Решение № 5208 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 380/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Хасково срещу Решение № 192/16.12.2024 г. по АНД № 352/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли. Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение, постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Неправилно било прието за недоказано извършеното нарушение на чл. 23 от Закон за храните. Твърди се, че в случая не било взето предвид наличието на оборудване за кланичен пункт, както и констатираното количество съхранявано месо – в особено големи размери, което изключвало да е за собствена консумация. Не било обсъдено установеното от разпита на свидетелите обстоятелство, че машините за обработка на месо били със следи от непосредствена употреба, вкл. били свързани към ел. разпределителна мрежа. Не било взето предвид също, че свидетелят Д., както и другите лица, намиращи се по време на проверката в обекта, имали свободен достъп до последния. Не били отчетени показанията на свидетелите за множество постъпили сигнали за нерегламентирана кланица и извършване на продажба на месо от нея. Обстоятелството, че петима от свидетелите посочвали извършена от свидетеля Д. контролна покупка на телешко месо на стойност 50 лв., което впоследствие свидетелят наричал „оперативна дейност“, също не било взето предвид от районния съд. Всички тези обстоятелства или не били разгледани и обсъдени от районния съд като цяло, или били разгледани поединично, самоцелно, а не в съвкупност с целия събран доказателствен материал, включително приобщените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания. Твърди се, че предходната проверка, извършена на 03.11.2023 г., нямала взаимовръзка с извършената на 16.12.2023 г. процесна проверка, като обстоятелството, че към 03.11.2023 г. не били установени нарушения, не следвало да е от значение за отмяна на процесното наказателно постановление. Не ставало ясно при какви мотиви съдът приема, че в АУАН и в НП има допуснато съществено процесуално нарушение, а именно липса на описание на нарушението и при какви обстоятелства било извършено същото. Сочи се, че съставеният АУАН съдържал императивно изискуемите по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН реквизити, а именно - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. НП също не страдало от пороци – издадено било от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно законоустановените срокове и съдържало всички необходими реквизити. Определените вид и размер на наказание напълно кореспондирали със законовите и подзаконови нормативни актове. Акцентира се, че физическото лице нямало качеството бизнес оператор, и не се твърдяло наличието на това качество. Навеждат се и доводи, че необосновано съдът е осъдил ОДБХ – Хасково да заплати сторените по делото разноски в общ размер от 1 000 лева, още повече, че не бил представен списък по чл. 80 от ГПК. Моли се за отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление. Касаторът Директор на ОДБХ – Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище се поддържа изложеното в жалбата. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Ответникът Ш. С. К., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Правилен бил изводът на съда, че са налице съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и, че самото нарушение, за което и съставен АУАН, не било конкретизирано по трите възможни хипотези на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за храните, с оглед на което твърди, че неправилно е ангажирана отговорността. Правилно било установено и, че притежанието и съхранението на месо за лична употреба не може да бъде прието като дистрибуция. Била извършена контролна покупка от представител на проверяващия екип, без наличието на данни за това. Претендира разноски. Възразява относно направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му. Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 16.12.2023 г. била извършена проверка от служители при ОДБХ - Хасково в [населено място], [община], в имот, стопанисван от Ш. С. К.. Констатирано е, че има разфасовано месо, подробно описано в АУАН, по вид и количество, както следва: свинско месо 60.100 кг. - 16.900 кг. сланина и разфасовано месо 43.200 кг.; говеждо обезкостено месо 234 кг.; г субпродукти 123, 600 кг. /глави 3 броя, черен дроб, бял дроб, бъбреци, сърца, шкембе, черва; говежди кости 21, 500 кг.; колбаси /пастърма, суджук/ - 10 кг. Провереният обект не бил вписан в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закон за храните. Резултатите от проверката бил обективирани в КП № 231216-01 от 16.12.2023 г. За нарушение на чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 Закон за храните на Ш. С. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 8-2024 г. от 09.01.2024г., в присъствие на лицето и връчен лично, като е направено отбелязване, че лицето има възражения. Подадено е и писмено възражение. На основание чл. 128, ал. 1, т. 3 Закон за храните е издадено от Директора на ОДБХ-Хасково НП № 10/2024 от 02.07.2024 г., с което на Ш. С. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС-Харманли доказателствен материал. Районният съд е приел, че в хода на производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно - нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочил е, че чл. 23, ал. 1 ЗХ предвижда три форми на нарушение – производство, преработка и/или дистрибуция на храни. АНО следвало да посочи кое е нарушението. Съдът е коментирал разпоредбите на § 1, т. 5 и т. 6 ДР на ЗХ, като е посочил, че липсват данни за произхода на намереното месо, още по-малко можело да се твърди, че неговото производство е свързано с наказаното лице. В тази насока били твърденията му, че заклал свои животни, а месото било предназначено за лична употреба. Не била установена преработка на храната. В този смисъл били свидетелските показания, че машините в помещението не били в работен режим. Намереното месо било в съдове – касетки. Не било установено да е извършвана дистрибуция на храна. В АУАН и в НП не били изложени никакви факти и обстоятелства, които да обосноват наличието на специфично качество у жалбоподателя, а именно – бизнес оператор. Обосновава се разликата между предвидената санкция за лица бизнес оператори и тези, извършващи дейност по ЗХ. Съдът е посочил, че обстоятелството, че в обекта към момента на проверката е установено месо, само по себе си не представлявало нарушение. АНО основал своите изводи на база извършена контролна покупка, но св. Д. в своите показания не описвал такава, а и никой от присъстващите свидетели по време на проверката не видял същият да купува месо от наказаното лице. Посочено е също, че съставът на нарушение по чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ предвижда извършване на дейност без съответното вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 от ЗХ, докато цитираните в текста на АУАН и НП норми уреждали единствено регистрационния режим. Освен това, в АНП се съдържали данни за извършена предходна проверка на жалбоподателя, при която не били установени нарушения и наличие на храна, а и мястото, на което било намерено месото, представлявало сграда в груб строеж, т.е. не се развивала търговска дейност. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя извода на РС за отмяна на оспореното НП на процесуално основание, като не намира за необходимо да преповтаря изложените в съдебното решение мотиви за това. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 ЗХ, посочена като основание за ангажиране отговорността на ответника по касация, се налага „глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 или 2 с.з.“. С тази разпоредба се въвеждат две алтернативни хипотези за налагане на предвидените административни наказания – лицето да не е вписано в някой от регистрите по чл. 24, ал. 1 или чл. 24, ал. 2 от ЗХ. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗХ, цитирана в оспореното НП, „БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване“. Съгласно чл. 128, ал. 2 ЗХ „на бизнес оператор /който произвежда, преработва и/или дистрибутира храна по чл. 9 ЗХ/, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв“. От тълкуването на горните разпоредби се обуславя извод, че се налага административно наказание за нарушение – липсва вписване в регистрите по чл. 24 ЗХ, както на лицата, които извършват дейност, така и на бизнес операторите. В конкретния случай се приема в НП /стр. 2 и стр. 3/ „след преценка на всички представени доказателства в тяхната съвкупност /…/ за установено от фактическа и правна страна“, че ответникът по касация извършва дейност по производство и дистрибуция /директна продажба/ на храни от животински произход, без да има регистрация по реда на ЗХ и да е вписан в регистъра на бизнес операторите по чл. 24, ал. 1 ЗХ. Въпреки това, е посочено в НП /стр. 1/ след обсъждане „поотделно и в цялост данните“ от АУАН, КП и събраните в административнонаказателното производство доказателства /../ за безспорно установено и доказано“, че същото лице извършва дейност по преработка и дистрибуция /търговия на дребно/ с храни от животински произход, без да има извършена регистрация/одобрения и без бизнес операторът да е вписан в регистъра на бизнес операторите по чл. 24, ал. 1 ЗХ. При така направеното описание възниква въпросът в какво качество в действителност е ангажирана отговорността на наказаното лице – дали като лице, което извършва дейност, без да е вписано в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ, или като бизнес оператор. В НП не се съдържат данни по какъв начин и въз основа на кои доказателства административнонаказващият орган е достигнал до първоначалния извод, че провереното лице има качеството „бизнес оператор“, а впоследствие е приел, че се касае единствено до лице, което извършва дейност без вписване в регистъра по чл. 24, ал. 1 ЗХ. От една страна, се създава объркване у лицето за кое негово деяние, съставомерно по чл. 6 ЗАНН, е ангажирана отговорността му, а от друга, се препятства преценката какви са фактите и обстоятелствата, които са се осъществили в действителност, и са релевантни за изясняване дали е налице неправомерно поведение. Отделно от това, в съставения АУАН е посочено единствено съдържанието на НП /стр. 2 и стр. 3/, не и това на НП /стр. 1/, т.е. отново се сочи като нарушение извършването на дейност от лицето без извършена регистрация с уточнението „без бизнес операторът да е вписан в регистъра /…/ по чл. 24, ал. 1 ЗХ/. При това възниква неяснота относно фактическия състав на нарушението /от обективна и субективна страна/, което не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, приложима само когато нарушителят и извършването на нарушението са безспорно установени. Формира се извод, че осъществилата се фактическа обстановка не може да бъде подведена безпротиворечиво под сочените като нарушени разпоредби, като при издаването на НП не е съобразено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Допуснато е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и обуславящо отмяната на НП. Отделно от това, се препятства и преценката на съда при оспорване на НП приложен ли е релевантният по време, място и лица материален закон предвид фактите и доказателствата в административнонаказателната преписка, съответно законосъобразно и явно справедливо ли е наложено на сочения извършител административно наказание. Доколкото направените от РС – Харманли изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 от АПК/. Предвид изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Следва да бъде уважено направеното по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН от касатора възражение за прекомерност, като бъде определен размер на адвокатското възнаграждение – 500 лева, на основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа. Що се отнася до направеното възражение с касационната жалба относно присъдените с оспореното съдебно решение в полза на жалбоподателя разноски, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Безспорно се доказва, че съгласно представените договори за правна защита и съдействие е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, който е намален на 1000 лева предвид правната и фактическа сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен справедливо предвид проведените 5 броя открити съдебни заседания с участието на представител на наказаното лице, в които са разпитани свидетели, и са събирани писмени доказателства, като е без значение фактът, че всъщност отлагането на делото не е последица от процесуалното поведение на наказващия орган. Без значение е и обстоятелството, че страната, в полза на която са присъдени разноски, не е представила списък по чл. 80 ГПК. Непредставянето на списък по чл. 80 ГПК рефлектира неблагоприятно само в нейната правна сфера и засяга допустимостта на евентуална нейна молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските, каквато хипотеза не се установява да е осъществена в конкретния случай. Така мотивиран, Административен съд – Хасково