Решение № 4096 от 20.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6610/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 4697/16.05.2022 г. по гр. д. № 29789/2021 г. по описа на СРС, 126 състав са отхвърлени предявените от „Д.Т.“ ЕООД срещу „Е.-Д спед“ ЕООД осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 49 ЗАП и чл. 309а ТЗ за сумата от 2933, 75 лева, представляваща непогасена част от навло по договор за международен превоз на товари от 19.11.2020 г., съгласно Фактура № 78576/30.11.2020 г. и за сумата от 121, 42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.12.2020 г. – 26.05.2021 г., като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Д.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Е.-Д спед“ сумата от 700 лева, представляваща разноски по делото. Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 109854/31.05.2022 г., подадена от „Д.Т.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и неправилно е интерпретирал фактите по делото, което довело до погрешни крайни изводи досежно дължимото в цялост от ответника навло. Неправилно съдът е приел, че сумата е погасена чрез извънсъдебно прихващане. Твърди, че по делото се доказало, че страните са обвързани от договор – заявка за транспорт от 19.11.2020 г., както и надлежно представени CMR товарителници, като в тях не били отразени възражения за превоза. Издадена била фактура на стойност 8214, 49 лева, която била получена от ответника. Твърди, че превозът бил изпълнен без да са отразени възражения или да са направени рекламации относно извършения превоз. Установявало се от приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че представената разписка, издадена от ответника не е осчетоводена и не са извършвани прихващания с нея. Освен това, в противоречие със закона и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR първоинстанционният съд е приел, че на ответната страна е дължима неустойка по процесния договор за 3 дни в размер на 2555, 36 лева, представляваща обезщетение. Доколкото в конкретния случай се касаело за международен превоз на товари, но съгласно чл. 30, т. 3 от Конвенцията, товародателят може да претендира вреди само, ако в срок от 21 дни от деня на представяне на стоката на разположение на получателя е била отправена писмена рекламация до превозвача. Твърди, че представената по делото електронна кореспонденция не представлява рекламация, тъй като е изтекъл срокът за това. Следователно вредите не били установени по предвидения в Конвенцията начин, поради което и не е дължима уговорената неустойка. Превозвачът бил освободен от отговорност на основание чл. 373, ал. 5 от Търговския закон, тъй като товарът бил получен от получателите и в месечен срок от получаването превозвачът не бил уведомен за вреди. Неправилен бил извода на съда, че ищецът е приел, че е съгласен и дължи неустойки и обезщетения по извършени от извършени от него транспортни услуги. От събраните по делото доказателства се установявало, че многократно задържаната сума била претендирана от ответното дружество. Не били дължими и другите претендирани от ответника неустойки, тъй като претенциите били заявени след подаване на исковата молба и след изтичане на предвидените срокове за това. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 37096/14.06.2022 г., подаден от „Е.-Д.-С.“ ЕООД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е възникнало задължение за ищеца да заплати обезщетение за вреди. Посочва, че твърдението е, че обезщетението е дължимо, не заради увреждане на товара, а заради това, че поради закъснението получателят е отказал стоката. Правилни били и изводите на съда, че било извършено извънсъдебно прихващане. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира направените разноски. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 29789/2021 г. по описа на СРС, 126 състав е образувано по искова молба, подадена от „Д.Т.“ ЕООД против „Е.-Д С.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 372, ал. 1 от Търговския закон и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 309а от Търговския закон. Ищецът твърди, че със заявка за транспорт от 19.11.2020 г. „Е.-Д.-С.“ ЕООД му е възложило да извърши транспортни услуги при уточнени условия и цена. Твърди, че били оформени товарителници и стоката била транспортирана и предадена на получателя. За извършената транспортна услуга била издадена Фактура № 78576/30.11.2020 г. на стойност 8214, 49 лева с ДДС, която била получена от платеца на навлото, ведно с придружаващите я документи. В предоставения 30-дневен срок след получаване на оригиналите от документите от товародателя на основание на издадената фактура била погасена само част от задължението. Останала дължима сумата от 2933, 75 лева с ДДС. Твърди, че падежът на задължението бил 30.12.2020 г., поради което дължимо било обезщетение за забава в размер на 121, 42 лева за периода от 30.12.2020 г. до 27.05.2021 г. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Пренендира направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Е.-Д.-С. ЕООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва твърдението, че между страните е бил сключен процесния договор, както и че възнаграждение е било в размер на 8214, 49 лева, като била платена част от сумата. Разликата от 1500 евро (или 2933, 75 лева) не била платена. Твърди, че процесният превоз е закъснял с 3 дни, поради което била дължима и неустойка по т. 13 от договора в общ размер на 300 евро или 586, 75 лева. Освен това, получателят на стоката бил направил възражение за закъснялата доставка, а вписаното в една от товарителниците било, че е недоказан температурния режим. Възложителят на транспорта „М.С.••“ ЕООД е заплатило със 1305 евро по-малко навло на ответното дружество – спедитор, тъй като възложителят на превоза предявил претенция за вреди към товародателя за претъпени загуби от забавения транспорт и неспазен температурен режим в размер на 1303, 98 евро. Товародателят бил принуден да намери друг клиент, който да получи стоката, с което направил допълнителни разноски. Прави възражение за прихващане на дължимото от „Е.-Д.-С.“ ЕООД възнаграждение към „Д.Т.“ ЕООД в размер на 1550 евро или 2550, 36 лева. Прави и възражение за прихващане с неустойки за забава по пет договора за превоз, описани в молба вх. № 65398/06.10.2021 г., чиято обща стойност била 1100 евро или сумата от 2151, 41 лева. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като погасени чрез прихващане със сумите, представляващи неустойки за забава и обезщетение за вреди от забавата. Претендира направените по делото разноски. С Определение от 09.11.2021 г. по гр.д. № 29789/2021 г. по описа на СРС, 126 състав направеното възражение за прихващане било прието за съвместно разглеждане. В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и са приети заключения на съдебно-счетоводна експертиза. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че безспорно между страните е, че е сключен договор за превоз, съгласно заявка за транспорт от 19.11.2020 г., както и че ищецът е изпълнил транспорта, а за ответника възникнало задължение да заплати уговореното навло в размер на 8214, 49 лева, както и че ответникът е погасил сумата от 5280, 74 лева. Приема, че въз основа на изявленията на страните в разменена между тях кореспонденция, както и разписка за сумата от 2933, 75 лева, представляваща задължение за неустойка е извършено извънсъдебно прихващане на сумата, предмет на настоящото дело с насрещно задължение на ищеца за неустойка и обезщетение за вреди. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното: Съгласно чл. 367 от ТЗ по силата на договора за превоз превозвачът поема задължение срещу определено възнаграждение да превози до определено място, лице, товар или багаж. От представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение, по силата на договор за превоз, като ответникът е сключил договора в качеството си на спедитор. В чл. 372, ал. 1 от ТЗ възнаграждението се заплаща при сключване на договора, ако не е уговорено друго. Не се спори между страните, а и се установява от представените доказателства, че е уговорено възнаграждение в размер на 3500 евро, платими в срок до 14.01.2021 г., както е посочено в издадената Фактура № 78576/30.11.2020 г. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ответното дружество е платило част от уговореното възнаграждение - 5280, 74 лева. Спорът между страните, както е констатирал в мотивите си и първоинстанционният съд, е относно това дали е настъпил погасителния ефект на направено извънсъдебно възражение за прихващане на насрещно задължение – неустойка за забава по т. 13 от договора и обезщетение по т. 13. Спорно е между страните дали съществуват насрещни вземания на спедитора по други договори за превоз, сключени между страните, с които е заявено възражение за прихващане с отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата (чл. 104, ал. 1). Следователно, за да е настъпил погасителен ефект на направено възражение за прихващане двете задължения следва да са изискуеми и ликвидни. За установяване на вредите ответникът е представил писмо от „Т.К.“ СА (Го Трас), в което управителят на дружеството е заявил, че камион СВ ••••НВ/СН••••ЕА приел поръчка за товарене на 19.11.2020 г. от Protofanousi Fruit до Normaton, като датата на разтоварване била 25.11.2020 г. Посочено е, че товарът е приет на 21.11. и доставен на 27.11.2020 г, като бил закъснял 4 дни. Заявено е, че клиентът във Великобритания е поискал 1303, 98 евро за загубите си и е направено искане до адресата на писмото (който не се установява по делото) да бъде уведомен за това как да се разреши въпроса с плащане на сумата. Представено е извлечение от сметка на Е.Д С. ЕООД, от която се установява, че на 14.12.2020 г. е извършено плащане на сума по фактура № 134/11.12.2020 г. (непредставена по делото) в размер на 3051, 10 лева (с еврова равностойност по официалния курс на БНБ от 1560 евро.). Представени и са и две фактури за извършени транспортни услуги с №№ 1718/30.11.2020 г. и 1717/30.11.2020 г., издадени от Е.Д С. ООД, с получател М.С.•• ЕООД за извършена спедиция международен транспорт – Поликастро – Гърция – Номантон Великобритания с товарен камион Е 1117 КХ/•••• (на стойност 8449, 19 лева) и спедиция международен транспорт Калахори Гърция – Нормантон Великобритания (на стойност 5261, 05 лева). Наред с тези събрани по делото доказателства, в съдебно заседание, проведено на 09.11.2021 г. процесуалният представител на ищеца „Д.Т.“ ЕООД е представил и по делото е приета разписка, издадена от Елеонора Дамянова, управител на „Е.-Д.-С.“ ЕООД за сумата от 2933, 75 лева, получена от нея като неустойка за забавена доставка по релация Гърция – Великобритания – транспорт започнат на 20.11.2020 г. с товарен автомобил СВ ••••НВ/СВ••••ЕА. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представената разписка, разгледана във връзка с останалите по делото писмени доказателства, представлява признание на обстоятелството, че сумата е дължима като неустойка от ищеца във връзка с процесния превоз. Доколкото не се установява по делото, че сумата е реално платена, а и с оглед писмо, изпратено от Е.Д. на 15.01.2021 г., в което е посочено, че тя е издала разписката за неустойка в размер на 1500 евро, за да няма прехвърляне на пари по сметките. Следователно и с оглед разпоредбата е настъпил погасителния ефект на направеното възражение за прихващане, неоснователен се явява искът, с който ищецът претендира неплатената част от навлото, съответна на обезщетението, дължимо от превозвача за вреди, причинени от забавения превоз, претърпени от ответника. Предвид на изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Е.-Д.-С. ООД сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното, съдът