Решение № 1791 от 11.12.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Д. И. И. от [населено място] против Заповед № ЗЛС–39 от 02.09.2025 г. на ВИЗВД Командира на военно формирование 54100–Ямбол, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, разпоредено е прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ.

В жалбата се излагат съображения за издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби административен акт. Счита се, че назначената комисия за извършване на служебна проверка във в.ф. 54100 - Ямбол от командира на военното формирование с дата от 08.08.2025 г. е започнала без да има законово основание съгласно чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 141 от ППЗОВСРБ, както и че не е следвана процедурата в нейната цялост, разписана в раздел XII от правилника за прилагане на закона. Твърди се, че като ВИЗВД Командир на военно формирование 54100 - Ямбол, майор С. С. не е имал правомощия да освобождава от военна служба и да прекратява договори за военна служба на сержантите и войниците във военното формирование съгласно т. 8.2 от Заповед № ОХ- 672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната. По тези съображения се претендира отмяната на заповедта, ведно с присъждане на разноски по производството, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Н. Н. от АК – [област], който поддържа жалбата на посочените в нея основания. В допълнение сочи, че заповедите, въз основа на които впоследствие е разпоредена проверката по случая и е проведена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, са нищожни предвид обстоятелството, че към момента на издаването им авторът на актовете не е заемал съответната длъжност, даваща му правомощие за произнасяне на тези заповеди. В обобщение сочи липса на компетентност на издателя на процесната заповед, обосноваваща нищожността й. Поддържа становището в жалбата за допуснати нарушения на процедурата по налагане на наказанието, които доразвива в открито съдебно заседание, посочвайки, че в случая комисията не е провела изслушване/беседа и не се е запознала със събраните доказателства на дисциплинарнонаказания военнослужещ, нито са изискани от него обяснения, като съставените в тази връзка документи се считат за формално изготвени и с липсващи отразявания на действително осъществените в хода на процедурата действия. Отделно се поддържа становище, че заповедта е издадена преди приключване на образуваното досъдебно производство по описа на Регионална служба Военна полиция – Пловдив - към този момент оспорващият не е бил привлечен в качеството на обвиняем. Иска се съдът да прогласи нищожността на оспорената заповед, алтернативно се претендира за отмяната й, ведно с разноските по делото. Отправя се и искане при неуважаване на жалбата размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е в нормативно определения минимум.

Ответната страна – Командира на Военно формирование 54100, гр. Ямбол, редовно призована, се представлява от младши юрисконсулт Ж. М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор съображения, доразвити в съдебно заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.08.2025 г. около 17: 45 часа на път „SZR 1223“ при вход на [населено място] от посока на [населено място] [община] при управление на лек автомобил [марка, модел] с рег. № [рег. номер] редник Д. И. И. е спрян за проверка от полицейски органи на РУ – Димитровград, при която установили, че И. управлява ППС след употреба на наркотични вещества - констатацията е след тестване с техническо средство Дрегер Драг Тест - 5000 с фабричен № ARLK-0007 с номер на проба 025 в 19: 02 часа, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин. Във връзка с така констатираното нарушение на редник първи клас Д. И. бил издаден Талон за медицинско изследване № 110618 и му е съставен АУАН серия АД № 819953 от 05.08.2025 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, надлежно връчен на същата дата и подписан от И. без възражения. Д. И. бил съпроводен ЦСМП - Димитровград за даване на кръвна проба за химическо лабораторно изследване, но той отказал да даде пробата, който отказ бил документиран в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, наличен по преписката. За извършеното деяние било образувано и ДП № 45-РП от 05.08.2025 г. по описа на ВОП - Пловдив. Тези обстоятелства са обективирани в писмо рег. № ВДП-ПД-30 от 21.08.2025 г. на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, надлежно сведено до знанието на Командира на в.ф. 54100 - Ямбол и въз основа на това е инициирано дисциплинарното производство.

Със Заповед № ЗРД-412 от 08.08.2025 г. на ЗА Командира на в.ф. 54100 - Ямбол Майор С. С. е назначена комисия в състав от четирима служители във формированието, в т.ч. и председател, като е определена и задачата й, а именно - изясняване на фактите и обстоятелствата относно допуснатият на 05.08.2025 г. инцидент от редник първи клас Д. И.. Разпоредено е със заповедта комисията да събере необходимите факти и да приеме писмени обяснения от отговорните по случая лица, като се изготви протокол от извършената служебна проверка до 22.08.2025 г. Така произнесената заповед е изменена със Заповед № ЗРД-425 от 21.08.2025 г. на ЗА Командира на в.ф. 54100 - Ямбол майор С. С., като е удължен срокът за извършване на проверката до 30.09.2025 г. Двете заповеди са сведени до знанието на жалбоподателя. В хода на производството пред комисията са изискани и представени от И. писмени обяснения, в които той потвърждава посочените в писмо рег. № ВДП-ПД-30 от 21.08.2025 г. на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив обстоятелства по извършеното от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и предприетите в тази връзка действия на органите на реда, като заявява, че при отвеждането му в ЦСМП -Димитровград е дал кръвна проба, а впоследствие бил отведен до МБАЛ - Пловдив, където отказал да даде кръв, тъй като по-рано сторил това. В хода на дисциплинарното производство освен дадените от лицето писмени обяснения били приобщени като писмени доказателства и съставените АУАН и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, наличен по преписката.

За резултатите от осъществената проверка бил изготвен Протокол за извършена служебна проверка вх. № 3-2134 от 29.08.2025 г., подписан от всички членове на назначената комисия. Видно от съдържанието му, комисията приела, че за извършеното от редник Д. И. на 05.08.2025 г. нарушение на правилата за движение по пътищата, (подробно описано в протокола), изразяващо се в управление на ППС под въздействието на наркотични вещества – амфетамини и метамфетамини извън служебно време, същият следва да понесе дисциплинарна отговорност за деянието, тъй като съставлява тежко нарушение на военната дисциплина, довело до неспазване изискванията на чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ЗОВСРБ, чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от УВСВСРБ, като са нарушени т. 6 от Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната и т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със Заповед № ОХ-858 от 27.09.2021 г. на Министъра на отбраната, забраняващи управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За нарушени са приети и нормите на чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ, изискващи от служителите да не употребяват наркотични вещества извън служебно време и да не нарушават законите и обществения ред. Според отразяванията в протокола деянието е извършено умишлено поради ниска лична дисциплина, липса на морални норми на поведение сред обществото, занижено чувство на отговорност и самоконтрол, като от него са произтекли вредни последици, тъй като с действията си редник Д. И. уронва авторитета и престижа на военнослужещите от Българската армия и дава отрицателен пример пред своите колеги. В обобщение е прието, че деянието изпълва състава на чл. 245, ал. 2, вр. чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, вр. т. 5.8.2 от Етичния кодекс, поради което се следва дисциплинарното наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ „уволнение“, в каквато връзка е и направеното към дисциплинарно наказващия орган предложение. Във връзка с водената служебна проверка и на основание чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ на 02.09.2025 г. е проведена беседа с редник Д. И., за което е съставен Протокол рег. № 3-2154 от 02.09.2025 г., в който е посочено, че служителят е запознат с протокола от извършената служебна проверка и събраните доказателства относно извършеното от него нарушение. Заключено е, че предвид тежестта на нарушението са налице обстоятелства за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на И. в съответствие с чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ. От отразеното в този протокол става ясно, че служителят И. се е съгласил с констатациите и изводите за допуснато нарушение, за което се е и подписал лично (л. 40). Протоколът от проверката е утвърден от Командира на в.ф. 54100 - Ямбол на 29.08.2025 г. (л. 30) и е надлежно сведен до знанието на служителя, срещу когото се води производството именно на датата на проведената с него беседа.

Със Заповед № ЗЛС-39 от 02.09.2025 г. при пълно възприемане на фактическите констатации и правни изводи, отразени в Протокол за извършена служебна проверка вх. № 3-2134 от 29.08.2025 г., ВИЗВД Командира на военно формирование 54100 – Ямбол на основание чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 и чл. 140 от ППЗОВСРБ наложил на редник Д. И. И. дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено от него тежко нарушение на военната дисциплина, изразяващо се в управление на ППС в извънслужебно време под въздействието на наркотични вещества (амфетамини и метамфетамини), довело до неспазване на изискванията на чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ЗОВСРБ, вр. чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от УВСВРБ, като е нарушил т. 6 от Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната и т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със Заповед № ОХ-858 от 27.09.2021 г. на министъра на отбраната, които изпълняват състава на чл. 245, ал. 2, вр. чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, вр. т. 5.8.2 от Етичния кодекс. Със същата заповед на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3 от ППЗОВСРБ и т. 8.2 от Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната е разпоредено прекратяване на договора за военна служба с И., освобождаването му от длъжност, от военна служба и зачисляването му в запаса. В акта се съдържат указания за начина и срока на обжалването му по съдебен ред. Заповедта е надлежно връчена на адресата на 04.09.2025 г., като същият е запознат със съдържанието й още към датата на издаването – 02.09.2025 г., видно от собственоръчно вписаното от оспорващия на екземпляр от заповедта (л. 46).

По делото са налични:

• Заповед № ЗРД-401 от 04.08.2025 г. на Командира на в.ф. 54100-Ямбол Д. П., с която за негов заместник е определен Майор С. К. С. – Заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол, тъй като титулярят е назначен на друга длъжност;

• Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната, с т. 8.1, 8.2 и 8.3 от която командирите на военните формирования са оправомощени да назначават, преназначават и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни формирования, да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и да прекратяват договора за военна служба сержанти (старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни формирования, както и да награждават военнослужещи и цивилни служители от подчинените им военни формирования; с т. 4.1 от същата заповед командира на сухопътните войски е оправомощен да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да повишава и понижава във военно звание офицери на длъжности в подчинените им военни формирования, изискващи военно звание „подполковник“ (капитан II ранг), майор (капитан III ранг) и „капитан“ (капитан-лейтенант), които не са в правомощията на други длъжностни лица;

• Заповед № ЗЛС-257 от 21.08.2025 г. на Командира на Сухопътни войски, с която на основание чл. 55, ал. 4, чл. 146, т. 2, чл. 216 от ЗОВСРБ, чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ, МЗ № КВ-308 от 31.07.2025 г., вр. т. 4.1 от Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната майор С. К. С. – заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на в.ф. 54100 - Ямбол“ за срок не по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр.

Към доказателствения материал са приобщени още утвърдени от командира на военното формирование на 03.02.2025 г. Протокол рег. № 3-344 от 04.02.2025 г. от проведен инструктаж на военнослужещите от първа самоходна батарея за стриктно изпълнение на изискванията на Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната относно забраната за употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите (л. 24) и Протокол рег. № 3-345 от 04.02.2025 г. от проведен инструктаж на военнослужещите от първа самоходна батарея за спазване на Етичния кодекс на военнослужещите, както и за недопускане на хулигански прояви, с които се уронва престижа на сухопътните войски (л. 22), подписани от оспорващия. Приобщени към доказателствата са също и Заповед № ОХ-858 от 27.09.2021 г. на Министъра на отбраната за утвърждаване на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, ведно със същия (л. 78 - 91), както и Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната относно забрана за употреба на алкохол, наркотични вещества, техни аналози и други упойващи вещества от военнослужещите (л. 92 - 93).

Против Заповед № ЗЛС-39 от 02.09.2025 г. на ВИЗВД Командира на военно формирование 54100–Ямбол е депозирана жалба вх. № 2089 от 16.09.2025 г. по описа на ЯАС, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което е допустима.

Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ЗЛС – 39 от 02.09.2025 г. на ВИЗВД Командира на военно формирование 54100 – Ямбол, с която на жалбоподателя Д. И. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, разпоредено е прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ.

С оглед приобщените по делото доказателства съдът намира, че процесната заповед е постановена от компетентния по смисъла на чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ вр. чл. 248 от ЗОВСРБ орган, регламентиращи, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона, като дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. На основание т. 8.2 от наличната по делото Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната, правомощието да освобождава от военна служба и да прекратява договора за военна служба на сержантите и войниците, е възложено на командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно звание „подполковник“. От доказателствата по делото се установява, че с оглед назначаването на Д. П. - Командир на в.ф. 54100 - Ямбол на друга длъжност, същият е издал Заповед № ЗРД-401 от 04.08.2025 г., с която за негов заместник е определен майор С. К. С. – заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол, а впоследствие, със Заповед № ЗЛС-257 от 21.08.2025 г. на Командира на Сухопътни войски, издадена на основание чл. 55, ал. 4, чл. 146, т. 2, чл. 216 от ЗОВСРБ, чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ, МЗ № КВ-308 от 31.07.2025 г., вр. т. 4.1 от Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната, майор С. К. С. – заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол, е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на в.ф. 54100 - Ямбол“ за срок не по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр. В периода между издаване на тези две заповеди е постановена заповедта, с която е разпоредено извършването на служебна проверка по случая на редник Д. И., поставила началото на дисциплинарното производство срещу него, за която се твърди, че е нищожна поради липса на компетентност на нейния издател - майор С. К. С., довела до порочност при осъществяване на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия и до нищожност на финализиращия акт – заповедта за уволнение. Този довод съдът преценя като неоснователен. Видно от съдържанието на сочената заповед, същата е издадена на 08.08.2025 г. и е подписана от издателя майор С. С. като „ЗА Командир на в.ф. 51400 - Ямбол“, т.е. във връзка със Заповед № ЗРД-401 от 04.08.2025 г. на Командира на в.ф. 51400 - Ямбол – Д. П., с която, както се посочи по-горе, майор С. К. С., заемащ към онзи момент длъжността „заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол“, е определен за заместник на титуляря - командира на в.ф. 51400-Ямбол – Д. П.. Тук съдът съобрази възприетото в ТР № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ВАС становище, според което заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява, какъвто е и настоящият случай, предвид назначаването на Командира на в.ф. 51400 - Ямбол – Д. П. на друга длъжност и взимането му в специален щат № N-6. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, каквато се явява в случая Заповед № ЗРД-401 от 04.08.2025 г., отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, както е сторено с посочената заповед. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая заповедта от 08.08.2025 г., инициирала дисциплинарното производство, е издадена в хипотезата на упражняване на правомощия при заместване на титуляря на правомощията, поради което същата не е постановена от орган без компетентност, както погрешно се твърди в жалбата. Впоследствие, както се посочи вече, със Заповед № ЗЛС-257 от 21.08.2025 г. на Командира на Сухопътни войски, издадена на основание чл. 55, ал. 4, чл. 146, т. 2, чл. 216 от ЗОВСРБ, чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ, МЗ № КВ-308 от 31.07.2025 г., вр. т. 4.1 от Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната издателят на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание майор С. К. С. на длъжност „заместник-командир на в.ф. 54100 – Ямбол“ е назначен за временно изпълняващ задълженията на вакантната длъжност „Командир на в.ф. 54100 - Ямбол“ за срок не по-дълъг от една година или до назначаване на титуляр. Именно в това качество е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЛС–39 от 02.09.2025 г., което е изрично посочено в нея – същата е подписана от майор С. С. като ВИЗВД Командира на военно формирование 54100–Ямбол. При това положение доводите за нищожност на акта, инициирал дисциплинарното производство, е необоснован, като неоснователни са и наведените съображения, че нищожността на този акт влече пороци в процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на Д. И., в т.ч. и нищожността на крайния акт – заповедта за уволнение.

В обобщение на изложеното, съдът счита, че в процесния случай не е налице твърдяната нищожност на произнесената заповед – същата е издадена от компетентния дисциплинарно наказващ орган, оправомощен по надлежния ред съобразно разписаното в приобщените по делото Заповед № ЗРД-401 от 04.08.2025 г. на Командира на в.ф. 54100 - Ямбол Д. П., Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 г. на Министъра на отбраната (т. 4.1 и т. 8.1, 8.2 и 8.3) и Заповед № ЗЛС-257 от 21.08.2025 г. на Командира на Сухопътни войски.

Оспорената заповед е издадена при съблюдаване на императивните норми на чл. 59, ал. 2 от АПК и специалните разпоредби на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВС за форма и съдържание на акта, в т. ч. на изискването за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана заповед. Нарушението, за което е санкциониран Д. И. е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, сочещо на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина, с което правната норма на чл. 245 от ЗОВСРБ свързва възможността за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

При провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила. При съблюдаване разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 142 от ППЗОВСРБ, е назначена комисия за извършването на служебна проверка във връзка с констатираното нарушение - управление на ППС след употреба на наркотични вещества (амфетамини и метамфетамини). За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена служебна проверка вх. № 3-2134 от 29.08.2025 г. във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като същият е подписан от всички членове на назначената комисия. В съответствие с изискванията на чл. 144 от ППЗОВСРБ е изготвен и протокол за проведена беседа с военнослужещия (Протокол рег. № 3-2154 от 02.09.2025 г.) от назначилия проверката дисциплинарно наказващ орган, при която редник Д. И. е бил запознат със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарното наказание. По време на беседата е дадена възможност на военнослужещия да изрази становище и той се е съгласил с констатациите и изводите за допуснато нарушение, за което се е и подписал саморъчно. Както в чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ, така и в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на писмените обяснения от военнослужещия са предвидени като алтернативни, т.е. за да се счита, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил императивно установеното си задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно е да е била дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани начина. В случая редник И. е бил изслушан от командира на военното формирование при проведената беседа след запознаването му с протокола от работата на комисията за извършването на служебна проверка и събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание, (обстоятелство, верността на което е удостоверено с подписването от военнослужещия на протокола от проведена беседа, в което същият е посочил „съгласен съм“). Видно от материалите, съдържащи се в приложената по делото дисциплинарна преписка, на жалбоподателя е била предоставена възможност за участие в образуваното производство, приключило с издаването на обжалваната заповед. И. е дал писмени обяснения в хода на служебната проверка относно описаното нарушение, изразяващо се в управление на ППС след употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят е имал възможност в хода на проверката да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и съответно да опровергае установеното със съставения АУАН противоправно деяние. В рамките на дисциплинарното производство Д. И. не е предявил доказателствени искания, а в подаденото от него писмено обяснение не отрича установените от комисията обстоятелства досежно управлението на ППС след употреба на наркотични вещества (амфетамини и метамфетамини), констатирано по надлежния ред със съставяне на АУАН. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е извършено и пред съда.

Съдът счита, че в процесния казус са спазени сроковете по чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание – не по-късно от два месеца от установяване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно ал. 3 на сочената норма дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарно наказващият орган. В случая нарушението е извършено на 05.08.2025 г., протоколът на назначената за изясняване на случая комисия е утвърден от органа на 29.08.2025 г., а заповедта за налагане на наказанието е издадена на 02.09.2025 г. Обжалваната заповед е постановена и при правилно приложение материалния закон и в съответствие с целта му.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта; доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на военната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

В случая нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, се изразява в неспазване на изискванията по чл. 178, ал. 1 и ал. 3 от ЗОВСРБ, чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от УВСВСРБ, като са нарушени т. 6 от Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната и т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със Заповед № ОХ-858 от 27.09.2021 г. на Министъра на отбраната, забраняващи управлението на ППС от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употреба на наркотични вещества или техни аналози; от своя страна приетите за нарушени норми на чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ изискват от служителите да не употребяват наркотични вещества извън служебно време и да не нарушават законите и обществения ред.

Управлението на ППС от И. след употреба на наркотици безспорно се установява от доказателствата по делото, в т.ч. и от приобщените АУАН серия АД № 819953 от 05.08.2025 г., (който като официален свидетелстващ документ, се ползва с презумптивна материална доказателствена сила досежно верността на удостоверените с него факти и обстоятелства съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП), и от Протокол № 8 от 16.10.2025 г. по НОХД № 129/2025 г. по описа на Пловдивски военен съд (л. 99), според чието съдържание по повдигнатото му обвинение за управление на МПС след употреба на наркотици (престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 1 от НК) оспорващият Д. И. И. се е признал за виновен, като му е определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с определен изпитателен срок от 3 години.

Съгласно регламентацията на чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. Следователно, спазването и изпълнението на посочените актове е законово установено задължение по военна служба и елемент от нормативно регламентираното съдържание на правоотношението на военнослужещия. С т. 6 от Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната е установена забрана за управление на ППС от военнослужещите в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите, като там е посочено и че при установяване на такова нарушение на съответното лице следва да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 245, ал. 2, вр. чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, вр. т. 5.8.2 от Етичния кодекс, (сочещ, че военнослужещите, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участници в пътното движение, се подчиняват на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества). Етичният кодекс е утвърден със Заповед № ОХ-858 от 27.09.2021 г., като по делото са налични и утвърдени от командира на военното формирование на 03.02.2025 г. Протокол рег. № 3-344 от 04.02.2025 г. от проведен инструктаж на военнослужещите от първа самоходна батарея за стриктно изпълнение на изискванията на Заповед № ОХ-743 от 12.08.2022 г. на Министъра на отбраната и Протокол рег. № 3-345 от 04.02.2025 г. от проведен инструктаж на военнослужещите от първа самоходна батарея за спазване на етичния кодекс на военнослужещите, както и за недопускане на хулигански прояви, с които се уронва престижа на сухопътните войски, от които се установява безпротиворечиво, че оспорващият е запознат срещу подпис както със заповедта на министъра, така и с предписанията на етичния кодекс, установяващи забраната за управление на ППС след употреба на наркотични вещества.

На следващо място, с оглед целите, задачите и дейността на военнослужещите и по-високите изисквания към тях за определено поведение не само в работно време и на работното място, но и в общественият живот, нормите за поведение и правилата на лично поведение, които военнослужещите са длъжни да спазват, както и моралните ценности, от които следва да се ръководят, са регламентирани изрично като техни задължения в Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България (УВСВСРБ). Следователно, спазването и изпълнението на регламентираните в УВСВСРБ етични правила и норми за поведение също представлява законово установено задължение по военна служба по смисъла на 178, ал. 1 от ЗОВСРБ, неизпълнението на което задължение релевира наличието на дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ. Разпоредбите на чл. 121, ал. 1, т. 6 и т. 7 от УВСВСРБ въвеждат абсолютна забрана за военнослужещите да нарушават законите и обществения ред в страната, включително и когато се намират извън поделението. Безспорно с деянието си оспорващият е нарушил това правило за поведение. Поведението му, освен че представлява тежко закононарушение, сочи и на неподчиняване на законно отдадена заповед на Министъра на отбраната на Република България, целяща предотвратяване на нарушения, осигуряване на безопасен режим на управление на ППС от военнослужещите и запазване престижа на военната служба и съответно - на неизпълнение на задължение по военна служба, регламентирано в чл. 178, ал. 1 от ЗОВСРБ. По аргумент от разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози освен че е в нарушение на закона, съставлява и нарушение на обществения ред, т. е на установените в държавата обществени отношения, основани на правовия ред и морала, определящи поведението на хората в обществения живот. При това положение, с оглед безспорно доказаното поведение на И. за управление на ППС след употребени от него наркотици, правилен и напълно обоснован е изводът на органа в оспорената заповед, че е осъществено тежко нарушение на военната дисциплина, изпълващо състава на чл. 245, ал. 2 и чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ, за което се следва и дисциплинарно наказание „уволнение“ съобразно регламентацията на чл. 244, т. 7 от същия закон. В този смисъл оспорената в настоящото производство заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и следващото се за извършеното нарушение дисциплинарно наказание. При спазване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган обосновано е приел, че тежестта на нарушението сочи на допуснато тежко нарушение на военната дисциплина като материалноправно основание по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ „уволнение“. В съответствие с нормата на чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратено и правоотношението на Д. И. по изпълнение на военната служба, доколкото в случая дисциплинарнонаказващият орган, действащ и във функциите на орган по прекратяването на договора за военна служба, действа в условията на обвързана компетентност - законодателят е разписал като правна последица от налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ прекратяването на договора за военна служба.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че ирелевантно за спора е твърдението от страна на процесуалния представител на оспорващия, че към момента на издаване на заповедта образуваното срещу И. досъдебно производство не е приключило. Наказателната отговорност е различна от дисциплинарната и нереализирането й не е пречка за налагане на дисциплинарна санкция за допуснато нарушение на военната дисциплина, когато, както в случая, са налице предвидените в закона основания за това. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 243, ал. 1 от ЗОВСРБ. Ето защо доводите на оспорващия в тази насока са неоснователни. Образуваното против И. досъдебно производство за престъпление по чл. 343б от НК следва да бъде съобразено при преценка тежестта на извършеното нарушение, с оглед обстоятелството, че законът определя деянието като престъпление, но приключването му с влязла в сила присъда не е предпоставка за реализиране на дисциплинарната отговорност.

С оглед изложеното до тук съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила; постановена е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава и е съобразена с целта на закона - за превенция и защита от противоправни прояви. При това положение жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и като взе предвид направените искания, съдът намира, че претенцията за разноски на оспорващия е неоснователна, а на Сухопътни войски на Република България следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лева съобразно приложимите чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм., ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 година).

Водим от горното, съдът