Решение № 130 от 3.6.2025 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 259/2024 г.

Производството по е по реда на Глава ХХ „Въззивно обжалване“ чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 230 от 29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1482/2023г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявения от В. Г. Н., ЕГН •••••••••• от гр.К., кв. „••••••“, бл. •••, ет. •, ап. •• срещу С. А. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К., ул. „•••••••••••••“ № ••, ет. •, ап. ••, ревандикационен иск, за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: сграда с предназначение ГАРАЖ с идентификатор •••••.•••.••••.••, с площ 15 кв.м, находяща се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ••••••.•••.•••• по КККР на гр. К., одобрена със Заповед РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК с административен адрес: гр. К., ул. „•••••••••••“ № • при граници: ПИ с идентификатор •••••.•••.••••, сграда с идентификатор ••••••.•••.••••.••, ПИ с идентификатор •••••.•••.••••, както и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху същия, като неоснователен. Осъдил е В. Г. Н., ЕГН •••••••••• да заплати на С. А. М., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 400 лв. разноски в производството. В законоустановения срок решението е обжалвано от ищеца В. Г. Н. чрез пълномощника адв. К. И.. В жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение респ.за основателност и доказаност на предявения иск.Становището си въззивникът е обосновал с обстоятелствата, че с нотариален акт №60, том ІІІ, рег.№5698, дело №60 от 2005г. Нотариус Д. С., вписан в СВ при КнРС – акт 172, том ХV, дело 3426/2005г. ищецът В. Н. е придобил право на собственост върху ревандикираната недвижимост.Фактическо владение върху неговата вещ е установила ответницата, потвърдено от показанията на свидетелите, които той е посочил и свидетели, посочени от ответницата.Същевременно ангажираните от ответницата свидетели не са установили началния момента на установеното владение, същите лица са дали показания и пред нотариус, като в показанията им дадени пред Нотариуса и в съдебно заседание, са крайно противоречиви и неубедителни, ангажираните от ищеца свидетели са посочили начало на владението период по- малко от 10 години.Счита, че ответницата не е доказала своето възражение за давност, фактите и обстоятелствата, касаещи спиране и прекъсване на давността не са обсъдени, а в отговора на исковата молба, за владелец се сочи и лице С. С. опровергаващо твърдението, че ответницата С. М. е осъществявала необезпокоявано владение.Не е доказано начало на владение от ответницата, момента, в който държането се е превърнало във владение.Според показанията на водените от ищеца свидетели, от друга страна е установено, че фактическата власт е установена в период по-малък от необходимия (5-6 години), за признаване право на собственост на недобросъвестно владение, а за добросъвестно владение в случая не може да се говори.Въззивникът се позовава на отправяни многократно покани за предаване на имота, които са прекъсвали спокойното и явно владение.Сочи издадената Заповед №925/2005г. КнРС, влязла в сила, с която е разпоредено лицето В. М. ( съпруг на ответницата) да възстанови ползването на гаража на праводателя на ищеца, възражението на това лице в административното производство пред КнРС е отхвърлено и преклудирано.Същото лице не участва в процеса, но това не го прави трето лице.Счита, че ако ответницата се е считала за собственик, но без документ за собственост, би било логично още тогава да предприеме съответните действия, като тези на съпруга си.С посочената Заповед №929/2005г. давността е прекъсната, прекъсвана и впоследствие многократно, видно от показанията на свидетелите Г. и М., при което извод за спокойно и непрекъснато владение е изключен.Намерение за своене според жалбоподателя е възникнало към момента на подготовка на документи за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, в периода м.10, м.11.2022г.С подаването на исковата молба, която е предмет на настоящото разглеждане давността се прекъсва.От снабдяването с нотариален акт до отразяването на промените в КККР е изтекъл срок повече от 6 месеца, и независимо от факта, че попълването на кадастралната карта няма отношение към правото на собственост, целта на това действие е да се преклудира възможността за търсене на защита на владението по облекчения ред на владелческия иск по чл.76 ЗС.В отсъствие на изявление от ответницата към собственика, владението според въззивника не може да бъде определено, като явно, а е“скрито“.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.Жалбоподателят претендира разноски. Нови доказателства във въззивната жалба не са посочени.Подадена е и допълнителна въззивна жалба, в която се съдържа искане за изслушване на свидетели, двама при режим на довеждане за установяване на обстоятелства относно прекъсване на осъществяваното владение, и други обстоятелства, които са отразени в жалбата, оставено без уважение.. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна - С. А. М.. В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.Д. З., като пълномощник на С. М..В представения писмен отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата, поради необоснованост и неоснователност на изложените доводи във връзка с обстоятелствата свързани с прекъсване и спиране на давността и началото на упражняваното давностно владение.С оглед факта на доказаност на твърдението, че С. М. е ползвала процесния имот, като е демонстрирала пред трети лица своето отношение към гаража, като към свой и това нейно поведение е било явно, спокойно и непрекъснато, без да са били предприети от ищеца действия по прекъсване на владението, в период, достатъчен за придобиването му по давност, е твърдението, че имотът е придобит по давност по надлежния начин, по силата на непрекъснато владение повече от 30 години.Ответницата се позовава на ангажираните за това гласни и писмени доказателства и приетата по делото съдебно – техническа експертиза.С оглед действието на разпоредбата на чл.69 ЗС, ответникът поддържа наличие на предположение, че този който упражнява фактическа власт, държи вещта за себе си, без да е необходимо да демонстрира промяна в намерението са своене, тъй като от момента на установяване на фактическа власт, тя има характер на владение, а не на държане -и сочи съдебна практик( решение №262 от 29.11.2011г. по гр.д.№342/2011г., Г.К., ІІ г.о, ВКС).Изложени са допълнителни аргументи в отговор на твърдението, че владението е било прекъснато с издадена по реда на чл.126ж ГПК/ отм/ заповед по административен ред, като се позовава на нормата на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД, според които, това не е действие, което би могло да доведе до прекъсване на давността - не се касае нито за завеждане на иск за защита на правото на собственост от собственика, нито предприемане на действия по принудително изпълнение.На самостоятелно основание ответницата счита, че тези действия не могат да доведат до прекъсване на владението, тъй като искането за издаване на заповедта не е насочено срещу нея, а спрямо трето лице.Освен това ответницата счита, че прекъсване на владението би било налице, само в случай, че при изпълнение на тази заповед владелецът е бил отстранен от имота за повече от 6 месеца.Изложено е становище, че посочените действия и не водят до смущаване на владението, предвид установилото се разбиране за „спокойно“ владение, сочи съдебна практика – решение №304/04.05.1995г. по гр.д.№75/95г. ВС, І г.о; решение №164 от 26.01.2017г. по гр.д.№5800 от 2017г. ВКС, ГК, І г.о, решение №262 от 13.07.2012г. по гр.д.№944 от 2011г. ВКС, ГК, І г.о, решене №376 от 12.02.2012г. по гр.д.№260 от 2012г ВКС, ГК, решение №216 от 28.10.2016г. по гр.д.№2182 от 2016г., на ВКС, ГК, І г.о, решение №83 от 08.10.2020г. по гр.д.№3878/2019г. на ВКС, решение №115/ 07.11.2008г. гр.д.№3954 от 2017г. ВКС, ГК, І г.о, според които владението е смутено( неспокойно) когато е установено или се поддържа от владелеца с насилие, чрез употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на собственика, докато трае насилието спрямо него.Такива действия по делото, поддържа ответницата не са установени, въпреки знанието за осъществявано владение.На следващо място е твърдението, че по делото не е доказано, че ищеца притежава право на собственост върху процесния имот, напротив доказано, че ответницата владее имота на годно правно основание, противопоставимо на собственика.В отговора е уточнено, че посочването на лице с имена С. С. за владелец на вещта следва да се счита за техническа грешка при изписване имената на ответника, а исканията в допълнителна жалба са оспорени, като недопустими.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, валиден, допустим и правилен съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон, следствие на задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства.Претендира разноски. На основание чл.269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Относно правомощията на въззивния съд, определени до посоченото в жалбата, с редица решения на ВКС решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) е утвърдено разбирането, което се споделя от въззивния съд, че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Като има предвид доводите във въззивната жалба и възраженията на ответника, и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за необходимо да посочи, че производството пред Кюстендилския районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Н. срещу С. А. М., в която твърдейки, че на основание Договор за покупко – продажа на недвижим имот, удостоверен в нотариален акт №60, том ІІІ, рег.№5698, дело №60 от 2005г., Нотариус Д. С., рег.№146, вписан в СВп при КнРС, акт №172, том ХV, дело №3426/2005г. е собственик на гараж №••, намиращ се в гр.К., упи •••- Комплексно жилищно строителство, търговия офиси и гаражи – полудпозземни и надземни, в кв.184 по действащия план за регулация на ЦГЧ, заснет с идентификатор •••••.•••.••••.•• с адм. адрес гр.К., ул.“••••••••••“№•.По повод продажбата на други гаражи, които са били закупени със същия нотариален акт, ищецът установил, че посочения гараж се ползва без негово съгласие.От уведомление изх.№24-18678-16.06.2023г. разбрал, че е постъпило искане за вписване на ответнтицата, като собственик на същия гараж.Оспорвайки да е учредявал вещни и облигационни права на ответницата, за осъществявано скрито владение, без неговото знание и съгласие и без да се манифестира владението, сочейки, че е заплащал данъци за този имот, прави искане за постановяване на решение, за признаването му за собственик на гаража и осъждане на ответницата да му предаде владението върху същия. Срещу твърденията в исковата молба, в отговора на исковата молба подаден от ответницата, чрез упълномощения адв.З. е противопоставено твърдението, че ищецът не е собственик на гаража, тъй като е придобит от ответницата, на основание давностно владение, с начало на владението 1990г. продължаващо и до момента.Намерение за своене е било заявено изрично на праводателя на ищеца, за което свидетелства Заповед №929/ 12.12.2005г по гр.д.№1870/2005г. КнРС и оттогава единствено ответника владее имота, владението не е смущавано, необезпокоявано и непрекъснато от 1990г. продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, като към 12.07.2023г. ответника е придобил имота, на основание недобросъвестно давностно владение.Представения нотариален акт №172, том ХV, рег. №5698/2005г. на нотариус Д. С. се оспорва, поради това, че праводателя не е бил собственик на прехвърления гараж.Твърди също, че описания в нотариалния акт гараж не е идентичен с ползвания от ответницата. В подкрепа на становищата си страните са представили писмени доказателства, ангажирани са и свидетелски показания. С нотариален акт за продажба на недвижим имот №••, том ІІІ, рег. №••••, дело №60 от 2005г., вписан вх.рег.№4262/29.12.2005г., акт №172, том ХV, дело №3426/05г. парт. Книга 14022, стр.17550, СВ при КнРС е удостоверен договор за покупко – продажба на недвижим имот, съгласно който „•••••• „ АД – в несъстоятелност чрез синдика Б. Б. продава на В. Г. Н. правото на собственост, на гаражи с номера №•, №•, №•, №•, №•, №•, №••, всеки с площ от 10 кв.м., находящи се в гр.К., ул.“•••••••••••“№•, при посочени в нотариалния акт граници и съседи, от които за гараж №•• – гараж №• и гараж №••, ведно с принадлежащото на тези гаражи право на строеж върху упи •••, в кв.••• по плана на гр.Кюстендил, за общата сума 14 000 лв.С удостоверение изх.№ УТ-23-570/18.04.2003г издадено от Главния архитект на Община Кюстендил се установява, че сградите, с предназначение гаражи, изградени в поземлен имот с идентификатор •••••.•••.•••• КККР на гр.Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, отговарят по местоположение на гаражите, изградени в УПИ •••-„Комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи, полуподземни и надземни“ в кв.184 по действащия план за регулация, одобрен със Заповед №925/02.06.1993г., като са посочени съответстващите на описаните в акт №172, том ХV, дело 3426, вх. Рег.№4262 от 29.12.2005г. гаражи и идентификатори, за гараж №10 – 41112.503.16. Сграда с идентификатор •••••.•••.••, гараж е отразен на скица №15- 469154-02.05.2023г., разположен между сгради с идентификатори 15 и 17, на ул.“••••••••••“№•, при възходящ ред на номерацията от дясно наляво.Улица „••••••••••“ на скицата е отразена находяща се под гаражите, в ляво от гаражите с лице към скицата е отразена фигура означена с №1251( упи с две постройки в същия 1, 2) а в дясно от гаражите, част от фигура, означена с номер 1248. На скицата не е отразен достъп до гаражите от ул.“••••••••••••••“.Ищецът е доказал, че гаражът е деклариран, като принадлежащ му съгласно удостоверение за декларирани данни Община Кюстендил, изх.№УДО02025/05.07.2023г., както, че за сграда на адрес, гр.К., ул.“•••••••••••“№• е заплатена сума, за данъци и такса битови отпадъци – 109.83 лв.Представено е и уведомление изх.№24-18678-16.06.2023г, АГКК доказващо, че Н. е уведомен за допуснато изменение в Кадастралния регистър на недвижимите имоти, изразяващо се във вписване на данни за собственик и документ, удостоверяващ правото на собственост на горецитираната сграда с идентификатор ••••.•••.••••.•• на С. А. М., нот. акт №66, том 17, вх. Рег. №4237, дело №2375/01.11.2023г. и В. Г. Н., нот. акт №172, том 15, вх.рег. №4262, дело 3426/29.12.2005г., издаден от служба по вписванията. Ответницата е доказала, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №36, том ІІІ, рег.№5538, нот. дело №387/2022г. е призната за собственик, на основание давностно владение по отношение на сграда с идентификатор 41112.503.1247.16, съгласно КККР на гр.К., одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.К., п.к••••, ул.“•••••••••••“№•, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1247, с площ 15 кв.м., на 1 етаж, предназначение: гараж, при граници и сградата: дворно място на поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••••, сграда с идентификатор •••••.•••.••••.••, сграда с идентификатор •••••.•••.••••.••, поземлен имот с идентификатор •••••.•••.••••. Представена е и сочената Заповед № 929 от 12.12.2005г., издадена от Кюстендилския районен съд, в производство по чл.126ж, ал.2 ГПК, съгласно която се заповядва да бъде възстановено ползването на „•••••••“ АД – в несъстоятелност, с.Г. върху: гараж №••, находящ се в гр.К., ул.“••••••••••“№•, а лицето срещу което е насочено искането В. Т. М., от гр.К., ул.“••••••••••••••“№№••, бл.••, ет.•, ап.••е осъдено да заплати по сметка на съда държавна такса. На л.38-л.46 от делото са приложени материалите, във връзка с издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, молба декларация С. М., рег.№00-214/04.10.2022г., удостоверение Областен управител, област с адмц-р Кюстендил, относно съставен акт за държавна собственост №151/17.03.2000г. на ИД на АГКК, Акт №151 /17.03.2000г., съставен на основание чл.148, ал.1 ППЗДС, относно гаражи – 16 бр., застр. пл.261 кв.м., монол. Констр. 1 етаж, год. на постр.1993( незавършено строителство), находящи се в гр.К., на ул.“••••••••••“, парцел ІІІ, кв.184, при граници: от изток – парцел ІV-4469, кв.•••, от юг- ул.“••••••••••“, от запад – парцел ІІ-4433, кв.•••, от север – блок •••.-••, в парцел •••, кв.••• Протокол от 01.11.2022г. за обстоятелствена проверка, скица №15-1116013- 27.09.2022г., издадения нотариален акт, молба с изх.№461/01.11.2022г. На л.59 - л.305 от делото са приложени, представените по искане на ответницата М., материалите, като част от доказателство за собствеността на праводателя на ищеца върху процесния гараж, цялото досие по съставяне на АКТ за частна държавна собственост №151/17.03.2000г., с който на основание чл.148, ал.1 ППЗДС(отм), са посочени, като включени в капитала на „•••••••“ ЕАД – К., 16бр. гаражи, застр. площ 261 к., монол. конструкция, год.построяване 1993г.( незавършено строителство), сред които: писмо 08.01.904/21.10.98г. „•••••••“ ЕАД – Областен упр-л Кюстендил, удостоверение №2165/05.06.1993г. ПК- Кюстендил, относно липсващи претенции и имуществени искове от собственици на землище с.П., с.Г., с.Г. и с.К..С., решение 15.09.1993г., ф.д.І-38/1989г КнОС, за преобразуване на ДФ“•••••••“-К. в ЕАД „••••••• „ ЕАД – К., с предмет на дейност: добив и преработка на оловно – цинкови руди и експлотационно проучване, с капитал 750 834 000 лв, разпределени в 750 834 акции по 1000 лв, разпореждане №21/20.04.1983г. МС, за преобразуване на държавни фирми по приложение №1, в еднолични дружества с ограничена отговорност с държавно имущество, съгласно Приложение №2-6, еднолични акционерни дружества с държавно имущество, съгласно Приложение №7-10, като препис удостоверен от Началник отдел“Обща канцелария“, извлечения от Приложение №3, Приложение №1 и Приложение №8, Приложение 2, Приложение 4, Приложение 7, 9 и 10, решение( представеното ксерокопие не е в пълнота, като липсва част от титула на съдебния акт) от 19.04.1989г.-, по ф.д.№І- 38/89г., регистрира в регистъра на държавни фирми и обществени организации, КнОС държавна фирма“•••••••“, със седалище К., с предмет на дейност: добив и обогатяване на оловно- цинкови руди и геологопроучвателна дейност, с уставен фонд 35 757 000 лв, с временно управляващ фирмата инж.И. К. К.; удостоверение изх.№26-0-40/20.10.1998г. в което Община Кюстендил, отдел ОС удостоверява, че са изградени от „•••••••“ ЕАД, сгради, сред които гаражи, бул.“••••••••••••••“-••, за които няма съставени актове за държавна собственост, писмо изх.№26-00- 62/15.11.1999г. до Областна управа – Кюстендил с искане за актуване на недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на „•••••••“ ЕАД, Анализ на правното състояние на "••••••••" ЕАД, , Протокол 24.08.1967г., препис – извлечение сметка №207 „••••••••“ ЕАД, януари 1999 гаражи, извлечение сметка №207 гаражи балансова стойност към 30.11.1999г. на ул.“••••••••••“ до бл.14, писмо изх.№26-00-62/10.12.1999г. Община Кюстендил – Областен управител – Кюстендил, във връзка с искане за издаване на АДС за обект гаражи на ул."•••••••••••", справка за СМР от ГУСВ – 1993-1994г. - ниско тяло с гаражи, акт №3547 /07.12.1993г. ДС ниско тяло към жил. блок ППП-14, Заповед Министър № РД-21-51/16.05.1994г., разрешение за продажба „ниско тяло жилищен блок ППП-14“, кв.184 по плана на гр.К., находящ се на ул.“••••••••••••••“№••, площ 250 кв.м., ІІ етаж, построено 1992г., по реда на чл.18, ал.2 от Правилника за реда и упражняване правата на собственост на Държавата в предприятията при спазване разпоредбите на ЗППДОП, писмо рег.№160/22.06.1994г. „Първа Частна Банка“ АД, Договор за наем от 18.03.1993г. ДФ „•••••••“ и „Първа частна банка А.Д.“, касае предоставено за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се на ул.“•••••••••••••“- „ниско тяло към ППП-14“, състоящо се от сграда с разгъната застроена площ 947 кв.м., приземен етаж, партер, един етаж, тераса и четири високи гаража, както паркинг и околосградна площ, писмо Управление „Приватизация“, „Отдел „Реализация на приватизационни проекти 3“ – Областен управител – Кюстендил, решение на КнОС от 19.01.2000г. по ф.д.№І-38/1989г., писмо Областен управител – ИД „•••••••“ ЕАД, Заповед изх.№ РД-17-01/10.01.2000г. на основание чл.192, ал.1, чл.221, т.1 и 2 от ТЗ, във вр. с чл.10 и чл.15 т.1 и 2 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, Постановление №53/15.03.1993г. за изменение и допълнение на Наредба за държавните имоти, писмо „•••••••• „ ЕАД – К.– Областен упр-л Кюстендил - искане за издаване на АДС за обект "гаражи", на ул."••••• ••••••", оценка на посочения в инвертарна книга по сметка 201 терен, - площ 4776 кв.м., справка за обект „гаражи „ на ул.“•••••• •••••, 16.03.2000г., 1бр.х21.70 кв.м., 2 бр.х 20.80 кв.м., 2 бр.х 17.60 кв.м., 2 бр.х 15.10 кв.м., 6 бр. х 14.60 кв.м., 3 бр.х 14.90 кв.м., изготвена от Т.Л., извлечение инвентарна книга 31.01.2000г. – полуподземни гаражи ул.“••••••••••••“ 4, 776 кв.м, балансова стойност 30.12.1999г.актове за държавна собственост №1320, 1321, 1322, 1323, 1324, 1325, 1326, 1327, 1328, 1329, съставени на основание пар.85 ЗПИНМ (отм), анализ на правно състояние на „Осогово“ ЕАД, разпореждане №26/18.05.1979г. МС НРБ – образувано, считано от 01.06.1979г.- Миннообогатително стопанско предприятие „Осогово“ – с подписи на Председател на Министерски съвет, Зам- пр-л Министерски съвет, Членове на Бюрото на Министерски съвет, главен секретар на Министерски съвет, съветник – юрист, началник управление. Съдът не намира за необходимо да посочва останалите намиращи се в делото документи, тъй като в тях липсват записи касаещи гаражи. По делото са разпитани свидетели Г. Г., Р. М., Е. В., М. Й. и А. Д.. Свид Г. Г. е приятел на ищеца, от него знае, че има някакви гаражи от мина“ ••••••••“, в които се били нанесли някакви хора.В. споделил с него, че е канил С. да напусне имота.Въпросните гаражи, за които свидетеля знае от 7-8 години се намират на ул.“•••••••••••“.Не познава С. М., от В. знае, че тя се била нанесла в гараж, а В. я канил да го напусне.Минавал е покрай гаражите, не знае точно колко гаража притежава В..Виждал е два гаража върху единия от които има постройка. Свид.Р. М. преди пет месеца купил от В. – В. гаражи, в гр.К. на ул.“••••••••••••“.Знае, че В. притежава за тези гаражи нотариален акт от 2005г. от „••••••••“ ЕАД.От пет месеца познава С. М., знае че В. е канил С. да освободи имота.Свидетелят също е разговарял с нея за да освободи гаража.Като работник в снабдяването знае, че тези гаражи са на М., били складове, разни метали и разни други съоражения.Когато почнал да ползва гаражите, тя паркирала колата си малко странно, налагало й се да и се обажда, да я премести.Един ден когато му се обадила разбрал за дела между тях, дори му казала „ да каже на В. да пие една чаша студена вода и да спрат да дават пари по съдилища“.Свидетелят купил 5 бр. гаражи, спорния гараж е съседен на единия от тези който той бил купил.Не могъл да купи този гараж, защото разбрали за констативен нотариален акт от 2022г.Колата на С. стои отвън, пред гаража, за който тя казвала, че са полага на нейния баща, който е работил в мината.Свидетелят също е работил в мината, до 2002г., не знае какво се е случило там, пенсионер е.Гаражите според свидетеля са самостоятелно изградени, не са към жилищния блок.Гаражите бил купил през м.юни на текущата година – 2023г.Не живее в К. В тези гаражи, докато работел в мината, били складове, разни метали и други съоражения имало в тях. Свид.Е. В., разказва, че откакто познава ответницата и нейният съпруг, от 20 години, знае, че има гараж, към нейния блок.Нейният гараж е обграден от други гаражи, отляво и отдясно, .Два пъти е влизала в гаража, за някакво колело, съпругът на М. бил напомпал гумите й, оставяли ски в гаража..Свидетелката също била ползвала този гараж, докато съпругът и бил жив, преди 15 години, не знае да са имали проблеми с този гараж, виждала е колата й която слага пред гаража.Колата не се паркира в гаража, свидетелката не знае по каква причина.Свидетелката живее на ул.“•••••••••“, когато са ходили на ски са взимали разни неща от гаража, предполага, че гаража е с площ 15 кв.м., имало туби от масла и антифриз, помпа за помпане на гума.В гаража са оставяли ски, преди около 15 години.Не знае кога е започнало ползването на гаража, познават се от 20 години.Не знае за отправяна покана да освободи гаража. Свид.М. Й., се познава с ответницата от 10 години, откакто се познават знае, че има гараж, над съда, виждала е гаража, около 15 кв.м., в него С. държи консумативи за колата.Свидетелката е клиент на С., ходи при нея на фризьор, а нейният съпруг бил учител по английски в ••••••••••••• на нейната внучка.Знае, че има редица от гаражи, нейният гараж бил с номер 16.Знае, че С. има кола, която се паркира в гаража, както и извън гаража.Не е чувала друг да ползва нейният гараж, не знае за спорове във връзка с ползването на гаража.Номерът на гаража според свидетелката е на циментова страна.Изслушана във въззивното производство свидетелката допълнително уточнява, че гаражът се намира в близост до блока в който се намира тяхното жилище, на гърба на блока са разположени гаражи в редица.Отгоре има бетонна плоча и от горната улица достъп.Свидетелката е ходила преди 2 години, за да вземе багаж.Багажът не бил от гаража, но С. и показала гаража, като и казала, че имат спор с някакъв съсед, казала и номера на гаража 16.Казва, че е ходила да свидетелства по повод издаване на нотариален акт.Виждала е как си паркира колата в гаража, да взима вещи от него.Знае за ползване на гаража от 7-8 години. Познават се от 2014г. даже преди това, от С. е чувала, че гаража е наследен, след като баща й работил в мината, така са им дали гаража, останала като наследство после се снабдили с документ за собственост.Познанството им започнало по повод извършваните от С. фризьорски услуги и от Първо училище, така свидетелката започнала да посещава жилището на ул.“••••••••••••••“ и гаража.Гаражът и бил показан от С. по повод спор със съсед.В този гараж са принадлежностите им за зимен спорт, свидетелката е видяла гаража отворен, С. щяла да си вкара колата в гаража – свидетелката е видяла един път С. да си прибира колата в гаража, не е правила други проверки на гаража.Когато е ходила на гости у тях е видяла гаража, но това не е същия случай когато С. и показала гаража.Не е посещавала много често жилището и гаража, за последен път е ходила преди 2 години.Когато е ходила у С. е виждала автомобила паркиран пред гаража, веднъж и показала, че там са зимни принадлежности от гаража, туби, разни неща, но не е правила оглед какво държи в гаража.Не знае от коя година е номерацията му, ходила е преди две години, не знае дали преди това е имало номерация на гаража.Има гаражи от двете страни, на една редица, зад блока, третия отляво надясно. Гаражът е трети мисли, отляво надясно в редицата от гаражи, отдясно на гаража е блока, иначе гаражът е третия гараж отляво надясно.Не знае дали е боядисвано, каква е бравата, не е чувала за разбит гараж.Знае, че С. има и скица и нотариален акт.Не е разбрала от посещението при нотариуса, че има документ за държавна собственост.От С. е чула, че гаража е 15 кв.м., не е оглеждала гаража.Когато гаража е бил отворен е видяла какво има вътре.Гостувала е на С., не всеки месец, през няколко месеца.В тези случаи когато е била на гости, не е засичала С. до гаража.Не знае каква кола има, мисли, че автомобила е сив на цвят.В редицата гаражи са повече от 5-6 гаража.Не знае защо е с номер 16, преди три години не е виждала дали има номер.Съпругът на С. е по- възрастен с повече от 10 години. Свид.А. Д. разказва, че се познава със С. от 1990г., познава нейният съпруг В., който бил преподавател на свидетелката, също приятел на нейният баща, познават се покрай риболова.Събирали са се на партита нейният баща, В., така опознала и С..В по – късните години станали и по близки, като клиентка на С., която е фризьорка.Ходила е с нейният съпруг за да вземат ски от гаража, тогава нейната дъщеря била малка, не си спомня много, определя местоположението на гаража зад блока, на ул.“•••••••••••••••“, блока в който се намира тяхното жилище, ходила е да взима ски от него, Случило се след 2011-2012г., детето и било малко.Преди 2012г. не е посещавала дома и гаража им по никакъв повод.Живее на ул.“••••••••••“, не в съседство.Знае, че в този гараж държат различни неща – лични, свързани с автомобила им.Минавйки покрай блока не е с впечатление, че някой друг влиза в гаража.С. и казала номера на гаража, при разпита във въззивното производство, свидетелката не си спомня за номера.Не знае дали като е ходила е виждала табела на гаража с номер.Не знае какъв автомобил има С., знае, че шофира но не е виждала да кара автомобил.Не знае как е боядисан гаража, не е влизала в него, само веднъж го е виждала отворен.Доколкото си спомня има нотариален акт за гаража, знае от С., че е строен отдавна, от някакви военни, не знае съпругът и да е гонен от мината, не знае за ремонти на бравата, да е сменяна.Прави разлика между владение, ползване и държане, разбира владението като притежание.Не познава ищеца, не знае дали е разбиван гаража.Представите й за съществуването на блока са от детските и години, но не може да определи кога са се появили гаражите – построени.Не знае колко гаража има, мисли, че са повече от 5.С. и казала, кой е номера на гаража 16.Свидетелката казва, че от С. е чувала, че ползва гаража, че шофира и паркира колата в гаража, не е виждала С. да паркира колата си в гаража.Разпитана пред Районния съд свидетелката е споделила същите обстоятелства относно познанството на нейният баща и съпругът на ответницата, за нейното познанство с ответницата.Казала е, че заедно със съпруга на ответницата е ходила, за да вземе ски от гаража, малък, с площ 15 кв.м, сред други гаражи.Няма сграда върху гаража.Мисли, че гаражът е с номер ••, спомените са и отдавна от 90-те години, в по – скоро време 2010, 2020г.Казала, е че знае че С. държи автомобила си и някакви автомобилни материали.Не е виждала други хора да внасят вещи, да ползват гаража, минава поне веднъж в годината оттам, никой не влиза в гаража.Мисли, че гаражите са построени преди 23 години, а преди С. да почне да ги ползва, ползвал ги съпругът й, който карал мисли трабнат или нещо подобно.Не знае за претенции на друг към гаража.Съпругът на ответницата ползвал гаража, имал •••••••. Веднъж придобито правото на собственост, би било загубено ако собственикът се откаже от правото си на собственост или ако друг го придобие, разбира се по допустим от закона начин- чл.99 ЗС, защото му е прехвърлено от ищците, както е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК -след отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при приращението по чл. 92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21, ал. 1 СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия съпруг, но вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното право - при първата на земята, а при втората - на единия съпруг. Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, но за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Съгласно чл.81 ЗС – с изгубването на владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва, чл.82 предвижда, че владелецът може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател, а чл.83 указва, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.Съгласно чл.116 ЗС, давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а според ал.2 държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.Съгласно чл.69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на В, т.2 се приема, че когато придобиваната давност е започнала и е изтекла през време на брака, следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху имота.Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобиваната давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от значение е моментът на придобиването на имота. Както бе посочено, владението изисква фактическо присъствие в недвижимия имот, което следва да е непрекъснато в продължение на 10 години.Факта на физическо присъствие в имота предполага физически въздействия от владелеца спрямо имота – активно въздействие, което е видимо и разбираемо за неограничен кръг от лица в това число и собственика.Цялото му поведение не трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическа власт за себе си. В случая доколкото се обсъжда владение по отношение на гараж, такива действия биха могли да бъдат – ползване на гаража по предназначение, действия свързани с необходими ремонти и подобрения в гаража– от всякакво естество( подмяна на входна врата, смяна на подови настилки и стенни покрития, подменя на осветителни системи и пр), действия по почистване на помещението, не може да се изключи и ползването на гаража като складово помещение – свързани с достъп до помещението и едновременно с това и видими за околните и собственика.За разлика от собственика който не е длъжен непрекъснато да демонстрира фактическата си власт върху веща то осъществяваната от владелеца следва да е видима за околните.При доказаност на фактическата власт на основание чл.69 ЗС намерението за своене се предполага, ако не бъдат събрани доказателства сочещи, че вещта се държи за другиго. Като има предвид изложеното и с оглед свидетелските показания на които се основават възраженията на ответницата по предявения иск, предвид доводите в жалбата съдът намира, че ответницата не е ангажирала доказателства, за осъществявана от 1990г. фактическа власт.Само свидетелката Д. споменава за спомени в този период, от 90-те години, но при изслушването й във въззивното производство свидетелката уточнява, че е виждала починалият съпруг на ответницата, през 2011-2012г. да държи ски в гаража, когато е ходила да вземе ски от гаража, когато е видяла и самия гараж, зад блока на ул.“•••••••••••••“, блока в който се намира тяхното жилище, сред други гаражи, повече от 5.Не може да определи кога са построени гаражите и е категорична, че преди 2012г. не е посещавала дома и гаража им.В първоинстанционното производство казва, че съпругът на С. е паркирал своя автомобил „••••••• „ в гаража, не знае какъв автомобил има С., за който в първоинстанционното производство е казала, че държи в гаража, и не сочи никакви други факти, като възприятия за ползване на гаража от 90-те години.Следва да се има предвид, че до 1996г. ( ДВ бр.33/18.04.1996г) и преобразуване на предприятието в Търговско дружество, е действала забрана за придобиване на право на собственост върху имущество, което представлява държавна собственост съгласно чл.86 ЗС - Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Според отразеното в АЧД №151/17.03.2000г. година на построяване на гаражите 1993г. По делото не е представен, акт за сключен граждански брак – документ, който на основание чл. 34, ал.1 ЗГрР представлява доказателство за съществуващ брак, но спор между страните, за това, че соченото от свидетелите лице и посочено в представената Заповед №929/12.12.2005 г. издадена от Кюстендилския районен съд, на основание чл.126ж, ал.2 ГПК, по молба на праводателя на ищеца в производството, с която е постановено да бъде възстановено ползването на „••••••••“ АД – в несъстоятелност върху гараж №••, находящ се в гр.К., ул.“••••••••••••“№• е съпруг на ответницата. По делото не е представен акт за смъртта на съпруга на ответницата, свид.А. Д. сочи 2020-2021г., но категорично е установено, че края на 2005г. по молба на праводателя на ищеца са били предприети действия за отстраняването му от гаража, за който се сочи, че му е бил предоставен за ползване.Няма твърдения и доказателства, заповедта да е била изпълнена доброволно или със съдействието на органите на полицията или от кмета.Известно време след това в края на месеца гаражът е продаден на ищеца. Около 2008г. съпруга на ответницата, държал свои вещи в гараж - взимал вещи от гараж в присъствие на свид.Е. В.В гаража е имало туби, помпа за помпане на гуми, взимали са ски оттам.Гаражът бил към блока в който е жилището на С..В същото време автомобила на страните е паркиран извън гаража.Гаражът е описан от свидетелката, като състоящ се от 15 кв.м.В периода 2001- 2012г. свид.А. Д. е вземала ски от съпруга на ответницата, ските се намирали в гараж, , намиращ се сред други гаражи, повече от 5, зад блока, на ул.“•••••••••••••“, в който се намира тяхното жилище.За периода след запознанството с ответницата през 2014г., свид.М. Й. е виждала ответницата да паркира автомобила си, в гаража, също е видяла техни вещи, зимни принадлежности, туби, разни неща.Преди около 2 години т.е през 2022г., гаражът, с номер 16 и бил показан от ответницата, която и съобщила за спор със съсед.Гаражът не е долепен до блока, на гърба на блока, в който се намира тяхното жилище, а входа е откъм ил.“•••••••••••••••• “.Отгоре има бетонна плоча, и достъп от горната улица но не знае как се казва тази улица.Виждала е автомобила паркиран пред гаража.Свидетелите имат преки възприятия за осъществявана от семейството фактическа власт по отношение на гараж, с местонахождение съответстващо на процесния гараж и с такава площ. След като се установи, че гаражът е бил във фактическа власт на съпруга на ответницата през 2008 и 2012г., в последствие след 2014г. и през 2022г. в помещението са държани принадлежащи на съпрузите вещи, достъп до същото е осигурен от починалия съпруг и ответницата, и липсват доказателства гаражът да не се е заключвал, то изводът за осъществено давностно владение, по силата на което ответницата е придобила право на собственост върху помещението следва да се приеме за обоснован.Както бе посочено, за да възникне право на собственост на основание владение върху недвижима вещ, необходимо е да е доказано осъществяването на непрекъсната фактическа власт върху вещта, за срок от 10 години, като при доказаност на фактическата власт, на основание чл.69 ЗС се предполага намерение за своене.Едновременно с разпоредбата на чл.83 ЗС се признава за доказано владение и в промеждутъка, за лицето доказало, че е владяло в различни периоди – съгласно чл.83 ЗС, което показва, че владението има проявление и във времето. С Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК е прието, че Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, а с Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК е прието, че съгласно чл. 83 ЗС който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното. Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС изрично предвижда, че давността се прекъсва с изгубване на владението в продължение на повече от шест месеца.Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на собственика върху имота. След като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот, предполага се до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятствува възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или да бъде осъществено такова действие, което има за последица отстраняване на владелеца от имота.Ясно е, че владението се характеризира и със своето проявление във времето.В случая най късно през 2008г, след заповедта по чл.126ж от 2005г., семейството е било установило непосредствена фактическа власт върху процесния гараж, видимо за собственика и станало достояние и на трети лица, те са имали достъп до гаража, в който са държали свои вещи, като не се твърди и не се установява, помещението да не е заключвано. През 2012г. владението е продължавало, също е продължавало и за период след 2014г. откогато е познанството на свид.М. Й. с ответницата, която е виждала ответницата да паркира автомобила си в гаража.През 2022г.( 2 години преди изслушване в с.з.) и преди предявяване на иска 12.07.2023г. свидетелката също е виждала, зимни принадлежности, туби и други неща в гаража, показани и от ответницата.От събраните доказателства липсват такива от които да се направи извод, че презумпцията по чл.69 ЗС е опровергана.В отсъствие на доказателства в промеждутъка за времето от 2008 до 2011г. и от 2012 до 2022г., владението да е било прекъснато, поради отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца, както е предвидено в чл.81 ЗС, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство или с предприемане на действия за принудително изпълнение, както е предвидено в чл.116 ЗЗД приложим на основание чл.84 ЗС, то следва извод, че е налице владение в срок, надхвърлящ необходимия от 10 години за придобиване правото на собственост върху гаража на основание давностно владение.В този смисъл гаражът е придобит от съпрузите на основание давностно владение още през 2018г.Доколкото към момента ответницата се намира в гаража, то това е в качеството и на собственик, удостоверено и с представения констативен нотариален акт.Съгласно съставения през 2000г. АДС - на основание чл.148, ал.2 ПЗДС ( отм) съставят се актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество, а според ал.2 въз основа на акта за държавна собственост по ал.1 едноличните търговски дружества с държавно имущество могат да се снабдят с нотариален акт за собственост и предвид разпоредбата на чл.17а ЗППДОП (отм), предвиждаща, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта за преобразуване, се предоставя в собственост на тези дружества, следва де се приеме, че не съществува законова забрана за придобиване на гаража по давност, за който не се установява да представлява Публична държавна или Общинска собственост – чл.7 ЗДС, чл.7 ЗОбС.Съгласно решение №170 от 11.04.2012г. на ВКС по гр.д.№961/2011г., № г.о, ГК – заявяването на претенция по чл.126ж ГПК(отм), свързана с молба до районния съд за възстановяване на владение по админстративен ред, когато лицето е било лишено от владението на недвижим имот по насилствен или скрит начин, не се обхваща от действията за прекъсване на давността.Дори при по- широко тълкуване на закона, това да би представлявало действие на принудително изпълнение, то касае прекъсване на владение от 2005г.Освен това както бе посочено не се доказа, заповедта да е изпълнена а на основание чл.117 ЗЗД, приложима с оглед разпоредбата на чл.84 ЗС, с прекъсването на давността започва да тече нова давност.От показанията на посочените от жалбоподателя свидетели не се установяват действия по прекъсване на давността от предвидените в закона.Покани от ищеца до ответницата да напусне гаража, за което свидетелстват лицата Г. Г. и Р. М. нямат прекъсващо за давността действие, освен това доколкото са отправени такива покани то това е станало около година преди делото, а както бе посочено давността е изтекла по отношение на ответницата още през 2018г. Доколкото в коментираната заповед се сочи, че гаражът е бил предоставен за ползване на ответника, то около две седмици след издаване на Заповедта е бил сключен Договорът за продажба на който ищецът се позовава, ищецът не твърди, че е постигнал съгласие с ответника да ползва гаража, условията при които е предоставил гаража за ползване, за да се разсъждава дали фактическата власт е осъществявана, на основание съществуваща уговорка за ползване на гаража -с Договор за наем, Заем за послужване или на друго основание.За периода от 29.12.2005г. до 2023г. и след издаване на заповедта са изминали 18 години, и не се установява през това време по някакъв начин собственика да е осъществил някакви действия във връзка със стопанисване, за поддръжка, по подмяна на врати, брави и пр. да е отнето владението и по този начин прекъснато. Липсата на спор между страните за това, че през 2005г. съпругът на ответницата е бил във владение на гараж, находящ се в гр.К., на ул.“••••••••••“, гараж №••, същият който се ползва от ответницата и към момента, свидетелски показания сочещи, че семейството е осъществявало фактическа власт върху помещение, гараж, намиращо се зад блока, в който е тяхното жилище и отсъствие на доказателства, сочещи, че възприятията им касаят друго помещение, дават на съда основание да кредитира свидетелските показания.Фактът, че свидетелите нямат подробни възприятия за стенни покрития, за вида и състоянието на поставената брава, за начина по който брава изглежда не дават основание за игнориране на показанията им.Доколкото свидетелката Д., не може да посочи номера на гаража, който е посочила в първоинстанционното производство и едновременно с това заявява, че номерът е бил споменат от ответницата, то съдът не намира основание да изключи напълно показанията й, които са в съответствие и с показанията на другите свидетели установяващи фактическа власт на ответницата в гаража, по друго време.Същевременно не се споменава за метал, други съоражения, каквито са били складирани в гаражите според свид.Р. М., от показанията на който и показанията на свид.Г. Г. не се установява нито някакво владение на гаража от ищеца в периода нито пък осъществени действия по прекъсване на давността. В тази връзка следва да се отбележи, че в противовес на възраженията на ответницата, че гаражът придобит от ищеца не е идентичен с този който тя владее, са данните от посочените в нотариален акт за продажба №60, том ІІІ, рег.№5698, дело 60/2005г., Акт за частна държавна собственост №151/17.03.2000г., МРРБ гаражи са били отразени, като част от притежаваните от дружеството ДМА – извлечение сметка 207 – л.115 от д, извлечение от инвентарна книга стр.117 от д.Ответницата не е ангажирала доказателства и не твърди, че липсва идентичност между упи ІІІ, кв.184 по плана на гр.Кюстендил и имот 41112.503.1247, а доколкото посочената в нотариален акт №60, том ІІІ, рег.№5698, н.д.№60/2005г. площ на гаражи е по – малка от площта на процесния имот, то това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за основателност на възражението й в отсъствие на доказателства за наличен гараж с площ 10 кв.м., в редицата от гаражи и удостоверение издадено от главния архитект на Община Кюстендил, с което в съответствие с правомощията на главния архитект, съгласно чл.5 от ЗУТ е удостоверена идентичност гаражите, посочени в Нотариалния акт и по конкретно гараж №10 и гараж с идентификатор 41112.503.1247.16. С оглед на изложеното обжалваното решение правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да бъдат присъдени разноски и за въззивното производство, които съдът определя на 400.00 лв, за платено адв.възнаграждение.Съдът не намира основание за намаляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, определено на минимума съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при предвиден към момента на Договора за правна помощ размер за вещни спорове минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение - 1500.00 лв. Водим от горното съдът