76, парцел 29 по плана на с. Г., при граници от западна страна път, от северна страна двор на В. К. В., южна страна - двор на Г. К. В. и от източна страна собствените им дворове срещу заплащане на сумата от 550, 00 лв. Договорът е сключен в обикновена писмена форма. С решение от 24.04.1974 г., постановено по гр. д. ••• г. на Ловешки районен съд, е допуснато осиновяването на непълнолетната С. П. К., родена на ••• в с. Г. от майка П. К.а К.а и баща П. И. К. от съпрузите Н. В. К.а и К. И. К.а при условията на чл. 55 от СК. През юни 2012 г. С. П. И. и П. И. К. са признати за собственици по наследство и давност на поземлен имот с идентификатор 17378.233.61, находящ се в с. Г., •••, с площ от 792 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана, с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при съседи на имота: 17378.233.297, 17378.233.162, 17378.233.163, 17378.233.160, 17378.233.159 и 17378.233.158, което се установява от представено по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, наследство и давностно владение № 103, том V, рег. № 3838, дело № 387 от 2012 г. От удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот, издадено от ••• на ••• г. се установява, че УПИ IV-76, в кв. 76по действащия регулационен план на с. Г., •••, одобрен със Заповед № 697/04.04.1929 г., описан в дял първи на протокол на Ловешкия народен съд от ••• г., гр. д. ••• г. е идентичен с поземлен имот 17378.233.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Г., •••, одобрена със Заповед № ЗД- 18.12/19.02.2009 г. на ИД на АГКК. П. И. К. е починал на ••• г. и оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга П. К.а К.а, починала на ••• г. и низходящите С. П. И. и Н. П. М., за което по делото е ангажирано удостоверение за наследници изх. ••• г., издадено от •••, с. Г.. С. П. И. е заявила отказ от наследството на П. И. К., починал на ••• г., който е вписан под •••. в особената книга по чл. 49 ЗН към РС Л.. В. К.а С. е починала на ••• г. и оставила за свои наследници по закон низходящия Г. К. В., който е починал на ••• г. и оставил за свои наследници преживяла съпруга – Е. В. В. и низходящия В. Г. К., което се установява от удостоверение за наследници изх. № ••• г., издадено от •••. През август 2024 г. Е. В. В. и В. Г. К. са признати за съсобственици, при равни права, на основание съдебна делба и наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор 17378.233.61, находящ се в с. Г., •••, с площ от 792 кв. м., с трайно предназначение – незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 76, кв. 29, парцел IV, при съседи на имота: 17378.233.297, 17378.233.162, 17378.233.163, 17378.233.160, 17378.233.159 и 17378.233.158. От показанията на свидетелите Ц. и Ц. се установява, че ответниците са наследници на В. К.а В., която е сестра на дядото на ищците. В село Г. В. и братята й имали имоти, които поделили. След подялбата В. продала на синовете на единия си брат – К. и П. незастроения имот, който получила в дял, оженила се и се установила в с. Т.. В имота приживе П. и К. отглеждали зеленчуци и земеделски култури, а по-късо засадили плодни дървета. След тяхната смърт имота продължили да ползват със същото предназначение (за отглеждане на зеленчуци и плодове) дъщерите им С. и Н., като в съседство на този имот те имали имоти – къщи с дворове. Имотът е ограден с мрежа, а от улицата с дувар. През годините никой, освен ищците и техните бащи, не са си служили с имота и никой не е заявявал претенции спрямо него. Преди около три години свидетеля Ц. казва, че в селото се появил внука на В.. Попитал за имота, но Ц. му казал, че приживе баба му го е продала на К.. Очертаната по делото фактическа обстановка съдът изгражда на приетите по делото писмени доказателства, които не са оспорени в хода на производството от страните и изграждат последователна и непротиворечива картина. Вяра съдът дава и на показанията на свидетелите на ищеца, което са изградени на лични впечатления за това кому са принадлежали правата върху процесния имот, как праводателите на ищците са установили фактическа власт върху него, как са си служили с имота в години, а след смъртта им кой и как е продължил да го ползва. Отчитайки възрастта на свидетелите, това че те са живели в населеното място, в което се намира имота и са запазили връзката си със селото и след установяването им в гр. Л., че техните показания за последователни и непротиворечи и се подкрепя от част от събраните писмени доказателства (за закупуването на имота след възлагането му на наследодателя на ответниците и за родовите връзки, които свързват страните) съдът не намира основание на не се довери на споделеното от тях при разпита им. При съобразяване на установените по делото факти съдът прави следните изводи от правна страна: Предявен е иск за установяване право на собственост върху поземлен имот с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Страните в производството се легитимират като собственици на процесния имот с издадени в тяхна полза или в полза на праводателите им констативни нотариални актове (ищците се позовават на давност и наследствено правоприемство, а ответниците на делба и наследствено правоприемство). При съобразяване постановка на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. С решение за делба, постановено по гр. д. ••• на Ловешкия народен съд, процесния имот е поставен в дял на наследодателя на ответниците В. К.а В.. През 1977 г. между В. В. и наследодателите на ответниците - П. и К. К.и, е постигнато съгласие и сключен договор, с който В. се е задължила да прехвърли на К.и правото на собственост върху имота срещу заплащането на уговорена цена. Договорът не е прехвърлил права, тъй като не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма (чл. 18 ЗЗД). След сключването на договора К. и П. К.и са започнали да си служат с имота. В него те първоначално са отглеждали зеленчуци и други земеделски култури, а в последствие са засадили и плодни дървета. Сестра им, на която той (имота) е поставен в дял с решението по извършване на делба, не си и служила с него, тъй като се е установила да живее в друго населено място. През 1974 г. К. К. е осиновил, при условията на непълно осиновяване, едната от двете дъщери на брат си П. К. - С. И.. След неговата смърт, тя, заедно с брат му П. К. и неин баща по произход, са се позовали на изтеклата в тяхна ползва давност. С оглед правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС правата им в съсобствеността се считан за равни. След смъртта на П. И. К. призовани към наследство на оставеното от него наследство са били преживялата му съпруга и низходящите му С. И. и Н. М. (И. е наследник и на П. К., тъй като осиновяването й от К. К. е непълно, при което и по аргумент от чл. 55 СК от 1968 г. отм., връзките по произход се запазват и децата, наследяват родителите си по произход). С. И. се е отрекла от наследството на баща си П. К.а. След смъртта на П. К. е починала и съпругата му, с оглед на което притежаваните от него приживе права по трансмисия са преминали към неговата дъщеря Н. М.. Така правата върху процесния имот са се концентрирали у ищците при равни квоти от по ½ ид. част. В хода на производството не се установява ответниците, като правоприемници на В. В., на която имота е поставен в дял с решение по делба, да са носители на право на собственост върху имота. Правото на собственост на тяхната праводатЕ. се е погасило поради придобиването му на оригинерно основание (давностно владение) от праводателите на ищците. Последните са упражнявали явно, спокойно и непрекъснато владение след 1977 г., а след смъртта им то е продължило от правоприемниците им. Позоваването на давността, действия за което те също са предприеми, не е елемент от фактическия състав на основанието. Владението е демонстрирано явно спрямо цялото общество, т. е. спрямо всички, а по този начин то е демонстрирано спрямо лицето, легитимиращо се като собственик по силата на решение за извършване на делба. То е било спокойно, тъй като не е установено с насилие (владението е предадено въз основа на обикновен писмен договор, сключен между праводатЕ.та на ответниците и праводателите на ищците) и не е поддържано с насилие. Съдът приема, че владението е било непрекъснато, изхождайки от основанията за прекъсване на давността, разписани в чл. 116 ЗЗД, доколкото то не е оспорено по съдебен ред от страна на ответниците, а извънсъделните претенции не прекъсват придобивната давност. От изложеното следва, че в хода на производството ищците са провели успешно доказване на придобиваното основание, за база на което са признати за собственици в рамките на нотариалното производството. Изложеното дава основание да се направи извод, че изводите на нотариуса, издал констативен нотариален акт в полза на ответниците за процесния имот, са оборени. При съобразяване на този извод издадения в тяхна полза нотариален акт за собственост •••, дело № ••• г., подлежи на отмяна на основание чл. 357, ал. 2, изр. 3-то, пр. 2-ро ГПК. Ищците са заявили искане за присъждане на разноски. По делото са ангажирани доказателства за сторени от тях разноски в размер на 1 650, 00 лв. (1 600, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 50, 00 лв. държавна такса). При изхода на спора те следва да се възложат в тежест на ответниците. Ответникът К. е заявил искане за разноски, което при изхода на спора, не следва да се уважава. По изложените съображение, съдът