Решение № 451 от 7.11.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 525/2025 г.

с Присъда постановена по HOXД № 837/2020 г. по описа на POC ищецът изцяло е оправдан по всички обвинения, тъй като извършеното oт него и описано в обв. акт на ОП Pyce, не съставлява престъпление по смисъла на чл. 252, aл. 2 вр. ал.1 HK и по чл. 253, aл. 4 НК;

• че тази присъда е протестирана от Прокуратурата, по повод на което е образувано BHOXД № 242/2024 г. по oписа на BTAC, по което с Решение № 131/06.11.2024 г. съдът потвърдил оправдателната присъда, постановена от ОС Русе;

• че присъдата по HOXД № 837/2020 г. по описа на POC, с която ищецът изцяло е оправдан по всички обвинения е влязла в законна сила на 27.11.2024 г.;

• че след влизане в сила на Решение № 131/06.11.2024 г. е изпълнено разпореждането на съда за вдигане на наложените обезпечителни мерки - запори и възбрани на имущество, собственост на ищеца и семейството му.

Видно от приложените доказателства, по отношение на ищеца са взети и мерки по чл. 72 НПК, както следва: с Определение № 132/21.03.2012 г. по ЧНД 163/2012 г. на ОС Русе са наложени запори върху банковите сметки на ищеца в 4 банки, с Определение № 183/03.05.2012 г. по ЧНД 288/2012 г. на ОС Русе възбрана на 8 недв. имота, собственост на ищеца и съпругата му, а с Определение № 184/03.05.2012 г. по ЧНД 287/2012 г. на ОС Русе запори на 2 леки автомобила също СИО.

За установяване на търпените от ищеца болки и страдания от негова страна са ангажирани гласни доказателства.

Св. Т.В.М. – в граждански брак с ищеца от 1980 г. дава показания, че двамата и към 2012 г., и понастоящем живеят в гр. Русе, ул. „Згориград“ като стопанисват магазин за авточасти под блока им, в който и двамата работят. Свидетелства, че през м. март, 2012 г. голяма група цивилни лица нахлули рано сутринта в дома им. Половината от тях останали с мъжа й горе в жилището, а свидетелката с останалите слезли долу в магазина. По-късно узнала, че търсили пари и на двете места. Отвели съпруга й с автомобил като й се обадили да я уведомят, че е задържан за 72 часа. След изтичането им обаче не го освободили. Той останал в ареста и след това, където свидетелката го посещавала да му занесе вода и храна. Дава показания, че на ищеца му било много тежко, даже отказвал понякога тя да ходи, защото допълнително се разстройвал от това, че тя страда. Когато го освободили от ареста, той останал в дома им под домашен арест. Така престоял около 6-7 месеца. През този период бил в невъзможност да ходи да наглежда своите родители, както го правел преди ареста.

Случилото се с него ги сринало и през този период от време те си отишли един след друг твърде бързо. Ищецът успял да присъства само няколко часа на погребението. Това допълнително го съсипало, защото не могъл да ги погребе нормално. Свидетелства още, че до ареста нито съпругът й, нито някой друг член на семейството имал проблеми с полицията. Изнася данни, че до задържането му ищецът бил в добро здравословно състояние. След случилото се обаче започнал да вдига кръвно, имал главоболие. Престоят в ареста се отразил зле на психиката му. Наложило се да посети психиатър след като бил освободен от домашния арест като му изписали медикаментозно лечение.

Дава още показания, че се интересувала от това как се развиват нещата след ареста на съпруга й, разпитвала го, но той бил твърде лаконичен. Не искал твърде да говори, обяснявал й, че не е виновен за нищо. Свидетелства, че на ищеца се налагало многократно да ходи в полицията, в съда, по дела. Дава показания, че след ареста и впоследствие ищецът не бил същият човек както преди. Не бил така весел, станал отчаян. Случвало се е и няколко пъти да се поскарат, тъй като тя все го разпитвала, опитвала се да го успокоява, но той не искал да говори, затварял се в себе си и бил напрегнат. Свидетелката изнася данни, че случаят със съпруга й станал и медийно известен. За него писали във вестниците, където били споменати имената му. Писали, че имал чували с пари, че имал милиони. Така доста хора, в това число и клиенти на семейния им магазин, узнали и се случвало да започнат да го разпитват прочетеното в медиите. Тогава съпругът й се прибирал в офиса, ставало му неприятно и не искал да говори за това.

Свидетелства, че мъжът й не бил обнадежден от изхода на делото, бил отчаян, защото не бил виновен, а го обвинявали. След като го освободили от домашния арест, не можел да пътува зад граница, тъй като имал забрана за това. Дава показания, че имали запори на имоти, на банкови сметки, на всичко, които се отразили много зле на семейството им. Трудно им било да работят, а трябвало да осигуряват и прехраната си. Запорирани били и нейни банкови сметки, не само на съпруга й.

Св. М.В.М. дава показания, че работи в семейния магазин за авточасти на ищеца от около 20 години. Изнася данни, че не знае до март, 2012 г. Е. Т. да е имал някакви проблеми с полицията, до деня, в който една сутрин отивайки на работа, заварила магазина пълен с полицаи. Не я допуснали да влезе в него, изчакала като междувременно пред магазина дошли и клиенти. Всички се чудели какво се случва. После Е. бил изведен от полицаите. Очаквали го да се върне, но това не се случило нито него ден, нито около 7-8 дена след това. Шефката й не знаела какво става. Свидетелства, че после целият град, , гръмнал‘‘, че Е. е задържан, че е давал пари, че е искал лихви. Доста клиенти идвали да се интересуват след като прочели тези медийни публикации. Някои от тях твърде искрено загрижени от състоянието на Е., а други ехидно се подсмихвали и питали какво се случва.

Свидетелката дава показания, че след като освободили ищеца от ареста, той бил 7-8 месеца под домашен арест, през което време не го е виждала. Когато го освободили и от него започнал да ходи в магазина. Сторил й се много променен. Свидетелства, че преди това Е. винаги бил душата на магазина, когато били много ядосани или притеснени, той винаги обръщал всичко на шега, гледал позитивно и се опитвал да ги разсее. Промяната, според свидетелката, се изразявала в това, че понякога, когато видел, че идва клиент, който или е свидетелствал по неговото дело, или знае, че е бил в съда, да казва, че отива отзад в склада, за да не се черви. Чувствал се неудобно. Станал много разсеян, авточасти, които преди знаел наизуст, се случвало да са му пред очите и той да не ги вижда. Бил много отнесен, според свидетелката мислел за нещо друго, а не за работата в магазина. Не само тя, но и всички нейни колеги знаели за това, което се случва с Е.. Свидетелката била разпитвана по воденото срещу него досъдебно производство. Разпитвали я в съда, а и в полицията. Многократно, заради воденото срещу него дело, Е. отсъствал от работа. Понякога се връщал към 2 часа, а понякога чак към края на работния ден. Когато се забавел повече шефката й много се притеснявала да не би отново да са го задържали. Самият той също бил притеснен, когато се връщал. Споделял й: , , Колежке, виж, пак ще ме арестуват, аз за да направя добро, виж какво се случи, до къде стигнах.‘‘ Делото срещу Е., според свидетелката, се проточило около 13-14 години.

Дава още показания, че преди да започне това производство, преди 2012 г., ищецът нямал никакви здравословни оплаквания. После обаче започнал да вдига кръвно, видимо се зачервявал и имал главоболие. Започнал да приема лекарства. И свидетелката, и колегите й го виждали, че се зачервява.

По делото е приложена психиатрична и психологична консултация, изготвена на 27.09.2012 от д-р Н.С.Б. – психиатър и С.А.К.- психолог, и двете от ЦПЗ Русе ЕООД, видно от която са констатирани у ищеца симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в раздразнителност, затруднения в способността за концентриране на вниманието и хипердепресивно настроение, изразяващо се в понижена самооценка и песимистични изказвания за бъдещето. Препоръките са за провеждане на медикаментозна терапия и психологично консултиране.

Приобщена към доказателствения материал е и статия от в-к „Бряг“ от 28.07.2017 г. относно воденото срещу Е. Т. и С.В. дело за лихварство и пране на пари.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ищецът основава на неоправдано дългия период на протичане на воденото срещу него наказателно производство, на незаконните обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления, по които е оправдан изцяло, както и на негативите, които е търпял от взетите спрямо него мерки за процесуална принуда- мерки за неотклонение, обезпечителни мерки- запори и възбрани на имущества- лична и на семейството и на фирмата му собственост. Ищецът изрично уточнява, че претенцията му е за определяне на обезщетение в глобален размер.

Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства мотивира съда да приеме за доказано наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Същата произтича от обстоятелството, че образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда. С оглед оправдаването на ищеца по обвинението, то всички предприети спрямо него действия от разследващите органи и прокуратурата се явяват незаконни.

Анализът на събраните и обсъдени по-горе доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника - Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 4 ЗОДОВ.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице от незаконно обвинение се прилагат т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. и ТР № 1/27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г. ОСГК на ВКС, които имат задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а практиката на ВКС по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях. Постановлението изяснява, че понятието "справедливост" по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Казуалната практика на Върховния касационен съд пояснява, че макар отговорността на държавата в обективните състави по чл. 2 ЗОДОВ да е обективна, по правната си природа тя е с деликтен характер. При нея обезщетението се дължи за накърняването на неимуществените блага, защитени о т Конституцията и КПЧОС - чест, достойнство, добро име, лична свобода и неприкосновеност, неприкосновеност на личния и семейния живот и т. нат, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Поради това релевантни обстоятелства за определяне на обезщетението са: тежестта на престъплението, в извършването на което увреденото лице е било незаконно обвинено; дали обвинението е било за едно или за няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан за част от обвиненията, а за други е осъден или наказателното производство е прекратено на основание без връзка със законността на обвинението – напр. давност, амнистия, декриминализиране на деянието; обща продължителност на наказателното производство; взетата мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли наложени други мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по какъв начин всичко това се е отразило на обвинения – има ли влошаване на здравословното му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания от наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Приема се, че по исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата е процесуален субституент на държавата по спорното вземане (ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. ОСГК на ВКС). Приема се също, че Прокуратурата е надлежен ответник и за обезщетението, което се дължи за всяка упражнена държавна принуда във връзка с обвинението, макар да е от органи в системата на изпълнителната власт – напр. по използваните специални разузнавателни средства, полицейски арест, претърсване и изземване. Дори да са на органи, които не са правосъдни, а действията да са съответствали на предвиденото в закона, незаконността им произтича от незаконността на обвинението, като държавата дължи обезщетение за всички вреди с пряка или косвена връзка с обвинението (чл. 7 от Конституцията).

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички вреди във връзка с незаконното обвинение, включително от мерките за неотклонение и наложените други на процесуална принуда по наказателното дело, а при заявено и установено основание на иска и по чл. 2б ЗОДОВ – за вредите от нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. За да се приеме, че съдът е дал защита и на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, е необходимо в мотивите на решението: 1) да приложи критериите за бавно правосъдие, примерно изброени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и произтичащи от практиката на ЕСПЧ – фактическа и правна сложност на наказателното дело, поведението на правозащитните органи и поведението на носителя на правото и на неговия адвокат, за да установи допуснатото нарушение, и 2) да изясни в каква степен незаконно обвиненото лице се е обезпокоило, че твърде дълго е в положение на несигурност за съдбата си, и в каква степен е изгубило доверие в правозащитните органи, като прилага и опитните правила – решение на ЕСПЧ по дело "Д. и Хамънов срещу България" по жалби № 48059/06 и № 2708/06 и цитираните в него и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок- ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК.

В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението. Ориентир е и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението е в пари, но няма репариращ характер – накърнените неимуществени права от незаконното обвинение са невъзстановими, но обезщетението не трябва неоснователно да обогатява увреденото лице. В този смисъл е Решение № № 448 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2342/2024 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Предвид така изложените принципни постановки, настоящият състав, за да определи размера на дължимото обезщетение взе предвид следните конкретно установени по делото обстоятелства:

Към датата на привличане към наказателна отговорност ищецът е бил на 51 години, с чисто съдебно минало, семеен и е упражнявал търговска дейност в стопанисвания от него и съпругата му магазин за авточасти. На 20.03.2012 г. е привлечен като обвиняем за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години, както и конфискация на цялото или част от имуществото- чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 НК. На 20.12.2016 г. на ищеца е повдигнато окончателно обвинение, нo вече зa две тежки умишлени престъпления: пo чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 вр. чл. 20, aл. 2 HK /извършено в съучастие със Стефан Иванов Вълчев, който също бил привлечен към наказателна отговорност/ и пo чл. 253, aл. 4 вp. aл. 3, т. 1 и 2 вp. aл. 1 НК, като за второто престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева. При това положение следва да се приеме, че за осъждане по обвинението за извършено престъпление по чл. 252, aл. 2 вр. aл. 1 НК, ищецът се е чувствал застрашен за периода от 20.03.2012 г. до 27.11.2024 г.- влизане в сила на оправдателната присъда на РОС (12 години и 7 месеца), а за осъждане по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, aл. 4 вp. aл. 3, т. 1 и 2 вp. ал. 1 НК за периода от 20.12.2016 г. до 27.11.2024 г. (почти 8 години без 1 месец).

Съдът отчита, че първоначално ищецът е задържан за максимално предвидения срок от 72 часа. В началото на наказателното производство последователно са му били наложени двете най-тежки мерки за неотклонение – "задържане под стража" за периода от 23.03.2012 г. до 29.03.2012 г. (7 дни) и "домашен арест" за периода от 30.03.2012 г. до 18.10.2012 г. (6 месеца и 18 дни). След това му е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лв., отменена на 13.04.2014 г., т. е. действието й е продължило 1 година и почти 5 месеца. Не се установява преди това задържане ищецът да е бил задържан или да е излежавал присъда "лишаване от свобода". Отчита се от съда, че задържането под стража е най- интензивната мярка за неотклонение, силно накърняваща основни права на задържания и логично засягаща чувството за справедливост, достойнство, вярата му в правосъдието. Безспорно първите две МНО са били свързани с ограничаване правото на свободно придвижване на ищеца и невъзможност да упражнява трудова дейност, а първата и с извеждането му от семейна среда, като от гласните доказателства се установи, че ищецът е изживявал страдания и поради отражението на незаконното обвинение върху съпругата и родителите му, и двамата починали в кратък промеждутък от време по времето, през което е бил под домашен арест. Тези страдания са наложили да потърси консултация с психиатър и психолог, които са констатирали наличие на смесена тревожно-депресивна реакция, за която му е предписано медикаментозно лечение.

Действието на взетите по отношение на ищеца мерки по чл. 72 НПК –запори на банкови сметки, на МПС и възбрани на недв. имоти е продължило в един доста продължителен период от време- повече от 12 години, през които търпял ограничения, свързани с имущественото състояние.

В рамките на незаконно проведеното наказателно производство против ищеца е била постановена 1 осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието ефективно изпълнение е било отложено с петгодишен изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 лв., която след 4 месеца е била отменена от въззивната инстанция и делото върнато за ново разглеждане.

За образуваното против ищеца наказателно производство, в т. ч. и за повдигнатите против него обвинения, е била разпространена информация чрез печатно издание. В този случай, според съда, вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани. Доказа се по делото, че във връзка с медийното разгласяване на воденото против него наказателно производство, ищецът е изпитвал срам и неудобство пред свои клиенти, криел се от понякога отзад в офиса, бил е принуден да понася злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане и коментари от хората, някои от които и негови редовни клиенти.

Периодът, в който е продължило незаконното наказателно производство против ищеца, е от 20.03.2012 г. до 27.11.2024 г. – 12 години и малко над 8 месеца. Наказателното производство е провеждано в началото само против него, а впоследствие и против още един обвиняем/подсъдим за усложнена престъпна дейност, изискващо събиране и проверка на множество доказателства в рамките на досъдебната и на съдебната му фаза. По делото са били проведени множество експертизи, действия по претърсване и изземване на веществени доказателства, разпити на свидетели и изслушване на експерти. Делото действително се отличава с фактическа и правна сложност и е със значителен обем на материалите, но съдът съобразява и обстоятелството, че е налице съдебен акт, който е установил наличието на хипотезата на чл. 368, ал. 1 от НПК (изтекли 4 години и 10 месеца), поради което досъдебното производство е било върнато на прокуратурата, на която е дадена възможност в 3- месечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, със споразумение за решаване на делото, или да се прекрати наказателното производство (Определение № 31/20.01.2017 г. по ЧНД № 22/2017 г. на ОС Русе). В рамките на съдебната фаза на наказателния процес са били проведени общо 45 открити съдебни заседания, в които подсъдимият лично е участвал, като съдът отчита и обстоятелството, че поведението както на ищецa, така и на неговият защитник не е довело до съществено забавяне на производството по делото, а е било към приключване на делото в разумни срокове. Наказателното производство в съдебната му фаза е продължило около 7 години и малко повече от 6 месеца като два пъти делото е разглеждано пред първата инстанция и два пъти във въззивната. Необосновано продължителният период, през който е поддържано незаконното обвинение против ищеца, несъмнено е допринесъл за негативните му преживявания, защото това представлява повече от десетилетие от зрялата възраст на един професионално ангажиран човек. Наказателното производство е надхвърлящо разумния срок за неговото приключване.

Не са събрани доказателства за настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, както и на физическото му здраве в пряка причинна връзка с процесната наказателна репресия. Пряката връзка подлежи на пълно доказване, каквото в случая не е проведено. Твърденията в исковата молба за това, че започнал да вдига кръвно налягане, получавал силно главоболие вследствие на воденото наказателно производство, не се установяват по делото при условията на пълно и главно доказване. При липса на медицински документи и заключение на съдебен експерт не може да се кредитират единствено свидетелски показания за появили се заболявания.

По делото не е установено по причина на незаконното обвинение ищецът да е изгубил доверието и уважението на близки хора или да е изпадал в социална изолация. Няма доказателства за коренна промяна в отношението на обкръжаващата ищеца социална среда- приятели и колеги, освен за негативните коментари на някои клиенти. Не се установява воденото срещу него наказателно производство да се е отразило негативно на търговската му дейност, да е изпаднал във финансови затруднения да осигурява собствената и на семейството си издръжка, в т. ч. и заради наложените мерки по чл. 72 НПК. Липсват както твърдения, така и доказателства наложената на ищеца забрана за напускане пределите на Р България да му е причинила някакви вреди.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че ищецът е претърпял негативни преживявания от незаконното обвинение, но същите не надхвърлят обичайните такива. Доказаните по делото неимуществени вреди са се проявили в нормалните, естествени и житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес, срам, неудобство, загуба на вяра в правоохранителните органи, напрежение и страх във връзка с евентуално осъждане, накърняване на честта и достойнството, промени в нормалния ритъм на живот. Крайният извод на съда е, че установените причинени на ищеца страдания във връзка с подлагането му на неоснователното наказателно преследване надхвърлят обичайните за аналогични случаи само с оглед твърде голямата продължителност на производството.

При това положение, отчитайки всички изброени по-горе конкретни факти по този случай - вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него; тежестта на повдигнатото обвинение, по което ищецът е бил оправдан; продължителността на наказателното производство; взетите мерки за неотклонение; отражението на целия наказателен процес върху здравословното му състояние и живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук, както и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, съдът намира, че адекватното глобално парично обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да се определи в размер на общо 30 000 лв., от които 22 000 лв. са за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан и 8 000 лв. за нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. При определяне на този размер съдът отчита и стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, тъй като размерът на обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Към 2024 г. общият доход средно за лице по данни на НСИ възлиза на 12 857 лв., а минималната работна заплата е 933 лв. До този размер искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен да се отхвърли.

Съгласно изрично направеното искане в исковата молба и на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.11.2024 г. Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв., представляваща внесена от него държавна такса по иска за неимуществени вреди.

Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., чието плащане е надлежно удостоверено с приложения по делото договор за правна помощ. От страна на ответника е своевременно въведено възражение за неговата прекомерност, обосновано с липсата на фактическа и правна сложност и приетото в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, което възражение съдът намира за неоснователно. В конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нредба № 1 от 09.07.2004 г. възлиза на 9450 лв. при отчитане на защитавания материален интерес от 120 000лв., а от ищеца се претендира почти два пъти по-малко- 5000 лв., от които съобразно уважената част от иска му се следват 1250 лв. Действително, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание със събиране на писмени и гласни доказателства. Съдът отчита обаче и обстоятелството, че адв. Т. е изследвал не малкия доказателствен материал и съдебните актове по воденото срещу ищеца наказателно производство и е изготвил исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Ето защо, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и разноските на ищеца за платено адв. възнаграждение в размер на 1250 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд