Решение № 368 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 666/2024 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН. Постъпила е касационна жалба от „РОСИ-1999“ ЕООД, ЕИК 200680888, гр. Търговище, [улица], ет.2, ап.6, представлявано от управителя Н. М. Р., действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Ц. И. от АК-Търговище, против Решение №146/01.11.2024г. по АНД №623 по описа за 2024г. на РС – Търговище, с което е потвърдено НП №25-2400093/22.07.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Търговище. Касаторът визира наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл формално по събраните гласни и писмени доказателства, без да изясни спорните по делото факти, както и че не е отговорил дори и формално на възраженията, изложени в жалбата, с която бил сезиран. Според касатора основният спор, който не е разрешен от РСТ, се състои в това има ли извършен състав на административно нарушение и в какво се състои нарушението. Неизпълненото от въззивния съд задължение да изложи в мотивите си всички факти, като изясни причините, поради които приема едни факти за доказани, а други отхвърля, и да приложи събраните факти към относимата правна норма, представлявало липса на мотиви в обжалваното решение. Според касатора, безспорно между страните било обстоятелството, че работник в търговското дружество е използвал неплатен отпуск, съобразно нормата на чл. 160 КТ. Счита, че непредставянето от страна на дружеството по време на проверката на подадена от този работник молба за ползване на разрешения отпуск е обстоятелство, неотносимо към нормата на чл. 160 КТ. Важното било, че управителят на дружеството – касатор бил разрешил ползването на отпуска, тъй като в противен случай следвало, че работникът отсъства от работа на друго основание, доказателства за което не били събирани. Ето защо касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуалния си пълномощник адв. Ц. Н. И. от АК-Търговище, който поддържа касационната жалба на наведените в същата основания, като настоява, че посочената в НП работничка е ползвала отпуск със съгласието на работодателя си, но молбата ѝ за това явно не била запазена в документацията на дружеството. Незапазването на тази молба според адв. И. не представлява административно нарушение. Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, се представлява от ст.юрк. Р. Х., която оспорва жалбата като неоснователна, като счита, че не са налице визираните касационни основания, тъй като съдът бил обсъдил всички събрани доказателства и бил изложил мотиви кои кредитира и по какви причини. Посочва, че изискването за писмена форма на молбата за ползване на отпуск не е самоцел, а доказателство за реалната воля на работника. Ето защо моли обжалваното решение на РСТ да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в обжалваното решение са обсъдени установените факти и е направен правилен извод за реализиране състава на нарушение по КТ. Настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №146/01.11.2024г. по АНД №20243530200623 по описа за 2024 година на РС – Търговище, е потвърдено НП №25-2400093, издадено на 22.07.2024 г. от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.Търговище, с което на "Роси - 1999" ЕООД, ЕИК 200680888, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, [улица], ет.2, ап.6, за нарушение на чл.160, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. С решението е осъдено "Роси - 1999" ЕООД, ЕИК 200680888, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, [улица], ет.2, ап.6, да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Търговище сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед постановяване на съдебния си акт районният съд е допуснал и събрал всички налични, относими и необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания и при съобразяване на наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи. Въз основа на ценените доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност: От приетия по делото протокол за извършена проверка № ПР2422328/ 27.06.2024 г. се установява, че на 12.06.2024 г. с посещение по работни места и на 26.06.2024 г. по документи, е била извършена проверка на „Роси-1999“ ЕООД, с обект на контрол: хранителен магазин в гр.Търговище [улица]. От завареното да полага труд лице е взето писмено сведение относно условията и начина на полагане на труд. Връчена е и адресирана до работодателя призовка за представяне в срок на документи. При извършена проверка на платежните ведомости е констатирано, че във ведомостта за заплати за месец май 2022 г. работодателят е отразил 10 работни дни платен отпуск за работничката А. Ш. Ш.. При проверка на пълното й трудово досие е установено, че няма писмено искане за ползване на платен отпуск - 10 работни дни през месец май 2022 г. Установено е също, че със Заповед на работодателя № 186/01.04.2024 г. трудовият договор с лицето А. Ш., назначена на длъжност „продавач хранителни продукти“, с място на работа в гр.Търговище, е прекратен, считано от 01.04.2024 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Констатирано е също, че във ведомостта за заплати за месец юли 2023 г. работодателят е отразил 21 работни дни неплатен отпуск на А. Ш., т.е. лицето е било в неплатен отпуск през целия месец юли 2023 г., с разрешение на работодателя, но без да има писмено искане от страна на работника за ползването му. В хода на проверката, от представляващия проверяваното дружество са представени 4 броя трудови досиета, вкл. трудов договор №128/01.11.2019 г., сключен с работника А. Ш. Ш., както и ведомост за заплати от м. юли 2023г. Въпреки посоченото в писмено обяснение на управителя на дружеството от 27.06.2024 г., че в досиетата се съдържат всички молби за отпуски, от проверяващите било констатирано, че не е представена молба от А. Ш. Ш. за ползване на отпуск през месец юли 2023 г. С оглед гореизложеното контролните органи приели, че „Роси - 1999“ ЕООД в качеството на работодател, е разрешил ползване на 21 дни неплатен отпуск в периода от 03.07.2023 г. до 31.07.2023 г. вкл., на работника А. Ш. Ш., без да има писмено искане за ползване на такъв отпуск, адресирано до работодателя. Прието е, че нарушението е извършено на 03.07.2023 г. в гр. Търговище и е установено на 26.06.2024 г. При изложените фактически обстоятелства, на 27.06.2024 г. свид. Д. И. Ю. в присъствието на свид. М. М. и свид. Н. К. съставила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с № 25-2400093/27.06.2024 г. за извършено нарушение по чл.160, ал.1 от Кодекса на труда, връчен на същата дата на управителя на „Роси-1999“ ЕООД. В АУАН от страна на нарушителя не са направени възражения срещу акта. Няма подадени и допълнително такива в указания срок. Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ наложил на жалбоподателя за нарушение по чл.160, ал.1 от КТ "имуществена санкция" в размер на 1700 лв. Съгласно разписка, НП е връчено на представляващия дружеството на 22.07.2024 г. Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат реквизитите по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, и при съставянето и връчването им са спазени законовите правила. С оглед специалното правило на чл.416, ал.1, изр.2 от КТ за разместване на доказателствената тежест, въззивният съд е приел, че съставеният в случая АУАН е редовен и има доказателствена сила до доказване на противното, и след като е установил липсата на допуснати съществени нарушения в процедурата по издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на нарушителя, е пристъпил към разглеждане на оплакванията в жалбата, с която е сезиран. Въззивният състав изрично е посочил, че кредитира събраните по делото свидетелски показания като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства. При съобразяване на кредитираните писмени и гласни доказателства съставът на РСТ е приел за безспорно установено, че в периода от 01.11.2019 г. до 01.04.2024 г. „Роси - 1999“ ЕООД е имало качеството на работодател на А. Ш. Ш., по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, и този работодател без искане от страна на своя работник - А. Ш., е разрешил ползването на неплатен отпуск в размер на 21 работни дни неплатен отпуск за месец юли 2023г. Направена е категорична констатация, че дружеството - жалбоподател е осъществило състава на нарушение по чл.160, ал.1 от КТ при констатирано пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената правна квалификация. Изхождайки от конституционно закрепеното право на работника на отпуск и от нормата на чл.173, ал.1 от КТ, която изисква писмено разрешение, както и от правилото на чл.62, ал.1 от КТ за задължителната писмена форма на сключения трудов договор, съдът е приел, че формалният характер на процедурата е приложим и към заявлението за ползване на неплатен отпуск, което следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползване на отпуск, неговия вид, началната дата, от която ще се ползва и периода от време, който обхваща. Въззивният съд се е произнесъл по наведените в жалбата доводи като е посочил в мотивите си, че с оглед направените правни изводи приема възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно незадължителната писмена форма на заявлението за неплатен отпуск, за неоснователно, а също така е определил като неоснователно и твърдението в жалбата за определяне на случая като „случайно деяние“, тъй като изобщо не били и ангажирани доказателства, които да подкрепят тезата, че молбата за неплатен отпуск е била изгубена. Като е съобразил, че предвид правосубектната форма на жалбоподателя - юридическо лице, административнонаказателната му отговорност е безвиновна и обективна, въззивният съд е изложил мотиви относно законосъобразното определяне на наложената имуществена санкция. В този аспект съдът е оценил като законосъобразна констатацията на АНОрган за неприложимост на чл. 28 ЗАНН предвид наличието на специалната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ, чиито две кумулативни предпоставки в случая липсвали и това не позволявало да се направи извода за маловажност на случая. Въззивният съд е направил преценка и на обстоятелствата, влияещи върху размера на имуществената санкция и в този смисъл е преценил, че видът на засегнатите трудови права и продължителният период, през който работника е бил лишен от трудови доходи, са отегчаващи обстоятелства, водещи до определяне на имуществената санкция в размер над законовия минимум. По този начин съдът е направил извод и за справедливост на наложеното административно наказание, което в случая има характера на имуществена санкция. В обжалваното решение са изложени ясни и обосновани мотиви за възложената отговорност за разноски. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните правни изводи относно наличието на касационните основания по чл. 348 ал.1 НПК: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Съставът на РСТ се е произнесъл по подадена в срок редовна и допустима жалба като при разглеждането на същата е спазил всички процесуални правила, регламентиращи провеждането на съдебното заседание, събирането на доказателствата и постановяване на съдебното решение. В обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение са изложени пълни, логични и обстойни мотиви, в които въззивният съд е разгледал всички изложени в подадената до него жалба доводи, направил е преценка на доказателствената стойност на събраните доказателства и на база на установената фактическа съвкупност е изградил правните си изводи. Ето защо настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд, при което следва извода за липса на касационното основание по чл. 328 ал.1 т.2 НПК. Досежно касационните основания по чл. 328 ал.1 т.1 и т.3 НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационната инстанция счита, че същите не са налице в случая. Безспорно е установено, че по време на извършената от служители на ДИТ – Търговище проверка /на място и по документи/ на дружеството – касатор не е представена подписана от работника А. Ш. молба за ползване на неплатен отпуск в размер на 21 работни дни периода от 03.07.2023 г. до 31.07.2023 г. вкл., както безспорно доказано е, че във ведомостта за м.юли 2023г. са вписани 21 работни дни ползван неплатен отпуск на посочената работничка. Правилото на чл. 160 ал.1 от КТ предвижда, че работникът ползва неплатен отпуск след направено от него искане до работодателя и след изрично писмено разрешение на последния, независимо от това, дали работникът е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Процедурата е формална и макар, че същата не налага ползването на утвърдени образци за заявления, то след като чл. 173 ал.1 КТ изрично изисква работодателят да разрешава ползването на платен годишен отпуск с писмено разрешение, то писмената форма е наложителна и при разрешенията на останалите видове отпуски, а това съответно предполага и писмена форма на заявлението за ползване на отпуск. Писмената форма на заявлението на работника и разрешението на работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради което и законодателят е въвел като задължителна писмената форма за трудовия договор съгласно чл. 62 ал.1 КТ. Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв период от време. В съответствие с тези правни съждения е направеният от въззивния съд извод за наличие на нарушение по чл. 160 ал.1 КТ. Събраните доказателства установяват не само липсата на подадено писмено заявление от работника за ползване на неплатен отпуск, но и дори на направено устно такова, а така също и липсата на писмено разрешение в съответната приложима на практика форма – заповед на работодателя. Непредставянето на молба за ползване на отпуск при извършената проверка е равнозначно на липса на такава молба, тъй като работодателят е длъжен да съхранява всички документи по трудовите правоотношения, сключени от него, а и по делото не са налични и косвени доказателства, които да установят подаването на такава молба. Направеното отразяване във ведомостта за м. юли 2023г. показва, че на практика на работничката Ш. не е начислено възнаграждение за този месец, а като причина за това е посочен ползван неплатен отпуск без да са били налице законовите предпоставки за ползване на такъв. Периодът на този неплатен отпуск обхваща цял месец с всички общо 21 работни дни в него. Тази продължителност на посочения отпуск и засегнатите по този начин трудови права на работника правилно са отчетени от въззивния съд като отегчаващи обстоятелства, водещи до определяне на имуществената санкция в размер над законовия минимум. В обобщение следва да се посочи, че районният съд е приложил правилно материалния закон, направил е законосъобразен извод за справедливостта на определената имуществена санкция, поради което и настоящият касационен състав счита, че постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила като препраща на основание чл. 221 ал.2 изр.2 от АПК към мотивите му. По отговорността за разноските - от ответната страна е направена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормите на чл. 63д ал.4 и ал.5 ЗАНН регламентират, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като в тези случаи размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 27е от НЗПП, приета на основание ЗПП, предвижда, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Настоящото производство попада в тази категория дела. Предвид положения от представителя на ответната страна труд, изразяващ се в лично участие в проведеното единствено съдебно заседание, съдът намира, че следва да се определи и присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева. Ето защо касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 80 лева. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е директора на Д „ИТ“ – Търговище, т. е. в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, докато Дирекция „ИТ“ е териториално поделение към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ съгласно чл. 20 ал.1 от същия правилник и попада в понятието „териториална структура на администрацията“ по смисъла на §1 т.1а от ДР на АПК. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Водим от горното и на основание чл.221 ал.2, изр.1, пр.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд