Решение № 4852 от 13.5.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2654/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.30а ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия и е образувано по жалба от М. К. Т., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв.Г. С. от АК – Варна, против Заповед №23-VІ-18-0112/17.11.2023г на началник сектор „ОП“ при 01 РУ-СДВР, с която на осн.чл.41 т.1 вр.чл.30 ал.1 т.1 пр.2 и чл.21 т.10 от ЗООРПСМ на жалбоподателя е приложена ПАМ – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Жалбоподателят оспорва изцяло описаната в заповедта фактология, като твърди, че на първо място на 16.11.2023г не е посещавал спортно мероприятие, а е бил сред множеството хора, наблюдаващи протеста срещу БФС, заедно със свой приятел, без да е бил част от организирана група или фракция. Сочи, че протестът е бил мирен, протестиращите носели плакати и лозунги, имало и възгласи от тяхна страна. В определен момент полицейските служители използвали водни струи срещу протестиращите, след което започнали и физическите контакти между двете групи. М. и приятелят му решили да се оттеглят от мястото, но били разделени, като на уговореното по телефона място за среща жалбоподателят пристигнал първи. На второ място твърди, че никога и по никакъв повод не е извършвал никакви действия, насочени против полицейските служители или нарушаващи обществения ред, конкретно – не е хвърлял предмети и не е предизвикал сбиване, както и че на практика е бил нападнат от полицейските служители, обгазен, спрямо него било извършено недопустимо физическо и вербално насилие, телефонът му бил счупен нарочно, бил отведен в управлението, където бил задържан с полицейска заповед, и в тази връзка твърди, че всичките му права като задържано лице също били нарушени. Счита, че действията на полицейските служители спрямо него представляват недопустимо и брутално насилие, нарушаващо законоустановения ред, вероятно осъществяващо и престъпен състав по НК. От правна страна поддържа, че след като мачът България – Унгария е проведен на стадион „В. Левски“ при закрити врати, и той изобщо не е посетил това спортно мероприятие, специалният ЗООРПСМ е неприложим в този случай, като евентуално приложение – при наличие на данни за негови противообществени прояви – следва да намери Законът за събранията, митингите и манифестациите. С тези съображения настоява за цялостна отмяна на оспорения ИАА. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Адв.С. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения, и с позоваване на събраните в производството доказателства твърди, че в случая липсват както фактически, така и правни основания за издаване на оспорената заповед. Настоява за отмяната й, както и за присъждане на сторените в производството разноски по списъка по чл.80 от ГПК. Ответният административен орган, - началник сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ-СДР, надлежно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Б. С. е депозирал писмени бележки, с които настоява за оставяне на неоснователната жалба без уважение. Излага съображения за съответствие на оспорената заповед с всички изисквания на чл.146 от АПК, и оспорва възраженията на жалбоподателя за липса на фактически и правни основания за издаването й с конкретни мотивирани съображения. Настоява за оставянето й в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че то превишава минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. След преценка на събраните в производството релевантни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Според отразеното в писмо с.д. №4750/02.04.2024г (л.161-162 по делото) по решение на УЕФА футболната среща между националните отбори на България и Унгария е проведена на 16.11.2023г от 19: 00ч на стадион „В. Левски“ в София при закрити врати. Въз основа на това решение БФС изобщо не са пуснали билети за продажба на зрители. По препоръка на УЕФА на стадиона са били допуснати като присъстващи 200 зрители от Унгария, притежаващи билети за сектор „А“; 60 VIP –гости от Унгарската футболна федерация; отборните делегации от българската и унгарската федерации – 20 зрители, вкл. футболистите; членовете на ИК на БФС; акредитиран персонал за ТВ- и радиоизлъчване и медии – журналисти и фотографи: 60 от България и 30 от Унгария; полицейски служители и служители по сигурността – 20 стюарди и 40 охранители, свързани с охраната на мача; лица, изпълняващи функции, свързани с инфраструктурата на стадиона (пазачи, осветление, табели и др.). Видно от информацията, предоставена с писмо с.д. №3809/15.03.2024г от директора на Дирекция „Сигурност“ в Столична община (л.141-142 по делото), при тях е постъпило уведомление рег. №СОА23-СГ01-2736/14.11.2023г на осн.чл.8 ал.1 и ал.2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите от И. В. Г. за провеждане на масов протест пред стадион „В. Левски“ на [улица]в отсечката от [улица]до [улица]на 16.11.2023г от 17: 00ч до 22: 00ч с искане за оставка и нов конгрес на БФС (л.155 по делото). В отговор е издадено Съгласувателно писмо с рег. №СОА23-СГ01-2736-(1)/15.11.2023г от вр.и.д. директор Дирекция „Сигурност“ в Столична община (л.156-157 по делото) за провеждане на масов протест с искане на „Оставка и нов конгрес на БФС“ на 16.11.2023г, за времето от 17: 00ч до 22: 00ч, на тротоарното пространство на [улица]в участъка между [улица]и [улица]в района на Министерството на младежта и спорта, извън охраняемата зона на институцията, без да се слиза на пътното платно и без да се спира движението на ППС. С т.2 на писмото писмото е разпоредено СДВР да предприеме необходимите действия по опазване на обществения ред и безопасност на движението по време на мероприятието. Според изложеното от М. Т. в жалбата му, на 16.11.2023г вечерта се намирал в района около стадион „В. Левски“ в [населено място], където заедно с негов приятел били част от протеста срещу БФС. В един момент обаче полицейските служители предприели действия за разпръскване на множеството чрез използване на водни струи, а след това започнали и физически сблъсъци между полиция и протестиращи. М. и приятелят му, както и по-голямата част от присъстващите, решили да напуснат това място, но били разделени от тълпата. В телефонен разговор се уговорили са се срещнат отново до ресторант за бързо хранене „Гироленд“, находящ се на кръстовището на [улица]и [улица]. Жалбоподателят пристигнал първи на мястото, като в 19: 29ч започнал разговор по телефона с баща си. В същия момент бил повален със силни удари отзад, паднал на земята и осъзнал, че е заобиколен от поне 5-6 маскирани полицейски служители, въоръжени с палки, щитове и каски, бил напръскан с лютив спрей, бил удрян и ритан, а телефонът му бил строшен от един от полицаите. След продължилия няколко минути побой Т. бил отведен в спрян наблизо полицейски микробус, където насилието спрямо него продължило, придружено с ругатни и цинични закани, неприсъщи на органи на реда. След като бил отведен в Първо РУ, Т. бил задържан за 24 часа с полицейска заповед за 24 часа (л.88 по делото), копие от която не му било връчено. При личния му обиск в него не били открити забранени вещи (л.89 по делото). Въпреки многократните му молби и обяснения, че не се чувства добре, не му бил осигурен преглед от лекар, отново бил удрян и блъскан. В снетото му сведение (л.90 по делото) Т. посочил, че е бил на протеста против БФС пред националния стадион; че категорично отрича да е хвърлял, целил, палил или да е извършвал каквото и да е друго; че след ескалацията на протеста се е изнесъл от това място и се върнал към „Патриарха“; там, без да е бягал или да е оказвал съпротива бил повален, ритан и бит с палки от служители на МВР, включително удрян в главата, а телефонът му бил напълно разбит при задържането. В заключение отново категорично отрекъл да е хвърлял предмети, камъни, да е палил или проявявал каквото и да е насилие или форма на хулиганство. След освобождаването му в 06: 50ч на 17.11.2023г Т. се снабдил със съдебномедицинско удостоверение №1016/2023г от Клиниката по съдебна медицина в УМБАЛ „Александровска“ Е. (л.11 по адм.д. №11342/23г на А.). Видно от отразеното в същото, жалбоподателят съобщил, че на 16.11.2023г около 19: 20ч докато говорел по телефона бил нападнат от група непознати мъже, облечени като полицаи, които започнали да му нанасят удари навсякъде с палки, юмруци и ритници, и го напръскали с лютив спрей. При медицинския му преглед били установени общо повече от петнадесет кръвонасядания по гърба, горните и долните крайници, част от които наслагващи се, някои с характерна морфология (удължени), и оттоци в областта на част от кръвонасяданията. Според експертното заключение описаните травматични увреждания са получени при удари с твърди тъпи предмети, част от които с удължена контактуваща повърхност, и могат да се получат по време и начин, както съобщава жалбоподателят. Травматичните увреждания в областта на итките могат да се получат при притискане и удари с твърди тъпи предмети, вкл. с наслагвания. Травмите в раменните области и по мишниците по своята локализация могат да са получени по типа на защитните наранявания. Всички те са причинили болки и страдания. Според показанията на св.Й. Д. – командир на отделение към ІІ-ра група, Трети сектор на Специализираните полицейски сили към СДВР, изготвил докладна записка рег. №225р-44002/2017.11.2023г (л.86 по делото), на 16.11.2023г вечерта той със своята група е охранявал обществения ред в района на националния стадион „В. Левски“, където се провеждали футболният мач България – Унгария и протестът срещу БФС. Специалните сили получили информация, че в района на градинката на храма „Свети Седмочисленици“ (на около 1 км разстояние от стадиона, 5-10 минути пеша в нормален ход) има група лица, които преди това са били на [улица]и са нарушавали обществения ред, участвайки в масовото сбиване, възникнало на това място, придружено с хвърляне на предмети по полицията и по гражданите, хвърляне на кофи за боклук, къртене на тротоарни кошчета и др. Когато пристигнали в градинката заварили група от около 10 лица в единия й край – в частта на [улица], откъм заведението „Гиросите“; една част от тях избягали, когато ги видели, а останалите започнали да хвърлят предмети по тях (камъни запалки, каквото намерят по земята) и да ги псуват. Групата се състояла от 6 лица – едно момиче и пет момчета, които освен това показвали средни пръсти на полицаите, и влезли в конфликт и с преминаващи граждани. Тогава полицейските служители пристъпили към задържането им, след което ги отвели в Първо РУ и им съставили съответните заповеди за задържане и придружаващите ги документи. Едно от задържаните лица бил и М. Т., когото свидетелят не познава и няма спомен как изглежда, нито за конкретните му действия. Според отразеното в Протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ (л.87 по делото) полицейският служител А. Г. е участвал в охраната на обществения ред на футболната среща и на протеста срещу БФС. Около 19: 20ч забелязал група лица, които грубо нарушават обществения ред, като участват в сбиване, хвърляне на забранени вещи, предмети, палежи и унищожаване на частно и държавно имущество в градинката на храма „Свети Седмочисленици“ и [улица]. Свидетелят и колегите му пристъпили към задържане на групата лица и ги отвели в 01 РУ, сред тях бил и жалб.М. Т.. С писмо с.д. №4881/04.04.2024г от ОДМВР-Варна (л.174 по делото) е предоставена информация за издадените на жалбоподателя лични документи, както и актуална снимка на лицето, с посочен ръст 183 см. В хода на откритото съдебно заседание на 09.04.2024г по делото бяха изгледани видеозаписите – 7 на брой, от камерите в района на градинката на храм „Св.Седмочисленици“, предоставени от Столична община. Бяха разгледани различни времеви отрязъци от всеки запис, както следва: 1). Камера [улица]и [улица]от 19: 00ч до 19: 37ч; 2). Камера [улица]и [улица]от 19: 00ч до 19: 42ч; 3). Камера [улица]и [улица]от 19: 00ч до 20: 10ч; 4). К. Г. „Св. Седмочисленици“ – от 19: 00ч до 19: 50ч; 5). К. Г. „Св. Седмочисленици“ – от 19: 00ч. до 19: 51ч; 6). К. Г. „Св. Седмочисленици“ – от 19: 00ч до 20: 10ч; и 7). 6). К. Г. „Св. Седмочисленици“ – от 19: 00ч до 20: 10ч. В обобщение на изгледаните записи не са записани никакви инциденти, никакви провокации, никакви сбивания, няма спиране на минувачи от полицейски служители, няма нищо необичайно и извънредно – виждат се много преминаващи и разхождащи се граждани – поединично и на групи, велосипедисти, хора с детски колички и с малки и по-големи деца, такива, разхождащи кучета. На записите на дискове №3, 4, 5, 6 и 7 в 19: 29ч се вижда група младежи, които първоначално престояват, но внезапно се затичват и бягат в посока от ляво на дясно на екрана, като излизат от обхвата на камерата, преследвани от група полицейски служители – не е възможно идентифицирането на жалбоподателя сред бягащите. Отново в 19: 29ч, но в друга част от градинката, навлиза голяма група полицейски служители с каски, палки и шлемове; в 19: 40ч те се придвижват в обратна посока, в спокоен ход и без да водят задържани. В 19: 41ч на записа на диск №6 след завъртане на камерата за кратко в долния десен ъгъл на екрана се наблюдава струпване на голяма група полицейски служители, котио престояват на място; не се вижда някой от тях да извършва някакви действия. На същия запис в 19: 54ч се вижда група полицаи, които водят един задържан със светлосин анцунг; в 19: 56ч след тях в същата посока преминава по-малка група полицаи (около петима) без задържани; в 20: 05ч в същата посока като предходните две групи се вижда друга група полицейски служители, които водят жалб.М. Т. с белезници на ръцете, поставени зад гърба му. В 20: 08ч на записа на диск №3 с появява полицейски микробус, във близост до сградата на МВР. На 17.11.2023г против жалбоподателя бил съставен АУАН по ЗАНН за това, че на 16.11.2023г около 19: 20ч в [населено място], в градинката на църковен храм „Свети Седмочисленици“ по време на провеждаща се футболна среща между отборите на РБългария и Унгария участва в масови безредици, сбиване и хвърляне на предмети срещу полицейските служители – административно нарушение по чл.21 т.10 от ЗООРПСМ. При личното предявяване на акта Т. възразил писмено, че изнесеното не отговаря на истината (л.83 по делото). Въз основа на акта било издадено и НП №VІ-25/17.11.2023г, с което АНО приел, че на инкриминираните дата, час и място по време на провеждането на футболна среща между отборите на България и Унгария, жалбоподателят хвърлял предмети и предизвикал сбиване в градинката на храм „Свети Седмочисленици“, което деяние представлява спортно хулиганство по см.чл.21 т.10 от специалния ЗООРПСМ, за което на осн.чл.25 ал.1 от същия закон му наложил глоба в размер [рег. номер] (л.84 по делото). С оспорената понастоящем Заповед №23-VІ-18-0112/17.11.2023г началник сектор „ОП“ при Първо РУ – СДВР на осн.чл.42 от ЗООРПСМ и предвид издаденото НП е приел идентична фактология, т.е. че Т. е извършил футболно хулиганство по см.чл.21 т.10 от ЗООРПСМ, и на осн.чл.42 вр.чл.30 ал.1 т.1 от Закона наложил на жалбоподателя ПАМ по чл.41 т.1 от същия – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, тези, представени от жалбоподателя с жалбата му, приобщените в хода на съдебното дирене, изгледаните видеозаписи и показанията на св.Й. Д.. При така установената фактология съдът прави следните правни изводи: Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес, и в законоустановения 3-дневен срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява и като основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгл.т.1.2 от Заповед №225з-483/10.04.2023г на началника на Първо РУ – СДВР (л.66 по делото), и в изискуемата за редовността му писмена форма, поради което не е нищожен. Същевременно в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния орган. Независимо от горното, заповедта е постановена в противоречие с материалния закон на две различни основания. Първото от тях е неприложимост на специалния ЗООРПСМ към казуса. Поведението на жалбоподателя на 16.11.2023г е описано в оспорената ЗППАМ като нарушение по чл.21 т.10 от ЗООРПСМ, съдържащ легалната дефиниция на спортното хулиганство - противообществена проява по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по см. НК и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в предизвикване или участие в сбивания; от фактическа страна в заповедта е описано и хвърляне на предмети, което е хулиганство по см.чл.21 т.6 от Закона – разпоредба, която не фигурира в заповедта. Този пропуск обаче няма характер на порок, обосноваващ отмяна на ИАА, понеже в него се съдържа достатъчно фактическо описание на нарушението, като е посочена и надлежна правна квалификация. В случая обаче е доказано, че твърдяната противообществена проява на Т., макар извършена по време на спортното мероприятие – футболен мач между националните отбори на България и Унгария, не е извършена в спортния обект – стадион „В. Левски“, а на разстояние поне 1 км. от това място – в градинката на храм „Св. Седмочисленици“. Впрочем с оглед решението на УЕФА за провеждане на срещата при закрити врати и свързаната с него липса на продадени билети за мача, за Т. е било обективно невъзможно да присъства на спортното мероприятие в спортния обект, което изключва съставомерността на тази първа хипотеза на нарушението по чл.21 т.10 от специалния Закон. В тази връзка – твърдяната противообществена проява не е доказано да е извършена и на отиване или връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, защото след като за жалбоподателя е било обективно невъзможно да посети и да присъства на същото, той не би могъл да отива или да се връща от там, което изключва съставомерността и на втората хипотеза на нарушението по чл.21 т.10 от Закона. В допълнение - още в сведенията си при полицейското задържане вечерта на 16.11.2023г жалбоподателят е твърдял, че е присъствал на разрешения от Столична община протест срещу БФС, провеждащ се в пространството пред стадион „В. Левски“, което е житейски логично предвид факта, че посещението на самата футболна среща е невъзможно. Обективният факт, че двете събития се провеждат на едно и също място – пред спортен обект, не е достатъчен да се приеме, че евентуална противообществена проява, която не представлява престъпление по НК, е спортно хулиганство, при положение че присъствието на самото спортно мероприятие не е разрешено. С тези съображения съдът в настоящия си състав приема за недоказано възприетото от административния орган основание за прилагане на ПАМ – извършено от Т. спортно хулиганство по см.специалния Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Второто основание за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е недоказаността на вменената на жалбоподателя противообществена проява. По делото са налице две групи взаимно изключващи се доказателства – твърденията на жалбоподателя, че не е хвърлял предмети, не е предизвикал сбиване, не палил и не е проявявал каквото и да е насилие или хулиганство, и твърденията на свидетеля – полицейски служител, че именно Т. е бил в групата от шест лица, които са хвърляли предмети по органите на реда и по граждани, правили са неприлични жестове и са ги обиждали с цинизми, но не и че са предизвикали или участвали в сбиване, каквото е вменено на жалбоподателя с оспорената заповед. По делото липсват други доказателства в подкрепа на която и да е от двете тези – сведенията на полицейския служител А. Г. при задържането на Т. не съдържат конкретика относно поведението на жалбоподателя, а в разгледаните видеозаписи такива данни изобщо липсват. От тях се установява засилено полицейско присъствие в района на градинката на храм „Св. Седмочисленици“, и извеждането на две задържани лица, едното от които М. Т., но липсват каквито и да е данни за сблъсъци, сбивания, и изобщо – безредици от всякакъв вид в този район. Напротив – наблюдават се спокойно придвижващи се хора и такива, които разхождат малки деца и кучета. Така в случай, че преди 19: 20ч според сведенията на А. Г. е имало масово сбиване на [улица], то липсват твърдения и доказателства Т. да е участвал в същото, още повече, че той е задържан на различно място. От друга страна липсват убедителни доказателства той да е хвърлял и предмети по полицейските служители, т.е. такива, които по несъмнен и категоричен начин да обосноват извършена от него противообществена проява, за която да му бъде наложена ПАМ – било на основание Закона за охрана на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, или по Закона за събранията, митингите и манифестациите. Така твърдението на жалбоподателя, че случайно е попаднал на мястото, където се е провела полицейската операция – във близост до заведението „Гиросите“ (или „Гироленд“), че не е извършвал никакви действия, с които да нарушава обществения ред, че не е оказал съпротива на полицейските служители, но въпреки това спрямо него е било упражнено физическо насилие, доказано с медицински документ, не е опровергано от административния орган. При тези налични доказателства по делото съдът приема за недоказана твърдяната противообществена проява на М. Т. като фактическо основание за налагане на конкретната ПАМ спрямо него. Констатираното противоречие на оспорената заповед с материалния закон квалифицира жалбата против нея като основателна и безалтернативно налага отмяната й. При този изход на делото претенцията на Т. за присъждане на сторените разноски в производството за адвокатско възнаграждение би била принципно основателна, но липсата на доказателства за сторени такива осуетява възможността за уважаването й. По делото са налични пълномощно в полза на адв.С., приложено по адм.д. №11342/23г на А., и договор за правна защита от 26.01.2024г, според чийто чл.4.1 страните уговарят адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер] за първа инстанция, платими след подписване на настоящия договор, в брой. От употребения израз „платими“ следва, че реалното заплащане ще последва в неопределен бъдещ момент след подписване на договора – в противен случай би бил употребен израза „заплатени“. Поради това съдът приема, че договорът не доказва реалното заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение, поради което двата подписа на страните по него нямат стойност на разписка за извършено реално плащане. След като не е доказано реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, то те не подлежат на репарация – поради това и на жалбоподателя не се следват разноски в настоящото производство, въз основа на наличните доказателства. Независимо от изхода на спора и предвид факта, че разноските за свидетел се понасят от страната, която го е поискала, както и с оглед неизпълнение на вмененото му с определение №2258/05.03.2024г по делото задължение да представи доказателства за внесен депозит от 316.99лв. за призоваване, явяване и разпит на св.Й. Д., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати посочената сума по сметка на А. съд – Варна за вещи лица. Така мотивиран и на осн.чл.172 от АПК, съдът