Решение № 91 от 9.11.2021 г. на Районен съд - Кубрат по дело № 624/2021 г.

Производството е с правно основание чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие. Постъпила е молба от Е. Ю. А., ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес в •••, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу С. Р. Ш. ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес в •••. В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита: ответникът е син на молителката и живее в същото село на адрес •••. След развода със съпругата си ответникът започнал често да злоупотребява с алкохол и безпричинно след това да напада родителя си – карал й се, отправял словесни заплахи, след което я ударил. На 08.10.2021 г., след поредното пиянство, Ш. отново посетил дома на родителя си, псувал и викал, отправял заплахи, заплашил, че ще я убие. От страх за живота и за здравето си молителката решила да попита в полицията какво да направи, от където я посъветвали да подаде молба до съда. Като заявява, че този психически и физическо тормоз продължава от доста време и че се страхува за здравето и живота си, моли за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, изрично посочени в молбата и за максимално по-дълъг срок. В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителката чрез процесуалния си представител поддържа молбата за защита и моли да бъдат предприети мерки за защита срещу извършителя. Ответникът С. Р. Ш. не се явява и не ангажира становище. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Твърдяната връзка между молителя и ответника – родител и дете – не е спорна по делото. Придружаващата молбата декларация, изхождаща от Е. Ю. А. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява упражнен спрямо деклараторката акт на домашно насилие от страна на ответника, изразяващ се в проява на психически и физически тормоз върху пострадалата, съответни на описаните в молбата за защита параметри на конкретното деяние. В подкрепа на твърдените от молителката факти, установяващи грубото поведение на ответника са показанията на разпитаната свидетелка С. Ю. А. – нейна сестра. Макар да не е присъствала по време на конфликта на 08.10.2021 г., свидетелката разказва за случилото се като възпроизвежда споделеното от А. непосредствено след инцидента. Свидетелката твърди, че това не е инцидентна проява на племенника й, който в продължение на година злоупотребявал с алкохол, поради което го напуснала и съпругата му, напикавал се и обикалял из селото, след което нощем идвал в дома на майка си, викал и обиждал, а когато тя излизала, за да го укроти, той й нанасял и удари. Съдът при условията на чл.172 от ГПК изцяло кредитира показанията на св.А., тъй като макар и в родствени отношения със страните, тя е незаинтересована от изхода на делото. Доколкото се касае за конфликтни ситуации в семейството, то именно близкитете на същото са тези, които имат преки и непосредствени впечатления за случващото се. Житейски логично е именно най-близките родственици да са в течение със случващото се в семейната общност. Свидетелката А. възприела, че сестра е била дълбоко наранена от поредната груба постъпка на родния си син. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът. За да проведе успешно доказване на оспорените твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие. Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и свидетелски показания, съдебният състав намира, че по делото е установено по безспорен и категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на Е. Ю. А. акт на домашно насилие под формата на психическо и физическо насилие спрямо нея. Деянието, изразяващо се в проява на грубо поведение от страна на ответника към родителя му, извършено на посочената дата – 08.10.2021 г. и авторството му се установява, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, от кое лице и в какво се състоят същите, така и от свидетелските показания. Като подкрепена от събраните писмени и гласни доказателства, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН ). Ответникът не ангажира доказателства, които да оборят доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в нея факти. Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана по основание и следва да бъде уважена като в защита на молителката бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН. Отчитайки интересите на пострадалите за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника съдът намира мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителите в това производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо нея от ответника домашни насилия. На основание чл.19 от ЗЗДН съдът обяви Заповед за незабавна защита от 13.10.2021 г., постановена в настоящото производство за изгубила своето действие, считано от момента на издаване на Заповед за защита № 10/09.11.2021 г. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба към минималния размер – 200.00 лева. При определяне размера на дължимата глоба, съдът съобрази обстоятелството, че това деяние е първо по реда на този закон, както и отчете липсата на доказателства, установяващи имотното състояние на ответника. Съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 25 лв. Мотивиран от така изложените съображения съдът, СЪДЪТ