Решение № 9599 от 19.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9013/2024 г.
Административен съд - София-град19.03.2025 г.докладчик Пламен Панайотов
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на „ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД, [населено място], район Витоша, [улица], партер, представлявано от управителя д-р Л. И., писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 г. на Директора на РЗОК - Варна. ОСЪЖДА НЗОК да заплати на „ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД, [населено място] сумата от 4 975 лева, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл.76а ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Производството е образувано по жалба на „ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД, [населено място], район Витоша, [улица], партер, представлявано от управителя д-р Л. И., чрез процесуалния представител - адв. Е. Д. Д. - Р. от АК - Смолян, срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 г. на Директора на РЗОК - Варна. Процесуалните представители на жалбоподателя адв. Р. и адв. В. оспорват ИАА като незаконосъобразен и посочва, че така постановената писмена покана на Директора на РЗОК-Варна е незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Възразяват, че категорично са налице груби нарушения на осъществения административен процес по издаване на оспорената покана.Акцентира се на приложената по делото докладна записка от Н. К. – началник отдел в РЗОК Варна и сочи, че при издаване на оспорената писмена покана грубо са погазени всички възможни принципи и правила на административното право - принципа на законност, принципа на самостоятелност и безпристрастност, принципа за последователност и предвидимост в действията на администрацията. Сочи се още, че са извършени предходни проверки и са констатирани идентични факти, за което „ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД не е било санкционирано. Най-сетне се твърди, че от една страна административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е събрал необходимите доказателства, не е съобразил цялостната фактическа обстановка, а от друга страна се счита че оспореният административен акт е издаден без да се изложат конкретни мотиви и при несъобразяване с целта на закона. Анализира се заключението на заключението на вещото лице и се мотивира извод за неправилно приложение на материалния закон при постановяването на Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 година на Директора на РЗОК-Варна. По подробни съображения се иска писмената покана на Директора на РЗОК-Варна да бъде отменена като незаконосъобразна и неправилна. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Директора на РЗОК-Варна, чрез процесуалните представители юрисконсулт С. и юрисконсулт Й., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. С писмо на Управителя на НЗОК № 35-00-452/26.03.2024г. е възложено РЗОК Варна да извърши проверка на „търговци, сключили индивидуални договори за предоставяне на ПСПСМИ/ремонтни дейности, отпуснали ПСПСМИ от група 03 - ортези за долни крайници“. Проверката е извършена в периода 12.04.2024г. - 27.06.2024г., а проверяваният период на дейност на „ВИП Плюс медикотехническа лаборатория“ е за времето от 01.01.2023г. до 01.03.2023г. Контролните органи са издали Констативен протокол № РД-11-533/3/27.06.2024г., в който е установено, че след проверка на 134 пациентски досиета, не са констатирани нарушения на индивидуалния договор на търговския обект „ВИП Плюс медико-техническа лаборатория“ ЕООД. Администрацията на РЗОК Варна е уведомила управителя на НЗОК за резултата на приключилата проверка с писмо № 35-00-452/4/27.06.2024г. Въпреки резултатите от нея, с писмо № 35-00-1157/18.07.2024г. е разпоредена повторна проверка, за същия период- 01.01.2023-01.03.2024г. След извършване на повторната проверка, компетентният административен орган - РЗОК Варна уведомява с писмо изх. № 35-00-1157/1/ от 12.08.2024г. управителя на НЗОК за втори път, че няма нарушения като е изложена подробна обосновка. С указания по електронна поща Управителя на НЗОК е разпоредил извършване на трета проверка. Със Заповед № 11-11-1479/14.08.2024г. на Директора на РЗОК – Варна, в която е посочено, че се издава на основание Писмо на НЗОК с № 35-00-1157/18.07.2024г., е разпоредено извършването на нова проверка за същия период на дейност. На основание цитираната Заповед и в изпълнение на указания по вършената електронна поща е издаден Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1479/1/14.08.2024г., а въз основа на него и обжалваната Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-11 -1479/5/ от 27.08.2024 година на Директора на РЗОК-Варна, с която на основание чл. 24 от сключения индивидуален договор с № 038008 от 29.06.2022г. "ВИП ПЛЮС- МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ" ЕООД е приканена да заплати доброволно сума в размер на 50 400 лева, която сума е неоснователно получена, ведно с дължимата лихва в размер на 5 409, 91 лева. Заповедта е редовно връчена на дружеството-жалбоподател на 14.08.2024 г., видно от отбелязването върху нея. За резултатите от проверката натоварените контрольори са съставили Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1479/1/14.08.2024г. Видно от същия, определените с горецитираната заповед контрольори, са извършили проверка на лечебното заведение, в хода на която е установено, че при 72 случая на лица под [възраст] възраст, за които са били изработени помощни средства - медицински (ортопедични) корсети с настоящо техническо наименование „ортеза за тяло - корсет“ - 68 случая и ортеза за пектус каринатум - корсет - 2 случая, ортеза - корсет за кифоза - I случай и ортеза - корсет за пектус екскаватум - 1 случай изплатената сума е получена без основание и основание чл.24 от договора подлежи на възстановяване, заедно с дължимата законна лихва от датата на получаване до датата на възстановяването й. Посочено е, че помощното средство „корсет“ не е ортеза за долен крайник и не е включено за заплащане от НЗОК, съгласно утвърдената спецификация от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04- 135/16.11.2021 г. Всяко от лицата с увреждане е получило помощно средство, различно от одобреното от РЗОК-Варна, съгласно конкретно одобрение и вписаното от търговеца в конкретен приемо-предавателен протокол. В законоустановения срок срещу ПНПС е депозирано възражение с вх. № РД – 11 -1479 /3/ от 22.08.2024г. В него се акцентира на липсата на техническа възможност при попълване на ЛКК протокола да бъде изписан целия десетцифрен код, който фигурира в списък – спецификация като „ ортеза за тяло – корсет сколиоза“ Тази техническа невъзможност, причина за която е използвания от НЗОК софтуер, се сочат като единствена причина за направените в протокола от 14.08.2024г. констатации. Въз основа на съставеният Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1479/1/14.08.2024г. ответният директор е издал и оспорената в настоящото производство писмена покана с основание в чл. 76а от ЗЗО, в която е възприел констатациите на проверяващите, като е приел, че поради неспазване на изискванията на стойностите на отчетените и заплатени суми по съответните ИЗ по КП, следва да бъдат възстановени, като неоснователно получени суми на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, като сумата в размер на 50 400 лева, която сума е неоснователно получена, ведно с дължимата лихва в размер на 5 409, 91 лева. Административният орган е посочил също, че възражението на лечебното заведение е разгледано и е отхвърлено като неоснователно. П. П. покана за възстановяване на суми, получени без правно основание е връчена редовно на „ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД на 28.08.2024 г., видно от представеното с административната преписка известие за доставяне. В хода на съдебното производство е представена от Директора на РЗОК – Варна цялата преписка по проверка, извършена на„ВИП ПЛЮС-МЕДИКОТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ“ ЕООД. Представени от ответника в хода на съдебното производство са справки от информационната система на РЗОК, съгласно които и друго лечебно заведение е извършавало такава дейност през процесния период. При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи. Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. На първо място следва да се посочи, че следваният в производството пред ответника ред (чл. 76а от ЗЗО) предвижда установяване на нарушението от контролните органи (ал. 1) и съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми (ал. 2), като лицето – обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражения по ал. 1, управителят на НЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя – ал. 2 от същия текст. В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се административно производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в съответствие с която е извършена проверка от определените за целта контролни органи, изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, налице е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение – като такова е било подадено и впоследствие е издадена оспорената в настоящото производство писмена покана от компетентния орган – Директора на РЗО Варна. Следователно, в административното производство формално са спазени изискванията на специалната процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за съставяне на протокол за резултатите от нея, за връчване на протокола, поради което правото на участие на проверяваното юридическо лице не е било накърнено в никаква степен. Освен това, поканата е издадена при спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочени фактически и правни основания за издаването й. Независимо от изложеното, при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до противоречието й с материалния закон. С оглед разрешаването на конкретния административноправен спор, е необходимо да се посочи следното: Според чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО" в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите". В тези случаи се съставя протокол за неоснователно получени суми. Лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, в 7-мо дневен срок от връчване на протокола, като след изтичане на срока за възражение управителят на НЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ. При тази процедура административният акт, с който завършва процедурата е "писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание" и същата подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО. В случая съставянето и последиците от издаването на протокол за неоснователно получени е регламентирано и подчинено на чл. 74-76 от ЗЗО. Видно от приложената по делото Докладна от Н. К. - началник отдел ДКИМПД с вх.№ 93-00-406/14.08.2024 година на РЗОК-Варна, за извършената проверка на търговския обект на жалбоподателя за периода 01.01.2023 до 01.03.2024 година е съставен Констативен протокол № РД-11-533/27.06.2024 година, съгласно който не са установени нарушения на индивидуалния договор, както и не са установени и неоснователно получени суми. С писмо от 18.07.2024 година от управителя на НЗОК, в разрез с предвидената процедура за контрол, е разпоредена повторна проверка и указания за извършване на констатации за наличие на неоснователно получени суми. РЗОК-Варна след извършената повторна документална проверка са дали категоричен отговор на поставените от НЗОК въпроси, като ОТНОВО са стигнали до извода за ЛИПСАТА на нарушения и липсата на неоснователно получени суми от страна на търговския обект на „ВИП ПЛЮС- МТЛ“ ЕООД. На 12.08.2024 година устно е разпоредено от служител на НЗОК да се предприемат действия за възстановяване на неоснователно получени суми, на което отново служителят на РЗОК-Варна е отговорил, че счита, че няма такива. След горното по имейл от служител на НЗОК е разпоредено на служителите на РЗОК-Варна ДА СЪСТАВЯТ протокол за неоснователно получени суми. На основание писмо вх.№ 35- 00-1157/18.07.2024 година на управителя на НЗОК в крайна сметка е съставен протокола за неоснователно получени суми и е издадена процесната Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 година на Директора на РЗОК-Варна. Така описаната хронология на административното производство в резултат на което е издадена оспорената заповед сочи на подмяна на волята и правните констатации на проверяващите. Преди издаване на Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-1479/1/14.08.2024г. са дадени конкретни указания от горестоящ административен орган. С това е нарушен принципа на Самостоятелност и безпристрастност, съгласно който административният орган осъществява производството самостоятелно, като по-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността му, освен ако това е предвидено със закон. Правилни са възраженията на жалбоподателя, че обжалваната Покана е издадена при нарушаване на принципа на чл. 13 АПК на последователност и предвидимост на практиката на административните органи при упражняване на тяхната оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Липсва посочване на валидно правно основание - не са посочени разпоредби от индивидуалния договор (ИД), които проверяващите считат за нарушени. В Поканата са цитирани като нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 8 ал. 2 от ИД, съгласно които НЗОК заплаща ПСПСМИ включени в списък-спецификация. Цитиран е чл. 63 от Наредба № 7, съгласно който след приключване на процедурата НЗОК съставя списъци на ПСПСМИ и стойността, до която ги заплаща. Тези разпоредби касаят провеждана от НЗОК процедура по договаряне и не биха могли да бъдат нарушени от търговеца при изработване и предоставяне на ПСПСМИ. В Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. за условията и реда за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне, ползване и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания е указан ред за констатиране на несъответствия при извършване на съответната дейност. Твърдините несъответсвия биха могли да бъдат квалифицирани като нарушения на някои от цитираните правила за отчитане и предоставяне, но такива не са посочени в Поканата. В същата липсва посочване на правно основание и конкретно на текстове от индивидуалния договор, които считат за нарушени поради описаните констатации. Липсата на единство между описаната фактическа обстановка и приетата за нарушена правна норма е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на акта или за това което е посочено в приетата за нарушена норма, което нарушение води до незаконосъобразност на процесната Покана. Констатираните нарушения са формулирани неясно Точното установяване на фактите и обстоятелствата и посочването им коректно в административния акт, правилното посочване на приложимите правни норми и излагането на конкретни мотиви представляват гаранция за реализиране правото на защита на адресатите на акта. В случая съдът намира, че при издаването на писмената покана контролните органи на РЗОК Варна не са изследвали всички относими за случая обстоятелства, а издалият акта орган не е изложил конкретни мотиви във връзка с релевантните за спора факти, препятствайки възможността за осъществяване на контрол досежно упражнените от него дискреционни правомощия. От представените към възражението писмени доказателства се опровергават обстоятелствата, приети за налични с оспорения административен акт, че „помощно средство „корсет“ не е включено за заплащане от НЗОК, съгласно утвърдената спецификация от НС на НЗОК с Решение № РД-НС-04-135/16.11.2021г.“, в сила от 01.07.2022г. в процедурата по съставяне на спецификацията, помощното средство „ортеза за тяло - корсет за сколиоза“, е заявено за включване и индивидуализирано с посочване на индивидуалния му код-идентификатор от ИАЛ (11IM1283757522), а след като е одобрено за включването му е даден и съответен „код на НЗОК“. По същия начин са включени и индивидуализирани и другите видове корсети. От представеният от ответника Списък - спецификация с определени и групирани помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължително здравно осигуряване, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗХУ, утвърден от НС на НЗОК с решение №РД-НС-04-135/16.11.2021 година е видно, че под код 03 /име на главна група/, 01 /име на тип/подгрупа/, 15 /име на техническата характеристика/ и код на НЗОК 0005 /пълен код 030115005 е посочено, че става въпрос за „ортеза за тяло - корсет сколиоза“ с код - идентификатор на ПСПСМИ - 1ПМ1283757522. Следва да се подчертае, че изискванията за отпускане на помощното средство с пълен код 030115005 според списъка - спецификация са тежки състояния на опорно- двигателния апарат, (като за яснота на ответника е наложително да се маркира, че гръбначният стълб е част от този апарат), при необходимост от изискващи фиксиране или фиксиране с динамично раздвижване на кости и стави, най - често при вродени аномалии, СКОЛИОЗА /заболяване, което се характеризира с определен комплекс от симптоми, като водещият такъв е латералното (странично) изкривяване на гръбначния стълб/, туберколоза, остеомиелит и прочие. Компетентен да определи индикацията е само и единствено съответната ЛКК. Във всички проверени и описани случаи са налице годни протоколи на ЛКК, в които недвусмислено е разписано, че става въпрос за лица с диагноза сколиоза /код според международната класификация на болестите М41.1/, което заболяване се вписва в изискванията за отпускане на помощно средство с пълен код 0301150005, и за което според въпросния списък се заплаща сумата от 700 лв. Безспорно от изслушаната и приета СМЕ се установява, че медицинските индикации за отпускане на всички помощни средства за отразените в поканата случаи категорично са налице. Тези медицински индикации изцяло съответстват на индикациите, определени в списъка спецификация за тези помощни средства съответно с кодове 0301150005 за сколиоза при 68 броя от случаите, 0301150008 за корсета за пектус каринатум - 1 брой, код 0301150006 за корсета при кифоза - 1 брой и код 0301150007 за корсета за пектус екскаватум - 1 брой. При наличието на одобрен Списък-спецификация при посочените условия и зададени кодове, при спазена от страна на жалбоподателя процедура за изработването и предаването на тези помощни средства, при наличието на одобрения за отпускането им от страна на съответната РЗОК за съответните лица с увреждания, то няма правно основание, на което да се приеме, че са налице каквито и да е неосователно получени суми. Проверката при заплащане на претендираните суми следва да обхваща единствено дали са налице съответните медицински индикации в представения медицински документ, дали в списъка спецификация за тези индикации е предвидено съответно помощно средство на съответната финансирана стойност и дали същото е изготвено и предадено според правилата от изпълнителя “ВИП ПЛЮС -МТЛ“ ЕООД. Видно от приложените писмени доказателства и заключението на СМЕ всичко