Решение № 4094 от 17.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 7918/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявен от •, срещу Г. А. М., ЕГН ••••••••••, иск с правно основА.е чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 371, 52 лева, представляваща изплатеното на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ от • по щета ГФ № •/19.06.2018 г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 20.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, във връзка с настъпили щети на увредено лице, в резултат на предизвикано ПТП от водач на МПС марка и модел „•“, с рег.№ •, а именно - Г. А. М., на 15.09.2017 г. в Република Г•, като към момента на ПТП процесното МПС е без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът твърди, че на 15.09.2017 г. е настъпилото ПТП, при което виновният водач - ответникът Г. А. М., който управлявал лек автомобил марка и модел „•“, с рег.№ •, в •, се движил и останал в кръговото движение в нарушение на правилата за движение, въпреки че поради насочването в лентата /маркировка със стрелка върху асфалта/ би следвало да напусне кръговото движение при изхода Нойендорфер щрасе и в резултат на това преминал маркировъчната линия на лентата към съседната лента и ударил лен автомобил марка и модел „•", рег.№ • който в момента също се канел да напусне кръговото движение. Сочи се, че на основА.е чл. 561 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните оргА. и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., във връзка с предявената на 18.06.2018 г. и на 21.08.2018 г. претенции от НББАЗ, при спазване на законоустановения срок по щета № •/19.06.2018 г., • възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ), в качеството му на компенсационен орган, сумата 19 338 лева и 33, 52 лева, чрез банкови преводи на 28.06.2018 г. и на 31.08.2018 г., като парична равностойност на 9 904, 50 евро по курса за деня, от които: 8 251, 17 евро - обезщетение, 1 613, 19 евро - такса обработка по Фактура № •/31.05.2018 г. и 17, 14 евро по Фактура №•/31.07.2018 г. На посочените дати Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните оргА., във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Г•. Ищецът подробно обосновава основА.ето и размера на всяка от претенциите. Сочи, че е покА.л ответника да плати, но същият не е погасил задълженията си. По изложените съображения се иска уважаване на предявения иск. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител, с който се оспорва иска по допустимост и основателност. Счита се, че вземането, предмет на иска, е погасено по давност, поради изтичане на пет години от датата на застрахователното събитие до датата на предявяване на иска. Оспорва се ответникът виновно да е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което да е настъпило застрахователното събитие. Сочи се, че липсват доказателства за ангажиране на административно-наказателната отговорност на ответника. Сочи се, че същият не владее немски език и не му е обяснено извършеното нарушение. Излага се, че в протокола за ПТП е посочена зелена карта по издадена застрахователна полица с валидност до 05.10.2017 г., поради което ПТП-то, попадало в срока й на валидност на застраховката „Гражданска отговорност“. Оспорва се и размерът на причинените вреди. Твърди се, че констатирА.те повреди не съответстват на следите, установи от удара при огледа. Намира оценката на размера на щетите за завишена. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседА.е ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, като излага съображения за неговата основателност и доказаност. Претендира заплащане на разноски за производството. В открито съдебно заседА.е ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения в производството иск. Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на стрА.те, приема за установено следното от фактическа страна: Към писмените доказателства по делото е приобщена кореспонденция между Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и Централното бюро на Г•. Представена от ищеца е отправена от НББАЗ към • претенция за възстановяване на изплатено в полза на Централното бюро на Г• обезщетение по щета, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация /лист 21/. В последната е описано, че общо е заплатена сума в размер на 9 887, 36 евро, формирана като сбор от обезщетение в размер на 8 251, 17 евро, сума по фактура – 1 613, 19 евро /по Фактура № • от 31.05.2018 г./ и банкови такси от 17, 14 евро /по Фактура № • от 31.07.2018 г./ Към претенцията е приложено Преводно нареждане от 28.06.2018 г. /лист 22/ за заплатена от • на НББАЗ сума от 19 338 лева с посочено основА.е „•, щ. •/2018“, както и Преводно нареждане от 31.08.2018 г. /лист 30/ за заплатена от • на НББАЗ сума от 33, 52 лева с посочено основА.е „•, щ. •/2018“. Приобщена по делото е регресна покана /л. 109/ от • до ответника на регистрирА.я му адрес за възстановяване на заплатената от • на НББАЗ сума, като видно от приложеното известие за доставяне, писмото е върнато на 03.01.2023 г. с отбелязване, че е непотърсено. По делото е изслушано заключение по допусната Съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което претендирА.те от НББАЗ към • и възстановени от ищеца суми са в общ размер на 19 371, 52 лева, подробно описА. в Таблица 2 от заключението. Приобщени към материалите по делото са книжа по повод на изготвена съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави относно следните въпроси: 1. Кой германски закон регламентира деликта / непозволеното увреждане, в случай на настъпило ПТП по вина на незастрахован водач на МПС по задължителна застраховка гражданска отговорност, както и с какви документи и доказателствени средства може да се удостоверява същото, съгласно германското право? 2. Чия е доказателствената тежест за установяване вината на делинквента според германското право, с какви доказателства и доказателствени средства може да се установява същата? 3. Каква е доказателствената сила, според германското законодателство, на процесния протокол за ПТП, издаден от надлежен полицейски орган, досежно мехА.зма на процесното ПТП и виновността на водача? 4. Каква е Методиката за определяне на вида, степента и размера на констатирА.те щети по увреденото МПС, в резултат на виновно причинено ПТП от другия участник в същото? В производството е допусната и Съдебно-автотехническа експертиза, като в рамките на същата вещото лице е установило, че констатирА.те увреждА.я по лек автомобил марка и модел „•", рег.№ • съответстват по степен и вид и е възможно да са получени при мехА.зма на произшествието. Общият размер, съобразно приложимата методика в Република Г•, за ликвидация на щети при условията на „тотална щета“ е 19 338 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Чл. 25 от Директивата предвижда следното: „Ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.“ Компенсационен орган за • е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, което следва да възстанови платеното обезщетение на компенсационния орган в държавата членка по местонастъпване на щетата, като с изплащането му встъпва в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата и неговия застраховател или спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство /чл. 517, ал. 3 КЗ/. Съгласно чл. 561, ал. 1 КЗ, Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за незастраховА. МПС на НББАЗ заплатените от него суми. Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ, на която ищецът основава претенцията си, след изплащане на обезщетение, изплатено от НББАЗ в случаите, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на територията на Република • и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. Тъй като процесното ПТП е настъпило извън грА.ците на Република •, на територията на държава-членка, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), по отношение на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника е приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Г•, приложимо е германското право. Съгласно § 823 от Гражданския кодекс на Федерална Република Г•, „който умишлено или поради небрежност увреди живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или наруши противозаконно друго право на дадено лице, е длъжен да компенсира възникналите поради това вреди.“ От представените от ищеца писмени доказателства, както и от заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза по категоричен начин се установява, че процесното ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение от страна на ответника. Поради това, приложение следва да намери компенсаторният мехА.зъм, установен с Директива 2009/103/ЕО. Причинените на увредения автомобил щети се потвърждават от ангажирА.те от ищеца писмени доказателства, като изрично и вещото лице сочи, че е възможно същите да са настъпили по описА.я мехА.зъм. От събрА.те по делото доказателства се установява, че за МПС, при използване на което е причинено процесното ПТП, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на произшествието, както и се установява изплащането на твърдяното обезщетение в полза на увреденото лице от компенсационния орган в Г•, възстановяването на обезщетението и разноските по определянето му от страна на НББАЗ, съответно изплащането на сумите от ищеца в полза на НББАЗ. Размерът на вредите следва да се определи, съобразно изплатения размер от компенсационния орган в държавата – членка по местонастъпване на ПТП. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 24, § 2 от Директива 2009/103/ЕО, съгласно която компенсационният орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди. Гаранционният фонд, от своя страна, съгласно цитирА.я по-горе чл. 559, ал. 3 КЗ, встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му. От изложеното следва, че са доказА. всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникване на регресното вземане на Гаранционния фонд. Наред с това е доказан и размерът на претенцията, който съответства на платеното от НББАЗ обезщетение и разходи по определянето и изплащането му. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца. Същото възниква в момента на плащането от страна на •, като от този момент започва да тече петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл Решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г. на ВКС, II TO/. В случая, първото плащане в полза на НББАЗ е извършено от Гаранционния фонд на 28.06.2018 г., а исковата молба е подадена 20.06.2023 г., т.е. преди изтичането на давностния срок. Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. Като законна последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. По разноските: Съобразно направеното искане от страна на ищеца и на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 5 347, 86 лева, както следва: 774, 86 лева – държавна такса, 2 143 лева – депозит за особен представител, 300 лева – Съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева – депозит за Съдебно- автотехническа експертиза, 1 130 лева –разходи за превод на документи за сметка на ищеца и 700 лева – юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът