Решение № 4335 от 4.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 412/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 20100643/17.08.2023г., постановено по гр. д. № 17914/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, е осъдена ОББ АД да заплати на ищеца Н. Н. А., сумата от 274.90лв., представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на ответната банка, извършили удръжка на несеквестируема сума от трудовото му възнаграждение за м.12.2020г. по наложен запор по изп.д. № 20209230400150 по описа на ЧСИ Г.Н., в нарушение на чл.446, ал.1, т.2 ГПК, като ответникът е осъден да плати разноски по делото в общ размер на 350лв. Недоволен от решението е останал ответникът – ОББ АД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба, с която твърди, че решението на първата инстанция е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, а конкретно – ищецът се позовал на деликтна отговорност на Банката вр с незаконосъобразен превод в размер на 274.90вл. по сметка на ЧСИ Н., които ищецът твърди, че спадали към негово несеквестируемо имущество по чл.446, ал.1, т. 2 ГПК, но съдът неправилно приложил нормата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, доколкото служители на банката изпълнили своето задължение по чл.446а, ал.4 ГПК. Неправилно било позоваването на чл.446, ал.1, т.2 ГПК, доколкото за да е налице незаконосъобразно налагане на запор върху несеквестируемо имущество, то такова на първо място трябва да е налично по сметката, като от приетите по делото доказателства се установява, че лицето получавало постъпления от „Ремикс Глобъл“ АД, в които не било упоменато основанието, че представляват възнаграждение за труд, а служителите били длъжни да изпълняват указанията на съдебния изпълнител, не и да извършват проверка откъде идват паричните постъпления. В този смисъл от приложенията на ищеца можело да се направи заключение, че разпореждането на ЧСИ Н. от 25.11.2020г., който дал указания, че длъжникът имал непълнолетно дете, което издържа, но ясно посочил, че ищецът не бил доказал и подкрепил твърденият си, че по въпросната сметка постъпвали суми, представляващи трудово възнаграждение, от което не следвало, че служителите имали възможност и задължение за съобразяване с чл.446, ал.1, т.2 ГПК. Дори самият ЧСИ подкрепил твърдението, че липсвали данни за източника на дохода да е от трудово възнаграждение, поради което и с изпълнение на наложения запор, при липса и на информация, банката не била допуснала нарушение на договорните си задължения с ищеца. От чл.446а, ал.3 ГПК следвало, че дължимата грижа се простирала до установяване основанието за превода, от което в конкретния случай не можело да се заключи, че касае възнаграждение за работа. На следващо място, несеквестируемостта следвало да се зачете от ЧСИ след като същият бил уведомен от длъжника с молба от 24.11.2020г. с оглед т.13 на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС, но в изпратеното до банката разпореждане от 25.11.2020г. не се съдържали за указания за това кой е работодателят на ищеца или други данни, въз основа на които да се установи, че се касае за трудов доход. Твърди се, че банката не е била длъжна да следи за несеквестируемостта, а от основанието за получаването на дохода не ставало ясно дали са трудов доход, нито банката е била уведомявана, че по сметката постъпват такива суми, поради което и не било налице нарушение от страна на служител на банката, за да може да се ангажира отговорността. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск, вкл. присъждане на разноски за двете инстанции. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Н. А., в който оспорва същата по подробни съображения и претендира разноски. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Въззивната жалба е допустима, предявено от лице, имащо интерес от обжалване, подадена е в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността на решението настоящият въззивен състав намира, че същото е частично НЕПРАВИЛНО по следните съображения: Съдът е сезиран с иск по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, съответно за да е основателен предявеният иск е необходимо да се установи: противоправно действие или бездействие от служител на ответника при или по повод изпълнение на възложените му работи и причиняване на вреда при или по повод изпълнение на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, чиято тежест за доказване се носи от ищеца. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист от 06.03.2020г., по ч.гр.д. № 25127/2016г. по описа на СРС, 163-и състав, за сума в размер на 11 303.99 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 11.05.2016г. до окончателното погасяване и сторените разноски в размер на 615.50 лева, както и че за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист по молба на взискателя „Про Лего“ АД било образувано и.д. № 20209230400150 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923, район на действие – СГС. От приетото по делото движение по сметка (л.11 и сл.) се установява, че по сметка открита при ответната банка с титуляр ищецът на 18.01.2021г. е налице изходящ превод в лева в размер на 730лв. с посочено основание „ЧСИ № 923 – Г.Н.“, така и в периода от 05.01.2021г. до 18.01.2021г. се установява, че са постъпвали суми с посочено основание „БИСЕРА КТ“. Приета е служебна бележка от 13.11.2020г., издадена от РЕМИКС ГЛОБЪЛ АД, съгласно която по искане на ищеца е удостоверено, че същият притежава сметка в ОББ АД, по която се превеждат трудовите възнаграждения всеки месец. Прието е запорно съобщение от 30.10.2020г., с което на основание чл.450, ал.3, чл.507а, чл.508 вр. чл.446 ГПК е наложен запор на всички сметки на ищеца открити при ответника. Съгласно разпореждане от 25.11.2020г. на ЧСИ Г.Н. по изп.д. № 150/2020г. (получено от банката на 27.11.2020г.) е посочено, че с молба от 24.11.2020г. длъжникът е заявил твърдение, че по сметките му в ОББ АД постъпвало трудовото му възнаграждение, което банката не му изплащала предвид наложения запор, поради което се иска от длъжника да се укаже на банката да му разреши да получи несеквестируемата си част от трудовото възнаграждение. С посоченото разпореждане ЧСИ указва на банката (ответник) във връзка с наложения запор, че размерът на удръжките от трудовото възнаграждение следва да се съобрази с размерите по чл.446 ГПК. Прието е писмо от банката от 30.11.2020г., съгласно което във връзка със запорно съобщение от 25.11.2020г. ЧСИ Н. се уведомява, че по сметката си лицето получава преводи с наредител РЕМИКС ГЛОБЪЛ АД, но без основание, поради което няма данни това да са средства от трудово възнаграждение, поради което всички средства получени след датата на налагане на запора, а именно 30.10.2020г. са преведени в изпълнение на запорното съобщение. Предмет на претенцията е сумата от 274.90лв., за която се твърди, че е надвзета от банката несеквестирума сума за м.12.2020г. по запорно съобщение по изп.д. № 150/2020г. по описа на ЧСИ Н.. Въз основа на събраните доказателства съдът намира оплакването във въззивната жалба, че претендираната сума не съставлява имуществена вреда за ищеца, защото дължи плащането за основателни. Имуществена вреда може да се изразява в намаляване на имуществото или в пропускане на ползи чрез увеличаването му. С изплащането на дълга имуществото на ищеца не намаляло - той не претърпял загуба, нито реално обеднял, а било удовлетворено едно задължение, с което имуществото му било обременено. Вреда би била налице, ако бе проведено принудително изпълнение върху несеквестируемо вземане при липса на задължения. Имуществената вреда за длъжника от незаконосъобразно принудително изпълнение върху несеквестируем доход не може да се изразява в незаконосъобразно събрана и преведена на взискателя сума. В този смисъл -Решение № 143/25.10.2017г. по гр. д. № 4666/2016г., III г. о., на ВКС. По делото не са изложени твърдения за причиняване на други вреди и загуби от провеждане на принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане, извън изпълнението на съществуващ дълг (в този смисъл изрично и решение № 6265/06.12.2023г. по в.гр.д. № 10661/2022г. по описа на СГС). Отделно от това, с нормата на чл. 446а от ГПК законодателят е регулирал отношенията във връзка с несеквестируемия доход, получен по сметка в банка, като е предвидил задължение за банката като трето задължено лице да превежда по сметка на съдебния изпълнител дължимите суми, освен когато от основанието за постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждение за работа. В този случай отпада задължението на банката да изпълни запора изцяло и тя следва да стори това само до размера на минималната работна заплата /освен за задължения за издръжка/, като съответно уведоми съдебния изпълнител за причините за неизпълнението по реда на чл. 508 ГПК. След уведомяването от банката за съдебния изпълнил възниква задължение да направи проверка и съответно да разпореди на банката по какъв ред и в какви размери да прави удръжките по запора. От изложеното е видно, че действително за банката съществува задължение да уведоми ЧСИ за това, че по сметката постъпват суми от трудово възнаграждение и съответно да преведе само част от сумата в изпълнение на запора, съобразно установеното в чл. 446а, ал.3 ГПК. Това задължение обаче възниква единствено ако извод за произхода на средствата може да се направи от посоченото основание на постъпващите в банковата сметка парични средства. За банката не съществува задължение тя да прави проверки, справки и да изисква информация от длъжника или трети лица за това дали преведената по сметката сума съставлява или не трудово възнаграждение. Такова задължение, съобразно приетото с т. 13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има съдебният изпълнител, който след уведомяване или от банката, или от самия длъжник прави необходимите проверки, за да установи произхода на средствата и съответно да зачете несеквестируемостта по предвидения в закона ред. В настоящия случай, преди постъпването на разпореждането на ЧСИ от 25.11.2020 г., с което са дадени указания на банката, как да реализира удръжките от банковата сметка на въззивника, за банката не е било видно, че постъпващите парични средства съставляват трудово възнаграждение. Видно от събраните по делото доказателства – основанието за превеждане на процесните суми по банковата сметка („БИСЕРА КТ“) не предполага възнаграждение за работа, поради което и ответната банка няма задължението да издирва информация извън посочената в основанието, т..е не е налице неизпълнение на задължения на служители на банката, обуславящи отговорност по чл.49 ЗЗД (така и изрично решение № 3367/22.06.2023г. по в.гр.д. № 6159/2022г. по описа на СГС). Към момента на получаване на паричните суми по банковата сметка не са представени доказателства, че служебната бележка от 13.11.2020г. е сведена до знанието на банката, въз основа на която да се приеме, че плащанията са за трудово възнаграждение, тъй като в основанието липсват допълнителни данни като „заплата“, „аванс“, „плащане по трудов договор“ или друго, с аналогично или близко значение (в този смисъл изрично решение № 1118/06.03.2023г. по в.гр.д.№ 2319/2022г. по описа на СГС). Предвид несъвпадането в изводите на двете инстанции решението на СРС следва да бъде изцяло отменено, а вместо това – постановено друго, с което искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД бъде отхвърлен. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото с право на разноски разполага въззивника, който е доказал сторени разноски в размер на 25лв. за д.т. пред настоящата инстанция, вкл. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, така и следва да се присъдят разноски пред първата инстанция също за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Така мотивиран, Софийският градски съд: