Решение № 586 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Видин по дело № 68/2024 г.

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба от ищеца – В. М., чрез назначен процесуален представител – адв.Т. К., против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - гр. София, с цена на иска 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ - неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Администрацията на Затвора Враца, за периода от 13.10.2018г. до 13.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.10.2023г./ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, които вреди се изразявали в това, че по време на излежаването на наказанието и задържането под стража бил подлаган на побои, изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение от служители на затворническата администрация. Бил подлаган на физическо насилие и психически тормоз. Служителите се правели, че не забелязват ако някой друг затворник го биел, унижавал.Тези действия и бездействия на затворническата администрация довели до уронване на човешкото му достойнство, чувство за малоценност, безнадеждност, страх и незащитеност. Продължителната изолация, без възможност за общуване с другите лишени от свобода предизвикали у него чувство на отчаяние, безнадеждност и страх за живота му. На следващо място претендира обезщетение за това, че при изтърпяването на наказанието в затвора в гр.Враца, в резултат на лошата хигиена и отвратителните битови и санитарни условия е бил заразен с туберкулоза. Въпреки това не са му осигурени задължителните по чл.132 от ЗИНЗС медицински грижи и настаняване в специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода. Не е билпреглеждан редовно от лекар – специалист по белодробни болести, не му е осигурено помещиние, което да се проветрява редовно, нито високо калорийна храна като болен от туберкулоза. При поискване от негова страна на документи относно заболяването му от туберкулоза му е отговорено, че такива няма. На последно място претендира обезщетение поради нарушение на чл.9 от Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, като това право включва свободата всеки да променя религията си и да изповядва своята религия и убеждения групово и индивидуално, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване или спазване на ритуали. Сочи, че като член на религиозното изповедание Свидетелите на Йехова, затворническата администрация системно е възпрепятствала изповядването на неговата религия, като е ограничавала контактите му с други лица изповядващи неговата религия. В нарушение на чл.166, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС затворническата администрация не му е позволявала да участва в религиозни ритуали на свидетелите на Йехова в затвора в гр.Враца, не му е позволявала да се среща насаме с духовното лице, като срещите са се осъществявали в залата за свиждане в присъствието на надзиратели. Спазвайки религиозните ритуали е пеел сам в килията си, като затворническата администрация е преценила, че има психично заболяване и е бил изпратен за лечение и освидетелстване в психиатрична болница в гр.Ловеч.Счита, че по този начин е бил наказан затова, че изповядва религиозното изповедание Свидетелите на Йехова, като е поставен в неравноправно положение с изповядващите православното християнство, които могат да се срещат със свещеника си както в килиите си така и в параклиса, без да са надзиравани. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Моли да бъде уважен предявеният иск. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София, не се явява и не се представлява. Постъпилия от тях писмен отговор е по делото до ОС Видин, в който е направено възражение за подсъдността на иска. Излага съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, поради липса на предпоставките по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а именно неустановяване на допуснати нарушения от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Възразява, че не било налице неизпълнение на законови задължения от страна на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" София, което да е основание за ангажиране отговорност по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, както и причинна връзка. Твърди, че по отношение на ищеца се подхождало законосъобразно. Иска съдът да отхвърли исковата претенция, като неоснователна.Не са претендирани разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Видин изразява становище за неоснователност на предявения иск. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Лишеният от свобода В. П. М. изтърпява доживотна присъда при "строг режим" и понастоящем пребивава в Затвора в гр.