гореописано е изпълнено и съответства на съществуващата процедура, като „ВИП ПЛЮС-МТЛ“ ЕООД стриктно е спазила установените правила. Ето и защо липсва каквото и да е правно основание за постановяване на Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 година на Директора на РЗОК-Варна - отменително основание по смисъла на чл.146 т.4 от АПК. Процесният административен акт не е съобразена и с чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. По делото не се спори, че помощните медицински средства са получени от лицата с увреждания, имащи право на тях. Те са предоставени от „ВИП ПЛЮС МТЛ“ ЕООД при наличие на правно основание, поради което получените суми не са неоснователно заплатени, а наложената санкция е незаконосъобразна. За постигане целите на закона административният орган следва да държи сметка за принципа за съразмерност, като упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и се въздържа от действия, които могат да засягат права и законни интереси в по -голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава. Хората с увреждания са уязвима социална група, нуждаеща се от специална закрила и засилена подкрепа. Нормата на чл. 51, ал. 3 от Конституцията предвижда, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. По легалното определение на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗХУ те са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. Целите на закона са посочени в чл. 2 от ЗХУ и включват насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; 2. създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания; 3. способстване за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; 4. предоставяне на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Правилото на чл. 3 ЗХУ сочи, че законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот. Предоставянето на помощното средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с необходимостта да бъде облекчено при извършване на обичайни дейности. То следва да е и такова, че да подпомага и членовете на семейството на увреденото лице, които полагат грижи за него, както и потребностите на самото лице. Следователно в конкретния случай, като са достигнали до лицата с увреждания посочените корсети, чрез използване на които помощни средства ще се подобри здравното състояние на лицата и ще се подобри качеството им на живот, са постигнати целите на ЗХУ, а именно да се насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; да се създадат условия за социално приобщаване на хората с увреждания, да се способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания и да се предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства. Видно от отговорите на вещото лице около 60 % от лекуваните с тези корсети деца, се подобряват видимо, регистрируемо, и не се налага да бъдат оперирани. В противен случай, ако не се лекуват, независимо от това дали са диагностицирани, тези 60 % биха стигнали до оперативно лечение, което крие своите рискове и последици и е много по-скъпоструващо от корсета. Несъобразяването на административния акт с целта на закона е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Всички тези обстоятелства мотивират настоящият съдебен състав да приеме, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. ( В този смисъл Решение № 199 от 9.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3558/2023 г., VI о.). Поради тези съображения оспореният административен акт, следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, заради допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Изложеното по-горе обосновава извода, че обжалваната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание №РД-11-1479/5/ от 27.08.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на направените разноски. От представените в тази връзка доказателства се установява, че ЛЗ е заплатило държавна такса в размер на 50 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 925 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 5114 лева, платено в брой. Основателно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до размер от 4000 лева. Тази сума съдът приема, че е съразмерна на процесуалното представителство на жалбоподателя и на фактическата и правна сложност на делото и извършените активни процесуални действия. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, 76 състав,
Цитирани разпоредби
25- чл. 24
- чл. 13 АПК
- чл. 145 АПК
- чл. 146, т. 5 АПК
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 6 АПК
- чл. 76, ал. 1 ЗЗО
- чл. 76, ал. 4 ЗЗО
- чл. 76 ЗЗО
- чл. 2 ЗХУ
- чл. 3 ЗХУ
- чл. 73, ал. 1 ЗХУ
- чл. 8, ал. 2 ИД
- чл. 1
- чл. 4, ал. 1
- чл. 51, ал. 3
- чл. 6, ал. 1
- чл. 63
- чл. 72, ал. 2
- чл. 74
- чл. 76, ал. 4
- чл. 8, ал. 3