Решение № 266883 от 9.12.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 14105/2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени вреди от действия на органите на П.– повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца. Не се спори между страните и от писмените доказателства по делото, включително от материалите по НОХД № 171/2016 г. на СпНС (с което на страните е дадена възможност да се запознаят, предвид прилагането му по гр.д. № 10666/2020 г. на СГС, І-21 състав) се установява, че от 24.04.2012 г. до внасяне на четвърти по ред обвинителен акт в съда през януари 2016 г. А.Р. е бил привличан към наказателна отговорност за извършване на престъпление, прецизирано многократно от представители на Прокуратурата. Извършвани са лични обиски и в дома му в гр. София. Бил е задържан в продължение на около два месеца – първоначално от 24.04.2012 г. до 26.04.2012 г. и в периода от 08.05.2012 г. до 02.07.2012 г. въз основа на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Три пъти делото е било прекратявано от съда и връщано за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, което допълнително е удължило наказателното производство. След даване ход на съдебното следствие се е явявал лично на всички 30 съдебни заседания от 05.02.2016 г. до 15.05.2020 г. В нито един момент не е ставал причина за забавяне на производството и е оказвал пълно съдействие на държавните органи за своевременно разглеждане на повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление. С окончателно решение № 50/04.06.2020 г. по НД № 125/2020 г. ВКС е потвърдил постановената оправдателна присъда. Съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди – образуване на наказателно производство за извършено от ищеца престъпление, като е признат за невиновен с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът следва да докаже и претърпяване на описаните в исковата молба вреди и наличието на причинна връзка между тях и незаконно обвинение в извършване на престъпление. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите критерии са свързани с продължителността на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС). Събраните по делото гласни доказателства обосновават извод за настъпила съществена промяна в начина на живот на ищеца. Разпитаните по делото свидетели М.и П. знаят, че А. е бил задържан за участие в организирана престъпна група за рекет и принуда. След освобождаването му от ареста и по време на наказателното производство, до неговото приключване, поведението му се променило. Станал затворен и избягвал контакти с хората. Привличането към наказателна отговорност се отразила и на личния му живот, и на финансовото му състояние. Съпругата на ищеца го напуснала, а възможностите за намиране на работа били значително ограничени. Работата като шофьор, която А. периодично упражнявал, изисквала пътувания извън страната, а това се оказало невъзможно поради задълженията му да се явява ежемесечно в открити съдебни заседания. Свидетелят Д.знае и за трудностите, които Р. изпитвал да обслужва кредитите си заради липса на трудови доходи. След приключване на наказателното производство А. веднага и безпроблемно си намерил работа. За образуваните срещу ищеца изпълнителни дела са приети справки от ЧСИ, рег. № 856 на Камарата на ЧСИ. С протокол № 42/18.10.2016 г. на Съвета по гражданството е дадено мнение молбата на А. А.за придобиване на българско гражданство да не бъде уважавана, на основание чл. 19 от ЗБГ–поради причини, засягащи националната сигурност. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид тежестта на обвинението. Престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. В досъдебната фаза А.Р. е бил многократно разпитван, предявявани са му обвинения, като тези действия са продължили 3 години и 9 месеца. В продължение на два месеца е бил задържан под стража, което безспорно е довело до значително ограничаване на гражданските му права, до качествена промяна в обичайния му начин на живот; във възможностите за пълноценни социални контакти и развитие. Съгласно т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това предполага съдът да определи общ размер на обезщетението за неимуществени вреди, произтичащи от повдигане на обвинение и задържане за срок от 72 часа. Дори и след замяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ с „парична гаранция“ ищецът е продължил да търпи последиците от наказателното преследване срещу него. Задължителното явяване пред разследващите органи е ограничило пълноценното упражняване на труд, от което А.Р. да реализира доходи, с които да обезпечи финансово семейството си и да погасява паричните си задължения. Това положение се е запазило и в съдебната фаза на наказателното производство, където в продължение на 4 години и 4 месеца почти ежемесечно подсъдимият Р. е бил длъжен да се явява лично в съдебните заседания. Неминуемо това е съставлявало пречка да работи като международен шофьор, освен че му е причинило притеснения и страх от осъждане. В продължение на повече от осем години емоционалното състояние на ищеца е било негативно повлияно и това се е отразило и на личния му живот. Въпреки че пряка причинно-следствена връзка между обвинението и раздялата със съпругата му не се доказа, разривът в личните отношения е допринесъл за психическия дискомфорт на А.Р.. Същото се отнася и до отказът да бъде уважена молбата му да придобие българско гражданство. В този аспект вредните последици не се отличават с особен интензитет. Р. е лице с постоянно пребиваване в Р.Б.. След приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда и при условие, че отговаря на всички условия по ЗБГ, ищецът може да подаде нова молба за придобиване на българско гражданство. В приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, за доказаните неблагоприятни последици от незаконното повдигане и поддържане на обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК дължимият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е 12 000 лева. На обвинението е дадена широка медийна гласност, като публикациите А. е поименно посочен като лице, участвало в престъпна група за изнудване. Това е довело до общественото му злепоставяне и съответно обуславя по-висок интензитет на засягане на неимуществените блага на ищеца (така решение № 132/03.05.2016 г. по гр. д. № 5861/2015 г. на ВКС, IV г. о.). Съдът съобразява и обстоятелството, че гореописаните вредни последици за качеството на живот ищецът е търпял повече от осем години, както и че след приключване на наказателното производство е успял трайно да се установи на работа. Това потвърждава пряката връзка между финансовите затруднения, изпитани от А.Р. и повдигнатото му обвинение, поддържано пред три съдебни инстанции. Сумата от 12 000 лева съдът намира за достатъчна, за да компенсира в най-пълна степен вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на пострадалия. Целта на присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. За горницата до 30 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена. Определеното обезщетение от 12 000 лева се дължи със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и да му възстанови заплатената държавна такса. По представения в съдебното заседание на 26.11.2021 г. списък по чл. 80 от ГПК се претендират 110 лева държавна такса и 5 лева за издаване на съдебно удостоверение. С протоколно определение от 04.06.2021 г. на ищеца е наложена глоба по чл. 92а от ГПК – за неоснователно причиняване отлагане на делото. Нормата предвижда, че причинилата отлагането страна понася разноските за новото заседание, независимо от изхода на делото. Затова и заплатената глоба по чл. 92а от ГПК следва да се понесе от ищеца. А.Р. има право на разноски в размер на 15 лева, които ответникът дължи да му заплати. Така мотивиран, съдът