Враца, няма данни по делото, а и не се спори същия в процесния период да е бил на друго място. Началото на изтърпяване на наказанието е от 28.08.1999 година /стр.24/. По делото е представена медицинска справка от 20.02.24 год., от която е видно, че М. е с диагноза: Смесено личностно разстройство. Емоционална нестабилност и шизоидност. Сочи се, че последното пребиваване в Психиатрично отделение при СБАЛЛС гр.Ловеч е през 2010 година. На 16.11.2011 година е консултиран с психиатър в гр.Враца, диагнозата е: Л-во с психотична декомпенсация, ДД: Персистиращо налудно разстройство. Мнение за стационарно лечение, отказ от доброволно такова. На 17.01.2018 година М. е консултиран с психиатър. В снетата анамнеза е посочено, че е интоксикиран с религиозно съдържание. Направени са изследвания. Не се налага медикаментозна терапия. Поискана е справка от РС Враца за образувани дела по Закона за здравето по отношение на ищеца, като от получено писмо е видно, че такива няма образувани. От писмо на Държавна психиатрична болница Ловеч се усановява, че В. М. не се води на утчет към ДПБ Ловеч и от 1994 година до настоящия момент не е постъпвал за лечение в болницата. От ГД“ИН“ в Затвора в гр.Ловеч е изпратена цялата документация в оригинал относно лечението на М. в Психиатричното отделение на Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода при затвора в гр.Ловеч, която съдържа История на заболяването от 2002, 2010 година и от 2011 година. По делото е приложена и медицинска справка от 12.03.2024 година, която освен съдържанието, което се приповтаря с медицинската справка от 20.02.24 година, но съдържа още и сведение, затова че М. освен психиатричната диагноза от 2002 година има поставена от пулмолог диагноза: Инфекциозна пневмония. Няма диагноза туберкулоза и не му е провеждано лечение за такава диагноза. Сочи се, че в Затвора Враца няма условия в изолатора на МЦ /от 3 стаи, едната изолатор/ за настаняване на лица с психични заболявания, тъй като в помещението няма 24 часово наблюдение, каквито са изискванията за психично болните. Към момента на изготвяне на справката няма промяна в здравословния статус и няма оплаквания. По делото е разпитан свидетеля М. В., който е представител на „Свидетелите на Йехова“ във Враца. Сочи, че В. М. е негов духовен брат. Има възможност един път седмично да се вижда с него, обикновено в четвъртък. В Затвора във Враца само М. изповядва религията „Свидетелите на Йехова“. Уточнява, че религията „Свидетелите на Йехова се организира на сборове, като във Враца са 25 човека– Ходим трима човека. В четвъртък имаме разрешение да посещаваме В. П. М. във връзка с неговите религиозни изповедания. Обикновено ходят трима човека, тъй като комуникацията се състои пред стъкло с телефон и с оглед охранителните мерки не могат да присъстват повече хора и е трудна комуникацията. Надзирател присъства винаги на тези срещи. Срещите с В. П. М. през стъклената преграда, с телефон и в присъствието на надзирател затрудняват контакта. Случвало се е да отказват достъп до М.. Казват, че той има други ангажименти и ни казват да изчакаме малко, но това малко обикновено е доста време. Тези срещи обикновено се случват в 14.00 часа, такъв е регламента.Чул е затова, че В. П. М. е бил настаняван в психиатрична болница във връзка с неговата религия.Разбрал го е от самия него.Причината, за да го настанят в психиатричната болница е била, че пее духовни песни в килията си. Не го е чувал от друг само от М. го знае. Свидетелят Върле, сочи че е от две години във Враца, след отпадането на мерките от пандемията „Ковид“ са възстановили събиранията и тогава се е запознал с него. Сочи, че В. е член от 2010 г. на „Свидетели на Йехова“. Твърди, че са имали възможност да говорят свободно с В. П. М., относно вярванията им и той се е чувствал добре по време на разговорите. В хода на съдебното дирене, в качеството на свидетел, е разпитан Х. А. Х., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Враца, който познавал ищеца М. от 2004 или 2005 г. по повод срещите ни в Затвор - София във връзка с дела, на които е присъствал пред софийските съдилища и там са ги настанявали в така наречената „първа група“, където са настанявани „лишените от свобода“ с доживотни присъди, понеже В. П. М. е с „доживотна присъда“ и аз той е с „доживотна присъда“ и поради тази причина са ги настанявали в тази група. През това време той е бил в затвора гр. Варна, а В. в Затвора Враца. Връзка с В. П. М. е поддържал, тъй като са си кореспондирали с писма. Понастоящем е в Затвора Враца от 12.04.2021 г. Уточнява, че освен, че са си кореспондирали до 2021 г., докато аз е бил по други затвори, той е пребивавал и на територията на Затвора Враца по повод чужда делегация например, когато е пътувал за София, или когато се е връщал от София по дела и са го настанявали периодично, примерно за един, два или три дни в затвора във Враца и през този период от 2004-2005 г. до 2021 г. докато го приведат в Затвора Враца е посещавал затвора и се е срещал с В. П. М., тъй като е с „доживотна присъда“ и В. също е с „доживотна присъда“. Белези като синини, видими белези като синини не е виждал по ищеца, но е виждал белези на китките от белезници, където са му слагани. Питал го е от какво са тези белези и той му е казвал, че са от белезници. Доколкото знае от В. П. М., че той е предявявал претенции и искания, за срещи с религиозни представители на „Свидетели на Йехова“, но от администрацията са му ограничавали тези срещи и той по - някакъв начин е недоволствал от това ограничение, което са му налагали от администрацията на Затвор-Враца, но не е очевидец. Бил е очевидец как В. П. М. е извеждан на престой на открито с белезници на ръцете и краката и с колан на кръста, когато и той самия е бил на престой на открито. Сочи, че само В. П. М. е бил с белезници. Единствено между тях е имало ограничение - една телена мрежа. От писмата му знае, че е бил настаняван в психиатрично отделение в затвора Ловеч, поради тези претенции, които той е предявявал по отношение на религиозните чувства, които той е имал, тъй като той е от „Свидетели на Йехова“. След 2021 г. откакто аз съм тук, вече е очевидец на тези ограничения, които му налага затворническата администрация на Затвор-Враца. Наистина той е ограничаван от срещите и контактите с тази религиозна общност, и хората които го посещават. На 07.09.2023г. или през м.10.2023 г., когато е провеждал свиждане с негови близки и по време на свиждането през преградната стена и с телефон и в същата зала е провеждал среща и В. М.. По време на свиждането на „лишените от свобода“ между нас има преграда, /говорим за свиждане, което е друг вид свиждане с близки/. В същата зала и по - същото време В. П. М. е провеждал среща с религиозни представители в същата стая. Присъства надзирател по време на срещите, двама, тъй като техния режим изисква да присъстват. Сочи, че източното православие, тъй като има параклис на двора в затвора Враца при своите си срещи може свободно да отиде в църквата по всяко време без присъствието на служител и със свещеника, който е щатно назначен в затвора Враца може да се срещне с него насаме не само в параклиса дори и в спалното помещение може да го посещава свещеника. Виждал е лично такива посещения. Единствените срещи откакто той е в затвора, на В. П. със „Свидетели на Йехова“ са били в тази стая за свиждане с плътни прегради и с телефон. Такъв пряк контакт, както има източното православие е нямало. Оплаквал му се е лично и това е очевадно за всички, за лишените от свобода и служители на затворническата администрация, че М. е третиран по-различно отколкото се третира източното православие. По делото е разпитан и свидетеля Б. Я. М., който е в Затвора Враца от 2015 г. От затвора се знае с В., виждал го е, но той е бил в другото каре. Разговарял е с него. Сочи, че се е оплаквал, за неговата религия и от там започнали да го карат за психиатрията. Не е виждал синини по В., но твърди, че му се е оплаквал Съдът като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното: Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустим за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд, съгласно чл. 285 от ЗИНЗС. Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал. 2 на текста сочи като ответници в това производство органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Основателността на иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. В исковата молба се посочва, че претенцията на ищеца за обезщетение може да се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 и чл.9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (КЗПЧОС) от страна на администрацията на Затвора Враца през процесния период. Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Периодът, за който се претендира обезвреда е от 13.10.2018г. до 13.10.2023г. На първо място ищецът твърди, че по време на излежаването на наказанието и задържането под стража бил подлаган на побои, изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение от служители на затворническата администрация. Бил подлаган на физическо насилие и психически тормоз. Служителите се правели, че не забелязват ако някой друг затворник го биел, унижавал. Тези действия и бездействия на затворническата администрация довели до уронване на човешкото му достойнство, чувство за малоценност, безнадеждност, страх и незащитеност. Продължителната изолация, без възможност за общуване с другите лишени от свобода предизвикали у него чувство на отчаяние, безнадеждност и страх за живота му. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В най-общ план тази разпоредба, както и същата в предходната й редакция, е еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. От показания на свидетелите и от медицинските документи не се доказа по никакъв начин М. да е бил бит, изтезаван от надзирателите или от другите затворници. Единствените белези, които М. е имал са следи от белезници. Те са резултат от използване на помощни средства, които предвид статута му и режима - „строг“, по който излежава доживотната си присъда няма как да не бъдат използвани. Никой освен В. М. не твърди и не се събраха никакви доказателства за побои над него, нито има посочени конкретни дати, нито има посочени конкретни събития, които да са се случили. В този смисъл неоснователни и недоказани са тези твърдения. На следващо място претендира обезщетение за това, че при изтърпяването на наказанието в затвора в гр.Враца, в резултат на лошата хигиена и отвратителните битови и санитарни условия е бил заразен с туберкулоза, не са му осигурени задължителните по чл.132 от ЗИНЗС медицински грижи и настаняване в специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода. Не е бил преглеждан редовно от лекар – специалист по белодробни болести. По отношение твърденията за занижено медицинско обслужване по повод заболяването му от туберкулоза, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение от туберкулоза. Напротив видно от представената по делото медицинска справка и ИЗ-та, по време на процесния период ищецът е посещавал МЦ, като при необходимост е преглеждан от външни специалисти, като изрично се сочи, че освен инфекциозна пневмония, която да налага преглед от специалист по белодробни болести, М. не е боледувал никога от туберкулоза и не са му предписвани лекарства за такава диагноза. При разпита на свидетелите не се споменава ищецът да е имал здравословен проблем от такова естество изобщо, а още по малко да му е отказано лечение или медицинско обслужване. На последно място претендира обезщетение поради нарушение на чл.9 от Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията, като това право включва свободата всеки да променя религията си и да изповядва своята религия и убеждения групово и индивидуално, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване или спазване на ритуали. Сочи, че като член на религиозното изповедание „Свидетелите на Йехова“, затворническата администрация системно е възпрепятствала изповядването на неговата религия, като е ограничавала контактите му с други лица изповядващи неговата религия. В нарушение на чл.166, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС затворническата администрация не му е позволявала да участва в религиозни ритуали на свидетелите на Йехова в затвора в гр.Враца, не му е позволявала да се среща насаме с духовното лице, като срещите са се осъществявали в залата за свиждане в присъствието на надзиратели. Спазвайки религиозните ритуали е пеел сам в килията си, като затворническата администрация е преценила, че има психично заболяване и е бил изпратен за лечение и освидетелстване в психиатрична болница в гр.Ловеч. Счита, че е поставен в неравноправно положение с изповядващите православното християнство, които могат да се срещат със свещеника си както в килиите си така и в параклиса, без да са надзиравани. В Глава Девета, Десета и Единадесета от ЗИНЗС са уредени съответно правата и задълженията на лишените от свобода, медицинското обслужване, правото на упражняване на свободата на вероизповедание, доразвити в ППЗИНЗС. Разпоредбите на чл. 166 и чл. 167 от ЗИНЗС във вр. с чл. 155 от ППЗИНЗС регламентират правото на удовлетворяване на религиозните потребности на осъдените лица чрез срещи и беседи с представителите на различните религии и достъпа на духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република България с лишения от свобода. От представените доказателства и свидетелски показания се установява, че през процесния период в затвора в град Враца са провеждани религиозни мероприятия с лишения от свобода и той е имал възможност всеки четвъртък да се среща с трима представители на „Свидетелите на Йехова“. По делото са налични данни относно изповядваната от В. М. религия, както и неговото самоопределяне към религията „Свидетелите на Йехова“ по време на престоя в затвора и по конкретно започнало през 2010 година. От събраните по делото доказателства не се установява противоправно бездействие или незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, чрез които да се е стигнало до лишаване на ищеца от възможността да удовлетворява религиозните си потребности. Липсват данни поставената психиатрична диагноза да е във причинна връзка с религиозните му убеждения. Видно от показанията на св.Върле, който е пастор и същия твърди, че В. М. изповядва религията „Свидетелите на Йехова“ от 2010 година, а от медицинските документи по делото е видно, че М. е лекуван в Психиатрично отделение още през 2002 година. Като от 2002 година до 2018 година са налице документи свидетелстващи, провеждано лечение на М. от психиатричното му заболяване. По отношение на неравноправно положение по отношение на изповядващите православното християнство, то това твърдение не може да е предмет на делото. Нарушение е налице единствено по отношение на приложението на чл.167, ал.2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 3 от ЕКПЧОС, а именно възможността на М. да среща духовното лице насаме. От показанията на св.Х. Х. и тези на св.Върле, се доказа по несъмнен начин, че срещите на В. М. с пастора се провеждат в стаята за свиждане, по време, по което се провеждат и свиждания на други затворници и в присъствието на двама надзиратели. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само тези факти относно описаните в исковата молба ограничения да среща духовното лице насаме. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в Затвора Враца за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на Затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на ищеца на религиозно усамотение с духовно лице и на уважение на религиозната изповед. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Предвид изложеното, кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. При така изложената фактическа обстановка и предвид задължението на съда, вменено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, настоящият съдебен състав прави извод, че в правната сфера на ищеца са настъпили неимуществени вреди вследствие на невъзможността да се среща свободно със своите духовни наставници, които следва да бъдат обезщетени. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на лишени от свобода, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е лишено от свобода при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства, ниският интензитет на засягане и факта, че периодът на бездействието е около 5 години, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер 500.00 лв. С оглед на това и основателна е акцесорната претенция за присъждане и на законна лихва, като такава следва да се присъди върху сумата на обезщетението, считано от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Разноски от ГД "ИН" не са поискани, но и да бяха съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС не се дължат. За назначена по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗПП правна помощ намира приложение разпоредбите на чл. 37- 39 от ЗПП /ОПР № 786/21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 74/2011 г., ІІІ г. о. /. Редът за заплащане на правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като то се извършва след подаден писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на адвоката, оказал правна помощ. От своя страна, в правомощията на НБПП е да вземе решение по искането на адвоката за заплащане на възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37. Без данни за конкретния размер на възнаграждението за предоставената правна помощ на страната и без доказателства за реалното му изплащане на представляващия жалбоподателя адвокат, съдът не може да постанови осъждане на ответника да заплати по сметка на НБПП разноските за правната помощ. Едва след определяне и изплащане на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител от НБПП, ще възникне основание за присъждане в полза на НБПП на разноските за адвокатско възнаграждение на представляващия страната адвокат за сметка на ответната страна. Производството /за което няма срок/ ще се развива на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК по молба на Националното бюро за правна помощ. Затова към настоящия момент, съдът не присъжда разноски в тежест на ответника за извършеното процесуално представителство на ищеца. Мотивиран от изложеното, Административен съд Видин ІІ административен състав