Решение № 1069 от 17.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 36/2025 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 506/13.11.2024 г., постановено по анд № 20244430201485/2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 41/8.08.2024 год. на кмета на община Плевен, с което на основание чл.38, ал.3, предлож.две вр. ал.2, предлож. три от ЗСПЗЗ, на „Сортови семена 2002“ ЕООД, с ЕИК 114590455, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя А. В. Г., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от кмета на община Плевен, който счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и не се основава на събраните но делото доказателства. Според касатора въззивният съд е приел, че незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че „Сортови семена 2002" ЕООД, ЕИК 114590455 е извършило цитираните в наказателното постановление нарушения. Приел е също, че нарушението не е доказано от обективна страна, като наказващият орган не е представил категорични доказателства. Районният съд е приел необосновано и в противоречие с установеното по делото, с оглед събраните доказателства, че „са налице данни, че дружеството обработва собствени и наети масиви, находящи се в близост до процесния път“. Съгласно свидетелските показания, още на 13.10.2023г„ при трасирането управителят на дружеството Г., без да е поканена, присъства на проверката, която установява повреждане на пътя, чрез разораване, като на зададен въпрос от служителите дали е засято, след като е обработено, същата отговаря, че не е засято. Според касатора свидетелите при разпита си пред съдебния състав удостоверяват в своите показания, че управителят всяка година е предупреждавана да не обработва пътя. Още тогава при тази проверка, управителят Г. не е възразила, че не тя, а друг земеделски производител е причинил повреждането на пътя. Констатациите на Районния съд, за „имоти в близост“ не отговорят точно на реално установеното, тъй като съгласно свидетелските показания, след разораването на пътя се е получил единен земеделски блок, каквито са и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, а именно „полски път, за да отделя два физически блока“. На практика, по време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изключват възможността процесният полски път да е бил повреден, чрез разораване от друг, освен от жалбоподателя. Счита още, че Районният съд необосновано не е взел предвид и приложените по делото писмени доказателства, а именно Жалба № ЗГ-94В-4550-2/05.10.2023г. на В. Д. Л., в която е отразено, че на 04.10.2023г., машините на „Сортови семена 2002“ ЕООД, ЕИК 114590455 са извършвали обработка на процесния път, което потвърждава, като свидетел в съдебно заседание, проведено на 17.10.2024г. Сочи, че въпреки своите правомощия, административно наказващият орган няма възможности в едно административно производство да задължи жалбоподателя да му предостави информация за извършителите- физически лица - служители на дружеството и които служители със сигурност не са предприели действията по обработване на вече трасиран полски път по своя инициатива. Поради тези обстоятелства, административнонаказващият орган правилно е възприел, че отговорността е на дружеството, представлявано от управителя Г.. Сочи още, че Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното постановление, административно наказващият орган е допуснал съществени процееуални нарушения, с оглед на това, че като дата на извършване на нарушението е посочено „месец октомври”. В своите мотиви Районният съд приел, че нарушението би следвало да се счита за извършено след датата на трасирането, а именно 13.10.2023г. Според касатора по делото са налице свидетелски показания, които са в противоречие с изводите на съда, а именно, че в рамките на предходните три години дружеството, чрез своя управител е било предупреждавано „всяка година“ за това, че следва да не нарушава целостта на процесния път. Трасирането от 13.10.2023г., е поредното такова, което, въпреки че е извършено по надлежния ред и в присъствието на управителя, това отново не е дало основание на дружеството - жалбоподател да изпълни своите законови задължения, а именно да не нарушава целостта на пътя. Проверката от 13.03.2024г. установява, че пътят не само че е разоран, но вече е и засят. В приложените писмени доказателства-жалба № ЗГ-94В-4550- 2/05.10.2023г. на В. Д. Л. е отразено, че на 04.10.2023г., машините на „Сортови семена 2002“ ЕООД, ЕИК 114590455 са извършвали обработка на процесния път, с което датата на същото е установена в хода на съдебното дирене, чрез разпит на свидетел- очевидец. Счита за необосновани изводите на съда, че не се доказва извършителството от дружеството-жалбоподател на процесното нарушение, не само съобразно свидетелските показания, но и с оглед на това, че е абсурдно други земеделски производители да разорат и засеят процесния полския път, който разделя два земеделски блока, обработвани от „Сортови семена 2002“ ЕООД, ЕИК 114590455.Допълнително със своите действия по подаване на заявление № ТСУ-26-157- 2/07.08.2024г. до Община Плевен за извършване на трасиране на пътя за стопанската 2024/2025г., дружеството-жалбоподател доказва, че именно то, а не друг земеделски производител, обработва имотите в землището, в което се намира процесния полски път. Счита още, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е събрал служебно доказателства и не е изяснил напълно фактическата обстановка. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП, претендира разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Н., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество излага подробни съображения за законосъобразност на НП и за неправилност на изводите на въззивния съд. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.И., който оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност в хода на устните прения и в писмени бележки, моли съда да остави в сила оспореното решение, претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, счита, че оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №03 от 18.06.2024г., от който се установява, че при извършена на 13.03.2024г. проверка за състоянието на полските пътища - публична общинска собственост в землището на с.Радишево, със съставен констативен протокол е установено, че общински поземлен имот в местността Краище, който е трасиран по плана за земерезделяне, с [идентификатор], с площ 3, 468 дка и с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път”, е изцяло повреден чрез изораване, обработване и засяване с житна култура, без сключен договор по реда на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Посочена е дата на извършване на нарушението: месец октомври 2023 година и място на извършване на нарушението: землище на с. Радишево, Община Плевен, местност Краище, ПИ с [идентификатор]. Съдът приел, че горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Л. М. П. и свидетелите В. Н. Б. и Н. И. Д., чиито показания съдът кредитирал с доверие с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителката Л. М. П. - началник в отдел „Земи“ при ОП „УОЗГ“ гр. Плевен съдът установил, че октомври месец на 2023г., в Община Плевен е получено заявление от местен животновъд В. Л., че не може да преминава по полския път в землището на с.Радишево, който е определен за преминаване на нейните животни, утвърден от кмета на общината за тази цел, тъй като „Сортови семена 2002“ ЕООД е разорал въпросния полски път и е започнал да го засява. В тази насока били и показанията на свидетелката В. Л., според които поземлен имот с [идентификатор] представлява полски път в землището на с.Радишево, който е част от одобрения маршрут за преминаване на пасищни селскостопански животни до мястото за паша. Според показанията на актосъставителката П. по разпореждане на директора на отдел „Земи“ при ОП „УОЗГ“ на 13.10.2023г. била извършена проверка и трасиране на полския път в землището на с.Радишево, представляващ поземлен имот - общинска публична собственост с [идентификатор], като на място било установено, че площта на пътя се обработва, но все още не е засята, за което бил съставен констативен протокол. От показанията на актосъставителката Л. М. П. и от показанията на свидетелите В. Н. Б. - външен експерт в отдел „Земи“ при ОП „УОЗГ“ гр.Плевен и Н. И. Д. - горски инспектор в отдел „Земи“ при „УОЗГ“ гр.Плевен, съдът установил, че при извършена на 13.03.2024г. проверка за състоянието на полските пътища - публична общинска собственост в землището на с.Радишево, със съставен констативен протокол, общински поземлен имот в местността Краище, който е трасиран по плана за земеразделяне, с [идентификатор], с площ 3, 468 дка и с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път”, е констатирано изцяло повреждане чрез изораване, обработване и засяване с житна култура на полския път, без да е сключен договор по реда на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Съдът кредитирал напълно показанията на актосъставителя П. и свидетелите Б. и Д., като ги възприел като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях обработване и засяване с пшеница на общински поземлен имот, обективни и безпристрастни. Съдът кредитирал с доверие и показанията на свидетеля В. Д. Л., като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от нея обработване и засяване на трасирания от Община Плевен полски път с [идентификатор], който същата е следвала да ползва като одобрен от Кмета на Община - Плевен маршрут за преминаване на пасищни селскостопански животни. При тези анализирани доказателства съдът направил извод, че незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „Сортови семена 2002“ ЕООД е извършил нарушение по чл.37в, ал.16 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и незаконосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.38, ал.3, предл.2 вр. ал.2, предл.3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗСПЗЗ лице, което унищожи или повреди полски път, трасиран по план за земеразделяне, или попречи на неговото прокарване по плана за земеразделяне, с изключение на полските пътища, предоставени за ползване по реда на чл. 37в, ал. 16, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а според ал. 3 на цитирания текст, когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено по нареждане от служител на юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 1000 до 2000 лева, а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 5000 до 10000 лева. Съдът направил извод, че по делото е недоказано осъществяването от обективна страна, от „Сортови семена 2002“ ЕООД, на описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние по чл. 38, ал. 3 от ЗСПЗЗ. До ангажиране отговорността на „Сортови семена 2002“ ЕООД се е стигнало след подаден сигнал, в който се съдържат данни за повреден полски и общински път. Посочена е територията, в която лицето посочило, че са налице допуснати въздействия върху пътя, както и потенциалният извършител на тази дейност, сред които е и жалбоподателят в съдебното производство. Според въззивният съд наказващият орган не е представил категорични доказателства, че именно „Сортови семена 2002“ ЕООД, в резултат на своята дейност, е повредило полския път, представляващ публична общинска собственост с [идентификатор]. Макар и да са налице данни, че дружеството обработва собствени и наети масиви, находящи се в близост до процесния път, то това обстоятелство само по себе си не налага извод, че именно той е субектът, осъществил вмененото му нарушение. В този смисъл субекти на нарушението по чл.38, ал.2 от ЗСПЗЗ според въззивния съд могат да бъдат само физическите лица, които със свои конкретни, непосредствени и лични действия са осъществили една от хипотезите на изпълнителното деяние, визирано в посочената разпоредба. Именно поради това разграничение, законодателят е предвидил отговорност по чл.38, ал.З от ЗСПЗЗ по отношение на служител на юридическо лице или на неговия ръководител, които са наредили да се извърши нарушението по ал.1 и ал.2, като в същата разпоредба е предвидена отговорност и за самото юридическо лице. Съдът изложил съображения, че в тази насока, административнонаказващият орган не е описал извършено от служител или ръководител на юридическото лице нареждане за изораване и засяване на полския път. Невъведено в АУАН и в наказателното постановление, и неустановено както в производството пред административнонаказващия орган, така и по делото е обстоятелството кое е конкретното съставомерно действие на ръководителя или на служител на дружеството - жалбоподател, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на това дружество. Административнонаказващият орган, носещ доказателствената тежест да установи положителния факт, че именно служител или ръководител на юридическото лице е дал нареждане за изораване и засяване на полския път, както и че дружеството - жалбоподател е повредило този полски път чрез неговото разораване и засяване със селскостопанска продукция, не е ангажирал годни доказателства в тази насока. В съставения от нарочно назначена комисия констативен протокол от 13.03.2024г. не се съдържат никакви конкретни констатации за нарушител, нарушение и неговото авторство, чрез гласните доказателства не се доказало, че в землището на с.Радишево единствено дружеството - жалбоподател е осъществявало дейност по обработка на земеделски земи и няма други търговци, осъществяващи такава дейност в района. Недоказано според въззивния съд останало по делото, че именно машините на „Сортови семена 2002“ ЕООД са унищожили, респ. повредили този полски път, чрез неговото разораване и засяване със селскостопанска продукция. С оглед гореизложеното съдът приел, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение. Съдът приел още, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва дата на извършване на нарушението, както и описание на същото и обстоятелствата, при които то е извършено в нарушение на разпоредбите на чл.42, т.З и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в акта, така и в обжалваното НП, като дата на извършване на нарушението е посочена месец октомври 2023г. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП като описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е посочена единствено проверката, извършена на процесния полски път на 13.03.2024г., без да е посочена проверката и трасирането на полския път на 13.10.2023г. Съдът приел за неоснователно становището на процесуалния представител на АНО, че именно на тази дата нарушението е било довършено поради естеството и начина му на извършване. Посочената дата на извършване на проверката - 13.03.2024г. според въззивния съд следва да бъде обвързана със съставомерността на деянието, което се твърди, че е извършено, тъй като посоченото изпълнително деяние, осъществено от жалбоподателя, е довършено със засяването на имота с житна култура, нещо, което не е установено при трасирането на имота на 13.10.2023г. Съдът приел, че в случая нарушението, което се твърди, че е осъществено от жалбоподателя, е извършено в периода от 13.10.2023г. / датата на предходната проверка, при която пътят е бил трасиран и е констатирано неговото разораване / до 13.03.2024г. / датата на последващата проверка, при която е констатирано обработването и засяването с пшеница /. Непосочването на датата на извършване на нарушението като задължителен реквизит на АУАН и НП, води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, което от своя страна води до накърняване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана. Липсата на дата на извършване на нарушението има пряко отношение към реализиране на възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на НП, с оглед спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Също така в АУАН и в наказателното постановление не е описано извършено от служител или ръководител на юридическото лице нареждане за изораване и засяване на полския път, т.е. кое е конкретното съставомерно действие на ръководителя или на служител на дружеството - жалбоподател, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на това дружество. На тези основания съдът отменил оспореното НП. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е правилно. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.38, ал.3, предложение второ във връзка с ал.2, предложение трето от ЗСПЗЗ. Съгласно чл.38, ал.2, предложение трето от с.з., лице, което повреди полски път, трасиран по план за земеразделяне, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. Според ал.3, предложение второ на същата разпоредба, когато нарушението е извършено по нареждане от служител на юридическо лице, на неговия ръководител се налага глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Следователно, за да е съставомерно деянието по посочените текстове, е необходимо да са налице следните елементи-да е налице повреден полски път, който е трасиран по план за земеразделяне, повреждането да се е осъществило въз основа на нареждане от служител на юридическо лице. При наличие на тези съставомерни признаци, на ръководителя на юридическото лице се следва глоба, а на самото юридическо лице се налага имуществена санкция. В случая от доказателствата по делото се установява, че е подаден сигнал от трето лице до кмета на община Плевен за „нерегламентирано обработване на общински имоти“, по –конкретно имоти №61426.135.16 и №61426.54.37, представляващ според сигналоподателя пасище и полски път. Посочено е още в сигнала, че на 4.10.2023 год. около обяд, машините на „Сортови семена 2002“ са засявали масивите в района, включително двата посочени в сигнала имота. Служители на община Плевен са извършили проверка на 13.10.2023 год., при която са трасирали физическите граници на имоти с идентификатори №61426.135.16 и №61426.54.37 и са установили следното: ПИ с [идентификатор] граничи с масив, който се обработва от „Сортови семена 2002“ ЕООД за стопанската 2023-2024 год., като в югоизточната част на пасището е установено незначително навлизане, като площта е обработена и граничеща с масива на дружеството; ПИ с [идентификатор] е част от одобрения маршрут на кмета на община Плевен за преминаване на пасищни селскостопански животни до мястото за паша и при проверка на място е установено, че площта на пътя е обработена, но все още не е засята. При разпита си в съдебно заседание актосъставителят П. е съобщила, че сигналоподателят Л. е уведомила контролните органи, че наказаното дружество обработва целия физически блок, където се намира полския път, включително и него и започва да сее, което е станало основание за извършване на проверка. При проверката са установили, че е бил обработен целия физически блок, цялата площ, пътят е бил унищожен чрез обработка. При разпита си в съдебно заседание свидетелят Л. е съобщила, че полски път 37 е бил засят, като всяка година вижда машините и тракторите на „Сортови семена“, знае ги, защото обработват големи части от землището на с.Радишево, тракторите ги познава визуално от предишни дела. При тези фактически установявания, касационната инстанция възприема като правилен извода на въззивния съд, че е недоказано осъществяването от обективна страна, от „Сортови семена 2002“ ЕООД, на описаното в АУАН и в наказателното постановление деяние по чл. 38, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Вярно е, че до ангажиране на отговорността на дружеството се е стигнало след подаден сигнал, в който се съдържат данни за повреден полски път и пасище. Посочена е територията, в която лицето сочи, че са налице допуснати въздействия върху пътя, както и потенциалният извършител на тази дейност, а именно- наказаното дружество. Съдът намира обаче, че наказващият орган не е представил категорични доказателства, че именно „Сортови семена 2002“ ЕООД, в резултат на своята дейност, е повредил полския път, представляващ публична общинска собственост и идентифициран единствено чрез принадлежността му към съответната местност. Макар и да са налице данни, че дружеството обработва предоставени му масиви, находящи се непосредствено до процесният път, то това обстоятелство само по себе си не налага извод, че именно той е субектът, осъществил вмененото му нарушение. АНО, в рамките на воденото от него административнонаказателно производство, е следвало да обезпечи разкриването на обективната истина и установяването по безспорен начин на субекта на нарушението, като той е разполагал с инструментариум от процесуални способи за разследване и установяване на обстоятелствата от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. АНО е могъл да изиска писмени обяснения от сигналоподателката и от управителя на наказаното дружество, както и да събере и други допустими и относими доказателства, посредством които да установи кое лице е повредило процесния полски път. Това нито е сторено в рамките на проведеното административнонаказателно производство, нито в АУАН и в НП се съдържат данни и доказателства за извършителя. Единствено в двата санкционни акта е направена констатация, че е налице повреден чрез изораване полски път, което е само един от елементите от обективната страна на деянието и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на дружеството. Следвало е чрез събиране на относими доказателства от АНО да се установи и кое е лицето, осъществило и/или разпоредило пътят да бъде изоран. Установяването на тези обстоятелства едва в съдебното производство и то не по категоричен начин относно вършителят на нарушението-субект на административнонаказателна отговорност съобразно приложимата норма, е недопустимо, защото лишава наказаното лице от възможността да представя доказателства и да се защитава в етапа на образуваното срещу него АНП. Защото с издирването на отговорното лице, едва в хода на съдебното производство, се стига до въвеждане на нови обстоятелства след приключване на АНП, до нови фактически установявания, което е недопустимо и нарушава правото на защита на привлеченото лице. А и следва да се посочи, че дори и в хода на съдебното производство този въпрос не е категорично изяснен. Ето защо решението на РС-Плевен, в което съдът е достигнал до аналогични правни изводи, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника, на последния следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 800 лева, което е минималният такъв, предвиден с разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното съдът