Решение № 70 от 24.5.2023 г. на Районен съд - Смолян по дело № 78/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на И. П. Д., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •, депозирана чрез процесуалния представител - адв. • • от АК – Смолян, със съдебен адрес: гр. Смолян, ул. • против Наказателно постановление № 19/2022г., издадено на 18.01.2023г. от •, с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР и на основание чл. 53 ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Излага се още, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи за необоснованост на атакуваното НП. Настоява се за неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят И. Д., редовно призован – не се явява. Представлява се от адв. • • и адв. • •, които поддържат становище за основателност на депозираната жалба и настояват за отмяна на атакуваното НП. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата – •, редовно призован – не се явява. Представлява се от юрк. • и юрк. •ев, които поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско вънзаграждание по реда на НЗПП. • – гр. Смолян – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. Районен съд – Смолян, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.12.2022г. свидетелите А. К. и Л. М. – и двамата служители на • – Смолян изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на територията на гр. Смолян. Около 23: 05ч. двамата свидетели получили сигнал от ОДЧ, че в бар „•“, който се намирал на бул. „•“ в гр. Смолян, има лице, което създава проблеми в заведението. Отзовавайки се на получения сигнал, свидетелите К. и М. пристигнали пред заведението, където осъществили разговор с управителя на същото. Управителят на бар „•“ обяснил на двамата свидетели, че в заведението се намира клиент в нетрезво състояние, който досажда на останалите клиентите и на персонала, отпива от техните чаши, разхвърля предмети в заведението, счупил стъклена чаша. Свидетелите К. и М. влезли в бар „•“, където на бара констатирали лицето, което създавало смут в заведението. След като установили, че това лице бил жалбоподателят И. Д., двамата свидетели го помолили да излязат извън заведението, където да разговарят на спокойствие. Жалбоподателят Д. се съгласил и заедно с двамата полицейски служители излезли пред бар „•“, на паркинга на магазин „•“ в гр. Смолян. Полицейските служители обяснили на жалбоподателя И. Д. какъв е поводът за полицейската проверка и му поискали документ за самоличност. В този момент, жалбоподателят извадил служебната си карта, издадена му от Административен съд – София /АССГ/, където работел като деловодител, обяснявайки на двамата полицейски служители, че е съдия и може да си прави каквото поиска. По време на разговора с двамата служители на • – Смолян, жалбоподателят И. Д. бутал с ръце тялото на свидетеля Л. М., дърпал го и го хванал за главата и раменете. Д. на няколко пъти бил предупреден от полицейските служители да преустанови действията си, но въпреки това същият продължил. Въпреки всичко жалбоподателят И. Д. представил личната си карта, като подавайки я на свидетеля А. К., започнал да ръкомаха, за да си вземе личната карта обратно, като не позволявал на свидетеля К. да запиша личните му данни и да осъществи полицейската проверка. Жалбоподателят отново бил предупреден да спре, като му било обяснено, че в противен случай ще бъде задържан, но той отново не преустановил действията си, което наложило и задържането му. На 26.12.2022г. свидетелят А. К. съставил на жалбоподателя И. Д. Акт за установяване на административно нарушение № 19/26.12.2022г. с бл. № •. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Л. М. и С. Г., както и на жалбоподателя И. Д.. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му АУАН, като отказът е удостоверен от свидетеля • •. Въз основа на така съставения АУАН, на 18.01.2023г., в кръга на правомощията си, Началникът на • – Смолян издал атакуваното Наказателно постановление № 19/2022г., издадено на 18.01.2023г., с което на жалбоподателя, за нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗМВР и на основание чл. 53 ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за това, че на 25.12.2022г., около 23: 25 часа, в гр.Смолян, бул. „•“ № •, пред бар „•“, противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, като избутва с ръце тялото на младши инспектор Л. М. и го хваща с ръце в областта на раменете и главата. Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите А. К., Л. М., С. Г., както и надлежно приобщените по реда на чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 283 НПК по делото писмени доказателства - ••• Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на същите. Съдът кредитира показанията на свидетелите А. К., Л. М. и С. Г., доколкото същите са последователни, логични и обективни, като в тях свидетелите посочват подробно констатациите по извършената полицейска проверка на от 25.12.2022г., обстоятелствата, свързани с начина и процедурата по съставянето на АУАН, обстоятелствата по установяване на нарушението, като приетите по делото писмени доказателства допълват показанията на разпитаните по делото свидетели. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че свидетелите К. и М. са и преки очевидци на случилото се, като същите пряко и непосредствено са възприели факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Анализът в съвкупност на посочените доказателства спомага за формирането на еднозначни изводи и затова съдът приема за достоверни показанията на тези свидетели. Правни изводи: Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство, съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от АНО санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган /видно от служебно изисканото копие на Заповед № 8121з - 1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи/. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част на НП подробно е посочено, че е извършено посегателство срещу служител на МВР при изпълнение служебните му задължения – младши инспектор Л. М., като са описани и действията, посредством които е осъществено посегателството. С това административно наказателното обвинение е станало ясно в напълно достатъчна степен за жалбоподателя И. Д.. Според разпоредбата на чл. 5 от ЗМВР, служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. От своя страна, нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР предвижда специална санкция за лице, което противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно и несъмнено установено по делото, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят И. Д. е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения – младши инспектор Л. М., като избутвал с ръце тялото му и го хващал с ръце в областта на раменете и главата, което действие е било явно и е било правилно възприето от санкционираното лице. Обстоятелството, че жалбоподателят И. Д. е бил в нетрезво състояние не следва да води до смекчаване на административно – наказателната му отговорност, доколкото жалбоподателят сам се е привел в такова състояние. Безспорно е също така, че свидетелят Л. М. в този момент е изпълнявал служебните си задължения и е извършвал полицейска проверка, заедно със свидетеля А. К.. Не са налице основания случаят да бъде счетен за „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, във връзка с които степента на обществена опасност на деянието да бъде отчетена като по-ниска от типичната. Напротив, нарушението е елемент от цялостното поведение на жалбоподателя И. Д., насочено към осуетяване извършването на проверката и предотвратяване съставянето на АУАН, което изключва възможността за приложението на цитираната норма. Предвид всичко изложено, съдът приема, че при безспорно установеното нарушение, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. При този изход на спора и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ. Мотивиран от гореизложеното, съдът