Решение № 1874 от 26.10.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 662/2023 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) е образувано по жалба на Д. И. С. от [населено място] срещу решение от 12.05.2023 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” – [община], потвърдено с Решение № 5 от 07.06.2023 г. на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” – [област]. Жалбата с искане за отмяна на оспореното решение е поддържана и в хода на производството чрез пълномощник по съображения, че компетентният орган неправилно е определил датата на прекратяване на регистрацията на жалбоподателя като безработен – 25.04.2023 г., на която дата е влязло в сила съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с НАП. Жалбоподателят е бил допуснат до работа на 11.05.2023 г. и това е датата, от която следва да бъде прекратена регистрацията му като безработен съгласно чл. 20, ал. 3, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата, като е подчертал, че съгласно чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ регистрацията се прекратява в момента на настъпване на обстоятелството – издаване на решение на ВАС, въз основа на което жалбоподателят е възстановен на работа. В хода на производството са събрани писмени доказателства и въз основа на техния анализ съдът прие следното от фактическа страна: Безспорно жалбоподателят е бил регистриран като безработен от 18.05.2022 г. – заявление-декларация № 10041558 от същата дата (л. 15). На 12.05.2023 г. е подал заявление-декларация за прекратяване на регистрацията (л. 16), към което е приложил съдебно решение от 25.04.2023 г. по адм.д. № 285/2023 г. на Върховен административен съд (л. 20). С последното е оставено в сила Решение № 1608 от 10.10.2022 г. по адм.д. № 352/2022 г. на Административен съд – [област], с което са отменени Заповед № З-ЦУ-404 от 21.03.2022 г. и Заповед № 1200 от 25.03.2022 г., на изпълнителния директор на НАП, с които е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност в НАП (л. 23). На 11.05.2023 г. е издадена заповед за назначаване на жалбоподателя на държавна служба (л. 17), считано от 11.05.2023 г., на която дата е встъпил в длъжност „инспектор по приходите” в ГКПП – МГ – [област], Оперативни дейности, ГДФК, ЦУ на НАП (акт за стъпване в длъжност на л. 19). Във връзка със заявлението от 12.05.2023 г., с решение от 12.05.2023 г. директорът на Дирекция „Бюро по труда” – П. е прекратил регистрацията на жалбоподателя като безработен, считано от 25.04.2023 г. Решението е обжалвано пред директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта” – [област] относно началния момента на прекратяване на регистрацията (жалба от 26.05.2023 г. на л. 30), като с Решение № 5 от 07.06.2023 г. жалбата е отхвърлена (л. 13). Решение № 5/07.06.2023 г. е съобщено на жалбоподателя с писмо изх. № 10-08-1208 от 07.06.2023 г. (л. 47), връчено на 14.06.2023 г. (известие на л. 48). Подадената до съда жалба срещу решението на директора на Дирекция „Бюро по труда” – П. е регистрирана на 28.06.2023 г. според придружително писмо изх. № 30-08-09-23571 от 30.06.2023 г. (л. 1). При тези факти съдът прие следното от правна страна: Жалбата, по която е образувано съдебното производство, изхожда от заинтересовано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, доколкото регистрацията му като безработен е прекратена от по-ранна дата от тази, за която твърди, че следва да бъде прекратена. Спорът относно началния момента на прекратяване на регистрацията поражда нуждата от съдебното му разрешаване. Жалбата е постъпила в срока по чл. 149, ал. 1 вр. ал. 3 АПК, доколкото актът на директора на Дирекция „Бюро по труда” – П. е оспорен по административен ред. В този случай срокът за съдебното му обжалване се отчита от датата на съобщаване на решението на по-горестоящия административен орган по чл. 97, ал. 1 АПК – директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – [област], съгласно чл. 24, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, като на обжалване подлежи първоначалният административен акт, доколкото подадената срещу него по административен ред жалба е отхвърлена – чл. 98, ал. 2, изр. 2 АПК и чл. 21, ал. 2 ЗНЗ. Решението на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – [област] е съобщено на жалбоподателя на 14.06.2023 г. и жалбата до съда е подадена на 28.06.2023 г., насочена срещу решението на директора на „Бюро по труда“ – [община] – следователно е постъпила в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и отсъстват други процесуални пречки по чл. 159 АПК за разглеждането й по същество. По спорния между страните правен въпрос съдът прие следното: Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗНЗ възлага в компетентност на ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта издаването на решение за прекратяване на регистрацията на основанията по чл. 20 ЗНЗ. Правомощието конкретно е на директора на съответната Дирекция „Бюро по труда“ – чл. 16, ал. 1 от ППЗНЗ, в случая на директора на Дирекция „Бюро по труда“ – [община], с оглед териториалния обхват на дирекцията – т. 78 на приложение № 3 към чл. 26, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Самото решение е мотивирано по основния спорен въпрос за датата на прекратяване на регистрацията, като е посочено и правното основание – чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ, с оглед което и по формата му отсъстват основания за отмяна. Производството по издаване на решението по чл. 20, ал. 3 ЗНЗ е проведено въз основа на подаденото от жалбоподателя заявление за прекратяване на регистрацията му като безработен, с приложените към него документи, удостоверяващи възстановяването му на държавна служба, с оглед което фактите и обстоятелствата от значение за произнасянето на органа са изяснени. Въпрос на материална законосъобразност е интерпретацията им с решението. Спорът между страните е по материалната законосъобразност на решението по чл. 20, ал. 3 ЗНЗ, в която връзка правното основание за прекратяване на регистрацията на жалбоподателя като безработен е именно по т. 4. Съгласно чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ, регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 КСО, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 10 КСО, или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В случая жалбоподателят е възстановен на държавна служба, след като заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение с НАП е отменена с влязло в сила на 25.04.2023 г. съдебно решение (датата на постановяване на окончателното решение на Върховен административен съд). Възстановяването на работа „възражда“ служебното правоотношение – със съдебното решение за отмяна на прекратяването му се постановява неговото продължаване (мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 25.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГК), но само по себе си не е основание за прекратяване на регистрацията от датата на влизане в сила на съдебното решение. Кумулативно законът предпоставя лицето да е започнало работа и да е осигурено или да подлежи на осигуряване – чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ. В случая това е датата на встъпване на държавна служба – 11.05.2023 г. До тази дата само по себе си съдебното решение, влязло в сила на 25.04.2023 г., не е довело до промяна в статута на жалбоподателя на „безработен“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗНЗ – лице, което не работи, което търси работа и което има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията „Бюро по труда“. За периода от 25.04.2023 г. до 11.05.2023 г., на която дата жалбоподателят е встъпил в длъжност, реално не е работил и получавал трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски за всички осигурителни случаи по чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО. Времето, през което жалбоподателят е бил без работа поради уволнението, признато за незаконно от съда, се смята за осигурителен стаж, считано от датата на уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението (изтекъл в случая на 09.05.2023 г.), съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО, но осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – чл. 9, ал. 5 КСО. Затова и прекратяването на регистрацията по чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ следва де е от датата на встъпване в длъжност – 11.05.2023 г., а не от дата 25.04.2023 г., както е приел директорът на Дирекция „Бюро по труда“ – [община]. В този смисъл оспореното решение противоречи на материалния закон и следва да бъде отменено (чл. 146, т. 4 АПК). След отмяната му преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне по заявлението от 12.05.2023 г. в срока по чл. 57, ал. 1 АПК – чл. 173, ал. 3 и чл. 174 АПК. С оглед основателността на жалбата следва да бъде уважено и искането за разноски на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 АПК – за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 21, ал. 2 ЗНЗ, съдът