Решение № 1662 от 25.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК. Образувано е след подадена искова молба с вх. номер 44997 от 17.04.2024 г. от „ЛИТОС“ ЕООД, с ЕИК 104671229, със седалище и адрес на управление – гр. Велико Търново, ул. ••••••••, срещу „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „България“ № 85, като с нея са предявени за разглеждане в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове, както следва: 1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за заплащане на сумата в размер на общо 29 970, 00 лв. - представляваща стойност на извършени на 04.08.2023 г. три неразрешени платежни операции по платежна сметка IBAN BG65IO••••••••, ведно със законната лихва дължима, считано от 17.04.2024 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното плащане; 2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 878, 16 лв. – представляваща обезщетение за допусната забава в плащане на главното вземане /29 970, 00 лв./, което е дължимо, считано от 05.08.2023 г. до 16.04.2024 г. В исковата молба се твърди, че на 08.06.2018 г. между дружеството- ищец и ответната банка се сключил договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева. Така на „ЛИТОС“ ЕООД, с ЕИК 104671229 при „ИНВЕСТБАНК“ АД била открита разплащателна сметка с IBAN BG65IO•••••••• – в лева. Дружеството се възползвало и от предоставяната от банката услуга – интернет банкиране /активни права/, като тя му позволявала да авторизира и извършва разплащания със средства налични по банковата му сметка. Съгласно установените от ответната банка условия достъпът до платформата, с която се оперира по услугата интернет банкиране ставал чрез въвеждане на потребителско име и парола, като последната била известна само на оторизираното за това лице /пълномощника на ищеца – Г. Х. А.а/. Освен това за вход в системата и извършване на платежните операции било необходимо да се въведат и еднократни кодове, които за всяка отделна заявка били изпращани от банката с нарочен СМС на предварително посочен мобилен номер – в случая с „ЛИТОС“ ЕООД това бил: +••••••••, като този номер бил ползван отново от пълномощника – А.а. Наред с услугата интернет банкиране, „ЛИТОС“ ЕООД ползвал и предлаганата от ответната банка услуга – мобилно банкиране, като тя била достъпна чрез инсталиране на мобилното приложение – Ibank Mobile, като и тук за да се извършат исканите платежни операции, след получаване на заявка от банката били изпращани нарочни кодове за исканата транзакция и това ставало отново на посочения мобилен номер. Допълва се, че пълномощника А.а имала и качеството на оторизирано лице да извършва платежни операции със средства по посочената разплащателна сметка, доколкото била законния представител /управител/ на „ЛИТОС“ ЕООД. При боравене с мобилното и интернет банкиране се поддържа, че Г. А.а спазвала всички правила и изисквания въведени от ответната банка, в т.ч. и тези свързани с опазването и защитата на данните. Така се стигнало до датата – 04.08.2023 г., когато се сочи, че Г. А.а се намирала в гр. Велико Търново, където работи и живее, като след 18, 46 ч. започнала да получава на мобилния си телефон СМС-си от ответната банка съдържащи ITAN кодове за вход в интернет банкирането на разплащателната сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, а малко по-късно и ITAN кодове за потвърждаване на платежни операции. Сочи се, че това се случвало без Г. А.а да е влизала през този ден в системата за интернет и мобилно банкиране, съответно без да е правила заявки за извършване на преводи на средства от банковата сметка. При така създалата се ситуация, А.а незабавно пристъпила към обаждане към две свои доверени лица за да се посъветва какви мерки да предприеме. В 19, 01 ч. тя набрала националния телефонен номер за контакт с „ИНВЕСТБАНК“ АД, който бил посочен на сайта на банката. На него обаче не могла да осъществи връзка с лице от банката, което да и даде указания какво да предприеме по реализиращите се достъп до интернет банкиране и искания за платежни нареждания с ресурси от банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД. Следващата стъпка на А.а била в 19, 09 ч да позвъни на служител на ФЦ на банката в гр. Велико Търново, като служителката - Станева й обяснила, че не може да й съдейства по казуса и я информирала, че в извънработно време единствената възможност била да продължава да търси контакт с банката на оповестения национален телефон. Това и направила, като след няколко позвънявания на националния телефон А.а успяла да се свърже с лице – оператор, като обяснила за проблема, но последният и отговорил, че се занимава единствено с банкови карти и не може да й окаже съдействие, респективно че не му е известно как тя трябва да процедира в извънработното време на банката в подобна хипотеза. Така А.а продължила да прави опити да се свърже с друго лице на националния телефон за контакти с банката. Междувременно търсейки друг канал за разрешаване на създалата се ситуация А.а пристъпила към обаждане на свои познат, които да направи опит да се свърже с директора на ФЦ на банката в гр. Велико Търново – П.П.. След успешен контакт с последния, същият предоставил телефон за връзка с лицето Н.Ж. – служител на банката в гр. София. При проведен разговор с г-жа Ж. се стигнало до успешно блокиране на достъпите до банкова сметка на друго дружество, на което Г. А.а е пълномощник, а именно – „МЦ НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД, но не и до блокиране на сметката на ищеца „ЛИТОС“ ЕООД. Изтъква се, че през периода на тези опити за преустановяване на достъпа и разпорежданията със средствата по IBAN BG 65IO•••••••• с титуляр - „ЛИТОС“ ЕООД се реализирало и първото успешно платежно нареждане от нея, като в 19, 18 ч. била наредена сума в размер на 9 990 лв., като тя била получена от третото лице – Ц. Х. по нейна банкова сметка с посочено основание „покупка на скутер“. В 19, 31 ч. последвали и други две успешни платежни нареждания от банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, като всяко от тях било за сумата от по нови 9 990 лв. и двете излъчени към банкова сметка на третото лице – И. Б. К., като посочените основания и в двата случая били „захранване“. Поддържа се, че „ЛИТОС“ ЕООД, чрез законния си представител – Г. А.а не е давал съгласие и разрешавал извършването на тези три превода на средства от банковата сметка на дружеството в полза на двете посочени физически лица, като с последните същото не е имало никакви търговски или други правоотношения, а напротив те са й напълно непознати. На по-късен етап при извършената проверка от ответната банка станало ясно, че на 04.08.2023 г. в 18.58 ч. е бил извършен успешен достъп до сметката на ищеца, чрез профила на Г. А.а, като това е станало през портала за интернет банкиране и от лице използващо конкретен IP адрес в гр. София. За да защити интересите на ощетения ищеца, представляващата го А.а подала жалби до разследващите органи в гр. Велико Търново, както и до ръководството на „ИНВЕСТБАНК“ АД. Не последвало обаче възстановяване на сумите по извършените на 04.08.2023 г. три неразрешени платежни операции от титуляра на сметката. Това налагало ангажиране отговорността на банката по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Понеже банката допуснала забава във възстановяване на средствата по неразрешените три платежни операции, то тя носела отговорност и за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което ищеца изчислява и претендира да е в размер на сумата от 4 065, 06 лв. Настоява се и за това ответната банка да заплати на ищеца направените по делото разноски. „ИНВЕСТБАНК“ АД в срока по чл. 367 ГПК се е възползвал от правото си да подаде писмен отговор по ИМ на „ЛИТОС“ ЕООД, като е депозирал такъв на 20.05.2024 г. по пощата. С него се поддържа, че предявените за разглеждане искове са допустими, но неоснователни. Опонира се по изложените в ИМ твърдения, че на датата – 04.08.2023 г. по банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД е било допуснато извършването на три неразрешени /без знанието и съгласието/ от оторизираното да борави с нея лице транзакции към други банкови сметки. Изтъква се, че на 04.08.2023 г. в 20, 32 ч. служител на банката е осъществил блокиране на банковата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД, веднага след като е бил надлежно уведомен за така извършените преводи. Сочи се, че по подадена от законния представител на „ЛИТОС“ ЕООД жалба до банката, последната е извършила вътрешна проверка по случая с наредените на 04.08.2024 г. платежни операции, като със свои отговор от 18.09.2023 г. е разяснила на ищеца, каква е била фактическата обстановка по онлайн достъпа до банкирането на дружеството в посочения ден /04.08.2023 г./, като за нея е била информирана и БНБ, която също предприела проверка. Ответникът настоява, че трите транзакции излъчени на 04.08.2023 г. и имащи за предмет сумата от общо 29 970 лв. са станали при наличие на знание и съгласие от оторизираното лице – А.а, която се явява държателят на финансовия инструмент. Същевременно банката е положила дължимата грижа на добър търговец и е извършила платежните операции зададени по нареждане или при предварително съгласие на пълномощника – А.а. Допълва се, че тези операции са реализирани в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца. Това е станало след като на 04.08.2024 г. е осъществен успешен достъп до сметките на дружеството - „ЛИТОС“ ЕООД, чрез използване на профил с цитирано в отговора потребителско име и посредством портала за интернет банкиране на „ИНВЕСТБАНК“ АД Достъпът е станал чрез устройство с IP адрес локализиран в гр. София. След използваното потребителско име за успешен достъп до интернет банкирането са използвани и парола, ведно с конкретен ITAN код, като последния е бил изпратен за потвърждаване на входа в системата на мобилен номер + ••••••••, като последния е посочен на банката от лицето Г. Х. А.а към момента на регистрацията на интернет-банкирането. След този достъп в рамките на същия ден в 19, 18 ч. е потвърден и изпълнен BLINК превод /незабавно плащане/ в размер на 9 990 лв. в полза на лице – Ц. Х. по негова банкова сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като това е станало след ползване на нов ITAN код изпратен до посочения вече мобилен номер. По-късно в 19, 31 ч. са наредени и изпълнени други два BLINК превода – всеки на стойност от по 9 990, 00 лв., като получател по тях е лицето – И. Б. К. ползващ сметка в „БАНКА ДСК“ АД, като тези преводи са групово потвърдени след ползване на нов ITAN код. Банката-ответник поддържа, че при така осъществените стъпки от пълномощника на дружеството-ищец или от трето лице, на което тя е предоставила информацията нужна за достъп, то извършените платежни операции съставляват разрешени такива по смисъла на чл. 70, ал. 1, във връзка с ал. 3 ЗПУПС. При условията на евентуалност от банката се навеждат твърдения, че оторизираният представител на ищеца е проявил груба небрежност при съхраняването на персонализираната информация – инструментите за сигурност при осъществяване на достъпа до интернет/мобилното банкиране. Така ищеца е допуснал неспазване на задълженията заложени в чл. 4, ал. 2 от договора сключен с банката на 08.06.2018 г. за откриване и водене на разплащателна сметка, както и чл. 5, т. 4 от рамковия договор сключен на 05.07.2018 г. При условията на евентуалност от банката се въвеждат и твърдения за неполагане от ищеца на дължимата грижа за запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при осъществяване на автентичността при нареждания за извършване на платежни операции, което означава, че е осъществено основанието въведено в чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС за изключване на отговорността на банката за покриване на загубите на ищеца, които произтичат от платежните операции. Сочи се от клиента „ЛИТОС“ ЕООД да са нарушени и релевантните клаузи на ОУ за платежни услуги предоставяни от ответната банка, както и тези за полазване на услугите на интернет банкиране, мобилно банкиране и мобилен токен. На последно място при условията на евентуалност в отговора се поддържа, че сред възможните начини, по които достъпът до интернет-банкирането на ищеца е станал достъпен за трети неоторизирани лица е фишинг-измама, която би била осъществима за реализация при проявена груба небрежност от страна на представителя на ищеца, а именно последване на фишинг-съобщение с линк до сайт – имитиращ този на ответната банка, където са били въведени персонални защитни данни, което е спомогнало за последващото получаване на неоторизиран достъп до интернет банкирането на „ЛИТОС“ ЕООД, съответно е осигурена средата за извършване на трите оспорвани платежни операции. В срока по чл. 372 ГПК ищецът - „ЛИТОС“ ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа вече изнесените си твърдения в първоначалната искова молба, а именно, че извършените на 04.08.2023 г. три платежни нареждания са неразрешени от пълномощника. Платеца по тези нареждания не е знаел за тях и не е давал съгласие за тяхното извършване към третите лица, като се приповтаря довода, че дружеството не е имало никакви отношения с тях, които да налагат плащане на посочените суми. На следващо място се отрича ищецът, чрез неговия представител да е предоставял достъп на трети лица до персонализираната информация за работа с интернет и мобилното банкиране, респективно не е допускал поведение, което да се класифицира като груба небрежност при съхраняване на инструментите за достъп до системата за интернет и мобилно банкиране. Обратно положил е дължимата грижа да пази и да не предоставя достъп до тези данни на трети лица, поради което банката следва да отговаря за възстановяване на сумите на ищеца предмет на неразрешените платежни операции. Напомня се и това, че пълномощника на ищеца е положил значителни и своевременни усилия да спре извършването на неразрешените платежни операции на датата - 04.08.2024 г., като в тази насока са изложени конкретни обстоятелства подкрепени с доказателства. На 06.08.2024 г. от ответника - „ИНВЕСТБАНК“ АД е упражнено процесуалното право да се подаде допълнителен отговор, като с него предявените осъдителни искове продължават да бъдат оспорвани с доводи за тяхната неоснователност. Основните защитни съображения изтъкнати в отговора са въведени от банката и в допълнителния такъв. Настоява се, че в отношенията си с ищеца при изпълнението на наредените три платежни операции банката е действала с дължимата грижа на добър търговец, като е извършила платежните операции съблюдавайки нарежданията на пълномощника на титуляра на сметката. Отново са маркирани допуснатите от ищеца отклонения в спазването на задължения разписани в закона и общите условия към договора за откриване на разплащателна сметка, които изключват носенето на отговорност от банката за възстановяване на разходваните с операциите суми. Не е изоставено и евентуалното позоваване, че е налице поведение съставляващо груба небрежност, в т.ч. допускане на ищеца да стане потърпевш от фишинг-измама. С определение от 10.09.2024 г. съдът е конституирал на основание чл. 219 ГПК Ц. С. Х., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес – гр. София, ул. „•••••••• и И. Б. К., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес – гр. Благоевград, ул. „••••••••, като трети лица-помагачи на страната на ответника - „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, което е станало след своевременно направено искане от банката в тази насока. След преценка на твърденията и възраженията на страните и на събраните по делото доказателства настоящата съдебна инстанция, намира следното от фактическа страна: Между страните на 08.06.2018 г. е сключен договор за откриване и водене на разплащателна сметка, като с него ищецът в качеството му на титуляр на откриваната сметка е възложил на ответната банка, която е приела да открие разплащателна сметка на негови име с IBAN BG65IO•••••••• в български лева, чрез която е приел да съхранява парични средства на титуляра и се е съгласил да приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми. Този договор не е ограничен със срок. Съгласно чл. 3.1. от договора банката се е задължила да приема ежедневно в рамките на работното време документи и да извършва платежни операции по сметката, само по разпореждане или с предварително съгласие на титуляра, до размера на наличностите по нея и при условията, поставени от титуляра. Изрично е предвидено, че обслужването на сметката, в т.ч. и изпълнението на платежните операции се осъществява от банката при спазване на предвиденото в нормативните актове, вътрешно-банковите актове, разпоредбите на договора, в т.ч. ОУ към него, както и рамковия договор за платежни услуги също подписан между страните. На 05.07.2018 г. страните са сключили рамков договор за платежни услуги, като с него се урежда начина на изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от клиента, както и задълженията и условията за откриване и водене от банката на платежни банкови сметки на клиента, при спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че клиентът има право да дава нареждания и/или предварителни съгласия за извършване на плащания със средствата по съответната платежна банкова сметка, лично или чрез изрично упълномощени от него лица. Що се касае до редът, начинът и сроковете за изпълнение на платежни операции по договорите за водене на платежни банкови сметки се определят в Общите условия на „ИНВЕСТБАНК“ АД, които тя надлежно предоставя на клиента на достъпни цена в банковите салони на финансовите центрове и офисите си, както и на Интернет-страницата на банката. Към този рамков договор приложение намират действащите общи условия на банката за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, съгласно ЗПУПС, като в тази им редакция същите са в сила и се прилагат в отношенията на банката с клиенти, считано от 01.08.2023г. Сред доказателствата приобщени по делото са Общите условия за ползване на услугите интернет банкиране, мобилно банкиране и мобилен токен на „ИНВЕСТБАНК“ АД, като в тях са уредени условията и редът, по които банката предоставя платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, чрез системата си за интернет банкиране, вкл. чрез приложението си за мобилно банкиране, както и регулация на отношенията свързани с тяхното ползване. Констатира се, че на 15.07.2021 г. от пълномощник – А.а е заявено и съответно активирано искане от „ИНВЕСТБАНК“ АД за банково дистанционно обслужване на сметката на ЛИТОС“ ЕООД чрез ползване на права за интернет банкиране състоящи се в извършване на различни по вид платежни нареждания, искания, съгласия за незабавно инкасо, валутни разплащания, справки по издадени заявки, справки за състояние и транзакции от сметка, регистрация на сметки, потвърждения на плащания. Искането касае разплащателна сметка с IBAN •••••••• в български лева, като при направата му пълномощника е получил от служител на банката – потребителско име и парола за достъп. Съгласно приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа 08.06.2018 г. С.И.Г. в качеството й на вписан законен представител – управител на „ЛИТОС“ ЕООД е упълномощила – Г. Х. А.а, Л.Х.Г. и И.Х.Г. да я представляват заедно и поотделно пред „ИНВЕСТБАНК“ АД във връзка с банковата сметка открита на името на дружеството, а именно: IBAN ••••••••, като се разпореждат изцяло със средствата по нея, било като внасят, теглят и превеждат без ограничения, както и като купуват и продават валута, извършват всякакви банкови операции, безкасови действия и други операции без ограничения, в т.ч. да получават информация за състоянието на сметката, което включва извлечения от сметката на хартиен, магнитен и всякакъв друг носител, а също така и да я закриват. Пълномощното не е ограничено със срок на своето действие. Ангажиран е отчет по сметка с IBAN •••••••• обхващащ датата – 04.08.2023 г., като от съдържанието му е видно, че на посочената дата от посочената сметка са извършени няколко нареждания на парични суми – седем превода, които са както следва: в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД по фактура от 24.07.2023 г. в размер на сумата от 98, 77 лв. и по втора фактура от 24.07.2023 г. в размер на 3, 35 лв.; в полза на „ВИК ЙОВКОВЦИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ по фактура от 31.07.2023 г. в размер на 22, 39 лв. и по фактура отново от 31.07.2023 г. в размер на 7 46 лв.; в размер на сумата от 9 990 лв. в полза на лицето - Ц. Х. за покупка на скутер; в размер на сумата от 9 990 лв. в полза на лицето – И. Б. К. за захранване; и в размер на сумата от 9 990 лв. в полза на лицето – И. Б. К. за захранване. Последните три превода са такива за незабавно плащане с ползване на системата Blink. Представени са единадесет кратки текстови съобщения от 04.08.2023 г., които са изпратени от ответната банка до абонат с мобилен номер +359 •••••••• с ITAN кодове: за потвърждение на вход в интернет банкиране; за извършване на един превод в полза на Ц. в размер на 9 990 лв.; за извършване на два превода в размер на 9990 лв. в полза на И.; за потвърждение на вход в интернет банкиране; както и за извършване на преводи за други суми в полза на други лица. Приобщена по делото е и справка за проведени изходящи разговори от мобилен номер +•••••••• в периода от 18, 32 ч. на 04.08.2023 г. до 23, 59 ч. на 04.08.2023 г. Сред доказателствата по делото са и жалба подадена на 08.08.2023 г. от Г. Х. А.а, в качеството й на пълномощник на ищеца. С нея е отправена претенция към ответната банка относно управлението на банковата сметка, която „ЛИТОС“ ЕООД има открита при нея. С жалбата са заявени обстоятелства свързани с извършването на три неправомерни превода на суми от сметката на ищеца станали на 04.08.2023 г., както и опитите на пълномощник – А.а да ги осуети, като се свърже със служител на банката и да го уведоми, че има неинициирано от нея проникване в интернет банкирането ползвано от „ЛИТОС“ ЕООД и активни действия по искане и разрешаване на транзакции. Описани са и действията на служителите на банката. В обобщение е поискано от „ИНВЕСТБАНК“ АД да възстанови неправомерно преведените на 04.08.2023 г. от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД суми от около 30 000 лв. На 18.09.2023 г. „ИНВЕСТБАНК“ АД е дал писмен отговор по така сезиралата го жалба, като ищеца е осведомен, че по неговия случай е извършена обстойна вътрешна проверка, като са изнесени и фактите които са установени от нея. Потвърждава се, че на тази дата от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД са били извършени три Blinк превода всеки на стойност от по 9 900 лв., като са посочени и банковите сметки към които преводите са наредени, съответно титулярите им, както и банките които ги обслужват. Пояснено е, че за направата на преводите е извършен първоначален успешен достъп до сметката на дружеството – „ЛИТОС„ ЕООД през портала за интернет банкиране с посочване на конкретен профил/потребителско име, парола, както и конкретен ITAN код изпратен на мобилно устройство посочено в банката, когато е била извършвана процедурата по регистрация на интернет банкирането. Тази операция е извършена посредством устройство имащо IP адрес 213.226.59.216 с локация в гр. София. Допълнено е, че ако преводите не са наредени от пълномощника – Г. А.а, или от лице на което тя е предоставила достъп до профила си в интернет банкирането, както и до телефона си, то вероятния начин за реализиране на достъпа до интернет банкирането от трето неоторизирано лице е чрез т. нар. фишинг измама, за която клиентите изрично биват предупреждавани от банката на началната страница на интернет банкирането. В тази насока е възможно по невнимание да е било последвано фишинг съобщение с линк до сайт имитиращ този на банката, като там от потребителя да са били въведени персоналните защитни данни ползвани при банкирането. Отговорът завършва с това, че ако клиента подател на жалбата не е удовлетворен от действията на банката по случая, то може да се обърне към Помирителната комисия за платежни спорове, като инициира производство пред нея, което е безплатно, бързо и ефикасно. По случая с извършените на 04.08.2023 г. банкови преводи от сметката на ищеца е налице сезиране с жалба от страна на „ЛИТОС“ ЕООД на Българска народна банка, като по нея получен отговор от 13.02.2024 г., с който жалбоподателя бива уведомен, че от Дирекция „Платежен надзор“ при БНБ е направена проверка по случая, като са изнесени съответните констатации и е обобщено, че „ИНВЕСТБАНК“ АД в конкретния случай е приложила задълбочено установяване идентичността на клиента към момента на иницииране на оспорените платежни операции, съответно спорът между клиента и банката се свежда до формата на вина при неизпълнение на задължението за опазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, като този спор следва да бъде отнесен за разрешаване към гражданския съд. И тук е обърнато внимание, че в ЗПУПС е уредена процедура за разрешаване на възникнали спорове между ползватели и доставчици на платежни услуги, като се ползва услугата на Помирителната комисия за платежни спорове. Във връзка с преписката по тази жалба по делото от страна на ответната банка е ангажиран за писмено доказателство изготвения от „ИНВЕСТБАНК“ АД отговор от 06.12.2023 г. до БНБ, в чието съдържание отново са изнесени данните за извършеното в хронологична последвателност достъпване на интернет банкирането на „ЛИТОС“ ЕООД на 04.08.2023 г., както и последвалите нареждания на суми от него. На свои ред ответната банка ангажира към доказателствата по делото изпратен от нея на 15.08.2023 г. до РП – В. Търново сигнал за извършена кибер измама. В него е описан случая с извършените от ищеца и от трето за посра дружество банкови преводи от 04.08.2023 г., чиито общ размер възлиза на сумата от 54 000 лв. В сигнала е упоменато, че клиента е направил неуспешен опит да се свърже по телефона с Центъра за обслужване на клиенти на банката, като блокирането на двете интернет банкирания касаещи сметките на „ЛИТОС“ ЕООД и „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД станало след действия на директора – П. Петров чрез използване на вътрешнобанкови канали за това. Блокирането на банкирането на „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД било успешно извършено към 19, 40 ч. на 04.08.2023 г., а това на „ЛИТОС“ ЕООД към 20, 17 ч. на 04.08.2023 г. По повод на същата пред ОД на МВР-В. Търново било образувано и се води досъдебно производство. След изискване по делото са представени и съответно приети за писмени доказателства всички материали, които са приобщени воденото досъдебно производство ЗМ № 135/2023 г., съответно прокурорска преписка № 2454/2023 г. по описа на ОП-В. Търново. Съгласно удостоверение от 25.09.2024 г., което е издадено от Централно управление на „ИНВЕСТБАНК“ АД с оглед задължение по реда на чл. 190 ГПК е дадено сведение, че на 04.08.2023 г. няма проведени телефонни разговори с номера: 0700 12 555 и 017555 в периода между 18, 30 и 21, 00 ч. между оператор от Центъра за обслужване на клиенти на банката и абонат с мобилен номер: +359 ••••••••, като на цитираната дата в посочения интервал от време се констатира, че има осъществени позвънявания към посочените по-горе телефонни номера на банката от +359 ••••••••, като те са регистрирани в 19: 01: 28 ч. с продължителност 0, 45 мин.; в 19: 12: 27 ч. с продължителност от 00: 07 мин. и в 19: 20: 48 ч. с продължителност от 00: 45 мин. Тези позвънявания са в извънработно време на Центъра за обслужване на клиенти на „ИНВЕСТБАНК“ АД. С определение от 08.08.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните фактите, че помежду им на 08.06.2018 г. е сключен договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева с IBAN BG••••••••, от която на 04.08.2023 г. през услугата електронно банкиране са извършени три превода на сумата от общо 29 970 лв. /всеки на стойност от по 9 990 лв./. От приетата по делото съдебно компютърно-техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и обосновано изготвена, се установява, че ответната банка използва системи за междубанкови плащания, както следва: БИСЕРА, РИНГС и БЛИНК. За успешното нареждане на изследваните три транзакции от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД на датата – 04.08.2023 г. е била реализирана следната процедура по удостоверяване на клиента: Направен е успешен вход в интернет банкирането на системите поддържани от „ИНВЕСТБАНК“ АД, с което е осигурен достъп до сметките поддържани от дружеството – „ЛИТОС“ ЕООД чрез профил с потребителско име – ••••••••, като е въведена парола, която трябва да е единствено в знанието на оторизирания ползвател на сметките, съответно от банката до конкретен мобилен номер /+•••••••• – посочен на банката от лицето – Г. Х. А.а към момента на регистриране ползването на услугата интернет банкиране/ е изпратен ITAN шестцифрен код за потвърждение на вход в системната. При завършване на тези стъпки се стига и до нареждането на самите транзакции, като при тях първо се попълват реквизити на платежно нареждане, а самоличността на потребителя се потвърждава повторно чрез въвеждане на повторно изпратен упоменатия мобилен номер ITAN осемцифрен код служещ за потвърждение на самия превод. Едва след въвеждане на този код в интернет банкирането се стига до успешно завършване на транзакцията и системата на банката процедира автоматично изпращане на превода към получателя отразен в заявката за плащане. Детайлизирано е, че на 04.08.2023 г. от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД с IBAN •••••••• се локализира извършването на три бързи превода чрез ползване на услугата интернет банкиране през системата за разплащане – Blink. Те са извършени, както следва: в 19: 18: 20 лв. за сума в размер от 9 990 лв. в полза на получател Ц. Х. с банкова сметка в „Юробанк България“ АД; в 19: 31: 03 лв. за сума в размер от 9 990 лв. в полза на получател И. Б. К. с банкова сметка в „Банка ДСК“ АД; и в 19: 31: 06 лв. за сума в размер от 9 990 лв. в полза на получател И. Б. К. с банкова сметка в „Банка ДСК“ АД. Вещото лице е посочило и конкретния ползван IP адрес при извършване на трите превода, като доставчик на услугата е „А1 България ЕАД“. Достъпът на ищеца до услугата интернет банкиране не е бил прекъсван към периода на реализиране на анализираните преводи, в т.ч. и за времето от 20.07.2023 г. до 04.08.2025 г. Вещото лице отговаря, че банката прилага защитни механизми при регулиране достъпа до услугата интернет/мобилно банкиране: необходимост от въвеждане на потребителско име и парола, която е генерирана автоматично за интернет банкиране и подлежи на задължителна подмяна при първото посещение от потребителя при ползване на тази услуга, а на всеки 6 месеца потребителя бива подканян при влизане в системата да я подмени с друга; изпращането на оторизиращ ITAN код за потвърждение и верификация при вход в интернет банкирането и впоследствие на втори ITAN код при изпълнение на самия замислен превод. На следващо място вещото лице е илюстрирало чрез директен експорт на данните от банковата сметка отразяваща движението по сметката на ищеца през 04.08.2023 г. и конкретните суми наредени от нея, като там присъстват и трите оспорвани превода в размери от по 9 900 лв. всеки. Относно преводите извършени ден по-рано от същата сметка на „ЛИТОС“ ЕООД вещото лице също е направило подробен анализ на тяхната реализация, като е посочило в нейната последователност спазената процедура за успешно завършване на всеки един превод, неговия адресат, сумата на превода, както и това, че в случая е ползвано мобилно банкиране инсталирано на мобилно устройство ползвано от Г. Х. А.а, съответно ползвания I P адрес за извършване на преводите. В съдебно заседание състояло се на 04.07.2025 г. при изслушването на вещото лице същия посочва, че банката предоставя, както интернет банкиране, така и мобилно банкиране. И двете услуги са били активирани и ползвани от потребителя - „ЛИТОС“ ЕООД. В случая и трите анализирани и оспорвани от ищеца преводи на сумите от по 9 900 лв. са извършвани на 04.08.2023 г. посредством ползване канала на интернет банкирането достъпно чрез платформата на „ИНВЕСТБАНК“. То може да се достъпи, както през компютър, така и през мобилно устройство. Отново е разяснен начина на достъпване на акаунта за интернет банкиране и въведените от банката защити. Вещото лице не може да каже кой е ползвателя на устройството, от което е било проникнато в интернет банкирането на „ЛИТОС“ ЕООД, а единствено знае IP адреса, който е на А1. Не може да установи и град и адрес на локация на устройството, което може да е телефон или компютър. Тази информация е възможно да се осигури единствено от доставчика на услугата – в случая оператора А 1. Вещото лице не е установил внасяне на промяна на телефонния номер, който е заявен пред банката с цел получаване на еднократните кодове за потвърждение на транзакции. Технически ITAN кодовете се доставят само на мобилен номер /+••••••••/. Ако е реализирана измама, то е възможно тя да се извърши и чрез клониране на СИМ карта, като вече клонирания вариант на СИМ карта се поставя на друго устройство, което се ползва. Заблуждението на потребителя може да се постигне и чрез получаване от него на подканващ имейл, на който е даден вид да е изпратен от обслужващата го банка с молба за обновяване на данни при ползване на услугата интернет банкиране. Влязъл във имитиращия сайт на банката потребителя бива подканян да въвежда – потребителско име, парола и получен ITAN код. Така се стига до извеждане контрола на банкирането от клиента към трето лице, което започва да оперира с него, а клиента остава с убеждението, че акаунта му се обновява. Вещото лице е направил и подробни разяснения за същността и начина на ползване на IP адресите, разграничил е техните видове, както и това, че те се продуцират не за конкретно устройство, а за дадена мобилна клетка на оператор, която може да се ползва от хиляди потребители, като всеки от тях ще има един и същи IP адрес към този момент. Вещото лице е правил и предположения какви са причините за забавеното изпращане на създадените платежни нареждания за втория и третия превод, като възможна такава е изчакване на данните за ITAN код за потвърждение. По делото са събрани гласни доказателства посредством разпити на допуснатите свидетели: Л.Г., М.С., Х.Х. и М.Т.. В показанията си свидетеля – Г. посочва, че дружеството – „ЛИТОС“ ЕООД е собственост на неговата майка –С.Г.. Знае, че това дружество има разкрити банкови сметки в „ИНВЕСТБАНК“ АД и още му е известно това, че управителката – Г.а е упълномощила лицето – Г. Х. А.а с това да се разпорежда с делата на дружеството, в това число и да оперира с банковите му сметки и това датира от доста години назад. Наясно е и с това, че „ЛИТОС“ ЕООД е заявило и ползва услугите интернет и мобилно банкиране на „ИНВЕСТБАНК“ АД. Достъпът до това банкиране е на разположение единствено на пълномощника – А.а, като свидетелят и неговата сестра имат пълномощия да правят разпореждания само при посещение в офис на банката. Свидетелят изяснява и това, че живее на семейни начала с пълномощника – Г. А.а и имат две деца. Свидетелят разказва за случай през лятото на 2023 г., когато без знанието на Г. А.а се стигнало до достъпване и ползване на интернет банкирането на „ЛИТОС“ ЕООД, като се извършило и разпореждане със суми от банковата сметка на дружеството. Става дума за датата – 04.08.2023 г., денят бил петък, когато след приключване на работа около 19 часа получил обаждане от Г. А.а, която го осведомила, че от сметката на дружеството има неоторизирано от нея превеждане на суми, като го помолила да й каже телефонния номер на банковия служител на име – Бисерка за да се свърже с нея и да разбере какво се случва. Той й предоставил същия. Последвали други разговори между свидетеля и А.а, като тя му съобщила, че е правила опити да се свърже с оператор на банката на националния телефон, като след многократни безуспешни опити е стигнала до контакт, но служителя й казал, че банката не предоставя опция за блокиране на сметката. Последвали действия и от самия свидетел – Г., като той на свои ред се свързал с управителя на клона на „ИНВЕСТБАНК“ в гр. Велико Търново, като той го препратил към негова колежка на име Н.Ж., която работи за банката в София и го информирал, че той не е в състояние да му съдейства. Последвало обаждане от свидетеля – Г. на посочената служителка, като проблемът й бил детайлно обяснен и била помолена да осъществи блокирането на сметките, както на „ЛИТОС“ ЕООД, а на по-късен етап и на друго дружество – „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД. Тя го осведомила, че ще се опита да реши въпроса по най-бърз начин. Впоследствие видели, че от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД има успешно извършени неоторизирани транзакции. Свидетелят пояснява, че при първото обаждане към него Г. А.а му е посочила, че става дума за достъпване на сметката на „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД, като едва по-късно узнали, че има и неоторизирани интервенции и в сметката на „ЛИТОС“ ЕООД. Ориентировъчно това станало около 30-40 минути след първия им разговор станал малко след 19 часа. В крайна сметка от служителката Ж. се стигнало до блокиране на сметката на „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД, като за сметката на „ЛИТОС“ ЕООД се досетили, когато видели опити за неоторизирано прехвърляне на средства от сметката на „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД към тази на „ЛИТОС“ ЕООД. Резултатът бил, че от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД вече били наредени около 30 000 лв. Когато поискали от служителя Ж. и тази сметка да бъде блокирана, то тя им отговорила, че наличностите по нея вече са изчерпани. Тогава тя поела ангажимент да се свърже с колегите си от банките към които са излъчени преводите от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД и да се опита да задържи получаването на сумите от титулярите на сметките. В последния проведен разговор с нея състоял се в 20, 06 ч. тя казала, че сумите от сметките на получателите вече са били изтеглени от банкови клонове на съответните банки работещи до 20, 00 ч. Свидетелят посочва, че двете дружества „НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД и „ЛИТОС“ ЕООД имат разкрити сметки и в други банки, като А.а безпрепятствено ги блокирала същата вечер, като там нямало опити за интервенции, както и липса на техническа възможност за това. Свидетелят Г. подчертава и това, че нито той нито Г. А.а поддържат отношения с лицата – И. К. и Ц. Х., като отрича те да са им познати и да имат основания за извършване на преводи от „ЛИТОС“ ЕООД към сметките им. Свидетелят сочи, че Г. достъпва банкирането на двете дружества само от защитени устройства. Свидетелят няма информация, дали през този ден Г. А.а е правила други нареждания от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД, както и дали има лимити за плащане на суми през тази сметка. По скоро от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД разплащанията ставали чрез посещение в банковия клон. Няма спомен Г. да го е уведомявала, че възнамерява да прави плащания от сметката на „ЛИТОС“ ЕООД в този ден. Свидетелят – Г. не е присъствал, когато Г. А.а се е свързала и е разговаряла с оператора на „ИНВЕСТБАНК“ АД на националния телефон, но от нея знае, че той й е казал, че блокиране може да се прави само относно банкови карти, но не и на интернет банкиране на сметки. В показанията си свидетелката С. твърди, че се познава с Г. А.а от 6 – 7 години като ги свързват общи хобита. Известно й е, че тя е лекар и има фирма. Спомня си, че на 04.08.2023 г. двете се срещнали, като около 19 часа Г. взела свидетелката от дома й в гр. В. Търново и отпътували за гр. Дебелец. Веднага след качването си в колата свидетелката разбрала, че Г. получава съобщения на мобилния си телефон, като тя направила коментар, че нещо се случва. Веднага се обадила на мъжа си и го информирала, че нещо се случва с банковата сметка. След този разговор казала на свидетелката, че трябва да се обади на националния телефон на банката. През цялото това време тя шофирала към гр. Дебелец и продължавала да получава известия на мобилния си телефон. Предприела и обаждане към сина й, като той я осведомил, че си е вкъщи, като лаптопа е там и никой не работи на него в момента. Когато стигнали в р. Дебелец, Г. останала в колата, като след 30 минути тя и свидетелката С. си тръгнали обратно към гр. В. Търново. Същевременно Г. изключила мобилния си апарат, защото се притеснявала да не влязат в акаунта на онлайн банкирането. Тогава я помолила да й даде нейния телефон за да може да продължи да провежда разговори с мъжа й. Търсела телефон на някаква служителка на банката Общото времетраене на срещата между свидетелката и Г. А.а продължило максимум един час, като през това време тя възприела тези обстоятелства в колата докато пътували заедно между Търново и Дебелец и обратно. В показанията си свидетелят Х. изтъква, че заема при ответната банка длъжност – директор на Дирекция „Информационна сигурност“ и това е считано от м.08.2022 г. В ресора му попада обезпечаване сигурността на всички информационни системи, с които банката борави в дейността си, в т.ч. и услугата по интернет банкиране. Дава отговор, че съществува възможност без знанието на титуляр на банкова сметка разкрита в банката да се реализира успешна платежна операция, но това ще стане само в хипотеза на компрометиране на акаунта на клиента. Пояснява, че коментирания от него акаунт включва потребителско име и парола за достъп, като ако те станат известни други му могат да се използват, като ако липсват знания за който и да е от тези атрибути, то достъпът става невъзможен. Относно паролата свидетелят изтъква, че тя е известна само и единствено на потребителя, като служителите в банката не я знаят. Съхранението й е в системата на банката в хеширан вид /вид математическа обработка/ и от там паролата няма как да бъде извлечена. Подчертава, че пътищата за едновременно узнаване на потребителско име и парола осигурени на дадено лице ползващо услугите на банката са множество. Сред тях е използване на сайт наподобяващ/имитиращ този на банката, където потребителя бива отвеждан посредством фалшив линк. Когато потребителят въведе в този фалшив сайт своето потребителско име и парола, то тогава се стига до тяхното узнаване от лицето, което управлява този сайт и последното може да ги използва. Друг вариант за достъпване на идентификационните атрибути на акаунта на потребителя е достъпване на личния му компютър, като същия бива заразен с вирус, съответно контрола върху него се поема от недобросъвестното лице и то може да проследи и узнае какво натиска самия потребител по клавиатурата на личния си компютър. Казаното важи в пълна степен и за мобилните устройства. Свидетелят разяснява, че при направа на заявка за платежна операция освен потребителско име и парола се налага използването и на допълнителен ПИН код, който се изпраща чрез СМС до мобилно устройство посочено от самия потребител. Тук също е възможно чрез заразяване с вирус да бъде прихваната информацията съдържаща се в дадения СМС. Освен това СМС-те не са защитена комуникация и те подлежат на прихващане от мобилната клетка, която бива ползвана в дадения момент от съответното устройство. На следващо място в показанията си свидетеля – Х. поддържа, че информационните системи на ответната банка са защитени при спазване на изискванията въведени със световните стандарти в тази област. Налице е внедрена периметрова защита. В случая разглеждан по делото няма превземане на информационната система на банката, а осъществен външен достъп до акаунта на клиента, като транзакциите са направени посредством ползването на идентификацията, която е осигурена на клиента. Допълва, че ако се стигна до превземане системите на банката, то тогава хакерите не се ограничават до транзакция под 100 000 лв., а щетите са за милиони. Свидетелят прави пояснението, че ако са налице две банкови сметки на различни клиенти, за които потребителските имена и пароли с ползват от едно и също лице, което оперира с едно устройство, то същото може да разбере, за транзакция със средства от коя сметка става въпрос, защото има означение за разпореждане със средства по коя сметка се изпраща ПИН кодът и това ясни личи от съдържанието на получения СМС. Банката разполага с национален телефон за обслужване на клиенти, като същия функционира в работно време, като свидетелят не е сигурен, дали извън работно време служител на банката разполага с права да извършва блокиране на разплащателна сметка. За картова сметка, такава опция съществува в работно време, а за извънработно свидетелят не е убеден. Към лятото на 2023 г. не е съществувало териториално ограничение за ползване на интернет банкирането, защото това ще създаде много големи неудобства на клиентите при ползване на услугите на банката. Даден е и отговор, че няма техническа опция за потребителя, когато види заявка за извършване на дадена транзакция да може да блокира самостоятелно тази операция. В показанията си свидетелката Т. посочва, че от 2015 г. работи на длъжност в директор в Дирекция „Технологии“ към „ИНВЕСТБАНК“ АД. Тази дирекция обединява I T сектора, картовите системи и дигиталните услуги. Потвърждава, че е наясно с начина на функциониране на услугата онлайн банкиране предоставяна на клиенти на „ИНВЕСТБАНК“ АД. По отношение услугата национален телефон за контакти с клиент, обслужването на него от служители на самата банка е в часовия диапазон от 8, 30 ч. до 17, 30 ч., а след това обслужването преминава към Борика. Услугите, които се предоставят от банката, когато обслужването се поема от служители на Борика са в по-ограничен мащаб и клиентите на „ИНВЕСТБАНК“ АД са информирани за това. Най-общо към 2023 г. услугата, която Борика може да осигури на клиент след 17, 30 ч. се свежда до блокиране на картова сметка. Когато става дума за активирана услуга интернет банкиране, то тогава самия потребител си управлява процесите по него. Потребителя няма как сам да си блокира сметката, за която е получил и ползва услугата интернет банкиране. Осъществяването на блокиране на сметка става единствено от служители на банката разполагащи със свръх права. Такъв служител може да наложи блокиране на сметката и в извънработно време и от място извън офис на банката. В работно време право да се блокира дадена сметка е на разположение и на служителите обслужващи клиенти в офиси на банката. Свидетелката потвърждава това, че познава служител на банката с фамилно име – Ж., като за нея казва, че работи в централата и отговаря за клоновата мрежа. Същата няма права позволяващи й да блокира разплащателна сметка. Разяснява се и начина на активиране от клиент на услугата интернет банкиране, като за целта същия трябва да посети банков офис, където да посочи имейл и телефон, като само предоставения мобилен номер се ползва за комуникация между банката и клиента за целите на услугата по банкиране. В частност това важи за изпращаните ове ползвани при потвърждаване на направена заявка за интернет банкиране. Също така при регистрацията в офиса на услугата интернет банкиране в полза на клиента на хартиен носител се предоставят потребителско име и парола. Когато потребителят посети за пръв път банкирането той следва да извърши смяна на дадената му от банката парола с изяло измислена от него и да продължи да ползва собствената си генерирана парола. Обяснява се, че за да бъде успешно ползвана услугата интернет банкиране влизането в дадения акаунт освен изписване на потребителско име и парола, като трети компонент изисква и въвеждане на ITAN код изпращан му чрез нарочен СМС на посочения и регистриран в картотеката на банката мобилен номер. Оперирането на самото банкиране е в два режима – пасивен и активен. Само при втория е възможно дадения потребител да нарежда преводи дистанционно. Когато се достъпи интернет банкирането от дадения потребител, то същия може да излъчи превод на сума към дадено лице като попълни заявка с определени реквизити и накрая потвърди желанието си за извършване на самия превод. Това потвърждение става отново с въвеждане на ITAN код изпращан му чрез нарочен СМС на посочения и регистриран в картотеката на банката мобилен номер. Разглежданите в случая преводи от сметката на ищеца са такива от категорията на бързите такива и са въведени като възможност именно през 2022 г. Максималният им лимит е до 30 000 лв. дневно и еднократен до 10 000 лв. при интернет банкиране и 3 000 лв. при мобилно банкиране. Относно случаят свидетелката си спомня, че е получила обаждане след работно време от Н.Ж. и след запознаване с проблема я е насочила към служител на банката отговарящ за приключване на системите за деня. Този служител е на техническо ниво и разполага с необходимия обем от права. Именно той е блокирал сметката, която му е посочена от Н.Ж.. Последователността е била първо да се блокира услугата интернет банкиране, а след това и блокировка на сметката. За всички тези действия има следи в системата, като интернет банкирането е блокирано в 20, 17 ч., а самата сметка на „ЛИТОС“ в 20, 32 ч. Принципно услугата интернет банкиране е без ограничение в териториалния й обхват, като не се следи откъде същото бива достъпвано от потребителя. Свидетелката смята, че няма как да се прави превод без за него да знае потребителя на услугата интернет банкиране, защото е необходимо да се въведат потребителско име, парола и нарочно изпратен на мобилния номер на потребителя код, а за извършването на самия превод се прави потвърждение с въвеждане на повторно изпратен на мобилния номер на потребителя код. След този момент преводът вече е изпратен и няма как да бъде преустановен от клиента. За ползването на услугата по банкиране за сметката на „ЛИТОС“ последните следи за ползване преди преводите от 04.08.2023 г. са такива от 03.08.2023 г., когато пред мобилното банкиране е извършвано плащане на суми за комунални услуги. Свидетелката не допуска възможност, в която преводите от 04.08.2023 г. от сметката на „ЛИТОС“ да са реализирани, поради наличие на пропуски в системата за сигурност въведена и ползвана от банката. Обяснява и какви са защитите, които банката е осигурила на клиента при боравене с активираната от него услуга по интернет банкиране – лично регистриране в офис на един телефонен номер за получаване на ITAN код за достъпване на системата и потвърждение на всяка транзакция; невъзможност за промяна на този номер от разстояние; предупреждение че запазването на потребителското име, паролите и кодовете за достъп и потвърждение са задължение на клиента. Разяснява, че към момента банката вече предоставя услуга, в която и след 17, 30 часа клиент може да изиска да му бъде блокирано интернет банкирането. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС: В чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на неразрешената платежна операция. За да проведе успешно доказване на тази си претенция ищецът трябва да разкрие при условията на пълно и главно доказване следния кръг от материални предпоставки: наличие на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежни услуги, по който ищецът е платец, а ответникът е доставчик на платежни услуги; извършването на твърдените три платежни операция на 04.08.2023 г. и тяхната стойност; своевременно уведомяване на ответника за констатираните от ищеца неразрешени платежни операции със средства от сметката му в размер на общо 29 700 лв. По делото са ангажирани еднопосочни доказателства, в т.ч. на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено за безспорно това, че към датата – 04.08.2023 г. дружеството-ищец и ответната търговска банка са били валидно обвързани със сключен между тях през 2018 г. договор за откриване и водене на разплащателна сметка в лева, като въз основа на същия на името на „ЛИТОС“ ЕООД е разкрита сметка с IBAN ••••••••. Пак през 2018 г. страните са встъпили и в облигационно правоотношение имащо за източник сключен рамков договор за платежни услуги, като с него се урежда начина на изпълнение на отделни или поредица от платежни операции, разрешени от клиента, както и задълженията и условията за откриване и водене от банката на платежни банкови сметки на клиента, при спазване на специалните и/или допълнителни условия за водене на съответния вид сметки. Считано от 15.07.2021 г. пък е било активирано по искане на потребителя на платежни услуги – „ЛИТОС“ ЕООД банково дистанционно обслужване на сметката му открита в „ИНВЕСТБАНК“ АД /касае се до сметка с IBAN ••••••••/ чрез ползване на права за активно интернет и мобилно банкиране състоящи се в извършване на различни по вид платежни нареждания, искания, съгласия за незабавно инкасо, валутни разплащания, справки по издадени заявки, справки за състояние и транзакции от сметка, регистрация на сметки, потвърждения на плащания. Правомощията да осъществява тези права посредством валидно учредено доброволно представителство са били делегирани от законния представител на „ЛИТОС“ ЕООД – С.Г. в полза на пълномощник – Г. Х. А.а. Именно на последната са били предоставени и персонализиращите идентификационни атрибути, с които да бъде възможно достъпването на интернет, съответно на мобилното банкиране позволяващи дистанционни платежни услуги при ответника - „ИНВЕСТБАНК“ АД. Това предоставяне е станало в офис на банката и при спазване на установените вътрешно-банкови правила. Дадени са потребителско име и парола, а така също е бил заявен от пълномощника конкретен мобилен номер /+••••••••/, на който да бъде осъществявана поверителната комуникация между банката и управляващото електронното банкиране лице отнасяща се до получаване на временни кодове за достъпване на сметката, респективно за потвърждение извършването на конкретна платежна операция предприемана дистанционно със средства от сметка с IBAN ••••••••. Отново след посещение в банката е било заявено и конкретното мобилно устройство /Аpple 12.1/, на което ще бъде изтеглено и инсталирано мобилното приложение – Ibank Mobile за електронно банкиране, като услуга предоставяна от ответната банка. Липсва спор, а и се доказва по надлежния процесуален ред и това, че на 04.08.2023 г. от сметка с IBAN •••••••• на „ЛИТОС“ ЕООД и след осъществено достъпване през канал - интернет банкиране от устройство ползващо IP адрес 213.226.59.216 с локация в гр. София, което е станало в извънработно време /след 17, 30 ч./ в интервала между 19, 18 ч. и 19, 31 ч. са били изпълнени успешно три бързи превода от вида Blink всеки на стойност от по 9 900 лв., като първия от тях е в полза на потребител /ТЛП – Ц. Х./ с банкова сметка открита в “|ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а втория и третия в полза на потребител /ТЛП – И. К./ с банкова сметка открита в „БАНКА ДСК“ АД. Всяка от тези операции е била своевременно оспорена от упълномощеното да борави със сметка с IBAN •••••••• – Г. А.а устно още в деня на изпълнението им, както и с нарочна писмена жалба на 08.08.2023 г. /втория работен ден след деня на извършените транзакции/, съответно е поискал възстановяване на сумите предмет на разпореждане с тези оспорени три платежни операции. С оглед доказването на посочените факти, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ЗПУПС, в тежест на ответната банка е да установи, че извършената платежна операция е автентична /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на банката да провери правомерното използване на конкретния платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, точно изпълнена и не страда от техническа повреда или друг недостатък; както и че при иницииране на платежната операция, извършена чрез използване на платежен инструмент, платецът е действал чрез измама или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС. В разглеждания случай, с оглед липсата на спор относно обстоятелствената, че трите оспорени от ищеца платежни операции от 04.08.2023 г. са технически коректни /станали са през системата за интернет банкиране при въвеждане на съответните атрибути – потребителско име, парола и временен код за потвърждение/ и редовно осчетоводени от банката, спорни между страните са въпросите дали извършената платежна операция е автентична, както и дали ищецът е проявил груба небрежност при боравене с платежния инструмент, в резултат на която е предоставил на трето лице възможност да извърши трансакции от банковата му сметка, в частност трите транзакции от посочената дата. „ИНВЕСТБАНК“ АД е правен субект със статут на банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС, който закон урежда правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката в качеството й на доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. С изричната постановка на чл. 79, ал. 1 ЗПСПУ е регулирано, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по- късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама /извършена от самия клиент/ и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Касае е се до уредена отговорност на банката – доставчик на платежна услуга, която по правната си природа е с обективен характер. Тази отговорност възниква независимо от това, дали доставчикът на платежни услуги е положил дължимата грижа. Трябва да се подчертае, че коментираната национална правна норма е въведена в е въведена в обективното банково право на Р. България посредством транспониране на текста на чл. 73 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Света от 25.11 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. Сред посочените в преамбюла на Директивата цели, е чрез въведените с нея правила да се стимулира доверието във вътрешния пазар на платежни услуги. За да има доверие във функциониращия пазар на платежни услуги, то трябва да има доверие в доставчиците на тези услуги. Необходимостта от доверие към доставчиците на платежни услуги, като икономически по-силната страна, обосновава и решението именно те, а не ползвателите на услугите, да носят риска от измамливи действия на недобросъвестни трети лица. В обобщение целта на уредената обективна отговорност е в крайна сметка да се гарантира, че в случай на неразрешени платежни операции, от страна на доставчика на платежната услуга ще се стигне до възстановяване на неправомерно иззетата сума на ползвателите (освен ако самите ползватели не са причина за увреждането). Потвърждение за обективния характер на отговорността въведена с нормата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС намираме и в новелата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, съгласно която на доказване подлежи обективен факт - дали операцията е автентична или не, т. е. наредена ли е от оправомощено лице, като тежестта на доказване е за доставчика на платежната услуга. Въпросът за знанието е извън предмета на доказване и не обуславят освобождаване от отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС- в този смисъл са определение № 43/19.01.2021 г. на ВКС, ІІ т.о. по ч. т. д. № 2055/2020 г. Тази обективна отговорност носена от доставчика на платежната услуга елиминира необходимостта от това, да се прави анализ, дали банката е осигурила от техническа гледна точка безопасни условия за извършване на платежните операции. Според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена. В случая е достатъчно клиентът /ползвателя на платежната услуга/ да твърди, че операцията не е наредена от него или е извършена без негово съгласие, за да се приеме, че същата не е разрешена, като в доказателствена тежест на ответника е да установи, че именно ищецът е наредил операцията, респективно, че тя е извършена с негово съгласие. По отношение на времето, мястото и начина на извършените на 04.08.2023 г. три платежни операции от сметката на ищеца е събран значителен обем от доказателства –писмени, гласни и специални знания от вещо лице. Тези доказателства ясно установяват, че платежните операции са извършени при ползване на персоналната идентификация, която банката е осигурила на пълномощника на ищеца – А.а, като те са реализирани през канала на интернет банкиране с ползване на устройство – компютърно или мобилно устройство, като това е станало на територията на гр. София. В същият момент пълномощник – А.а се е намирала в района на гр. Велико Търново, в т.ч. извън дома си. Доказва се, че веднага след като тя е започнала да получава кратки текстови съобщения на мобилен номер /+••••••••/ имащи за съдържание ITAN кодове за достъпване на банкиране, както и за потвърждение на транзакции „ЛИТОС“ ЕООД, както и за трето за процеса дружество – „Медицински център НЕВРОМЕДИКС“ ЕООД тя е започнала да търси настоятелно начин да се свърже с представител на ответната банка за да го информира, че достъпа и исканият за тази група от транзакции не са инициирани от нейна страна. Това също е показателно за демонстрираното добросъвестно и правомерно поведение от клиента, чрез неговия представител, както и за това, че транзакциите не са желани от него. Това, че създадената в банката организация не й е позволила да реагира своевременно на опитите за сигнализиране от страна на потребителя на платежната услуга е обстоятелство, което не може да рефлектира неблагоприятно в правната сфера на клиента, а напротив с оглед уредената обективна отговорност на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е субекта, който изцяло носи негативните имуществени последици от реализираните неразрешени транзакции. Що се касае до това, дали оспорена от клиента платежна операция /в случая три платежни операции/ са резултат от дадено от самия него съгласие за тяхното извършване, то както се отбеляза е непълно достатъчно клиента да твърди, че не е давал подобно съгласие /не е овластявал трето лице да я извършва/, че да се приеме отсъствието на такова съгласие. За да опровергае това и да разкрие наличието на дадено от клиента съгласие, банката е страната в исковия процес, която носи тежестта да проведе съответното насрещно доказване и да убеди съда, че такова съгласие е било дадено, като пълномощника на „ЛИТОС“ ЕООД е осигурил доброволно на трето лице съвкупността от платежни артефакти /потребителско име, парола и временни кодове за потвърждение/, което е позволило на това трето лице да осъществи платежните операции на в периода от 19, 18 ч. до 19, 31 ч. на 04.08.2023 г. в размер на сумата от по 9 900 лв. Подобно доказване обаче изобщо не е провеждано от ответната банка, което изключва избягване на носената от нея специална обективна отговорност уредена в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС. Позоваването на банката е, че платежните операции от 04.08.0223 г. са надлежно осъществени именно от „ЛИТОС“ ЕООД, защото при извършването им са въведени необходимите за това идентификационни данни на клиента, като за банката не е съществувало съмнение в автентичността на преводите. С решение от 11.07.2024 г. по дело С- 409/2022 г., тълкувайки чл. 59, т. 2 от Директива 2007/64 /идентичен с текста на чл. 72, т. 2 от Директива /ЕС/ 2015/2366 на ЕП и Съвета и чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС /, предвид ясната разпоредба на чл. 54 от Директивата, дефинираща платежната трансакция като неразрешена при извършването и без съгласието на платеца, съдът е приел, че законодателят на Съюза не е целял установяване на разрешението за плащане да се ограничи до проверка на формалната редовност на правните актове, използвани за даването на това съгласие - съображения 73, 74, 80. С оглед на това, при твърдение за неразрешена платежна операция, идентифицирането на наредителя чрез електронното му устройство и автентифицирането на изявлението чрез другите електронни средства (ПИН код, м-токен и др.) не е достатъчно да изключи отговорността на доставчика на платежни услуги, освен ако докаже измама на платеца или неизпълнение на задълженията на същия по чл. 75 ЗПУПС, при груба небрежност - в този смисъл са определение на ВКС, І т.о по т.д. № 2456/22 г. и определение № 508/17.02.25 г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 1593/2024 г. Трайно в практика се приема, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо, защото неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен, то е довело до настъпване на вредата се установява във всеки конкретен случай. Коментираната степен на небрежност трябва в разглеждания случай да се докаже, че е била проявена от пълномощника на „ЛИТОС“ ЕООД – Г. А.а, а именно, че тя е допуснала поведение при съхранение на персоналните идентификатори за авторизиране на платежните операции в рамките на поисканата и използвана от дружеството-клиент банкова услуга по осигуряване на електронно банкиране, което поведение може да се окачестви като тежко нарушение на дължимата грижа по съхранение на тези информационни атрибути, а именно не е съхранявала по указаните й от банката начини същите, допуснала е предоставянето им на трети лица, като е пренебрегнала предупрежденията на банката да следи за информационната среда, в която въвежда атрибутите за персонализиране и въпреки, че го е направила не е информирала своевременно банката за това с оглед вземане на мерки за промяна в тези атрибути. Никакви доказателства в подобна насока не са събрани от банката в случая, като тя единствено твърди, какви са възможните причини, при които активното електронно банкиране ползвано от „ЛИТОС“ ЕООД към определен момент евентуално е станало подвластно на трето лице различно от пълномощника – А.а, но по никакъв начин не доказва, че това е резултат от драстично отклонение от дължимата грижа на представителя на потребителя на платежните услуги, което отговаря на изяснените критерии за груба небрежност. И тук е необходимо да се посочи, че по делото е попълнено с доказателства, че пълномощника на „ЛИТОС“ ЕООД е реагирал изключително навременно на забелязаната от нея нередност при осъществяване отделните етапи от реализацията на оспорените платежни операции, като в значителен период от време именно банката е страната по платежното правоотношение, която не се е отзовавала на опитите на потребителя да я информира за настъпващия вредоносен резултат с цел да го предотврати. Същевременно трябва да се подчертае и това, че при ползване на услугата интернет банкиране пълномощник – А.а не е имала на разположение техническата възможност да се намеси в процеса по започналите платежни операции и да ги преустанови, в това число да изключи макар и временно чрез дистанционен достъп услугата по активно онлайн банкиране, която „ЛИТОС“ ЕООД е ползвало. Освен това не е за пренебрегване и обстоятелството, че макар ответната банка да предоставя неограничено в денонощието тази услуга на клиентите си, то тя не им е осигурила техническата възможност в интервала на извънработното си време, те да могат да поискат временното й преустановяване с цел предотвратяване именно на предприети, но незавършени неоторизирани платежни операции стоящи извън контрола на ползвателя на платежната услуга. По въведеното от ответната банка правоизключващо възражение, че правоизключващо възражение черпано от нормата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от дружеството-ищец на нормативните му задължения разпсиани в чл. 75, т. 3 ЗПУПС съдът след анализ на събраните по делото доказателтва, както и на разпределението на тежестта относно устанвояване предпоставките на тази хипотеза за изключване отговорността носена от доставчика на платежната операция, намира следното: . Съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението след получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент. Доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на задълженията му. Такива релввантни за това възражение факти от пвоедението на пълномощника на ищеца обаче не са разкрити в проведеното съдебно дирене. Относно възражението на банката, че ответника е станал жертва на фишинг измама, като е допуснал да се постви в положение да бъде подведен да предостви потребителското си име и парола в имитиращ сайта на банката фалшив сайт, в резултат на извършване на последване на линк отвеждащ до този фалшив сайт, то следва да се посочи, че и тук на общо основание банката може да избегне отговорността си, но само ако докаже, че се касае до хипотеза на груба небрежност от страна на потребителя. В случая както вече се отбеляза, липсва подобно доказване, в т.ч. и доказване, че потребителя е депонирал персонализиращите си данни, като потребителско име и парола в подобен сайт. Още по-малко може да се обясни с подобен метод на овладаване на инструментите, как се е стигнало до достъпване на активните временни кодове кодове, които се изпращат на мобилния телефон посочен в самата банка, за който е ясно, че през цялото време е бил под пълния контрол на пълномощника на ответното дружество – А.а. Без достъп до този телефон или поне до пълната функционалност на сим картата му, то няма как да се стигне до достъпване на данните за съдържанието на ITAN кодовете за потвърждение на дадената платежна операция. Казаното означава, че приложението на фишинг измама, дори и да е извършено спрямо пълномощника на ответника не е достатъчно за успешното завършване на трите оспорвани в настоящото произвосдтво платежни операции. Предвид изложеното, съдът намира, че ответната банка не установява по делото при условията на необходимото пълно и главно доказване, че трите платежни операции са наредени от ищеца, евентуално че „ЛИТОС“ ЕООД е допуснал груба небрежност, която освобождава доставчика на платежните услуги от отговорност. Ето защо ответникът – „ИНВЕСТБАНК“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца - „ЛИТОС“ ЕООД сумата в размер на общо 29 970, 00 лв. - представляваща стойност на извършени на 04.08.2023 г. три неразрешени платежни операции по платежна сметка IBAN ••••••••. Като законова последица, при основателност на иска за главницата, дължи се и законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Доказан в своето основание се явява и предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава имащ правно основание учредено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл, съгласно приложимата разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС банката дължи възстановяване на неразрешените платежни операции, като с оглед извършването им на 04.08.2023 г., за чиято неправомерност е била уведомена на същата дата, възстановянето на сумата се дължи от доставчиак на платежната услуга най-късно в рамките на следващия ден, а именно - 05.08.2023 г. Това се явява и установения падеж за изпълнение на задължението на банката да възстанови сумите по трите неразрешени транзакции, които е било допуснато да бъдат извършени от сметката на ищеца на 04.08.2025 г. Липсата на наделжно изпълнение на паричното задължение в рамките на датата – 05.08.2023 г. означава, че считано от 06.08.2024 г. „ИНВЕСТБАНК“ АД се е оказал в положение на забава относно срочното изпълнение на задължението си да възстнаови на ищеца сумата от 29 700 лв. /сбор на три неоторизирано извършени платежни операции от 04.08.2023 г./, поради което и именно от тази дата е станал отговорен за заплащане на обезещтение за забава определяно по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК съдебният състав определи размера на законната лихва за забава, начислена върху призната за дължима главница /29 970 лв./ за периода от 06.08.2023 г. до 16.04.2024 г. на сумата в размер от 2 819, 26 лв., като именно в пределите на този размер следва да бъде уважена претенцията, а за разликата над него до предявената за присъждане сума 2 878, 16 лв. и за датта – 05.08.2023 г. искът с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан и трябва да се отхвърли. По отговорността за разноските направени от страните в процеса: Изходът на делото предполага правото на всяка от двете главни страни да получи присъждане на разноски, съразмерно на уважената, респектвино отхвърлена част от исквовете. В сучая и ищеца и ответника имат отправени изрични искания за присъждане на разноските направени от тях в производството развило се пред настоящата инстанция. Ищецът доказва да е реализирал такива състоящи се в заплатена държавна такса в размер на сумата от 1 361, 41 лв. /разписка от 16.04.2024 г./ и заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. /договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. имащ характера и на разписка за извършено плащане в брой на упомеантата сума, което е удостоверено в неговото съдържание/. По отношение разхода за заплатена държавна такса обаче следва да се приложи редукция, доколкото за една част от претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД производството по делото е прекратено по реда на чл. 232 ГПК с влязло в сила определение. Така разходът за държавна такса подлежащ на репариране с крайния съдебен акт възлиза на сумата от 1 303, 13 лв., а не на 1 361, 41 лв., за колкото се заявява в списъка по чл. 80 ГПК изготвен и представен от ищеца. Съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „ЛИТОС“ ЕООД следва да се присъди сумата от 4 295, 35 лв. Ответната банка доказва да е направила разноски за защита си в производството в размер на сумата от общо 6 420, 00 лв., като от тях сумата в размер на 4 320, 00 лв. с начислен ДДС е заплатено адвокатско възнаграждение, а 2 100 лв. е внесен депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД следва да се присъди сумата от 11, 61 лв. Водим от горното Съдът