Решение № 328 от 11.6.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 436/2014 г.

Производството по делото е образувано на 05.06.2014 г. на основание искова молба на несъстоятелния длъжник против кредитора „Уникредит Лизинг“ АД. Правният интерес е бил обоснован с оглед предявени с молба изх. № 303249/09.12.2013 г. вземания на „Уникредит Лизинг АД против длъжника „Виа Джетс“ ООД /н/. Първоначално вземанията на ответника не са включени в списъка на приетите от синдика вземания и към този момент длъжникът „Виа Джетс“ е нямал правен интерес да подава възражение. Такова възражение, с правно основание чл. 690, ал.1 от ТЗ, е подадено от Кредитора „Уникредит лизинг“ АД, като в резултат на него тези вземания са включени в списъка на приетите вземания с определение № 1134/28.05.2014 г. по т.д. № 341/2013 г. на ПОС по чл. 692, ал.4 от ТЗ. Към този момент законът не предвижда друга процесуална възможност за длъжника /вкл.и възражение/ освен предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.3 от ТЗ. Много преди момента на предявяване на вземанията /09.12.2013 г./, видно от изложената по-горе безспорна между страните хронология, същите са погасени поради плащане /07.02.2012 г. и 11.10.2012 г. – дати по цитираните изпълнителни дела/ Обстоятелството, че предявените вземания вече са били погасени в рамките на образуваните изпълнителни производства е било безспорно между страните още към момента на предявяване на вземането. Становището на ответника е, че предявяването било предизвикано от ищеца, който е възразил срещу издадените против него изпълнителни листове, съответно по ч.гр.д. № 19507/2011 г. на ПРС и по ч.гр.д. № 14384/2012 г. на ПРС, с което вземанията на ищеца придобили статут на „спорни“. Този им статут, според ответника, е продължил до постановяване на влезли в сила съдебни решения по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, които установили по безспорен между страните начин, съществуването на вземанията на посоченото основание в посочените размери. Дори това да е така, не може да се направи извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на настоящия иск. Производството по настоящия иск с правно основание чл. 694 от ТЗ се основава на факти, които не са взети и не биха могли да бъдат взети предвид в производствата по чл. 422 от ГПК. Това е така, защото в това производство съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като се вземат предвид всички, настъпили след подаване на заявлението, но с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране по издадените изпълнителни листа /В т.см. е т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Този факт може да се вземе предвид единствено в производство по чл. 694 от ТЗ, където вече се взимат предвид всички факти от значение за спорното право. Ето защо, съдът приема, че след предявяване на вземането и неговото приемане с цитираното определение, за ищеца не е съществувала каквато и да е друга правна възможност да отрече съществуването му поради погасяване чрез плащане, освен да предяви иск с правно основание чл.694 от ТЗ. Ето защо, няма каквато и да е причина, съдът да направи извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, поради което в негова полза да му се възложат разноските по делото. На ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., внесени за ССЕ. В тежест на ответника следва да се възложи дължимата по делото ДТ, определена съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.7 от ТЗ, в размер на 21 946.21 лв. Предвид изложените мотиви, съдът