РЕШЕНИЕ

№ 38

гр. К., 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Търговско дело № 20235100900076 по описа за 2023 година Исковото производство е образувано по депозирана от Е. А. К. от гр.

К., чрез процесуален представител, против „Г.Ф.“, гр.С., искова молба с вх. № 4605/07.12.2023 г., с правно основание чл. 562, ал. 5, във вр. с чл. 432, ал.1, вр. с чл. 380, вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, с която цели ответното дружество да му заплати сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 20.10.2023 г. до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 3 818.83 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 13.10.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията – 20.10.2023г., до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 13.10.2022г., около 08: 25 часа, на ВП 11-99, при км. 55, водачът на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег.№•••• А.З.Ч., нарушил правилата по ЗДвП, като се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубил контрол над автомобила, преминал в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в правомерно движещия се там лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, в резултата на което реализирал ПТП. При този инцидент, като пътник в лекия „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, пострадал ищецът Е. А. К.. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.10.2022г. Образувано било ДП № 94/2022г. по описа на ОСлО към ОП - Б.. Впоследствие виновният за ПТП водач А.З.Ч. бил признат за виновен с влязло в сила на 10.10.2023г. Споразумение, постановено по НОХД № 324/2023г., по описа на Районен съд- Ц., за това, че на 13.10.2022г., около 08: 20 часа, на второстепенен път 11-99, отсечката с. И.- гр.Ц., обл. Б., при управление на моторно превозно средство- служебен автомобил марка модел „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, собственост на ГД „Н.п.“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в резултат, на което загубил контрол над управлението на автомобила, като навлязъл в пътната лента за насрещно движещия се служебен лек автомобил марка модел „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, собственост на ГД „Н.п.“, управляван от Ш.С.Т., като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, включително и на Е. А. К., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 3-4 месеца - престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, предл. трето, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК, вр. чл. 20, ал. 1 чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 36 от НК на Ч. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

След злополуката пострадалият ищец бил приет за лечение в „УМБАЛ- Б.“, АД, с оплаквания от палпаторна болка в дясна мишница и дясна раменна става. От извършените в болницата образни изследвания се установило наличие на фрактура на диафизата на десен хумерус и фрактура на голям туберкул. Имал и разкъсно-контузна рана на горния ляв клепач и околоочна област с размер 5см. На 14.10.2022г. му била извършена операция за стабилизиране на фрактурата на дясната ръка. Били му поставени два кортикални винта и две плаки, а разкъсно- контузната рана на левия горен клепач и околоочна област била зашита. Бил изписан от болницата на 17.10.2022г. За обездвижване на дясната му ръка била поставена ортеза /Епикриза ИЗ № 19573, издадена от УМБАЛ Б. АД/.

На 21.10.2022г. посетил хирургичен кабинет в гр.К., където му свалили конците. /Амб. лист от 21.10.2022г./.

В края на месец януари 2023г., поради болезнени и ограничени движения в дясна раменна и дясна лакътна стави и затруднения в дейностите от ежедневния живот, провел рехабилитационна терапия, включваща лечение с нискочестотно магнитно поле брой: 5; лечение със СЧТ брой: 5; пасивни упражнения брой: 5; аналитична ЛФК брой: 5. След проведената рехабилитация се постигнало подобрение в обема на движенията на дясна раменна става и подобрение на мускулния тонус /Амб. лист № 203 от 01.02.2023г./. Въпреки това продължавал да изпитва болка при движение в двете стави на ръката.

През месец март 2023г., поради продължаващите оплаквания от болезнени и затруднени движения в дясна раменна и дясна лакътна става и затруднения в дейностите от ежедневния живот, отново провел рехабилитационна терапия включваща лечение с нискочестотно магнитно поле брой: 6; лечение със СЧТ брой: 7; пасивни упражнения брой: 7. /Амб. лист № 601 от 27.03.2023г./.

И след тези рехабилитационни процедури продължавал да изпитва болка в дясното рамо и десния лакът. Ограничени били и движенията в дясно рамо и десен лакът. Изпитвал и мускулна слабост в дясната ръка. Поради тези причини бил насочен за физиотерапия и рехабилитация в болнична обстановка.

На 10.04.2023г. постъпил в Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - С., Ф.Х., с оплаквания от болки в дясно рамо, засилващи се при натоварвания, ограничени движения на същата. След извършени изследвания и оценка на състоянието му била назначена физикална терапия. Престоят му продължил 7 дни и бил изписан от болницата на 17.04.2023г. В резултат на проведената терапия се постигнало подобрение на клинико-функционалните параметри на дясна раменна става и редуциран болков синдром, подобрена двигателна активност, самообслужване и ежедневни дейности. Препоръчана му била последваща рехабилитация в болнични условия за едногодишен период (Епикриза ИЗ № -1365).

В период от шест месеца /13.10.2022г. до 10.04.2023г./ бил временно неработоспособен, удостоверено от приложени 7бр. болнични листове.

Вследствие на получените при ПТП телесни увреждания претърпял и продължавал да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травмата и проведеното лечение. Оздравителният период бил дълъг и мъчителен, съпроводен от значителни по продължителност и интензитет болки. Движението на дясната му ръка в областта на рамото и лакътя било болезнено и силно ограничено, и му се налагало да носи ортеза. Поради травмата, която освен това била на водещата дясна ръка, изпитвал силно затруднение в дейностите от ежедневния живот в продължение на около 6 месеца. Все още изпитвал болки при натоварване на ръката при влажно и студено време. В резултат на инцидента изживял и силен емоционален стрес. По време на дългия възстановителен период съзнанието му било ангажирано от негативни мисли и лоши прогнози за пълно възстановяване. Страхувал се, че травмата може да доведе до невъзможност за в бъдеще да изпълнява служебните си ангажименти. Изживял отрицателни емоции от невъзможността да живее пълноценен живот, от бездействието и физическо безсилие, което изпитвал.

В резултат на настъпилия пътен инцидент, освен неимуществени вреди му били причинени и имуществени вреди - изразходвани средства във връзка с лечението му, чието обезщетяване също претендира. Посочва че направените от него разходи, във връзка с лечението му, са следните:

• сумата от 3 720, 00лв. за закупуване на анатомична плака за проксимален хумерус на стойност 1 860, 00лв. и права плака за хумерус на стойност 1 860, 00лв., съгласно фактура №•0975/14.10.2022г. издадена от „УМБАЛ - Б.“ АД, ведно с фискален бон;

• сумата от 98, 83лв. за закупуване на медикаменти: ендотелон, таваник, натаспин, съгласно фискален бон от 17.10.2022г. и рецепта от 17.10.2022г., издадена от д-р Х., „УМБАЛ - Б.“ АД.

Общият размер на претърпените от него имуществени вреди възлизал на сумата от 3 818, 83лв.

Ищецът твърди, че причинените му травматични увреждания и разходваните за лечението им средства са в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното на 13.10.2022г. ПТП, както и, че причината за същото е виновното нарушение на правилата за движение от водача на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег.№••••, за който имало сключена задължителна застраховка „ГО“ при ЗД „Б.И.“ АД, с покритие до 28.12.2022г., валидна към датата на застрахователното събитие.

На 20.10.2023г. предявил извънсъдебна претенция пред Г.Ф. за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. С писмо изх. № 24-01-453/27.10.2023г. Г.Ф. го уведомил, че отказва плащане по предявената от него претенция № 210013/20.10.2023г., като мотивирал отказа си с това, че тъй като процесното произшествие представлявало трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, не били налице условията на чл.557 от Кодекса за застраховане.

Счита, че е право на пострадалия да прецени от кого от двамата, задължени да репарират причинените му вреди, да претендира обезщетяване. Заявява, че не е предявявал претенция за изплащане на обезщетение за трудовата злополука, нито получил плащания от прекия причинител на вредата.

Съгласно Кодекса за застраховането се явявал увредено лице и претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП.

Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на телесни увреждания получени при пътно - транспортно произшествие, настъпило на 13.10.2022г. на второстепенен път ІІ-99, в отсечката с.И. - гр.Ц., обл.Б., причинено от А.З. Ч. при управление на служебен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№••••, собственост на ГД „Н.с.“, ведно със законната лихва от 20.10.2023г. - датата на предявяване на претенцията, до окончателното изплащане; и сумата в размер на 3 818, 83лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, изразяващи се в изразходвани средства за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 13.10.2022г. на второстепенен път ІІ-99, в отсечката с.И. - гр.Ц., обл.Б., причинено от А.З. Ч. при управление на служебен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№••••, собственост на ГД „Н.с.“, от които: сумата в размер 1 860, 00лв. за закупуване на анатомична плака за проксимален хумерус и сумата в размер на 1 860, 00лв. за закупуване на права плака за хумерус, съгласно фактура №•0975/14.10.2022г. издадена от УМБАЛ Б. АД, ведно с фискален бон; сумата в размер на 98, 83лв. за закупуване на медикаменти: ендотелон, таваник, натаспин, съгласно фискален бон от 17.10.2022г. и рецепта от 17.10.2022г., издадена от д-р Х., УМБАЛ Б. АД, ведно със законната лихва считано от 20.10.2023г. - датата на предявяване на претенцията, до окончателното изплащане, както и всички деловодни разноски. Представя договор за правна защита и съдействие с „Адвокатско дружество С. и партньори“ за безплатно оказване на правна помощ в настоящото производство, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв. /л.5/. С молба от 28.05.2024г. /л.130/ пълномощникът на ищеца адв.Д. С. – съдружник и управител в „Адвокатско дружество С. и партньори“, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатно на ищеца правна помощ, с включен ДДС, за което прилага справка от електронната страница на НАП относно лицата, регистрирани по ЗДДС.

В дадения за отговор по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, от ответника Г.Ф., гр. С. е постъпил отговор на исковата молба. В него се твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, поради наличие на действащ към датата на осъществяване на ПТП застрахователен договор с ЗД „Б.И.“ АД, с довод, че само извънсъдебната претенция по смисъла на чл.562, ал.5 от КЗ следвало да е насочена към ГФ, а при наличие на отказ по образуваната в казуса щета 210002-02/06.02.2023г., съдебният спор следвало да бъде отнесен срещу застрахователя, а не срещу ГФ. Излагат се съображения за неоснователност на исковата претенция за неимуществени и за имуществени вреди и по основание, и по размер, като прекомерно завишени. При условията на евентуалност се оспорва и, че ищецът търпи посочените неимуществени вреди, вкл. и относно техния вид и интензитет. Прави се възражение, че по образуваната при ответника щета не са представени изисканите от ищеца доказателства, поради което била налице хипотезата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, с довод, че пострадалият се е возил като пътник в МПС без поставен обезопасителен колан по смисъла на чл.137а от ЗДвП. Ответникът оспорва и основателността на акцесорните искове по аргумент за неоснователност на главните такива, и на самостоятелно основание с твърдения, че ГФ не е изпаднал в забава, тъй като изпълнява чуждо задължение. Претендира присъждане на разноски в размер на 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по реда на чл.372, ал.1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

Помагачът на ответника - ЗД „Б.И.“ АД, гр. С., оспорва исковата молба и се присъединява към възражението на ответника за съпричиняване на причинения вредоносен резултат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че на 13.10.2022г., около 08: 25 часа, на второстепенен път 11-99, отсечката с. И.- гр.Ц., обл. Б., водачът на служебен автомобил „Фолксваген Тигуан“, peг. №••••, собственост на ГД „Н.п.“ А.З.Ч. загубил контрол над управлението на автомобила, нарушил правилата по ЗДвП, като се движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, преминал в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в правомерно движещия се там лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, също собственост на ГД „Н.п.“, в резултат на което реализирал процесното ПТП. При този инцидент, като пътник в лекия автомобил „Фолксваген Тигуан“, рег. №••••, е пострадал ищецът Е. А. К.. За произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.10.2022г. и е било образувано ДП № 94/2022г. по описа на ОСлО към ОП - Б.. Виновният за процесното ПТП водач А.З.Ч. е бил признат за виновен с влязло в сила на 10.10.2023г. споразумение, одобрено по НОХД № 324/2023г. по описа на Районен съд - Ц., за това, че на 13.10.2022г., около 08: 20 часа, на второстепенен път 11-99, отсечката с. И.- гр.Ц., обл. Б., при управление на моторно превозно средство - служебен автомобил марка модел „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, собственост на ГД „Н.п.“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 в резултат, на което загубил контрол над управлението на автомобила, като навлязъл в пътната лента за насрещно движещия се служебен лек автомобил марка модел „Фолксваген Тигуан“, рег.№••••, собственост на ГД „Н.п.“, управляван от Ш.С.Т., като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, включително и на Е. А. К., изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 3- 4 месеца - престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 3, предл. трето, б. „А“, вр. ал. 1, б. „б“, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК, вр. чл. 20, ал. 1 чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. чл. 36 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

От представения констативен протокол, а също и от представеното от ответника писмо с рег. № 5785-1386 от 15.02.2023г., издадено от МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ /находящо се на л.82 от делото/ се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП, за автомобила марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№••••, собственост на ГД „Н.с.“, е бил налице валиден застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен със с ЗД „Б.И.“ АД, със срок на действие от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. Установено е безспорно и, че ищецът е сезирал Г.ф. с претенция на 20.10.2023 г. и с писмо от 27.10.2023 г. Г.ф. е отказал определяне и изплащане на обезщетение с изложени мотиви, че „процесният инцидент, представляващ „трудова злополука“, не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“, поради което за ГФ не възниквало задължение да обезщети на основание тази застраховка претърпените от пострадалия вреди /л.74/.

От заключението по приетата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която се възприема от съда като пълна и ясна, обоснована и без съмнение за нейната правилност, се установява, че „при пътно-транспортно произшествие, станало на 13.10.2022г., на Е. А. К. е било причинено счупване на дясната раменна кост, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение; разкъсно-контузни рани на горния клепач на лявото око и в окосмената част на главата. Направените разходи за закупуване на остеосинтезни средства, медикаменти и заплащане на потребителска такса са в причинна връзка с получените при ПТП травматични увреждания. Счупването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. След този период, вкл. и понастоящем е възможно пострадалият да чувства болка с по-малък интензитет в дясната мишница и рамо при физически натоварвания и неблагоприятни атмосферни условия. Разкъсно-контузните рани на горния клепач на лявото око и в окосмената част на главата са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно за живота/….Лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, ••••, фабрично е оборудван с триточкови инерционни обезопасителни колани на предните и задни седалки (за водача и пътниците) в купето. Същите са 5 на брой. Задействат се автоматично при нарастване на спирачното закъснение. При правилно поставен предпазен колан, той ограничава движението на водача /пътника, предизвикано от моментното натоварване движенията напред, нагоре и отчасти настрани. Главата и крайниците са ограничени в движенията си единствено от връзките с торса. Възможни са техни движения по посока на резултантната сила, т.е към точката на удара. Крайниците и главата винаги са свободни, колана не ограничава техните движения. Това означава, че при големи инерционни натоварвания, крайници частично ще бъдат ограничени и ще имат възможност да се ударят в части от интериора на купето, намиращи се по продължение на директрисата на резултантната инерционна сила. При пострадалия Е. К. не са установени и отразени в медицинската документация по делото характерни следи от т. нар. „коланна травма“, а именно лентовидни кръвонасядания и/или охлузвания на кожата на гърдите и корема… С оглед характера и степента на получените увреждания, не са налице данни за свободно инерционно движение на тялото в купето на автомобил.“ На поставения въпрос – „В процесния случай поставен предпазен колан можеше ли да предотврати настъпилите при пострадалия Е. К. травматични увреждания, и ако отговорът е положителен, в каква степен?“ вещото лице отговаря така: „Ако същият е бил без поставен предпазен колан, биха се получили увреждания и в други части на тялото.“.

От събраните по делото чрез разпита на св. А. Е. К. – баща на ищеца, гласни доказателства за търпените от ищеца болки и страдания, се установяват следните обстоятелства: „На 13.10.2022 г. получих съобщение по телефона, че се е случило ПТП със сина ми. Освободих се от работа и тръгнах към болницата в гр. Б.. Пристигайки на място, имаше уговорена среща с началника на жандармерията в гр. К. и с директора на болницата. Те ме запознаха с обстановката, тъй като нямах достъп, защото имаше ограничен достъп за влизане. След 18 часа беше разрешено посещението и към края на деня успях да вляза и да го видя. Той беше със счупена дясна раменна кост, гипсиран, с 9 шева на лявата вежда, с 7 шева над лявото ухо, целият подут и посинял, обездвижен на легло. След постъпването в болницата в първоначалния етап лекарите са решили да гипсират ръката му, но той е имал така нареченото сложно счупване, т.е. V - образно, костта е счупена на два пъти от край до край, и при консултация лекарите казаха за по-сигурно възстановяване, да се направи операция и да се сложат импланти. На втория ден от лечението махнаха гипса и направиха операция да поставят импланти, монтирани с 15 видии, за да възстановят костта. Лечението в болницата продължи 5 дни. Непрекъснато бях при него. След петия ден изписа сина ми и се прибрахме в къщи. Докато имах отпуск аз го ползвах, докато се прибере съпругата ми от чужбина. В продължение на два месеца синът ми беше постоянно под наблюдение, понеже не можеше да се изправи самостоятелно, тъй като нямаше сигурност в дясната ръка, няма движение. Той се възстановява 6 месеца, включително правихме три рехабилитации, двете в гр. К. и една 10-дневна в гр. х.. Промяната в сина ми беше в това, че от здрав човек, който да изпълнява функциите си, се превърна в един болен човек, за който трябваше да се грижим. Той изпитваше голямо притеснение от това дали ще се възстанови, до каква степен ще се възстанови и дали ще може да изпълнява служебните си задължения. В момента той се възстанови, тръгна на работа, но при промяна на времето винаги има оплаквания от болки в раменната част. При максимално натоварване също има болки. При максимално изпъната нагоре ръка също има болки. При изпълнения на специалната физическа подготовка, когато трябва да прави лицеви опори, набирания, има опА.ия дали ще издържи цялата сглобка на костите на ръката.“. На въпроси на вещото лице доктор Н. М., зададени след разпита на св. К., същият отговаря, че „Няма причина при конкретното телесно увреждане, което е получил ищеца, два месеца след това да не може да става от леглото. За ставането от леглото няма отношение счупването на раменната кост. Като се казва раменна кост не се разбира рамо, а това е костта от рамото до лакътя, която при Е. К. е счупена от горния край - горна трета, средна трета и почти до лакътната става, като е засегната и малка част от долната трета на костта. Счупването е многофрагментно, което е наложило именно оперативното лечение с поставяне на метална остеосинтеза. Разходите, които са направени и за които има доказателства по делото, са във връзка с това увреждане. Ако е имал други травми, които не са описани и няма медицински документи за тях по делото, тогава може и да не е могъл да става, но счупената раменна кост не може да бъда причина за ставането от леглото и за придвижването. То може да е затруднено и с чужда помощ да се извърши, но съвсем да не може да става, няма причина. Рехабилитациите, които ищецът е преминал, са също във връзка със счупването на дясната раменна кост и са проведени съобразно именно това увреждане. Претърпените травматични увреждания от ищеца се намират в пряка с причинна връзка с процесното ПТП.“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 562, ал. 5 КЗ претенция за обезщетения за вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Г.ф., освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Г.ф. друго.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че деликтната отговорност на водача на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№•••• е била обезпечена през релевантния период при ЗД „Б.И.“ АД чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но този лек автомобил е собственост на държавата (предоставен е за управление и стопанисване на МВР), поради което е с особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ.

Тъй като този автомобил е бил предоставен за стопанисване и управление на МВР за осъществяване на неговите функции, данните, свързани със сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите представлява квалифицирана информация и достъп до нея не може да се предоставя свободно (публично) - арг. чл. 562, ал. 4 КЗ, предписващ, че във връзка с отчитането Г.ф. създава необходимата организация и условия за защита на класифицираната информация и за спазване на изискванията ЗЗКИ. Именно поради тази причина при проверка за сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на интернет страницата на Г.ф. тези превозни средства се посочват като незастраховани, освен ако съответното ведомство (в конкретния случай МВР) е указало на Г.ф. нещо различно. С оглед на особената социална функция на това застраховане - да се даде възможност на всяко пострадало лице да предяви т. нар. застрахователна претенция към съответния застраховател, законодателят е уредил специална обезпечително-гаранционна отговорност на Г.ф. - при неразкриване на действителния застраховател Г.ф. следва да заплати дължимите заместващи и компенсаторни обезщетения за причинените на пострадалите неимуществени и имуществени вреди, а след като те бъдат удовлетворени, той притежава право на регрес срещу застрахователя по договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обезпечаващ деликтната отговорност на застрахования виновен водач на МПС - в този смисъл е разпоредбата на чл. 562, ал. 5, изр. 2 и 3 КЗ. В този смисъл, законодателят е уредил своеобразна процесуална субституция (процесуална суброгация, при която служебно не се конституира като главна страна носителят на материалноправното задължение застрахователят). Нито се твърди, нито се установява, че застраховащият - МВР, е разрешил на Г.ф. да разкрие кой е застрахователят на застрахования лек автомобил, управляван от делинквента при настъпване на процесното застрахователно събитие, поради което ответникът се явява лице с надлежна пасивна материалноправна легитимация да отговоря за причинените на ищеца от делинквента неимуществени вреди. И когато Г.ф. не удовлетвори извънсъдебно възникналото по договора за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите материално право - при предявяването му пред него, пострадалият притежава процесуално право на иск за неговата съдебна защита - арг. чл. 2 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1, предл. 1 ГПК. Едва след като заплати дължимото застрахователно обезщетение, за ответника ще се породи регресно право за възстановяването на заплатеното от застрахователя. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответника Г.Ф. за липса на процесуална предпоставка за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност.

Правната норма, регламентирана в чл. 562, ал. 5 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Г.ф., когато деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат, водач на МПС на особен режим, е била обезпечена чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с определен застраховател. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на Г.ф. за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на МПС на особен режим със сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и 3. да са настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди.

Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства безспорно се установява както фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП, така и противоправното поведение на водача на застрахования при третото лице – помагач на страната на ответника ЗД „Б.И.“ АД, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“, с рег.№••••, собственост на ГД „Н.с.“, А.З. Ч., и на последно място - настъпилите за ищеца последствия от катастрофата, изразявящи се в посочените от него в ИМ имуществени и неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът намира, че предявените обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди са основателни. Предвид акцесорния характер на исковете за лихви върху тези две търсими главници за обезщетение, при основателност на претенциите за главница, основателни се явяват и исковете за лихви.

По определяне на дължимия размер на предявените претенции за главници:

Претърпените от ищеца имуществени вреди са доказани в претендирания размер на 3 818, 83лв., предвид неоспореното заключение по комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза, поради което този иск следва да се уважи в пълен размер.

При определяне размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – края на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10, 400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял счупване на тялото / диафизата / на раменната кост - многофрагментно счупване, включващо голям туберкул, хирургична шийка, средна, до дистална трета; открита рана по окосмената част на главата; открита рана на клепача и околоочната област.

От амбулаторен лист № 203/01.02.2023г., издаден на името на Е. А. К. от д-р М.А.С.М., физиотерапевт, се установява, че му е поставена основна диагноза: Счупване на тялото / диафизата / на раменната кост; и е проведена терапия: Лечение с нискочестотно магнитно поле брой 5. Лечение със СЧТ брой 5. Пасивни упражнения брой 5. Аналитична ЛФК брой 5.

От амбулаторен лист № 601/27.03.2023г., издаден на името на Е. А. К. от д-р М.А.С.М., физиотерапевт, се установява, че му е поставена основна диагноза: Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. Обективно състояние: дясна раменна става: Ограничен обем на движения. Спокоен оперативен цикатрикс. Намален мускулен тонус. Дясна лакътна става: Ограничени и болезнени движения. Терапия: Лечение с нискочестотно магнитно поле брой 6. Лечение със СЧТ брой 7. Пасивни упражнения брой 7.

От амбулаторен лист № 23094С03Ф328/04.04.2023г., издаден на името на Е. А. К. от д-р М.А.С.М., физиотерапевт, се установява, че му е поставена основна диагноза: Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. Счупване на тялото /диафизата/ на раменната кост. Обективно състояние: Дясна раменна става: Ограничен обем на движения. Спокоен оперативен цикатрикс. Намален мускулен тонус. Дясна лакътна става: Ограничени и болезнени движения. Поради персистиране на оплакванията се насочва за физиотерапия и рехабилитация в болнична обстановка. Терапия: Лечение с нискочестотно магнитно поле брой 6. Лечение със СЧТ брой 7. Пасивни упражнения брой 7.

От епикриза И.З. №•6 5- „Специализирани болници за рехабилитация - национален комплекс“ ЕАД-С., Ф.Х., издадена на името на Е. А. К.: Постъпил на лечение на 10.04.2023г., изписан на 17.04.2023 г. с диагноза Лечение включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китка и длан. Локален статус: Палпаторна болезненост в областта на рамото. Обем на движение-ограничен и болезнен. Мускулен дисбаланс. Намалена мускулна сила на дясна ръка. Статус при изписване: С подобрение на клинико-функционалните параметри на дясна раменна става и редуциран болков синдром. Подобрена двигателна активност, самообслужване и ежедневни дейности.

Изяснява се, че счупването на дясната раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като ищецът е бил в период от 6 месеца неработоспособен и е ползвал за този период 7 броя болнични листове. След този период, вкл. и понастоящем е възможно пострадалият да чувства болка с по-малък интензитет в дясната мишница и рамо при физически натоварвания и неблагоприятни атмосферни условия. Разкъсно-контузните рани на горния клепач на лявото око и в окосмената част на главата са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно за живота/.

Пострадалият е изпитвал голямо притеснение от това дали и до каква степен ще се възстанови и дали ще може да изпълнява служебните си задължения като служител на зонално жандармерийско управление - К.. В момента той бил възстановен, тръгнал на работа, но при промяна на времето винаги имал оплаквания от болки в раменната част. При максимално натоварване и при максимално изпъната нагоре ръка също имал болки. При изпълнения на специалната физическа подготовка, когато трябвало да прави лицеви опори и набирания, имал опА.ия дали ще издържи цялата сглобка на костите на ръката.

Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания, са непосредствени.

Съдът намира за неоснователно релевираното в отговора на исковата молба възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар. „компенсация на вини“, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД).

По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията.

Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169 от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.

Ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не установи по безспорен начин както твърдяното от него в отговора на ИМ противоправно поведение на пострадалия (при наличие на предпазни колани той да не ги е използвал), така и твърдението, че ищецът не е получил при процесното ПТП травматични увреждания във вида и обема, които се претендират с исковата молба. Напротив, събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват твърденията на ищеца за търпените от него имуществени и неимуществени вреди.

Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10, 400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.

В този смисъл, при така изяснените правнорелевантни факти съдът приема, че за установените в процеса на доказване травматични увреждания заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв. - съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие /края на 2022г./, и наложилите се в обществото морални норми, респ. съобразно съдебната практика за справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания, и в този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

По претенциите за мораторна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, съдът намира, че същите са основателни за периода, за който се търсят, а именно – считано от датата на предявяване на претенцията /20.10.2023г./ пред ответника Г.Ф., до окончателното изплащане на главниците, като за да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от исковете, да заплати по сметка на Окръжен съд – К. държавна такса в размер от 2 152, 75 лева.

В тежест на ответника следва да се възложат и сторените от бюджетните средства на съда разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 80лв.

На ищеца е оказана безплатна правна помощ, като в първоинстанционното производство той е бил представляван от адвокат Д. С.. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на процесуалния представител на ищеца, на осн. чл. 38 от ЗАдв. дължимото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. адвокатско възнаграждение е в размер на 5 580 лева, с включен ДДС, на осн. чл. пар.2а от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът претендира разноски в размер на 540 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които с оглед този изход на делото му се следват такива в размер на 84, 64 лева.

Така мотивиран, съдът