Решение № 191 от 25.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 2483/2021 г.

Производството е по реда на чл. 313 от НПК. С разпореждане от 28.07.20 г. по НЧХД № 1379 /20г. СРС, НО, 103 с- в е прекратил наказателното производство по НЧХД №1379 /20г. по описа на СРС, НО, 103 с- в, и е изпратил тъжбата на Г. А.С. на СРП по компетентност. Срещу разпореждането е постъпила жалба от частния тъжител Г. А.С., с която се иска отмяната на постановеното разпореждане и връщането на делото в СРС за продължаване на неговото разглеждане. В съдебно заседание частният тъжител Г. А.С. редовно призован не се явява. Съдът като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното: Жалбата е неоснователна. С разпореждане от 28.07.20 г. по НЧХД № 1379 /20г. СРС, НО, 103 с- в е прекратил наказателното производство по НЧХД №1379 /20г. по описа на СРС, НО, 103 с- в, и е изпратил тъжбата на Г. А.С. на СРП по компетентност. В тъжбата пред СРС от Г.А. С. подадена срещу СРП и Б.Б.П. е посочено, че Софийска районна прокуратура упорито защитава дееца, извършил документно престъпление, както и че в пр. пр. № 49826/2015 г. по описа на СРП деецът, който е подписал него е оневинен, а така също че при извършено престъпление по НК се изплащат вреди - имуществени и неимуществени, но СРП отказва да образува досъдебно производство за извършено престъпление по НК. В частната тъжба е посочено също, че Г.С. заявява, че липсва графологична експертиза на почерка и подписа на дееца и че са смехотворни обясненията на дееца, още повече и писанията на СРП, въпреки че съгласно НПК съдът и прокуратурата са длъжни да предпазват гражданите от посегателства по отношение на достойнството им, честа и имуществото им. Посочено е в частната тъжба също така, че е налице престъпен резултат, тъй като пратката не е получена от него, а от някой, който се е представил за него, заявявайки че П. лъже, което е престъпление по чл. 290 от НК.С оглед на изложеното в тъжбата, частният тъжител Г.С. иска да бъде приложена преписката на СРП, да се призове Б.П. и да бъде уведомен за хода на делата, както и че самият той няма вина, че срещу него се извършват престъпления. При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония съд е направил следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция: Настоящият въззивен съдебен състав намира, че правилно е посочено в мотивите на разпореждането на СРС, че от изложените в частната тъжба от Г. А.С. факти и обстоятелства, с които съдът е обвързан, то в конкретният случай не е налице престъпление по чл. 146 от НК и по чл. 147 от НК, т.е посегателства от частен характер, а се касае за такива от общ характер - по чл. 290 от НК, за документни престъпления и др., при което са били налице основания за прекратяване на образуваното наказателно производство от частен характер и за изпращане на тъжбата на Г. А.С. на СРП по компетентност на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Доводите в жалбата на частният тъжител, че незаконосъобразно е било прекратяването на образуваното наказателно производство от частен характер, тъй като неправилно е прието, че СРП е компетентния орган, а тя отказва разследване, не се споделят от настоящия съд, тъй като доколкото описаното в тъжбата от Г. А.С. не съставлява престъпление, което да се преследва по тъжба на пострадалия - такова по чл. 146, по чл.147 от НК или друго престъпление от частен характер, наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, а частната тъжба да бъде изпратена на СРП по компетентност.Основателно първоинстанционния съд, също така е посочил, че, предвид изразеното несъгласие от тъжителя С. с отразеното в постановлението на СРП по пр пр. № 49826/2015 г. по описа на СРП, същото може да бъде обжалвано пред по - горестоящата прокуратура - Софийска градска прокуратура по реда на чл. 200 от НПК. При извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на първоинстанционното определение. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане на СРС на осн. чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да се остави без уважение.