Решение № 18884 от 3.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 46а, ал. 1 от ЗЧБ. Производството е образувано по жалба на М. Д. К., [ЛНЧ], [държава], роден на [дата]., съд. адр. [населено място], [улица], ет. 1, офис 1 срещу заповед УРИ № 5392 ПАМ - 378/01.05.2025 г. на главен оперативен дежурен началник на 04-сектор при ООДЦ-СДВР главен инспектор И. Р., с която му е наложена принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 6 месеца “, на основание 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ. Ответникът по жалбата я оспорва изцяло и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване пред административния съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 168 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна при цялостна проверка на основанията за законност на административния акт по чл. 146 от АПК: Административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в предписаната от закона форма – чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ, поради което е валиден. Съдът приема това, като съобразява Заповед № АЗз-9426/06.12.2018 г. /л. 18/ и удостоверение рег. № 513р-48932, екз. 2 от 09.05.2025 г. на МВР-СДВР /л. 31/. С него на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка принудителна административна мярка „принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 6 месеца “, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. Следователно, материално-правните предпоставки за законност на процесната заповед за налагане на ПАМ са наличието на заповед за ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т.т. 2 и 3 от ЗЧРБ, както и установено възпрепятстване изпълнението на заповедта или опасност от укриване. Безспорно по делото е, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ със заповед № 517з-4094/23.07.2024 г. на началник група „Миграция“ /л. 13/, която няма данни да е отменена. С това първата материално-правна предпоставка за налагане на процесната ПАМ е осъществена. Втората материално правна предпоставка, визирана в ч. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, която се сочи в обжалваната заповед, е опасност от укриване. Заповедта мотивира наличието на опасност за укриване с докладна записка УРИ: 5392р-318/01.05.2025 г. на Ст. П.. 02 ГРУПА „АМИС“, СЕКТОР „НЕЗАКОННА МИГРАЦИЯ“ ПРИ ОТДЕЛ „МИГРАЦИЯ“, СДВР, младши инспектор В. П. /л. 14/, в която се посочва, че след задържането на чужденеца, поради незаконното му пребиваване в страната, и след проведен разговор с него на разбираем език, жалбоподателят заявява, че иска да се укрие, да напусне [държава] и да продължи пътя си към З. Е.. Разпит на провелия разговора П. се извърши в откритото съдебно заседание от 28.05.2025 г., на който той заявява, че преводът на разговора е извършен с приложението „гугъл преводач“. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Б. възрази, че приложението „гугъл преводач“ е ненадежден метод за превод и в един голям процент от случаите допуска грешки. Съдът, обаче, приема за основателни мотивите по този доклад, които определят жалбоподателя, като лице, за което има опасност да се укрие и осуети изпълнението на заповедта по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, като основава решението си не на това дали приложението „гугъл преводач“ е ненадежден метод за превод, а на неопроверганата по делото докладна записка /л. 45/, от която е видно, че след получено решение за отказ за международна закрила, жалбоподателят е напуснал РПЦ – Харманли и е в неизвестност. Правилно е определен и продължителността на ПАМ във вр. чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. Без значение за законността на заповедта е обстоятелството, че жалбоподателят е подал молба за предоставяне на международна закрила, по която има висящи производства. Правата на жалбоподателя в производството по предоставяне на международна защита се определят по правилата на чл. 29 и сл. от ЗУБ, които не предвиждат незаконност на процесната заповед. Висящността на производства по ЗУБ следва да се отчита при изпълнението на заповед за ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т.т. 2 и 3 от ЗЧРБ – чл. 44, ал. 2 от ЗУБ, което е неотносимо към настоящия спор. Последният се отнася само към изследване на обстоятелствата за законност на ПАМ по чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ. Предвид изложеното до ту, к съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна. Въз основа на гореизложеното, съдът