Решение № 4084 от 26.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8316/2024 г.

Производството е образувано по искова молба от В. Б. И., с която е предявен срещу „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за липса на вземане за сумата от 1 904 433, 33 лв., заедно със законната лихва от 29.08.2018 г., представляващо задължение по Договор за банков кредит от 19.12.2006 г., за което е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на Районен съд-Бургас, поради заличаване на длъжника „АКЛАДИ“ ООД в производство по несъстоятелност и погасяване на неудовлетворените му задължения по реда на чл. 739, ал.1 ТЗ, за които задължения ищецът е поръчител. Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 30.08.2018 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на Районен съд – Бургас, „АКЛАДИ“ ООД, В. Б. И. и С.В.Д. са осъдени да заплатят солидарно на ответника сумата в общ размер от 4 084 712, 20 евро, дължима на основание договор за банков кредит от 19.12.2006 г. както и сключените към него седемнадесет анекса. Договорът е сключен между „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД и „АКЛАДИ“ ООД, с поръчители - В. Б. И. и С.В.Д.. Ищецът сочи, че кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека, като в полза на кредитора е вписана привилегия по отношение на всички имоти в нея. Кредиторът е предприел действия за събиране на вземането си като е инициирано изп. д. № 965/2018 г. но описа на ЧСИ И.Б., което понастоящем е висящо. Част от дълга е бил погасен в хода на изпълнителното производство, като към настоящия момент задължението възлиза на 2 436 675, 94 лв. С решение № 179/16.09.2020г. по търговско дело №179/2019 г. на БОС е открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелност на „АКЛАДИ“ ООД. Производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.3 ТЗ, като на 13.07.2023 г. е постановено заличаване на дружеството. Ищецът твърди, че заличаването се дължи на виновно поведение на кредитора – невнасяне на средства за възобновяване на производството. Заличаването на „АКЛАДИ“ ООД в хода на изпълнителното производство е довело до прекратяване на изпълнението спрямо него. Ищецът излага доводи, че с погасяване на главното обезпечено вземане поради прекратяване на субекта длъжник се погасява и вземането на поръчителя, с оглед акцесорния характер на поръчителството. Сочи, че погасяването на главния дълг е станало след издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, с което обосновава правния си интерес от иск по чл.439 ГПК. Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че при ЧСИ И.Б. е образувано изп. дело № 965/2018г. срещу солидарните длъжници: „АКЛАДИ“ ООД, В. Б. И. и С..В.Д. въз основа на влязъл в сила изпълнителен лист от 30.08.2018 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6282/2018г. по описа на Районен съд Бургас, както и че изпълнението е насочено срещу ипотекираното в полза на банката имущество, собственост на АКЛАДИ ООД. Твърди, че спрямо физическите лица - поръчители заповедта за изпълнение е влязла в сила, тъй като не са депозирали възражения в сроковете по ГПК. Сочи, че прекратяването на изпълнителното производство спрямо единия от солидарните длъжници - „АКЛАДИ“ ООД, не пречи принудителното изпълнение да продължи по отношение на останалите солидарни длъжници. Позовава се на новата ал.6 на чл.637 ТЗ, с която е дадена възможност на кредитора да образува нови дела срещу длъжника и след откриване на производството по несъстоятелност за вземания, обезпечени с имущества на трети лица, какъвто е настоящият случай. Оспорва становището на ответника, че съгласно чл.739, ал.1 ТЗ, след като търговецът е заличен, то и отговорността на солидарните длъжници е погасена. Сочи, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват, ако за тяхното обезпечаване са учредени обезпечения от трети лица, независимо, че несъстоятелният длъжник е заличен като субект, какъвто е и настоящия случай, като се позовава на трайната съдебна практика на ВСК - Решение № 158 от 10.07.2018 г. на ВКС по от т.д. № 2369/2017 г., I ТО, ТК, както и о Решение № 1300 от 6.12.2021 г. на САС по в. гр. д. №2005/2021 г. Твърди, че макар и неудоволетворени в производството по несъстоятелността вземанията му не са погасени именно защото са учредени обезпечения от трети лица – поръчителство. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: По иска по чл.439 ГПК: Безспорно в отношенията между страните е, че процесното вземане (за главница и законна лихва), представляващо задължение по Договор за банков кредит от 19.12.2006 г. и 17 анекса към него, сключени в периода 18.05.2009 г. – 08.12.2017 г. е възникнало и е съдебно установено с влязла в сила по отношение на ищеца заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за която е издаден изпълнителен лист от 30.08.2018 г. от РС-Бургас по гр.д. №6282/2018 г. С определение от съдебното заседание е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че отговорността на ищеца по процесния договор е възникнала в качеството му на поръчител. Договорът за банков кредит от 19.12.2006 г. е сключен между ответника като кредитодател и „Аклади” ООД като кредитополучател, като ищецът и С.В.Д. са поръчители. По силата на чл.2.01. от договора банката се е задължила да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 232 518 евро, а кредитополучателят е поел задължение да плати всички предоставени по кредита суми, заедно с лихви и такси (чл.9.01). В раздел XII от договора за уговорени обезпеченията, сред които (наред с други) договорна ипотека, учредана от ищеца и Е.П.Г. върху недвижим имот в гр. София (чл.12.01, б. (аг)), както и поръчителство чрез поемане на задължение от ищеца и С.В.Д. да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички парични задължения до пълното и окончателното им погасяване (чл.12.01, б. (в)). Видно от Удостоверение, издадено от съдебния изпълнител по изп.д. №20188000400965, същото е образувано по молба на взискателя „БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА” АД срещу солидарните длъжници: „АКЛАДИ“ ООД, В. Б. И. и С.В.Д. въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2018 г. от РС-Бургас по гр.д. №6282/2018 г. Делото е висящо към 10.07.2024 г. От представените писмени доказателства по делото (л.66-73) и справка в сайта на Търговския регистър се установява следното: С решение №179 от 16.09.2020 г. на ОС-Бургас по т.д. №179/2019 г. е обявена неплатежоспособността на „Аклади” ООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Процесното вземане на „БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД по Договора за банков кредит от 19.12.2006 г. е предявено пред съда по несъстоятелността и е включено в списъка на приетите вземания. С решение №260037 от 30.06.2023 г. на ОС- Бургас по т.д. №179/2019 г. съдът е констатирал, че в хода на производството по осребряване на имуществото е констатирана липса на средства за осигуряване на развиване на производството по несъстоятелност и никой от кредиторите не е предплатил указаната от съда сума за продължаване на производството. След спиране на производството и изтичане на законовия едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което същото подлежи на прекратяване. Съдът е разгледал възражение от страна на кредиторът „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД срещу прекратяването поради висящо индивидуално принудително производство, по което е взискател и на основание чл. 735, ап. 2 от ТЗ, която разпоредба предвижда изключение за прекратяване на производството по несъстоятелност при изчерпване на масата на несъстоятелността - когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило. Съдът е посочил в мотивите си, че посочената разпоредба е неприложима в случаите на невъзможност за продължаване на производството по несъстоятелност при липса на средства за покриване на разноските и с цитираното решение е прекратил производството по несъстоятелност, като е заличил „АКЛАДИ“ ООД. От представените от ищеца писмени доказателства - Нотариален акт № 114 от 20.12.2006 г. и Молба до Служба по вписванията – Бургас от 19.05.2015 г. се установява, че за обезпечение на вземанията на банката по процесния договор за банков кредит е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, която е подновена. Не е спорно по делото, че кредитополучателят „АКЛАДИ“ ООД се е разпоредил с имотите, предмет на договорната ипотека, и към настоящия момент същите се притежават от трети лица. Така установените факти, освен че се установяват безпротиворечиво от представените писмени доказателства, са безспорни между страните. Спорен е въпросът за приложението на нормата на ал.2 на чл.739 ТЗ, според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Според позицията на ищеца за прилагане на чл.739, ал.2 ТЗ търговецът следва да не е заличен (на основание чл.735, ал.2 ТЗ). Поради това поддържа, че на основание чл.146, ал.3 ЗЗД поръчителството се е погасило поради заличаване на длъжника и погасяване на главния дълг. От друга страна ответникът застъпва становище, че прекратяването на един от солидарните длъжници не съставлява пречка пред принудителното изпълнение на основание изключението, предвидено в от чл.739, ал. 2 ТЗ, тъй като е налице висящо индивидуално принудително изпълнение срещу учреден от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични и реални обезпечения. Съдът приема, че при извличане на действителната воля на законодателя нормите на чл.632, ал.4, чл.735, ал.2 и чл.739, ал.2 ТЗ следва да се тълкуват съвкупно, при съобразяване на систематичното им място в нормативния акт. Прекратяване на производството по несъстоятелност е уредено в първите две цитирани норми – с чл.632 ТЗ – в хипотезата на недостиг на имущество за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, а с чл.735 ТЗ – при удовлетворяване на кредиторите или изчерпване на масата на несъстоятелността. Нормата на чл.735 ТЗ в е Раздел II „Приключване на производството по несъстоятелност“ и представлява типичното развитие на производството, докато чл.632 ТЗ е частен случай. В цитирания Раздел II е и нормата на чл.739 ТЗ, озаглавена „Погасяване“ и хронологично следва разпоредбите на чл.632, ал.4, чл.735, ал.2 ТЗ. Текстът на ал.2 на чл.739 ТЗ предвиждаща, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, очевидно урежда последиците от прекратяване на производството и заличаване на длъжника, доколкото преди този момент вземанията (освен непредявените – виж ал.1 на чл.739 ТЗ) могат да се погасят единствено чрез изпълнението им. С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ е обща и приложима при всички случаи на приключване на производството – независимо дали по реда на чл.632, ал.4 или чл.735, ал.2 ТЗ. Съдебната практика приема, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца- главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват – така решение № 158 от 10.07.2018 г. по т. д. № 2369/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. По изложените съображения съдът приема, че твърдяното погасително основание – погасяване на акцесорното задължение на ищеца поради неудовлетворяването му в производството по несъстоятелност на главния длъжник и заличаване на последния, не се е осъществило, тъй като е налице изключението по смисъла на чл.739, ал.2 ТЗ, а именно – макар и неудовлетворено, вземането не се погасява поради учредено лично (персонално) обезпечение от трето лице – ищеца, под формата на поръчителство по договора за кредит. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. По изложените мотиви Софийският градски съд