Решение № 3319 от 7.8.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 591/2025 г.

Производството е по реда на чл.198, ал.4, изр.2 вр. ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.128 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от И. С. С. против Заповед № Л-2395/29.05.2025 г. на Началника на Затвора – Стара Загора, с която се разпорежда осъденият да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор“ при специален режим. В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт с искане за неговата отмяна. С допълнителна молба чрез процесуален представител се настоява заповедта да е постановена в противоречие със съдържанието на изготвената в преписката психологична оценка от инспектор-психолог М. Г.. Ресорният служител е отразил, че С. се е отзовал на поканата и отговарял на въпроси, докато началникът на затвора посочил в заповедта, че С. отказал да отговаря на въпроси. Освен това С. не може да попълни сам въпросниците, тъй като е незрящ и те се попълват от служител. Възражения се излагат и по проведеното интервю, на което не се прави нито аудио, нито видеозапис. Тъй като за част от споделената при събеседванията информация не е спазено изискването за конфиденциалност, С. не отговарял на определени въпроси. В открито съдебно заседание жалбоподателят и назначеният му процесуален представител поддържат жалбата. Жалбоподателят подчертава продължителния си престой при специален режим и акцентира върху направеното още през 2016 г. предложение от инспектор Н. за облекчаване на правния му статус с изменение на режима на строг. Въпреки това до сега търпи наказанието при специален режим, въз основа на изводи на служители, които разговарят с него през 8-9 месеца. Чрез процесуалния представител и лично поддържа искането за отмяна за оспорената заповед. Ответникът – Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изложеното в преписката мнение за необходимостта И. С. да остане на наблюдение в строга среда. Въпреки продължителния престой в зоната за повишена сигурност, при осъденото лице не е настъпила трайна промяна, поради което би било неправилно и необосновано началникът на затвора да измени режима в по-лек. Моли за потвърждаване на заповедта. Съдът, като взе предвид становищата на страните и съобрази доказателствата и закона, намира за установено следното: И. С. С. изтърпява наказание „доживотен затвор“, наложено с влязла в сила на 29.05.2001 г. присъда за престъпление по чл.116 от НК. Преди това е осъждан за други престъпления на наказания „лишаване от свобода“, в т.ч. с ефективно изтърпяване, част от които кумулирани с наказанието „доживотен затвор“. За времето от 21.08.1997 г. до 21.01.1999 г. е изтърпял наказание 1 година и 5 месеца „лишаване от свобода, след което е приведено в изпълнение наказанието „доживотен затвор“. С. е постъпил в Затвора – Пазарджик на 16.04.1998г., преведен е в Затвора – Стара Загора на 19.07.2001 г. и настанен в Зона с повишена сигурност II. Поставен е на специален режим на 19.11.2001 г. /л.14 от делото/, от която дата до датата на издаване на оспорената заповед – 29.05.2025 г., при този режим изтърпява наказанието „доживотен затвор“. От данните от становищата по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС в изследвания едногодишен период не се установяват данни за позитивна промяна в емоционален или поведенчески план. Съгласно становището на гл.инспектор Р.Н. – зам.началник РНОД, в зоната за повишена сигурност С. трудно се придържа към установените правила и норми. Допускал е много нарушения, за които са му налагани наказания – три през 2016 г., по две през 2017 г. и 2018 г., три през 2019 г., едно през 2020 г., две през 2022 г. и три през 2023 г., от които към датата на издаване на оспорената заповед не е изтекъл срокът по чл.109, ал.2 от ЗИНЗС на последното от тях – по Заповед № Л-3149/28.06.2023 г. на началника на затвора с наложено наказание „забрана за участия в колективни мероприятия за срок от три месеца“ за незаконосъобразно предоставяне на продукти на друг доживотно осъден. Съгласно направения в становището анализ на допусканите нарушения, техният характер /неизпълнение на разпореждане, отправяне на обиди и заплахи спрямо служители от НОС/ кореспондира пряко с присъщи за С. повишени нива на импулсивност, слаба резистентност към правила и авторитети, както и враждебни диспозиции. Подчертани са затруднения във водената индивидуална работа и възпрепятстването й от проявите му и неговата мнителност, конфронтационни и негативни нагласи спрямо персонала и липсата на сътрудничество при провежданите диагностични и консултативни дейности. Оценката на риска от рецидив е първоначално 49 бала, следва повишение от 58 бала и актуален план е 60 бала. Като зони с дефицити и необходимост от корекция са определени „отношение към правонарушението“, „междуличностни проблеми“ и „умения за мислене“. В рамките на периода, обхванат от изследването, не е извършвал други нарушения, но и не е награждаван за положителни прояви. Не са установени доказателства за положителни промени в емоционален и поведенчески план. Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ дава становище, че С. е адаптиран към специфичните изисквания на пенитенциарната среда, с добро за средата ниво на образованост /средно специално образование/, нормално развити интелектуални способности и добра вербална култура, но същевременно лесно раздразнителен и конфликтен в комуникацията и взаимоотношенията с околните. Честолюбив и егоцентричен като личност, емоционално незрял, не е в състояние да овладява и контролира ефективно емоционалното напрежение и гнева. Самооценката е дисбалансирана и лабилна, ценностно-смисловите нива на личността често са в разрез с общоприетите социални норми. Диагностициран е с „диссоциално личностово разстройство“. Импулсивен, мнителен, недоверчив до крайност, в много ситуации вербално агресивен, саркастичен и с открито враждебно отношение към служителите. Липсва елементарна фрустрационна устойчивост, емпатийни умения и самокритичност, склонен е за всичко да обвинява другите. В нагласите присъства пряка агресивна зареденост, която обуславя наличието на непосредствен риск от вреди, насочен към служители и други лишени от свобода. Дори в условията на засилен надзор и охрана трудно спазва правила и норми, тъй като ги възприема като ненужни ограничения. За изследвания период началник сектор „СДВР“ не наблюдава позитивна промяна в поведенчески план. С. е настанен сам в помещение и категорично отказва да съжителства с друго лице. Взаимоотношенията му с другите осъдени са редуцирани. Отказва да комуникира с инспектор „СДВР“ и с инспектор-психолога, отказва участие в каквито и да е дейности с корекционен характер. Налице е ригидност, негативно отношение и нежелание за каквато и да е поведенческа промяна. Липсва рационална основа във възприетия модел на мислене и поведение, а нагласите остават с асоциална насоченост. Завишена е актуалната оценка на риска от рецидив, като рискът от вреди остава от средна към висока степен към обществото, служителите на затвора и други лишени от свобода. С. не осъзнава отговорността за деянията си, липсва самокритичност и съжаление към жертвите. Наблюдават се трайни негативни тенденции в поведението му и устойчиви асоциални нагласи. Отсъстват позитивни резултати от корекционно-възпитателната работа и доказателства за превъзпитание и поправяне. Отчита се непосредствен риск от сериозни вреди за служители и други осъдени лица. Изготвена е експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на С., в интервюто за която осъденият е участвал с нежелание и неудоволствие по преценка на инспектор-психолога. На поставените въпроси С. депозирал частични отговори с груб и саркастичен тон, отговарял с въпрос или с мълчание, с неуважително и пренебрежително отношение. Споделил за проблем със зрението си, нуждаещ се от лечение. Инспектор-психологът констатира съответствие между интелектуално ниво и образователен ценз и възраст при осъдения. С. е ориентиран всестранно, с протичащ гладко мисловен процес, без структурни нарушения. На емоционално равнище липсва емпатийност. С нисък праг на поносимост при фрустрация. Лесно се обижда, гневен и вербално агресивен, не е склонен към себеразкриване, труден за изграждане на доверителен контакт, раздразнителен и враждебен при всеки опит за комуникация, крайно негативно настроен към служителите, пряко работещи с него. Не е способен да изживява вина, да извлича поука от минал опит и наложени наказания. На този етап инспектор-психологът не констатира мотивация за промяна. Сходни са данните и в становището на инспектор „СДВР“ на доживотно осъдените в Зона за повишена сигурност II в Затвора – Стара Загора. Отсъстват данни за позитивна промяна, рискът от вреди остава от средна към висока степен за обществото и служителите от надзорно-охранителния състав. Отношенията на С. с другите настанени в зоната за повишена сигурност осъдени лица са хладни и сведени до минимум. След последното наказание през 2023 г. С. е спрял да комуникира с инспектор „СДВР“, отговорен за зоната за повишена сигурност II. Корекционният процес като цяло е насочен към подобряване уменията за мислене и самоконтрол и изграждане на по-зрял и социално приемлив модел на поведение, но е затруднен и възпрепятстван от ригидността, негативното отношение и нежеланието на осъдения за поведенческа промяна. Процесът на корекционно въздействие е сведен до минимум, като работа по индивидуалния план няма, тъй като С. не желае да комуникира с ИСДВР. Въз основа на тези данни, с атакуваната заповед Началникът на Затвора – Стара Загора е приел, че в периода от м. април 2024 г. до м. април 2025 г. не се отчитат трайни позитивни промени по профила на нуждите при осъдения спрямо предходен период. Рискът от вреди остава от среден към висок, а оценката на правонарушител е с дефицити в установените по-рано зони с нужда от корекция – „отношение към правонарушението“, „взаимоотношения“, „междуличностни проблеми“, „умения за мислене“. Не се наблюдават позитивни резултати от корекционно-възпитателната работа и няма доказателства за поправяне или превъзпитание. Евентуална замяна на режима от „специален“ на „строг“ би намалила възможностите за засилен контрол, както и ефективността на силно затруднения корекционен процес. Поради това е постановено работата със С. да продължи при специален режим за постигане на утвърдени и всеобхватни доказателства, касаещи промяна в неговото поведение. Заповедта е съобщена на С. на 29.05.2025 г. чрез връчване на препис, а жалбата срещу нея е подадена в съда на 02.06.2025 г. Въз основа на тези факти съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирана страна – адресат на акта, за която той е неблагоприятен. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на Затвора – Стара Загора, при спазване на установената форма, съобразно разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Заповедта отговаря на изискването за реквизити и съдържание – мотивирана е в достатъчна степен с посочване на фактически и правни основания за издаването й, включително и чрез препращане към приложените в преписката становища, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“, началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В чл. 198, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено произнасянето относно продължаването на изтърпяването на наказанието на доживотно осъдените при специален режим да се извършва периодично, но не по-късно от една година от предходното произнасяне. Произнасянето на началника на затвора се предпоставя от вземане становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В настоящия случай тези законови изисквания са спазени, като незначително е надвишен едногодишният срок за произнасяне на компетентния орган – предходната заповед е издадена на 03.04.2024 г. Доколкото срокът по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС е предвиден изцяло в полза на осъдените лица с цел задължителна регулярна проверка налице ли са условия за облекчаване на правния статус, издаването на оспорената понастоящем заповед месец по-късно не сочи на съществено процесуално нарушение, което самостоятелно да обоснове извод за нейната отмяна. Няма пороци на процедурата, с оглед спазване на регламентираното изискване дължимата преценка за продължаване на специалния режим по отношение на доживотно осъдения, съответно произнасянето на Началника на затвора по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, да се извърши след вземането на становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Няма противоречие между приложените становища на ресорните служители и мотивите в оспорената заповед. Различният словесен изказ не повлиява идентичното по смисъл съдържание, възприето от началника на затвора от писмените становища на инспекторите, анализирали релевантния период от време /последната една година/ в съпоставка с предходното поведение и констатации при С., за да отчетат налице ли е промяна или не. Липсата на аудио или видеозапис на проведеното интервю с психолога също не представлява нарушение на процесуалните правила, доколкото не е предвиден такъв формат на провеждане и документиране на интервюто. Упреците за разпространение на конфиденциална информация, споделена при изслушването, не държат сметка за целите на провежданото периодично изследване – да се изготви експертна оценка на актуалното психическо и емоционално състояние на осъденото лице. Тази задача предполага анализ на установените факти и формулиране на следващите от тях изводи. В случая инспектор-психологът е описал трудности при конкретното интервю, поради нежеланието за участие на изследваното лице, частични отговори или липса на такива на поставени въпроси, груб и саркастичен тон по време на разговора, пренебрежително отношение и напускане на кабинета по негово желание. Въпреки това е направена оценка въз основа на проведената среща, описан е и здравословен проблем със зрението на осъдения, за нуждата от лечение на който той е споделил. Началникът на затвора е възприел в мотивите на заповедта, че при опити за провеждане на психологически изследвания, С. отказва контакт и комуникация с инспектор-психолога, в какъвто смисъл е становището на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“. Пак там, но не само, се установява невъзможността за прогрес в корекционния процес поради отказа на осъдения за участие в каквито и да е корекционни дейности. В горния смисъл неоснователно е твърдението за противоречие на заповедта с приложените становища, поради което отсъства наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя нарушение на процесуалните правила. Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон и при съответствие с целта му. Основна цел на наказанието е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите – чл.36 от НК. Съгласно чл.2, т.1 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото, а според т.2 чрез диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им. Облекчаването на правния статус на осъдени лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, съобразно регламентацията в НК, ЗИНЗС и ППЗИНЗС, се предпоставя от ефективни резултати в корекционния процес в посока постигане целите на наказанието чрез трайна положителна промяна в поведението и мисленето на осъдения. Наказанието „доживотен затвор“ се налага за изключително тежки престъпления и представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в местата за лишаване от свобода при специален режим – чл.38а от НК и чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Преразглеждане правното положение на осъдените на „доживотен затвор“ лица се извършва периодично по силата на закона – арг. чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, като замяната на постановения първоначален специален режим с по-лек е законова възможност, преценявана конкретно за всяко осъдено лице и обусловена от оценката за наличие на добро поведение на доживотно осъдения, съгласно чл. 218 от ППЗИНЗС. Следователно облекчаването на режима на доживотно осъдения е функция от негово добро поведение, констатацията за което следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността /в т. см. ППВС № 7/27.06.1975 г., изм. с ППВС № 7/06.0.1987 г. относно условното предсрочно освобождаване/. Съгласно чл. 439а от НПК, доказателства за поправяне са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Производството по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС обхваща наблюдение в рамките на едногодишен период на поведението на осъдения и заключение дали същото предпоставя стимулиране на превъзпитателния процес с облекчаване режима на изтърпяване на наказанието при добро поведение на лицето. Тоест необходим е анализ на конкретния едногодишен период и оценка на поведението като цяло. Оценката на поведението може да се основава на източници на информация за поведението на лицето в контекста на целите на специалната превенция на наказанието по чл.36 от НК – да поправи и превъзпита осъдения да спазва законите и добрите нрави, като поправянето, представляващо наблюдаваната положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, не следва да е инцидентно или временно, а да илюстрира трайна тенденция за настъпила положителна промяна в поведението на лицето. С оглед направената оценка на поведението на лицето и при отсъствието на констатации за редуциране на оценката на риска от рецидив и вреди, която се запазва в стойности за средна и висока такава, вкл. с риск спрямо надзорно-охранителния състав, другите осъдени и обществото, изводът в оспорената заповед, че не се следва към момента облекчаване режима на изпълнение на наказанието „доживотен затвор“ на И. С. е фактически, доказателствено и правно обоснован. Корекционният процес до момента не дава необходимите за изменение на режима позитивни резултати. Преценката на комплекса от относими обстоятелства сочи, че осъденият, въпреки продължителната изолация от обществото, все още не е осмислил изцяло поведението си – и понастоящем той не успява да контролира емоциите си, проявява агресивно и неуважително поведение, не проявява нужната настойчивост за промяна на поведението си, не разпознава проблемите в цялост и съответно не търси начини за адекватното им разрешаване. Това налага извод, че той не проявява и не дава доказателства, че изтърпяното наказание до сега е повлияло поправително и превъзпитателно на личността му. Невъзможността да се изведе такъв извод сочи отсъствие на основание за замяна на режима с по-лек на този етап, в какъвто смисъл е постановена процесната заповед. Необходимо е да продължи корекционната работа с осъдения в проблемните зони на отношение към правонарушението, взаимоотношения, междуличностни проблеми и умения за мислене, за формиране и развиване на устойчиви социално-приемливи модели на поведение, като в случай, че настъпи трайна положителна промяна в поведението и нагласите на С., то няма пречка при следващ скрининг режимът да бъде сменен с по-лек. На този етап отразените в докладите за периодична атестация на изтърпяващия доживотна присъда С. конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и вреди, не разкриват ефективна корекция на профила на последния. Идентифицираните проблемни зони с нужда от въздействие, преценени съобразно стойностното им изражение, е видно, че не са претърпели съществена промяна в положителен аспект. През м. януари 2023 г. е отбелязано завишаване от 58 на 60 б. на оценката на риска, която стойност се задържа през 2024 г. и към м. май 2025 г. /л.21 от делото/. Отсъствието на понижение на риска от рецидив и вреди в актуален план и за конкретно наблюдавания период изключва относимост на представеното като доказателство от осъдения предложение на ИСДВР от 13.04.2016 г. Преценката в заповедта по чл.198, ал.4 от ЗИНЗС, въз основа на изискваните становища от ресорните служители по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, е периодична точно защото цели да проследи промяната и текущите резултати от корекционния процес при конкретното осъдено лице. Няма идентичност между фактите в приложеното предложение от 2016 г. и тези, установени сега – през 2016 г. осъденият е бил награждаван два пъти, нямал е наложени наказания с неизтекъл срок, докато понастоящем към датата на издаване на заповедта е установено наказание с неизтекъл срок и осъденият не е награждаван. Няма паралел и между текущите констатации за поведението и мисленето на С. и тези за друг доживотно осъден, чийто режим е изменен от специален на строг с представената заповед № Л-1165/13.06.2019 г. Видно от последната, осъденият, по отношение на когото е издадена, е стабилизирал поведението си, не е допускал дисциплинарни нарушения, поставял си е реални и постижими цели в съответствие с прогресивната система, възприел е пенитенциарното третиране, полагал е усилия за спазване на реда и дисциплината в институцията, спазвал е плана на присъдата, и като резултат е отбелязана редукция в стойността на оценката на риска от рецидив и вреди. В настоящия случай, въпреки продължителния престой на С. в местата за лишаване от свобода и конкретно в зоната за повишена сигурност в затвора в [населено място], провежданата индивидуална корекционна работа с последния, насочена към преодоляване на установените при него дефицити и проблемни зони, не е способствала постигането на достатъчно категоричен и необратим положителен резултат. Представените становища на ресорната администрация за последния оценяван период, възприети в оспорената заповед, не удостоверяват наблюдения и заключение за положителна промяна у осъдения. Дисциплинарните нарушения, за които са налагани наказания, последното от които с неизтекъл срок по чл. 109 от ЗИНЗС към датата на заповедта, показват устойчивост на нагласите за заобикаляне на норми и правила. Отсъстват доказателства за реален напредък в поправителния процес, което налага разбиране, че работата с него изисква по сериозен интензитет и трайност във времето, с оглед постигане на търсените положителни резултати. Няма обратен аргумент в представеното експертно решение № 90106 от 20/17.02.2025 г. на ТЕЛК и експертно решение № 91958 от 89/15.05.2023 г. на ТЕЛК, със заключение за 100 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ поради общо заболяване – отлепване на ретината с ретинално разкъсване, като заболяването датира от [възраст] възраст. Здравословното състояние не е условие за изменение на режима в по-лек, доколкото последното се предпоставя от доброто поведение на лицето – арг. от чл.218 от ППЗИНЗС. Комплексният анализ на всички данни, съдържащи се в преписката, на които е основана процесната заповед, в т.ч. данните от поетапния скрининг на риска от рецидив и вреди, както и отсъствието на позитивни резултати по изпълнение на плана на присъдата, поради отказ на С. да участва в поправителния процес, сочат, че на този етап липсва нужната мотивация у осъдения за промяна, постигнатата такава към момента все още не е цялостна, нито устойчива, като в актуален план при него се разкриват дефицити, изискващи по-голяма продължителност на прилаганите корекционни мерки. Описаните в становищата в преписката открито демонстративно поведение, липсата на емпатийност, неуважителни постъпки, вербална агресивност, сарказъм и открито враждебно отношение към служителите и асоциалните нагласи на осъдения са индикация за непосредствен риск за служители и други осъдени лица, тъй като представляват реална опасност за сигурността им. При така изложеното и с оглед релевантната фактология за обследвания период, оспорената заповед на началника на затвора се явява издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. В същата и в становищата, към които препраща, е обоснована необходимостта от продължаване на принудителното и ограничаващо въздействие върху осъдения на специалния режим, при който да продължи изтърпяването на наказанието за постигане на целения възпитателен и превантивно-възпиращ ефект. Предвид изложеното, оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на И. С. С. срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд – Стара Загора