Решение № 1381 от 18.4.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 10807/2021 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба вх.№ 13237/07.07.2021г. по описа на МОСВ, РИОСВ София от „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“В.“, УПИ I-8, кв. 6, УПИ II-902, 903, 904, кв. 6, представлявано от В. В., съдебен адрес в гр.С., бул.“В.“ № •, бл. •, офисен етаж • срещу Наказателно постановление N 134 от 28.05.2021г., издадено от директор на РОСВ София, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 156, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО, имуществена санкция в размер на 5000 лева. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител на жалбоподателя, в което изразява мнение за незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира разноски.. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не се представлява. В съдебно заседание СРП, редовно призована не изпраща представител. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК ••• срещу Наказателно постановление N 134 от 28.05.2021г., издадено от директор на РОСВ София е подадена от правоимащо лице и в определения в закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Във връзка с подаден сигнал в МОСВ, на 18.08.2020 г. била извършена проверка от екип на РИОСВ-София на площадка, находяща се в гр. София, кв. "В.", УПИ I-8. Кв. 6 и вписана под № 1 в решение № 12-ДО-1261-00/10.04.2013 г., издадено от директора на РИОСВ-София. На площадката дружеството-жалбоподател извършвало дейност с излезли от употреба МПС, излязло от употреба електрическо, електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори. В хода на проверката било констатирано, че дружеството не е представило в РИОСВ-София копие от актуална банкова гаранция, съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗУО. Били констатирани и други наарушения, поради което с констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. били дадени задължителни предписания на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО, като в т. 9 било указано на „Г. Б. С. “ ООД да представи в РИОС-София копие от актуална банкова гаранция по чл. 69, ал. 2 от ЗУО. Предписанието било със срок на изпълнение – 01.09.2020 г. Препис от констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. бил връчен на управителя на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК ••• - В. В. на 18.08.2020г. срещу подпис. На 10.11.2020 г. била извършена проверка в деловодната система на РИОСВ-София, при която се установило, че в периода 19.08.2020г.- датата, която следва приключване на проверката от 18.08.2020г. до 01.09.2020г. – краен срок на предписанието по т. 9 от констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК ••• е представило в РИОСВ-София документи по т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8, но не е изпълнило, даденото в т. 9 предписание. За проверката бил съставен протокол № 25/10.11.2020 г. Въз основа на протокол № 25/10.11.2020 г., на 30.11.2020г., Л.Д.- ст.експерт в РИОСВ-София в присъствието на свидетеля Л.Г. и управителя на „Г. Б. С. “ ООД с ЕИК •••, съставила АУАН № 216/2020г. Описаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът констатира, че доказателствената съвкупност еднопосочна и непротиворечива, поради което не е необходимо да се излага анализ на всяко доказателство по отделно. От приложените протоколи се установява, време място и начин на извършване на двете проверки, както и констатациите от тях, като до приключване на съдебното следствие жалбоподателят не представи доказателства за изпълнение на предписанието, дадено в т. 9 на констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. Съдът намери възражението за неяснота в АУАН, досежно датата на нарушението за неоснователно. В АУАН са посочени няколко дати и всички те, отговарят на събраните по делото доказателства, а именно: посочено е, че АУАН е съставен на 30.11.2020г., посочено е, че нарушението е извършено на 02.09.2020г. и е посочено, че предписанието по точка 9 от констативен протокол № ККФОС-ЛД-6/18.08.2020 г. е било със срок на изпълнение до 01.09.2020г. Очевидно е, че след като срокът за изпълнение е до 01.09.2020г., то следва да се приеме, че има неизпълнение след 00: 00ч. на 01.09.2020г., сътветно правилно контролният орган, а след него и АНО са приели, че нарушението е извършено на 02.09.2020г. Съдът намира също, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя. Възраженията за налични процесуални нарушения са неоснователни. НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил задължително и влязло в законна сила предписание по т. 9 от констативен протокол № ККФОС-ЛД- 6/18.08.2020 г. на РИОСВ-София, а именно: да представи в РИОСВ-София копие от актуална банкова гаранция по чл. 69, ал. 2 от ЗУО. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 113, ал. 3 ЗУО - да изпълнява задължителните предписанията на контролните органи, в определения за това срок. Налице е годен субект на отговорност – дружеството извършва дейност по третиране на отпадъци, за което е издадено решение № 12-ДО-1261-00/10.04.2013 г. от директора на РИОСВ-София. Съдът намери също, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие с други думи: нарушението се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвиденото в закона задължение на юридическото лице, без да е налице изискване за настъпване на определен противоправен резултат. Субективната страна не следва да бъде обект на обсъждане, доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е извършено наред с други констатирани от контролния орган нарушения и не е отстранено, като не е демонстрирано дължимото поведение и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Съдът намери също, че наказанието е определено правилно, вкл. и по отношение а размера на санкцията. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 1 ЗУО, за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 или чл. 120, на физическите лица се налага Глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5 000 до 20 000 лв. АНО е наложил санкция в минимален размер, която не подлежи на промяна. С оглед изхода от делото на АНО се дължат разноски, но същият не е направил искане за това, поради което съдът следва да приеме, че не е сезиран и не дължи произнасяне. .Предвид всичко изложено, съдът намира, че следва да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,