Решение № 908 от 5.3.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 26/2025 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 552 от 02.12.2024 г., постановено по анд № 20244430201270/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № № Р-005941 от 14.06.2024 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново. Русе, Ловеч и Плевен със седалище в гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите („Наказателното постановление“ или „НП“), с което на касатора „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД (наричано по-долу „УККФ“) за нарушение на чл.29, ал.4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. и е осъден да заплати разноски в размер на 150 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, гр.София, чрез адв. Н., от САК, в която се твърди че административното наказание е наложено за поведение, което не представлява административно нарушение. Твърди, че наказанието е наложено при липса на норма в ЗПК или другаде, която да предвижда административно наказание. Твърди, че за едно и също нарушение, на жалбоподателя са наложени две отделни административни наказания. Твърди, че адм. орган е приел, че въпреки отказът на потребителя В. В. от договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024г., касатора е събрал от потребителя допълнителни 1 % ърху сумата на кредита, като такса за предсрочно погасяване на кредита. Твърди, че за така твърдяното нарушение, органът вече е издал друго НП № Р-005943/14.06.2024г., което е потвърдено с друго Реение № 456/09.10.2024г. по АНД 1267/2024г. по описа на РС Плевен. Твърди, че за същото нарушение, органът е издал НП№ Р-005941/14.06.2024г, което е потвърдено с решението, предмет на настоящата жалба. В първия случай органът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 29 ал.6 от ЗПК, а във втория случай е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 29 ал. 4 от ЗПК. Твърди, че адресат на разпоредбата на чл. 29 ал.4 от ЗПК е потребителят, а не търговецът.Твърди, че в чл. 29, ал.4 ЗПК се създава задължение за потребителя, в случай че упражни правото си на отказ от договора в законовия срок но чл.29, ал.1 от ЗПК, да възстанови главницата по кредита, заедно с лихвата до датата на отказ и че потребителят (а не търговецът) трябва да изпълнят това свое задължение без неоснователно забавяне, но не по-късно от 30-дневен срок от датата на отказ. Излага доводи, че правилото на чл.29, ал.4 от ЗПК предвижда задължения не за търговеца, а предвижда задължения за потребителя, и няма как „Уникредит Кънсюмър Фанненсинг“ ЕАД да извърши нарушение на чл.29, ал.4 от ЗПК, следователно, не може да носи адмнннетратнвнонаказателна отговорност за това. Твърди, че аргумент в тази насока е предвиденото в чл.49, ал.1 от ЗПК административно наказание за нарушение на чл.29, ал.6 от ЗПК (каквото наказание вече е наложено на жалбоподателя с друго Наказателно постановление № Р-005943/14.06.2024 г., което е потвърдено с Решение № 456/09.10.2024 г. по а.н.д. 1267/2024 г. на Районен съд Плевен), докато в ЗПК не се съдържа предвидено административно наказание за нарушение на чл.29, ал.4 ог ЗПК.Твърди, че жалбоподателяте е наказан два пъти за едно и също поведение, като в единия случай (този по настоящото дело) поведението му е подведено под нормата на чл.29, ал.4 от ЗПК, която разпоредба обаче не предвижда задължение за търговеца и не е състав на административно нарушение. Сочи, че правото на потребителя да се откаже от договора се счита упражнено, ако кумулативно са налице две предпоставки - едната е потребителят да е направил изявление, че се отказва до договора (на траен носител съгласно изискването на чл.29, ал.З от ЗПК, в предвидения за това срок), а другата - в допълнение на това да е върнал на кредитора главницата и да е заплатил лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата.В случая процесният договор за стоков кредит е сключен на 27.02.2024 г., като на същата дата потребителят е получил и цялата предвидена в ЗПК информация относно условията на договора. Потребителят е направил изявление на 05.03.2024 г., че се отказва от договора, но към тази дата той не е върнал на УККФ главницата и лихвата до датата на връщане на главницата, следователно, към 05.03.2024 г. не е изпълнено второто кумулативно изискване - това по чл.29, ал.4 от ЗПК, следователно съгласно чл.29, ал.5 от ЗПК отказът от договора не е влязъл в сила, съответно - договорът не е прекратен. Връщане на сума в размера на главницата заедно с натрупана до датата на връщането лихва, е извършено от потребителя едва на дата 19.03.2024 г., когато е първият момент, в който може да се поставя въпросът дали е налице влязъл в сила отказ от договора от страна на потребителя, съответно - дали договорът е прекратен поради отказ на основание чл.29, ал.5 от ЗПК - и в крайна сметка - дали е налице незаконосъобразно поведение на жалбоподателя.Твърди, че неправилно в НП е посочено, че твърдяното нарушение на е започнато на 05.03.2024 г. и довършено на 19.03.2024 г. Това не е и не може да бъде вярно, защото няма спор, че в целия посочен в НП период (05.03.2024 - 19.03.2024 г.) потребителят все още не е бил върнал главницата и лихвата, начислена до датата на връщането, следователно, според правилото на чл.29, ал.5 от ЗПК в целия този период е невъзможно да има прекратяване на договора поради отказ, защото не е налице единият от задължителните елементи, за да е налице прекратяването на договора на това основание - връщане на главницата и натрупаната до датата на връщане лихва. Ето защо, по отношение на периода на твърдяното нарушение (05.03.2024-19.03.2024 г.), НП е очевидно незаконосъобразно, защото няма как за този период административно-наказващият орган (по-долу „АНО“) да приема, че не е налице един от елементите от фактическия състав на такова прекратяване, а същевременно да счита, че жалбоподателят е допуснал нарушение във връзка с прекратяване на договора поради отказ на основание чл.29, ал.5 от ЗПК. На следващо място, счита, че дори и към дата 19.03.2024 г. процесният договор за стоков кредит също не е бил прекратен поради отказ от страна на потребителя на основание чл.29, ал.5 от ЗПК. Причина за това е, че междувременно потребителят е подал заявление 1399154 от 19.03.2024 г. за пълно предсрочно погасяване на кредита. Към момента на подаване на заявление 1399154 договорът (19.03.2024 г.) за стоков кредит е бил действащ договор, тъй като изявлението за отказ от договора все още не е породило правно действие, тъй като не е бил изпълнен втория елемент от фактически състав за това - потребителят да е върнал главницата и натрупаната до момента на връщането лихва. Твърди, че с подписването на заявление за пълно предсрочно погасяване 1399154 от 19.03.2024 г., което заявление е подписано както от потребителя, така и за УККФ, страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора на посоченото в заявлението основание - чрез пълно предсрочно погасяване, което погасяване потребителят е направил още същия ден, като е внесъл по сметка на УККФ сумата 3301, 14 лв. - общ размер на задълженията му при пълно предсрочно погасяване. Твърди, че договорът между страните е бил прекратен поради постигнатото съгласие за прекратяването му чрез пълно предсрочно погасяване и вече прекратеният договор не може да бъде прекратен втори пътна друго основание - напр. на основание чл.29, ал.5 от ЗПК (отказ на потребителя от договора), защото на прекратяване подлежат само действащи (непрекратени) договори. Облигационното право не допуска повторно прекратяване на договорна връзка, която вече не съществува, защото вече е била прекратена на друго основание. Счита, че плащането на сумата 3301, 14 лв. от страна на потребителя не следва да се приема за плащане по чл.29, ал.4 от ЗПК - връщане на главницата и натрупаната до момента на връщането лихва, защото, очевидно, размерът на платената сума (3301, 14 лв.) е равен точно на задължението при пълно предсрочно погасяване, така както е записано в заявление 1399154, от което следва, че волята на потребителя е била да заплати именно това задължение - за пълно предсрочно погасяване, а не задължение за връщане на главница и натрупаната до датата на връщането лихва, които задължения са в друг размер. Твърди, че дори да се приеме че плащането на сумата от 3301, 14 лв.представлява плащане по чл.29, ал.4 от ЗПК, то отново не биха могли да настъпят последиците на чл.29, ал.5 от ЗПК, защото междувременно страните са постигнали съгласие за прекратяване на договор на друго основание - поради пълно предсрочно погасяване и вече прекратеният договор не може да бъде прекратен повторно на основание чл.29, ал.5 от ЗПК или на което и да е друго правно основание. Поради това, че в случая не е налице прекратяване на договора на основание чл.29 от ЗПК, дЖалбоподателят не е и не би могъл да допусне нарушение на чл.29 от ЗПК, предвид което е незаконосъобразно да се ангажира отговорността му за нарушение на чл.29 от ЗПК (каквото нарушение не е извършено), съответно - НП, с което е ангажирана такава отговорност, следва да бъде отменено. Твърди, че изводите на съда, че кредиторът не е прекратил договора за стоков кредит и „се е наложило“ потребителят да плати първа вноска по кредита, да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване и да заплати такса в размер на 1 % за пълно предсрочно погасяване са неправилно. Твърди, че изводите на районния съд относно причините на потребителя да подаде заявлене за предсрочно погасавяне н и да заплати такса в размер на 1 % за пълно предсрочно погасяване на кредита са неправилн Твърди, че изводите на РС относно обстоятелството, че потребителят е бил принуден от обстоятелствата да попълни заявление за пълно предсрочно погасяване, в което е начислена такса за пълно предсрочно погасяване в размер на 1 % са неправилни. Твърди, че УККФ няма задължение еда предостави на кредитополучателя входящ номер по подаденото искане за отказ от договора, както и иформация за дължимата сума за отказ Твърди, ч е по делото е установено, че УККФ писмено е потвърдил на 06.03.2024г., че такова заявление е получено.Твърди, че жалбоподателят не е събирал, а потребителят доброволно е внесъл, съобразно с подаденото от него заявление 1399154, сумата посочена в това заявление.Твърди, че след като е установил че действителните намерения на потребителя не са били за предсрочно погасяване, а за отказ от договора, на осн. чл. 39 от ЗПСС, УККФ е върнал на потребителя сумата 529, 46 лв, така че потребителят да бъде поставен в същото положение, в което е щял да бъде, ако договорът е прекратен на осн. чл. 29 от ЗПК. Твърди, че УККФ, допускайки че е станало разминаване в поставените от страна на потребителя искания, е направило корекция, прието е че потребителят дължи 2898, 68 лв, от които главница 2 870 лв и редовна лихна 28, 68 лв, като на потребителя са били възстановени сумата 529, 46 лв, от които сума за финансиране на застраховка-454, 61 лв, такса за пълно предсрочно погасяване 62, 59 лв, недължима редовна лихва 42, 23 лв и надвнесена сума 0, 03 лв. Твърди, че възстановяването на сумата е станало незабавно, след като потребителят е посочил банкова сметка, по която да бъде извършено възстановяването, датата на превода е 10.05.2024г, а основанието м. вх.0 2949/10, 05, 2024 възстановяване сума по д.6062417. На последно място прави възражение, че случя е маловажен, тъй като даянието разкрива ясно незначителна степен на обществена опасност, не са налице никаки врездни последици, тъй като всички суми, които потребителят би могъл да претендира са му възстановени. С оглед изложеното прави искане да се отмени изцяло обжалваното Решение и потвърденото с него Наказателно постановление № Р- 05941 /14.06.2024г. на директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е представено писмено становище, в което поддържа касационната жалба. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и потвърденото с него НП, предендира разноски. Ответникът е депозирал писмено становище по касационната жалба, в което е изложил подробни съображения за правилност на изводите на въззивния съд, в заключение моли съда да остави в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора в случай на уважаване на жалбата, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 27.02.2024 г. П. Г. Т. закупил от „Адапт БГ“ ООД в магазин в гр. Плевен, бул. „Русе“ № 2 медицинска апаратура на стойност 2 870.00 лв., за което била издадена фактура № 8010000407/27.02.24г. За придобиване на стоката на същата дата. 27.02.2024 г. Т. сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.24г. Ha 05.03.24r. П. Т. подал писмено заявление /молба/ до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. приета в с вх. № 1586/06.03.2024 г., в законоустановения 14-дневен срок с искане за отказ от договора за стоков кредит. На 06.03.24г. същият получил отговор, че молбата му била получена и предадена към служители от отговорното звено. Молбата била изпратена на ел. поща на кредитора: [електронна поща] и отговора до жалбоподателя бил изпратен от същия адрес.На 11.03.24г. П. Т. направил отново запитване до същия адрес към кредитора дали има становище по искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска. Приел е, че на същата дата Т. получил отговор, че „От съображения за сигурност не се допуска предоставяне на информация за карти, транзакции, сметки, салда, кредити, задължения и т.н. по е-мейл. Справка може да се направи с обаждане на денонощна телефонна линия 02 9337 212, след като отговори на определени контролни въпроси“.До 14.03.24r. П. Т. не получил адекватен отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и внесъл първата вноска в размер на 127 лева, за да ие изпадне в просрочие.На 19.03.2024 година Т. подал и заявление за пълно предсрочно погасяване /ППГ1/ № 1399154/19.03.24г на Договора за стоков кредит, сключен на 05.03.2024 година.На 19.03.2024 година Т. погасил кредита в срока по чл.29, ал.4 от 311К и внесъл общо сумата от 3 301, 14 лв.На 25.03.2024 година П. Г. Т. депозирал в Регионална Дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите и по конкретно в град Русе, жалба вх. № Р-03-473/25.03.2024 г. Същият уведомил относно подадено в законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключен с него Договор за стоков кредит № 6062417/27.02.2024 г„ който кредиторът не е прекратил и се е наложило потребителят да заплати първа вноска на 14.03.24г. в размер на 127, 00 лв., и да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване /ППП/ № 1399154/19.03.24г. и да заплати такса за ПГ1Г1 в размер на I %.Във връзка с горната жалба била извършена проверка. С Констативен протокол № К- 2739071/12.04.24г. от търговеца били изискани документи въввръзка c подадената от Т. жалба, включително сключения договор за кредит № 6062417/27.02.2024 г. с потребителя, становище по жалбата и други документи. Приел е, че въз основа на преценката на тези документи, на 25.05.2024 година в офис на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, ул. "Д.Константинов" 27, ет.4. офис, била финализирана започнатата проверка. В присъствието на пълномощник на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Пълномощникът подписал акта без възражения. Такива били депозирани впоследствие. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в град София, район Възраждане, квартал Сердика, ул. „ Гюешево № 14, ЕИК 175070632, представлявано от И. Р. Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 29 ал. 4 във вр. ал. 1 от Закона за потребителския кредит. За да постанови обжалвания съдебен акт, РС Плевен е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от инспектор при КЗП Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено след нарочно отправена покана, която била сведена до знанието на жалбоподателя. Приел е, че при издаването на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и е издадено и в съответствие е материалния закон Решението е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са неотстраними в настоящата инстанция. Видно от представените по делото доказателства е, че жалба вх. № Р-03-473/25.03.2024 г. във връзка с която е била извършена проверка и с Констативен протокол № К- 2739071/12.04.24г. от търговеца били изискани документи, включително сключения договор за кредит № 6062417/27.02.2024 г. сключен между потребителя В. С. В. и Уни кредит кънсюмър файненс е подадена от П. В. В., упълномощена от В. С. В.. В обжалваното пред съда наказателно постановление не е посочено име, но с оглед приложените по делото доказателства за изискан договор за кредит, сключен с П. Т., съдът намира че не може да се установи дали при постановяване на решението РС правилно е установил фактическата обстановка, относимата към обжалваното наказателно постановление, вкл. и по подадена от В.В. или П.Т. жалба, с приложения по делото констативен протокол, въз основа на която е издаден АУАН и обжалваното наказателно постановление е извършена проверка. Първостепенния съд е изложил кратки мотиви по съществото на спора, но в тях не е отговорил на всички възражения в жалбата срещу наказателното постановление. С оглед изложеното, съдът намира, че при постановяване на решението е допуснато нарушение засягащо формираната воля на съда, което влече неговата незаконосъобразност. Поради това съдът приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Решението на въззивният съд трябва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, съобразно разпоредбата на чл. 314 НПК, да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд и да даде обоснован и мотивиран отговор на въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП, като посочи кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства, като направи конкретен анализ на всички повдигнати във въззивното производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на какво основание. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претендираните от ответника по касация пред настоящата инстанция разноски – аргумент от чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 226, ал. 3 от АПК Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът