Решение № 3271 от 21.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 425/2024 г.

Производството е по реда на чл.226 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Същото е образувано след като с Решение №6559/29.05.2024 г. на ВАС по адм. дело №12314/2023 г. е отменено Решение №274/14.11.2023 г., постановено по адм. дело №122/2023г. по описа на Административен съд – В., с което по жалба на Й.-Е. Г. М. от с. Обединение е прогласена нищожността на Заповед №РД 09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022г., публикувана в ДВ, бр.15 от 14.02.2023г., в частта относно имот с идентификатор 53014.110.12.20, и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението. В първоначалната жалба до съда Й.-Е. Г. М. претендира материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. Поддържа, че е регистриран като земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП с УРН в ИСАК, подал е заявление за подпомагане с УИН 04/250522/96125 за кампания 2022 година, като със Заповед № РД 09-1319/02.12.2022г. министърът на земеделието е одобрил проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 година, като е указал и възможността да се подадат възражения за непопадане на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях от бенефициерите. Посочва, че на 16.12.2022г. е подал такова възражение до министъра, като поискал преразглеждане на физическите блокове, които попадат в предвидения проект за този слой. С процесната заповед обаче министърът е одобрил специализирания слой, без да се съобрази с възраженията му. Поддържа се, че при издаването на заповедта неправилно са дешифрирани данните от ЦОФК, при което няма как да се направят изводи, че частите от блоковете, заявени за подпомагане, следва да се изключат от окончателния слой. Твърди, че абсолютно всички площи са допустими за подпомагане, обработват се и се поддържат в състояние, отговарящо на изискванията на закона и на Наредба №2 от 26.03.2018 година. Поддържа, че всъщност в процесния акт липсват конкретни обстоятелства, наличието на които да сочи, че заявените площи не са допустими за подпомагане и не следва да се включат изцяло в специализирания слой. Предвид изложеното жалбоподателят моли за отмяна на заповедта в оспорената й част. В съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като се позовава и на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Моли за присъждане на направените разноски, за което представя списък. Ответникът по жалбата – министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., отрича основателността на жалбата. Намира, че заповедта на министъра е законосъобразна, като подробни съображения в този смисъл са изложени при предходното разглеждане на делото и изцяло се поддържат. Изтъква, че преди извършване на теренната проверка процесният парцел е бил изцяло недопустим, като цялата му площ от 22, 78 ха е била извън обхвата на слой ПДП. В резултат на проверката 19, 59 ха от парцела са включени в обхвата на слоя и едва 3, 15 ха са останали извън него, като това е базирано на база именно констатацията на служителя и на измерването, извършено от него, по посочената линия на приложената карта на електронен носител за измерване и определяне на допълнително допустима площ, а не на снимките от място. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за три инстанции и сторените по делото разноски. Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не се спори, че Й.-Е. Г. М. е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер /УРН/ 599959 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и от името на същият е подадено Заявление за подпомагане за кампания 2022г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 04/250522/96125 на 31.05.2022 г. Със същото е кандидатствал за подпомагане по: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), като видно от Таблица за използваните парцели 2022г. кандидатът е завил за подпомагане общо 19 парцела, находящи се в землището на с. Каранци и с. Обединение, включително парцел 53014.110.12.20. Преди регистрацията на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените в него данни, според която 22.7789 ха от парцел 53014.110.12.20 излиза извън площите, подходящи за подпомагане установени на база специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“, валиден към момента на кандидатстване през 2022г. Автоматичната проверка е обективирана в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за Кампания 2022“, кандидатът е уведомен, че това са наличните към момента грешки и предупреждения. Междувременно се е състояла процедура по изготвяне на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, обновен за 2022 г. чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2022г. и чрез специализирани теренни проверки на физически блокове, проведени през годината от областните и общинските структури на МЗХГ, възложени със Заповед №РД09-823/14.07.2022 г. на министъра на земеделието и храните при спазване на нарочна методика и указания за това. В резултат на това е изготвен проект на специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., който е одобрен със Заповед № РД09-1319/02.12.2022 г. на министъра на земеделието и храните, с която е указано, че в срок до 20.12.2022 г. заинтересованите земеделски стопани имат възможност да подават възражения относно граници и начин на трайно ползване на физически блокове и непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта. Видно от цифровите материали по делото, от общата площ, заявена от Й.-Е. Г. М. за подпомагане за кампания 2022г., според изготвения проект 3, 19 ха от парцел 53014-110-12-20 попадат извън обхвата на проектодопустимия слой. След запознаване с обхвата на проекта заявителят Й.-Е. Г. М. е подал Възражение вх. №ПО-14-80/16.12.2022 г. срещу Заповед №РД09-1319/02.12.2022 г., като е оспорил границите/начина на трайно ползване на тези цифрови географски данни, като е направил искане за преразглеждане на физическите блокове, в които попада земеделски парцел 53014.110.12.20, за който е установено несъответствие между декларираната от него площ и допустимата за подпомагане такава. Административният орган е разгледал възражението, но е приел същото за неоснователно. Последвало е издаването на Заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г. Заповедта е обнародвана в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2023 г. М. е останал недоволен, че не всички заявени от него площи ще бъдат подпомогнати, като е приел, че по този начин е санкциониран и ощетен за кампания 2022 г. В тази връзка е адресирал жалба, подадена директно в Административен съд – Велико Търново на 27.02.2023 г. срещу Заповед №РД 09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022 г., в частта й относно имот с идентификатор 53014.110.12.20. Въз основа на тази жалба е било образувано адм.д. № 122/2023г. по описа на съда. С Решение №274/14.11.2023г. по адм.д. № 122/2023., състав на Административен съд – Велико Търново е прогласил нищожността на Заповед №РД 09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022г., публикувана в ДВ, бр.15 от 14.02.2023г., в частта относно имот с идентификатор 53014.110.12.20. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена като електронен документ, който електронен документ е представен в оригинал на технически носител и разпечатан, като и в копието и в оригинала е видно, че в него са налице два положени електронни подписа, поради което не може да се установи кой е неговият автор. Посочил е, че автор на заповедта може да бъде единствено министъра, но в конкретния случай заповедта е подписана от още едно лице. Според съда след подписване на заповедта същата е изменена, като видът и характерът на изменението на документа не може да се установи от материалите по делото, поради което и неясно остава каква част от съдържанието на решението е изявление на компетентния орган и каква не. С оглед на това съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и е нищожна в обжалваната част. С Решение № 6559/29.05.2024 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 12314/2023г. е прието, че решението на АСВТ е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че съдът е мотивирал извод за нищожност на акта, без да са изяснени всички обстоятелства относно подписването на административния акт и неговото извеждане от електронната деловодна система, както и относно възможността за промяна на съдържанието на документа след първоначалното му подписване. Поради неизясняване на спора от фактическа страна относно действителния издател на заповедта и липса на проверка по останалите основания по чл.146 от АПК касационната инстанция е приела, че първоинстанционния съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че предвид забраната на чл.220 от АПК за фактически установявания от касационната инстанция, делото следва да се върне на друг състав на Административен съд – Велико Търново за ново разглеждане, като в съответствие с чл.171, ал.1 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК, като вещи лица може да назначава и служебно. Изтъкнато е, че за изясняване на спорния въпрос по делото са необходими специални знания по смисъл на чл.195, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, поради което като не е назначено вещо лице, е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Във връзка с отменителното решение на ВАС е образувано настоящото производство. В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на спора са приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо изх. №11-113/27.03.2023г. на Министерство на земеделието, Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, както и тези, представени към жалбата. Приети като доказателства са и 2 бр. CD-R, съответно с надпис: „УРН 599959 Кампания 2022” и „Заповед № РД 09-94/31.01.23“, на които е извършен оглед в проведените открити съдебни заседания. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена комплексна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която след запознаване с материалите по делото да отговорят на нарочно поставените въпроси, формулирани в представената в съдебно заседание молба на адв. П. /чл.69 от адм.д. №122/2023г. на АСВТ/. Определените от съда вещи лица – Й. С. Г. и инж. Д. М. Т., са изготвили отделни заключения, които са приети без оспорване от страните. Вещото лице Г., след запознаване с материалите по делото и представените му такива при посещението му в Разплащателна агенция към Областна дирекция „Земеделие" Велико Търново и при извършената насрещна проверка в Общинска служба „Земеделие“ в град Полски Тръмбеш към Областна дирекция „Земеделие" град Велико Търново е дало заключение за коректност на извършените теренни проверки и на резултатите от тях. В този смисъл е посочил, че от Общинска служба „Земеделие" в гр. Полски Тръмбеш са спазени изискванията на Заповед № РД 09-823/14.07.2022 г. на Министъра на МЗГХ, като са извършени специализирани теренни проверки на физически блокове, след разпореждане към директорите на Областните дирекции „Земеделие“. След преглед на предоставените му при насрещната проверка от Общинска служба „Земеделие“ гр. Полски Тръмбеш протоколи за извършените теренни проверки и отразените констатации за състоянието на парцел 53014-110-12-20, находящ се в землището на с.Обединение, община Полски Тръмбеш, вещото лице е посочило, че при извършената теренна проверка на ФБл. на парцел 53014-110-12-20 с площ от 22.78 ха, служителите от Общинска служба „Земеделие“ гр. Полски Тръмбеш са установили че площта, определена частично в размер на 3.19 ха е непригодна за влизане на животни и за осъществяване на паша, като същата не е почиствана и напълно изоставена. Посочил е, че именно поради своята негодност за използване въпросната площ е била определена като недопустима за подпомагане. Вещото лице Т., след преглед на приложените по делото документи и материалите и данните, предоставени й от Дирекция „Идентифициране на земеделските парцели“ в МЗХГ, Дирекция „Директни плащания" в ДФ „Земеделие" и изтеглените от нея файлове от официалният сайт на ДФЗ и направена справка в КАИС (кадастрално административна информационна система) на АГКК, посочва, че ЦОФК за територията, в която попада парцел 53014-110-12-20, е от 2020г., т.е. същата е неактуална за кампания 2022г. по отношение на същия. Предвид това и на основание чл.33 от ЗПЗП счита, че данните относно специализирания слой „Площи допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2022 г. за парцел 53014-110-12-20 са получени в следствие на отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели (в частност на Физически блок (ФБл) 53014-110), извършени в изпълнение на Заповед № РД09-823/14.07.2022 г. на министъра на земеделието. Посочва, че специализираната теренна проверка на ФБл 53014-110 е извършена на 16.08.2022г. и 08.09.2022г., като е документирано, посредством GNNS измервания и фотоснимки, съдържащи изискуемите атрибути относно геопозициониране и посока на снимане, посещението на общо 21 броя точки по зададени 10 броя контролни такива, надлежно отразени със съответните сигнатури в „Работна карта на теренна проверка на ФБ 53014-110“ (Приложение №1 към СТЕ). В резултат на тази проверка са определени като недопустими за подпомагане четири участъка от заявената (очертана) територия на земеделски парцел с номер 53014-110-12-20, които са номерирани и надписани от СТЕ върху „Карта на земеделски парцел 53014-110-12-20" (Приложение № 2 към СТЕ). Вещото лице е направило съпоставка и съответно пресичане на цифровите данни от одобрения с обжалваната заповед слой „Площи, допустими за подпомагане“ и тези, очертани от бенефициента, предоставени от ДФЗ, при което е установило размера на всеки един от четирите участъка от парцел 53014-110-12-20, които са приети като „Площи, недопустими за подпомагане“, чиято обща площ възлиза на 3, 19 ха. Вземайки предвид данните, отразени в „Работна карта на теренна проверка на ФБ 53014-110“ относно местоположението на зададените контролни точки, предмет на проверката, и точките на фактическата проверка, вещото лице е констатирало, че по отношение на участък №1, находящ се в източната част на процесния парцел, няма данни да е извършена проверка, като най-близко стоящата точка до въпросния участък е точка №1 (надлежно отразена в Приложение №1 към СТЕ), от която са направени три снимки. Анализирайки въпросните снимки вещото лице е посочило, че снимка с посока на снимане – североизток, обхваща терен, извън границите на парцел 53014-110-12-20. По отношение на другите две снимки – с посока на снимане югоизток и юг, е посочило, че денивелацията от точката на снимане и северната граница на парцел 53014-110-12-20 е в порядъка на +5 до 7 м., на дължина около 30 м., като местоположението на проверяващия е в равнината част, в непосредствена близост пред която има храсти и дървета, които не са в границите на парцел 53014-110-12-20. Изтъкнало е, че при денивелация от 7 метра е невъзможно да бъде обхваната територията на парцела и въпросните две снимки не отразяват състоянието му и още повече посочения като недопустим за подпомагане участък. По отношение на участък №2, находящ се в западната и югозападната част на процесния парцел, вещото лице е посочило, че в събраната информация от специализирана проверка в този участък, няма данни (снимки или измервания) или констатации за определени като недопустими за подпомагане площи във ФБ, в частност в границите на парцел 53014-110-12-20. Изтъкнало е, че посетените точки са отбелязани в работната карта (Приложение № 1 към СТЕ) със знак GNSS ДПП точка, допустима за подпомагане площ, като е приложена и снимка. Що се отнася до участък №3 и №4, находящи се в югоизточната част на парцел 53014-110-12-20, е посочило, че за тези участъци са зададени две контролни точки, като извършената проверка е в местоположение, различно от указаното, отстоящо на юг от границата на ФБ 53014-110. Посочило е, че точките на проверката са ситуирани на границата на ФБ - с начин на трайно ползване (НТП) – обработваема земя и ФБ 53014-110 – с НТП – пасище, мери, ливади, а именно т.№13 ДПП и т. №2 НДП (надлежно отразени в Приложение №1 към СТЕ), като снимки са направени от т.№2 НДП. Изтъкнало е, че денивелацията от точката на снимане и югоизточната граница на парцел 53014-110-12-20 е в порядъка на (-10 м.) на дължина около 60 м., като местоположението на проверяващия е в равнината част. При преглед на снимките от този участък обаче вещото лице е посочило, че нито една от тях не кореспондира с местоположението на териториите в участък №3 и участък №4, определени като площи, „недопустими за подпомагане". С оглед на това е заключило, че в посочените участъци (№3 и №4), както и по посочената граница, отделяща допустимата от недопустимата площ за подпомагане няма направени снимки, доказващи изводите на проверяващия. Предвид така установеното по отношение на всеки един от четирите участъка от парцел 53014-110-12-20, вещото лице е заключило, че неправилно площта на въпросните четири участъка, възлизаща общо на 3, 19 ха, е била определена като недопустима и неправилно същата не е включена в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2022г. В хода на настоящото производство нови доказателствени искания не са релевирани от страните по спора. Като доказателство е вложено адм. д. № 122/2023г. на Административен съд Велико Търново, както и представеното от процесуалния представител на жалбоподателя уведомително писмо от ДФ „Земеделие“ за кампания 2021г. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Заповед №РД 09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция към ДВ, бр. 103 от 2020 г., данните в Системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане", се одобряват със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник". Тоест, заповедта е валидна, като издадена от компетентен по материя и степен орган. Не се спори, че в края на заповедта, която е електронен документ, е положен КЕП на въпросния министър, като към момента на полагането му същият е бил валиден. Както е посочено например в решение на ВАС № 4646 от 15.04.2024 година, постановено по АД № 26/2024 година по описа му, след като положеният втори подпис върху документа предхожда съдържанието му, както е и в процесния случай, то следва да се приеме, че документът е подписан от сочения за негов автор - министъра на земеделието и храните, чиито подпис следва съдържанието на документа. Затова настоящата инстанция намира, че въпросното решение съдържа от формална страна КЕП и отговаря на условието, предвидено в ч.59, ал.2, т. 8 от АПК. Оспорената заповед е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за издаване на акта. Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в приложимата редакция, Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, в относимата редакция, министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5, като приложима е Наредба № 105. Предвид спецификата на процесната заповед, с която се одобряват окончателни специализирани слоеве „Физически блокове" и „Площи, допустими за подпомагане“ не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, като мотивите за издаване на заповедта се съдържат в приложенията към нея – административната преписка, в случая представена на хартиен и на електронен носител /CD/. Тоест, съображенията за изключване от одобрения окончателен специализиран слой на части от заявения от жалбоподателя спорен парцел се съдържат в протоколите от специализираните теренни проверки на процесните площи и в придружаващите ги снимки, които позволяват на съда с помощта на специалисти да извърши проверка за материалната законосъобразност на акта. При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 16б, чл. 16в и чл. 16 г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. В случая предвидените административнопроизводствени правила са спазени, като видно от приложената административна преписка, производството е открито със заповед, издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредбата № 105 от 22.08.2006 г., която е оповестена по предвидения ред. Дадена е възможност на земеделските производители да се запознаят с проекта на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане", както предвижда разпоредбата на чл. 16в от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. С подаденото възражение жалбоподателят е упражнил правата си по реда на чл. 16в, ал. 2 от ЗПЗП. Последвало е издаване на заповед по чл. 16 г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., която в оспорената си част е определила, че част от заявения от жалбоподателя парцел 53014-110-12-20 не попада в обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане". Същата е обнародвана в „Държавен вестник“, съгласно предвижданията на чл. 16 г, ал. 4 от Наредбата № 105 от 22.08.2006 г. По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП критериите за включване на допустимите за подпомагане площи в рамките на всеки физически блок следва да са определени с наредбата по чл. 40 от закона. За процесния период това е Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/, която регламентира както критериите за класифициране на земеделските площи, така и общите и специални условия за допустимост за подпомагане на земеделските площи, вкл. постоянно затревени площи, като съобразяването с разпоредбите й определя и материалната законосъобразност на процесната заповед в оспорената й част. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 допустимите за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013), които се поддържат в състояние, годно за производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5, 6 и 9 от същата наредба. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 постоянно затревените площи според начина им на ползване са постоянни пасища за паша на животни – площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша. Според чл. 8, ал. 2 на Наредба № 2 допустими за подпомагане са постоянно затревените площи по ал. 1, когато има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 – независимо от височината), които са с мозаечно разположение, има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4 и следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 2 са посочени площи, които по нормативно определение не представляват земеделски такива, като изрично в изброяването са посочени: 1. необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност – захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки; 2. териториите, заети от гори; 3. урбанизираните територии – градски структури, застроени площи извън населените места, гробищни паркове, други инженерно-технически съоръжения (соларни паркове, паркинги, производствени площадки и др.) и зони за спорт и отдих (писти, паркове, стадиони, хиподруми, голф игрища и др.); 4. водните обекти и прилежащите им площи – реки и речни корита, езера, язовири, блата, канали, рибарници и др.; 5. нарушените терени – кариери, открити рудници и табани, сметища и хвостохранилища; 6. транспортната инфраструктура и прилежащите към нея територии – пътища с трайна настилка, железопътни линии, летища и др.; 7. голи и ерозирали терени – заети от пясъци, чакъл и голи скали; 8. площи с нормативни ограничения за извършване на земеделска дейност – резервати, военни обекти и др. По аргумент от чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 2 неземеделските площи се включват в СИЗП като част от физически блокове – неземеделски тип земи, но са изрично изключени от подпомагане. По делото няма спор, че процесният парцел 53014-110-12-20 е заявен за подпомагане като постоянно или временно пасище за паша на животни /пасища и мери за паша. Със заповедта в оспорената й част извън окончателния обхват на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022 г. от общо заявената площ на процесния парцел в размер на 22, 78 ха, 3, 19 ха са останали като недопустими. С оглед приложимото право и установената фактическа обстановка, за изясняване на спорния въпрос по делото при първоначалното разглеждане на делото е допусната комплексна съдебно-техническа експертиза, вещите лица по която – Й. Г. и инж.Д. Т., са изготвили отделни заключения. В заключението на вещото лице Г., изводи няма, а само се преповтарят констатациите на администрацията. Поради това и съдът не кредитира експертното заключение, доколкото то е безполезно за спорните въпроси. Изяснява се само, че теренни проверки са извършени на ФБл. на парцел 53014-110-12-20 с площ от 22.78 ха, като при същите е установено, че площ в размер на 3.19 ха е непригодна за влизане на животни и за осъществяване на паша, поради което същата е определена като недопустима за подпомагане. Съдът обаче кредитира заключението на инж. Т., като компетентно и обективно изготвено, доколкото вещото лице е извършило пълен анализ на данните относно спорния парцел, съобразно представените по преписката доказателства и допълнително събраните такива, в т.ч. е направило детайлно изследване и оценка на данните от извършената специализирана теренна проверка, които данни са послужили като основание за определяне на допустимите и недопустимите за подпомагане площи относно процесния парцел. Според вещото лице ЦОФК за територията, в която попада въпросния парцел е неактуална за кампания 2022г., тъй като е от 2020г., поради което актуализацията на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2022г. по отношение на въпросния парцел е извършено именно въз основа на резултатите от теренните проверки, тоест въз основа на втория установен в чл. 33, ал. 4 от ЗПЗП способ. За въпросните теренни проверки са съставени протоколи, които са приложени по делото на електронен носител /CD/. Анализирайки данните от въпросните протоколи вещото лице Т. е установило, че при теренните проверки на ФБл. 53014-110, в който попада въпросния парцел, са посетени общо 21 броя точки по зададени 10 контролни такива (отразени в „Работна карта на теренна проверка на ФБ 53014-110“ – Приложение №1), от които е направено заснемане. В резултат на това са установени като недопустими за подпомагане четири участъка от заявената (очертана) територия на земеделски парцел с номер 53014-110-12-20, а именно участък №1 с площ 1.332 ха, участък №2 с площ 1, 686 ха, участък №3 с площ 0.157 ха и участък №4 с площ 0, 059 ха, които са показани на картата на парцела - Приложение № 2 към СТЕ. Според вещото лице обаче по отношение на участък №1, находящ се в източната част на процесния парцел, не е извършена проверка, като снимките на въпросния участък са направени от точка №1 (надлежно отразена в Приложение №1 към СТЕ). Въпросните снимки обаче не установяват недопустимост на посочения участък, тъй като едната от тях (с посока на снимане североизток) обхваща терен, извън границите на парцел 53014-110-12-20, а другите две – с посока на снимане югоизток и юг, не отразяват състоянието на парцела предвид денивелацията в този участък и невъзможността за обхващане на територията му. По отношение на участък №2, находящ се в западната и югозападната част на парцел 53014-110-12-20, вещото лице посочва, че в събраната информация от специализирана проверка в този участък, изобщо няма данни (снимки или измервания) или констатации за определени като недопустими за подпомагане площи във ФБ, в частност в границите на парцел 53014-110-12-20, а посетените точки са отбелязани в работната карта (Приложение № 1) със знак GNSS ДПП точка - допустима за подпомагане площ, като е приложена и снимка. Що се отнася до участък №3 и №4, находящи се в югоизточната част на парцел 53014-110-12-20, експерта посочва, че за тези участъци са зададени две контролни точки, като извършената проверка е в местоположение, различно от указаното, отстоящо на юг от границата на ФБ 53014-110. Посочва, че точките на проверката са ситуирани на границата на ФБ - с начин на трайно ползване (НТП) – обработваема земя и ФБ 53014-110 – с НТП – пасище, мери, ливади, а именно т.№13 ДПП и т. №2 НДП (надлежно отразени в Приложение №1 към СТЕ), като снимките са направени от т.№2 НДП. Според експерта обаче нито една от трите снимки не кореспондира с местоположението на териториите в участък №3 и участък №4, определени като площи, „недопустими за подпомагане". Изложените обстоятелства опровергават достоверността на данните от теренните проверки. В случая измерванията и снимките на проверяваните площи не включват участъците, за които е прието, че са недопустими за подпомагане, и не установяват състоянието на същите, с оглед на което квалифицирането им като изоставени земеделски площи е недоказано. Обратно, анализът на доказателства по делото обосновава извод, че процесните участъци от парцел 53014-110-12-20 са поддържани в състояние, съответно на конкретните изисквания по Наредба № 2/2018г. и отговарят на критериите за допустимост. От изложеното следва, че незаконосъобразно с оспорената заповед, площ с размер 3, 19 ха от парцел 53014-110-12-20 е изключена от обхвата на слой „Площи, допустими за подпомагане“. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК и заповедта, в тази част, следва да се отмени като незаконосъобразна. Преписката следва да се върне на административния орган – министъра на земеделието и храните, за ново произнасяне в тази част, при съобразяване с мотивите в настоящото решение, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определя срок за произнасянето, който следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от влязлото в сила решение. При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което на основание чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с чл.226, ал.3 от АПК съдът му присъжда сторените такива, които са и доказани, и възлизат в общ размер на 2 910 лева, от които 10 лева платена държавна такса, 800 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 19.04.2023г. адвокатско възнаграждение по адм.д. №122/2023г. на АСВТ, 800 лв. – депозит за комплексна съдебно-техническа експертиза, 700 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 29.04.2024г. адвокатско възнаграждение по адм.д. №12314/2023г. на ВАС и 600 лв. – заплатено в брой съгласно Договор за правна помощ от 02.10.2024г. адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 2-ро от АПК, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът