Решение № 3127 от 26.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 475/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Предмет на разглеждане по делото е оспорването на М. О. О. от [населено място], насочена против Решение № 1012-26-167-1 от 09.05.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № 6308142528/№7/прот.№N01082/27.02.2024г. на ЗА Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково. Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон. Твърди, че както директорът на ТП на НОИ Хасково, така и ръководителят на „ПО“ са допуснали нарушение на чл.75, ал.4, т.2 от КСО при определяне на размера на пенсията, към който следва да се прибави на основание пар.7ж, ал.18 от КСО добавка от 60 лева. Сочи, че посочената разпоредба предвижда, размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване да не може да бъде по-малък от 105 на сто от минималният размер по чл.70, ал.12 за лицата с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане от 71 до 90 на сто. Нормата на чл.70, ал.12 от КСО регламентирала, че минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, чл.10 от който определял минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО за 2024г. от 01 януари до 30 юни, в размер на 523 лева, а от 01 юли до 31 декември в размер на 580.57 лева. В съответствие с тези норми минималният размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не можел да бъде по малко от 549.19 лева. В този размер била отпусната и пенсията на жалбоподателя с разпореждане № 6308142528 от 28.02.2024г. От друга страна съгласно чл. 1, ал.2 от ПМС № 479 от 30.12.2021г. допълнително сума от 60 лева месечно по ал.1 следвало да се изплаща към пенията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия. Тази добавка била предвидена да се изплаща като отделна сума, която не се включва в първоначално определения размер на пенсията. В този смисъл била изцяло нормата на пар.7ж от ПЗР на КСО, от която била показателна волята на законодателя добавката от 60 лева, да не бъде автоматично изчислявана при определяне размера на пенсиите, с оглед надвишаване на законовия минимум, а след като размерът на пенсията бъде определен по реда на КСО, към него да се добави сумата от 60 лева. По изложените съображения в жалбата се претендира обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Претендират се разноски. Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й. Претендира разноски. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С вх. № 2112-26-1304 от 31.10.2023г.(л.20) М. О. О. депозирал до директора на ТП на НОИ-Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, към което приложил изискуемите документи за осигурителен стаж. С разпореждане от 05.01.2024г. (л.39) Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ Хасково отпуснал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 на сто трайно намалена работоспособност считано от 24.10.2023г., в минимален размер по чл.75, ал.4 от КСО, до определянето й по реда на КСО. С Разпореждане № 6308142528, № 7, прот.№ 01082 от 27.02.2024г. (л.44) ЗА Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Хасково изменил отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя по чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО вр.с чл. 10, ал.2 от НПОС. Разпореждането е връчено на оспорващия лично на 26.03.2024г.с известие за доставяне(л.47). С вх.№ 1012-26-167 от 17.04.2024г. (л.48) М. О. оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-26-167-1 от 09.05.2024г. (л.50) Директорът на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата. Жалбата срещу решението е депозирана в АдмС-Хасково на 23.05.2024г. и регистрирана с вх.№ 3665 от същата дата(л.2). Гореизложената непротиворечива фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в административната преписка. Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок, срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО и предвид приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 1015-26-38 от 23.01.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково.Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му. По материалната законосъобразност на обжалваното решение: От процесното разпореждане и потвърждаващото го решение е видно, че органът е определил размер на пенсия по чл. 75 от КСО в размер на 288.25 лева, от която по реда на чл.75, ал.1 и ал.2 от КСО е изчислил размер на пенсия от 228.25 лева към която е прибавил сумата от 60 лева по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО и предвид, че този размер е по – нисък от 105 процента от минималния размер на пенсия за ОСВ по ЗБДОО от 549.19 лева е приравнил същия на последния прилагайки чл.75, ал.4 т. 2 от КСО. Ноторно е, че пенсията за инвалидност поради общо заболяване е вид пенсия свързана с трудова дейност, предвид, че за отпускането й е необходимо лицето да има минимален размер осигурителен стаж. Между страните няма спор по фактите, касателно навършената от жалбоподателя към датата на депозиране на заявлението му възраст, по отношение придобития от същия осигурителен стаж, правото му да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване и че определен по чл.75, ал.1 и ал.2 от КСО размерът на пенсията му би бил в размер на 228.25 лв. Установява се, че с ЕР № 93436 от зас.№ 204, от 24.10.2023г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Хасково“АД(л.18) на оспорващия е определена 80% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 24.10.2023г. Същият, видно от описа на осигурителния стаж(л.22) притежава такъв от III категория в размер на 18г., 05м. и 14 дни и към датата на заявлението си за пенсиониране е навършил 60 г. 2м. и 16 дни. Не се установява и не се твърди от органа на жалбоподателя да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 75, ал.4, т.2 от КСО предвижда, че размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-нисък от 105 на сто от минималния размер по чл. 70, ал.12 от КСО, за лицата с трайно намалена работоспособност/вид степен на увреждане от 71 до 90 на сто. За периода от 01.01. до 30 юни 2024 г. съгласно чл.10, т.2 от ЗБДОО за 2023г. последният е в размер на 523, 04 лв. Ето защо минималният размер на пенсия който жалбоподателят следва да получава е 549.19 лева, представляващ именно 105 процента от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това обстоятелство също не е спорно по делото. Спорът между страните е изцяло правен и се заключава в това дали допълнителната сума от 60.00 лева месечно по §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО следва да бъде включена при изчисляване първоначално определения размер на пенсия и преди приравняването й на минималния размер по чл.10 от ЗБДОО, или следва да се изплаща като отделна сума, която да се прибави към пенсията след като се изчисли и определи размера й по реда на чл.75, ал.4, т.2 от КСО. Нормата на §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО предвижда, че при отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата от 1 юли 2022 г. след изчисляването й по реда на този кодекс се включва сума от 60 лв. при съответното прилагане на ал. 1 – 17. Обратно на изложеното от процесуалния представител на ответника в о.с.з., нормата е приложима за пенсиите свързани с трудова дейност отпускани след 01.07.2022г., какъвто е и настоящия случай. Това са възприели и ответникът и Ръководителят на „ПО“, което е видно и от текста на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Видно е също от съдържанието на §7ж, ал.18, че законодателят ясно е разграничил размера на пенсиите от добавките към тях, като сумата от 60 лева месечно е предвидено да се изплаща като отделна сума, която не следва да се включва в първоначалния размер на пенсия (така Решение № 8975/19.07.2024г. постановено по адм.дело № 1442/2024г. на Върховен административен съд, постановено по идентичен случай). Ето защо неправилно административният орган е възприел, че следва да включи сумата от 60.00 лева към изчисления действителен размер на пенсията от 228.25 лева по чл. 75, ал.1 и ал.2 от КСО и едва след това е осъществил приравняване размера на пенсията към минималния такъв посочен в ЗБДОО за 2023г. Изчисляването размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се осъществява по реда и начина указани не само в чл.75, ал.1 и ал.2 от КСО, но и в съответствие с ал.4 от с.н., т.е. при последователното прилагане на всяка една от тези разпоредби. Съблюдавайки изискването на §7ж, ал.18 от ПЗР на КСО е видно, че органът първо е следвало да пресметне действителния размер на пенсията по чл. 75, ал.1 и ал. 2 от КСО, а в случай че същия е по-нисък от този по чл.70, ал.12 от КСО, да приложи чл. 75, ал.4, т.2 от с.н.а. като го увеличи в размер на 105 процента от минималния размер на пенсията за ОСВ предвиден в ЗБДОО и едва тогава към така изчисления размер на пенсия да добави процесната сума от 60.00 лева, което не е сторено. Изложеното води на извод за незаконосъобразност на оспореният акт поради неправилно приложение на материалния закон, обуславящо необходимост от отмяна на процесното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на Ръководителя на „ПО“ за ново произнасяне по заявлението на М. О. О. за отпускане пенсия за инвалидност поради общо заболяване при съобразяване дадените в мотивите на настоящото решение указания. По отношение претенцията на адвокат Е. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното: Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което НОИ следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. адвокатското възнаграждение в минимален размер определен по реда на чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. в размер на 500 лева. Водим от горното съдът