Решение № 4428 от 20.11.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 662/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Г.- Началник в сектор „охранителна полиция“ при ОДМВР Пазарджик против решение 124 от 24.03.24 г. по АНД 1569/23 г. по описа на РС Пазарджик. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Постъпило е писмено становище. За ответника, редовно призовани, не се явява представител. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик счита жалбата за основателна. Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, която касационния съд споделя и не намира причина да преповтаря. Районният съд е приел за доказано извършването на нарушение по чл. 137а ал.1 от ЗДвП, но е отменил наказателното постановление, позовавайки се на хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ал.7 от ЗАНН. Правният спор се концентрира около обстоятелството, разкриват ли белезите на анализирания казус характеристиките на чл. 28 ал.7 от ЗАНН и може ли тази норма да се приложи за извършено нарушение по ЗДвП. Въпреки разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, всяко нарушение, без значение от предвиденото в специален закон, подлежи на преценка дали e маловажно или не, като това е проявление на основните конституционно защитени принципи на правото на достъп до съд, гарантирано с чл. 31 ал.4 от КРБ и на правото на защита по чл. 56 от КРБ. Само за пълнота ще се отбележи, че е отправено искане до Конституционния съд за обявяване на нормата на чл. 189з от ЗДвП за противоконституционна и е образувано конституционно дело № 29/24 г., което е допуснато за разглеждане, но по което още липсва произнасяне. Безспорно е, че настоящия казус разкрива белезите на „маловажен случай“, предвид здравословното състояние и възрастта на жалбоподателя, а и констатираната липса на предходни тежки нарушения на ЗДвП през дългия му шофьорски стаж. Въззивното решение е добре обосновано и настоящия състав препраща към мотивите му в тази част- чл. 221 ал.2 от АПК. Като краен се налага изводът, че при разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът